Решение № 474 от 10.04.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./ .04.2020 г. гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на eдинадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия

НЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Светлана

ЦАНКОВА Насуф ИСМАЛ – мл.с. при секретаря Галина Славова, като разгледа докладваното от съдия

Н. Неделчева въззивно гражданско дело №177 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про България

Продажби” АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл.Варненчик“ № 258, представлявано от П.С., Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия– членове на УС срещу Решение №5123/22.11.2019г., постановено по гр.дело №7304/2019г. по описа на ВРС, с което е прието за установено по отношение на ответника „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – кула Г, че ищецът Р.К.М. не му дължи сумата от 562,75 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. Варна, ул. „А.Н.“ № 3, ет.2, ап.3, клиентски № **********, абонатен № ********** през периода 04.11.2017г. до 24.01.2018г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура № **********/30.04.2018г. на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК. Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивното дружество твърди, че черпи правото си да извърши корекция на сметката на абоната директно от разпоредбите на подзаконов нормативен акт, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ. Излага, че корекционните клаузи целят да създадат предвидимост в отношенията между страните, когато настъпят факти от типа на нерегламентиран достъп до вътрешната конструкция на средството за търговско измерване и да ликвидират неблагоприятните последици от тях. Счита, че е налице годно правно основание за възникване на вземането му за потребена електрическа енергия. Твърди, че е спазен редът по констатиране на неточното отчитане на електрическа енергия като всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени. В случай, че съдът счете неприложимост на чл. 50 ПИКЕЕ, моли искът да бъде отхвърлен на осн. Чл. 183 ЗЗД. По изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово място постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като бъде осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Въззиваемата страна, чрез представения писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че процесната сума не се дължи, тъй като липсват законови основания за това. Счита, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод за основателност на предявения иск. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено, както и за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустим а.

Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим поради наличие на правен интерес.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд. Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:

Ищецът Р.К.М. ЕГН ********** предявява срещу

„Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл. Варненчик“ № 258, представлявано от Биляна Матева, Боряна Пенева и П.С. – членове на УС иск за приемане за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 562,75 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. Варна, ул. „А.Н.“ № 3, ет.2, ап.3, клиентски № **********, абонатен № ********** през периода 04.11.2017г. до 24.01.2018г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура № **********/30.04.2018г. на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК. Според изложеното в исковата молба и в о.с.з., ищецът- като потребител на ел. енергия бил уведомен от ответното дружество за извършена контролна проверка на средството за търговско измерване, при което било констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на осн. ПИКЕЕ била коригирана сметката за използвана ел. енергия, като е начислена посочената сума. Ищецът счита, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, че не е изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-про мрежи” АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в корекционната справка, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради не законосъобразността на предвидените в ОУ и ПИКЕЕ корекционни процедури. Твърди, че не дължи тази сума на електроразпределителното дружество, тъй като не е консумирал начислената с корекцията ел. Енергия. Излага, че не следва да му бъде начислявана ел. енергия, за която вече веднъж е извършил редовни плащания.

Оспорва, че на адреса е доставяна ел. енергия в посочените количества. Твърди, че не се установява по безспорен начин, че това е реално консумираната енергия.

Оспорва да е нарушил някое свое договорно задължение. Оспорва основанието за начисляването на допълнително количество ел.енергия, периода и методиката, въз основа, на които е извършена корекцията. Сочи се, че клаузата, въз основа на която е извършена корекцията е лишена от законово основание. Оспорва правото на ответното дружество да извършва такава корекция, както и процедурата по нейното осъществяване. С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника допълнително начислената за плащане сума от 562,75 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. Варна, ул. „А.Н.“ № 3, ет.2, ап.3, клиентски № **********, абонатен № ********** през периода 04.11.2017г. до 24.01.2018г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура № **********/30.04.2018г.

Ответникът

“ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощник излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че процесната сума се дължи по реален отчет като цена за потребено количество ел. енергия на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Твърди, че във връзка с извършената техническа проверката е съставен Констативен протокол, отговарящ на изискванията на ПИКЕЕ. Записани са показанията на тарифите на електромера, като същият е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ. На 18.04.2019г. е извършена метрологична експертиза, при която е установено, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера. При софтуерно прочитане е констатирано наличие на преминала ел. енергия по трета тарифа. Твърди, че ищецът е бил надлежно уведомен за извършената проверка и за издадената фактура. Счита, че процесното вземане се дължи от ищеца на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като претендира присъждането на разноски.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

От представения по делото Констативен протокол №1104189/24.01.2018г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Енерго Про мрежи“ АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на ищеца, при която същият е бил демонтиран и изпратен за проверка на броячите в БИМ. Констативният протокол е подписан от двама свидетели.

Видно от съставения констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №1084/18.04.2019г., при извършените проверки на точността на отчитане на електромера не са констатирани грешки. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е наличие на преминала енергия през тарифа Т4, която не е визуализирана на дисплея.

Видно от приетото по делото становище за начисление на електрическа енергия, „Енерго-Про Продажби” АД, за периода от 04.11.2017г. до 24.01.2018г. е начислило допълнително количество електроенергия в размер на 3025кВТч., след софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия, като за обекта за потребеление на ищеца е издадена фактура за сумата от 562.75 лв. с ДДС, представляваща стойността на служебно начислено количество ел. енергия за същия период.

От заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 31.10.2019г. се установява, че към датата на извършване на проверката, процесният електромер е бил в метрологична годност. Налице са данни за неправомерно вмешателство във софтуера на СТИ, което е преминало метрологична регулярна проверка и към датата на проверката е било годно да измерва електроенергия. Няма промяна в схемата му на свързване. На този тип електромери, данните не са с дистанционен отчет. Регистър 1.8.4 не е видим за отчитане на енергията от дисплея на СТИ. Той може да бъде визуализиран с допълнителни кодове. В случая е взето общо реално отчетено количество от скрит регистър, което не се изчислява по формула и е разпределно в подпериодите пропорционално на целия период. Цената е изчислена по така наречените технологични разходи. За този тип вмешателство трябва да се притежава софтуер.

Софтуерната промяна може да бъде във всякакъв вид - нагоре и надолу в стойностите на показанията. Не е възможно да се определи кога точно е започнало натрупването на енергия в този регистър, тъй като файлът в който се съдържа тази информация е изтрит при неправомерното вмешателство в програмата за параметризация при електромера. Тарифа 4 и регистър 1.8.4 са предназначени да измерват енергия, която в случая не се използва, а по софтурен път е указано част от енергията да се натрупва в тази тарифа. Електромерът е имал и ежемесечни показания по редовните тарифи.

При проверката в БИМ, енергията е преминала през измервателната система на електромера и се натрупвала в тарифа 1.8.4, поради което и в минал момент евентуално също се е натрупвала там. Теоретично е възможно и да не е преминала преди това, както и регистър 1.8.4 да не е бил с нулеви показания при монтажа на електромера.

С оглед така установеното от фактическа страна, настоящият състав стигна до следните правни изводи:

На първо място следва да се отбележи, че съдът не споделя твърдението на ответника, че процесната сума е резултат от реален отчет, а не от корекция на сметка, тъй като по делото са представени констативен протокол и становище, от които е видно, че дружеството е начислило допълнително общо количество ел. Енергия като по този начин е коригирало количеството на доставената на потребителя ел.