Решение № 13331 от 05.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 13107/2024
- Вид
- Решение № 13331
- Подписан
- 05.07.2024
- Състав
- КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 13331 гр. С., 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110113107 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. Н. Х., чрез адв. М., срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143 вр. чл.
146 ЗЗП вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор № ****** за предоставяне на потребителски кредит от ДАТА г.;
- с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 340,67 лв. (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на предявения иск) – платена при начална липса на основание – нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор № ****** за предоставяне на потребителски кредит от ДАТА г., представляваща недължимо платена сума за такса за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 07.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на ДАТА г. сключил с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Договор № ****** за предоставяне на потребителски кредит за сумата от 6000 лв., която следвало да бъде върната в срок от 18 месеца при следните условия: лихва от 35,00% и ГПР – 49,66%. Поддържа, че по силата на чл. 5 от договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние ищецът заплатил и сумата от 5940 лева, представляваща такса за предоставяне на поръчителство. Твърди, че е заплатил на „Фаратум България“ ЕООД сумата в размер на общо 14 040 лева, от които 6000 лева – главница, 2100 лева – лихва и 5940,64 лева - такса гаранция. Счита, че клаузата на чл.
1
5 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 ЗЗД вр. чл.
143 вр. чл. 146 ЗЗП. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна на посочените основания, както и осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5,00 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 5940 лв., представляваща недължимо платена такса гаранция по чл. 5 от договора, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Ц., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** от ДАТА г. и преддоговорна информация, обективирана в Стандартен европейски формуляр, се установява, че на ДАТА г. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като кредитор, и Н. Н. Х., като кредитополучател, е бил сключен договор, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на Н. Н. Х. сума в размер на 6000 лв. Кредитът е бил отпуснат при следните условия: на 18 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 35,00 %, годишен процент на разходите (ГПР) 49,66 % и общ размер на всички плащания – 8100 лв. Договорът е бил сключен при Общи условия, приложени към отговора на исковата молба и приети като писмени доказателства по делото.
Като писмено доказателство е приет и представения с отговора на исковата молба погасителен план към Договор за кредит № ******, в който е посочено, че е неразделна част от договора, както и че в размера на дължимата ежемесечно погасителна вноска са включени стойността на главницата и уговорената възнаградителна лихва за съответния период.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от “Ferratum Bank” в полза на ответното дружество. Посочено е също така, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. Предвидено е, че със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.
В т. 5.3. от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е посочено, че за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството, кредитополучателят може да предложи едно от следните обезпечения: (а) обезпечение, 2 предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; (б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от поръчител – предложено от кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице.
Представен е и договор за гаранция (поръчителство) от 08.07.2022 г., сключен между Н. Н. Х. и „Фератум Банк“ p.l.c., със седалище и адрес на управление в Малта, СТ „Бизнес център“, Странд № 120, Гзира ГЗР 1027, което дружеството, в качеството му на гарант, се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на Н. Н. Х. спрямо кредитора „Фератум България“ ЕООД по сключения договор за потребителски кредит № ******.
Уговорено е между страните, че за поетата гаранция, Н. Н. Х. дължи на „Фератум Банк“ p.l.c. такса в размер на 5940,00 лв., дължима на 18 вноски, с първа падежна дата – 07.08.2022 г. и краен срок на издължаване на таксата – 30.12.2023 г. Представен е и погасителен план към договор за гаранция № ******, в който е посочено, че е неразделна част от договора за гаранция и вноските по него следва да бъдат отразени по банковата сметка на „Фератум Банк“, не по- късно от съответната падежна дата.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: на 08.07.2022 г. ответното дружество „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е наредило сумата в размер на 6000 лв. в полза на получателя Н. Н. Х.; по процесния договор за потребителски кредит ищецът е изплатил на ответника сума в общ размер на 6550,00 лв., която е разпределена от заемодателя, както следва: 6000 лв. – погасена главница по договора; 134,79 лв. – договорна лихва; 340,67 лв. – такса за предоставяне на гаранция/поръчителство, както и 60,00 лв. – такса за предсрочно погасяване, а сумата в размер на 14,54 лв. е възстановена на потребителя, тъй като е била надвнесена; вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, начислената договорна лихва и таксата за предоставяне на обезпечение, годишният процент на разходите в този случай е в размер на 89,334%; по информация на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД платената към тях сума за допълнително избраната услуга към „Фератум Банк“ е в размер на 340,67 лв., която по техни твърдения била преведена на 28.07.2022 г. към „Фератум Банк“, за което обаче не са представени никакви доказателства, в т.ч. и на вещото лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че клаузата на чл. 5 от договора за паричен заем е нищожна на заявените правни основания.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема за несъмнено установено, че между ищеца и ответника е имало сключен договор за предоставяне на кредит № ******, по силата на който ответното дружество е предоставило за ползване паричен заем в размер на 6000 лева, а Н. Н. Х. е усвоил сумата 3 към датата на сключване на договора, с оглед извършено преводно нареждане в негова полза от страна на кредитора “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Сключеният между Н. Н. Х. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,66 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит (чл. 5) изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от “Ferratum Bank”, тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен. В преддоговорната информация (стандартен европейски формуляр), точка 8, наименувана 4
"изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за кредит", изрично е отбелязано "договор за предоставяне на поръчителство/гаранция". Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че наименованията на двете дружества – „Фератум България“ и „Фератум Банк“ (към датата на сключване на договора) са еднакви, което навежда на свързаност между тях, макар и непряка (чрез пряко участие на едното дружество в другото). Отделно от изложеното, от извършена справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е „Мултитюд СЕ“, което наименование е идентично със сегашното наименование „Мултитюд Банк“ (преди Фератум Банк). Също така, начинът на погасяване на вноските по кредита напълно съвпада с начина на погасяване на вноските по договора за поръчителство – 18 бр. вноски със същите падежи и краен срок на издължаване.