Определение № 8755 от 20.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8755 гр. София, 20.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513146 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по две частни жалби, подадени от Г. Л. Х. – лично и в качеството му на законен представител /баща/ на децата И.Г. Х. и С.Г.Х., а именно:

- частна жалба срещу определение № 37267/05.09.2025 г., постановено по гр.д. № 1522/2024 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на Г. Л. Х. за включване в предмета на делото по реда на чл. 212 от ГПК и спорът за това дали е било налице домашно насилие по отношение на него и останалите двама ищци по приключилото производство по ЗЗДН, както и спорът дали по време на течение на настоящото исково производство за нищожност на съдебно решение по чл. 270, ал. 2 от ГПК спрямо ищците се проявява понастоящем домашно насилие;

- частна жалба срещу протоколно определение от 24.10.2025 г. по гр.д. № 1522/2024 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на Г. Л. Х. за отделяне на материали и образуване на ново исково производство.

В жалбата срещу определението № 37267/05.09.2025 г. се навежда възражение, че с отказа на районния съд по образуваното гр.д. № 1522/2024 г. да разгледа искането за произнасяне по ЗЗДН на практика се прекратявал достъпа на страните до съдебна защита, като подобен отказ представлявал отказ от правосъдие в нарушение на чл. 6 и чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека и на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. Изтъква се, че съдът погрешно е тълкувал характера на производството. Искът по чл.

270, ал. 2 от ГПК за прогласяване на нищожност на съдебен акт по ЗЗДН не изисквал повторно откриване на охранително производство, а проверка за валидност на постановения съдебен акт. Сочи се, че съдът не е съобразил мотивите на определение № 3443/09.11.2023 г. по гр.д. № 4105/2023 г. на ВКС, в които било изрично посочено, че актовете по ЗДНН не формират сила на пресъдено нещо и при твърдения за нарушение на процесуалните права на деца въпросът можел да бъде поставен повторно в рамките на друго производство, 1 включително при проверка за нищожност по чл. 270, ал. 2 от ГПК. Изтъква се, че в мотивите на това определение ВКС подчертавал, че липсата на надлежно участие на малолетни деца в процеса представлява порок, водещ до нищожност, а не до неправилност на решението.

Указанията на ВКС задължавали първоинстанционния съд да се произнесе по същество.

Иска се обжалванато определение да бъде отменено и делото върнато на районния съд за разглеждане по същество на молбата за прогласяване на нищожност и за произнасяне по защитата по ЗДНН, алтернативно – да се приеме, че отказът на съда представлява отказ от правосъдие и нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ и да се дадат задължителни указания за разглеждане на иска.

В жалбата срещу протоколно определение от 24.10.2025 г. са наведени аналогични възражения и доводи като тези в жалбата срещу първото определение – за отказ от правосъдие и несъобразяване с мотивите на посоченото определение № 3443/09.11.2023 г. по гр.д. № 4105/2023 г. на ВКС. Изтъква се, че отказът на съда за образуване на ново дело по ЗЗДН накърнява правата на децата. Жалбоподателят сочи, че предвид изискването на чл. 10 от ЗЗДН, е процесуално невъзможно той и децата му да инициират ново производство по въпроса, а новите факти могат да се релевират по всяко време /съгласно цитирания акт на ВКС/. Иска се да се отмени обжалваното протоколно определение и да се задължи първоинстанционния съд да разгледа и изготви решение и мотиви и по двата въпроса по делото – наличие или не на нищожност на съдебен акт и домашно насилие по смисъла на ЗЗДН, алтернативно – да се приеме, че отказът на съда представлява отказ от правосъдие и нарушение на чл. 6 ЕКПЧ, като се дадат задължителни указания на първоинстанционния съд да отдели исковете по чл. 270 от ГПК и ЗЗДН в отделни съдебни производства, по които да се изготвят две отделни съдебни решения.

Насрещните страни С. С. и И. С. са подали писмен отговор, с който оспорват жалбите. Излагат довод, че в настоящото производство по предявен иск за нищожност на съдебното решение по ЗЗДН не може да бъде разглеждана отново молбата за защита от домашно насилие, чието разглеждане е приключило с влязъл в сила съдебен акт, така и отделянето на две производства, респ. постановяването на две решения. Изтъква се, че позоваването от жалбоподателя на цитираните съдебни актове на ВКС представлява свободна негова интерпретация, тъй като посочените от него цитати не се съдържат в тези определения. Поддържа се, в производството по ЗЗДН децата са били представлявани легитимно от тяхната майка и законен представител и интересът им е бил защитен.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 1522/2024 г. на Софийски районен съд е образувано по предявен от Г. Л. Х. - лично и като законен представител на малолетните С.Г.Х. и И.Г. Х., срещу С. П. С. и И. Т. С. иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожност на влязлото в сила решение № 2092/25.04.2023 г., постановено по гр.д. № 8029/2022 г. на Софийски градски съд.

Същото е образувано въз основа на определение № 2356/31.07.2023 г. по гр.д. № 3221/2023 г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата /наименувана „жалба“/ с 2 вх. № 183257/27.06.2023 г., подадена лично от Г. Л. Х. ив качеството му на представител по закон на малолетните С.Г.Х. и И.Г. Х., с което /раздел І от нея/ се иска отмяна на влязлото в сила решение № 2092/25.04.2023 г., постановено по в.гр.д. № 8029/2022 г. на Софийски градски съд, и е прекратено производството по делото, като делото е изпратено по компетентност на Софийски районен съд за произнасяне по съдържащата се в раздел ІІ от молбата /наименувана „жалба“/ с вх. № 183257/27.06.2023 г., искова молба, с която е предявен иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожност на влязлото в сила решение № 2092/25.04.2023 г., постановено по в.гр.д. № 8029/2022 г. на Софийски градски съд.

В посочения раздел ІІ от жалбата вх. № 183257/27.06.2023 г. /представляваща според определението на ВКС искова молба по чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожност на решението по в.гр.д. № 8029/2022 г. на СГС/ се твърди, че това решение е нищожно, тъй като не отговаря на изискванията за валидност – в нарушение на диспизитивното начало съдът се произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита, изказвайки се за непозволено увреждане; волята на съда била абсолютно неразбираема и се приравнявала на липса на мотиви. В допълнителна уточнителна молба от 02.05.2024 г. ищецът е посочил, че решението е нищожно, тъй като децата не са били представлявани адекватно в делото и не било допуснато особено процесуално представителство по чл. 29, ал. 4 от ГПК.

С отговора на исковата молба ответниците С. С. и И. С. са оспорили предявения иск за прогласяване нищожност на въззивното решение с довод, че не са налице основания за нищожност на съдебния акт.

В съдебно заседание на 16.05.2025 г. ищецът Г. Х. е представил молба, наименувана „допълнение на обстоятелствата в исковата молба и предявяване на инцидентни установителни искове по чл. 212 от ГПК“. В нея отново е развил възражения, че децата не са били надлежно представлявани в производството по ЗДНН, както и за пороци на постановеното решение по гр.д. № 8029/2022 г. на СГС. В т. ІІ от молбата е заявено искане за: „произнасяне отново по спора засегнат в делото за наличието на домашно насилие срещу мен и децата ми -–администриране на граждански права“. Изложил е съображение, че решенията по този закон могат да бъдат изменяни или отменяни при наличието на предпоставките да това, като се е позовал на т. 4 от ТР №7/2014 г. на ОСГТК. На това основание ищецът е заявил, че предявява иск за произнасяне отново по отношение на наличието на домашно насилие срещу него и непълнолетните му деца – съобразно определение № 3443/09.11.2023 на ВКС/. Посочил е, че основание за това негово искане са нови факти – изготвена нова експертиза и приети нови писмени доказателства по гр.д. № 12518/2024 г. на СРС. Представен е незаверен препис от постановеното по посочено дело решение № 20744/16.11.2024 г., видно от което това дело има за предмет предявени от И. С. и С. С. срещу Г. Л. Х. искове по чл. 45 от ЗЗД.

С писмено становище ответниците са възразили срещу искането на ищеца за приемане за разглеждане на инцидентен установителен иск, направено с горепосочената 3 молба, с довод, че е недопустимо ново разглеждане или преразглеждане на производството по ЗЗДН,

С обжалваното определение № 37267/05.09.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца Г. Х. да се включи в предмета на делото, по реда на чл. 212 от ГПК, и спорът дали е било налице домашно насилие по отношение на него и останалите двама ищци по приключилото производство по ЗДДН, както и спорът дали по време на течение на настоящото исково производство за нищожност на съдебното решение по чл. 270, ал. 2 от ГПК спрямо ищците се проявява понастоящем домашно насилие. Съдът се е мотивирал с това, че при решаване на въпроса за нищожността на процесното решение, постановено по ЗДНН, е без значение дали това влязло в сила решение е допустимо и правилно. Отделно от това съдът е посочил, че е недопустимо съединяване на иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК с молба по ЗДНН, която се разглежда в охранително производство.

С молба в съдебно заседание на 24.10.2025 г. ищецът е поискал да се отделят материалите и да се образува в ново дело по предявените искове по ЗДНН. Това искане е оставено без уважение с обжалваното протоколно определение от същата дата /л. 116/ с мотив, че искането е било отхвърлено с предходното определение от 06.09.2025 г.

При така установеното въззивният съд намира, че частните жалби са недопустими, тъй като са насочени срещу неподлежащи на обжалване актове.

Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК на обжалване подлежат две категории определения – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и определенията, обжалването на които е изрично предвидено в закона.

Определение № 37267/05.09.2025 г. не прегражда по-нататъшното развитие на производството по предявения иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК. С него в изпълнение на задължението му по чл. 140, ал. 1 от ГПК съдът се е произнесъл по направеното от ищеца с допълнителната му молба искане за повторно разглеждане в това производство на въпроса за осъществено спрямо ищеца и децата домашно насилие, който е бил предмет на приключило производство по ЗЗДН. Т.е. касае се за произнасяне на първоинстанцинния съд с оглед изясняване на предмета на спора и на подлежащите на доказване факти, като съдът е приел, че въпросът дали е било налице домашно насилие и/или такова е осъществено по време на исковото производство по чл. 270, ал.2 от ГПК, представлява неотносим към предмета на това производство факт. Определенията, касаещи изясняването на спорния предмет и съответно – предмета на доказване от обхвата на доклада по чл. 146 от ГПК, са такива по движението на делото, и не преграждат по-нататъшното развитие на производството. Именно такъв характер има обжалваното определение от 05.09.2025 г. – с него съдът е постановил, че релевираното от ищеца в молбата му искане за „произнасяне отново по отношение наличието на домашно насилие“ срещу него и децата, е извън предметния обхват на разглеждания иск за нищожност на съдебното решение по чл. 270, ал.

2 от ГПК. Предвид изложение в молбата на ищеца обстоятелства и начина, по който е формулирано искането му, именно: „произнасяне отново по спора засегнат в делото за наличието на домашно насилие“, е очевидно, че с предявяване на т.нар. от него 4

„индцидентни установителни искове“ същият цели в рамките на образуваното от него производство по чл. 270, ал. 2 от ГПК пререшаване на спора, който е бил предмет на приключилото производство по ЗЗДН по гр.д. № 442532021 г. на СРС, което е недопустимо.