Определение № 1950 от 22.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1950 гр. София, 22.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Частно наказателно дело № 20261100200178 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба на обвиняемия Л. В. П. срещу постановление от 03.11.2025 г. на Софийска градска прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 149/2024 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 7014/2024 г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 124, ал. 1 НК.

В депозираната жалба се излагат съображения за несъгласие с обжалваното постановление в частта му относно основанието, на което е прекратено наказателното производство. Жалбоподателят счита, че доводите на прокурора, довели до прекратяване на наказателното производство, са правилни и законосъобразни, но не се съгласява с посоченото в прокурорския акт правно основание, на което е прекратено наказателното производство. На следващо място жалбоподателят не се съгласява и с извода на прокурора, който в мотивите си е приел, че са налице предпоставките по чл. 12, ал. 1 НК, твърдейки, че по този начин се увреждат в изключителна степен неговите интереси. Намира постановлението на прокурора за вътрешно противоречиво, посочвайки, че същият от една страна приема, че наказателното производство следва да се прекрати на основание чл. 243, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, поради липса на извършено престъпление, а от друга страна, сочи в мотивите си, че се касае за наличие на предпоставките на чл. 12, ал. 1 НК, а именно, че деянието не е обществено опасно. Твърди, че от така изложеното в мотиви на прокурорския акт е видно още, че прокурорът приема, че има извършено 1 деяние, което обаче не е обществено опасно, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ от НПК, която хипотеза заявява, че се прилага, когато липсват от обективната и субективната страна признаците на престъплението, т.е. когато то е несъставомерно. По изложените съображения се моли за постановяване на съдебен акт, с който да се измени и допълни основанието, на което е прекратено наказателното производство и същото да се счита за прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. първо НПК.

Съдът, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваният прокурорски акт и материалите по прокурорската преписка, намери от фактическа страна за установено следното:

Досъдебно производство № 149/2024 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 7014/2024 г. по описа на СГП е образувано на 20.02.2024 г. за това, че на 26.01.2024 г. около 15:00 часа, в град София на ул. „Златен рог“ № 22, причинил другиму – И.Ц.Ч., смърт по непредпазливост, в следствие на умишлено нанесена телесна повреда - престъпление по чл. 124, ал. 1 НК.

С постановление от 21.02.2024 г., в процесуалното качество на обвиняем е привлечен Л. В. П. за това, че на 18.02.2024 г., около 02:06 часа е причинил други му – на И.Ц.Ч., смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда на 26.01.2024 г., около 14:40 часа, в град София на ул. „Златен рог“ № 22, в близост до кръстовището с бул. „Черни връх“, като му е нанесъл удар с юмрук в областта на долната уста, на нивото на първи и втори долни десни зъби, причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, който удар извел тялото на пострадалия от равновесие, с последващо му падане върху терена – асфалтов участък, довело до тежка закрита черепно-мозъчна травма; меко тъканен хематом теменно вляво; подлежащо трилъчево счупване вляво теменно горно тилно с основен лъч напред и наляво през лявата слепоочна кост и лявата предна черепна ямка; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво и вдясно; петнист кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на двете полукълба на главния мозък; контузия с размекчение по основата двата челни и двата слепоочни дяла, най-изразен по основата на левия челен дял; зацапване с кръв на мозъчните стомахчета, причинили на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт – престъпление по чл. 124, ал. 1 НК.

2

В хода на досъдебното производство са извършени множество процесуално следствени действия, като са събрани гласни доказателствени средства, изразяващи се в обясненията на обвиняемия Л. П. и показанията на разпитаните свидетели Й.Р., И.А., В.М., Т.М., М.С., И.И., И.М., В.К., А.И., В.В., А.Г., В.В., А.Т., К.К., И.В., Д.Б., Г.В., Ж.С., приобщени са към доказателствената съвкупност писмени доказателства: голям обем от медицинска документация, протоколи за доброволно предаване, изготвени са писмени доказателствени средства: протокол за разпознаване; протокол за оглед на труп; протокол за освидетелстване; протокол за оглед на лек автомобил; както и са назначени и изготвени съдебно медицинска експертиза; технически експертизи; допълнителна комплексна видео техническа и лицево идентификационна; допълнителна комплексна съдебно медицинска и видео техническа експертиза; трасологична експертиза; допълнителна видео техническа експертиза.

С Постановление от 03.11.2025 г., прокурор при Софийска градска прокуратура е прекратил, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т.

1 НК, наказателното производство по досъдебно производство № 149/2024 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 7014/2024 г. по описа на СГП, водено срещу обвиняемия Л. П.. За да стигне до този извод, прокурорът е анализирал събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при което е стигнал до заключението, че е налице осъществена от страна на обвиняемия П. неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК, което обуславя извод и за липса на престъпление.

За да достигне до този извод прокурорът е приел за установено от фактическа страна следното:

На 26.01.2024 г., след 14:00 часа, обвиняемият Л. П. придружавал майка си – свидетелката И. до клон на банка „ОББ“, находящ се в гр. София на ъгъла на бул. „Черни връх“ и ул. „Златен рог“. Двамата били с автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с рег. № ****. Свидетелката И. слязла от лекия автомобил и влезнала в клона на банката, а обвиняемия П. спрял управлявания от него лек автомобил на пътното платно, в насрещното движение, по начин, по който да не затруднява нормалното движение на автомобилния поток, т.к. нямало свободни места за паркиране. Същият ден, преди обяд, пострадалият И.Ч. и свидетелят И.М. били в ресторант „Мама 3 мия“, където обядвали, като пострадалия Ч. ял пържени картофи и изпил около литър наливно бяло вино, вследствие на което настроението му било приповдигнато. Около 14:30 часа пострадалият И.Ч. и свидетелят И.М. се качили в лек автомобил, управляван от свидетеля М.. Когато двамата се намирали на бул. „Черни връх“, пострадалият Ч. забелязал лекия автомобил на обвиняемия П., който бил спрян в насрещното движение. Тогава казал на свидетеля М.: „Как така някой в моя квартал ще влиза в насрещното движение? Мятам ези – тура и ако се падне ези, ще се разправям с него.“. В следващия момент пострадалия Ч. хвърлил монета и казал: „Падна се ези, ще се разправям с шофьора“. Свидетелят М. казал на пострадалия Ч., че това не е негова работа да се разправя и нека да го прибере в дома му, но пострадалия Ч. му казал да спре. Свидетелят М. спрял лекия автомобил на бул. „Черни връх“ и ул. „Златен рог“ в посока центъра и включил аварийните му светлини.

Пострадалият Ч. слезнал от него и се насочил към шофьорската врата на лекия автомобил, в който на шофьорската седалка се намирал обвиняемия П. и започнал да чука с ръка по стъклото на предна лява шофьорска врата.

Обвиняемият П. отворил отвътре прозореца на вратата, при което пострадалият Ч. започнал да вика към него, искайки обвиняемият П. да слезе от лекия автомобил за да се бият. Същевременно пострадалият Ч. бил заел позиция в „боксова стойка“ - с разтворени крака и свита в лакътя дясна ръка, докато с лявата ръка приканвал обвиняемия П. да слезе от лекия автомобил.

Обвиняемият П. вдигнал стъклото на вратата, като по този начин сметнал, че нещата ще спрат. В това време свидетелката И.И. излязла от клона на банката с парите, които била изтеглила, влязла в лекия автомобил, в който се намирал обвиняемия П. и седнала на дясната предна седалка до водача. В този момент обвиняемият П. отворил шофьорската врата на лекия автомобил, при което пострадалия Ч. застанал между вратата му и мястото на което седял водача, блокирайки по този начин възможността на обвиняемия П. да потегли или да излезе от автомобила. В този момент обвиняемият П. се наклонил рязко към свидетелката И. и с крак нанесъл удар на пострадалия Ч.. Пострадалият Ч. се наклонил назад и падайки се ударил в задната броня на преминаващия в този момент лек автомобил марка „Хюндай“, с рег. № Е5790КТ, който се управлявал от свидетеля В.К., след което паднал на пътната настилка и останал да лежи неподвижно перпендикулярно на тротоара. Веднага след падането на пострадалия Ч. на пътното платно, обвиняемият П. излязъл от 4 лекия си автомобил и изтеглил тялото на пострадалия Ч. от пътното платно, а после заедно със свидетелката И. започнали да му оказват помощ – обвиняемият П. го обърнал настрани, за да може да диша, а свидетелката И. започнала да бърка в устата му, за да изкара езика му и същият да не се задуши. След около 12-15 минути на място пристигнал екип на Бърза помощ и пострадалият Ч. бил закаран в УМБАЛСМ „Пирогов“, където в 17:38 часа бил опериран. На 18.02.2024 г. пострадалият Ч. починал. При постъпването в болницата били взети проби кръв за изследване от пострадалия Ч., които били изследвани за етилов алкохол, вследствие на което е установена концентрация 2,38 промила – представляваща средна степен на алкохолно опиване. В резултат от Клинична лаборатория 12706 от 26.01.2024 г. било установено и наличие на амфетамин - 23.0; бензодиазепин (диазепам) - 87.0; кокаинови метаболити - 1.0; метадон – 1.0; опиати (кодеин, хероин, морфин) – 22.0. От заключението на изготвената по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че причина за настъпване на смъртта на пострадалия Ч. била тежка закрита черепно мозъчна травма и настъпилите от нея усложнения, като травмата отговаря да е получена при падането на пострадалия върху терена от височината на собствен ръст. Установените разкъсно-контузни рани в дясно челно и дясно предно теменно могат да бъдат обяснени с контакт на главата с преминаващия автомобил при падането му върху терена.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав, в хода на извършената от него проверка, намира от правна страна, следното:

Съгласно чл. 243, ал. 4 НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.

В конкретния случай жалбата на обвиняемия П., инициирала съдебния контрол на съставения от прокурор при СГП прокурорски акт, с който е прекратено наказателното производство по воденото срещу него досъдебно производство, е процесуално допустима, т.к. изхожда от активно легитимирана да обжалва постановлението страна и е депозирана в рамките на предвидения затова преклузивен 7-дневен срок, визиран в разпоредбата на 5 чл. 243, ал. 4, изр. 2 НПК.

Доколкото настоящото производство е образувано единствено по жалба на обвиняемото лице, то съдът в пределите на своята проверка и правомощия е обвързан от забраната за влошаване положението на обвиняемия и единствената промяна, която може да извърши, ако намери, че са налице предпоставките за това, е да измени основанието за прекратяване на наказателното производство от приетото от прокурора такова по чл. 24, ал. 1, пр. 2, в такова по чл. 24, ал. 1, пр. 1 НПК или да потвърди изцяло обжалваното постановление.

Разгледана по същество жалбата на обвиняемия П. е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 5 НПК съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. За да е законосъобразно постановлението по чл.