Решение № 230 от 29.06.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. ХАСКОВО, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря С. Г. Д. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20265600500311 по описа за 2026 година чл.258 – 273 от ГПК.

Производството е въззивно – по реда на

ВЪЗЗИВНИКЪТ – К. А. А. е останал недоволен от Решение № 75 от 16.04.2026 год., постановено по гр.д. № 867 / 2025 год. по описа на Районен съд – Свиленград, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КСТ за заплащане на сумата от 1 306 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 14.11.2025 год. до 02.12.2025 год., поради което го обжалва с искане за отмяна на решението в посочената част и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи иска.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ

–

„БЪЛГАРСКА

АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ“ – гр.*** /БАБХ/ – оспорва въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Решението в частта, с която са уважени предявените от К. А. А. против БАБХ, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ – за признаване на уволнение, наложено със Заповед № 1

ОТОС - 060 от 06.11.2025 год. на изпълнителния директор на БАБХ, за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на предишната работа – *** в Отдел *** в Областна дирекция по безопасност на храните – *** при БАБХ, е влязло в законна сила, поради необжалването му.

Въведеният с въззивната жалба предмет на въззивно обжалване е Решението в частта, с която е отхвърлен иска, предявен на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на сумата от 1 306 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 14.11.2025 год. до 02.12.2025 год.

За да отхвърли иска, първоинстанционният съд се е позовал на липсата на доказателства, установяващи предпоставките от фактическия състав на основанието по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ.

Като писмени доказателства при разглеждане на делото пред въззивния съд са приети представените от въззивника и неоспорени от въззиваемия трудова книжка № **, Серия ***, № *** и трудова книжка № **, Серия **, от които се установява, че след уволнението, наложено с цитираната по-горе заповед, ищецът не е работил по гражданско или трудово правоотношение. В подкрепа на това обстоятелство е и регистрационна карта на Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – ***.

Като неоснователно съдът намира заявеното от въззиваемия становище за настъпила преклузия по отношение на направените с въззивната жалба доказателствени искания, предвид разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК, отчитайки това, че непосочването им пред първоинстанционния съд е в резултат на допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота на доклада по чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, в който съдът не е възложил в тежест на ищеца да докаже елементите от фактическия състав на основанието на иска по чл.225, ал.1 от КТ, довело и до отхвърлянето му, независимо от липсата на надлежно заявено от ответника оспорване.

Установените от описаните по-горе доказателства, фактически обстоятелства за това, че след уволнението ищецът е останал без работа, ценени съвкупно с това, че оставането на ищеца без работа е поради уволнение, признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение, обосновават извод за основателност на иска, предявен на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ, поради което същият следва да бъде уважен.

По отношение размера на иска съдът приема, че като база за определянето му следва да се вземе брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, съгласно чл.228, ал.1 от КТ. В тази връзка, при разглеждане на делото пред въззивния съд е прието като писмено доказателство, представеното от въззивника преводно нареждане от 29.10.2025 год. за сума в размер на 1 565 лева, с основание за плащане – 2 работна заплата за м.10.2025 год. Действително, изхождайки от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – считано от 10.11.2025 год., така, както е посочено в уволнителната заповед, следва безспорния извод, че месеца, предхождащ уволнението е именно м. 10.2025 год. Доколкото обаче от описания по-горе банков документ, удостоверяващ заплащане на работна заплата на м.10.2025 год., не се установява дали изплатената с него сума представлява заплата за пълен работен месец, за който е договорено възнаграждение от 2 058 лева, видно от представеното при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение от 23.06.2025 год., съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определено именно на тази база – договорено трудово възнаграждение, при което размерът на обезщетението, при съобразяване на правилото, визирано в чл.19, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, се равнява на 1 310.86 лева, от която в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1 306 лева, с оглед заявения петитум, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, дължимо за периода от 14.11.2024 год. до 02.12.2025 год.

Изложените по-горе доводи обосновават извод за неправилност на решението в обжалваната част, с която е отхвърлен иска, предявен на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ за сума в размер на 1 306 лева – обезщетение, дължимо от работодателя при незаконно уволнение за времето от 14.11.2025 год. до 02.12.2025 год., през което ищецът е останал без работа поради това уволнение, поради което същото следва да бъде отменено в посочената част и вместо него въззивният съд постанови друго, с което искът бъде уважен.

С оглед изхода на спора в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 640.86 евро, от които 340.86 евро – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред първоинстанциония съд, дължимо по отношение на иска, предявен на основание чл.225, ал.1 от КТ и определено като 1/3 от общо заплатеното в размер на 2 000 лева, от които с обжалваното решение са му присъдени 681.72 евро, и 300 евро – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.

Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда и сумата от 26.71 евро – държавна такса, дължима по уважения осъдителен иск.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 75 от 16.04.2026 год., постановено по гр.д. № 867 / 2025 год. по описа на Районен съд – Свиленград, в обжалваната част, с която е отхвърлен иска, предявен от К. А.

А. против – „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ“ – гр.***, на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ за сума в 3 размер на 1 306 лева – обезщетение за периода от 14.11.2025 год. до 02.12.2025 год., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО

БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ, с Код по Бултат: 176040023 – гр.***, да заплати на К. А. А., ЕГН ********** от гр.***, сумата в размер на 667.75 евро /равняващи се на 1 306 лева/, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, за периода от 14.11.2025 год. до 02.12.2025 год.

ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО

БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ, с Код по Бултат: 176040023 – гр.*** да заплати на К. А. А., ЕГН ********** от гр.***, сумата в размер на 640.86 евро - деловодни разноски – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред първоинстанционния и въззивния съд.

ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО

БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ, с Код по Бултат: 176040023 – гр.*** да заплати по сметка на Окръжен съд – Хасково, сумата в размер на 26.71 евро – държавна такса, дължима по уважения иск с правно основание чл.225, ал.1 от КТ.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4