Определение № 17887 от 24.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17887 гр. София, 24.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508643 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение на П. Ц. П. с ЕГН: **********, срещу издадена на 14.11.2017 година в полза на „Топлофикация София“ ЕАД по частно гр. дело № 79123/2017 г. по описа на СРС, 48 състав, Софийски районен съд заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен лист.

Длъжникът твърди, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение не му е връчена редовно и е узнал чак на 04.06.2026 година, когато му е връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20208580402343 по описа па ЧСИ с рег. № 858 и район на действие – СГС.

Сочи, че препис от заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на П. Ц. П..

Същата не е била връчена лично на П. Ц. П. и към момента на издаването й и след това /до настоящия момент/, той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, тъй като от края на 2011 г. до края на 2025 г. П. Ц. П. живеел и работил в Италия.

Претендира въззивният съд да приеме възражението.

Заявителят намира възражението за просрочено и неоснователно.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Софийски районен съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу жалбоподателя и на 16.09.2020 година е разпоредил издаване на изпълнителен лист, като е намерил, че същата е влязла в сила.

Възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК е подадено от длъжника на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, който е легитимирано лице да стори това съгласно законовата разпоредба, уреждаща това право.

1

Възражението е подадено в срок- едномесечен от момента на узнаване от длъжника за издадената заповед за изпълнение. Моментът на узнаването е фактически въпрос, който подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес (по преценката досежно разликата в обстоятелствата относно момента на узнаване на заповедта и нейното връчване ВКС в Определение № 649 от 07.10.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 4341/2015 г. по описа на ВКС, IV гр.о.). От наличните по делото доказателства се установява, че упълномощеният от длъжника адвокат се е запознал с изпълнителното дело на 04.06.2026 година (което с оглед направеното признание съдът приема за най-ранният момент, в който е установено, че длъжникът се е запознал с издадената заповед за изпълнение). Именно този е моментът, в който съдът приема, че длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение. В представените по делото писмени доказателства (такива от изпълнителното дело или представени от кредитора) не се установява длъжникът да е узнал за издадената срещу него заповед (вкл. като номер на дело, състав и т.н. на съда, който я е издал) на по-ранна дата.

Ето защо, съдът следва да приеме, че именно на 04.06.2026 година подалият възражението длъжник се е запознал конкретно със съдържанието на издадената заповед за изпълнение, както и относно съда, издал същата и номера на делото, по които тя е издадена.

Следователно, от тази дата тече преклузивният едномесечен срок, който е спазен, тъй като възражението е подадено на 04.07.2026 година.

По същество на подаденото възражение.

Разгледано по същество възражението на длъжника е ОСНОВАТЕЛНО.

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК установява възможност за длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд при наличието на някое от следните алтернативни основания: 1/ ако заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно; 2/ ако заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3/ ако длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства или 4/ ако длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Втората от горепосочените хипотези, на която в случая се позовава длъжникът е налице, когато н е са нарушени правилата за връчване на съобщения (както и когато съобщението е оформено редовно, но самото то е невярно като съдържание), но не е извършено връчване лично на адресата и той не е имал обичайно местопребиваване на територията на България.

Видно от доказателствата в заповедното дело, съобщение до длъжника П. за процесната заповед за изпълнение е връчено по реда на чл. 47, ал. 1, вр. ал. 5 ГПК - чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на 05.05.2020 година на постоянния адрес на длъжника в гр. София, ж.к. ********. Видно от служебно изготвената справка от заповедния съд и от представените с възражението справки от НБД-Население е, че именно това е постоянният адрес на длъжника в този релевантен момент. Същевременно е видно и че в 2 същия период длъжникът е пребивавал в Италия, но не се установява по делото да е установен конкретен адрес, на който пребивава лицето в тази държава. Изложеното предпоставя, че връчването на заповедта за изпълнение с уведомлението, залепено на 05.05.2020 г., е редовно от външна страна (при спазване на всички изисквания на закона в приложимата редакция на разпоредбата), а срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение е изтекъл към датата на разпореждането, с което съдът е констатирал влизане в сила на заповедта и е разпоредил издаване на изпълнителен лист.

Видно от посочените доказателства, длъжникът П. П., в периода от 22.12.2011 г. до 2025 г., има регистриран настоящ адрес в Италия. Предвид нормата на чл. 94, ал. 1 и ал. 3 ЗГР, посоченото в приложените справки от НБД-Население е достатъчно да удостовери, че обичайното местоживеене на лицето в посочения период е именно в посочената държава (изрично в този смисъл определение № 886 от 09.11.2011 г. по ч.т.д. № 130/2011 г. на ВКС, ІІ ТО). Това означава, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към датата на връчване на съобщението за издадената заповед, длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България – обстоятелство, което съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК представлява процесуална пречка за издаване на заповед за изпълнение срещу него.

Установяването на това обстоятелство в производството по подаденото по извънредния процесуален ред на чл. 423 ГПК възражение съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК предпоставя обезсилване на издадената заповед от въззивния съд като последица от приемане на възражението по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК (изрично в този смисъл т. 3 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

С оглед изхода на делото основателна се явява и претенцията, заявена от името на длъжника за присъждане на разноските за подаване и разглеждане на възражението, които в приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на заявителя. Съдът, обаче, намира възражението за прекомерност на възнаграждението на адвоката на длъжника за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските.

Преценката на основателността на това възражение е конкретна и съобразно посоченото в чл. 78, ал. 5 ГПК, се основава на справедливо и обосновано съотношение на цената на адвокатска защита с фактическата и правна сложност на делото. Ако тази преценка сочи на несъответствие, съдът може да намали размера на договорения адвокатски хонорар.

Предвид задължителното, съгласно чл. 633 ГПК тълкуване, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, националният съд не следва да прилага и не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.01.2004 г., към която препраща ЗА, поради противоречие в тази й част с чл. 101, параграф 1 ДФЕС. СЕС е приел, че такъв вид правна уредба е от естество да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар (така и в 3

Определение № 1806 от 28.06.2024 г., постановено по ч.т.д. № 586/2024 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/ 2022 г. по описа на ВКС, I т.о. и Определение № 4497 от 09.10.2024 г., постановено по т.д. № 2886/ 2024 г. по описа на ВКС, IV гр.о., Определение № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г., Т. К., І Т.

О. на ВКС, Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др.).

Ето защо, размерът на дължимото възнаграждение за адвокат следва да се определи при съобразяване на всички обстоятелства, които са установени по делото и които са от значение за определяне на неговата действителна правна и фактическа сложност по критериите на чл. 78, ал. 5 ГПК, а такива са например вида и характера на производството и спора, материалният интерес, видът, количеството (обема) на адвокатската работа, извършена в конкретния случай и др.

При съобразяване на горното, настоящият съдебен състав взима предвид обстоятелството, че се касае за оказано съдействие единствено във връзка с подаване на възражение по чл. 423 ГПК, което може да се основава на ясно и изчерпателно изброени в закона хипотези, както и липсата на усложненост от фактическа и правна страна в извършеното действие. Поради това, съдът приема, че дължимото на процесуалния представител на заявителя адвокатско възнаграждение е в размер на 45,50 евро (съобразно Решение на Съвета относно приемането на еврото от България, прието от Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) на 8 юли 2025 г., чл. 4 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), която сума следва му се присъди. Този размер съдът намира да отговаря на легитимните цели и да е справедлив, като е налице съответствие на възнаграждението с положения от адвоката труд и фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА, на основание чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, възражението на П. Ц. П. с ЕГН:

**********, срещу издадена на 14.11.2017 година в полза на „Топлофикация София“ ЕАД по частно гр. дело № 79123/2017 г. по описа на СРС, 48 състав, Софийски районен съд заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 423, ал. 3 ГПК, заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д. № 79123/2017 г. на Софийски районен съд, 48 състав.

ОСЪЖДА "Топлофикация София" ЕАД с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б да заплати на П. Ц. П. с ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 58,28 евро – разноски за съдебното производство по чл.

423 ГПК за адвокат и държавна такса.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5