Определение № 3225 от 03.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3225 гр. София, 03.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000502886 по описа за 2023 година

Производство по чл.248 ГПК.

Образувано е по молби на адв. Г.Б. в качеството му на пълномощник на въззивниците П. П. Х. и В. М. В. с вх. № 183996/08.07.2025г за допълване на постановеното по делото решение от 06.07.2025г и молба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ с вх. № 22700/21.08.2025г за изменение на решението в частта му за разноските пред първата инстанция.

В молбата на адв. Б. като пълномощник на въззивниците П. П. Х. и В. М. В. се изтъква, че са налице предпоставки за допълване на решението по чл.248 ГПК, тъй като съдът е пропуснал да се произнесе за дължимите му разноски в частта, в която производството е прекратено, поради отказ от исковете, а в последствие и за дължимите разноски в частта, в която се е произнесъл по същество, отхвърляйки ги. Посочва, че за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 ЗАдв. е достатъчно представянето на договор за правна помощ , в който да е посочено че се предоставя такава, поради това претендира сумата от 24 900лв с ДДС с твърдението, че размерът е определен съгласно чл.7, ал.2 т.5 от Наредба № 1/9.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Прави уточнение, че претендираният хонорар бил минимумът за представителство по наредбата за едно лице, а в конкретното дело бил процесуален представител на двама ответници, затова и възражението за прекомерност било напълно необосновано.

В срока за отговор КОНПИ е подала такъв, с който оспорва молбата за допълване по основание –на първо място, защото не били събрани доказателства въззивниците- ответници да са материално затруднени лица, напротив изтъкват се доводи, че последните не са се възползвали от възможността по чл.119 ЗОНПИ да поискат разрешение за разпореждане със суми с обезпеченото имущество. Евентуално, ако не бъде прието първото оплакване за основателно, се твърди, че определеният от адвоката хонорар е прекомерен с подробно развити в тази връзка съображения.

В молбата на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ се иска изменение на решението в частта му за разноските пред първоинстанционното производство в размер на 5000лв, присъдени в полза на въззивниците- ответници, тъй като пред първата инстанция не били представени доказателства за договорено и платено 1 възнаграждение за адвокатска защита.

В срок е постъпил отговор от въззивниците – ответници чрез адв. Б.. Оспорва твърдението в молбата на КОНПИ, като твърди, че в том втори от делото са приложени два договора за правна защита, в първия от 19.10.2020г било видно, че с П. П. Х. е договорено възнаграждение за представителство в размер на 3000лв, а от втория, сключен на 19.10.2020г с В. В., че е уговорено възнаграждение в размер на 2000лв.

Във връзка с проверката по чл.269 ГПК настоящата инстанция намира молбите по чл.248 ГПК за редовни и допустими и следва да ги разгледа по същество.

По молбата на адв. Г.Б. в качеството му на пълномощник на въззивниците П. П.

Х. и В. М. В. с вх. № 183996/08.07.2025г за допълване на постановеното по делото решение от 06.07.2025г.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните, може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

С влязло в сила протоколно определение по делото от 27.05.2025г въззивното производство е частично прекратено по отношение жалбата на КОНПИ поради отказ от исковете до размер от 248 920,85лв, в което съдебно заседание пълномощникът на въззивниците адвокат Б. е направил искане за присъждане на разноски в негова полза по реда на чл.38, ал. 2 ЗАдв, и по което съдът не се е произнесъл с акта по съществото на спора.

С приключване на делото по същество с решение от 06.07.2025г са отхвърлени предявените от КОНПИ искове по чл. 153 ал.1 ЗПКОНПИ против П. Х. и В. В. в останалата си част за материален интерес от 153 618лв, без съдът да се произнесе по искането за разноски. Няма спор, че процесуалният представител на въззивниците- ответници го е направил в срок и поддържал в процеса, както и че е приложил договор за правна помощ по чл.38 ал.1, т.2 във вр. с чл.2 ЗА, в който е посочено, че се оказва безплатна правна помощ, и в който е обективирано адвокатско пълномощно.

Не е спорно и че пълномощникът адв. Б. е представил доказателства за регистрация по ЗДДС, както и списък по чл.80 ГПК в последното по делото открито заседание.

От посочените по- горе фактически констатации следва, че са налице всички предпоставки за допълване на постановеното решение в частта за разноските, дължими на въззивната страна. В конкретния случай правната помощ, оказана от адвоката на ответниците, е в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА- на материално затруднени лица, като предпоставките за осъществяването й (по договора на клиента с адвоката) не подлежат на проверка при произнасяне по отговорността за разноските, респ. при присъждане на адвокатско възнаграждение. За да се приложи разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно да е договорена безплатната правна помощ при условията на чл. 38, ал.1 ЗА. Противното разбиране, че съдът следва да контролира наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска защита от адвоката на клиента му (по договора между тях) във всички хипотези на чл. 38, ал. 1 от ЗА, не се споделя от настоящия състав.

Действително по този въпрос има противоречива съдебна практика и затова с разпореждане от 20.06.2025 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС по въпроси, отнасящи се до дължими разноски, първият от които има пряко отношение към настоящия процес – дали съдът има право на преценка относно наличието на обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда.

САС споделя практиката, обективирана в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 862 от 24.10.2023 г. по ч.т.д. № 1276/2023 г. на I т.о. на ВКС по поставения въпрос извършва ли съдът преценката за действителното наличие на законовите 2 предпоставки адвокатът да окаже безплатно правна помощ, съответно извършва ли преценка дали лицето е материално затруднено или не, и по въпроса за предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатно правна защита, в което е прието че изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В същия смисъл са и определение № 203 от 17.05.2022 г. по ч.т.д. № 1518/2021 г. на I т.о. на ВКС и определение № 654/27.11.2020г. по т.д.№ 720/2020г. на ВКС, II т.о., в които е прието, че страната, която получава безплатна адвокатска помощ не е длъжна да доказва наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., нито съдът следва да събира доказателства за имущественото и финансово й състояние. Достатъчно е да бъде представен договор между страната и нейния адвокат-процесуален представител по делото, в който да е постигнато съгласие да бъде оказана безплатна адвокатска защита на това законово основание.

В този смисъл молбата по чл. 248 ГПК на въззивниците –ответници по същество е основателна, поради наличие на предпоставките за упражняване правото по чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с принципа на чл. 36, ал. 1 ЗА, а именно, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /с ново наименование Наредба за възнагражденията за адвокатска работа/.

Няма спор, а и се установява, че адвокат Б. е представлявал и двамата ответници пред въззивната инстанция и че претендираното от него адв. възнаграждение в размер на 24 000лв не превишава минималния такъв в цитираната наредба с оглед на големия материален интерес. Основателно обаче е заявеното в срок от представител на въззиваемата страна КОНПИ възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност.

По въпроса за прилагането на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в частта, в която в нея се препраща към минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г., вече има постановена практика на ВКС, която е актуална, тъй като е съобразена е тълкуването на правото на ЕС, направено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-43 8/22 по преюдициално запитване, което на основание чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища. Тя е обективирана в определение № 1806 от 28.06.2024 г., постановено по ч.т.д. № 586/2024 г. по описа на ВКС, II т.о., определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о. и определение № 4497 от 09.10.2024 г., постановено по т.д. № 2886/2024 г. по описа на ВКС, IV гр. о. В тези актове е прието, че е налице несъответствие на нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, с правото на ЕС, тъй като установеното с нея правило представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело С-438/22 на СЕС, което е основание тя да не се прилага от съда. Посочено е още, че установените е наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, като те подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

По отношение на фактическата и правна сложност на делото следва да се отчете 3 направеният частичен отказ от искове пред въззивната инстанция, съобразен с разясненията в постановеното ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК, с което трудността на правния казус е съществено редуцирана, с което отпада по-голяма част от спорното имущество, предмет на първоначално заявените искови претенции. По делото са проведени четири открити съдебни заседания, като на едно от тях не е даден ход, а в останалите три не са възникнали усложнения от процесуално естество, нито са били събирани и оспорвани доказателства. Поради това с оглед изхода на спора, чиито предмет е значително ограничен спрямо първоначалния, а от там и обема на реално извършените действия по процесуално представителство, независимо от високия материален интерес, настоящият състав намира, че за въззивна инстанция следва да се присъди възнаграждение от 10 000лв с добавен ДДС 2 000лв или общо 12 000лв. Следователно молбата по чл.248 ГПК за допълване на решението в частта му за разноските се явява частично основателна.

По молбата на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ с вх. № 22700/21.08.2025г за изменение на решението в частта му за разноските пред първата инстанция.

С постановеното по делото решение от 06.07.2025г съдът е променил по същество изхода на спора, като е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете на КОНПИ за незаконно отнемане на придобито имущество на обща стойност 153 618лв. Поради различния правен резултат в полза на ответниците се дължат и разноски пред първата инстанция, присъдени в размер на 5000лв, които освен дължими и доказани по основание, не се явяват прекомерни.