Определение № 3985 от 19.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3985 гр. Варна, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20243100501800 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. с чл.92, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от С. Д. К.-Д., с ЕГН **********, в качеството на трето лице-частен съдебен изпълнител, с рег.№718 на КЧСИ, с адрес: гр.Варна, ул.“Воден“ №7, против Определение №9192/16.08.2024г. по гр.д.№792/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставена без уважение подадена от жалбоподателката молба за отмяна на наложена й глоба в размер на 150лв., на основание чл.89, т.2 от ГПК за неизпълнение на съдебно разпореждане.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, чиято отмяна се иска. Сочи се, че разпореждането на съда за изпращане в оригинал на висящо и.д.№20227180400819 по описа на ЧСИ с рег.№718 по Регистъра на КЧСИ, не е възможно да се изпълни, предвид забраната визирана чл.22, ал.3 от ЗЧСИ, респективно че изпълнението му би довело до извършване на дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателката. На следващо място се сочи, че препис от процесното изп.дело, не може да бъде изпратен, тъй като не е заплатена дължимата за това такса по т.8 от ТТРЗЧСИ. На последно място се поддържа, че липсва ясно указание от страна на съда за датата, до която следва да се изпълни разпореждането. Развити са подробни съображения в подкрепа на гореописаните доводи и се моли за отмяна на атакуваният съдебен акт, съответно на наложената глоба.

Въззивният съд, при преценка редовността на жалбата, с която е сезиран, констатира съответствието и с изискванията на чл.275 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок.

За да се произнесе по същество на жалбата, съдът констатира, следното:

В производството по гр.д.№792/2024г. по описа на Районен съд Варна е постановено Определение №5882 от 20.05.2024г., с което са изискани за послужване и.д.

№20147180400884 и и.д.№20227180400819 по описа на ЧСИ с рег.№718.

В отговор съдебният изпълнител е посочил, че не може да изпрати в оригинали въпросните изп.дела, а за представянето им в препис, следва да се заплати такса в общ 1 размер от 48лв.

Предвид цитираният отговор, съдът е постановил Разпореждане №22941 от 06.06.2024г., с което е указал на ЧСИ, че изп.дела са изискани в оригинал за послужване до приключване на делото, а не в препис, съответно е отправил предупреждение, че последващо неизпълнение ще бъде санкционирано с глоба.

Тъй като и.д.№20227180400819 не е постъпило по делото, в оригинал или препис, до датата на провеждане на о.с.з., с протоколно определение от 20.06.2024г., съдът е наложил глоба на ЧСИ Д. в размер на 150лв. за неизпълнение на съдебно разпореждане.

След постъпила молба за отмяна на наложената глоба, първоинстанционният съд е постановил атакуваното определение, с което е отказал да отмени глобата, като е развил обстойни съображения, че в случая разпоредбата на т.8 от ТТРЗЧСИ е неприложима, съответно че такса за изготвяне на препис от изп.дело не се дължи.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съдът намира, че жалбата предмет на настоящото производство, е основателна, като съображенията за това, са следните:

Съобразно чл.89, т.2 от ГПК глоба се налага за неизпълнение на разпорежданията на съда. В случая изричното разпореждане на съда /Разпореждане №22941 от 06.06.2024г./ е, че въпросните изп.дела, следва да се изпратят за послужване в оригинал. От друга страна чл.22, ал.3 от ЗЧСИ, предвижда, че изнасянето на дела или документи от служебния архив извън кантората на ЧСИ се извършва само чрез копие. В този смисъл горецитираното разпореждане на съда не може да бъде изпълнено, като същевременно съдът, е погрешно е възприел, че е налице основание за налага не санкция, доколкото липсва и препис от изп.дело. Последният извод на съда е неправилен, тъй като указания за представяне на препис от изп.дела, всъщност не са давани. Ето защо не е налице разпореждане на съда, което да подлежи на изпълнение и което да не е изпълнено.

В заключение настоящият състав на съдът, намира, че поведението на жалбоподателката към момента на налагане на обжалваната глоба, не може да се тълкува като процесуална пасивност, респективно че наложената санкция, е незаконосъобразна и атакуваното определение следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №9192/16.08.2024г. постановено по гр.д.№792/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата на С. Д. К.-Д., в качеството на частен съдебен изпълнител, с рег.№718 на КЧСИ, за отмяна на наложена й на основание с чл.89, т.2 от ГП глоба в размер на 150лв., вместо което постановява:

ОТМЕНЯ глобата в размер на 150лв. наложена на С. Д. К.-Д., с ЕГН **********, в качеството на трето лице-частен съдебен изпълнител, с протоколно определение от 24.06.2024г. по гр.д.№792/2024г. по описа на Районен съд Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3