Решение № 3010 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3010 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110133616 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от М. И. И., ЕГН **********, постоянен адрес:тр.София, (адрес) срещу „Кредирект” ЕООД, с ЕИК:

207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“ бул. "Цариградско шосе" № 115Е, ет. 5 кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД относно обявяване на договор за паричен заем Кредирект № 1096768 за нищожен поради противоречие със закона и кумулативно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 213 лв., представляваща платена без основание по нищожен договор за паричен заем Кредирект № 1096768, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 10.06.2025 г. до окончателното и изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за паричен заем Кредирект № 1096768, по силата на който му е предоставена сумата в размер на 800 лв.Релевира доводи, че в чл. 6.1 от Договорът е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1.

Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчител, който да отговарят на определени от кредитора условия. Посочва, че в чл.18 страните са договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 350 лв. Още със сключване на договора, 1 твърди, че му е начислена неустойка в размер на 350 лв. тъй като не е представил в срок поисканото от кредитора чрез един от двата указани начина обезпечени, посочени в процесния договор. Излага твърдения, че е погасил изцяло процесния заем на 28.09.2024г. със сумата от 1013 лева. Излага подробни съображения за нищожност на процесния договор. Аргуменитра, че на оснвоание чл. 23 ЗЗП поради нищожност на договора дължи само чистата стойност на кредита в размер на 800 лв. и сумата в размер на 213 лв. следва да му бъде върната като платена без основание.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявените исковете.

Излага становище, че страните са подписали споразумение на 03.10.2024 г., в което ответникът е опростил сумата в размер на 653,44 лв. на ищеца и страните са се споразумели, че нямат имуществени претенции една към друга.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:

По иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки (юридически факти): 1. Противоречие на Договора за потребителски кредит със закона, тоест с императивна правна норма, което противоречие да обуславя неговата нищожност; 2. Неспазване на някое от изискванията посочени в чл. 22, ал. 1 ЗПК, а именно: чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12, т.20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК.

По иск с правно основание чл. 55 ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки (юридически факти): Заплащане на сумата от ищеца на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че сумата е платена на годно правно основание.

Страните не спорят и съдът с доклада е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е сключил с ответника договор за паричен заем Кредирект № 1096768, по силата на който му е предоставена сумата в размер на 800 лв.; че в чл. 6.1 от Договорът е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от 2 следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчител, който да отговарят на определени от кредитора условия; че в чл.18 страните са договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 350 лв.; че ищецът е изплатил на ответника сумата в размер на 1013 лв. по процесния договор.

Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, с който формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не 3 отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойка за непредставено обезпечение.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за паричен заем неустойката е разсрочена и включена в месечната вноска за погасяване на кредита.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира главният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за паричен заем за основателен и следва да го уважи.

Относно предявените кумулативно искове с правно основание чл. 55 4

ЗЗД:

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Страните не спорят, че ищецът е извършил плащания по процесния договор за заем в размер на 1013 лв. По делото бе установено като безспорно обстоятелство, че предоставеният заем е в размер на 800 лв., което е чистата стойност на кредита, поради което горницата над тази сума в размер на 213 лв. е платен без основание и искът следва да се уважи в претендирания размер.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство има ищецът в общ размер на 290 евро, от които сумата в размер на 44,58 евро (87,20 лв.) за заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро (480 лева).

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, предявен от М. И. И., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.София, (адрес) срещу „Кредирект” ЕООД, с ЕИК: 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“ бул. "Цариградско шосе" № 115Е, ет. 5 договор за паричен заем Кредирект № 1096768.

ОСЪЖДА на основание чл. 55 ЗЗД Кредирект” ЕООД, с ЕИК:

207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“ бул. "Цариградско шосе" № 115Е, ет. 5 да заплати на М. И. И., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.София, (адрес) сумата в размер на 108,91 евро (равностойността на 213 лв.), представляваща платена без основание по нищожен договор за паричен заем Кредирект № 1096768, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 10.06.2025 г. до окончателното и изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Кредирект” ЕООД, с ЕИК:

207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“ 5 бул. "Цариградско шосе" № 115Е, ет. 5 да заплати на М. И. И., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.София, (адрес)сумата в размер на 290 евро, представляваща съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6