Член 1 Предмет
Настоящият регламент определя специални и временни мерки, приложими за подновяването и удължаването на срока на валидност на някои удостоверения, свидетелства и разрешителни и отлагането на някои периодични проверки и продължаващо обучение в отговор на извънредните обстоятелства, причинени от избухването на COVID-19 в областта на автомобилния, железопътния и вътрешния воден транспорт и морската сигурност.
Член 2 Удължаване на сроковете, предвидени в Директива 2003/59/ЕО
(1) Независимо от член 8, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/59/ЕО, срокът за завършване на продължаващо обучение от притежаващите удостоверение за професионална компетентност (УПК), който в съответствие с посочените разпоредби щеше да е изтекъл или ще изтече между 1 февруари 2020 г. и 31 август 2020 г., се счита за удължен или е бил удължен за всеки отделен случай за срок от седем месеца. УПК остават съответно валидни.
(2) Валидността на маркирането с хармонизирания код „95“ на Съюза, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, извършвано от компетентните органи върху свидетелството за управление на превозно средство или върху картата за квалификация на водач, посочена в член 10, параграф 1 от Директива 2003/59/ЕО, въз основа на УПК, посочено в параграф 1 от посочения член, се счита за удължена за срок от седем месеца от датата, посочена на всяко подобно свидетелство за управление на превозно средство или карта за квалификация на водач.
(3) Валидността на картите за квалификация на водачи, посочени в приложение II към Директива 2003/59/ЕО, която щеше да е изтекла или ще изтече между 1 февруари 2020 г. и 31 август 2020 г., се счита за удължена или е била удължена за срок от седем месеца от датата на изтичане на срока на валидност, посочен на всяка подобна карта.
(4) Без да се засягат презграничните дейности, обхванати от параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член, мерките, предприети от държавите членки в съответствие с разпоредбите на директиви 2003/59/ЕО и 2006/126/ЕО, посочени в параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член за периода между 1 февруари 2020 г. и 28 май 2020 г., остават в сила.
(5) Когато дадена държава членка смята, че завършването на продължаващо обучение или неговото удостоверяване, маркирането с хармонизирания код „95“ на Съюза или подновяването на картите за квалификация на водачи е вероятно да бъдат практически неосъществими и след 31 август 2020 г. поради мерките, които въпросната държава членка е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи съответните срокове, посочени в параграфи 1, 2 и 3. Това искане може да се отнася за периодите между 1 февруари 2020 г. и 31 август 2020 г. или за съответните срокове от седем месеца, посочени в параграфи 1, 2 и 3, или и за двете. То трябва да се представи на Комисията до 1 август 2020 г.
(6) Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 5, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграфи 1, 2 и 3, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който завършването на продължаващо обучение или неговото удостоверяване, маркирането с хармонизирания код „95“ на Съюза или подновяването на картите за квалификация на водачи е вероятно да да бъдат практически неосъществими, и във всеки случай не надвишава шест месеца. Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 3 Удължаване на сроковете, предвидени в Директива 2006/126/ЕО
(1) Независимо от член 7 от Директива 2006/126/ЕО и точка 3, буква г) от приложение I към посочената директива, срокът на валидност за свидетелствата за управление на превозни средства, който в съответствие с тези разпоредби щеше да е изтекъл или ще изтече между 1 февруари 2020 г. и 31 август 2020 г., се счита за удължен или е бил удължен за срок от седем месеца, считано от датата на изтичнае на срока, която е посочена на всяко такова свидетелство за управление на превозно средство.
(2) Когато дадена държава членка смята, че подновяването на свидетелствата за управление на превозни средства е вероятно да бъде практически неосъществимо и след 31 август 2020 г. поради мерките, които въпросната държава членка е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи сроковете, посочени в параграф 1. Това искане може да се отнася за периода между 1 февруари 2020 г. и 31 август 2020 г., за срока от седем месеца или и за двете. То трябва да се представи на Комисията до 1 август 2020 г.
(3) Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 2, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграф 1, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който подновяването на свидетелствата за управление на превозни средства е вероятно да бъде практически неосъществимо, и във всеки случай не надвишава шест месеца. Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.
(4) Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили подновяването на свидетелствата за управление в периода между 1 февруари 2020 г. и 31 август 2020 г. практически неосъществимо, в резултат на извънредните обстоятелства, предизвикани от избухването на COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държавата членка, след като информира Комисията, може да реши да не прилага параграф 1. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз. Държавата членка, която е решила да не прилага параграф 1, както е предвидено в първа алинея, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, което се е позовало на предвидените в параграф 1 дерогации, приложими в друга държава членка.
Член 4 Удължаване на сроковете, предвидени в Регламент (ЕС) № 165/2014
(1) Независимо от член 23 от Регламент (ЕС) № 165/2014, редовните технически прегледи, предвидени в параграф 1 от посочения член, които е трябвало да бъдат извършени или ще бъдат извършени между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г. в съответствие с посочения параграф, се извършват не по-късно от шест месеца след датата, на която е трябвало да бъдат извършени в съответствие с посочения член.
(2) Независимо от член 28 от Регламент (ЕС) № 165/2014, когато даден водач подаде заявление за подновяване на карта на водач в съответствие с параграф 1 от посочения член между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., компетентните органи на държавата членка издават нова карта на водач не по-късно от два месеца след получаване на заявлението. Докато водачът не получи новата карта на водач от издаващите органи, член 35, параграф 2 от посочения регламент се прилага mutatis mutandis, при условие че водачът може да докаже, че е поискано подновяване на картата в съответствие с член 28, параграф 1 от посочения регламент.
(3) Независимо от член 29, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 165/2014, когато даден водач подаде заявление за замяна на карта на водач в съответствие с параграф 4 от същия член между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., компетентните органи на държавата членка издават карта за замяна не по-късно от два месеца след получаване на заявлението. Независимо от член 29, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 165/2014, водачът може да продължи да управлява превозно средство, докато получи нова карта на водач от издаващите картите органи, при условие че може да докаже, че картата на водач е била върната на компетентния орган, тъй като е била повредена или неизправна, и че е заявил нейната замяна.
(4) Когато дадена държава членка смята, че редовните проверки, подновяването на картите на водачи или тяхната замяна, както се изисква от Регламент (ЕС) № 165/2014, е вероятно да бъдат практически неосъществими и след 31 август 2020 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи съответните срокове, посочени в параграфи 1, 2 и 3. Това искане може да се отнася за периодите между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., за приложимите срокове за издаване на нова карта на водач, или и за двете. То трябва да се представи на Комисията до 1 август 2020 г.
(5) Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 4, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграфи 1, 2 и 3, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който редовните технически прегледи, подновяването на картите на водачи или тяхната замяна е вероятно да не може да се осъществяват, и във всеки случай не надвишава шест месеца. Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.
(6) Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили практически неосъществими редовните технически прегледи, подновяването на картите на водачи или тяхната замяна в периода между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г. в резултат на извънредните обстоятелства, предизвикани от пандемията от COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка, след като информира Комисията, може да реши да не прилага параграфи 1, 2 и 3. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз. Държавата членка, която е решила да не прилага параграфи 1, 2 и 3, както е предвидено в първа алинея, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, което се е позовало на дерогациите, предвидени в параграфи 1, 2 и 3, приложими в други държави членки.
Член 5 Удължаване на сроковете, предвидени в Директива 2014/45/ЕС
(1) Независимо от член 5, параграф 1 и член 10, параграф 1 от Директива 2014/45/ЕС, и точка 8 от приложение II към посочената директива, сроковете за прегледите за проверка на техническата изправност, които в съответствие с посочените разпоредби е трябвало да или ще трябва да бъдат извършени между 1 февруари 2020 г. и 31 август 2020 г., се считат за или са били удължени за срок от седем месеца.
(2) Независимо от член 8 от Директива 2014/45/ЕС и точка 8 от приложение II към посочената директива валидността на удостоверенията за техническа изправност, чиято дата на изтичане на срока е между 1 февруари 2020 г. и 31 август 2020 г., се счита за удължена или е била удължена за срок от седем месеца.
(3) Когато дадена държава членка смята, че прегледите за проверка на техническата изправност или издаването на удостоверения за техническа изправност е вероятно да бъдат практичекси неосъществими и след 31 август 2020 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи съответните срокове, посочени в параграфи 1 и 2.Това искане може да се отнася за периода между 1 февруари 2020 г. и 31 август 2020 г., за срока от седем месеца, или и за двете. То трябва да се представи на Комисията до 1 август 2020 г.
(4) Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 3, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграфи 1 и 2, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който прегледите за проверка на техническата изправност или издаването на удостоверения за техническа изправност е вероятно да не могат да се осъществяват, и във всеки случай не надвишава шест месеца. Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.
(5) Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили практически неосъществими прегледите за проверка на техническата изправност или издаването на удостоверения за техническа изправност в периода между 1 февруари 2020 г. и 31 август 2020 г., в резултат на извънредните обстоятелства, предизвикани от избухването на COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка може да реши, след като информира Комисията, да не прилага разпоредбите на параграфи 1 и 2. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз. Държавата членка, която е решила да не прилага параграфи 1 и 2, както е предвидено в първа алинея, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, което се е позовало на дерогациите, предвидени в параграфи 1 и 2, които се прилагат в други държави членки.
Член 6 Удължаване на сроковете, предвидени в Регламент (ЕО) № 1071/2009
(1) Независимо от член 13, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 1071/2009, когато компетентен орган установи въз основа на годишните счетоводни отчети и удостоверенията, посочени в член 7, параграфи 1 и 2 от посочения регламент, за счетоводните години, обхващащи целия или част от периода между 1 март 2020 г. и 30 септември 2020 г., че дадено транспортно предприятие не отговаря на изискването за финансова стабилност, предвидено в член 3, параграф 1, буква в) от посочения регламент, срокът, определен от компетентния орган за целите на член 13, параграф 1, буква в) от посочения регламент, не надвишава 12 месеца.
(2) Независимо от разпоредбите на член 13, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 1071/2009, когато преди 28 май 2020 г. компетентният орган е установил, че дадено транспортно предприятие не изпълнява изискването за финансова стабилност, предвидено в член 13, параграф 1, буква в) от посочения регламент, и е определил срок, в рамките на който транспортното предприятие да коригира ситуацията, компетентният орган може да удължи този срок, при условие че той не е изтекъл до 28 май 2020 г. Удълженият по този начин срок не надвишава 12 месеца.
Член 7 Удължаване на сроковете, предвидени в Регламент (ЕО) № 1072/2009
(1) Независимо от член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1072/2009, срокът на валидност на лицензите на Общността, който в съответствие с посочената разпоредба щеше да е изтекъл или да изтече между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., се счита за удължен или е бил удължен за срок от шест месеца. Заверените копия остават съответно валидни.
(2) Независимо от член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1072/2009 срокът на валидност на атестацията за водач, който в съответствие с посочената разпоредба щеше да е изтекъл или да изтече между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., се счита за удължен или е бил удължен за срок от шест месеца.
(3) Когато дадена държава членка смята, че подновяването на лицензите на Общността или на атестациите за водач е вероятно да бъде практически неосъществимо след 31 август 2020 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи съответните срокове, посочени в параграфи 1 и 2. Това искане може да се отнася за периода между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., за срока от шест месеца или и за двете. То трябва да се представи на Комисията до 1 август 2020 г.
(4) Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 3, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграфи 1 и 2, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който подновяването на лицензите на Общността или на атестациите за водач е вероятно да бъде практически неосъществимо, и във всеки случай не надвишава шест месеца. Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.
(5) Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили практически неосъществимо подновяването на лицензите на Общността или на атестациите за водач в периода между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г. в резултат на извънредните обстоятелства вследствие на избухването на COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка може, след като информира Комисията, да реши да не прилага параграфи 1 и 2. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз. Държавата членка, която е решила да не прилага параграфи 1 и 2, както е предвидено в първа алинея, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, което се е позовало на дерогациите, предвидени в параграфи 1 и 2, приложими в други държави членки.
Член 8 Удължаване на сроковете, предвидени в Регламент (ЕО) № 1073/2009
(1) Независимо от член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1073/2009, срокът на валидност на лицензите на Общността, който в съответствие с посочената разпоредба щеше да е изтекъл или да изтече между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., се счита за удължен или е бил удължен за срок от шест месеца. Заверените копия остават съответно валидни.
(2) Независимо от член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1073/2009, решенията по заявленията за разрешителни за редовни превози, подадени от превозвачи между 12 декември 2019 г. и 31 август 2020 г., се вземат от разрешаващия орган в рамките на шест месеца от датата на подаване на заявлението. Независимо от член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1073/2009, компетентните органи на държавите членки, чието съгласие е било поискано по отношение на подобни заявления в съответствие с параграф 1 от същия член, уведомяват разрешаващия орган за своето решение относно заявлението в срок от три месеца. Ако разрешаващият орган не получи отговор в срок от три месеца, се счита, че запитаните органи са дали своето съгласие, и разрешаващият орган може да издаде разрешителното. Удължаването на срока на три месеца за държавите членки, чието съгласие е било поискано, по член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1073/2009 се прилага за заявленията, които те са получили след 27 март 2020 г.
(3) Когато дадена държава членка счита, че подновяването на лицензите на Общността е вероятно да бъде практичекси неосъществимо и след 31 август 2020 г. поради мерките, които въпросната държава членка е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи сроковете, посочени в параграф 1. Това искане може да се отнася за периодите между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г. или между 12 декември 2019 г. и 31 август 2020 г., за срока от шест месеца или за всякаква комбинация от тях. То трябва да се представи на Комисията до 1 август 2020 г.
(4) Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 3, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграф 1, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който подновяването на лицензите на Общността е вероятно да не може да се осъществява, и във всеки случай не надвишава шест месеца. Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.
(5) Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили практически неосъществимо подновяването на лицензите на Общността в периода между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г. в резултат на извънредните обстоятелства вследствие на избухването на COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка, след като информира Комисията, може да реши да не прилага параграф 1. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз. Държавата членка, която е решила да не прилага параграф 1, както е предвидено в първа алинея, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, което се е позовало на предвидените в параграф 1 дерогации, приложими в други държави членки.
Член 9 Удължаване на сроковете, предвидени в Директива (ЕС) 2016/798
(1) Независимо от член 10, параграф 13 от Директива (ЕС) 2016/798, срокът за подновяване на единните сертификати за безопасност, който в съответствие с посочената разпоредба щеше да е изтекъл или да изтече между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., се счита за удължен или е бил удължен за срок от шест месеца. Въпросните единни сертификати за безопасност остават съответно валидни.
(2) Независимо от член 12, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/798, срокът на валидност на разрешенията за безопасност, който в съответствие с посочената разпоредба щеше да е изтекъл или да изтече между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., се счита за удължен или е бил удължен за срок от шест месеца.
(3) Когато дадена държава членка смята, че подновяването на единните сертификати за безопасност, издавани в съответствие с член 10, параграф 8 от Директива (ЕС) 2016/798, или удължаването на срока на валидност на разрешенията за безопасност е вероятно да бъде практичекси неосъществимо и след 31 август 2020 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи съответните срокове, посочени в параграфи 1 и 2. Това искане може да се отнася за периода между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., за сроковете от шест месеца, посочени съответно в параграфи 1 и 2, или и за двете. То трябва да се представи на Комисията до 1 август 2020 г.
(4) Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 3, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграфи 1 и 2, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който подновяването на единните сертификати за безопасност или удължаването на срока на валидност на разрешенията за безопасност е вероятно да не може да се осъществяват, и във всеки случай не надвишава шест месеца. Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 10 Удължаване на сроковете, предвидени в Директива 2004/49/ЕО
(1) Независимо от член 10, параграф 5 от Директива 2004/49/ЕО, срокът за подновяване на сертификатите за безопасност, който в съответствие с посочената разпоредба щеше да е изтекъл или ще изтече между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., се счита за удължен или е бил удължен за срок от шест месеца. Въпросните сертификати за безопасност остават съответно валидни.
(2) Независимо от член 11, параграф 2 от Директива 2004/49/ЕО, срокът за подновяване на разрешителните за безопасност, който в съответствие с посочената разпоредба щеше да е изтекъл или ще изтече между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., се счита за удължен или е бил удължен за срок от шест месеца. Въпросните разрешителни за безопасност остават съответно валидни.
(3) Когато дадена държава членка смята, че подновяването на сертификатите за безопасност или на разрешителните за безопасност е вероятно да бъде практически неосъществимо и след 31 август 2020 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи съответните срокове, посочени в параграфи 1 и 2. Това искане може да се отнася за периода между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., за сроковете от шест месеца, посочени съответно в параграфи 1 и 2, или и за двете. То трябва да се представи на Комисията до 1 август 2020 г.
(4) Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 3, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграфи 1 и 2, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който подновяването на сертификатите за безопасност или на разрешителните за безопасност е вероятно дабъде практически неосъществимо, и във всеки случай не надвишава шест месеца. Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 11 Удължаване на сроковете, предвидени в Директива 2007/59/ЕО
(1) Независимо от член 14, параграф 5 от Директива 2007/59/ЕО, срокът на валидност за свидетелствата, които са изтекли или ще изтекат между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., се считат за или са били удължени за срок от шест месеца, считано от датата, на която изтича срокът на всяко свидетелство.
(2) Независимо от член 16 и приложения II и VII към Директива 2007/59/ЕО, сроковете за завършване на периодичните проверки, които в съответствие с посочените разпоредби щяха да са изтекли или ще изтекат между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., се считат за или са били удължени за всеки отделен случай за срок от шест месеца. Свидетелствата, посочени в член 14, и удостоверенията, посочени в член 15 от посочената директива, остават съответно валидни.
(3) Когато дадена държава членка смята, че подновяването на свидетелствата или завършването на периодичните проверки е вероятно да бъде практически неосъществимо и след 31 август 2020 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи съответните срокове, посочени в параграфи 1 и 2. Това искане може да се отнася за периода между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., за сроковете от шест месеца, посочени съответно в параграфи 1 и 2, или и за двете. То трябва да се представи на Комисията до 1 август 2020 г.
(4) Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 3, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграфи 1 и 2, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който подновяването на свидетелствата или завършването на периодичните проверки е вероятно да бъде практически неосъществимо, във всеки случай не надвишава шест месеца. Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.
(5) Когато дадена държава членка не е била и вероятно няма да бъде изправена пред трудности, направили практически неосъществимо подновяването на свидетелствата или завършването на периодичните проверки в периода между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г. в резултат на извънредните обстоятелства вследствие на избухването на COVID-19, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на тези трудности, тази държава членка, след като информира Комисията, може да реши да не прилага параграфи 1 и 2. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз. Държавата членка, която е решила да не прилага параграфи 1 и 2, както е предвидено в първа алинея, не възпрепятства трансграничните дейности на икономически оператор или физическо лице, които са се позовали на дерогациите, предвидени в параграфи 1 и 2, приложими в друга държава членка.
Член 12 Удължаване на сроковете, предвидени в Директива 2012/34/ЕС
(1) Независимо от разпоредбите на член 23, параграф 2 от Директива 2012/34/ЕС, ако лицензиращият орган е предвидил редовно преразглеждане, срокът за извършване на редовното преразглеждане, който в съответствие с посочените разпоредби щеше да е изтекъл или ще изтече между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., се счита за удължен или е бил удължен със срок от шест месеца.
(2) Независимо от член 24, параграф 3 от Директива 2012/34/ЕС, срокът на валидност на временните лицензи, който в съответствие с посочената разпоредба щеше да е изтекъл или ще изтече между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., се счита за удължен или е бил удължен за срок от шест месеца, считано от датата на изтичане на валидността, посочена във всеки временен лиценз.
(3) Независимо от член 25, параграф 2 от Директива 2012/34/ЕС, лицензиращият орган взема решение по заявките, подадени между 12 януари 2020 г. и 31 август 2020 г., не по-късно от девет месеца след представяне на цялата съответна информация, и по-специално на данните, посочени в приложение III към посочената директива.
(4) Когато дадена държава членка смята, че извършването на редовно преразглеждане или прекратяването на спирането на действието на лицензи или издаването на нови лицензи, в случаите когато лицензите са били вече отнети, е вероятно да бъде практически неосъществимо и след 31 август 2020 г. поради мерките, които въпросната държава членка е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи съответните срокове, посочени в параграфи 1 и 2. Това искане може да се отнася за периода между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., за срока от шест месеца, или и за двете. То трябва да се представи на Комисията до 1 август 2020 г.
(5) Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 4, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграф 1, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който прекратяването на спирането на действието на лицензи или издаването на нови лицензи, в случаите когато лицензите са били вече отнети, е вероятно дабъде практически неосъществимо, и във всеки случай не надвишава шест месеца. Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 13 Третиране на лицензите на железопътните предприятия по Директива 2012/34/ЕС в случай на неспазване на изискванията за финансова стабилност
Независимо от член 24, параграф 1 от Директива 2012/34/ЕС, когато въз основа на проверка, предвидена в посочената разпоредба, извършена в периода между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г.лицензиращ орган установи, че дадено железопътно предприятие вече не отговаря на изискванията, свързани с финансовата стабилност, посочени в член 20 от посочената директива, той може, преди 31 август 2020 г., да реши да не спре действието или да не отнеме лиценза на въпросното железопътно предприятие, при условие че безопасността не е изложена на риск и при условие че реалистично да се очаква задоволително финансово възстановяване на железопътното предприятие в рамките на следващите шест месеца.
Член 14 Удължаване на сроковете, предвидени в Директива 96/50/ЕО
(1) Независимо от член 6, параграф 2 от Директива 96/50/ЕО, сроковете за подлагане на медицински преглед, които в съответствие с посочената разпоредба щяха да са изтекли или ще изтекат между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., се считат за удължени или са били удължени за срок от шест месеца. Удостоверенията за капитан на лицата, които са длъжни да преминават през медицински прегледи съгласно член 6, параграф 2, от посочената директива, остават съответно валидни.
(2) Когато дадена държава членка смята, че медицински прегледи е вероятно да бъдат практически неосъществими и след 31 август 2020 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи сроковете, посочени в параграф 1. Това искане може да се отнася за периода между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., за срока от шест месеца, посочен в параграф 1, или и за двете. То трябва да се представи на Комисията до 1 август 2020 г.
(3) Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 2, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграф 1, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който медицинските прегледи е вероятно дабъдат практически неосъществимими, и във всеки случай не надвишава шест месеца. Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 15 Удължаване на сроковете, предвидени в Директива (ЕС) 2016/1629
(1) Независимо от член 10 от Директива (ЕС) 2016/1629, срокът на валидност на свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза, който в съответствие с посочената разпоредба щеше да е изтекъл или ще изтече между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., се счита за удължен или е бил удължен за срок от шест месеца.
(2) Независимо от член 28 от Директива (ЕС) 2016/1629, срокът на валидност на документите, попадащи вобхвата на посочената директива, издадени от компетентните органи на държавите членки в съответствие с Директива 2006/87/ЕО преди 6 октомври 2018 г., който в съответствие с посочената разпоредба щеше да е изтекъл или ще изтече между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., се счита за удължен или е бил удължен за срок от шест месеца.
(3) Когато дадена държава членка смята, че подновяването на свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза или на документите, посочени в параграф 2, е вероятно да бъде практически неосъществимо и след 31 август 2020 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи съответните срокове, посочени в параграфи 1 и 2. Това искане може да се отнася за периода между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., за сроковете от шест месеца, посочени съответно в параграфи 1 и 2, или и за двете. То трябва да се представи на Комисията до 1 август 2020 г.
(4) Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 3, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи сроковете, посочени съответно в параграфи 1 и 2, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който подновяването на свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза или на документите, посочени в прагараф 2, е вероятно да бъде практически неосъществимо, и във всеки случай не надвишава шест месеца. Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 16 Удължаване на сроковете, предвидени в Регламент (ЕО) № 725/2004
(1) Независимо от член 3, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 725/2004, сроковете за извършване на периодичните ревизии на оценките на сигурността на пристанищните съоръжения, които в съответствие с посочената разпоредба щяха да са изтекли или ще изтекат между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., се считат за удължени или са били удължен до 30 ноември 2020 г.
(2) Чрез дерогация от част Б, раздел 13.6 от приложение III към Регламент (ЕО) № 725/2004, ако не са могли да бъдат проведени или не могат да бъдат проведени упражнения с определените в посочените разпоредби интервали през 2020 г., те се провеждат поне два пъти през 2020 г. с максимален интервал помежду им от шест месеца.
(3) Независимо от част Б, раздели 13.7 и 18.6 от приложение III към Регламент (ЕО) № 725/2004, 18-месечните срокове за провеждането на различните видове упражнения, които в съответствие с тези разпоредби щяха да са изтекли или ще изтекат между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., се считат за удължени или са били удължени с шест месеца във всеки един случай, но при всички случаи не след 31 декември 2020 г.
(4) За целите на изискванията, посочени в част Б, раздели 13.7 и 18.6 от приложение III към Регламент (ЕО) № 725/2004, съгласно които различните видове упражнения се провеждат поне веднъж всяка календарна година, упражненията, проведени през 2021 г. с разрешение, издадено по параграф 5 от настоящия член, се считат за за проведени също през 2020 г.
(5) Когато дадена държава членка смята, че оценките на сигурността на пристанищните съоръжения или различните видове упражнения, посочени в част Б, раздели 13.7 и 18.6 от приложение III към Регламент (ЕО) № 725/2004, е вероятно да бъдат практически неосъществими след 31 август 2020 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи съответните периоди и срокове, посочени в параграфи 1 и 3. Това искане може да се отнася за периода между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., за крайните срокове, за сроковете от шест месеца, посочени съответно в параграфи 1 и 3, или за всякаква комбинация от тях. То трябва да се представи на Комисията до 1 август 2020 г.
(6) Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 5, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи периодите и сроковете, посочени съответно в параграфи 1 и 3, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който оценките за сигурност на пристанищните съоръжения или различните видове упражнения е вероятно дабъдат практически неосъществими, и във всеки случай не надвишава шест месеца. Комисията публикува посоченото решение в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 17 Удължаване на сроковете, предвидени в Директива 2005/65/ЕО
(1) Независимо от член 10 от Директива 2005/65/ЕО, сроковете за извършване на оценките на сигурността на пристанищата и на плановете за сигурност на пристанищата, които в съответствие с посочения член щяха да са изтекли или ще изтекат между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., се считат за удължени или са били удължени за всеки отделен случай за срок от шест месеца, но при всички случи не след 30 ноември 2020 г.
(2) Независимо от член 7, параграф 7 и приложение III към Директива 2005/65/ЕО, 18-месечните срокове за завършване на тренировъчно обучение, които в съответствие с посочените разпоредби щяха да са изтекли или ще изтекат между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., се считат за удължени или са били удължени с шест месеца във всеки един случай, но при всички случаи не след 30 ноември 2020 г.
(3) За целите на изискването, посочено в приложение III към Директива 2005/65/ЕО, съгласно което тренировъчно обучение се провежда поне веднъж всяка година, тренировъчно обучение, проведено през 2021 г. с разрешение, издадено по параграф 4 от настоящия член, се приема за проведено също през 2020 г.
(4) Когато дадена държава членка смята, че извършването на прегледа на оценките на сигурността на пристанищата или на плановете за сигурност на пристанищата или провеждането на тренировъчно обучение е вероятно да бъде практически неосъществимо след 31 агвуст 2020 г. поради мерките, които е предприела за предотвратяване или ограничаване на разпространението на COVID-19, тя може да представи обосновано искане да ѝ се разреши да удължи съответните периоди и срокове, посочени в параграфи 1 и 2. Това искане може да се отнася за периода между 1 март 2020 г. и 31 август 2020 г., за крайните срокове или за сроковете от шест месеца, посочени съответно в параграфи 1 и 2, или за всякаква комбинация от тях. То трябва да се представи на Комисията до 1 август 2020 г.
(5) Ако при искане, подадено в съответствие с параграф 4, Комисията установи, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения параграф, тя приема решение, с което разрешава на съответната държава членка да удължи периодите и сроковете, посочени съответно в параграфи 1 и 2, както е обосновано във всеки един от случаите. Удължаването се ограничава така, че да отразява периода, през който завършването на прегледа на оценките на сигурността на пристанищата или на плановете за сигурност на пристанищата или завършването на тренировъчно обучение е вероятно да бъде практически неосъществимо, и във всеки случай не надвишава шест месеца. Комисията публикува посоченото решението в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 18 Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Прилага се от 4 юни 2020 г. При все това член 3, параграф 4, член 4, параграф 6, член 5, параграф 5, член 7, параграф 5, член 8, параграф 5 и член 11, парграф 5 се прилагат от 28 май 2020 г. Първата, втората и третата алинея от настоящия член не засягат обратното действие, предвидено в членове 2—17. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в Брюксел на 25 май 2020 година. За Европейския парламент Председател D. M. SASSOLI За Съвета Председател A. METELKO-ZGOMBIĆ