Регламент (EС) 2016/1076 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за прилагане на режима за продукти с произход от определени страни, които са част от групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), предвиден в споразуменията, установяващи или водещи до установяване на споразуменията за икономическо партньорство (преработен текст)

Член 1 Предмет

Настоящият регламент прилага режима за продукти с произход от определени държави, които са част от групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), предвидени в споразуменията, установяващи или водещи до установяване на споразумения за икономическо партньорство.

Член 2 Приложно поле

(1) Настоящият регламент се прилага за продукти с произход от регионите и държавите, изброени в приложение I.

(2) На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22 за изменение на приложение I с цел включване на региони или държави от групата държави от АКТБ, които са приключили преговорите по споразумение със Съюза и които отговарят най-малко на изискванията по член XXIV от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ 1994).

(3) Регион или държава остават в списъка в приложение I, освен ако Комисията не приеме делегиран акт в съответствие с член 22 за изменение на приложение I, с който да заличи регион или държава от това приложение, по-специално когато:

а) регионът или държавата обяви намерението си да не ратифицира споразумение, което е позволило включването му/ѝ в приложение I;

б) ратификацията на споразумение, което е позволило на регион или държава включването му/ѝ в приложение I, не е била извършена в рамките на разумен срок, така че влизането в сила на споразумението е неправомерно забавено; или

в) споразумението е прекратено или съответните регион или държава прекратяват правата и задълженията си по споразумението, като самото споразумение остава в сила.

Член 3 Делегиране на правомощия

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22 за изменение на приложение I към настоящия регламент чрез повторно вписване на регионите или държавите от групата държави от АКТБ, които бяха заличени от приложение I към Регламент (ЕO) № 1528/2007 по силата на Регламент (ЕС) № 527/2013, и които след заличаването им предприеха необходимите действия за ратифициране на съответните споразумения.

Член 4 Достъп до пазара

(1) Премахват се митата върху вноса на всички продукти от глави 1—97, с изключение на глава 93 от Хармонизираната система, които са с произход от регион или държава, изброени в приложение I. По отношение на премахването се прилагат общите защитни механизми, предвидени в членове 9—20.

(2) За продуктите, изброени в глава 93 от Хармонизираната система, с произход от регионите или държавите, изброени в приложение I, прилаганите мита при третиране на най-облагодетелствана нация продължават да се прилагат.

(3) Параграф 1 не се прилага за продукти с произход от ЮАР. За тези продукти се прилагат съответните разпоредби от СТРС. На Комисията се предоставя правомощие да приема делегирани актове в съответствие с член 22 с цел добавяне към настоящия регламент на приложение, определящо приложимия за продукти с произход от ЮАР режим, след като съответните търговски разпоредби от СТРС се заменят от съответните разпоредби в споразумението, установяващо или водещо до установяването на СИП.

(4) Параграф 1 не се прилагат за продукти от тарифна позиция 0803 00 19 с произход от регион или държава, изброени в приложение I и пуснати в свободно обращение в най-отдалечените региони на Съюза, до 1 януари 2018 г. Параграф 1 от настоящия член и член 8 не се прилагат за продукти от тарифна позиция 1701 с произход от регион или държава, изброени в приложение I и пуснати в свободно обращение във френските отвъдморски департаменти, до 1 януари 2018 г. Тези срокове се удължават до 1 януари 2028 г., освен ако не е договорено друго между страните по съответните споразумения. Комисията публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз, с което информира заинтересованите страни за изтичането на срока на действие на настоящата разпоредба.

Член 5 Правила за произход

(1) Правилата за произход, установени в приложение II, се прилагат, за да се определи дали продуктите са с произход от регионите или държавите, изброени в приложение I.

(2) Правилата за произход, определени в приложение II, се заместват с тези, приложени към всяко споразумение с регионите и държавите, изброени в приложение I, когато това споразумениеили се прилага временно, или влиза в сила, в зависимост от това кое от двете събития настъпи по-рано. Комисията публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз, за да информира операторите за датата на временното прилагане или на влизане в сила, от която правилата за произход в споразумението трябва се прилагат за продукти с произход от регионите и държавите, изброени в приложение I.

(3) На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22 във връзка с технически изменения на приложение II, когато е необходимо да се отразят измененията на други актове от митническото законодателство на Съюза.

(4) Решения относно управлението на приложение II се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 19, параграф 5.

Член 6 Административно сътрудничество

(1) Когато Комисията е установила, въз основа на обективна информация, липса на административно сътрудничество или нередности или измама, тя може временно да спре премахването на митата, предвидено в членове 4, 7 и 8 („съответно третиране“) в съответствие с настоящия член.

(2) За целите на настоящия член, липса на административно сътрудничество означава, inter alia:

а) системно неспазване на съответните задължения за проверка на произхода на съответния(те) продукт(и);

б) системен отказ или неоснователно забавяне при изпълнението или съобщаването на резултатите от последвала проверка на доказателството за произход;

в) системен отказ или неоснователно забавяне при получаването на разрешение за провеждане на дейности по административно сътрудничество с цел проверка на истинността на документите или точността на информацията, свързана с предоставянето на съответното третиране. За целите на настоящия член, заключение за наличие на нередности или измама може да се направи, inter alia, в случаите на бързо увеличаване, без задоволително обяснение, на вноса на стоки, надвишаващо обичайното равнище на производствени мощности и износен капацитет на съответните регион или държава.

(3) Когато Комисията, въз основа на информация, предоставена от държава-членка, или по своя инициатива, установи, че условията, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, са изпълнени, прилагането на съответното третиране може да бъде спряно в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 19, параграф 4, при условие че преди това Комисията е:

а) информирала Комитета, предвиден в член 19, параграф 2;

б) нотифицирала засегнатия регион или държава съгласно всички съответни процедури, приложими между Съюза и тази държава или регион;

в) публикувала известие в Официален вестник на Европейския съюз, в което се посочва, че е констатирана липса на предоставяне на административно сътрудничество, или на нередности или измама.

(4) Срокът на спиране съгласно настоящия член не е по-дълъг от срока, необходим за защита на финансовите интереси на Съюза. Този срок не надвишава шест месеца, но може да бъде подновен. В края на този срок Комисията взема решение да отмени спирането или да удължи срока му в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 19, параграф 4.

(5) Процедурите за временно спиране, определени в параграфи 2, 3 и 4, се заместват с тези, определени във всяко споразумение с регионите или държавите, изброени в приложение I, когато това споразумение или се прилага временно, или влиза в сила, в зависимост от това кое от двете събития настъпи по-рано. Комисията публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз, за да информира операторите за датата на временното прилагане или на влизане в сила, от която процедурите за временно спиране, предвидени в споразумението, трябва да се прилагат за продукти, попадащи в приложното поле на настоящия регламент.

(6) С цел прилагане на временното спиране, предвидено във всяко от споразуменията с регионите или държавите, изброени в приложение I, Комисията без неоправдано забавяне:

а) информира Комитета, посочен в член 19, параграф 2, че е констатирана липса на предоставяне на административно сътрудничество, или на нередности или измама; и

б) публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз, в което се посочва, че е констатирана липса на предоставяне на административно сътрудничество, или на нередности или измама. Решение за спиране на прилагането на съответното третиране се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 19, параграф 4.

Член 7 Нулева тарифна ставка

Продуктите от тарифна позиция 1006 не се облагат с вносни мита.

Член 8 Нулева тарифна ставка

Продуктите от тарифна позиция 1701 не се облагат с вносни мита.

Член 9 Определения

За целите на настоящата глава се прилагат следните определения:

а) „производство на Съюза“ означава производителите на Съюза като цяло на подобни или пряко конкурентни продукти, които осъществяват дейност на територията на Съюза, или тези производители на Съюза, чиято съвкупна продукция на подобен или пряко конкурентен продукт съставлява основна част от общата продукция на Съюза на такива продукти;

б) „сериозна вреда“ означава значително цялостно влошаване на производството на Съюза;

в) „опасност от сериозна вреда“ означава сериозна вреда, за която е ясно, че предстои;

г) „смущения“ означава затруднения в определен сектор или отрасъл;

д) „опасност от смущения“ означава смущения, за които е ясно, че предстоят.

Член 10 Принципи

(1) Защитна мярка може да бъде наложена в съответствие с предвидените в настоящата глава разпоредби, когато продуктите с произход от регионите или държавите, изброени в приложение I, се внасят в Съюза в толкова увеличени количества и при такива условия, че причиняват или създават опасност от причиняване на следното:

а) сериозна вреда за производството на Съюза;

б) смущения в сектор на икономиката, особено когато тези смущения предизвикват значителни социални проблеми или трудности, които биха могли да доведат до сериозно влошаване на икономическото състояние на Съюза; или

в) смущения в пазарите на селскостопански продукти, посочени в приложение I към Споразумението на СТО за селското стопанство, или в механизмите, регулиращи тези пазари.

(2) В случаите, когато продукти с произход от регионите и държавите, изброени в приложение I, се внасят в Съюза в толкова увеличени количества и при такива условия, че да причинят или създадат опасност от причиняване на смущения в икономическото състояние на един или повече от най-отдалечените региони на Съюза, може да бъде наложена защитна мярка в съответствие с предвидените в настоящата глава разпоредби.

Член 11 Определяне на условията за налагане на защитни мерки

(1) Определянето на сериозна вреда или опасност от такава обхваща inter alia следните фактори:

а) обема на вноса, по-специално, когато е налице значително увеличение или в абсолютен размер или съпоставено с продукцията или потреблението в Съюза;

б) цената на вноса, по-специално при наличие на значително потискане на цената в сравнение с цената на сходен продукт в Съюза;

в) последвалото въздействие върху производството на Съюза, посочено от тенденциите в определени икономически фактори като продукция, натоварване на мощностите, запаси, продажби, пазарен дял, понижаване на цените или предотвратяване на повишаването на цените, които би възникнало при обичайни условия, печалба, възвръщаемост на инвестициите, паричен поток и заетост;

г) фактори, различни от тенденциите във вноса, които причиняват или може да са причинили вреда на засегнатите производството на Съюза.

(2) Определянето на смущенията или опасността от такива се основава на обективни фактори, включително следните елементи:

а) увеличаването на обема на вноса в абсолютен размер или съпоставен с продукцията на Съюза и към вноса от други източници; и

б) въздействието на такъв внос върху цените; или

в) въздействието на такъв внос върху производството на Съюза или засегнатия икономически сектор, по отношение на, inter alia, равнището на продажбите, продукцията, финансовото състояние и заетостта.

(3) При определянето на това дали вносът е извършен при такива условия, че да причини или създаде опасност от причиняване на смущения в пазарите на селскостопански продукти или при механизмите, регулиращи тези пазари, включително регламентите за създаване на общи организации на пазарите (ООП), се вземат предвид всички съответни обективни фактори, включително един или повече от следните елементи:

а) обемът на вноса в сравнение с нивата от предходни календарни или пазарни години, в зависимост от случая, вътрешните продукция и потребление, както и планираните в съответствие с реформата на ООП бъдещи нива;

б) нивото на вътрешните цени в сравнение с референтните или целевите цени, ако са приложими, и ако не са, в сравнение със средните цени на вътрешния пазар по време на същия период от предходни пазарни години;

в) на пазарите на продукти от тарифна позиция 1701 ситуациите, при които в продължение на два последователни месеца средната цена на бялата захар на пазара на Съюза пада под 80 % от средната цена на пазара на Съюза за бяла захар през предходната пазарна година.

(4) При преценката дали условията, посочени в параграфи 1, 2 и 3, са спазени в случая на най-отдалечените региона на Съюза, анализите се ограничават до територията на най-отдалечения(те), засегнат(и) регион(и). Особено внимание се отделя на размера на местното производство, финансовото му състояние и положението със заетостта.

Член 12 Започване на процедура

(1) Процедура започва по искане на държава-членка или по собствена инициатива на Комисията, ако според Комисията е видно, че са налице достатъчно доказателства, за да се оправдае такава процедура.

(2) Държавата-членка информира Комисията, в случай че при вноса, от който и да е регион или държава, посочени в приложение I, се появят тенденции, които налагат предприемането на защитни мерки. Тази информацията съдържа наличните доказателства, определени въз основа на критериите, посочени в член 11. Комисията предава тази информация на всички държави-членки в срок от три работни дни от нейното получаване.

(3) Когато е очевидно, че са налице достатъчно доказателства, които обосновават започването на процедура, Комисията публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз. Процедурата започва в срок от един месец от датата на получаването на информацията от съответната държава-членка. Комисията уведомява държавите-членки за анализа, който е направила на информацията, обикновено в рамките на 21 дни от датата на предоставяне на информацията на Комисията.

(4) Ако Комисията е на мнение, че обстоятелствата, посочени в член 10, са налице, тя незабавно нотифицира засегнатия регион или държава, изброени в приложение I, за намерението си да започне разследване. Нотификацията може да бъде придружена от покана за консултации с цел оглед изясняване на положението и постигане на взаимно приемливо разрешение.

Член 13 Разследване

(1) След започване на процедурата, Комисията започва разследване.

(2) Комисията може да поиска от държавите-членки да предоставят информация, а държавите-членки предприемат всички необходими стъпки, за да изпълнят всяко такова искане. Когато информацията представлява общ интерес или предаването ѝ е поискано от държава-членка, Комисията препраща информацията на всички държави-членки, при условие че тя не е поверителна; ако тя е поверителна, Комисията изпраща неповерително обобщение.

(3) В случай че разследването е ограничено до някой от най-отдалечените региони на Съюза, Комисията може да поиска компетентните местни власти да предоставят информацията, посочена в параграф 2, чрез засегнатата държава-членка.

(4) Винаги когато е възможно, разследването се приключва в срок от шест месеца от започването му. При изключителни обстоятелства този срок може да се удължи с допълнителен тримесечен период.

Член 14 Налагане на временни защитни мерки

(1) Временни защитни мерки се прилагат при критични обстоятелства, когато всяко забавяне би причинило трудно поправима вреда, след предварителна констатация, че е налице което и да е от обстоятелствата, посочени в член 10. Такива временни защитни мерки се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 19, параграф 4, или при спешни случаи в съответствие с член 19, параграф 6.

(2) С оглед на специфичното положение на най-отдалечените региони на Съюза и на тяхната уязвимост спрямо всяко внезапно увеличение на вноса, временните защитни мерки се прилагат при процедурите, които ги засягат, когато предварителната оценка е показала, че вносът е нараснал. Тези временни защитни мерки се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 19, параграф 4, или при спешни случаи, в съответствие с член 19, параграф 6.

(3) Когато държава-членка поиска незабавна намеса от Комисията, и когато са спазени условията, установени в параграф 1 или 2, Комисията взема решение в срок от пет работни дни след получаване на искането.

(4) Временните защитни мерки могат да бъдат под формата на увеличение на митото за засегнатия продукт до ниво, което не надвишава митото, приложимо за други членове на СТО или тарифни квоти.

(5) Временните защитни мерки, които не се ограничават до най-отдалечените региони на Съюза, не се прилагат за срок по-дълъг от 180 дни. Когато временните мерки се ограничават до най-отдалечените региони, те не се прилагат за срок по-дълъг от 200 дни.

(6) Ако временните защитни мерки бъдат отменени поради това, че разследването показва, че не са спазени условията, установени в членове 10 и 11, митото, събрано в резултат на тези мерки, се възстановява автоматично.

Член 15 Прекратяване на процедурата и разследването без налагане на мерки

Когато се прецени, че не са необходими защитни мерки, процедурата и разследването се прекратяват в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 19, параграф 5.

Член 16 Налагане на окончателни защитни мерки

(1) Когато окончателно установените факти показват, че което и да е от условията, посочени в член 10, в зависимост случая, е налице, Комисията изисква провеждането на консултации със засегнатия регион или държава в контекста на приложимите институционални разпоредби в съответните споразумения, позволяващи на региона или държавата да бъде включен(а) в приложение I, с оглед на намирането на взаимно приемливо решение.

(2) Ако консултациите, посочени в параграф 1 от настоящия член, не доведат до взаимно приемливо решение в срок от 30 дни от отнасянето на въпроса до засегнатия регион или държава, в срок от 20 работни дни след края на срока за консултации Комисията, в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 19, параграф 5, взема решение за налагане на окончателни защитни мерки.

(3) Окончателните защитни мерки могат да бъдат под една от следните форми:

а) спиране на по-нататъшното намаляване на ставката на митото върху вноса на съответния продукт с произход от съответния регион или държава;

б) увеличаване на митото за съответния продукт до ниво, което не надвишава митото, приложимо за другите членове на СТО;

в) тарифна квота.

(4) Окончателна защитна мярка не може да се прилага за един и същ продукт от един и същ регион или държава по-рано от една година след изтичане на срока на действие или премахването на предходни подобни мерки.

Член 17 Продължителност и преразглеждане на защитните мерки

(1) Защитната мярка остава в сила само за такъв срок, какъвто е необходим, за да се предотврати или поправи сериозната вреда или смущения. Този срок не надвишава две години, включвайки продължителността на евентуална временна мярка, освен ако не бъде продължен в съответствие с параграф 2. Когато мярката се ограничава до един или няколко от най-отдалечените региони на Съюза, срокът на прилагане не може да надвишава четири години.

(2) Първоначалната продължителност на защитната мярка може по изключение да бъде удължена, ако бъде установено, че защитната мярка продължава да е необходима, за да се предотврати или поправи сериозна вреда или смущения.

(3) Удължаването на срока се приема в съответствие с процедурите, определени с настоящия регламент, приложими за разследванията, като се използват същите процедури както при установяването на първоначалните мерки. Общата продължителност на защитната мярка не може да надвишава четири години, включвайки временната мярка. В случай че определена мярка се ограничава до един или няколко от най-отдалечените региони на Съюза, този срок се удължава до осем години.

(4) Ако продължителността на защитната мярка надвишава една година, тя постепенно се либерализира на равни интервали по време на срока ѝ на прилагане, включително и всяко удължаване. В рамките на подходящите институционални органи, създадени със споразуменията се провеждат периодични консултации със съответния регион или държава, с оглед установяването на график за премахване на защитните мерки, веднага щом условията го позволяват.

Член 18 Мерки за надзор

(1) Когато тенденцията във вноса на продукт с произход от държава от АКТБ, е такава, че вносът би могъл да предизвика някоя от ситуациите, посочени в член 10, вносът на този продукт може да бъде предмет на предварителен надзор от страна на Съюза.

(2) Решението за налагане на мерки за надзор се взема от Комисията в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 19, параграф 4.

(3) Мерките за надзор имат ограничен срок на действие. Освен ако не е предвидено друго, действието им изтича в края на втория шестмесечен срок, след първите шест месеца след въвеждане на мерките.

(4) Мерките за надзор могат да бъдат ограничени до територията на един или няколко от най-отдалечен(ите) регион(и) на Съюза, когато е необходимо.

(5) Решението за налагане на мерки за надзор се съобщава незабавно на съответния институционален орган, установен в съответните споразумения, които позволяват на един регион или държава да бъде включен(а) в приложение I.

Член 19 Процедура на комитет

(1) За целите на членове 14, 15, 16 и 18 от настоящия регламент, Комисията се подпомага от Комитета по защитните мерки, създаден съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

(2) За целите на членове 5 и 6 от настоящия регламент и за целите на член 6, параграфи 11 и 13 и член 36, параграф 4 от приложение II от настоящия регламент, Комисията се подпомага от Комитета по Митническия кодекс, създаден съгласно член 285, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

(3) За целите на членове 7 и 8 от настоящия регламент, Комисията се подпомага от Комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден съгласно член 229, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

(4) При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

(5) При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

(6) При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 4 от него.

Член 20 Извънредни мерки с ограничено териториално приложение

Когато се окаже, че предвидените за приемане на защитни мерки условия са налице в една или няколко държави-членки, Комисията, след като проучи алтернативните възможности за решение, може по изключение да разреши прилагане на мерки за надзор или защитни мерки, ограничени до засегнатите държава-членка или държави-членки, ако счита, че такива мерки, приложени на това равнище, са по-подходящи от мерките, приложени на територията на целия Съюз. Тези мерки трябва да бъдат за строго ограничен срок и да засягат във възможно най-малка степен функционирането на вътрешния пазар.

Член 21 Адаптиране към техническото развитие

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22 във връзка с техническите изменения на член 6 и на членове 9—20, които може да се наложат поради разликите между настоящия регламент и споразуменията, подписани с уговорка за временно прилагане или сключени в съответствие с член 218 от ДФЕС с регионите или държавите, изброени в приложение I.

Член 22 Упражняване на делегирането

(1) Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

(2) Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 21 юни 2013 г. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 2, параграфи 2 и 3, член 4, параграф 3, член 5, параграф 3 и член 21 се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 20 февруари 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

(3) Делегирането на правомощия, посочено в член 2, параграфи 2 и 3, член 3, член 4, параграф 3, член 5, параграф 3 и член 21, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

(4) Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава-членка в съответствие с принципите, установени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

(5) Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

(6) Делегиран акт, приет съгласно член 3, член 4, параграф 3, член 5, параграф 3 или член 21, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

(7) Делегиран акт, приет съгласно член 2, параграфи 2 и 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с четири месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 23 Доклад

Комисията включва информация за прилагането на настоящия регламент в годишния си доклад относно прилагането и изпълнението на мерките за защита на търговията, който се представя на Европейския парламент и на Съвета съгласно член 22а от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета ( 4 ).

Член 24 Отмяна

Регламент (ЕО) № 1528/2007 се отменя. Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието, посочена в приложение IV.

Член 25 Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Приложение I

СПИСЪК С РЕГИОНИ ИЛИ ДЪРЖАВИ, КОИТО СА ПРИКЛЮЧИЛИ ПРЕГОВОРИТЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 2, ПАРАГРАФ 2 АНТИГУА И БАРБУДА БАРБАДОС БАХАМСКА ОБЩНОСТ БЕЛИЗ РЕПУБЛИКА БОТСУАНА РЕПУБЛИКА ГАНА КООПЕРАТИВНА РЕПУБЛИКА ГВИАНА ГРЕНАДА ДОМИНИКАНСКА ОБЩНОСТ ДОМИНИКАНСКА РЕПУБЛИКА РЕПУБЛИКА ЗИМБАБВЕ РЕПУБЛИКА КАМЕРУН СЪЮЗ НА КОМОРСКИТЕ ОСТРОВИ РЕПУБЛИКА КЕНИЯ РЕПУБЛИКА КОТ Д'ИВОАР КРАЛСТВО ЛЕСОТО РЕПУБЛИКА МАВРИЦИЙ РЕПУБЛИКА МАДАГАСКАР РЕПУБЛИКА МОЗАМБИК РЕПУБЛИКА НАМИБИЯ НЕЗАВИСИМА ДЪРЖАВА ПАПУА-НОВА ГВИНЕЯ ФЕДЕРАЦИЯ СЕЙНТ КИТС И НЕВИС СЕЙНТ ЛУСИЯ СЕЙНТ ВИНСЪНТ И ГРЕНАДИНИ НЕЗАВИСИМА ДЪРЖАВА САМОА РЕПУБЛИКА СЕЙШЕЛИ СОЛОМОНОВИ ОСТРОВИ РЕПУБЛИКА СУРИНАМ КРАЛСТВО СВАЗИЛЕНД РЕПУБЛИКА ТРИНИДАД И ТОБАГО РЕПУБЛИКА ФИДЖИ ЯМАЙКА

Приложение II

Правила за произход ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОНЯТИЕТО „ПРОДУКТИ С ПРОИЗХОД“ И МЕТОДИТЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ДЯЛ I: Общи разпоредби Членове 1. Определения ДЯЛ II: Определяне на понятието продукти с произход Членове 2. Общи изисквания 3. Изцяло получени продукти 4. Достатъчно обработени или преработени продукти 5. Недостатъчни операции по обработка или преработка 6. Кумулиране на произход 7. Единица за оценка 8. Принадлежности, резервни части и инструменти 9. Комплекти 10. Неутрални елементи ДЯЛ III: Териториални изисквания Членове 11. Принцип на териториалност 12. Директен транспорт 13. Изложения ДЯЛ IV: Доказателство за произход Членове 14. Общи изисквания 15. Процедура за издаване на сертификат за движение EUR.1 16. Сертификати за движение EUR.1, издадени впоследствие 17. Издаване на дубликат на сертификата за движение EUR.1 18. Издаване на сертификати за движение EUR.1 въз основа на доказателство за произход, издадено или изготвено по-рано 19. Условия за изготвяне на декларация върху фактура 20. Одобрен износител 21. Валидност на доказателството за произход 22. Процедура по транзит 23. Представяне на доказателствата за произход 24. Внос чрез поредица от доставки 25. Изключения от доказателство за произход 26. Информационна процедури за целите на кумулирането 27. Подкрепящи документи 28. Съхраняване на доказателството за произход и подкрепящите документи 29. Несъответствия и технически грешки 30. Размер на сумите, изразен в евро ДЯЛ V: Разпоредби за административно сътрудничество Членове 31. Взаимопомощ 32. Проверка на доказателствата за произход 33. Проверка на декларациите на доставчиците 34. Санкции 35. Свободни зони 36. Дерогации ДЯЛ VI: Сеута и Мелила Членове 37. Специални условия ДЯЛ VII: Заключителни разпоредби Членове 38. Допълнения ИНДЕКС ДОПЪЛНЕНИЯ ДОПЪЛНЕНИЕ 1: Уводни бележки към списъка в допълнение2 ДОПЪЛНЕНИЕ 2: Списък на обработката или преработката, която се изисква да се осъществи по отношение на материалите без произход, за да може произведеният продукт да придобие произход ДОПЪЛНЕНИЕ 2А: Дерогации от списъка на обработката или преработката, която се изисква да се осъществи по отношение на материалите без произход, за да може произведеният продукт да придобие произход в съответствие с член 4 от настоящото приложение ДОПЪЛНЕНИЕ 3: Формуляр на сертификат за движение EUR.1 ДОПЪЛНЕНИЕ 4: Декларация върху фактура ДОПЪЛНЕНИЕ 5А: Декларация на доставчика за продукти с преференциален произход ДОПЪЛНЕНИЕ 5 Б: Декларацията на доставчика за продукти, които нямат преференциален произход ДОПЪЛНЕНИЕ 6: Информационен сертификат ДОПЪЛНЕНИЕ 7: Продукти, по отношение на които не се прилага член 6, параграф 5 от настоящото приложение ДОПЪЛНЕНИЕ 8: Продукти, по отношение на които временно не се прилага член 6, параграф 5 от настоящото приложение ДОПЪЛНЕНИЕ 9: Съседни развиващи се страни ДОПЪЛНЕНИЕ 10: Продукти, за които правилата за кумулиране, посочени в член 2, параграф 2 ичлен 6, параграфи 1 и 2 от настоящото приложение, се прилагат след 1 октомври 2015 г., и за които не се прилагат разпоредбите на член 6, параграфи 5, 9 и 12 от настоящото приложение ДОПЪЛНЕНИЕ 11: Продукти, за които не се прилагат разпоредбите на член 6, параграфи 5, 9 и 12 от настоящото приложение ДОПЪЛНЕНИЕ 12: Отвъдморски страни и територии

За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

Кумулиране с ОСТ и Съюза

Принадлежностите, резервните части и инструментите, представляващи част от нормалната окомплектовка на оборудване, машина, апарат или превозно средство, които са включени в неговата цена или не са отделно фактурирани, се считат за едно цяло със съответното оборудване, машина, апарат или превозно средство.

Комплектите, определени в общо правило 3 от Хармонизираната система, се считат за комплекти с произход, когато всички съставни продукти са с произход. Въпреки това, когато един комплект е съставен от продукти с произход и такива без произход, комплектът като цяло се счита с произход, при условие че стойността на продуктите без произход не надхвърля 15 % от цената на производител на комплекта.

Когато се определя дали един продукт е с произход, не е необходимо да се установява произходът на следните елементи, които могат да бъдат използвани за неговото производство:

Когато продуктите с произход са поставени под контрола на митническа служба в държава от АКТБ или в Съюза, е възможно да се замени оригиналното доказателство за произход с един или повече сертификати за движение EUR.1 за целите на изпращането на всички или някои от тези продукти, където и да е в рамките на държавите от АКТБ или в рамките на Съюза. Заместващият/ите сертификат/и за движение EUR.1 се издават от митническата служба, под чийто контрол се намират продуктите.

Когато продуктите влязат в държава от АКТБ, различна от страната по произход, започва да тече допълнителен четиримесечен срок на валидност от датата, на която митническите органи в държавата на транзит отразят следното в клетка 7 на сертификата за движение EUR.1: — думата „транзит“, — името на страната на транзит, — официалния печат, образец от който е предоставен на Комисията в съответствие с член 31, и — датата на заверките.

Доказателствата за произход се представят на митническите органи на страната вносител в съответствие с процедурите, които се прилагат в тази страна. Тези органи могат да изискат превод на доказателството за произход, а също така и декларацията за внос да бъде придружена от декларация от вносителя, че продуктите отговарят на изискванията, необходими за изпълнението на настоящия регламент.

Когато по искане на вносителя и при условията, определени от митническите органи на страната вносител, представени в демонтирано или немонтирано състояние продукти по смисъла на Общо правило 2 a) от Хармонизираната система, попадащи в раздели XVI и XVII или позиции 7308 и 9406 от Хармонизираната система, се внасят с поредица от доставки, пред митническите органи се представя едно доказателство за произход на тези продукти при вноса на първата доставка.

Документите, посочени в член 15, параграф 3 и член 19, параграф 3, използвани за целите на доказването, че продуктите, обхванати от удостоверението за движение EUR.1 или декларацията върху фактура, могат да се считат за продукти с произход от държава от АКТБ или една от другите страни или територии, посочени в член 6 и отговарят на останалите изисквания на настоящото приложение, могат да се състоят, inter alia, от следното:

Налагат се наказания на всяко лице, което изготвя или става причина да бъде изготвен документ, който съдържа невярна информация, за целите на предоставянето на преференциално третиране на продуктите.

Допълненията към настоящото приложение съставляват неразделна част от него. Допълнение 1 Уводни бележки към списъка в допълнение 2 Бележка 1: Списъкът предвижда условията, на които трябва да отговарят всички продукти, за да се считат за обработени или преработени в достатъчна степен по смисъла на член 4 от настоящото приложение. Бележка 2:

Приложение III

ОТМЕНЕНИЯТ РЕГЛАМЕНТ И СПИСЪК НА НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ИЗМЕНЕНИЯ Регламент (ЕО) № 1528/2007 на Съвета (ОВ L 348, 31.12.2007 г., стр. 1) Регламент (ЕО) № 1217/2008 на Съвета (ОВ L 330, 9.12.2008 г., стр. 1) Регламент (ЕС) № 517/2013 на Съвета (ОВ L 158, 10.6.2013 г., стр. 1) Единствено член 1, параграф 1, буква м), второ тире и точка 15.Б.2 от приложението Регламент (ЕС) № 527/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 59) Регламент (ЕС) № 37/2014 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 18, 21.1.2014 г., стр. 1) Единствено точка 14 от приложението Регламент (ЕС) № 38/2014 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 18, 21.1.2014 г., стр. 52) Единствено точка 5 от приложението Делегиран регламент (ЕС) № 1025/2014 на Комисията (ОВ L 284, 30.9.2014 г., стр. 1) Делегиран регламент (ЕС) № 1026/2014 на Комисията (ОВ L 284, 30.9.2014 г., стр. 3) Делегиран регламент (ЕС) № 1027/2014 на Комисията (ОВ L 284, 30.9.2014 г., стр. 5) Делегиран регламент (ЕС) № 1387/2014 на Комисията (ОВ L 369, 24.12.2014 г., стр. 35)

Приложение IV

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО Регламент (ЕО) № 1528/2007 Настоящият регламент Членове 1 и 2 Членове 1 и 2 Член 2a Член 3 Член 2б — Член 3, параграфи 1 и 2 Член 4, параграфи 1 и 2 Член 3, параграф 3 — Член 3, параграф 4 Член 4, параграф 3 Член 3, параграф 5 Член 4, параграф 4 Член 4 Член 5 Член 5 Член 6 Член 6, параграф 1 Член 7 Член 6, параграфи 2 и 3 — Член 7, параграф 1 Член 8 Член 7, параграфи 2, 3 и 4 — Член 8 — Членове 9 — 15 Членове 9—13 Член 16, параграфи 1, 2 и 3 Член 14, параграфи 1, 2 и 3 Член 16, параграф 5 Член 14, параграф 4 Член 16, параграф 6 Член 14, параграф 5 Член 16, параграф 7 Член 14, параграф 6 Член 17 Член 15 Член 18, параграфи 1 и 2 Член 16, параграфи 1 и 2 Член 18, параграф 5, уводна част Член 16, параграф 3, уводна част Член 18, параграф 5, първо тире Член 16, параграф 3, буква а) Член 18, параграф 5, второ тире Член 16, параграф 3, буква б) Член 18, параграф 5, трето тире Член 16, параграф 3, буква в) Член 18, параграф 6 Член 16, параграф 4 Членове 19 — 23 Членове 17—21 Член 24а Член 22 Член 24б Член 23 Член 25 — Членове 26 и 27 Членове 24 и 25 Приложение I Приложение I Приложение II Приложение II — Приложение III — Приложение IV

Приложение V

МИТА НА ЕС ЗА ПРОДУКТИ С ПРОИЗХОД ОТ ЮЖНА АФРИКА Продуктите с произход от Южна Африка се внасят в ЕС в съответствие с третирането, предвидено за Южна Африка в приложение I към СИП ЮАОР, както е установено в член 24, параграф 2 от него. Членове 9—20 от настоящия регламент се прилагат по отношение на Южна Африка.