Член 1 Предмет и приложно поле
(1) Настоящият регламент установява процедура, чрез която да се разреши на държава-членка да измени действащо споразумение или да договори и сключи ново споразумение с трета държава при спазване на условията, предвидени в настоящия регламент. Тази процедура не засяга съответната компетентност на Общността и държавите-членки.
(2) Настоящият регламент се прилага за споразумения по въпроси, попадащи изцяло или частично в приложното поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност ( 4 ) и Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка ( 5 ), доколкото тези въпроси попадат в изключителната компетентност на Общността.
(3) Настоящият регламент не се прилага, ако Общността вече е сключила споразумение със същия предмет със съответната трета държава.
Член 2 Определения
(1) За целите на настоящия регламент терминът „споразумение“ означава:
а) двустранно споразумение между държава-членка и трета държава;
б) регионалните споразумения, посочени в член 59, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 2201/2003, без да се засягат член 59, параграф 2, буква в) и параграф 3 от същия регламент, и в член 69, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 4/2009.
(2) В контекста на регионалните споразумения по параграф 1, буква б), всяко позоваване в настоящия регламент на държава-членка или трета държава се смята за позоваване на съответните държави-членки или трети държави.
Член 3 Нотифициране на Комисията
(1) Когато държава-членка възнамерява да започне преговори за изменение на съществуващо споразумение или за сключване на ново споразумение, което попада в приложното поле на настоящия регламент, тя нотифицира писмено Комисията за намерението си възможно най-рано преди предвиденото започване на официалните преговори.
(2) Нотификацията включва, когато е целесъобразно, копие от съществуващото споразумение, проекта на новото споразумение или на предложението и всякаква друга свързана с тях документация. Държавата-членка посочва предмета на преговорите и уточнява въпросите, които ще бъдат разгледани в предвиденото споразумение, или разпоредбите на съществуващото споразумение, които ще бъдат изменени. Държавата-членка може да предостави всякаква допълнителна информация.
Член 4 Оценка на Комисията
(1) При получаване на нотификацията по член 3 Комисията преценява дали държавата-членка може да започне официални преговори.
(2) При изготвянето на тази оценка Комисията проверява първо дали в следващите 24 месеца изрично се предвижда даването мандат за водене на преговори с оглед сключването на споразумение на Общността със съответната трета държава. Ако случаят не е такъв, Комисията проверява дали е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) съответната държава-членка е предоставила информация, показваща, че тя има специален интерес от сключването на споразумение поради икономически, географски, културни, исторически, социални или политически връзки между държавата-членка и съответната трета държава;
б) въз основа на предоставената от държавата-членка информация предвижданото споразумение не засяга ефективността на общностното право и не накърнява правилното функциониране на системата, установена от това право; и
в) предвиденото споразумение няма да засегне предмета и целите на политиката на Общността в областта на външните отношения, както те са определени от Общността.
(3) Ако предоставената от държавата-членка информация е недостатъчна за целите на оценката, Комисията може да изиска допълнителна информация.
Член 5 Разрешение за започване на официални преговори
(1) Ако предвижданото споразумение изпълнява условията, предвидени в член 4, параграф 2, в срок от 90 дни от получаване на нотификацията, посочена в член 3, Комисията взема мотивирано решение относно искането на държавата-членка, с което ѝ разрешава да започне официални преговори по това споразумение. При необходимост Комисията може да предложи насоки за водене на преговорите и може да изиска включването на специални клаузи в предвиденото споразумение.
(2) Предвиденото споразумение съдържа клауза, която предвижда:
а) пълно или частично денонсиране на споразумението при сключването на последващо споразумение със същия предмет между Общността или Общността и нейните държави-членки, от една страна, и същата трета държава от друга страна; или
б) пряко заменяне на съответните разпоредби на споразумението с разпоредби на последващо споразумение със същия предмет, сключено между Общността или Общността и нейните държави-членки, от една страна, и същата трета държава, от друга страна. Посочената в първа алинея, буква а) клауза следва да бъде формулирана по следния начин: „(наименование/наименования на държавата-членка/държавите-членки) ще денонсира настоящото споразумение частично или изцяло, ако и когато Европейската общност или Европейската общност и нейните държави-членки сключат споразумение с (наименование/наименования на третата държава/третите държави) по същите въпроси от областта на гражданското правосъдие, като тези, уредени с настоящото споразумение“. Посочената в първа алинея, буква б) клауза следва да бъде формулирана по следния начин: „Настоящото споразумение или определени разпоредби на настоящото споразумение престават да се прилагат в деня на влизане в сила на споразумение между Европейската общност или Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и (наименование/наименования на третата държава/третите държави), от друга страна, по отношение на въпросите, уредени от последващото споразумение“.
Член 6 Отказ за разрешение за започване на официални преговори
(1) Ако въз основа на оценката по член 4 Комисията възнамерява да не разреши започването на официални преговори по предвижданото споразумение, тя дава становище до съответната държава-членка в срок от 90 дни от получаване на нотификацията, посочена в член 3.
(2) В срок от 30 дни от получаване на становището на Комисията съответната държава-членка може да отправи искане към Комисията за провеждане на разисквания с нея с оглед намиране на решение.
(3) В случай че съответната държава-членка не отправи искане към Комисията за разисквания с нея в рамките на срока, предвиден в параграф 2, Комисията се произнася с мотивирано решение по заявлението на държавата-членка в срок от 130 дни от получаване на нотификацията, посочена в член 3.
(4) При разискванията, посочени в параграф 2, Комисията се произнася с мотивирано решение по заявлението на държавата-членка в срок от 30 дни от приключването на разискванията.
Член 7 Участие на Комисията в преговорите
Комисията може да участва в преговорите между държавата-членка и третата държава като наблюдател, доколкото са засегнати въпроси, попадащи в приложното поле на настоящия регламент. Ако Комисията не участва като наблюдател, тя бива информирана за напредъка и резултатите, постигнати в различните фази на преговорите.
Член 8 Разрешение за сключване на споразумението
(1) Преди подписване на договорено споразумение съответната държава-членка нотифицира Комисията за резултата от преговорите и ѝ предоставя текста на споразумението.
(2) При получаване на тази нотификация Комисията преценява дали договореното споразумение:
а) отговаря на условието, установено в член 4, параграф 2, буква б);
б) отговаря на условието, установено в член 4, параграф 2, буква в), доколкото има нови и изключителни обстоятелства във връзка с това условие; и
в) изпълнява изискванията по член 5, параграф 2.
(3) Ако договореното споразумение изпълнява условията и изискванията, посочени в параграф 2, в срок от 90 дни от получаване на нотификацията, посочена в параграф 1, Комисията се произнася с мотивирано решение относно искането на държавата-членка, с което ѝ разрешава да сключи това споразумение.
Член 9 Отказ за разрешение за сключване на споразумението
(1) Когато въз основа на оценката по член 8, параграф 2 Комисията възнамерява да не разреши сключването на договореното споразумение, тя предоставя на съответната държава-членка, както и на Европейския парламент и на Съвета становище в срок от 90 дни от получаване на нотификацията, посочена в член 8, параграф 1.
(2) В срок от 30 дни от получаване на становището на Комисията съответната държава-членка може да отправи искане до Комисията за провеждане на разисквания с оглед намиране на решение.
(3) Ако съответната държава-членка не отправи искане към Комисията за разисквания в рамките на срока, предвиден в параграф 2, Комисията се произнася с мотивирано решение по заявлението на държавата-членка в срок от 130 дни от получаване на нотификацията, посочена в член 8, параграф 1.
(4) При разискванията по параграф 2 Комисията се произнася с мотивирано решение по заявлението на държавата-членка в срок от 30 дни от приключването на разискванията.
(5) Комисията нотифицира своето решение на Европейския парламент и Съвета в срок от 30 дни от неговото вземане.
Член 10 Поверителност
При предоставянето на информация на Комисията съгласно член 3, член 4, параграф 3 и член 8 държавата-членка може да посочи дали някои от сведенията да се считат за поверителни и дали предоставената информация може да бъде споделена с други държави-членки.
Член 11 Предоставяне на информация на държавите-членки
Комисията изпраща на държавите-членки нотификациите, получени в съответствие с членове 3 и 8, и при необходимост, придружаващите документи, както и всички свои мотивирани решения по членове 5, 6, 8 и 9, при спазване на изискванията за поверителност.
Член 12 Преходни разпоредби
(1) Когато към момента на влизане в сила на настоящия регламент държава-членка вече е започнала процеса на преговори за споразумение с трета държава, се прилагат членове 3—11. Комисията може да предложи насоки за водене на преговорите или да поиска включването на специални клаузи, както е посочено съответно в член 5, параграф 1, втора алинея и член 5, параграф 2, когато етапът, на който се намират преговорите, позволява това.
(2) Когато към момента на влизане в сила на настоящия регламент държава-членка вече е приключила преговорите, но все още не е сключила споразумението, се прилагат член 3, член 8, параграфи 2 и 3 и член 9.
Член 13 Преразглеждане
(1) Не по-рано от 7 юли 2017 г. Комисията представя на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет доклад относно прилагането на настоящия регламент.
(2) В този доклад:
а) се потвърждава, че е целесъобразно срокът на действие на настоящия регламент да изтече на датата, определена в съответствие с член 14, параграф 1; или
б) се препоръчва настоящият регламент да бъде заменен с нов регламент, считано от посочената дата.
(3) Ако в доклада бъде препоръчана замяна на настоящия регламент, както е посочено в параграф 2, буква б), той се придружава от подходящо законодателно предложение.
Член 14 Изтичане на срока на действие
(1) Срокът на действие на настоящия регламент изтича три години след представянето на посочения в член 13 доклад от Комисията. Срокът от три години, посочен в първа алинея, започва да тече от първия ден от месеца, следващ месеца на представянето на доклада или на Европейския парламент, или на Съвета, като се взема предвид по-късната от двете дати.
(2) Независимо от изтичането на срока на действие на настоящия регламент на датата, определена в съответствие с параграф 1, се разрешава да бъдат продължени и приключени съгласно настоящия регламент всички продължаващи към тази дата преговори, които са започнати от държава-членка съгласно настоящия регламент.
Член 15 Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.