Глава I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1 Предмет
(1) С настоящия регламент се въвежда режим за местен граничен трафик на външните сухопътни граници на държавите-членки, като за тази цел се въвежда разрешение за местен граничен трафик.
(2) Настоящият регламент разрешава на държавите-членки да сключват и да запазят двустранни споразумения със съседните им трети страни с цел прилагане на режима за местен граничен трафик, въведен с настоящия регламент.
Член 2 Обхват
Настоящият регламент не засяга разпоредбите на Общността и на националното законодателство, свързани със:
а) дългосрочно пребиваване;
б) достъп до стопанска дейност и упражняването ѝ;
в) митнически и данъчни въпроси.
Член 3 Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
(1) „външна сухопътна граница“ означава обща сухопътна граница между държава-членка и съседна на нея страна;
(2) „граничен район“ означава район, който се простира на не повече от 30 километра от границата. Местните административни райони, които се считат за граничен район, се уточняват от съответните държави в техните двустранни споразумения по член 13. Ако част от такъв район е разположена между 30 и 50 километра от граничната линия, независимо от това той се счита като част от граничния район. ►M1 Районите, изброени в приложението към настоящия регламент, се считат за част от граничен район; ◄
(3) „местен граничен трафик“ означава редовно преминаване на външната сухопътна граница от жители на граничен район с цел престой в граничен район, например със социална, културна или обоснована икономическа цел или поради семейни причини, за срок, който не надвишава определения в настоящия регламент максимален срок;
(4) „лица, които се ползват с общностното право на свободно движение“ означава:
гражданите на Европейския съюз по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност и гражданите на трети страни, които са членове на семейството на гражданин на Съюза, които упражняват своето право на свободно движение и по отношение на които се прилага Директива 2004/38/ЕО ( 12 );
гражданите на трети страни и членовете на техните семейства, независимо от тяхната националност, които по силата на споразумения с Общността и нейните държави-членки, от една страна, и същите трети страни, от друга страна, се ползват с правото на свободно движение, което е равностойно на правото на гражданите на Съюза;
(5) „гражданин на трета страна“ означава всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност и което не е обхванато от точка 4;
(6) „жители на граничен район“ означава граждани на трети страни, които законно са пребивавали в граничен район на съседната на държава-членка страна за срок, посочен в двустранните споразумения по член 14, който е поне една година. В изключителни и надлежно обосновани случаи, посочени в същите двустранни споразумения, срок на пребиваване, който е по-кратък от една година, може също така да бъде преценен като подходящ;
(7) „разрешение за местен граничен трафик“ означава специфичен документ, въведен с глава III, който дава право на жителите на граничен район да преминават външна сухопътна граница при режим за местен граничен трафик;
(8) „Шенгенската конвенция“ означава Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Република Франция за постепенното премахване на проверките на техните общи граници ( 13 ).
Глава II. РЕЖИМ ЗА МЕСТЕН ГРАНИЧЕН ТРАФИК
Член 4 Условия за влизане
Жителите на граничен район могат да преминават външната сухопътна граница на съседна държава-членка при режим за местен граничен трафик, при условие че те:
а) притежават разрешително за местен граничен трафик и ако това се изисква от съответното двустранно споразумение по член 13, валиден(ни) документ(и) за пътуване;
б) не са лица, за които е издаден сигнал в Шенгенската информационна система (ШИС) с цел да им бъде отказано влизане;
в) не се считат за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на която и да е държава-членка, и по-специално, когато няма издаден сигнал в националните бази данни на държавите-членки с цел да им бъде отказано влизане на същите основания.
Член 5 Продължителност на престоя в граничния район
С двустранните споразумения по член 13 се определя максимално допустимата продължителност на всеки непрекъснат престой при режим за местен граничен трафик, която не превишава три месеца.
Член 6 Проверки при влизане и излизане
(1) Държавите-членки извършват проверки при влизане и излизане на жителите на граничен район, за да се уверят, че те изпълняват условията, изложени в член 4.
(2) На разрешителното за местен граничен трафик не се поставят печати за влизане и излизане при режим за местен граничен трафик.
(3) Параграф 1 не засяга разпоредбата на член 15.
Глава III. РАЗРЕШИТЕЛНО ЗА МЕСТЕН ГРАНИЧЕН ТРАФИК
Член 7 Въвеждане на разрешително за местен граничен трафик
(1) Въвежда се разрешително за местен граничен трафик.
(2) Териториалната валидност на разрешителното за местен граничен трафик се ограничава до граничния район на издаващата държава-членка.
(3) Разрешителното за местен граничен трафик съдържа снимка на притежателя на разрешителното и поне следната информация:
а) собствено(и) име(на), фамилия(и), дата на раждане, националност и местоживеене на притежателя на разрешителното;
б) издаващ орган, дата на издаване и срок на валидност;
в) граничен район, в който на притежателя на разрешителното е разрешено да се движи;
г) номер(а) на валиден(ни) документ(и) за пътуване съгласно член 9, буква а), които дават право на притежателя им да преминава външни граници. В разрешителното ясно се посочва, че притежателят му няма право да се движи извън граничния район и че всяко нарушение подлежи на санкциите, предвидени в член 17.
Член 8 Елементи за сигурност и технически спецификации на разрешителното за местен граничен трафик
(1) Елементите за сигурност и техническите спецификации на разрешителното за местен граничен трафик са съобразени със съответните разпоредби на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни ( 14 ).
(2) Държавите-членки изпращат на Комисията и на другите държави-членки образец на разрешителното за местен граничен трафик, съставено в съответствие с параграф 1.
Член 9 Условия за издаване
Разрешително за местен граничен трафик може да бъде издадено на жители на граничен район, които:
а) притежават валиден(ни) документ(и) за пътуване съгласно член 17, параграф 3, буква а) от Шенгенската конвенция, който(които) им дава(т) право да преминават външните граници;
б) представят документи, доказващи техния статут на жители на граничен район и доказващи наличието на законни основания често да преминават външна сухопътна граница при режим за местен граничен трафик;
в) не са лица, за които е издаден сигнал в ШИС с цел да им бъде отказано влизане;
г) не се считат за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на която и да е държава-членка, и по-специално когато няма издаден сигнал в националните бази данни на държавите-членки с цел да им бъде отказано влизане на същите основания.
Член 10 Валидност
Валидността на разрешителното за местен граничен трафик е минимум една година и максимум пет години.
Член 11 Такси за издаване
Таксите за административните разходи за обработка на молбите за разрешително за местен граничен трафик не превишават таксите, събирани за обработка на молби за краткосрочни многократни визи. Разрешителните за местен граничен трафик могат да бъдат издавани безплатно.
Член 12 Ред за издаване
(1) Разрешителните за местен граничен трафик могат да бъдат издавани или от консулство, или от който и да е административен орган на държавата-членка, определен в двустранните споразумения по член 13.
(2) Държавите-членки водят централен регистър на молбите и отказите за издаване на разрешителни за местен граничен трафик, на издадените, удължените и отменените разрешителни за местен граничен трафик и определят национално звено за свръзка, което да отговаря за незабавно предоставяне на информация за вписаните в този регистър разрешителни при поискване от другите държави-членки.
Глава IV. ПРИЛАГАНЕ НА РЕЖИМА ЗА МЕСТЕН ГРАНИЧЕН ТРАФИК
Член 13 Двустранни споразумения между държавите-членки и съседните им трети страни
(1) С цел прилагане на режима на местен граничен трафик държавите-членки имат право да сключват двустранни споразумения със съседните им трети страни в съответствие с правилата, изложени в настоящия регламент. Държавите-членки могат също така да запазят съществуващите двустранни споразумения със съседните им трети страни за местен граничен трафик. Доколкото такива споразумения са несъвместими с настоящия регламент, държавите-членки изменят споразуменията по такъв начин, че установените несъответствия да бъдат отстранени.
(2) Преди сключването или изменението на двустранно споразумение за местен трафик със съседна трета страна съответните държави-членки се консултират с Комисията по отношение на съвместимостта на споразумението с настоящия регламент. Ако Комисията прецени, че споразумението е несъвместимо с настоящия регламент, тя уведомява съответната държава-членка. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки за изменение на споразумението в разумен период по такъв начин, че установените несъответствия да бъдат отстранени.
(3) Когато Общността или държава-членка не са сключили общо споразумение за повторно приемане с трета страна, в двустранните споразумения за местен трафик с тази трета страна се предвижда улесняване на повторното приемане на лица, за които е установено нарушение на режима за местен граничен трафик, въведен с настоящия регламент.
Член 14 Съпоставимост на третирането
В двустранните споразумения по член 13 държавите-членки гарантират, че третите страни предоставят на лицата, които се ползват с общностното право на свободно движение и на гражданите на трети страни, законно пребиваващи в граничен район на съответната държава-членка, третиране, което е поне съпоставимо с това, предоставено на жителите на граничните райони на съответната трета страна.
Член 15 Облекчено преминаване на границата
(1) В двустранните споразумения по член 13 може да бъде предвидено облекчаване на преминаването на границите, с което държавите-членки:
а) създават особени гранични контролни пунктове, които са открити само за жители на гранични райони;
б) запазват особени коридори за жители на гранични райони в обикновените гранични контролни пунктове; или
в) вземат предвид местните обстоятелства и когато е налице изискване със специален характер, разрешават на жителите на граничните райони да преминават тяхната външна сухопътна граница на определени места, различни от разрешените гранични контролни пунктове и извън определените часове.
(2) Когато държава-членка реши да облекчи преминаването на границата за жителите на граничните райони в съответствие с параграф 1, тя автоматично облекчава преминаването на границата за всяко лице, което се ползва с общностното право на свободно движение и което е с местожителство в съответния граничен район.
(3) На граничните контролни пунктове по параграф 1, буква а) и на коридорите по параграф 1, буква б) лицата, които редовно преминават външната сухопътна граница и които поради честото си преминаване на границата са добре известни на граничната охрана, нормално се подлагат само на случайни проверки. Такива лица се подлагат на щателни проверки от време на време без предупреждение и през различни интервали.
(4) Когато държава-членка реши да облекчи преминаването на границата за жители на гранични райони в съответствие с параграф 1, буква в):
а) разрешителното за местен граничен трафик съдържа освен информацията по член 7, параграф 3 подробности за мястото, където може да се преминава през външната сухопътна граница и при какви обстоятелства може да се направи това;
б) въпросната държава-членка извършва случайни проверки и провежда редовно наблюдение с цел предотвратяване на неразрешено преминаване на границата.
Глава V. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 16 Сеута и Мелила
Разпоредбите на настоящия регламент не засягат специфичната уредба, приложима към градовете Сеута и Мелила, съгласно Декларацията на Кралство Испания за градовете Сеута и Мелила в Заключителния акт към Споразумението за присъединяване на Кралство Испания към Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение.
Член 17 Санкции
(1) Държавите-членки гарантират, че всяко нарушение на режима за местен граничен трафик, въведен с настоящия регламент и приложен с двустранните споразумения по член 13, подлежи на санкциите, предвидени в националното законодателство.
(2) Тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи и включват възможността за отмяна и отнемане на разрешителни за местен граничен трафик.
(3) Държавите-членки водят регистър на всички случаи на нарушение на режима за местен граничен трафик и за наложените санкции в съответствие с параграф 1. Тази информация се изпраща на всеки шест месеца до другите държави-членки и до Комисията.
Член 18 Доклад за режима за местен граничен трафик
Най-късно до 19 януари 2009 г. Комисията внася в Европейския парламент и в Съвета доклад за прилагането и функционирането на режима за местен граничен трафик, въведен с настоящия регламент и приложен с двустранни споразумения, сключени или запазени в съответствие с правилата, изложени в настоящия регламент. Докладът се придружава при необходимост с необходимите законодателни предложения.
Член 19 Нотифициране за двустранни споразумения
(1) Държавите-членки нотифицират Комисията за всички двустранни споразумения по член 13 и за всяко тяхно денонсиране или изменение.
(2) Комисията предоставя достъп до нотифицираната в съответствие с параграф 1 информация на държавите-членки и на обществеността, като я публикува в Официален вестник на Европейския съюз или по друг подходящ начин.
Член 20 Изменение на разпоредбите на Шенгенската конвенция
Разпоредбите на член 136, параграф 3 от Шенгенската конвенция се заменят със следното: „3. Параграф 2 не се прилага към двустранни споразумения за местен граничен трафик по член 13 от Регламент (ЕО) № 1931/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за определяне на правилата за местния граничен трафик на външните сухопътни граници на държавите-членки и за изменение на разпоредбите на Шенгенската конвенция ( 15 ).
Член 21 Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.
Приложение 1
1. Калининградска област 2. Полски административни райони (powiaty) във województwo pomorskie: pucki, m. Gdynia, m. Sopot, m. Gdańsk, gdański, nowodworski, malborski 3. Полски административни райони (powiaty) във województwo warmińsko-mazurskie: m. Elbląg, elbląski, braniewski, lidzbarski, bartoszycki, m. Olsztyn, olsztyński, kętrzyński, mrągowski, węgorzewski, giżycki, gołdapski, olecki.