Член 1 Изменения на Директива 2012/29/ЕС
Директива 2012/29/ЕС се изменя, както следва:
1. Вмъква се следният член: „Член 3а Горещи линии за оказване на помощ на жертви
(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да създадат достъпни, удобни за потребителите, сигурни, безплатни и поверителни горещи линии за оказване на помощ на жертви. Тези горещи линии за оказване на помощ:
а) предоставят на жертвите информацията, посочена в член 4, параграф 1;
б) предлагат емоционална подкрепа;
в) насочват жертвите към съответните служби, в т.ч. общи и специализирани служби за подкрепа или, при необходимост, към специализирани горещи линии за оказване на помощ.
(2) Държавите членки гарантират, че горещите линии за оказване на помощ, посочени в параграф 1, са достъпни чрез телефон на телефонен номер за вътрешни повиквания в целия Съюз, а именно „116 006“, в допълнение към всички съществуващи национални телефонни номера. Държавите членки гарантират също така, че такива услуги се предоставят чрез други сигурни и достъпни информационни и комуникационни технологии, включително онлайн приложения и уебсайтове.
(3) Държавите членки гарантират, че в допълнение към общия за целия Съюз номер горещите линии за оказване на помощ са достъпни чрез специален телефонен номер за международни повиквания за жертви, които са претърпели вреди в държава членка, различна от тяхната държава членка на пребиваване. Не се изисква тези международни повиквания да бъдат безплатни.
(4) Държавите членки гарантират, че услугите, предоставяни от техните горещи линии за оказване на помощ, посочени в параграф 1, са достъпни на техния официален език или езици, както е определено в националното право. Държавите членки следва се стремят да гарантират предоставянето на тези услуги на поне още един език, който е широко разбираем в съответната държава членка.
(5) Когато услугите, посочени в параграф 1, букви а) и в), се предоставят чрез информационни и комуникационни технологии, държавите членки гарантират, че тези услуги са достъпни на език, който жертвата може да разбере, например чрез технологии за писмен и устен превод.
(6) Горещите линии за оказване на помощ могат да се създават от публични или неправителствени организации и могат да бъдат организирани както на професионална, така и на доброволна основа.
(7) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че горещите линии за оказване на помощ предоставят качествена и достъпна подкрепа на жертвите в рамките на подходящо работно време.
(8) Държавите членки гарантират, че горещите линии за оказване на помощ се обслужват от подходящо обучени лица.“
2. Вмъква се следният член: „Член 5а Съобщаване за престъпления
(1-2) Държавите членки гарантират, че жертвите могат да съобщават на компетентните органи за престъпления с помощта на безплатни, достъпни, удобни за потребителите, безопасни и налични канали. В допълнение към личното съобщаване за престъпления държавите членки гарантират, че престъпленията могат да бъдат съобщавани на компетентните органи чрез безплатни, достъпни, сигурни и лесни за ползване информационни и комуникационни технологии най-малкото за случаи, които не са спешни, и за престъпления, които не са свързани с насилие, при условие че такова съобщаване е във висшия интерес на жертвата. Когато държава членка предвижда възможността за съобщаване за престъпления чрез информационни и комуникационни технологии, тази възможност включва представянето на доказателства, когато това е възможно. Съобщаването за престъпления чрез информационни и комуникационни технологии не засяга националните процесуални правила относно формализирането на това съобщаване и представянето на доказателства.
(2-2) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да улеснят съобщаването от страна на физически или юридически лица, които знаят или подозират добросъвестно, че е извършено престъпление или че се очакват нови актове на насилие, на компетентните органи съгласно процедурните правила.
(3-2) С цел да се улесни съобщаването от страна на трети лица — от организации на гражданското общество, за които има вероятност да получават информация относно престъпления, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да предоставят възможност за сътрудничество между компетентните органи и тези организации.
(4-2) Когато лице, различно от жертвата, съобщи за престъпление, държавите членки гарантират, ако е необходимо и в съответствие с националното право, че компетентните органи предприемат подходящи мерки за защита на жертвата преди извършителят да бъде информиран, че е съобщено за престъпление.
(5-2) Държавите членки гарантират, че всяко лице, което е лишено от свобода или чиято свобода е ограничена, може ефективно да съобщи за престъпление, извършено в местата за задържане или центровете за настаняване, които това лице няма право да напуска или не е в състояние да напусне по собствена воля, или в местата, където свободата на движение на това лице е ограничена. Тези места включват най-малко:
а) затвори, центрове за задържане и килии за заподозрени лица и обвиняеми;
б) специализирани места за задържане и центрове за настаняване на граждани на трети държави, които пребивават незаконно в съответната държава членка, включително с цел подготовка на тяхното връщане и извеждане;
в) центрове за кандидати и лица, на които е предоставена международна закрила;
г) всяка друга форма на публична или частна институция, която жертвата няма право да напуска или не е в състояние да напусне по свое усмотрение, например специализирани центрове за настаняване на хора с увреждания, деца и възрастни хора. 6. Когато деца установяват контакт с компетентните органи, за да съобщят за престъпление, държавите членки гарантират, че процедурите за съобщаване са безопасни, провеждат се по поверителен начин в съответствие с националното право, разработени са и са достъпни по съобразен с интересите на децата начин и се използва език, който е подходящ за възрастта и зрелостта на децата. Когато престъплението засяга носителя на родителска отговорност и е налице конфликт на интереси между детето жертва и носителя на родителската отговорност, държавите членки гарантират, че възможността на детето жертва да съобщи за престъпление не зависи от съгласието на носителя на родителската отговорност. Държавите членки гарантират, че компетентните органи предприемат необходимите мерки за защита на безопасността на детето, преди да информират носителя на родителска отговорност, че е съобщено за престъпление. 7. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че жертвите, които са граждани на трети държави, независимо от статута им на пребиваване, не са обезкуражавани да съобщават за престъпление и че се третират по недискриминационен начин. Държавите членки гарантират по-специално, че всички жертви, независимо от техния статут на пребиваване, не са възпрепятствани да упражняват правата си съгласно настоящата директива, включително правото си да бъдат изслушани съгласно член 10 и правото на извършване на индивидуална оценка съгласно член 22. В съответствие с националното право държавите членки могат по всяко време да предоставят самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, даващо право на престой, на гражданин на трета държава, който пребивава незаконно на тяхна територия. 8. Държавите членки гарантират, че към момента на съобщаване за извършено престъпление жертвите:
а-2) се уведомяват за възможността личните им данни да бъдат разкрити на извършителя в съответствие с член 21, параграф 3, за да се даде възможност на извършителя да упражни правото си на защита, и
б-2) са получили възможност да изразят становището си относно това.“
3. Член 6 се изменя, както следва:
а-3) в параграф 1 се добавят следните букви: „в) всяко решение за наказателно преследване на извършителя;
г-2) относно наличието на мерки за защита, включително заповеди за защита;
д) относно процесуалното качество на жертвата в наказателното производство съгласно националните правила, включително, когато е приложимо, относно възможността да стане страна в такова производство;
е) относно приложимите правила за предявяване на иск и получаване на обезщетение.“ ;
б-3) параграф 5 се заменя със следното: „5. Държавите членки гарантират, че на жертвите се предоставя възможност да бъдат уведомени без ненужно забавяне за освобождаването, включително под съдебен надзор, или бягството на лице, което е задържано под стража, срещу което е възбудено наказателно преследване или което е осъдено за престъпления, които ги засягат. Освен това държавите членки правят необходимото жертвите да получават информация за всички мерки, които са взети за осигуряване на тяхната защита в случай на освобождаване или бягство на извършителя на престъплението.“ ;
в-2) добавя се следният параграф: „7. Държавите членки гарантират, че уведомяването на жертвите за правото им да получават информация относно наказателното производство, както и искането на жертвите да получават информация съгласно настоящия член, се записват надлежно в съответствие с процедурата за протоколиране съгласно националното право.“
4. В член 7 параграфи 6 и 7 се заменят със следното: „6. Без да се засягат параграфи 1 и 3, вместо писмен превод може да се предостави устен превод или устно резюме на документите от съществено значение, при условие че този устен превод или устно резюме не накърнява справедливостта на производството или възможността на жертвите да упражняват правата си, включително възможността да участват в наказателното производство съгласно своето процесуално качество в него. 7. Държавите членки гарантират, че компетентният орган преценява дали жертвите се нуждаят от устен или писмен превод в съответствие с предвиденото в параграфи 1 и 3 от настоящия член. Жертвите могат да оспорват решението да не се предоставя устен или писмен превод. Процесуалните правила относно това оспорване се определят от националното право. Разпоредбите на член 10б, параграф 2 се прилагат за решения, съгласно които не се осигурява устен или писмен превод, взети по време на съдебни заседания.“
5. Член 8 се изменя, както следва:
а-4) параграфи 2 и 3 се заменят със следното: „2. Държавите членки гарантират, че съответните служби, осигуряващи общи или специализирани услуги за подкрепа на жертвите, се свързват с жертвите без необосновано забавяне, ако при индивидуалната оценка, посочена в член 22, се установи необходимостта от подкрепа и при условие че жертвата, надлежно уведомена за услугите за подкрепа, които могат да бъдат предоставени, е съгласна службите за подкрепа да се свържат с нея или ако жертвата поиска подкрепа. 3. Държавите членки предприемат мерки за създаване на служби за подкрепа, осигуряващи безплатно специализирани услуги в условията на поверителност, в допълнение или като неразделна част от службите, осигуряващи общи услуги за подкрепа на жертвите, или за осигуряване на условия за организациите за подкрепа на жертвите да ползват съществуващите специални структури, които предоставят такава специализирана подкрепа. Жертвите имат достъп до тези служби в зависимост от специфичните си нужди, а членовете на семейството имат достъп до същите в зависимост от специфичните си нужди и от степента на вредите, претърпени в резултат от извършеното срещу жертвата престъпление. Когато специализираните услуги за подкрепа не се предоставят като неразделна част от общите услуги за подкрепа на жертвите, общите и специализираните услуги за подкрепа се координират.“ ;
б-4) добавят се следните параграфи: „6. Държавите членки се стремят да гарантират, че специализираните служби за подкрепа продължават да функционират пълноценно за жертвите по време на криза като например здравни кризи, хуманитарни ситуации или други извънредни ситуации. 7. Службите за подкрепа на жертвите са на разположение и леснодостъпни, включително онлайн или чрез други подходящи средства, например информационни и комуникационни технологии. Държавите членки гарантират, че географското разпределение и капацитетът на службите за подкрепа на жертвите, посочени в настоящия член и в член 9а, са достатъчни, като се вземат предвид географските особености и демографският състав на съответната държава членка.“
6. Член 9 се изменя, както следва:
а-5) параграф 1 се изменя, както следва:
ва) психологическа подкрепа или, когато такава не е налична, насочване към служби, които могат да предоставят психологическа подкрепа;“ ;
б-5) параграф 2 се заменя със следното: „2. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че службите за подкрепа на жертвите обръщат особено внимание на специфичните нужди на жертвите, които са претърпели значителни вреди поради тежестта на престъплението.“ ;
в-3) в параграф 3 буква б) се заменя със следното: „б) целева и интегрирана подкрепа, както и информация, а когато е целесъобразно и насочване към служби, предоставящи медицински и съдебномедицински прегледи, които могат да включват всеобхватни медицински услуги, включително услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, в съответствие с националното право, и информация и при целесъобразност насочване към социални и психологически консултации, включително грижи при претърпяна травма, за жертви със специфични нужди като жертви на сексуално насилие, жертви на насилие, основано на пола, включително насилие над жени и домашно насилие в обхвата на Директива (ЕС) 2024/1385 на Европейския парламент и на Съвета (), жертви на трафик на хора, жертви на организирана престъпност, жертви с увреждания, жертви на експлоатация, жертви на престъпления от омраза, жертви на тероризъм, жертви на изтезания, жертви на насилствено изчезване и жертви на геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления или престъплението агресия съгласно определеното в членове 6, 7, 8 и 8а от Статута на Международния наказателен съд.
г-3) добавят се следните параграфи: „4. Държавите членки предоставят на жертвите на сексуално насилие своевременно достъп до здравни услуги, включително до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, в съответствие с Директива (ЕС) 2024/1385 и националното право. 5. Държавите членки осигуряват специализирани услуги за защита и подкрепа, необходими за разглеждането на множество потребности на жертви със специфични нужди в съответствие с протоколите или насоките, посочени в член 26а, параграф 1, буква г). 6. Държавите членки гарантират, че услугите за подкрепа, посочени в настоящия член и в член 9а, отговарят на приложимите стандарти по отношение на качеството на тези услуги. При целесъобразност услугите, предоставяни от службите за подкрепа, се преразглеждат и при необходимост се приспособяват. Преразглеждането на тези услуги не създава ненужна тежест за организациите, предоставящи услугите.“
7. В глава II се вмъква следният член: „Член 9а Целеви и интегрирани служби за подкрепа за деца жертви 1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят наличието на съобразени с интересите на децата целеви и интегрирани услуги за подкрепа за деца жертви, които да осигурят подходяща за възрастта подкрепа и защита, необходима за цялостно посрещане на множеството нужди на децата жертви, включително деца, които са претърпели вреди в резултат на това, че станали свидетели на престъпление. 2. Целевите и интегрирани служби за подкрепа за децата жертви, посочени в параграф 1, предоставят координиран многоведомствен механизъм, който включва следните услуги:
а-6) предоставяне на информация, както е посочено в член 4;
б-6) медицински прегледи;
в-4) емоционална, социална и психологическа подкрепа;
г-4) административна помощ;
д-2) съобщаване за престъпления;
е-2) индивидуална оценка, посочена в член 22;
ж) видеозапис на разпитите, посочен в член 24, параграф 1, буква а); 3. Държавите членки разглеждат възможността да осигурят предоставянето на услугите, посочени в параграф 2, на едно и също място, като обръщат специално внимание на интересите на децата жертви, включително на тежестта на вредите, претърпени от децата жертви в резултат на престъпление. 4. Целевите и интегрирани служби за подкрепа за децата жертви, посочени в настоящия член, могат да бъдат създадени като публични или неправителствени организации.“
8. Вмъкват се следните членове: „Член 10а Право на помощ в съдебните помещения Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че жертвите получават емоционална подкрепа и практическа информация относно организационните аспекти на съдебното производство по наказателни дела, на място в съдебните помещения и в съответствие с индивидуалните си нужди. „Член 10б Право на информация относно решения, постановени в хода на съдебно производство, и право на преразглеждане 1. Държавите членки гарантират, че жертвите, в съответствие процесуалното им качество в наказателното производство съгласно националното право, се уведомяват незабавно за решенията по отношение на правото им на устен и писмен превод по време на съдебните заседания съгласно член 7, параграфи 1 и 3 и за решенията по отношение на мерките по член 23, параграф 3, постановени в съдебното производство, които ги засягат пряко. 2. Държавите членки гарантират, че жертвите в съответствие с процесуалното им качество в наказателното производство съгласно националното право имат право да поискат преразглеждане в съответствие с националното право най-малко на решенията, постановени в съдебно заседание, по отношение на:
а-7) правото на устен или писмен превод съгласно член 7, параграфи 1 и 3;
б-7) правото на изслушване съгласно член 10; и
в-5) правото на получаване на правна помощ съгласно член 13. Държавите членки могат да предвидят възможността жертвите да поискат преразглеждане на решенията, постановени по член 18 и член 23, параграф 3. Процедурните правила за преразглеждане на решения съгласно настоящия параграф, включително дали това преразглеждане има суспензивно действие, се определят от националното право. При преразглеждането не трябва да се удължава неоснователно наказателното производство. Преразглеждането може да се извърши на една и съща инстанция и от същия орган, включително устно по време на съдебното производство.“
9. Член 13 се заменя със следното: „Член 13 Право на правна помощ 1. Държавите членки гарантират, че жертвите, които имат право да станат страни в наказателното производство и които не разполагат с достатъчно средства, за да заплатят разходите за адвокатска помощ по време на наказателното производство, имат достъп до правна помощ, включително, ако е приложимо, с цел предявяване на иск за обезщетение. Държавите членки могат да прилагат проверка на средствата, проверка за основателност или и двете, за да определят дали трябва да бъде предоставена правна помощ. Когато държава членка прилага проверка, тя взема предвид всички относими и обективни фактори като доходите, капитала и семейното положение на засегнатото лице, разходите за адвокатска помощ и стандарта на живот в тази държава членка, както и зависимостта на жертвата от извършителя на престъплението. Когато държава членка прилага проверка за основателност, тя взема предвид тежестта на престъплението, сложността на случая и тежестта на претърпяната от жертвата вреда. Процесуалните правила относно правото на жертвите на достъп до правна помощ се определят от националното право. 2. Независимо от параграф 1, държавите членки гарантират, че някои категории жертви, определени в националното право, например деца жертви или жертви с увреждания, които имат право да станат страни в наказателното производство и които не разполагат с достатъчно средства, имат право на правна помощ.“
10. В член 16 параграф 2 се заменя със следното: „2. Държавите членки въвеждат мерки за изпълнение, които имат за цел да улеснят извършителя на престъплението да изплати без необосновано забавяне сумата по присъденото на жертвата обезщетение. 3. Ако на жертва на тежко умишлено престъпление е присъдено обезщетение, но извършителят не е изплатил присъденото обезщетение на жертвата в разумен срок и прилагането на мерките, посочени в параграф 2, не е дало резултат в разумен срок, държавите членки могат да изплатят на жертвата предварително цялата или част от сумата по присъденото обезщетение в съответствие с националното право. Това плащане не освобождава извършителя от задължението му да плати присъденото обезщетение и държавите членки имат право да си възстановят това плащане от извършителя.“
11. Член 17 се изменя, както следва:
а-8) параграф 1 се заменя със следното: „1. Държавите членки гарантират, че компетентните им органи предприемат подходящи мерки за свеждане до минимум на трудностите, които възникват, когато жертвата пребивава в държава членка, различна от тази, в която е извършено престъплението, по-специално по отношение на организацията на производството. За тази цел органите на държавата членка, в която е извършено престъплението, могат:
а-9) да вземат показания от жертвата незабавно след подаването пред компетентния орган на жалба във връзка с извършено престъпление;
б-8) да изслушват жертви, които пребивават в друга държава членка, чрез видеоконферентна връзка или друго аудио-визуално предаване в съответствие с Конвенцията, съставена от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз (), подписана на 29 май 2000 г. и с Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ();
в-6) да подпомагат участието в наказателното производство на жертви, които пребивават в друга държава членка, чрез видеоконферентна връзка или друга технология за комуникация от разстояние, доколкото това е възможно съгласно правото на Съюза и националното право и в съответствие с процесуалното качество на жертвата в наказателното производство.
б-9) добавя се следният параграф: „4. Държавите членки гарантират, че компетентните органи могат да поискат помощ от Евроюст в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1727 на Европейския парламент и на Съвета () и от Европейската съдебна мрежа, създадена с Решение 2008/976/ПВР на Съвета (), и могат да предават на Евроюст и на Европейската съдебна мрежа информация с цел улесняване на сътрудничеството с компетентните органи на други държави членки при трансгранични случаи в съответствие с мандатите на Евроюст и на Европейската съдебна мрежа.
12. Вмъква се следният член: „Член 18а Допълнително право на защита Държавите членки гарантират, че достъп до мерки за подкрепа и защита съгласно настоящата директива може да бъде предоставен на жертвите, които са претърпели допълнителни вреди, например накърняване на достойнство, произтичащи от възхваляването на тежки престъпления, съгласно предвиденото в националното право, като например публично подстрекаване към извършване на терористично престъпление съгласно определението в член 5 от Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета (), или от отдаване на почит на извършителите на престъплението.
13. Член 19 се заменя със следното: „Член 19 Право на избягване на контакт с извършителя 1. При необходимост държавите членки създават условията, нужни за избягване на контакт между жертвите и членовете на тяхното семейство и извършителя на престъплението в помещенията, където се провежда наказателното производство, служебно или по искане на жертвата, освен когато наказателното производство изисква такъв контакт. 2. Държавите членки гарантират, че новите съдебни помещения имат отделни чакални за жертвите. Държавите членки оценяват възможността и осъществимостта на обособяването на отделни чакални за жертвите в съществуващите съдебни помещения. 3. Държавите членки гарантират, че при необходимост жертвите се уведомяват за наличните мерки за избягване на контакт с извършителя на престъплението.“
14. Член 21 се изменя, както следва:
а-10) заглавието се заменя със следното: „Право на защита на неприкосновеността на личния живот и неразкриване на лични данни“ ;
б-10) добавят се следните параграфи: „3. Държавите членки гарантират, че личните данни относно мястото на пребиваване на жертвата или други сходни данни за контакт като телефонния номер и адреса на електронната поща на жертвата не се предоставят на извършителя на престъплението, освен ако разкриването е необходимо за целите на член 7 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета () или когато компетентните органи, по искане или служебно, след оценка на всеки отделен случай са установили, че е налице законен интерес от разкриването, който има предимство пред правото на жертвата на защита на личните данни. 4. Параграф 3 се прилага за наказателни производства, образувани след 2 юли 2029 г.
15. Член 22 се изменя, както следва:
а-11) заглавието се заменя със следното: „Индивидуална оценка на жертвите с цел установяване на специфичните им нужди от подкрепа и защита“ ;
б-11) параграфи 1, 2, 3 и 4 се заменят със следното: „1. Държавите членки гарантират, че индивидуалната оценка на жертвите се извършва своевременно („индивидуална оценка“), за да се определят по време на производството специфичните им нужди от подкрепа и защита и да се установи дали и до каква степен жертвите ще се ползват от допълнителна психологическа подкрепа, предвиденa в член 9, параграф 1, буква ва), от услугите, предоставяни по член 9а, или от специалните мерки по членове 18, 18а, 23 или 24, поради особената уязвимост на жертвата по отношение на вторично и повторно виктимизиране, сплашване или отмъщение. Държавите членки установяват правила за практическата организация на индивидуалната оценка на жертвите. 1a. Индивидуалната оценка започва на възможно най-ранния етап, например при първия контакт на жертвата с компетентните органи, и продължава толкова, колкото е необходимо, в зависимост от специфичните нужди на жертвата. Когато резултатът от първоначалния етап на индивидуалната оценка от органите, с които се осъществява първият контакт, показва необходимостта от допълнителна оценка, такава оценка се извършва, ако е целесъобразно, в сътрудничество или координация със съответните институции и органи, както и с общи и специализирани служби за подкрепа, включително чрез насочване към тях, в зависимост от индивидуалните нужди на жертвите и етапа на производството. Индивидуалната оценка се извършва от подходящо обучени лица във висшия интерес на жертвата, като се обръща специално внимание на избягването на вторичното или повторното виктимизиране. Компетентните органи, институции, звена и служби за подкрепа отговарят на нуждите на жертвите от подкрепа и защита без необосновано забавяне и по координиран начин. 2. При индивидуалната оценка се отчитат:
а-12) личните характеристики на жертвата, включително съответните случаи на дискриминация, включително дискриминация, която се основава на комбинация от няколко аспекта като пол, включително полова идентичност, възраст, увреждания, статут на пребиваване, религия или убеждения, език, расов, социален или етнически произход и сексуална ориентация;
б-12) видът или характерът на престъплението;
в-7) обстоятелствата на престъплението;
г-5) отношенията на жертвата с извършителя на престъплението и рисковете, които представлява извършителят. 3. В рамките на индивидуалната оценка особено внимание се обръща на:
а-13) жертви, на които е причинена значителна вреда поради тежестта или при повторно извършване на престъплението;
б-13) жертви на престъпление, подбудено от предразсъдъци или дискриминация, които могат да са свързани по-специално с личните характеристики на жертвите;
в-8) жертви, чиито отношения и зависимост от извършителя на престъплението ги поставят в особена уязвимост. За целите на първа алинея надлежно се вземат под внимание жертвите на тероризъм, жертвите на организирана престъпност, жертвите на трафик на хора, жертвите на насилие въз основа на пола, включително насилие над жени и домашното насилие, жертвите на сексуално насилие, включително сексуално насилие над деца, жертвите на експлоатация, жертвите на престъпленията от омраза, жертвите на изтезания, жертвите на насилствено изчезване, жертвите с увреждания и жертвите на геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления или престъплението агресия, определени в членове 6, 7, 8 и 8а от Статута на Международния наказателен съд. Когато е приложимо, особено внимание се обръща на жертвите на онлайн формите на тези престъпления и на жертвите, които попадат в повече от една от тези категории. Когато е целесъобразно и подходящо, в индивидуалната оценка се вземат предвид специфичните нужди на членовете на семейството на жертвата. 3a. В рамките на индивидуалната оценка особено внимание се обръща на риска, който представлява извършителят на престъплението, посочен в параграф 2, буква г), като например:
а-14) риска от поведение, свързано с прояви на насилие;
б-14) риска от телесна повреда;
в-9) риска от използване на оръжие;
г-6) връзки със или участие в организирана престъпна група;
д-3) злоупотреба с наркотици или алкохол;
е-3) малтретиране на дете;
ж-2) проблеми с психичното здраве;
з) поведение на преследване; или
и) отправяне на заплахи или реч на омраза. 4. За целите на настоящата директива за децата жертви се счита, че имат специфични нужди от подкрепа и защита поради уязвимостта им към вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение. За да се определи дали и до каква степен те биха могли да се ползват от специалните мерки, предвидени в членове 18, 18а, 23 и 24, за децата жертви се прави индивидуална оценка. Индивидуалната оценка на децата жертви се организира в рамките на целеви и интегрирани услуги за подкрепа, посочени в член 9а, и отчита специфичните нужди, които децата без родителски грижи могат да имат вследствие на престъплението.“ ;
в-10) параграфи 6 и 7 се заменят със следното: „6. Индивидуалните оценки се правят с активното участие на жертвите, като се вземат предвид техните желания, включително когато жертвите не желаят да се ползват от специалните мерки, предвидени в членове 8, 9, 9а, 23 и 24. 7. Държавите членки гарантират, че индивидуалната оценка се преразглежда в съответствие с индивидуалните нужди на жертвата и че, ако е приложимо, се предприемат нови мерки или текущите мерки се приспособяват, така че да отразяват индивидуалните нужди на жертвата, за да се гарантира, че мерките за подкрепа и защита са свързани с променящото се положение на жертвата. Когато елементите, които са в основата на индивидуалната оценка, са се променили значително, държавите членки гарантират, че тя се актуализира в хода на наказателното производство.“
16. Член 23 се изменя, както следва:
а-15) параграф 1 се заменя със следното: „1. Без да се засяга правото на защита и в съответствие с правилата за дискреционните правомощия на съда, държавите членки гарантират, че жертвите със специфични нужди от защита, които се ползват от специални мерки в резултат на направената индивидуална оценка, могат да се ползват от мерките, предвидени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член. Ако поради оперативни или практически ограничения е невъзможно да се предостави специална мярка, предвидена след индивидуалната оценка, или ако е налице спешна необходимост от разпит на жертвата и ако такъв не бъде проведен, това би могло да нанесе вреди на жертвата или на друго лице или да повлияе на хода на производството, държавите членки могат по изключение да решат да не предоставят предвидената специална мярка.“ ;
б-15) в параграф 2 буква г) се заменя със следното: „г) извършване на всички разпити на жертви на сексуално насилие или на основано на пола насилие, включително на насилие срещу жени и домашно насилие, попадащи в обхвата на Директива (ЕС) 2024/1385, освен когато се провеждат от прокурор или съдия, от лице от същия пол като жертвата, ако жертвата желае това, в случай че това няма да засегне хода на наказателното производство.“ ;
в-11) в параграф 3 буква в) се заменя със следното: „в) мерки, с които да се избегне ненужно разпитване на жертвата относно личния ѝ живот по въпроси, неотносими към извършеното престъпление, включително сексуалната ориентация на жертвата, пола, включително половата идентичност, или предходно сексуално поведение; и“ ;
г-7) добавят се следните параграфи: „4. Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи разполагат с правомощието да предприемат подходящи мерки по време на наказателното производство и толкова дълго, колкото е необходимо, за да предоставят физическа защита на жертвите със специфични нужди от защита, установени в съответствие с член 22, включително следните мерки:
а-16) продължително или временно присъствие на правоохранителни органи или други органи, предоставящи физическа защита в съответствие с националното право;
б-16) забранителни заповеди, ограничителни заповеди или заповеди за защита с цел да се предостави защита на жертвите срещу всеки акт на насилие в съответствие с националното право;
в-12) достъп до подслони и други подходящи места за временно настаняване съгласно националното право. 5. Държавите членки гарантират, че когато това е от значение за безопасността на жертвата, компетентните органи я уведомяват за възможността да подаде молба за забранителна заповед, ограничителна заповед или заповед за защита и за възможността да поиска трансгранично признаване на заповеди за защита в съответствие с Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета () или мерки за защита съгласно Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета ().
17. Член 24 се изменя, както следва:
а-17) в параграф 1 се добавя следната буква: „г) правото на детето да бъде изслушано и висшият интерес на детето са гарантирани в наказателното разследване и наказателното производство в съответствие с член 10.“ ;
б-17) добавя се следният параграф: „3. Когато престъплението засяга носителя на родителска отговорност по начин, който включва конфликт на интереси между детето жертва и носителя на родителската отговорност, държавите членки вземат предвид висшия интерес на детето и гарантират, че всяко действие, изискващо съгласие според националното право, не зависи от съгласието на носителя на родителската отговорност.“
18. Член 25 се заменя със следното: „Член 25 Обучение на практикуващи лица 1. Държавите членки гарантират, че служителите, които има вероятност да влязат в контакт с жертви, например полицейските и съдебните служители, получават общо и специализирано обучение до ниво, подходящо за контакта им с жертвите, което да повиши тяхната осведоменост относно нуждите на жертвите и да им позволи да се отнасят с жертвите безпристрастно, с уважение, по недискриминационен начин и с професионализъм, а когато е уместно — по начин, който е съобразен с травмите, аспектите на пола, наличието на увреждане и потребностите на децата, и да се избегне вторично виктимизиране. Предоставя се обучение и по отношение на жертвите на киберпрестъпления. 2. Без да се засягат независимостта на съдебната власт и различията в организацията на съдебната власт в Съюза, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че се предоставя както общо, така и специализирано обучение по отношение на целите на настоящата директива за съдиите и прокурорите, които участват в наказателни разследвания и наказателни производства, като това обучение е подходящо с оглед на функциите на тези съдии и прокурори. Тези обучения се основават на правата на човека, ориентирани са към жертвите и са съобразени с аспектите, свързани с пола, уврежданията и децата. 3. Без да се засяга независимостта на адвокатурата, държавите членки препоръчват на лицата, отговорни за обучението на адвокати, да предоставят както общо, така и специализирано обучение с цел повишаване на тяхната осведоменост относно потребностите на жертвите, за да могат адвокатите да се отнасят към жертвите по начин, който е съобразен с травмите, аспектите на пола, наличието на увреждане и потребностите на децата. 4. Посредством своите публични служби или като финансират организации за подкрепа на жертвите, държавите членки насърчават инициативи, които дават възможност на предоставящите услуги за защита на жертвите, и службите за възстановително правосъдие да получават адекватно обучение до ниво, подходящо за контактите им с жертвите, и да спазват професионални стандарти, гарантиращи, че тези услуги се предоставят безпристрастно, с уважение, по недискриминационен и професионален начин и по начин, съобразен с нуждите на децата. 5. В зависимост от функциите на практикуващото лице, включително на практикуващите здравни специалисти, и от естеството и равнището на контактите, които то има с жертвите, с обучението се цели да се даде възможност на практикуващото лице да разпознава жертвите и да се отнася към тях с уважение, професионализъм и по недискриминационен начин. 6. При обучението, посочено в настоящия член, се вземат предвид протоколите или насоките, посочени в член 26а, параграф 1. 7. Посоченото в настоящия член обучение, което е в отговорност на държавите членки, се провежда редовно. Всяка държава членка предприема мерки за подпомагане на органите и организациите, отговарящи за такова обучение, при разработването, извършването и гарантирането на участие в такова обучение, както и неговото качество и наличност на цялата територия на съответната държава членка.“
19. Вмъква се следният член: „Член 25а Повишаване на осведомеността и комуникация относно правата на жертвите 1. Държавите членки предприемат подходящи действия, включително чрез информационни и комуникационни технологии, с цел да се повиши осведомеността относно установените в настоящата директива права, да се намали рискът от виктимизиране и да се сведе до минимум отрицателното въздействие на престъпленията и рисковете от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение, като тези действия са насочени по-специално към рискови групи като децата и жертвите на основано на пола насилие. Тези действия могат да включват информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, научноизследователски и образователни програми, ако е целесъобразно — в сътрудничество със съответните организации на гражданското общество и други заинтересовани страни, както и мерки за повишаване на осведомеността на жертвите за това къде да получат помощ и как да упражняват правата си, включително чрез предоставяне на достъп до публични регистри на акредитираните организации за подкрепа. 2. Държавите членки предоставят информация на обществеността относно съобщаването на престъпления, правата на жертвите, наличните общи и специализирани услуги за подкрепа на жертвите, функционирането на съдебната система, както и съответните процедури и процеси за подаване на заявления. Тази информация трябва да бъде леснодостъпна, лесна за ползване, предоставена на ясен език и на разположение, например на уебсайт. Държавите членки гарантират, че съдържанието на информацията, предоставяна на обществеността, се разработва в сътрудничество с организациите на гражданското общество, когато е уместно, и че това съдържание не е противоречиво и се актуализира последователно и редовно, за да се гарантира неговата точност.“
20. В член 26 параграф 2 се заменя със следното: „2. Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи могат да обработват личните данни на жертвите, включително да предават тези лични данни на компетентните органи на държавата членка по пребиваване на жертвата, когато жертвата е съгласна, а ако жертвата не е в състояние да даде съгласие — без такова съгласие, в съответствие с приложимото право на Съюза.“
21. В глава 5 се вмъкват следните членове: „Член 26а Протоколи или насоки за координация и сътрудничество в държавите членки 1. Държавите членки изготвят и прилагат специални протоколи или насоки, обвързващи или необвързващи по своя характер в зависимост от националното право, относно организацията на услугите и действията съгласно настоящата директива на компетентните органи и лицата, които влизат в контакт с жертвите. Протоколите или насоките се изготвят в координация и сътрудничество между съответните заинтересовани страни като например централни органи съгласно вътрешната структура и разделението на правомощията в държавите членки, правоохранителни органи, органи на прокуратурата, съдебни органи, органи за задържане, службите за възстановително правосъдие и службите за подкрепа на жертвите, в консултация със съответните професионални организации и организации на гражданското общество и с оглед на нуждите на жертвите. Протоколите или насоките предоставят най-малко общи указания за това как:
а-18) да се предостави на жертвите цялата необходима информация, приспособена към техните нужди в съответствие с настоящата директива;
б-18) член 5а от настоящата директива се прилага от компетентните органи;
в-13) се извършват индивидуалната оценка, посочена в член 22, и предоставянето на услуги за подкрепа на жертвите със специфични нужди, като се отчитат индивидуалните нужди на жертвите на различните етапи от наказателното производство.
г-8) се осъществява сътрудничество между общите и специализираните служби за подкрепа, включително целеви и интегрирани служби за подкрепа на деца жертви, съгласно посоченото в член 9а. 2. Държавите членки гарантират, че посочените в параграф 1 протоколи или насоки се актуализират при необходимост, за да се гарантира тяхната ефективност, например в случай на съществени промени в националното право.
Член 26б Използване на информационни и комуникационни технологии
(1) Държавите членки гарантират, че жертвите могат да упражняват правата си, предвидени в член 3а, член 5, параграф 1, член 5а, параграф 1, що се отнася до съобщаването онлайн, чрез информационни и комуникационни технологии.
(2) Държавите членки гарантират, че жертвите могат да упражняват правата си, предвидени в член 4, параграф 1, член 5, параграф 3, член 5а, параграф 6, член 6, параграфи 1, 2, 4, 5, и 6 и член 10б, чрез информационни и комуникационни технологии в съответствие с националното право, когато такива са налични.
(3) Държавите членки гарантират, че жертвите не са възпрепятствани, поради това, че пребивават в друга държава членка, да упражняват правата си, посочени в параграф 1, чрез информационни и комуникационни технологии. Държавите членки гарантират, че жертвите не са възпрепятствани, поради това, че пребивават в друга държава членка, да упражняват правата си, посочени в параграф 2, чрез информационни и комуникационни технологии, когато такива технологии са налични в държавите членки.
(4) Когато националните системи, предлагащи информационни и комуникационни технологии, изискват използването на електронна идентификация, подписи и печати, държавите членки разрешават използването на европейски портфейли за цифрова самоличност, схеми за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване, квалифицирани електронни подписи и квалифицирани електронни печати на всички други държави членки, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета ().
Член 26в Права на жертвите с увреждания
(1) Държавите членки гарантират, че жертвите с увреждания се възползват наравно с другите от информационните и комуникационните технологии, посочени в член 26б от настоящата директива, като спазват изискванията за достъпност, определени в приложение I към Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета ().
(2) Държавите членки гарантират, че жертвите с увреждания имат достъп наравно с всички останали до всяка процедура, услуга за подкрепа и мерки за защита, попадащи в обхвата на настоящата директива, в съответствие с изискванията за достъпност, определени в приложение I към Директива (ЕС) 2019/882. Държавите членки гарантират, че при поискване на жертвите с увреждания се осигуряват разумни и процедурни улеснения.
22. Член 28 се заменя със следното: „Член 28 Предоставяне на информация и статистически данни
(1-2) Всяка държава членка предприема необходимите мерки за създаване на система за събирането, изготвянето и разпространението на статистически данни относно жертвите. Статистическите данни включват най-малко следните данни, налични на централно равнище, разбити по пол, възрастова група (дете/възрастен) на жертвата, а когато е възможно и уместно, връзката между жертвата и извършителя на престъплението и вида на престъплението:
а) броя на жертвите;
б) броя и вида на съобщените престъпления. Статистическите данни включват също така налични на централно равнище данни за начина, по който жертвите са получили достъп до определените в настоящата директива права. За целите на настоящия параграф държавите членки могат да използват данни, събрани въз основа на съответните актове на Съюза. 2. Държавите членки се стремят да събират посочените в настоящия член статистически данни въз основа на общи формати за категоризация, разработени в сътрудничество със и съгласно стандартите, изготвени от Комисията (Евростат) в сътрудничество с националните органи. Те изпращат данните на Комисията (Евростат) на всеки три години. Предадените данни не съдържат лични данни. 3. Агенцията на Европейския съюз за основните права оказва подкрепа на държавите членки и на Комисията при събирането, изготвянето и разпространението на налични статистически данни относно жертвите на престъпления и при докладването на наличната информация, показваща как жертвите се ползват от правата, определени в настоящата директива.
(4) Комисията (Евростат) оказва подкрепа на държавите членки при събирането на посочените в параграф 1 данни, включително чрез установяването на общи стандарти.
(5) Държавите членки предоставят събраните статистически данни на разположение на обществеността по достъпен и лесен за ползване начин. Статистическите данни не съдържат лични данни.“
23. Вмъква се следният член: „Член 28б Ресурси Без да се засяга бюджетната автономност на държавите членки, държавите членки осигуряват достатъчно човешки и финансови ресурси за ефективното прилагане на мерките, предвидени в настоящата директива.“
24. Член 29 се заменя със следното: „Член 29 Представяне на доклад от Комисията и преглед До 2 юли 2032 г. Комисията представя доклад пред Европейския парламент и Съвета относно прилагането на настоящата директива. В доклада се прави оценка на степента, в която държавите членки са предприели необходимите мерки, за да спазят настоящата директива, включително нейното техническо изпълнение, и по-специално начинът, по който държавите членки прилагат член 9а, параграф 3. В този доклад Комисията взема предвид констатациите на Агенцията на Европейския съюз за основните права и на Евростат. Ако е необходимо, докладът се придружава от законодателно предложение.“
Член 2 Транспониране
(1) Държавите членки предприемат мерките, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 2 юли 2028 г., с изключение на разпоредбите, необходими за спазване на член 1, точка 21 от настоящата директива, единствено относно член 26б от Директива 2012/29/ЕС, които се приемат и публикуват до 2 юли 2030 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
(2) Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 3 Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите. Съставено в Страсбург на 17 юни 2026 година За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател M. RAOUNA ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2026/1472/oj ISSN 1977-0618 (electronic edition)