Глава I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1 Предмет и обхват
С настоящата директива се установяват минимални правила относно определянето на престъпленията и наказателните и ненаказателни санкции в областта на корупцията, както и мерки за по-добро предотвратяване на корупцията и борба с нея.
Член 2 Определения
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1. „имущество“ означава всякакъв вид средства или активи, включително криптоактиви, веществени или невеществени, движими или недвижими, материални или нематериални, и правни документи или инструменти във всякаква форма, включително електронна или цифрова, доказващи правото на собственост или други права върху такива активи;
2. „публичен служител“ означава:
а) служител на Съюза или национален служител на държава членка или на трета държава;
б) всяко друго лице, което е назначено и изпълнява функции на публична служба в съответствие с националното право, включително лице, което действа по възлагане или под ръководството на публичен орган в държава членка или трета държава;
в) лице, което е назначено и изпълнява функции на публична служба в международна организация или международен съд;
3. „служител на Съюза“ означава лице, което е:
а-2) длъжностно лице или друг договорно нает от Съюза служител по смисъла на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, установени в Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета () (наричан по-нататък „Правилник за длъжностните лица“), или
б-2) командировано в Съюза от държава членка или от публичен или частен орган и което изпълнява функции, съответстващи на функциите, изпълнявани от длъжностните лица или другите служители на Съюза. Членовете на институция, орган, служба или агенция на Съюза и персоналът на тези органи се приравняват на служители на Съюза, доколкото Правилникът за длъжностните лица не се прилага за тях;
4. „национален служител“ означава всяко лице, което заема изпълнителна, административна или съдебна длъжност на национално, регионално или местно равнище, независимо дали е назначено, избрано или наето въз основа на договор, дали заема длъжността безсрочно или временно, срещу заплащане или не, както и независимо от старшинството на това лице. Всяко лице, заемащо законодателна длъжност на национално, регионално или местно равнище се приравнява на национален служител в съответствие с националното право;
5. „арбитър“ означава всяко лице, на което е възложено да постановява правно обвързващи решения по спорове, повдигнати от страните по арбитражни споразумения, когато статутът на арбитрите е определен в националното право;
6. „съдебен заседател“ означава всяко лице, което действа като член на орган, отговарящ за определянето на вината на обвиняем в рамките на съдебен процес, в съответствие с националното право;
7. „нарушение на задължение“ означава най-малкото всяко поведение, което представлява нарушение на законово задължение или нарушение на професионалните правила или указания, които се прилагат в стопанската дейност на лице, което в каквото и да е качество ръководи или работи за образувание от частния сектор;
8. „юридическо лице“ означава всяко образувание, което има правосубектност съгласно приложимото национално право, с изключение на държави или публични органи, които упражняват държавна власт, и на публични международни организации;
9. „високопоставен служител“ означава публичен служител, на когото са възложени ключови изпълнителни, административни, законодателни или съдебни функции в съответствие с националното право; това може да включва: ръководители на централни и регионални правителства, членове на централното и регионалното правителство, заместник-министри, държавни секретари, ключови политически съветници, ръководители и членове на личния кабинет или на кабинета на министри, когато са сформирани такива, членове на парламентарни камари, членове на конституционни и върховни съдилища, главния прокурор и членове на върховните одитни институции, както и членове на колегиума на членовете на Европейската комисия и членове на Европейския парламент. Разпоредбите на настоящата директива относно високопоставените служители се тълкуват, без да се засягат имунитетите и привилегиите, установени съгласно националните конституции или закони.
Глава II. КОРУПЦИОННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Член 3 Подкуп в публичния сектор
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че когато е умишлено, следното деяние съставлява престъпление:
а) обещаване, предлагане или даването, пряко или чрез посредник, на неследваща се облага от какъвто и да е вид на публичен служител за него или за трето лице, за да извърши или да не извърши действие при упражняването на служебните си функции (активен подкуп в публичния сектор);
б) поискването или получаването от публичен служител, пряко или чрез посредник, на неследваща се облага от какъвто и да е вид или приемането на предложение или обещание за такава облага за себе си или за трето лице, за да извърши или да не извърши действие при упражняването на служебните си функции (пасивен подкуп в публичния сектор). За целите на настоящия член арбитрите и съдебните заседатели се считат за публични служители.
Член 4 Подкуп в частния сектор
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато е извършено умишлено и при осъществяването на икономически, финансови, стопански или търговски дейности, следното деяние съставлява престъпление:
а) обещаването, предлагането или даването, пряко или чрез посредник, на неследваща се облага от какъвто и да е вид на лице, което в каквото и да е качество ръководи или работи в образувание от частния сектор, за това лице или за трето лице, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на задълженията си (активен подкуп в частния сектор);
б) поискването или получаването, пряко или чрез посредник, от страна на лице, което в каквото и да е качество ръководи или работи в образувание от частния сектор, на неследваща се облага от какъвто и да е вид или приемането на предложение или обещание за такава облага за себе си или за трето лице, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на задълженията си (пасивен подкуп в частния сектор).
Член 5 Присвояване
(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато е умишлено, обременяването, изразходването, усвояването или използването от публичен служител на имущество, чието управление пряко или косвено му е поверено, в противоречие с целта, за която то е предназначено, съставлява престъпление, когато е за облага на служителя или за облага на друго лице или образувание или когато уврежда финансовите интереси на засегнатото публично или частно образувание.
(2) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато е умишлено, обременяването, изразходването, усвояването или използването, при осъществяването на икономически, финансови, стопански или търговски дейности, от лице, което в каквото и да е качество ръководи или работи в образувание от частния сектор, на имущество, чието управление пряко или косвено е поверено на това лице, в противоречие с целта, за която то е предназначено, съставлява престъпление, когато е за облага на това лице или за облага на друго лице или образувание или когато уврежда финансовите интереси на засегнатото публично или частно образувание.
Член 6 Търговия с влияние
(1) Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че когато е умишлено, следното деяние съставлява престъпление:
а) обещаването, предлагането или даването, пряко или чрез посредник, на неследваща се облага от какъвто и да е вид на което и да е лице, за да упражни неправомерно влияние върху действие или бездействие от страна на публичен служител при упражняването на неговите служебни функции с цел получаване на неследваща се облага от публичен служител;
б) поискването или получаването, пряко или чрез посредник, на неследваща се облага от какъвто и да е вид или приемането на предложение или обещание за такава облага от което и да е лице, за да упражни неправомерно влияние върху действие или бездействие от страна на публичен служител при упражняването на неговите служебни функции с цел получаване на неследваща се облага от публичния служител. За целите на настоящия член арбитрите и съдебните заседатели се считат за публични служители.
(2) За да съставлява посоченото в параграф 1 деяние престъпление, е без значение дали влиянието е било упражнено или не, както и дали заявеното влияние действително е довело до търсените резултати или не.
Член 7 Незаконно упражняване на публични функции
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато са умишлени, поне някои тежки нарушения на закона при извършването или неизвършването на действие от публичен служител при упражняването на функциите му съставляват престъпления. Държавите членки могат да ограничат прилагането на настоящия член до определени категории публични служители.
Член 8 Възпрепятстване на правосъдието
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато е умишлено, следното деяние съставлява едно или няколко престъпления:
а) използването, пряко или чрез посредник, на физическа сила, заплахи или сплашване, или обещаването, предлагането или даването на облага за подбуждане към лъжесвидетелстване или за оказване на намеса при даването на показания или при представянето на доказателства в хода на производство, във връзка с извършването на някое от престъпленията, посочени в членове 3—6 и членове 9 и 11;
б) използването, пряко или чрез посредник, на физическа сила, заплахи или сплашване за оказване на намеса при изпълнението на служебните задължения на лице, което заема съдебна длъжност, или на член на правоприлагащ орган във връзка с извършването на някое от престъпленията, посочени в членове 3—6 и членове 9 и 11.
Член 9 Обогатяване от корупционни престъпления
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че умишленото придобиване, притежаване или използване от публичен служител на имущество, за което същият служител знае, в момента на получаване, че това имущество е придобито в резултат на извършването от друг публичен служител на някое от престъпленията, посочени в членове 3—6 и членове 8 и 11, съставлява престъпление.
Член 10 Укриване
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че умишленото укриване или прикриване на истинското естество, източника, местоположението, разпореждането, движението, правата по отношение на имущество или собствеността върху имущество със знанието, че това имущество е придобито в резултат на извършването на някое от престъпленията, посочени в членове 3—6 и членове 8 и 11, съставлява престъпление.
Член 11 Подбудителство, помагачество и опит за извършване на престъпление
(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че подбудителството към извършването на престъпление, посочено в членове 3—6 и членове 8—10, съставлява престъпление.
(2) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че помагачеството за извършване на престъпление, посочено в членове 3—6 и членове 8—10, съставлява престъпление.
(3) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че опитът за извършване на престъпление, посочено в членове 9 и 10, се наказва като престъпление, и обмислят предприемането на необходимите мерки, за да гарантират, че опитът за извършване на поне едно от престъпленията, посочени в членове 3—6, се наказва като престъпление.
Член 12 Наказания и мерки за физическите лица
(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпленията, посочени в членове 3—11, се наказват с ефективни, съразмерни и възпиращи наказателни санкции.
(2) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че:
а) престъплението, посочено в член 3, когато действието, което ще се извърши от служителя, или неизвършването на действие от служителя, е в нарушение на задълженията на този служител, се наказва с максимален срок лишаване от свобода най-малко пет години;
б) престъпленията, посочени в член 5, параграф 1 и членове 9 и 10, се наказват с максимален срок лишаване от свобода най-малко четири години;
в) престъпленията, посочени в член 3, когато действието, което ще се извърши от служителя, или неизвършването на действие от служителя, не е в нарушение на задълженията на този служител, както и в членове 4 и 6, се наказват с максимален срок лишаване от свобода най-малко три години.
(3) Държавите членки могат да предвидят, че деянието, описано в член 5, не съставлява престъпление, когато размерът на облагата или вредата е по-малък от 10 000 EUR. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че прагът от 10 000 EUR или повече може да бъде достигнат чрез поредица от деяния, попадащи в обхвата на член 5, които са свързани и са от един и същ вид, когато тези деяния са извършени от един и същ извършител.
(4) Без да се засягат параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че на физическите лица, които са извършили престъпленията, посочени в членове 3—6 и членове 8—11, могат да се налагат допълнителни наказателни и ненаказателни санкции или мерки, които са съразмерни на тежестта на деянието. Тези наказания или мерки могат да включват следното:
а) глоби;
б) освобождаване, временно отстраняване и преназначаване на лицата, заемащи публична длъжност;
в) лишаване от правото да:
г) временни забрани за кандидатиране за публична длъжност;
д) отнемане на разрешения и разрешителни за упражняване на дейностите, които са довели до съответното престъпление или са го направили възможно;
е) лишаване от достъп до публично финансиране, включително до тръжни процедури за възлагане на обществени поръчки, предоставяне на безвъзмездни средства, отдаване на концесии и предоставяне на лицензи;
ж) когато е налице обществен интерес, публикуване на целия съдебен акт, отнасящ се до извършеното престъпление и наложените наказания или мерки, или на част от него, без да се засягат правилата относно правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни.
Член 13 Отговорност на юридическите лица
(1) Държавите членки гарантират, че от юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за престъпленията, посочени в членове 3—6 и членове 8—11, когато тези престъпления са извършени в полза на тези юридически лица от лице, което заема ръководна длъжност в съответното юридическо лице, като действа самостоятелно или като член на орган на това юридическо лице, въз основа на едно или няколко от следните основания:
а) правомощие да представлява юридическото лице;
б) правомощие да взема решения от името на юридическото лице; или
в) правомощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.
(2) Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1 от настоящия член, е направила възможно извършването, от негово подчинено лице, на престъпление, посочено в членове 3—6 и членове 8—11, в полза на това юридическо лице.
(3) Отговорността на юридическите лица по параграфи 1 и 2 от настоящия член не изключва възможността за образуване на наказателно производство срещу физическите лица, които са извършители, подбудители или помагачи във връзка с престъпленията, посочени в членове 3—6 и членове 8—11.
Член 14 Санкции и мерки за юридически лица
(1) Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическо лице, подведено под отговорност съгласно член 13, параграф 1 или 2, се наказва с ефективни, съразмерни и възпиращи наказателни или ненаказателни санкции или мерки.
(2) Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че санкциите или мерките за юридически лица, подведени под отговорност съгласно член 13, параграф 1 или 2, за престъпленията, посочени в членове 3—6 и членове 8—11, включват наказателни или ненаказателни глоби, които са съразмерни на тежестта на деянието и на индивидуалното, финансовото и друго положение на съответното юридическо лице, и могат да включват различни наказателни или ненаказателни санкции или мерки, които са съразмерни на тежестта на деянието, като например:
а) лишаване от право на държавно подпомагане или помощи;
б) лишаване от достъп до публично финансиране, включително до тръжни процедури за възлагане на обществени поръчки, предоставяне на безвъзмездни средства, отдаване на концесии и предоставяне на лицензи;
в) временно или постоянно лишаване от право да упражнява стопанска дейност;
г) отнемане на разрешения и разрешителни за упражняване на дейностите, които са довели до съответното престъпление или са го направили възможно;
д) възможност публичните органи да отменят или развалят договор, в контекста на който е извършено престъплението;
е) поставяне под съдебен надзор;
ж) съдебна ликвидация;
з) затваряне на предприятия, използвани за извършване на престъплението; както и
и) когато е налице обществен интерес, публикуване на целия съдебен акт, отнасящ се до извършеното престъпление и наложените санкции или мерки, или на част от него, без да се засягат правилата относно правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни.
(3) Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че поне юридическите лица, подведени под отговорност съгласно член 13, параграф 1, за посочените в членове 3—6 и член 9 престъпления, се санкционират с наказателни или ненаказателни глоби, които са съразмерни на тежестта на деянието и на индивидуалното, финансовото и друго положение на съответното юридическо лице. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че максималният размер на тези глоби е не по-малък от:
а) за престъпленията по членове 3—5:
б) за престъпленията по членове 6, 8 и 9:
Член 15 Отегчаващи обстоятелства
(1) Доколкото това не е част от елементите от състава на престъпленията, посочени в членове 3—6 и член 9, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че във връзка със съответните престъпления, посочени в членове 3—6 и членове 9—11, обстоятелството, че престъпленията са извършени в рамките на престъпна организация по смисъла на Рамково решение 2008/841/ПВР, се счита за отегчаващо обстоятелство.
(2) Доколкото посочените по-долу обстоятелства все още не са част от елементите от състава на престъпленията, посочени в членове 3—6 и член 9, държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че във връзка със съответните престъпления, посочени в членове 3—6 и членове 9—11, едно или повече от следните обстоятелства могат, в съответствие с националното право, да се считат за отегчаващи обстоятелства:
а) извършителят е високопоставен служител;
б) извършителят вече е бил осъждан с окончателна присъда за престъпления от същия вид като тези, посочени в членове 3—6 и членове 9—11;
в) извършителят е получил значителна облага или престъплението е причинило значителни вреди, доколкото тази облага или тези вреди могат да бъдат определени;
г) извършителят упражнява функции по разследване, наказателно преследване или постановяване на присъди;
д) извършителят се е възползвал от уязвимото положение на лице, участвало в извършването на престъплението;
е) извършителят е задължен субект по смисъла на член 2 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета () или служител на задължен субект, или разполага с правомощието, самостоятелно или като член на орган на задължения субект, да представлява този субект, или правомощието да взема решения от името на този субект или да упражнява контрол в рамките на задължения субект, и е извършил престъплението при упражняване на професионалната си дейност.
Член 16 Смекчаващи обстоятелства
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че във връзка със съответните престъпления, посочени в членове 3—6 и членове 8—11, едно или повече от следните обстоятелства могат, в съответствие с националното право, да се считат за смекчаващи обстоятелства:
а) извършителят предоставя на компетентните органи информация, която те не биха могли да получат по друг начин и която им помага да установят самоличността на другите извършители или да ги подведат под отговорност;
б) извършителят предоставя на компетентните органи информация, която те не биха могли да получат по друг начин и която им помага да открият доказателства;
в) извършителят е юридическо лице, подведено под отговорност за някое от престъпленията, посочени в членове 3—6 и членове 8—11, и освен ако това не представлява основание за освобождаване от отговорност, е въвел ефективни програми за вътрешен контрол, осведоменост по въпросите на етиката и съответствие с цел предотвратяване на корупцията преди или след извършването на престъплението;
г) извършителят е юридическо лице, подведено под отговорност за някое от престъпленията, посочени в членове 3—6 и членове 8—11, което след разкриване на престъплението своевременно и доброволно е съобщило за престъплението на компетентните органи и е предприело коригиращи мерки. Смекчаващите обстоятелства, посочени в букви в) и г), са приложими само за юридически лица.
Член 17 Привилегии и имунитет по отношение на разследването и наказателното преследване на корупционни престъпления
Освен когато това противоречи на техните конституции, конституционни принципи и закони, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че предоставените на националните служители привилегии или имунитет по отношение на разследването и наказателното преследване на престъпленията, посочени в настоящата директива, могат да бъдат отнети.
Член 18 Компетентност
(1) Всяка държава членка взема необходимите мерки за установяване на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в настоящата директива, когато:
а) престъплението е извършено изцяло или отчасти на нейна територия;
б) извършителят на престъплението е неин гражданин.
(2) Всяка държава членка уведомява Комисията, когато реши да разшири компетентността си по отношение на едно или повече от престъпленията, посочени в настоящата директива, които са извършени извън нейната територия, когато:
а) извършителят обичайно пребивава на нейна територия;
б) престъплението е извършено срещу неин гражданин или лице, чието обичайно местопребиваване е на нейна територия;
в) престъплението е извършено в полза на юридическо лице, установено на нейна територия;
г) престъплението е извършено в полза на юридическо лице във връзка със стопанска дейност, осъществявана изцяло или частично на нейна територия.
(3) Когато престъпление, посочено в настоящата директива, попада в компетентността на повече от една държава членка, тези държави членки си сътрудничат, за да определят коя държава членка ще проведе наказателното производство. Когато е уместно, въпросът се отнася до Евроюст в съответствие с член 12, параграф 2 от Рамково решение 2009/948/ПВР на Съвета ().
(4) В случаите, посочени в параграф 1, буква б), държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че упражняването на тяхната компетентност не е подчинено на условието наказателното преследване да може да бъде образувано единствено вследствие на уведомяване от страна на държавата, в която е извършено престъплението, или вследствие на подаване на сигнал в държавата, в която е извършено престъплението.
Член 19 Давностни срокове
(1) Държавите членки вземат необходимите мерки, за да предвидят давностен срок, който позволява извършването на разследване, наказателно преследване, съдебно производство и постановяване на присъда за престъпленията, посочени в членове 3—6 и членове 8—11, достатъчно време след извършването на престъпленията, за да се противодейства ефективно на тези престъпления. Давностният срок е, както следва:
а) най-малко осем години от извършването на престъпление, наказуемо с максимален срок лишаване от свобода най-малко четири години;
б) най-малко пет години от извършването на престъпление, наказуемо с максимален срок лишаване от свобода най-малко три години.
(2) Държавите членки вземат необходимите мерки, за да предвидят давностен срок, който позволява изпълнението на наказанията, наложени с окончателна присъда за престъпленията, посочени в членове 3—6 и членове 8—11, достатъчно време след тази присъда. Този давностен срок е, както следва:
а) най-малко десет години от датата, на която е постановена окончателната присъда, в следните случаи:
б) най-малко пет години от датата, на която е постановена окончателната присъда, в следните случаи:
(3) Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член държавите членки могат да определят по-кратък давностен срок, при условие че този давностен срок може да бъде прекъснат или спрян в случай на определени действия. Този срок не е по-кратък от:
а) пет години за престъпления, наказуеми с максимален срок лишаване от свобода най-малко четири години;
б) три години за престъпления, наказуеми с максимален срок лишаване от свобода най-малко три години;
(4) Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член държавите членки могат да определят по-кратък давностен срок, при условие че този давностен срок може да бъде прекъснат или спрян в случай на определени действия. Този срок не е по-кратък от:
а) пет години от датата, на която е постановена окончателната присъда, в следните случаи:
б) три години от датата, на която е постановена окончателната присъда, в следните случаи:
Глава III. ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА КОРУПЦИЯТА, ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ И РАЗСЛЕДВАНЕ
Член 20 Предотвратяване на корупцията
(1) Държавите членки предприемат подходящи действия, като например информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността сред обществеността и в частния сектор относно последиците и вредите от корупцията с цел да намалят извършването на корупционни престъпления като цяло, както и риска от корупция.
(2) С цел предотвратяване на корупцията държавите членки предприемат мерки за осигуряване на високо ниво на почтеност, прозрачност и отчетност в публичната администрация и при вземането на решения в публичния сектор. Държавите членки насърчават култура на обществените услуги, основана на тези принципи, като гарантират, че националните служители и администрации продължават да развиват капацитета си за поддържане на подходящи професионални стандарти, както и своята осведоменост за ситуациите на конфликт на интереси и за рисковете от корупция.
(3) Държавите членки предприемат мерки, за да гарантират наличието на превантивни инструменти. Тези инструменти могат да включват например подходящ достъп до информация от обществен интерес, правила за разкриване и управление на конфликти на интереси в публичния сектор, мерки за гарантиране на прозрачност при финансирането на кандидатурите за изборни публични служители и политически партии, правила за деклариране на имущество и проверка на тези декларации, декларации за интереси от национални служители, определени от националното право и регулиране на ситуации на преминаване на работа от публичния в частния сектор и обратно на такива служители, правила относно недекларирането на значително имущество или интереси, както и правила, уреждащи взаимодействието между частния и публичния сектор.
(4) Държавите членки гарантират наличието на мерки за предотвратяване на корупцията както в публичния, така и в частния сектор, както и че тези мерки са съобразени със специфичните рискове в дадената област на дейност. Тези мерки включват най-малкото дейности за укрепване на почтеността и за предотвратяване на възможностите за корупция сред:
а) високопоставените служители;
б) правоприлагащите органи и съдебните органи, включително мерки, свързани с тяхното назначаване и поведение.
(5) На подходящи интервали от време държавите членки извършват оценка, за да установят секторите или професиите, изложени на най-голям риск от корупция, и разработват мерки за справяне с основните рискове в установените сектори и професии.
(6) След като направят оценката, посочена в параграф 5, държавите членки организират редовно, когато е целесъобразно, дейности за повишаване на осведомеността, адаптирани към особеностите на установените сектори и професии, включително относно етиката.
(7) Когато е целесъобразно, държавите членки предприемат мерки за насърчаване на участието на гражданското общество, академичните среди, неправителствените и общностните организации в дейности за борба с корупцията.
Член 21 Национални стратегии
Без да се засягат съществуващите политики, всяка държава членка приема и публикува национална стратегия за предотвратяване на корупцията и борба с нея, в която се определят целите, приоритетите и съответните мерки, както и средствата за постигане на тези цели. Държавите членки се стремят да гарантират, че тази национална стратегия се разработва в консултация с гражданското общество, съответните органи или звена, посочени в член 22, независими експерти, изследователи и други заинтересовани страни, и отчита нуждите, особеностите и предизвикателствата на държавите членки.
Член 22 Органи или организационни звена за борба с корупцията
(1) За да насърчат борбата с корупцията на обща основа, държавите членки гарантират наличието на един или няколко органа или едно или няколко организационни звена, на които е възложено предотвратяването на корупцията и които имат необходимите знания и умения за борба с корупцията. Задачите на тези органи или организационни звена могат да включват, когато е целесъобразно:
а) проверка на декларациите за имущество на националните служители, както е определено съгласно националното право;
б) наблюдение на спазването на правилата за прозрачност, приложими за националните служители и публичните субекти;
в) наблюдение на спазването на законовите разпоредби и правилата, свързани с конфликтите на интереси в публичния сектор;
г) определяне на секторите или професиите, които са изложени на най-голям риск от корупция;
д) сътрудничество с компетентните институции, органи или организационни звена, на които е възложено да противодействат на корупцията.
(2) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират наличието на един или няколко органа или организационни звена, на които е възложено да противодействат и да разследват корупцията.
(3) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че органите или организационните звена, посочени в параграфи 1 и 2:
а) действат без неправомерна намеса;
б) са познати на обществеността;
в) когато е уместно, вземат решения или отправят препоръки в съответствие с прозрачни процедури, установени със законови, подзаконови или административни разпоредби;
г) докладват за основните си дейности и резултатите от тях.
Член 23 Ресурси
Държавите членки гарантират, че органите или организационните звена, на които е възложено предотвратяването и противодействието на корупцията, разполагат с достатъчно квалифицирани служители и с финансовите, техническите и технологичните ресурси, необходими за ефективното изпълнение на техните функции, свързани с прилагането на настоящата директива.
Член 24 Обучение
(1) Всяка държава членка предприема необходимите мерки за предоставяне на актуално обучение за своите национални служители, за да могат те да установяват различните форми на корупция и корупционните рискове, които могат да възникнат при изпълнението на техните задължения, и да реагират своевременно и по подходящ начин на всяка подозрителна дейност.
(2) Без да се засягат независимостта на съдебната власт и различията в нейната организация в Съюза, всяка държава членка предприема необходимите мерки за предоставяне на специализирано и актуално обучение за правоприлагащите и съдебните органи, на които са възложени наказателните разследвания и наказателните производствата за престъпления, попадащи в обхвата на настоящата директива.
Член 25 Защита на лицата, които подават сигнали за престъпления или подпомагат тяхното разследване
(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че Директива (ЕС) 2019/1937 се прилага по отношение на подаването на сигнали за престъпленията, посочени в членове 3—11 от настоящата директива, и на защитата на лицата, които подават сигнали за такива престъпления, при спазване на установените в нея условия.
(2) В допълнение към мерките, посочени в параграф 1, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всяко лице, което подава сигнали за посочени в настоящата директива престъпления, представя доказателства или сътрудничи по друг начин с компетентните органи, има достъп до мерки за защита, подкрепа и помощ в контекста на наказателно производство, в съответствие с националното право.
Член 26 Способи за разследване
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират наличието на ефективни и пропорционални способи за разследване с цел разследването или наказателното преследване на посочените в настоящата директива престъпления. Когато това е уместно, тези способи включват специални способи за разследване, като например използваните за противодействие на организираната престъпност или други тежки престъпления.
Член 27 Обезпечаване и конфискация
Държавите членки вземат необходимите мерки за осигуряване на възможност за проследяване, установяване, обезпечаване и конфискация на средствата и облагите от извършването на престъпленията, посочени в глава II от настоящата директива. Държавите членки, обвързани от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (), вземат мерките, посочени в първа алинея от настоящия член, в съответствие с посочената директива.
Член 28 Обмен на информация
Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че Мрежовото приложение за защитен обмен на информация на Европол (SIENA) се използва за обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи в съответствие с член 13 от Директива (ЕС) 2023/977.
Член 29 Права на жертвите
Без да се засяга Директива 2012/29/ЕС, държавите членки вземат необходимите мерки за прилагане на съответните права съгласно приложимото право по отношение на жертвите на престъпления по настоящата директива, включително юридическите лица, когато е приложимо, в съответствие с националното право.
Член 30 Право на заинтересованата общественост да участва в производството
Държавите членки гарантират, че лицата, които са засегнати или за които има вероятност да бъдат засегнати от престъпленията, посочени в членове 3—9 от настоящата директива, и лицата, които имат достатъчен интерес или които твърдят, че е нарушено право, както и неправителствените организации, които участват в борбата с корупцията и отговарят на изискванията съгласно националното право, имат подходящи процесуални права в производствата по тези престъпления, когато такива процесуални права за заинтересованата общественост съществуват в държавата членка в производства по други престъпления, например в качеството на граждански ищец.
Член 31 Временно отстраняване или преназначаване на публичен служител
Държавите членки разглеждат възможността за установяване на наказателни, административни или дисциплинарни процедури, по които публичен служител, обвинен в престъпление, посочено в настоящата директива, може, когато е необходимо, да бъде временно отстранен или преназначен от компетентния орган при надлежно зачитане на принципа на презумпцията за невиновност.
Глава IV. КООРДИНАЦИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО
Член 32 Сътрудничество между държавите членки и институциите, органите, службите или агенциите на Съюза
Когато има подозрения, че престъпленията, посочени в настоящата директива, са с трансграничен характер, компетентните органи на засегнатите държави членки разглеждат необходимостта от препращане на информацията, свързана с въпросните престъпления, на съответните компетентни институции, органи, служби или агенции на Съюза. Без да се засягат правилата относно трансграничното сътрудничество и правната взаимопомощ по наказателноправни въпроси, държавите членки, Европол, Евроюст, Европейската прокуратура и Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Комисията си сътрудничат, в рамките на съответните си области на компетентност, в борбата с престъпленията, посочени в настоящата директива. За тази цел Евроюст предоставя, доколкото е подходящо, необходимата техническа и оперативна помощ на компетентните органи, за да се улесни координирането на техните разследвания. Комисията и OLAF могат, когато е подходящо, да предоставят помощ.
Член 33 Подкрепа от Комисията за държавите членки и техните компетентни органи
(1) Комисията изготвя преглед на секторните рискове от корупция в Съюза и улеснява обмена на информация между държавите членки и експертите в целия Съюз.
(2) Задачите на Комисията, чрез Мрежата на ЕС за борба с корупцията, включват:
а) улесняване на сътрудничеството и обмена на най-добри практики сред практикуващите специалисти, представителите на гражданското общество, експертите, изследователите и другите заинтересовани страни от държавите членки;
б) при поискване, подпомагане на всички заинтересовани страни, и по-специално на държавите членки, в техните дейности чрез разработване на най-добри практики, материали с необвързващи насоки и методики.
(3) Комисията информира държавите членки относно финансовите ресурси на равнището на Съюза, които са на разположение на държавите членки за целите на борбата с корупцията, включително свързани с трети държави програми на Съюза за борба с корупцията.
Член 34 Събиране на данни и статистика
(1) Държавите членки разполагат със система за записване, изготвяне и предоставяне на анонимизирани статистически данни за престъпленията, посочени в членове 3—11 от настоящата директива.
(2) Статистическите данни, посочени в параграф 1, включват най-малкото следните съществуващи данни, когато са налични на централно ниво:
а) броя на престъпленията, които са регистрирани от държавите членки за които е постановена присъда в държавите членки;
б) броя на прекратените съдебни дела, включително броя на делата, прекратени поради изтичане на давностния срок за съответното престъпление;
в) броя на решенията, постановени без провеждане на съдебен процес, за случаи на престъпленията, посочени в членове 3—11, когато такива механизми съществуват в дадена държава членка на всеки етап от съответното производство;
г) броя на физическите лица, като при наличност на съответните данни се уточнява броят на публичните служители и високопоставените служители, които:
д) броя на юридическите лица, които:
е) вида и размера на наказанията, наложени за престъпления по членове 3—11;
ж) броя на помилванията, свързани с присъди по членове 3, 4, 5 и 6.
(3) Ежегодно и по възможност до 1 юни, но не по-късно от 31 декември, държавите членки публикуват, в машинночетим, лесно достъпен и сравним формат, посочените в параграф 2 статистически данни за предходната година и информират за това Комисията.
Глава V. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 35 Замяна на Рамково решение 2003/568/ПВР и на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите — членки на Европейския съюз
(1) Настоящата директива заменя Рамково решение 2003/568/ПВР по отношение на държавите членки, обвързани от настоящата директива, без да се засягат задълженията на тези държави членки по отношение на сроковете за транспониране на рамковото решение в националното право. За държавите членки, обвързани от настоящата директива, позоваванията на Рамково решение 2003/568/ПВР се считат за позовавания на настоящата директива. По-специално позоваванията на член 2 от Рамково решение 2003/568/ПВР се считат за позовавания на глава II от настоящата директива.
(2) Конвенцията за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите — членки на Европейския съюз, се заменя по отношение на държавите членки, обвързани от настоящата директива. За държавите членки, обвързани от настоящата директива, позоваванията на посочената конвенция се считат за позовавания на настоящата директива. По-специално позоваванията на член 3 от Конвенцията за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите — членки на Европейския съюз, се считат за позовавания на глава II от настоящата директива.
Член 36 Изменения на Директива (ЕС) 2017/1371
Директива (ЕС) 2017/1371 се изменя, както следва:
1. В член 2 параграф 1 се вмъква следната буква: „в) „високопоставен служител“ означава високопоставен служител съгласно определението в член 2, точка 9 от Директива (ЕС) 2026/1021 на Европейския парламент и на Съвета ().
2. В член 4 параграф 2 се заменя със следното: „2. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че пасивният и активният подкуп в публичния сектор, когато са извършени умишлено, съставляват престъпления.
а) За целите на настоящата директива „пасивен подкуп в публичния сектор“ означава действията на публичен служител, който пряко или чрез посредник поиска или получи облаги от какъвто и да е вид за себе си или за трето лице, или приеме обещание за такава облага, за да извърши или да не извърши действия в съответствие със своите служебни задължения или при изпълнението на своите функции по начин, който вреди или има вероятност да навреди на финансовите интереси на Съюза.
б) За целите на настоящата директива „активен подкуп в публичния сектор“ означава действията на всяко лице, което пряко или чрез посредник обещае, предложи или предостави облаги от какъвто и да е вид на публичен служител за него или за трето лице, с оглед извършване или неизвършване на действия от служителя в съответствие със служебните му задължения или при изпълнението на неговите функции по начин, който вреди или има вероятност да навреди на финансовите интереси на Съюза.“
3. Член 7 се изменя, както следва:
а-2) параграф 3 се заменя със следното: „3. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпленията, предвидени в член 3 и в член 4, параграфи 1 и 3, се наказват с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко четири години, когато тези престъпления включват значителни щети или облаги. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че когато действието, което ще се извърши от служителя, или неизвършването на действие от служителя, не е в нарушение на задълженията на този служител, престъпленията, посочени в член 4, параграф 2, се наказват с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко четири години, когато тези престъпления включват значителни щети или облаги. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че когато действието, което ще се извърши от служителя, или неизвършването на действие от служителя, е в нарушение на задълженията на този служител, престъпленията, посочени в член 4, параграф 2, се наказват с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко пет години, когато тези престъпления включват значителни щети или облаги. Щетите или облагите, произтичащи от престъпленията, посочени в член 3, параграф 2, букви а), б) и в) и в член 4, се считат за значителни, когато щетата или облагата надхвърля 100 000 EUR. Щетите или облагите, произтичащи от престъпленията, посочени в член 3, параграф 2, буква г) и за които се прилага член 2, параграф 2, винаги се считат за значителни. Държавите членки могат също да предвидят лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко четири години, въз основа на други тежки обстоятелства, определени в тяхното национално право.“ ;
б-2) параграф 4 се заменя със следното: „4. Когато престъпление, посочено в член 3, параграф 2, буква а), б) или в) или в член 4, параграф 1 или 3, включва щети на стойност под 10 000 EUR или облаги на стойност под 10 000 EUR, държавите членки могат да предвидят санкции, различни от наказателните санкции.“
в) добавя се следният параграф: „6. Без да се засягат параграфи 1—5 от настоящия член, държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че на физическите лица, които са извършили престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5 от настоящата директива, могат да се налагат допълнителни наказателни или ненаказателни санкции или мерки, които могат да включват онези, посочени в член 12, параграф 4 от Директива (ЕС) 2026/1021.“
4. Член 8 се заменя със следното: „Член 8 Отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че когато престъпление, посочено в член 3, 4 или 5 от настоящата директива, е извършено в рамките на престъпна организация по смисъла на Рамково решение 2008/841/ПВР, този факт се счита за отегчаващо вината обстоятелство. Държавите членки могат да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че едно или повече от обстоятелствата, посочени в членове 15 и 16 от Директива (ЕС) 2026/1021, могат, в съответствие с имащите отношение разпоредби от националното право, да се разглеждат като отегчаващи или смекчаващи вината обстоятелства, що се отнася до престъпленията, посочени в настоящата директива.“
5. Член 9 се заменя със следното: „Член 9 Санкции за юридически лица
(1) Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическо лице, подведено под отговорност съгласно член 6, се наказва с ефективни, съразмерни и възпиращи наказателни или ненаказателни санкции или мерки.
(2) Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че санкциите или мерките за юридическите лица, подведени под отговорност съгласно член 6 от настоящата директива, включват наказателни или ненаказателни глоби, които са съразмерни на тежестта на деянието и на индивидуалното, финансовото и друго положение на съответното юридическо лице, и могат да включват други наказателни или ненаказателни санкции или мерки, които са съразмерни на тежестта на деянието, като например тези, посочени в член 14, параграф 2 от Директива (ЕС) 2026/1021. Доколкото юридическите лица са подведени под отговорност съгласно член 6, параграф 1 от настоящата директива за престъпленията, посочени в член 4, параграфи 2 и 3 от настоящата директива, се прилага член 14, параграф 3 от Директива (ЕС) 2026/1021“.
6. Член 12 се изменя, както следва:
а) параграфи 2, 3 и 4 се заменят със следното: „2. За престъпленията, посочени в член 3, член 4, параграф 1 и член 5, които се наказват с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко четири години, държавите членки вземат необходимите мерки, за да позволят извършването на разследване, наказателно преследване, съдебно производство и постановяване на присъда в продължение на поне пет години от извършването на престъплението.
(3) Чрез дерогация от параграф 2 държавите членки могат да предвидят давностен срок, който е по-кратък от пет години, но не по-кратък от три години, при условие че гарантират, че този давностен срок може да бъде прекъснат или спрян при наличие на определени действия.
(4) За престъпленията, посочени в член 4, параграфи 2 и 3, които се наказват с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко четири години, държавите членки вземат необходимите мерки, за да позволят извършването на разследване, наказателно преследване, съдебно производство и постановяване на присъда в продължение на поне осем години от извършването на престъплението.“ ;
б) добавят се следните параграфи: „5. Чрез дерогация от параграф 4 държавите членки могат да предвидят давностен срок, който е по-кратък от осем години, но не по-кратък от пет години, при условие че гарантират, че този давностен срок може да бъде прекъснат или спрян при наличие на определени действия. 6. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да предвидят давностен срок от поне пет години от датата на окончателната осъдителна присъда за престъпление, посочено в член 3, член 4, параграф 1 и член 5, който позволява изпълнението на следните наказания, наложени с присъдата:
а) наказание лишаване от свобода повече от една година; или алтернативно;
б-2) наказание лишаване от свобода за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко четири години. 7. Чрез дерогация от параграф 6 държавите членки могат да предвидят давностен срок, който е по-кратък от пет години, но не по-кратък от три години, при условие че гарантират, че този давностен срок може да бъде прекъснат или спрян при наличие на определени действия. 8. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да предвидят давностен срок от поне десет години от датата на окончателната осъдителна присъда за престъпление, посочено в член 4, параграфи 2 и 3, който позволява изпълнението на следните наказания, наложени с присъдата:
а-2) наказание лишаване от свобода повече от една година; или алтернативно;
б-3) наказание лишаване от свобода за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко четири години. 9. Чрез дерогация от параграф 8 държавите членки могат да предвидят давностен срок, който е по-кратък от десет години, но не по-кратък от пет години, при условие че гарантират, че този срок може да бъде прекъснат или спрян при наличие на определени действия.“
Член 37 Транспониране
(1) Държавите членки въвеждат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 1 юни 2028 г. По отношение на задълженията съгласно член 20, параграф 5 и член 21 държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 1 юни 2029 г.
(2) Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
(3) Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 38 Оценка и докладване
(1) До 1 юни 2030 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на степента, в която държавите членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива.
(2) До 1 юни 2032 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на добавената стойност на настоящата директива по отношение на борбата с корупцията, включително оценка на член 7 и неговото прилагане от държавите членки. Докладът обхваща и въздействието на настоящата директива върху основните права и свободи. Въз основа на тази оценка Комисията, при необходимост, взема решение относно подходящите последващи действия.
Член 39 Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 40 Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите. Съставено в Страсбург на 29 април 2026 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател M. RAOUNA ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2026/1021/oj ISSN 1977-0618 (electronic edition)