Член 1 Цел, предмет и приложно поле
(1) С настоящата директива се определят минимални изисквания за функционирането на органите по въпросите на равенството, за да се подобри тяхната ефективност и да се гарантира тяхната независимост, така че да се подобри прилагането на принципа на равно третиране, произтичащ от директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС.
(2) Задълженията на държавите членки и задачите на органите по въпросите на равенството, предвидени с настоящата директива, обхващат правата и задълженията, произтичащи от директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС.
(3) Настоящата директива не засяга по-специалните разпоредби, съдържащи се в Директива (ЕС) 2023/970.
Член 2 Определяне на органи по въпросите на равенството
(1) Държавите членки определят един или повече органи („органи по въпросите на равенството“), които да упражняват правомощията, предвидени в настоящата директива.
(2) Настоящата директива не засяга правомощията на инспекциите по труда или други правоприлагащи органи и правата и прерогативите на социалните партньори в съответствие с националното право и практика, включително по отношение на колективните трудови договори и представителството и защитата в съдебни производства.
Член 3 Независимост
(1) Държавите членки предприемат мерки, за да гарантират, че органите по въпросите на равенството са независими и свободни от външно влияние и не търсят, нито приемат указания от правителството или от друг публичен или частен субект при изпълнението на своите задачи и упражняването на своите правомощия. В съответствие с целите на настоящата директива и в рамките на приложимата правна рамка органите по въпросите на равенството са в състояние да управляват собствените си финансови и други ресурси и да приемат свои собствени решения по отношение на вътрешната си структура, отчетността, персонала и организационните въпроси.
(2) Държавите членки предвиждат прозрачни процедури относно избора, назначаването, отзоваването и потенциални конфликти на интереси на служителите на органите по въпросите на равенството, заемащи длъжности, свързани с вземането на решения, или ръководни длъжности, и, когато е приложимо, на членовете на управителния съвет, за да се гарантира тяхната компетентност и независимост.
(3) Държавите членки гарантират, че органите по въпросите на равенството създават вътрешна структура, която гарантира независимото, а при необходимост и безпристрастното, упражняване на техните правомощия.
(4) Държавите членки правят необходимото вътрешната структура на многомандатните органи да гарантира ефективното упражняване на мандата по отношение на равенството.
Член 4 Ресурси
Държавите членки гарантират, в съответствие със своите национални бюджетни процедури, че на всеки орган по въпросите на равенството се предоставят човешките, техническите и финансовите ресурси, необходими за ефективното изпълнение на всички негови задачи и упражняване на всички негови правомощия, на основанията, посочени в директиви 2006/54/EО и 2010/41/EС, и в областите, обхванати от тях, включително в случаите, когато органите по въпросите на равенството са част от многомандатни органи.
Член 5 Повишаване на осведомеността, предотвратяване на дискриминацията и насърчаване на равното третиране
(1) Държавите членки приемат подходящи мерки, като например стратегии за повишаване на осведомеността на обществеността на цялата си територия относно правата съгласно директиви 2006/54/EО и 2010/41/EС и съществуването на органите по въпросите на равенството и техните услуги, като обръщат особено внимание на лицата и групите, изложени на риск от дискриминация.
(2) Държавите членки гарантират, че органите по въпросите на равенството са оправомощени да извършват дейности за предотвратяване на дискриминацията и насърчаване на равното третиране съгласно директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС. Тези дейности могат да включват, наред с другото, насърчаване на положителни действия и интегриране на принципа на равенство между половете сред публичните и частните субекти, предоставяне на съответно обучение, консултации и подкрепа, участие в обществения дебат, комуникация със съответните заинтересовани страни, включително социалните партньори, и насърчаване на обмена на добри практики. При извършването на тези дейности органите по въпросите на равенството могат да вземат предвид специфични ситуации на неравностойно положение, произтичащи от комбинирана дискриминация, която се разбира като дискриминация, основана на комбинация от пол и едно или повече от основанията, закрепени в директиви 79/7/ЕИО, 2000/43/ЕО, 2000/78/ЕО и 2004/113/ЕО.
(3) Държавите членки и органите по въпросите на равенството вземат предвид подходящите комуникационни инструменти и формати за всяка целева група. Те се съсредоточават по-специално върху групите, чийто достъп до информация може да бъде възпрепятстван, например поради техния несигурен икономически статус, възраст, увреждане, ниво на грамотност, гражданство или статут на пребиваване, или поради липса на достъп до онлайн инструменти.
Член 6 Помощ за жертвите
(1) Държавите членки гарантират, че органите по въпросите на равенството могат да предоставят помощ на жертвите, както е посочено в параграфи 2—4. За целите на настоящата директива „жертви“ означава всички лица — независимо например от техния социално-икономически статус, политически възгледи, възраст, здравословно състояние, националност, статут на пребиваване, език, цвят на кожата, ниво на грамотност, пол, полова идентичност, изразяване на половата принадлежност или полови характеристики — които считат, че са били подложени на дискриминация по смисъла на член 4 от Директива 2006/54/ЕО или член 4 от Директива 2010/41/ЕС.
(2) Органите по въпросите на равенството разполагат с правомощия да получават жалби за дискриминация.
(3) Органите по въпросите на равенството предоставят помощ на жертвите, първоначално като ги информират за следното:
а) правната рамка, включително със съвети, съобразени с тяхното специфично положение;
б) услугите, предлагани от органа по въпросите на равенството, и свързаните с тях процедурни аспекти;
в) наличните средства за правна защита, включително възможността за завеждане на дело в съда;
г) приложимите правила за поверителност и защитата на личните данни; и
д) възможността за получаване на психологическа или друг вид подкрепа от други органи или организации.
(4) Органите по въпросите на равенството информират жалбоподателите, в разумен срок, дали разглеждането на жалбата ще бъде приключено или съществуват основания за по-нататъшни действия по нея.
Член 7 Алтернативно разрешаване на спорове
Органите по въпросите на равенството могат да предложат на страните възможността да потърсят алтернативно разрешаване на спора. Тази процедура може да бъде ръководена от самия орган по въпросите на равенството или от друг компетентен субект в съответствие с националното право и практика, като в този случай органът по въпросите на равенството може да представи становище на този субект. Такова алтернативно разрешаване на спорове може да приеме различни форми, като например медиация или помирение, в съответствие с националното право и практика. Ако такава процедура приключи без решение, това не засяга правото на страните да предприемат действия в съдебни производства. Държавите членки осигуряват наличието на достатъчен давностен срок, за да се гарантира, че страните по спора имат достъп до съд, например чрез спиране на давностния срок, докато страните участват в алтернативна процедура за уреждане на спорове.
Член 8 Проверки
(1) Държавите членки гарантират, че органите по въпросите на равенството са оправомощени да провеждат проверка относно това дали е налице нарушение на принципа на равно третиране, установен в директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС.
(2) Държавите членки предвиждат рамка за извършване на проверки, която дава възможност на органите по въпросите на равенството да установяват факти. По-специално тази рамка предоставя на органите по въпросите на равенството ефективни правомощия за достъп до информация и документи, които са необходими, за да се установи дали е била извършена дискриминация. В нея също така се предвиждат подходящи механизми за сътрудничество на органите по въпросите на равенството със съответните публични органи за тази цел.
(3) Държавите членки могат също така да възложат на друг компетентен орган, в съответствие с националното право и практика, правомощията, посочени в параграфи 1 и 2. Когато такъв компетентен орган приключи проверката си, той предоставя на органа по въпросите на равенството, по негово искане, информация за резултатите от нея.
(4) Държавите членки могат да предвидят, че когато по същия случай има висящо съдебно производство, не се започват проверки по параграф 1 от настоящия член и член 9, а започнатите проверки не се продължават.
Член 9 Становища и решения
(1) Държавите членки гарантират, че органите по въпросите на равенството са оправомощени да дадат и документират своята оценка на случая, включително установените факти и мотивирано заключение относно наличието на дискриминация. Държавите членки определят дали това трябва да се направи чрез необвързващи становища или обвързващи решения.
(2) Когато е целесъобразно, както необвързващите становища, така и обвързващите решения включват конкретни мерки за отстраняване на всяко установено нарушение на принципа на равно третиране и за предотвратяване на бъдещи нарушения. Държавите членки установяват подходящи механизми за последващите действия във връзка с необвързващите становища, като задължения за обратна информация, и за прилагането на обвързващите решения.
(3) Органите по въпросите на равенството публикуват най-малко резюме на онези свои становища и решения, които считат за особено важни.
Член 10 Съдебни спорове
(1) Държавите членки гарантират, че органите по въпросите на равенството имат правомощието да участват в съдебни производства по гражданскоправни и административноправни въпроси, свързани с прилагането на принципа на равно третиране, установен в директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС, както е посочено в параграфи 2—4 от настоящия член, в съответствие с националното право и практика относно допустимостта на действия, включително всякакви правила, изискващи одобрението на жертвата.
(2) Правомощието на органа по въпросите на равенството да участва в съдебни производства включва правото да представя становища пред съда в съответствие с националното право и практика.
(3) Правомощието на органа по въпросите на равенството да участва в съдебни производства включва също поне едно от следните права:
а) правото да иска започване на съдебни производства от името на една или няколко жертви;
б) правото да участва в съдебни производства в подкрепа на една или няколко жертви; или
в) правото да иска започване на съдебни производства от свое име, за да защити обществения интерес.
(4) Правото на органа по въпросите на равенството да действа в съдебни производства включва правото да действа като страна по производства за изпълнение или съдебен контрол на обвързващи решения, когато органите по въпросите на равенството са оправомощени да вземат такива решения съгласно член 9, параграф 1.
Член 11 Процесуални гаранции
Държавите членки гарантират, че в процедурите, посочени в членове 6 — 10, правата на защита на участващите физически и юридически лица са защитени. Обвързващите решения, посочени в член 9, подлежат на съдебен контрол в съответствие с националното право.
Член 12 Равен достъп
(1) Държавите членки гарантират равен достъп за всички до услугите и публикациите на органите по въпросите на равенството.
(2) Органите по въпросите на равенството гарантират, че няма пречки пред подаването на жалби, например като са в състояние да приемат жалби устно, писмено и онлайн.
(3) Държавите членки гарантират, че услугите на органите по въпросите на равенството са безплатни и се предоставят на жалбоподателите на цялата територия на държавите членки, включително в селските и отдалечените райони.
Член 13 Достъп и разумни улеснения за лица с увреждания
Държавите членки осигуряват достъпност и разумни улеснения за лица с увреждания, за да им гарантират равен достъп до всички услуги и дейности на органите по въпросите на равенството, включително помощ за жертвите, разглеждане на жалби, алтернативно разрешаване на спорове, информация и публикации, както и дейности по предотвратяване на дискриминацията, насърчаване на равното третиране и повишаване на осведомеността.
Член 14 Сътрудничество
Държавите членки гарантират, че в рамките на съответните си области на компетентност органите по въпросите на равенството разполагат с подходящи механизми за сътрудничество с други органи по въпросите на равенството в същата държава членка и със съответните публични и частни субекти, включително инспекциите по труда, социалните партньори и организации на гражданското общество, на национално, регионално и местно равнище, както и в други държави членки, на равнището на Съюза и на международно равнище.
Член 15 Провеждане на консултации
Държавите членки въвеждат процедури, за да гарантират, че правителството и съответните публични органи се консултират с органите по въпросите на равенството относно законодателството, политиката, процедурата и програмите, свързани с правата и задълженията, произтичащи от директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС. Държавите членки гарантират, че органите по въпросите на равенството имат право да правят препоръки по тези въпроси, да публикуват препоръките и да изискват последващи действия във връзка с тези препоръки.
Член 16 Събиране на данни и достъп до данни за равенството
(1) Държавите членки гарантират, че органите по въпросите на равенството събират данни за своите дейности с оглед изготвянето на докладите, посочени в член 17, букви б) и в). Събраните данни от органите по въпросите на равенството се дезагрегират по основанията и областите, обхванати от директиви 2006/54/EО и 2010/41/EС, и в съответствие с показателите, посочени в член 18 от настоящата директива. Всички събрани лични данни се анонимизират или, когато това не е възможно, се псевдонимизират.
(2) Държавите членки гарантират, че органите по въпросите на равенството може да провеждат независими проучвания относно дискриминацията.
(3) Държавите членки гарантират, че органите по въпросите на равенството имат достъп до статистически данни, свързани с правата и задълженията, произтичащи от директиви 2006/54/EО и 2010/41/EС, в съответствие с националното право, когато органите по въпросите на равенството смятат, че тези статистически данни са необходими за цялостната оценка на положението по отношение на дискриминацията в държавата членка и за изготвянето на докладите, посочен в член 17, буква в) от настоящата директива.
(4) Държавите членки разрешават на органите по въпросите на равенството да отправят препоръки до публични и частни субекти, включително публични органи, социалните партньори, дружества и организации на гражданското общество, относно видовете данни, които трябва да се събират във връзка с правата и задълженията, произтичащи от директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС. Държавите членки могат също така да разрешат на органите по въпросите на равенството да играят ролята на координатор при събирането на данни за равенството.
Член 17 Доклади и стратегическо планиране
Държавите членки гарантират, че органите по въпросите на равенството:
а) приемат работна програма, в която се определят техните приоритети и бъдещи дейности;
б) изготвят и предоставят на разположение на обществеността годишен отчет за дейността, включително относно годишния бюджет, персонала и финансите; и
в) най-малко на всеки четири години публикуват един или повече доклади с препоръки относно положението във връзка с равното третиране и дискриминацията, включително потенциални структурни въпроси, в своята държава членка.
Член 18 Мониторинг и докладване
(1) До 19 юни 2026 г. Комисията, чрез акт за изпълнение, изготвя списък с общи показатели за функционирането на органите по въпросите на равенството, определени съгласно настоящата директива. При определяне на показателите Комисията може да потърси съвет от Агенцията на Европейския съюз за основните права, Европейския институт за равенство на половете и от мрежите на равнището на Съюза на органите по въпросите на равенството. Показателите обхващат човешките, техническите и финансовите ресурси, независимото функциониране, достъпността и ефективността на органите по въпросите на равенството, както и промените в техния мандат, правомощия или структура, като гарантират съпоставимостта, обективността и надеждността на данните, събрани на национално равнище. Показателите не са предназначени за целите на класирането или представянето на конкретни препоръки към отделни държави членки. Актът за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 2.
(2) Най-късно до 19 юни 2031 г. и на всеки 5 години след това държавите членки предоставят на Комисията цялата необходима информация относно прилагането на настоящата директива. Тази информация включва най-малко данни за функционирането на органите по въпросите на равенството и взема предвид докладите, изготвяни от органите по въпросите на равенството съгласно член 17, букви б) и в).
(3) Комисията изготвя доклад относно прилагането и практическите последици от настоящата директива въз основа на информацията, посочена в параграф 2, и допълнителни съответни данни, които се събират на национално равнище и на равнището на Съюза, по-специално от органите по въпросите на равенството, мрежи на органите по въпросите на равенството на равнището на Съюза като Европейската мрежа на националните органи за равно третиране (EQUINET), организации на гражданското общество или други заинтересовани страни, от страна на Агенцията на Европейския съюз за основните права и Европейския институт за равенство между половете. Докладът разглежда независимото функциониране и ефективността на органите по въпросите на равенството в държавите членки въз основа на показателите съгласно параграф 1.
Член 19 Диалог относно функционирането на органите по въпросите на равенството
(1) В контекста на мониторинга и докладването съгласно член 18 и с цел да се засили диалогът между институциите на Съюза и да се гарантира по-голяма прозрачност, Европейският парламент може ежегодно да кани Комисията с цел обсъждане на въпросите, посочени в същия член, свързани с функционирането на органите по въпросите на равенството, определени съгласно настоящата директива.
(2) Европейският парламент може да изрази становището си в резолюции по въпросите, посочени в член 18.
(3) Комисията взема предвид, по целесъобразност, включително при прегледа на действието на настоящата директива, всички елементи, произтичащи от становищата, изразени по време на диалога, който се осъществява съгласно настоящия член, включително всяка резолюция на Европейския парламент по отношение на посочените в член 18 въпроси.
Член 20 Минимални изисквания
(1) Държавите членки могат да въвеждат или поддържат разпоредби, които са по-благоприятни от минималните изисквания, установени в настоящата директива.
(2) Прилагането на настоящата директива при никакви обстоятелства не представлява основание за намаляване на равнището на закрила срещу дискриминация, което вече е осигурено от държавите членки по въпросите, уредени с директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС.
Член 21 Обработване на лични данни
(1) Държавите членки гарантират, че органите по въпросите на равенството могат да събират и обработват лични данни само когато това е необходимо за изпълнението на задача съгласно настоящата директива.
(2) Държавите членки гарантират, че когато органите по въпросите на равенството обработват специалните категории лични данни, посочени в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, се осигуряват подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните.
Член 22 Процедура на комитет
(1) Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
(2) При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 23 Изменения на директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС
Член 20 от Директива 2006/54/EО и член 11 от Директива 2010/41/EС се заличават. Позоваванията на органите за насърчаване на равното третиране, посочени в тези членове, се смятат за позовавания на органите по въпросите на равенството, посочени в член 2, параграф 1 от настоящата директива.
Член 24 Транспониране
(1) Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 19 юни 2026 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
(2) Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 25 Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 23 се прилага от 19 юни 2026 г.
Член 26 Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки. Съставено в Брюксел на 14 май 2024 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател H. LAHBIB ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1500/oj ISSN 1977-0618 (electronic edition)