Глава 1. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1 Предмет и обхват
(1) С настоящата директива се установяват правила за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие. С нея се установяват минимални правила относно:
а) определянето на престъпленията и наказанията в областите на сексуалната експлоатация на жени и деца и компютърната престъпност;
б) правата на жертвите на всички форми на насилие над жени или домашно насилие преди, по време на и в рамките на подходящ срок след приключване на наказателното производство;
в) защитата и подкрепата за жертвите, превенцията и ранната намеса.
(2) Глави 3—7 се прилагат за всички жертви на престъпления на насилие над жени и на домашно насилие, независимо от пола им. Такива жертви са всички жертви на деяния, криминализирани съгласно глава 2, и жертви на всякакви други прояви на насилие над жени или домашно насилие, които са криминализирани съгласно други правни актове на Съюза или съгласно националното право.
Член 2 Определения
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
а) „насилие над жени“ означава всички прояви на насилие, основано на пола, които са насочени срещу жена или момиче, поради това, че тя е жена или момиче, или които засягат жените или момичетата в непропорционално висока степен, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални, психически или икономически вреди или страдание, включително заплахи за такова насилие, принуда или неоснователно лишаване от свобода, независимо дали се извършват в рамките на обществения или личния живот;
б) „домашно насилие“ означава всички прояви на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, които се извършват в семейството или в домакинството, независимо от биологичните или правните семейни връзки, или между бивши или настоящи съпрузи или партньори, независимо дали извършителят на престъплението живее или е живял заедно с жертвата;
в) „жертва“ означава всяко лице, независимо от неговия пол, което е претърпяло вреда, причинена пряко от насилие над жени или домашно насилие, включително деца, които са претърпели вреда, защото са станали свидетели на домашно насилие;
г) „доставчик на хостинг услуги“ означава доставчик на услуги „хостинг“ съгласно определението в член 3, буква ж), точка iii) от Регламент (ЕС) 2022/2065;
д) „доставчик на посреднически услуги“ означава доставчик на посредническа услуга съгласно определението в член 3, буква ж) от Регламент (ЕС) 2022/2065;
е) „дете“ означава всяко физическо лице на възраст под 18 години;
ж) „зависимо лице“ означава дете на жертвата или всяко друго лице, различно от извършителя на престъплението или заподозряното лице, което живее в същото домакинство като жертвата и за което жертвата полага грижи и предоставя подкрепа;
з) „компетентен орган“ означава всеки публичен орган, определен съгласно националното право като компетентен да изпълнява задължения, предвидени в настоящата директива.
Глава 2. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, СВЪРЗАНИ СЪС СЕКСУАЛНАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЖЕНИ И ДЕЦА, И КОМПЮТЪРНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Член 3 Генитално осакатяване на жени
Държавите членки гарантират, че следното умишлено деяние се наказва като престъпление:
а) обрязване, инфибулация или извършване на всякакво друго цялостно или частично осакатяване на големите срамни устни, малките срамни устни или клитора;
б) принуждаване или склоняване на жена или момиче да претърпи някое от изброените в буква а).
Член 4 Принудителен брак
Държавите членки гарантират, че следното умишлено деяние се наказва като престъпление:
а) принуждаване на пълнолетно лице или дете да сключат брак;
б) подмамване на пълнолетно лице или дете на територията на държава, различна от държавата им на пребиваване, с цел принуждаване на това пълнолетно лице или дете да сключат брак.
Член 5 Споделяне без съгласие на интимни или манипулирани материали
(1) Държавите членки гарантират, че следното умишлено деяние се наказва като престъпление:
а) осигуряване на достъп на обществеността, чрез информационни и комуникационни технологии (ИКТ), на изображения, видеоматериали или подобни материали, изобразяващи явни сексуални дейности или интимните части на дадено лице, без съгласието на това лице, когато има вероятност това деяние да предизвика тежки вреди на това лице;
б) създаване, манипулиране или изменяне и последващо осигуряване на достъп на обществеността, чрез ИКТ, до изображения, видеоматериали или подобни материали, които създават представата, че дадено лице участва в явни сексуални действия, без съгласие на лицето, когато има вероятност това деяние да причини тежки вреди на това лице;
в) отправяне на заплаха за извършване на деянията, посочени в буква а) или б), за да се принуди дадено лице да извърши, да се съгласи с извършването или да се въздържи от извършването на определено действие.
(2) Параграф 1, букви а) и б) от настоящия член не засяга задължението за зачитане на правата, свободите и принципите, установени в член 6 от ДЕС, и се прилага, без да се засягат основните принципи, свързани със свободата на изразяване на мнение и свободата на информация и свободата на изкуството и науката, въведени в правото на Съюза или в националното право.
Член 6 Киберследене
Държавите членки гарантират, че се наказва като престъпление умишленото многократно или непрекъснато поставяне на друго лице под наблюдение без неговото съгласие или законно разрешение за такова наблюдение чрез ИКТ с цел преследване или наблюдение на придвижването или дейността на това лице, когато има вероятност това деяние да причини тежки вреди на въпросното лице.
Член 7 Кибертормоз
Държавите членки гарантират, че следното умишлено деяние се наказва като престъпление:
а) многократна или непрекъсната проява на заплашително поведение чрез ИКТ, насочено срещу дадено лице, най-малкото когато това поведение включва заплахи за извършване на престъпления, когато това поведение е вероятно да причини основателен страх на лицето за собствената му безопасност или за сигурността на зависимите лица;
б) проява, заедно с други лица, чрез ИКТ и по такъв начин, че да стане обществено достояние, на заплашително или обидно поведение, насочено срещу дадено лице, когато това поведение е вероятно да причини тежки психически вреди на това лице;
в) нежелано изпращане, чрез ИКТ, на дадено лице на изображение, видеоматериал или друг подобен материал, изобразяващ гениталии, когато това деяние е вероятно да причини тежки психически вреди на това лице;
г) осигуряване на достъп на обществеността, чрез ИКТ, до материали, съдържащи личните данни на дадено лице, без съгласието на това лице, с цел подбуждане на други лица към причиняване на физически или тежки психически вреди на това лице.
Член 8 Подбуждане към насилие или омраза в киберпространството
(1) Държавите членки гарантират, че умишленото подбуждане към насилие или омраза, насочено срещу група лица или срещу член на такава група, определена въз основа на пола, посредством публично разпространяване, чрез ИКТ, на материали, съдържащи такова подбуждане, се наказва като престъпление.
(2) За целите на параграф 1 държавите членки могат да изберат да налагат наказания само за деяния, които са извършени по начин, който може да наруши обществения ред, или са заплашителни, обидни или оскърбителни.
Член 9 Подбудителство, помагачество и опит за извършване на престъпление
(1) Държавите членки гарантират, че се наказва като престъпление подбуждането към извършване на някое от престъпленията, посочени в членове 3—6 и член 7, първа алинея, буква б).
(2) Държавите членки гарантират, че се наказва като престъпление помагачеството за извършване на някое от престъпленията, посочени в член 3, първа алинея, буква а) и членове 4—8.
(3) Държавите членки гарантират, че се наказва като престъпление опитът за извършване на някое от престъпленията, посочени в членове 3 и 4.
Член 10 Наказания
(1) Държавите членки гарантират, че престъпленията, посочени в членове 3—9, се наказват с ефективни, пропорционални и възпиращи наказания.
(2) Държавите членки гарантират, че за престъпленията, посочени в член 3, се предвижда максимално наказание лишаване от свобода от най-малко пет години.
(3) Държавите членки гарантират, че за престъпленията, посочени в член 4, се предвижда максимално наказание лишаване от свобода от най-малко три години.
(4) Държавите членки гарантират, че за престъпленията, посочени в членове 5 и 6, член 7, първа алинея, букви а), б) и г) и член 8, се предвижда максимално наказание лишаване от свобода от най-малко една година.
Член 11 Отегчаващи обстоятелства
Доколкото посочените по-долу обстоятелства не са част от елементите от състава на престъпленията, посочени в членове 3—8, държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че във връзка със съответните престъпления, посочени в същите членове, едно или повече от посочените по-долу обстоятелства могат, в съответствие с националното право, да се считат за отегчаващи обстоятелства:
а) престъплението или друго престъпление на насилие над жени или домашно насилие е било извършено многократно;
б) престъплението е извършено спрямо лице, изпаднало в положение на уязвимост поради определени обстоятелства, например в положение на зависимост или в състояние на физическо, психическо, интелектуално или сетивно увреждане;
в) престъплението е извършено срещу дете;
г) престъплението е извършено в присъствието на дете;
д) престъплението е извършено от две или повече лица, действащи заедно;
е) престъплението е предхождано или съпроводено от изключителни нива на насилие;
ж) престъплението е извършено с употреба на оръжие или заплаха за употреба на оръжие;
з) престъплението е извършено с използване на сила или заплаха за използване на сила или чрез принуда;
и) деянието е причинило смъртта на жертвата или тежки физически или психически вреди на жертвата;
й) извършителят на престъплението вече е осъждан за престъпления от същия характер;
к) престъплението е извършено срещу бивш/а или настоящ/а съпруг/съпруга или партньор;
л) престъплението е извършено от член на семейството или лице, което живее заедно с жертвата;
м) престъплението е извършено чрез злоупотреба с установено положение на доверие, власт или влияние;
н) престъплението е извършено срещу лице, защото това лице е обществен представител, журналист или защитник на правата на човека;
о) целта на престъплението е да се запази или възстанови така наречената „чест“ на дадено лице, семейство, общност или друга подобна група;
п) целта на престъплението е жертвата да бъде наказана за нейната сексуална ориентация, пол, цвят на кожата, религия, социален произход или политически убеждения.
Член 12 Компетентност
(1) Всяка държава членка предприема необходимите мерки за установяване на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в членове 3 — 9, когато:
а) престъплението е извършено изцяло или отчасти на нейна територия;
б) извършителят е неин гражданин.
(2) Дадена държава членка уведомява Комисията, когато реши да разшири компетентността си по отношение на престъпленията, посочени в членове 3 — 9, които са извършени извън нейната територия, когато:
а) престъплението е извършено срещу неин гражданин или срещу лице, което обичайно пребивава на нейната територия;
б) извършителят на престъплението обичайно пребивава на нейната територия.
(3) Държавите членки гарантират, че тяхната компетентност, установена за престъпленията, посочени в членове 5—9, обхваща и случаи, когато престъплението е извършено чрез ИКТ, достъпът до които е осъществен от тяхната територия, независимо дали доставчикът на посредническите услуги е разположен на тяхната територия.
(4) В случаите, посочени в параграф 1, буква б) от настоящия член, всяка държава членка гарантира, че нейната компетентност, установена за престъпленията, посочени в членове 3 и 4, не е подчинена на условието посоченото в същите членове деяние да се наказва като престъпления в държавата, в която е извършено.
(5) В случаите, посочени в параграф 1, буква в), държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че упражняването на тяхната компетентност не е подчинено на условието наказателното преследване да може да бъде образувано само вследствие на подаване на сигнал от жертвата на мястото на извършване на престъплението, или вследствие на съобщаване от страна на държавата, в която е извършено престъплението.
Член 13 Давностни срокове
(1) Държавите членки вземат необходимите мерки, за да предвидят давностен срок, който позволява извършването на разследване, наказателно преследване, съдебно производство и постановяване на окончателен съдебен акт за престъпленията, посочени в членове 3—9, достатъчно време след извършването на тези престъпления, за да се противодейства ефективно на такива престъпления. Давностният срок трябва да е съизмерим с тежестта на съответното престъпление.
(2) Когато жертвата е дете, давностният срок за престъпленията, посочени в член 3, започва да тече най-рано, когато жертвата навърши 18 години.
Глава 3. ЗАЩИТА НА ЖЕРТВИТЕ И ДОСТЪП ДО ПРАВОСЪДИЕ
Член 14 Сигнали за насилие над жени или домашно насилие
(1) В допълнение към правата на жертвите при подаване на жалба съгласно член 5 от Директива 2012/29/ЕС, държавите членки гарантират, че жертвите могат да подадат до компетентните органи сигнали за прояви на насилие над жени или домашно насилие по канали, които са достъпни, лесни за използване, безопасни и на разположение на жертвите. Това включва, най-малко за киберпрестъпленията, посочени в членове 5—8 от настоящата директива, възможността за подаване на сигнали онлайн или чрез други достъпни и сигурни ИКТ, без да се засягат националните процесуални правила относно оформянето на подаването на сигнали онлайн. Държавите членки гарантират, че възможността за подаване на сигнали онлайн или чрез други достъпни и сигурни ИКТ включва възможността за представяне на доказателства чрез средствата, посочени в първа алинея, без да се засягат националните процедурни правила относно оформянето на представянето на доказателства.
(2) Държавите членки гарантират, че жертвите имат достъп до правна помощ в съответствие с член 13 от Директива 2012/29/ЕС. Държавите членки могат да разширят обхвата на правната помощ за жертвите, подаващи сигнали за престъпления, когато това е предвидено в националното право.
(3) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да насърчат всяко лице, което знае или подозира добросъвестно, че е извършено насилие над жени или домашно насилие или че може да се очаква извършването на насилие, да подаде сигнал за това до компетентните органи без страх от отрицателни последици.
(4) Държавите членки гарантират, че здравните специалисти, за които се прилагат задължения за поверителност, могат да съобщят на компетентните органи, когато имат разумни основания да считат, че е налице непосредствен риск от нанасяне на тежки физически вреди на лице като резултат от насилие над жени или домашно насилие.
(5) Държавите членки гарантират, че когато жертвата е дете, без да се засягат правилата за адвокатската тайна или, когато е предвидено в националното право, тайната на изповедта или равностойни принципи, специалистите, за които се прилагат задължения за поверителност съгласно националното право, могат да съобщят на компетентните органи, когато имат разумни основания да считат, че на детето са били нанесени тежки физически вреди вследствие на насилие над жени или домашно насилие.
(6) Когато деца подават до компетентните органи сигнали за прояви на насилие над жени или домашно насилие, държавите членки гарантират, че процедурите за подаване на сигнали са безопасни, поверителни, разработени и достъпни по подходящ за децата начин и разработени и достъпни на подходящ за децата език, в съответствие с възрастта и зрелостта на детето. Държавите членки гарантират, че специалистите, които са обучени да работят с деца, помагат при прилагането на процедурите за подаване на сигнали, за да се гарантира, че те обслужват висшия интерес на детето. Държавите членки гарантират, че когато носителят на родителска отговорност участва в проявата на насилие, способността на детето да подава сигнал във връзка с това не зависи от съгласието на носителя на родителската отговорност и че компетентните органи предприемат необходимите мерки за защита на безопасността на детето, преди това лице да бъде информирано за сигнала.
Член 15 Разследване и наказателно преследване
(1) Държавите членки гарантират, че лицата, отделите или службите, които извършват разследване и наказателно преследване на прояви на насилие над жени или домашно насилие, разполагат с подходящ експертен опит в тази област и с ефективни инструменти за разследване за целите на ефективното разследване и наказателно преследване на такива прояви, особено за събиране, анализиране и обезпечаване на електронни доказателства в случаи на киберпрестъпления, посочени в членове 5—8.
(2) Държавите членки гарантират, че сигналите за прояви на насилие над жени или домашно насилие се обработват и предават незабавно на компетентните органи за целите на разследване и наказателно преследване и за приемане на мерки за защита съгласно член 19, когато е необходимо.
(3) Когато компетентните органи имат разумни основания да подозират, че може да е извършено престъпление, те без неоправдано забавяне разследват ефективно, при получена жалба или по своя инициатива, прояви на насилие над жени или домашно насилие. Те гарантират оформянето на официален протокол, и съхраняват данни за съответните констатации и доказателства в съответствие с националното право.
(4) За да спомогнат за доброволното обезпечаване на доказателства, по-специално в случаи на сексуално насилие, компетентните органи, без неоправдано забавяне, насочват жертвите към съответните здравни специалисти или към службите за подкрепа, посочени в членове 25, 26 и 27, специализирани да подпомагат в обезпечаването на доказателства. Жертвите се информират за значението на събирането на такива доказателства във възможно най-кратък срок.
(5) Държавите членки гарантират, че разследването или наказателното преследване на случаи на изнасилване не зависят от това дали жертвата или представителят на жертвата подава сигнал за деянието, или от подаването на жалба от страна на жертва или представител на жертвата, и че наказателното производство не се прекратява единствено поради оттеглянето на сигнала или жалбата.
Член 16 Индивидуална оценка с цел установяване на потребностите на жертвите от защита
(1) В допълнение към изискванията на индивидуалната оценка съгласно член 22 от Директива 2012/29/ЕС държавите членки гарантират, че изискванията, посочени в настоящия член, са изпълнени най-малко по отношение на жертвите на сексуално насилие и домашно насилие.
(2) На възможно най-ранен етап, например при първия контакт с компетентните органи или във възможно най-кратък срок след първия контакт с тях, специалните потребности на жертвата от защита се установяват посредством индивидуална оценка, когато е целесъобразно — в сътрудничество с всички съответни компетентни органи.
(3) Индивидуалната оценка, посочена в параграф 2, се съсредоточава върху риска, който представлява извършителят на престъплението или заподозряното лице. Този риск може да включва някой от следните елементи:
а) риска от повтарящо се насилие;
б) риска от телесна или психическа вреда;
в) възможната употреба и достъп до оръжия;
г) дали извършителят на престъплението или заподозряното лице живее с жертвата;
д) дали извършителят на престъплението или заподозряното лице злоупотребява с наркотици или алкохол;
е) насилие над деца;
ж) въпроси, свързани с психичното здраве; или
з) поведение, изразяващо се в преследване.
(4) При индивидуалната оценка, посочена в параграф 2, се вземат предвид личностните особености на жертвата, включително дали жертвата е подложена на дискриминация, основана на комбинация от пол и друго основание или основания за дискриминация, посочени в член 21 от Хартата (наричана по-долу „комбинирана дискриминация“), и поради това е изложена на повишен риск от насилие, и личното описание и оценка на жертвата за ситуацията. Тя се извършва във висшия интерес на жертвата, като се обръща специално внимание на необходимостта да се избегне вторичното и повторното виктимизиране.
(5) Държавите членки гарантират, че компетентните органи предприемат подходящи мерки за защита по отношение на жертвата, като надлежно вземат предвид индивидуалната оценка, посочена в параграф 2. Тези мерки могат да включват:
а) мерките по членове 23 и 24 от Директива 2012/29/ЕС;
б) издаване на незабавни заповеди за забрана, ограничителни заповеди и заповеди за защита съгласно член 19 от настоящата директива;
в) мерки, различни от посочените в букви а) и б) от настоящия параграф, за справяне с поведението на извършителя на престъплението или заподозряното лице, по-специално съгласно член 37 от настоящата директива.
(6) Когато е целесъобразно, индивидуалната оценка, посочена в параграф 2, се извършва в сътрудничество с други съответни компетентни органи, в зависимост от етапа на производството, и съответните служби за подкрепа, като например центрове за защита на жертвите, специализирани служби, социални служби, здравни специалисти, подслони, специализирани служби за подкрепа и други съответни заинтересовани страни.
(7) Компетентните органи редовно преразглеждат индивидуалната оценка, посочена в параграф 2, и когато е целесъобразно, предприемат нови или актуализират текущите мерки за защита в съответствие с параграф 5, за да гарантират, че те съответстват на настоящото положение на жертвата.
(8) По отношение на зависимите от жертвата лица се счита, че те имат специални потребности от защита, без да бъдат подлагани на индивидуалната оценка, посочена в параграф 2, освен когато има признаци, че те нямат специални потребности от закрила.
Член 17 Индивидуална оценка на потребностите на жертвите от подкрепа
(1) Държавите членки гарантират, че компетентните органи оценяват индивидуалните потребности на жертвата от подкрепа, предвидена в глава 4, като вземат предвид индивидуалната оценка, посочена в член 16. Компетентните органи оценяват индивидуалните потребности от подкрепа на зависимите лица, както е предвидено в глава 4, освен когато има признаци, че те нямат специални потребности от подкрепа.
(2) Към индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа на жертвите съгласно параграф 1 от настоящия член се прилага член 16, параграфи 4, 6 и 7.
Член 18 Насочване към служби за подкрепа
(1) Когато при оценките, посочени в членове 16 и 17, се установяват специални потребности от подкрепа или защита или когато жертвата поиска подкрепа, държавите членки гарантират, че службите за подкрепа, например специализирани служби за подкрепа, в сътрудничество с компетентните органи, се свързват с жертвите, за да им предложат подкрепа, като надлежно вземат предвид тяхната безопасност. Държавите членки могат да обвържат такъв контакт със съгласието на жертвата.
(2) Компетентните органи отговарят без неоправдано забавяне и по координиран начин на искането на жертвата за защита и подкрепа.
(3) Държавите членки гарантират, че при необходимост компетентните органи могат да насочат децата жертви към служби за подкрепа, при необходимост, без предварителното съгласие на носителите на родителска отговорност.
(4) Когато е необходимо да се гарантира, че жертвата получава подходяща подкрепа и защита, държавите членки гарантират, че компетентните органи предават съответните лични данни относно жертвата и положението на жертвата на съответните служби за подкрепа. Такива данни се предават по поверителен начин. Държавите членки могат да обвържат предаването на такива данни със съгласието на жертвата.
(5) Службите за подкрепа съхраняват личните данни толкова дълго, колкото е необходимо за предоставянето на услуги на подкрепа, и при всички случаи не по-дълго от пет години след последния контакт между службите за подкрепа и жертвата.
Член 19 Незабавни заповеди за забрана, ограничителни заповеди и заповеди за защита
(1) Държавите членки гарантират, че в ситуации на непосредствена опасност за здравето или безопасността на жертвата или на зависимите от нея лица компетентните органи получават правомощието да издават, без неоправдано забавяне, заповеди, с които разпореждат на извършителя на насилие или на лице, заподозряно в насилие, попадащо в обхвата на настоящата директива, да напусне жилището на жертвата или на зависимите от нея лица за достатъчно време и с които забраняват на извършителя или заподозряното лице да влиза или да се приближава на по-малко от определено разстояние до жилището, да влиза на работното място на жертвата или да установява контакт с жертвата или зависимите от нея лица по какъвто и да е начин. Заповедите, посочени в първа алинея от настоящия параграф, имат незабавно действие и издаването им не зависи от това дали жертвата е подала сигнал за престъплението, или дали е започната индивидуална оценка съгласно член 16.
(2) Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с правомощието да издават ограничителни заповеди или заповеди за защита с цел осигуряването на защита, докато е необходимо за жертвите, срещу всякакви прояви на насилие, обхванати от настоящата директива.
(3) Когато жертвата е пълнолетно лице, държавите членки могат да изискват, в съответствие с националното си право, незабавните заповеди за забрана, ограничителните заповеди и заповедите за защита, предвидени в параграфи 1 и 2, да се издават по искане на жертвата.
(4) Държавите членки гарантират, когато е от значение за безопасността на жертвата, че компетентните органи уведомяват жертвите за възможността да поискат издаването на незабавни заповеди за забрана, ограничителни заповеди или заповеди за защита, както и за възможността да поискат трансгранично признаване на заповедите за защита съгласно Директива 2011/99/ЕС () или Регламент (ЕС) № 606/2013 () на Европейския парламент и на Съвета.
(5) Всяко нарушаване на незабавните заповеди за забрана, ограничителни заповеди или заповеди за защита трябва да подлежи на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни или други санкции. Държавите членки гарантират, че когато е налице такова нарушение, при необходимост се разглежда възможността за преразглеждане на индивидуалната оценка, посочена в член 16, в съответствие с параграф 7 от същия член.
(6) Държавите членки гарантират, че на жертвите се предоставя възможност да бъдат уведомени без неоправдано забавяне, когато е налице нарушение на незабавна заповед за забрана, ограничителна заповед или заповед за осигуряване на защита, което би могло да окаже въздействие върху тяхната безопасност.
(7) Настоящият член не задължава държавите членки да изменят националните си системи по отношение на квалифицирането на незабавните заповеди за забрана и заповедите за защита като попадащи в обхвата на наказателното, гражданското или административното право.
Член 20 Защита на личния живот на жертвите
Държавите членки гарантират, че в наказателните производства, доказателствата относно минало сексуално поведение на жертвата или други свързани с него аспекти на личния живот на жертвата са допустими само когато са относими и необходими.
Член 21 Насоки за правоохранителните органи и прокуратурата
Държавите членки може да приемат насоки за случаите на насилие над жени или домашно насилие за компетентните органи, действащи в наказателни производства, включително насоки за прокуратурата. Тези насоки трябва да са съобразени с аспектите на пола и да са с консултативен характер, и може да включват насоки относно това как:
а) да се гарантира, че всички форми на насилие над жени и домашно насилие биват правилно установени;
б) да се събират и съхраняват доказателства от значение за делото, включително онлайн доказателства;
в) да се извършват индивидуални оценки съгласно членове 16 и 17, включително относно процеса на преразглеждане на такива оценки;
г) да се разглеждат случаи, които може да изискват издаването или изпълнението на незабавни заповеди за забрана, ограничителни заповеди или заповеди за защита;
д) да бъдат третирани жертвите по начин, съобразен с травмите, пола, уврежданията и интереса на детето, и как да се гарантира правото на детето да бъде изслушано, както и неговият висш интерес;
е) да се гарантира, че жертвите се третират с уважение и че производството се води така, че да се предотврати вторично и повторно виктимизиране;
ж) да се посрещнат повишените потребности от защита и всички съответни потребности от подкрепа на жертвите, които са подложени на комбинирана дискриминация по смисъла на член 33, параграф 1;
з) да се идентифицират и избегнат основаните на пола стереотипи;
и) да се повиши осведомеността относно всички групи жертви в контекста на домашното насилие;
й) да се насочват жертвите към специализирани служби за подкрепа, включително медицински служби, за да се гарантира, че жертвите се третират по подходящ начин и че случаите на насилие над жени или домашно насилие се третират по подходящ начин без неоправдано забавяне; и
к) да се гарантира, че неприкосновеността на личния живот и поверителната информация на жертвите са защитени. За да се гарантира, че насоките, посочени в първа алинея, се актуализират по подходящ начин, при необходимост те се подлагат на преглед, като се взема предвид начинът, по който се прилагат на практика.
Член 22 Функции на националните органи, включително на органите по въпросите на равенството
(1) Държавите членки определят един или повече органи и предприемат необходимите мерки, за да могат те да изпълняват следните задачи:
а) публикуване на доклади и отправяне на препоръки по всички въпроси, свързани с насилие над жени и домашно насилие, включително събиране на информация за съществуващи най-добри практики; и
б) обмен на налична информация със съответните европейски органи, като например Европейския институт за равенство на половете. За целите на първа алинея държавите членки могат да се консултират с организациите на гражданското общество.
(2) Посочените в параграф 1 от настоящия член органи могат да бъдат част от органите по въпросите на равенството съгласно директиви 2004/113/ЕО, 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС.
Член 23 Мерки за премахването на определени онлайн материали
(1) Без да се засяга Регламент (ЕС) 2022/2065, държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че публично достъпните материали онлайн, посочени в член 5, параграф 1, букви а) и б), членове 7 и 8 от настоящата директива се премахват бързо или че достъпът до тях се блокира. Мерките, посочени в първа алинея от настоящия параграф, включват възможността техните компетентни органи да издават задължителни съдебни заповеди за премахване на тези материали или блокиране на достъпа до тях. Държавите членки гарантират, че такива заповеди отговарят най-малкото на условията, посочени в член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(2) Заповедите, посочени във втора алинея от параграф 1, се отправят до доставчиците на хостинг услуги. Когато премахването не би било осъществимо, компетентните органи могат също така да отправят заповеди за блокиране на достъпа до материалите към съответните доставчици на посреднически услуги, различни от доставчиците на хостинг услуги, които имат техническа и оперативна способност да предприемат действия във връзка със съответните материали.
(3) Държавите членки гарантират, че когато наказателното производство във връзка с престъпление, посочено в член 5, параграф 1, буква а) или б), член 7 или член 8, приключи, без да бъде установено, че е извършено такова престъпление, посочените в параграф 1, втора алинея заповеди се отменят и адресатите на такива заповеди се информират за това.
(4) Държавите членки гарантират, че заповедите и другите мерки, посочени в параграф 1, се приемат съгласно прозрачни процедури и са предмет на съответни гаранции, по-специално за да се гарантира, че тези заповеди и други мерки са ограничени до необходимото и пропорционалното и че правата и интересите на всички съответни участници са надлежно отчетени, включително техните основни права в съответствие с Хартата. Държавите членки гарантират, че доставчиците на хостинг услуги, другите съответни доставчици на посреднически услуги и доставчиците на съдържание, засегнати от заповед съгласно параграф 1, втора алинея имат право на ефективни правни средства за защита. Това право включва правото да се оспори такава заповед пред съдилищата на държавата членка на компетентния орган, който е издал заповедта.
(5) Държавите членки гарантират, че съответните доставчици на съдържание, които са засегнати от заповед съгласно параграф 1, втора алинея са информирани, когато е необходимо, от доставчиците на хостинг услуги или, когато е приложимо, от други съответни доставчици на посреднически услуги за причините за премахването на материалите или блокирането на достъпа до тях съгласно заповедите или другите мерки, посочени в параграф 1, и за възможността за достъп до правни средства за защита.
(6) Държавите членки гарантират, че премахването на материалите или блокирането на достъпа до тях съгласно заповедите или другите мерки, посочени в параграф 1, не възпрепятства компетентните органи да получават или обезпечават, без неоправдано забавяне, доказателствата, необходими за разследването и наказателното преследване на престъпление, посочено в член 5, параграф 1, буква а) или б), член 7 или член 8.
Член 24 Обезщетение от извършителите на престъплението
(1) Държавите членки гарантират, че жертвите имат право да поискат, в съответствие с националното право, от извършителите на престъплението пълно обезщетение за вреди, произтичащи от престъпления на насилие над жени или домашно насилие.
(2) Държавите членки гарантират, че — когато е целесъобразно — обезщетението може да бъде присъдено на жертвите в рамките на наказателното производство.
Глава 4. ПОДКРЕПА ЗА ЖЕРТВИТЕ
Член 25 Специализирана подкрепа за жертвите
(1) Държавите членки гарантират, че на жертвите са на разположение специализираните служби за подкрепа, посочени в член 8, параграф 3 и член 9, параграф 3 от Директива 2012/29/ЕС, независимо дали са подали официална жалба. Когато специализираните услуги за подкрепа съгласно първа алинея не се предоставят като неразделна част от общите услуги за подкрепа на жертвите, общите и специализираните услуги за подкрепа се координират. Специализираните служби за подкрепа съгласно първа алинея предоставят:
а) информация и подкрепа по съответни практически въпроси, възникнали в резултат на престъплението, включително относно достъпа до жилищно настаняване, образование, грижи за деца, обучение, финансова помощ и помощ за оставане или намиране на работа;
б) информация относно достъпа до правни консултации, включително възможността за правна помощ, когато има такава;
в) информация и когато е целесъобразно, насочване към служби, предоставящи медицински и съдебно-медицински прегледи, които могат да включват всестранни здравни услуги, както и информация и, когато е целесъобразно, насочване към психо-социални консултации, включително грижи при травми;
г) подкрепа за жертвите на киберпрестъпления съгласно членове 5–8, включително за това как да се документира киберпрестъплението, и информация относно правните средства за защита и средствата за премахване на онлайн съдържание, свързано с престъплението;
д) информация и когато е целесъобразно, насочване към служби за подкрепа на жени, кризисни центрове за жертвите на изнасилване, подслони и центрове за насочване на жертвите на сексуално насилие; и
е) информация и когато е целесъобразно, насочване към специализирани служби за подкрепа на жертви, изложени на повишен риск от насилие, което може да включва услуги за възстановяване и социално-икономическа интеграция след сексуална експлоатация.
(2) Специализираните услуги за подкрепа, посочени в параграф 1, се предоставят лично, съобразени са с потребностите на жертвите и са леснодостъпни и на разположение на жертвите, включително онлайн или чрез други подходящи средства, като например ИКТ.
(3) Държавите членки гарантират достатъчно човешки и финансови ресурси за предоставянето на специализираните услуги за подкрепа, посочени в параграф 1. Когато специализирани услуги за подкрепа съгласно параграф 1 се предоставят от неправителствени организации, държавите членки им предоставят подходящо финансиране, като вземат предвид дела на специализираните услуги за подкрепа, които вече са предоставени от публични органи.
(4) Държавите членки предоставят услугите за защита и специализирана подкрепа, необходими за цялостно посрещане на многобройните потребности на жертвите, като предоставят тези услуги, включително услугите, предоставяни от неправителствени организации, на едно и също място, като координират такива услуги чрез звено за контакт или като улесняват достъпа до такива услуги посредством „онлайн достъп до едно гише“. Услугите, посочени в първа алинея, включват най-малко първични медицински грижи и насочване към допълнителни медицински грижи, както е предвидено в националната система за здравеопазване, както и социални услуги, психо-социална подкрепа, правни услуги и полицейски услуги или информация за тези услуги и насочване към тях.
(5) Държавите членки гарантират, че се изготвят насоки и протоколи за специалистите в областта на здравеопазването и социалните услуги относно идентифицирането и предоставянето на подходяща подкрепа на жертвите, включително относно насочването на жертвите към съответните служби за подкрепа и избягването на вторичното виктимизиране. В насоките и протоколите съгласно първа алинея се посочва как да се посрещнат специалните потребности на жертвите, които са изложени на повишен риск от такова насилие в резултат на дискриминация, основана на комбинация от пол и всякакво друго основание или основания за дискриминация. Насоките и протоколите съгласно първа алинея се разработват по начин, съобразен с пола, травмите и децата, в сътрудничество с доставчици на специализирани услуги за подкрепа, те подлежат на преглед и когато е целесъобразно, се актуализират, за да отразяват промените в законодателството и практиката.
(6) Държавите членки гарантират, че се изготвят насоки и протоколи за здравните служби, полагащи първични медицински грижи, за идентифициране и предоставяне на подходяща подкрепа на жертвите. Насоките и протоколите съгласно първа алинея обхващат съхраняването и документирането на доказателства, както и последващото предаване на доказателства на компетентните съдебномедицински центрове в съответствие с националното право.
(7) Държавите членки се стремят да гарантират, че специализираните служби за подкрепа, посочени в параграф 1, продължават да функционират пълноценно за жертвите при криза, като например кризи в областта на здравеопазването или други извънредни ситуации.
(8) Държавите членки гарантират, че специализираните служби за подкрепа, посочени в параграф 1, са на разположение на жертвите преди, по време на и за подходящ срок след приключването на наказателното производство.
Член 26 Специализирана подкрепа за жертви на сексуално насилие
(1) Държавите членки осигуряват подходящо оборудвани и леснодостъпни кризисни центрове за жертвите на изнасилване или сексуално насилие, които могат да са част от националната система на здравеопазване, за да се гарантира ефективна подкрепа на жертвите на сексуално насилие и да се осигури клинично лечение в случаите на изнасилване, включително съдействие за съхраняването и документирането на доказателства. Центровете, посочени в първа алинея, предоставят подкрепа, съобразена с травмата, и когато е необходимо, насочване към специализирана подкрепа заради травмата и консултации за жертвите след като престъплението е извършено. Държавите членки гарантират, че жертвите на сексуално насилие имат достъп до медицински и съдебномедицински прегледи. Тези прегледи могат да се провеждат в центровете, посочени в настоящия параграф, или чрез насочване към специализирани центрове или звена. Държавите членки осигуряват координацията между центровете за насочване и компетентните медицински и съдебномедицински центрове. Когато жертвата е дете, посочените в настоящия параграф услуги се предоставят по подходящ за деца начин.
(2) Държавите членки осигуряват на жертвите на сексуално насилие своевременен достъп до здравни услуги, включително услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, в съответствие с националното право.
(3) Услугите, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, се предоставят безплатно, без да се засягат услугите, които се предоставят в рамките на националната система за здравеопазване, и са достъпни всеки ден от седмицата. Те могат да бъдат част от услугите, посочени в член 25.
(4) Държавите членки гарантират достатъчно географско разпределение и капацитет на посочените в параграфи 1 и 2 служби в цялата държава членка.
(5) Член 25, параграфи 3 и 7 се прилагат за предоставянето на подкрепа на жертвите на сексуално насилие съгласно настоящия член.
Член 27 Специализирана подкрепа за жертвите на генитално осакатяване на жени
(1) Държавите членки гарантират ефективна и съобразена с възрастта и леснодостъпна подкрепа за жертвите на генитално осакатяване на жени, включително чрез предоставяне на гинекологични, сексологични, психологически и посттравматични грижи и консултации, съобразени със специалните потребности на тези жертви, след извършване на престъплението и за необходимото време след това. Тази подкрепа включва и предоставянето на информация за отделенията в обществените болници, които извършват генитална и клиторна реконструктивна хирургия. Подкрепата съгласно първа алинея може да бъде предоставена от центровете за насочване, посочени в член 26, или от специализиран за целта здравен център.
(2) Член 25, параграфи 3 и 7 и член 26, параграф 3 се прилагат за предоставянето на подкрепа на жертвите на генитално осакатяване на жени съгласно настоящия член.
Член 28 Специализирана подкрепа за жертвите на сексуален тормоз на работното място
В случаи на сексуален тормоз на работното място, когато това съставлява престъпление съгласно националното право, държавите членки гарантират наличието на консултантски услуги за жертвите и работодателите. Тези услуги включват информация относно начините за съответното третиране на такива случаи на сексуален тормоз, включително относно наличните правни средства за защита с цел отстраняването на извършителя от работното място.
Член 29 Телефонни линии за помощ на жертвите
(1) Държавите членки гарантират, че телефонни линии за помощ на национално равнище са на разположение безплатно 24 часа в денонощието и седем дни в седмицата, за да се предоставят информация и консултации на жертвите. Телефонните линии за помощ съгласно първа алинея могат да бъдат управлявани от специализирани служби за подкрепа в съответствие с националната практика. Информацията и консултациите съгласно първа алинея се предоставят при условията на поверителност или при надлежно зачитане на анонимността на жертвата. Държавите членки се насърчават да осигуряват линиите за помощ съгласно първа алинея и чрез други сигурни и достъпни ИКТ, включително онлайн приложения.
(2) Държавите членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че услугите, посочени в параграф 1 от настоящия член, са достъпни за крайни ползватели с увреждания, включително чрез предоставяне на подкрепа на лесноразбираем език. Тези услуги са достъпни в съответствие с изискванията за достъпност на електронните съобщителни услуги, установени в приложение I към Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета ().
(3) Държавите членки се стремят да гарантират предоставянето на посочените в параграф 1 услуги на разбираем за жертвите език, включително чрез устен превод по телефона.
(4) Член 25, параграфи 3 и 7 се прилага за предоставянето на линии за помощ и на подкрепа чрез ИКТ съгласно настоящия член.
(5) Държавите членки се насърчават да гарантират, че услугите, посочени в параграф 1, за жертви на насилие над жени са достъпни чрез хармонизирания номер на равнището на Съюза, а именно „116 016“, в допълнение към съществуващия национален номер или номера.
(6) Държавите членки гарантират, че крайните ползватели са съответно информирани за наличието и за номера на телефонните линии за помощ, включително чрез редовни кампании за повишаване на осведомеността.
Член 30 Подслони и други места за временно настаняване
(1) Подслоните и другите места за подходящо временно настаняване, предвидени в член 9, параграф 3, буква а) от Директива 2012/29/ЕС (наричани по-долу „подслони и други места за подходящо временно настаняване“), отговарят конкретно на потребностите на жертвите, включително потребностите на жертви, изложени на повишен риск от насилие. Те спомагат за възстановяването на жертвите, като им осигуряват безопасни, леснодостъпни, адекватни и подходящи условия на живот с оглед на завръщането им към независим живот и като им предоставят информация относно услуги за подкрепа и насочване, включително за допълнителна медицинска помощ.
(2) Подслоните и другите места за подходящо временно настаняване се осигуряват в достатъчен брой и са леснодостъпни и оборудвани, за да отговарят на специалните потребности на жените, включително чрез предоставяне на подслон само за жени със стая за деца и гарантиране на правата и потребностите на децата, включително децата жертви.
(3) Подслоните и другите места за подходящо временно настаняване са на разположение на жертвите и зависимите лица на възраст под 18 години, независимо от тяхната националност, гражданство, място на пребиваване или статут на пребиваване.
(4) Член 25, параграф 3 и 7 се прилагат за подслони и други места за подходящо временно настаняване.
Член 31 Подкрепа за деца жертви
(1) Държавите членки гарантират, че на дете се предоставя специална подходяща подкрепа веднага когато компетентните органи намерят основателни причини да се счита, че детето може да е било подложено или да е било свидетел на насилие над жени или домашно насилие. Подкрепата за децата е специализирана и съобразена с възрастта, свързаните с развитието потребности и личностните особености на детето, като се зачита висшият интерес на детето.
(2) На децата жертви се предоставят съобразени с възрастта медицински грижи и емоционална, психосоциална, психологическа и образователна подкрепа, съобразена със свързаните с развитието потребности и личностните особености на детето, както и всякаква друга подходяща подкрепа, съобразена по-специално със ситуации на домашно насилие.
(3) Когато е необходимо да се осигури временно настаняване, децата, след като са били изслушани по въпроса, като се вземат предвид тяхната възраст и зрялост, се настаняват приоритетно заедно с други членове на семейството, по-специално с родител или носител на родителска отговорност, който не е извършител или лице, заподозряно в насилие над жени или домашно насилие, в постоянно или временно жилище, оборудвано за предоставянето на услуги за подкрепа. Принципът на висшия интерес на детето е решаващ при оценяването на въпросите, свързани с временното настаняване.
Член 32 Безопасност на децата
(1) Държавите членки гарантират, че съответните компетентни органи имат достъп до информация относно насилието над жени или домашното насилие над деца, доколкото това е необходимо, за да може тази информация да бъде взета предвид при оценката на висшия интерес на детето в рамките на граждански производства, свързани с такива деца.
(2) Държавите членки създават и поддържат безопасни места, които позволяват безопасен контакт между дете и носител на родителската отговорност, който е извършител или лице, заподозряно в насилие над жени или домашно насилие, доколкото носителят на родителска отговорност има право на лични отношения. Държавите членки гарантират упражняването на надзор, когато е целесъобразно, от обучени специалисти във висшия интерес на детето.
Член 33 Целенасочена подкрепа за жертвите с комбинирани потребности и рисковите групи
(1) Държавите членки гарантират предоставянето на специфична подкрепа на жертвите, които са подложени на комбинирана дискриминация и които са изложени на повишен риск от насилие над жени или домашно насилие.
(2) Службите за подкрепа, посочени в членове 25—30, трябва да разполагат с достатъчен капацитет за настаняване на жертвите с увреждания, като вземат предвид техните специални потребности, включително за лична помощ.
(3) Службите за подкрепа трябва да са достъпни за граждани на трети държави, които са жертви, в съответствие с принципа на недискриминация, посочен в член 1 от Директива 2012/29/ЕС. Държавите членки гарантират, че жертвите, които поискат това, могат да бъдат настанени отделно от лица от друг пол в центрове за задържане на граждани на трети държави, спрямо които се провежда процедура за връщане, или настанени отделно в приемни центрове за кандидати за международна защита.
(4) Държавите членки гарантират, че лицата могат да подадат до съответния персонал сигнал за случаи на насилие над жени или домашно насилие в специализирани заведения и центрове за приемане и задържане и че са налице процедури, за да се гарантира, че този персонал или компетентните органи вземат адекватни и бързи мерки по тези сигнали в съответствие с изискванията, установени в членове 16, 17 и 18.
Глава 5. ПРЕВЕНЦИЯ И РАННА НАМЕСА
Член 34 Мерки за превенция
(1) Държавите членки предприемат подходящи мерки за превенция във връзка с насилието над жени и домашното насилие чрез възприемане на всеобхватен многопластов подход.
(2) Мерките за превенция включват провеждане или подпомагане на провеждането на целенасочени кампании за повишаване на осведомеността или програми, насочени към широката общественост от ранна възраст. Кампаниите и програмите съгласно първа алинея могат да включват научноизследователски и образователни програми за повишаване на осведомеността и разбирането сред широката общественост на различните прояви и първопричини за всички форми на насилие над жени и домашно насилие, необходимостта от превенция и когато е целесъобразно, последиците от такова насилие, по-специално за децата. Когато е целесъобразно, програмите съгласно първа алинея може да се разработват в сътрудничество със съответните организации на гражданското общество, специализираните служби, социалните партньори, засегнатите общности и други заинтересовани страни.
(3) Държавите членки предоставят на широката общественост леснодостъпна информация относно мерките за превенция, правата на жертвите, достъпа до правосъдие и адвокат, както и наличните мерки за защита и подкрепа, включително и медицинско лечение, като вземат предвид най-широко говорените езици на тяхната територия.
(4) Целенасочените мерки са насочени към групите, изложени на повишен риск, като например посочените в член 33, параграф 1. Информацията за децата се формулира или адаптира по подходящ за деца начин. Информацията се представя във формати, достъпни за хората с увреждания.
(5) Мерките за превенция са насочени по-специално към поставяне под въпрос на вредните основани на пола стереотипи, насърчаване на равенството между половете, взаимното уважение и правото на лична неприкосновеност, и насърчаване на всички, особено мъжете и момчетата, да действат като положителни ролеви модели в подкрепа на съответните промени в поведението в обществото като цяло в съответствие с целите на настоящата директива.
(6) Мерките за превенция са насочени срещу търсенето на жертви на сексуална експлоатация и целят неговото намаляване.
(7) Мерките за превенция развиват или повишават осведомеността относно вредните практики на генитално осакатяване на жени и принудителни бракове, като се взема предвид броят на лицата, изложени на риск от тези практики или засегнати от тях, в съответната държава членка.
(8) Мерките за превенция са насочени специално към киберпрестъпленията, посочени в членове 5—8. По-специално държавите членки гарантират, че мерките за превенция включват развитието на умения за цифрова грамотност, включително критично взаимодействие с цифровия свят и критично мислене, за да се даде възможност на ползвателите да откриват и да вземат отношение по случаи на кибернасилие, да търсят подкрепа и да предотвратяват неговото извършване. Държавите членки насърчават мултидисциплинарното сътрудничество и сътрудничеството между заинтересованите страни, включително съответните доставчици на посреднически услуги и компетентните органи, за разработването и прилагането на мерки за справяне с киберпрестъпленията, посочени в членове 5—8.
(9) Без да се засяга член 26 от Директива 2006/54/ЕО, държавите членки вземат адекватни и подходящи мерки за справяне със сексуалния тормоз на работното място, когато той съставлява престъпление съгласно националното право, в рамките на съответните национални политики. Тези национални политики може да набелязват и установяват целенасочените мерки, посочени в параграф 2 от настоящия член, за секторите, в които работниците в най-голяма степен са изложени в това отношение.
Член 35 Специфични мерки за превенция във връзка с изнасилванията и за налагане на основното значение на съгласието в сексуалните отношения
(1) Държавите членки предприемат подходящи мерки за насърчаване на промени в поведенческите модели, които се коренят в исторически неравностойните властови отношения между жените и мъжете или се основават на стереотипни роли за жените и мъжете, по-специално в контекста на сексуалните отношения, пола и съгласието. Мерките, посочени в първа алинея, се основават на принципите на равенство между половете и недискриминация, както и на основните права, и са насочени по-специално към основното значение на съгласието в сексуалните отношения, което трябва да бъде дадено доброволно в резултат на свободната воля на лицето. Мерките, посочени в първа алинея, включват кампании или програми за повишаване на осведомеността, предоставяне и разпространение на образователни материали за съгласие и широко разпространение на информация относно мерките за превенция във връзка с изнасилванията. Мерките, посочени в първа алинея, се насърчават или прилагат редовно, включително, когато е целесъобразно, в сътрудничество с гражданското общество и неправителствените организации, по-специално организациите на жените.
(2) Кампаниите или програмите за повишаване на осведомеността, посочени в параграф 1, трета алинея, имат за цел по-специално да повишат осведомеността относно факта, че сексът без съгласие се счита за престъпление.
(3) Образователните материали във връзка със съгласието, посочени в параграф 1, трета алинея, насърчават разбирането, че съгласието трябва да бъде дадено доброволно, като израз на свободната воля на лицето, взаимното уважение, както и правото на сексуална и физическа неприкосновеност. Тези материали се адаптират към развиващия се капацитет на лицата, до които са адресирани.
(4) Информацията, посочена в настоящия член, се разпространява широко с цел широката общественост да бъде информирана за съществуващите мерки за превенция във връзка с изнасилванията, включително за наличието на програмите за намеса, посочени в член 37.
Член 36 Обучение и информация за специалисти
(1) Държавите членки гарантират, че служителите, за които има вероятност да влязат в контакт с жертви, като полицейски и съдебни служители, получават както общо, така и специализирано обучение и целенасочена информация до равнище, съответстващо на естеството на техния контакт с жертвите, за да им се даде възможност да откриват, да предотвратяват и да се справят със случаите на насилие над жени или домашно насилие и да се отнасят към жертвите по начин, съобразен с травмата, пола и особеностите на децата.
(2) Държавите членки насърчават или предлагат обучение на здравните специалисти, социалните служби и образователния персонал, за които има вероятност да влязат в контакт с жертвите, за да им се даде възможност да установят случаи на насилие над жени или домашно насилие и да насочат жертвите към специализирани служби за подкрепа.
(3) Без да се засягат независимостта на съдебната власт и различията в организацията на съдебната власт в Съюза, държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че се предоставя както общо, така и специализирано обучение по отношение на целите на настоящата директива за съдиите и прокурорите, които участват в наказателни производства и разследвания, като това обучение е подходящо с оглед на функциите на тези съдии и прокурори. Тези обучения се основават на правата на човека, ориентирани са към жертвите и са съобразени с аспектите, свързани с пола, уврежданията и децата.
(4) Без да се засяга независимостта на адвокатурата, държавите членки препоръчват на отговорните за обучението на адвокати да предоставят както общо, така и специализирано обучение с цел повишаване на тяхната осведоменост относно потребностите на жертвите и отношението към жертвите по начин, който е съобразен с травмата, пола и потребностите на децата.
(5) Съответните здравни специалисти, включително педиатри, гинеколози, специалисти по акушерство, акушерки и здравен персонал, който участва в предоставянето на психологическа подкрепа, преминават целенасочено обучение за установяване и третиране по съобразен с културата начин на физическите, психологическите и сексуалните последици от гениталното осакатяване на жени.
(6) Лицата с надзорни функции на работното място, както в публичния, така и в частния сектор, преминават обучение относно начините за разпознаване, предотвратяване и справяне със сексуалния тормоз на работното място, когато той представлява престъпление съгласно националното право. Тези лица и работодатели получават информация относно последиците от насилието над жени и домашното насилие върху работата и риска от насилие от трето лице.
(7) Дейностите по обучение, посочени в параграфи 1, 2 и 5, включват обучение по координирано мултидисциплинарно сътрудничество, за да се даде възможност за цялостно и подходящо третиране на случаите, които се отнасят до насилие над жени или домашно насилие.
(8) Без да се засягат свободата и плурализмът на медиите, държавите членки насърчават и подкрепят въвеждането на дейности за медийно обучение от страна на организации на медийни специалисти, органи за саморегулиране на медиите и представители на сектора или други съответни независими организации с цел борба със стереотипното представяне на жените и мъжете, сексистките изображения на жени и обвиняването на жертвата в медиите, като целта е да се намали рискът от насилие над жени или домашно насилие. Дейностите за обучение, посочени в първа алинея, могат да се предоставят от съответните организации на гражданското общество, неправителствени организации, работещи с жертвите, социалните партньори и други заинтересовани страни.
(9) Държавите членки гарантират, че органите, компетентни да получават сигнали за престъпления от жертви, са обучени по съответен начин, за да улесняват и подпомагат подаването на сигнали за тези престъпления и за да се избегне вторичното виктимизиране.
(10) Дейностите по обучение, посочени в параграфи 1–5 от настоящия член, се допълват чрез подходящи последващи действия, включително относно киберпрестъпленията, посочени в членове 5–8, и се основават на особеностите на насилието над жени и домашното насилие. Тези дейности по обучение може да включват обучение относно начините за идентифициране и третиране на специалните потребности от защита и подкрепа на жертвите, които са изправени пред повишен риск от насилие поради това, че са подложени на комбинирана дискриминация.
(11) Мерките по параграфи 1—9 се прилагат, без да се засягат независимостта на съдебната власт, самоорганизацията на регулираните професии и различията в организацията на съдебната власт в рамките на Съюза.
Член 37 Програми за намеса
(1) Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират създаването на целенасочени програми за намеса с цел предотвратяване и свеждане до минимум на риска от извършване на насилие над жени, домашно насилие или рецидив.
(2) Програмите за намеса, посочени в параграф 1, са достъпни за участието на лица, които са извършили престъпление насилие над жена или домашно насилие, и могат да са достъпни за участието на други лица, за които се счита, че са изложени на риск от извършване на такива престъпления. Това може да включва лица, които чувстват необходимостта да участват, например защото се опасяват, че биха могли да извършат престъпление, свързано с насилие над жени или домашно насилие.
(3) Държавите членки гарантират, че извършителите на изнасилване се насърчават да участва в програмите за намеса, посочени в параграф 1.
Глава 6. КООРДИНАЦИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО
Член 38 Координирани политики и координиращи органи
(1) Държавите членки приемат и прилагат общодържавни ефективни, всеобхватни и координирани политики, обхващащи всички съответни мерки за предотвратяване и борба с всички форми на насилие над жени и домашно насилие.
(2) Държавите членки определят или създават един или повече официални органи, отговарящи за координацията, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и мерките за предотвратяване и борба с всички форми на насилие, попадащи в обхвата на настоящата директива.
(3) Органът или органите, посочени в параграф 2, координират събирането на данни, посочено в член 44, и анализират и разпространяват резултатите от такова събиране на данни.
(4) Държавите членки гарантират, че политиките се координират на централно равнище, както и, когато е целесъобразно, на регионално или местно равнище, в съответствие с разпределението на компетентността в съответната държава членка.
Член 39 Национални планове за действие за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие
(1) До 14 юни 2029 г. държавите членки приемат, като се консултират със специализираните служби за подкрепа, когато е целесъобразно, национални планове за действие за предотвратяване и борба с насилието, основано на пола.
(2) Националните планове за действие, посочени в параграф 1, могат да включват приоритети и действия за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие, техните цели и механизми за мониторинг, ресурсите, необходими за изпълнението на тези приоритети и действия, и начина на разпределяне на тези ресурси.
(3) Държавите членки гарантират, че националните планове за действие, посочени в параграф 1, подлежат на преглед и се актуализират, за да се гарантира, че продължават да бъдат актуални.
Член 40 Междуведомствена координация и сътрудничество
(1) Държавите членки въвеждат подходящи механизми, при надлежно зачитане на националното право или практика, за да гарантират ефективната координация и ефективното сътрудничество между съответните органи, агенции и ведомства, включително омбудсмани, местните и регионалните органи, правоохранителните и съдебните органи, без да се засяга независимостта на съдебната власт, службите за подкрепа, по-специално специализираните служби за подкрепа на жените, както и неправителствените организации, социалните служби, включително органите за закрила или благосъстояние на детето, доставчиците на услуги в областта на образованието и здравеопазването, социалните партньори, без да се засяга тяхната автономност, и други съответни организации и образувания, за защитата на жертвите от насилие над жени и домашно насилие и за подпомагането им.
(2) Механизмите на координация и сътрудничество, посочени в параграф 1 от настоящия член, се отнасят по-специално, доколкото е целесъобразно, до индивидуалните оценки съгласно членове 16 и 17 и предприемането на мерки за защита и подкрепа съгласно член 19 и глава 4, насоките с консултативен характер съгласно член 21 и обученията за специалисти съгласно член 36.
Член 41 Сътрудничество с неправителствени организации
Държавите членки си сътрудничат и провеждат редовни консултации с организации на гражданското общество, включително с неправителствени организации, работещи с жертви, по-специално по отношение на: предоставяне на подходяща подкрепа на жертвите; инициативи за изготвяне на политики; информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността; програми за научни изследвания и за образование; обучение; както и мониторинг и оценка на въздействието на мерките за подкрепа и защита на жертвите.
Член 42 Сътрудничество между доставчиците на посреднически услуги
Държавите членки насърчават сътрудничеството между съответните доставчици на посреднически услуги с цел саморегулиране, като например изготвянето на кодекси за поведение. Държавите членки повишават осведомеността относно мерките за саморегулиране, приети от съответните доставчици на посреднически услуги във връзка с настоящата директива, по-специално мерки за укрепване на механизмите, прилагани от такива доставчици на посреднически услуги за справяне с онлайн материалите, посочени в член 23, параграф 1, и за подобряване на обучението на служителите по отношение на предотвратяването на престъпленията, посочени в настоящата директива, относно оказването на помощ и подкрепа на жертвите на престъпленията, предвидени в настоящата директива.
Член 43 Сътрудничество на равнището на Съюза
Държавите членки предприемат подходящи действия за улесняване на сътрудничеството помежду си и на равнището на Съюза с цел подобряване на прилагането на настоящата директива. Като част от това сътрудничество държавите членки се стремят най-малко към:
а) обмен на най-добри практики помежду си чрез утвърдени мрежи, работещи по въпроси, свързани с насилието над жени и домашното насилие, както и с агенциите на Съюза в рамките на съответните им правомощия; както и
б) при необходимост, консултации относно отделни случаи, включително чрез Евроюст и Европейската съдебна мрежа по наказателноправни въпроси в рамките на съответните им правомощия.
Член 44 Събиране на информация и научни изследвания
(1) Държавите членки разполагат със система за събиране, разработване, изготвяне и разпространение на статистически данни относно насилието над жени или домашното насилие.
(2) Статистическите данни, посочени в параграф 1, включват най-малко следните съществуващи данни, налични на централно равнище, разбити по пол, възрастова група (дете/възрастен) на жертвата и на извършителя на престъплението и когато е възможно и целесъобразно, връзка между жертвата и извършителя на престъплението и вид на престъплението:
а) годишния брой на докладваните престъпления и на присъдите за насилие над жени или домашно насилие, получени от национални административни източници;
б) броя на жертвите, които са били убити вследствие на насилие над жени или домашно насилие;
в) броя на подслоните и капацитета на подслоните, по държави членки; както и
г) броя на обажданията до националните телефонни линии за помощ.
(3) Държавите членки се стремят да провеждат редовно проучвания сред населението, за да оценят разпространението и тенденциите при всички форми на насилие, попадащи в обхвата на настоящата директива. Държавите членки предават на Комисията (Евростат) данните, получени в резултат от посочените в първа алинея проучвания, веднага щом станат налични.
(4) За да се гарантира съпоставимост и стандартизация на административните данни в рамките на Съюза, държавите членки се стремят да събират административни данни въз основа на общи разбивки, разработени в сътрудничество със и в съответствие със стандартите, разработени от Европейския институт за равенство между половете в съответствие с параграф 5. Те предават ежегодно тези данни на Европейския институт за равенство между половете. Предадените данни не съдържат лични данни.
(5) Европейският институт за равенство между половете оказва подкрепа на държавите членки при събирането на данните, посочени в параграф 2, включително чрез установяването на общи стандарти, като взема предвид изискванията, посочени в същия параграф.
(6) Държавите членки предоставят събраните статистически данни съгласно настоящия член на разположение на обществеността по леснодостъпен начин. Тези статистически данни не съдържат лични данни.
(7) Най-малко до края на многогодишната финансова рамка за периода 2021–2027 г., Комисията подкрепя или провежда научни изследвания относно първопричините, последиците, случаите и процента на осъдителни присъди на формите на насилие, попадащи в обхвата на настоящата директива.
Глава 7. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 45 Докладване и преглед
(1) До 14 юни 2032 г. държавите членки съобщават на Комисията цялата необходима информация във връзка с действието на настоящата директива, за да може Комисията да изготви доклад за оценката на настоящата директива.
(2) Въз основа на информацията, предоставена от държавите членки съгласно параграф 1, Комисията извършва оценка на въздействието на настоящата директива и на това дали е постигната целта за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие в целия Съюз и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. В този доклад се оценява по-специално дали е необходимо разширяване на обхвата на настоящата директива и въвеждане на нови престъпления. Докладът се придружава от законодателно предложение, ако е необходимо.
(3) До 14 юни 2032 г. Комисията оценява дали са необходими допълнителни мерки на равнището на Съюза за ефективна борба със сексуалния тормоз и насилието на работното място, като взема предвид приложимите международни конвенции, правната рамка на Съюза в областта на равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите и правната рамка за здравословни и безопасни условия на труд.
Член 46 Връзка с други актове на Съюза
(1) Настоящата директива не засяга прилагането на следните правни актове:
а) Директива 2011/36/ЕС,
б) Директива 2011/93/ЕС;
в) Директива 2011/99/ЕС,
г) Директива 2012/29/ЕС
д) Регламент (ЕС) № 606/2013;
е) Регламент (ЕС) 2022/2065.
(2) Глави 3, 4 и 5 от настоящата директива се прилагат в допълнение към мерките, предвидени в директиви 2011/36/ЕС, 2011/93/ЕС и 2012/29/ЕС.
Член 47 Свобода на печата и свобода на изразяване в други медии
Настоящата директива не засяга специалните режими на отговорност, свързани с основните принципи относно свободата на печата и свободата на изразяване в защитените медии, които съществуват в държавите членки на 13 юни 2024 г., при условие че тези режими могат да се прилагат в пълно съответствие с Хартата.
Член 48 Клауза за запазване на равнището на закрила
Прилагането на настоящата директива не представлява основание за намаляване на равнището на закрила на жертвите. Забраната за намаляване на равнището на закрила не засяга правото на държавите членки да предвиждат, с оглед на променящите се обстоятелства, законови или подзаконови разпоредби, различни от тези, които са в сила на 13 юни 2024 г., при условие че са спазени минималните изисквания, предвидени в настоящата директива.
Член 49 Транспониране
(1) Държавите членки въвеждат в действие законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 14 юни 2027 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
(2) Държавите членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 50 Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 51 Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите. Съставено в Брюксел на 14 май 2024 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател H. LAHBIB ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1385/oj ISSN 1977-0618 (electronic edition)