Директива (ЕС) 2023/977 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и за отмяна на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета

Член 1 Предмет и приложно поле

(1) Настоящата директива установява хармонизирани правила за адекватен и бърз обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления. По-специално настоящата директива установява правила относно:

а) исканията за информация, подадени до единните звена за контакт, създадени или определени от държавите членки, и по-специално относно съдържанието на тези искания, предоставянето на информация въз основа на такива искания, работните езици на единните звена за контакт, задължителните срокове за предоставяне на исканата информация и основанията за отказ на такива искания;

б) предоставянето от държава членка по собствена инициатива на съответната информация на единните звена за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки, и по-специално относно ситуациите и начина, по който тази информация трябва да бъде предоставена;

в) канала за комуникация по подразбиране, който да се използва за целия обмен на информация съгласно настоящата директива, и информацията, която се предоставя на единните звена за контакт във връзка с прекия обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи;

г) създаването или определянето и организацията, задачите, състава и компетентността на единното звено за контакт на всяка държава членка, включително относно въвеждането и функционирането на единна електронна деловодна система за изпълнението на техните задачи съгласно настоящата директива;

(2) Настоящата директива не се прилага за обмена на информация между компетентните правоприлагащи органи за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления, които са специално уредени в други законодателни актове на Съюза. Без да се засягат задълженията им съгласно настоящата директива и други правни актове на Съюза, държавите членки могат да приемат или да запазят в сила разпоредби, които улесняват в още по-голяма степен обмена на информация с компетентните правоприлагащи органи на други държави членки с оглед на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления, включително чрез двустранни или многостранни договорености.

(3) Настоящата директива не налага задължение на държавите членки:

а) да получават информация посредством принудителни мерки;

б) да съхраняват информация с единствената цел да я предоставят на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки;

в) да предоставят информация на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки, която да се използва като доказателство в съдебни производства.

(4) Настоящата директива не установява право на използване на информацията, предоставена в съответствие с настоящата директива, като доказателство в съдебни производства. Държавата членка, която предоставя информацията, може да даде съгласието си тя да бъде използвана като доказателство в съдебни производства.

Член 2 Определения

За целите на настоящата директива:

1. „компетентен правоприлагащ орган“ означава всеки полицейски, митнически или друг орган на държавите членки, който съгласно националното право е компетентен да упражнява правомощия и да предприема принудителни мерки за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления, или всеки орган, който участва в съвместни структури, създадени между две или повече държави членки с цел предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления, но изключва агенциите или звената, които се занимават основно с въпроси на националната сигурност, и служителите за връзка, командировани съгласно член 47 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген;

2. „определен правоприлагащ орган“ означава компетентен правоприлагащ орган, който е оправомощен да подава искания за информация до единните звена за контакт на други държави членки в съответствие с член 4, параграф 1;

3. „тежко престъпление“ означава всяко от следните деяния:

а) престъпление, посочено в член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета ();

б) престъпление, посочено в член 3, параграф 1 или параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/794;

4. „информация“ означава всяко съдържание, отнасящо се до едно или повече физически или юридически лица, факти или обстоятелства от значение за компетентните правоприлагащи органи за целите на изпълнението на техните задачи съгласно националното право за предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления, включително събирането на разузнавателни данни за престъпността;

5. „налична информация“ означава пряко достъпна информация и непряко достъпна информация;

6. „пряко достъпна информация“ означава информация, съхранявана в база данни, до която единното звено за контакт или компетентният правоприлагащ орган на държавата членка, от която се иска информация, има пряк достъп;

7. „непряко достъпна информация“ означава информация, която единно звено за контакт или компетентен правоприлагащ орган на държавата членка, от която се иска информация, може да получи от други публични органи или от частноправни субекти, установени в тази държава членка, когато това е допустимо по националното право и в съответствие с него, без да се прилагат принудителни мерки;

8. „лични данни“ означава лични данни съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/680.

Член 3 Принципи на обмена на информация

Във връзка с всеки обмен на информация съгласно настоящата директива всяка държава членка гарантира, че:

а) наличната информация може да бъде предоставена на единното звено за контакт или на правоприлагащите органи на други държави членки в съответствие с настоящата директива („принцип на наличност“);

б) условията за искане на информация от и за предоставяне на информация на единните звена за контакт и на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки са равностойни на условията, приложими за искане и предоставяне на подобна информация в тази държава членка („принцип на равностоен достъп“);

в) защитава информацията, предоставена на нейното единно звено за контакт или компетентни правоприлагащи органи, която е обозначена като поверителна, в съответствие с изискванията, определени в националното право и предлагащи равнище на поверителност, сходно с това на националното право на държавата членка, която е предоставила информацията („принцип на поверителност“);

г) когато поисканата информация първоначално е получена от друга държава членка или от трета държава, тя предоставя тази информация на друга държава членка или на Европол само със съгласието на държавата членка или третата държава, която първоначално е предоставила информацията, и в съответствие с условията, наложени от тази държава за използването ѝ („принцип на собственост върху данните“).

д) личните данни, обменяни съгласно настоящата директива, за които е установено, че са неточни, непълни или вече не са актуални, се изтриват или коригират, или обработването им се ограничава, в зависимост от случая, и всеки получател се уведомява незабавно („принцип на надеждност на данните“).

Член 4 Искания за информация до единните звена за контакт

(1) Държавите членки гарантират, че исканията за информация, подадени от тяхното единно звено за контакт и, когато това е предвидено от тяхното национално законодателство, от определения правоприлагащ орган до единното звено за контакт на друга държава членка, отговарят на изискванията, определени в параграфи 2 – 6. Държавите членки представят на Комисията списък на определените от тях правоприлагащи органи. Държавите членки информират Комисията при промени в този списък. Комисията публикува онлайн списъците и всички техни актуализации. Държавите членки гарантират, че когато определените от тях правоприлагащи органи изпращат искане за информация до единното звено за контакт на друга държава членка, едновременно с това те изпращат копие от това искане до своето единно звено за контакт.

(2) Държавите членки, като разглеждат всеки конкретен случай, могат да разрешат на определените от тях правоприлагащи органи да не изпращат копие от искането за информация до своето единно звено за контакт едновременно с изпращането му до единното звено за контакт на друга държава членка в съответствие с параграф 1, ако това би представлявало заплаха в един или повече от следните случаи:

а) текущо изключително чувствително разследване, за което обработването на информация изисква подходящо ниво на поверителност;

б) случаи, свързани с тероризъм, при които няма извънредни ситуации или ситуации на управление на кризи;

в) случаи, в които е застрашена безопасността на физическо лице.

(3) Държавите членки гарантират, че искания за информация се подават до единното звено за контакт на друга държава членка само когато са налице обективни причини да се счита, че:

а) исканата информация е необходима и пропорционална за постигане на целта, посочена в член 1, параграф 1, първа алинея; както и че

б) исканата информация е налична за съответната друга държава членка.

(4) Държавите членки гарантират, че във всяко искане за информация до единното звено за контакт на друга държава членка се посочва дали то е спешно и, ако това е така, се посочват причините за спешността. Подобни искания за информация се считат за спешни, когато с оглед на всички относими факти и обстоятелства по разглеждания случай са налице обективни причини да се счита, че исканата информация попада в една или повече от следните категории:

а) тя е от съществено значение за предотвратяването на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност на държава членка;

б) тя е необходима за предотвратяване на непосредствена заплаха за живота или физическата неприкосновеност на дадено лице;

в) тя е необходима за приемане на решение, което може да включва запазването на ограничителни мерки, представляващи лишаване от свобода;

г) тя е изложена на непосредствен риск от загуба на актуалност, ако не бъде предоставена спешно, и се счита за важна с оглед на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления.

(5) Държавите членки гарантират, че исканията за информация, подадени до единното звено за контакт на друга държава членка, съдържат всички необходими подробности, за да се даде възможност за тяхното адекватно и бързо обработване в съответствие с настоящата директива, включително най-малко следното:

а) описание на исканата информация, което е възможно най-подробно, като се имат предвид дадените обстоятелства;

б) описание на целта, за която се иска информацията, включително описание на фактите и посочване на престъплението, послужило за основание на искането;

в) обективните причини, според които се счита, че исканата информация е налична при замолената държава членка;

г) обяснение на връзката между целта, за която е поискана информацията, и физическото или юридическото лице или субект, за които се отнася информацията, когато е приложимо;

д) причините, поради които искането се счита за спешно, когато е приложимо, в съответствие с параграф 4;

е) ограничения върху използването на информацията, която се съдържа в искането, за цели, различни от тези, за които е подадено искането.

(6) Държавите членки гарантират, че исканията за информация се подават до единното звено за контакт на друга държава членка на един от езиците, включени в списъка, изготвен от съответната друга държава членка в съответствие с член 11.

Член 5 Предоставяне на информация въз основа на искания до единни звена за контакт

(1) Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт предоставя исканата информация в съответствие с член 4 във възможно най-кратък срок и при всички случаи в следните срокове, според случая:

а) осем часа в случай на спешни искания, свързани с пряко достъпна информация;

б) три календарни дни в случай на спешни искания, свързани с непряко достъпна информация;

в) седем календарни дни за всички други искания. Сроковете, посочени в първа алинея, започват да текат веднага след получаване на искането за информация.

(2) Когато съгласно националното ѝ право в съответствие с член 9 дадена държава членка може да предостави исканата информация само след получаване на съдебно разрешение, същата държава членка може да се отклони от сроковете, определени в параграф 1 от настоящия член, доколкото това е необходимо за получаване на такова разрешение. В такива случаи държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт извършва следните две действия:

а) незабавно информира единното звено за контакт или, когато е приложимо, определения правоприлагащ орган на молещата държава членка за очакваното забавяне, като посочва продължителността на очакваното забавяне и причините за него;

б) впоследствие информира единното звено за контакт или, когато е приложимо, определения правоприлагащ орган на молещата държава членка за развитията по случая и предоставя исканата информация възможно най-бързо след получаване на съдебното разрешение.

(3) Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт предоставя информацията, поискана в съответствие с член 4, на единното звено за контакт или, когато е приложимо, на определения правоприлагащ орган на молещата държава членка на езика, на който е подадено искането за информация в съответствие с член 4, параграф 6. Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт изпраща копие от исканата информация на единното звено за контакт на молещата държава членка едновременно с предоставянето на исканата информация на определения правоприлагащ орган на тази държава членка. Държавите членки могат да разрешат на единното звено за контакт да не изпраща едновременно с предоставянето на информация на определените правоприлагащи органи на друга държава членка в съответствие с настоящия член копие от тази информация до единното звено за контакт на тази друга държава членка, ако това би представлявало заплаха в един или повече от следните случаи:

а) текущо изключително чувствително разследване, за което обработването на информация изисква подходящо ниво на поверителност;

б) случаи, свързани с тероризъм, при които няма извънредни ситуации или ситуации на управление на кризи;

в) случаи, в които е застрашена безопасността на физическо лице.

Член 6 Откази на искания за информация

(1) Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт отказва да предостави информацията, поискана в съответствие с член 4, само ако е налице някое от следните основания:

а) исканата информация не е налична при единното звено на контакт и компетентните правоприлагащи органи на замолената държава членка;

б) искането за информация не отговаря на изискванията, посочени в член 4;

в) съдебното разрешение, което се изисква съгласно националното право на замолената държава членка в съответствие с член 9, е било отказано;

г) исканата информация представлява лични данни, различни от тези, които попадат в категориите лични данни, посочени в член 10, буква б);

д) установено е, че исканата информация е неточна, непълна или вече не е актуална и не може да бъде предоставена в съответствие с член 7, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/680;

е) има обективни причини да се счита, че предоставянето на исканата информация:

ж) искането се отнася до:

з) поисканата информация първоначално е получена от друга държава членка или от трета държава и тази държава членка или трета държава не е дала съгласието си за предоставянето на информацията. Държавите членки полагат дължима грижа, когато преценяват дали искането за информация, подадено до тяхното единно звено за контакт, е в съответствие с изискванията, предвидени в член 4, по-специално по отношение на това дали е налице явно нарушение на основните права. Всеки отказ на искане за информация засяга само частта от исканата информация, за която се отнасят основанията, посочени в първа алинея, и когато е приложимо, не засяга задължението за предоставяне на останалите части от информацията в съответствие с настоящата директива.

(2) Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт информира единното звено за контакт или, когато е приложимо, определения правоприлагащ орган на молещата държава членка за отказа на искането за информация, като посочва причините за отказа в сроковете, предвидени в член 5, параграф 1.

(3) Когато е приложимо, държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт незабавно отправя до единното звено за контакт или, когато е приложимо, до определения правоприлагащ орган на молещата държава членка искане за разяснения или уточнения, необходими за обработването на искане за информация, което в противен случай би било отказано. Сроковете, посочени в член 5, параграф 1, спират да текат от момента, в който единното звено за контакт или, когато е приложимо, определеният правоприлагащ орган на молещата държава членка получи искането за разяснения или уточнения, до момента, в който бъдат предоставени поисканите разяснения или уточнения.

(4) Отказите на искания за информация, мотивите за тези откази, исканията за разяснения или уточнения и разясненията или уточненията, посочени в параграф 3 от настоящия член, както и всяка друга комуникация, свързана с исканията за информация, подадени до единното звено за контакт на друга държава членка, се предават на езика, на който е подадено искането в съответствие с член 4, параграф 6.

Член 7 Предоставяне на информация по собствена инициатива

(1) Държавите членки могат да предоставят по собствена инициатива чрез своето единно звено за контакт или чрез своите компетентни правоприлагащи органи всяка информация, налична при единното звено за контакт или при компетентните правоприлагащи органи, на единните звена за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки, когато има обективни причини да се счита, че тази информация може да е от значение за тези други държави членки за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления.

(2) Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт или техните компетентни правоприлагащи органи предоставят по своя собствена инициатива наличната при тях информация на единните звена за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки, когато има обективни причини да се счита, че тази информация може да е от значение за тези други държави членки за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на тежки престъпления. Такова задължение обаче не съществува, ако по отношение на тази информация се прилагат основанията, посочени в член 6, параграф 1, буква в) или е).

(3) Държавите членки гарантират, че когато тяхното единно звено за контакт или техните компетентни правоприлагащи органи предоставят информация по своя собствена инициатива на единното звено за контакт на друга държава членка в съответствие с параграфи 1 или 2, те правят това на един от езиците, включени в списъка, изготвен от съответната друга държава членка в съответствие с член 11. Държавите членки гарантират, че когато тяхното единно звено за контакт предоставя информация по собствена инициатива на компетентния правоприлагащ орган на друга държава членка, едновременно с това то изпраща копие от информацията на единното звено за контакт на тази друга държава членка. Държавите членки гарантират, че когато техните компетентни правоприлагащи органи предоставят информация по собствена инициатива на друга държава членка, едновременно с това те изпращат копие от информацията на единното звено за контакт на своята държава членка и когато е целесъобразно, на единното звено за контакт на тази друга държава членка.

(4) Държавите членки могат да разрешат на правоприлагащите си органи да не изпращат, едновременно с предоставянето на информация на единното звено за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на друга държава членка в съответствие с настоящия член, копие от тази информация до единното звено за контакт на своята държава членка или до единното звено за контакт на тази друга държава членка, ако това би представлявало заплаха в един или повече от следните случаи:

а) текущо изключително чувствително разследване, за което обработването на информация изисква подходящо ниво на поверителност;

б) случаи, свързани с тероризъм, при които няма извънредни ситуации или ситуации на управление на кризи;

в) случаи, в които e застрашена безопасността на физическо лице.

Член 8 Обмен на информация при искания, подадени пряко до компетентните правоприлагащи органи

(1) Държавите членки гарантират, че когато тяхното единно звено за контакт подава искания за информация пряко до компетентния правоприлагащ орган на друга държава членка, едновременно с това то изпраща копие от искането на единното звено за контакт на тази друга държава членка. Държавите членки гарантират, че когато един от техните компетентни правоприлагащи органи предоставя информация във връзка с такива искания, едновременно с това той изпраща копие от тази информация на единното звено за контакт на своята държава членка.

(2) Държавите членки гарантират, че когато един от техните компетентни правоприлагащи органи подава искане за информация или предоставя информация във връзка с такова искане пряко до компетентен правоприлагащ орган на друга държава членка, едновременно с това той изпраща копие от това искане или тази информация на единното звено за контакт на своята държава членка, както и на единното звено за контакт на тази друга държава членка.

(3) Държавите членки могат да разрешат на своето единно звено за контакт или на своите компетентни правоприлагащи органи да не изпращат копия от исканията или информацията, посочени в параграф 1 или 2, ако това би представлявало заплаха в един или повече от следните случаи:

а) текущо изключително чувствително разследване, за което обработването на информация изисква подходящо ниво на поверителност;

б) случаи, свързани с тероризъм, при които няма извънредни ситуации или ситуации на управление на кризи;

в) случаи, в които е застрашена безопасността на физическо лице.

Член 9 Съдебно разрешение

(1) Държавите членки не изискват съдебно разрешение за предоставянето на информация на единното звено за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на друга държава членка съгласно глава II или III, когато в националното право не се изисква такова съдебно разрешение за предоставянето на подобна информация в рамките на съответната държава членка.

(2) Държавите членки гарантират, че когато съгласно националното им право се изисква съдебно разрешение за предоставянето на информация на единното звено за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на друга държава членка съгласно глава II или III, тяхното единно звено за контакт или техните компетентни правоприлагащи органи незабавно предприемат всички необходими стъпки в съответствие с националното им право, за да получат такова съдебно разрешение във възможно най-кратък срок.

(3) Исканията за съдебно разрешение, посочено в параграф 2, се разглеждат и решават в съответствие с националното право на държавата членка на компетентния съдебен орган.

Член 10 Допълнителни правила за информацията, която представлява лични данни

Държавите членки гарантират, че когато тяхното единно звено за контакт или техните компетентни правоприлагащи органи предоставят информация съгласно глава II или III, която представлява лични данни:

а) личните данни са точни, пълни и актуални в съответствие с член 7, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/680;

б) категориите предоставени лични данни за отделните категории субекти на данни остават ограничени до изброените в раздел Б от приложение II към Регламент (ЕС) 2016/794 и са необходими и пропорционални за постигането на целта на искането;

в) тяхното единно звено за контакт или техните компетентни правоприлагащи органи също предоставят, едновременно и доколкото е възможно, необходимите елементи, които позволяват на единното звено за контакт или на компетентния правоприлагащ орган на другата държава членка да оцени степента на точност, пълнота и надеждност на личните данни, както и степента, в която личните данни са актуални.

Член 11 Списък на езиците

(1) Държавите членки съставят и актуализират списък, в който се посочват един или повече от езиците, на които тяхното единно звено за контакт е в състояние да обменя информация. Този списък включва английски език.

(2) Държавите членки предоставят на Комисията списъка, посочен в параграф 1, както и всички негови актуализации. Комисията публикува онлайн съвкупния текст на тези списъци и го поддържа актуален.

Член 12 Предоставяне на информация на Европол

(1) Държавите членки гарантират, че когато тяхното единно звено за контакт или техните компетентни правоприлагащи органи изпращат искания за информация, предоставят информация въз основа на такива искания или предоставят информация по собствена инициатива съгласно глава II или II от настоящата директива, служителите на тяхното единно звено за контакт или на техните компетентни правоприлагащи органи също така извършват оценка във всеки отделен случай и при условията на член 7, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2016/794 дали е необходимо да изпратят копие от искането за информация или от предоставената информация на Европол, доколкото информацията, с която е свързана комуникацията, се отнася до престъпления, попадащи в обхвата на целите на Европол, посочени в член 3 от Регламент (ЕС) 2016/794.

(2) Държавите членки гарантират, че когато на Европол се изпраща копие от искане за информация или копие от информация съгласно параграф 1 от настоящия член, целите на обработването на информацията и всички евентуални ограничения за това обработване съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2016/794 се съобщават надлежно на Европол. Държавите членки гарантират, че информацията, получена първоначално от друга държава членка или от трета държава, се изпраща на Европол съгласно параграф 1 от настоящия член само ако тази друга държава членка или трета държава е дала съгласието си.

Член 13 Сигурен канал за комуникация

(1) Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт или техните компетентни правоприлагащи органи използват мрежовото приложение за защитен обмен на информация (SIENA) на Европол, за да изпращат искания за информация, да предоставят информация във връзка с такива искания или да предоставят информация по своя собствена инициатива съгласно глава II или III или съгласно член 12.

(2) Държавите членки могат да разрешат на своето единно звено за контакт или на своите компетентни правоприлагащи органи да не използват SIENA, за да изпращат искания за информация, да предоставят информация във връзка с такива искания или да предоставят информация по своя собствена инициатива съгласно глава II или III или съгласно член 12, в един или повече от следните случаи:

а) обменът на информация изисква участието на трети държави или международни организации или има обективни причини да се смята, че такова участие ще бъде необходимо на по-късен етап, включително чрез канала за комуникация на Интерпол;

б) спешността на искането за информация налага временното използване на друг канал за комуникация;

в) неочакван технически или оперативен инцидент възпрепятства използването на SIENA за обмен на информация от тяхното единно звено за контакт или техните компетентни правоприлагащи органи.

(3) Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт, както и всички техни компетентни правоприлагащи органи, които могат да участват в обмена на информация съгласно настоящата директива, са пряко свързани със SIENA, включително, когато е целесъобразно, посредством мобилни устройства.

Член 14 Създаване или определяне и задачи и компетентност на единното звено за контакт

(1) Всяка държава членка създава или определя единно звено за контакт. Единното звено за контакт е централната структура, отговаряща за координирането и улесняването на обмена на информация съгласно настоящата директива.

(2) Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт е оборудвано и оправомощено да изпълнява най-малко всяка от следните задачи:

а) да получава и оценява искания за информация, подадени в съответствие с член 4 на езиците, посочени съгласно член 11, параграф 2;

б) да предава исканията за информация към съответните компетентни правоприлагащи органи и когато е необходимо, да координира между тях обработването на такива искания и предоставянето на информация в съответствие с тях;

в) да координира анализирането и структурирането на информацията с оглед на предоставянето ѝ на единните звена за контакт и когато е приложимо, на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки;

г) при поискване или по своя собствена инициатива да предоставя информация на други държави членки в съответствие с членове 5 и 7;

д) да отказва да предоставя информация в съответствие с член 6 и при необходимост да иска разяснения или уточнения в съответствие с член 6, параграф 3;

е) да изпраща искания за информация до единните звена за контакт на други държави членки в съответствие с член 4 и при необходимост да предоставя разяснения или уточнения в съответствие с член 6, параграф 3.

(3) Държавите членки гарантират, че:

а) тяхното единно звено за контакт:

б) съдебните органи, компетентни да предоставят съдебните разрешения, изисквани съгласно националното право в съответствие с член 9, са на разположение на единното звено за контакт при повикване 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

(4) Държавите членки уведомяват Комисията в срок от един месец след създаването или определянето на своето единно звено за контакт. Те съобщават на Комисията, когато са налице промени по отношение на тяхното единно звено за контакт. Комисията публикува уведомленията и всички техни актуализации в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 15 Организация, състав и обучение

(1) Държавите членки определят организацията и състава на своето единно звено за контакт по такъв начин, че то да може да изпълнява задачите си съгласно настоящата директива по ефикасен и ефективен начин.

(2) Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт се състои от служители на компетентните им правоприлагащи органи, чието участие е необходимо за адекватния и бърз обмен на информация съгласно настоящата директива, включително най-малко представители на следните органи, доколкото съответната държава членка е задължена от приложимото законодателство или международно споразумение да създаде или определи такива звена или бюра:

а) националното звено на Европол, създадено по силата на член 7 от Регламент (ЕС) 2016/794;

б) бюрото SIRENE, създадено по силата на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1862;

в) националното централно бюро на Интерпол, създадено по силата на член 32 от Устава на Международната организация на криминалната полиция – Интерпол.

(3) Държавите членки гарантират, че служителите в тяхното единно звено за контакт разполагат с подходяща квалификация, за да изпълняват своите функции съгласно настоящата директива. За тази цел държавите членки предоставят на служителите на своето единно звено за контакт достъп до подходящо и редовно обучение, и по-специално относно:

а) използването на инструментите за обработване на данни, използвани в единното звено за контакт, по-специално SIENA и деловодната система;

б) прилагането на правото на Съюза и националното право, което е от значение за дейностите на единното звено за контакт съгласно настоящата директива, по-специално относно защитата на личните данни, включително Директива (ЕС) 2016/680, относно трансграничното сътрудничество между правоприлагащите органи, включително настоящата директива и Регламент (ЕС) 2016/794, и относно обработването на поверителна информация;

в) използването на езиците, които са включени в списъка, съставен от съответната държава членка съгласно член 11.

Член 16 Деловодна система

(1) Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт въвежда и администрира единна електронна деловодна система, която да служи за хранилище, позволяващо на единното звено за контакт да изпълнява задачите си съгласно настоящата директива. Деловодната система има най-малко всяка от следните функции и възможности:

а) записване на входящите и изходящите искания за информация, посочени в членове 5 и 8, и на всякаква друга комуникация във връзка с тези искания с единните звена за контакт и когато е приложимо, с компетентните правоприлагащи органи на други държави членки, включително информацията относно отказите на искания за информация и искания за предоставянето на разяснения или уточнения и самите разяснения или уточнения, посочени съответно в член 6, параграфи 2 и 3;

б) записване на комуникацията между единното звено за контакт и компетентните правоприлагащи органи съгласно член 14, параграф 2, буква б);

в) записване на предоставянето на информация на единните звена за контакт и когато е приложимо, на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки в съответствие с членове 5, 7 и 8;

г) съпоставяне на входящите искания за информация, посочени в членове 5 и 8, с информацията, налична при единното звено за контакт, включително информацията, предоставена в съответствие с член 5, параграф 3, втора алинея и член 7, параграф 3, втора алинея, и друга относима информация, записана в деловодната система;

д) осигуряване на адекватни и бързи последващи действия във връзка с входящите искания за информация, посочени в член 4, по-специално с оглед на спазването на сроковете за предоставяне на исканата информация, посочени в член 5;

е) оперативна съвместимост със SIENA, като по-специално се гарантира, че входящата комуникация чрез SIENA може да бъде записвана директно в деловодната система и че изходящата комуникация чрез SIENA може да бъде изпращана директно от деловодната система;

ж) генериране на статистически данни по отношение на обмена на информация съгласно настоящата директива за целите на оценката и мониторинга, по-специално за целите на член 18;

з) достъп за регистриране и други дейности по обработване във връзка с информацията, съдържаща се в деловодната система, за целите на отчетността и киберсигурността в съответствие с член 25 от Директива (ЕС) 2016/680.

(2) Държавите членки гарантират, че всички рискове, свързани с киберсигурността, отнасящи се до деловодната система, по-специално по отношение на нейната архитектура, управление и контрол, се управляват и разглеждат по предпазлив и ефективен начин, както и че са предвидени подходящи предпазни мерки срещу неразрешен достъп и злоупотреба.

(3) Държавите членки гарантират, че деловодната система съдържа лични данни само доколкото това е необходимо и пропорционално, за да може единното звено за контакт да изпълнява задачите, възложени му съгласно настоящата директива, и че съдържащите се в нея лични данни впоследствие се заличават необратимо.

(4) Държавите членки гарантират, че тяхното единно звено за контакт извършва преглед на спазването на параграф 3 – за първи път най-късно шест месеца след приключването на обмена на информация и впоследствие редовно.

Член 17 Сътрудничество между единните звена за контакт

(1) Държавите членки насърчават практическото сътрудничество между своите единни звена за контакт и компетентни правоприлагащи органи за целите на настоящата директива.

(2) Държавите членки гарантират, че ръководителите на единните звена за контакт се срещат най-малко веднъж годишно, за да оценят качеството на сътрудничеството между своите служби, да обсъдят необходимите технически или организационни мерки в случай на затруднения и да изяснят процедурите, когато е необходимо.

Член 18 Статистика

(1) До 1 март всяка година всяка държава членка предоставя на Комисията статистически данни за обмена на информация с други държави членки съгласно настоящата директива, извършен през предходната календарна година.

(2) Всяка държава членка гарантира, че статистическите данни, посочени в параграф 1, обхващат като минимум:

а) броя на исканията за информация, подадени от нейното единно звено за контакт и когато е приложимо, от нейните компетентни правоприлагащи органи;

б) броя на исканията за информация, получени от нейното единно звено за контакт и нейните компетентни правоприлагащи органи, и броя на исканията за информация, на които те са отговорили, с разбивка по спешност (спешни и неспешни искания) и по молещи държави членки;

в) броя на исканията за информация, отказани съгласно член 6, с разбивка по молещи държави членки и по основания за отказ;

г) броя на случаите, в които е налице отклонение от сроковете, предвидени в член 5, параграф 1, дължащо се на това, че е било необходимо да се получи съдебно разрешение в съответствие с член 5, параграф 2, с разбивка по държави членки, подали съответните искания за информация.

(3) Комисията събира минимума от статистически данни, предоставен от държавите членки съгласно параграф 2, и го предоставя на разположение на Европейския парламент и на Съвета.

Член 19 Докладване

(1) В срок до 12 юни 2026 г. и на всеки пет години след 12 юни 2027 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на прилагането на настоящата директива, съдържащ подробна информация за прилагането на настоящата директива във всяка от държавите членки. При съставянето на посочения доклад Комисията обръща особено внимание на ефикасността на обмена на информация между компетентните правоприлагащи органи, на основанията за отказ на искания за информация, по-специално когато исканията попадат извън обхвата на целите на настоящата директива, и на спазването на разпоредбите за защита на личните данни и предоставянето на информация на Европол.

(2) В срок до 12 юни 2027 г. и на всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на ефективността на настоящата директива, по-специално въздействието ѝ върху сътрудничеството в областта на правоприлагането, задълженията, определени в член 14, параграф 3, буква а), точка iii), и защитата на личните данни. Комисията взема предвид информацията, предоставена от държавите членки, както и всяка друга имаща отношение информация, свързана с транспонирането и прилагането на настоящата директива, включително, когато е приложимо, практическите пречки, които възпрепятстват ефективното ѝ прилагане. Въз основа на тази оценка Комисията взема решение относно подходящите последващи действия, включително, ако е целесъобразно, законодателно предложение.

Член 20 Изменения на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген

От 12 декември 2024 г. частите от членове 39 и 46 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, които не са заменени с Рамково решение 2006/960/ПВР, се заменят с настоящата директива, доколкото посочените членове се отнасят до обмена на информация, попадащ в обхвата на настоящата директива.

Член 21 Отмяна

Рамково решение 2006/960/ПВР се отменя, считано от 12 декември 2024 г. Позоваванията на отмененото рамково решение се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложението.

Член 22 Транспониране

(1) Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 12 декември 2024 г. Те незабавно информират Комисията за това. Чрез дерогация от първа алинея държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 13 най-късно до 12 юни 2027 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите членки приемат разпоредбите, посочени в първа и втора алинея, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

(2) Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 23 Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 24 Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите. Съставено в Страсбург на 10 май 2023 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател J. ROSWALL

Приложение 1

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета Настоящата директива Член 1 Член 1 Член 2 Член 2 Член 3 Членове 3 и 9 Член 4 Член 5 Член 5 Член 4 Член 6 Членове 11, 12 и 13 Член 7 Членове 7 и 8 Член 8 Член 10 Член 9 Член 3 Член 10 Член 6 Член 11 Член 21 Член 12 Член 19 Член 13 Член 22