Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 година относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 Текст от значение за ЕИП

Член 1 Предмет

С настоящата директива се определят правилата за издаването на разрешения, за текущата дейност и за прозрачността на дейността на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), които управляват и/или предлагат алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) в Съюза.

Член 2 Приложно поле

(1) При спазване на параграф 3 от настоящия член и член 3, настоящата директива се прилага за:

а) ЛУАИФ от ЕС, които управляват един или повече АИФ, независимо дали тези АИФ са от ЕС или от трета държава;

б) ЛУАИФ от трета държава, които управляват един или повече АИФ от ЕС; и

в) ЛУАИФ от трета държава, които предлагат един или повече АИФ в Съюза, независимо дали тези АИФ са от ЕС или от трета държава.

(2) За целите на параграф 1 е без значение:

а) дали АИФ е инвестиционно дружество от отворен или затворен тип;

б) дали АИФ е учреден съгласно договорното право или съгласно тръстовото право, или въз основа на устав, или има друга правна форма;

в) правно-организационната структура на ЛУАИФ.

(3) Директивата не се прилага за следните субекти:

а) холдингови дружества;

б) институции за професионално пенсионно осигуряване, включени в приложното поле на Директива 2003/41/ЕО, включително, когато е приложимо, структурите, които отговарят за управлението на тези институции и които действат от тяхно име, посочени в член 2, параграф 1 от същата директива, или управляващи вложенията лица, посочени съгласно член 19, параграф 1 от същата директива, при условие че не управляват АИФ;

в) наднационални институции като Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд, европейските финансови институции за развитие и двустранните банки за развитие, Световната банка, Международния валутен фонд и други наднационални институции и подобни международни организации, когато такива институции или организации управляват АИФ и доколкото тези АИФ осъществяват дейност в обществен интерес;

г) национални централни банки;

д) национални, регионални и местни органи на изпълнителната власт и органи или други институции, които управляват фондове за финансиране на системите за социална сигурност и на пенсионните системи;

е) схеми за участие на служители или спестовни схеми на служители;

ж) предприятия със специална цел дейности по секюритизация.

(4) Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че посочените в параграф 1 ЛУАИФ във всеки един момент спазват настоящата директива.

Член 3 Освобождавания

(1) Настоящата директива не се прилага за ЛУАИФ, които управляват един или повече АИФ, чиито единствени инвеститори са самите те или техни предприятия майки, техни дъщерни предприятия или други дъщерни предприятия на тези предприятия майки, при условие че никой от тези инвеститори не е АИФ.

(2) Без да се засяга прилагането на член 46, само параграфи 3 и 4 от настоящия член се прилагат по отношение на следните ЛУАИФ:

а) ЛУАИФ, които пряко или непряко — посредством дружество, с което са свързани чрез общо управление или контрол, или чрез съществено пряко или непряко участие, управляват портфейли от АИФ, чиито управлявани активи, включително активи, придобити чрез използването на ливъридж, общо не надхвърлят прага от 100 милиона евро; или

б) ЛУАИФ, които пряко или непряко — посредством дружество, с което са свързани чрез общо управление или контрол, или чрез съществено пряко или непряко участие, управляват портфейли от АИФ, чиито управлявани активи общо не надхвърлят прага от 500 милиона евро, когато портфейлите на АИФ се състоят от АИФ, които не използват ливъридж и при които правото на обратно изкупуване не може да се упражнява през период от пет години след датата на първоначалните инвестиции във всеки АИФ.

(3) Държавите-членки гарантират, че ЛУАИФ, посочени в параграф 2, най-малкото:

а) подлежат на регистрация от компетентните органи в своята държава-членка по произход;

б) в момента на регистрацията представят идентификационни данни за себе си и за управляваните от тях АИФ пред компетентните органи в своята държава-членка по произход;

в) в момента на регистрацията предоставят информация относно инвестиционните стратегии на управляваните от тях АИФ пред компетентните органи в своята държава-членка по произход;

г) редовно предоставят информация на компетентните органи в своята държава-членка по произход за основните инструменти, с които търгуват, и за основните експозиции и най-важните концентрации на управляваните от тях АИФ, за да могат компетентните органи ефективно да наблюдават системния риск, и

д) уведомяват компетентните органи в своята държава-членка по произход, ако престанат да отговарят посочените в параграф 2 условия. Настоящият параграф и параграф 2 се прилагат, без да се засягат по-строгите правила, приети от държавите-членки по отношение на ЛУАИФ, посочени в параграф 2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато престане да отговаря на условията по параграф 2, в срок от 30 календарни дни съответното ЛУАИФ подава заявление за разрешение, съгласно съответните процедури, предвидени в настоящата директива.

(4) Посочените в параграф 2 ЛУАИФ нямат правата по настоящата директива, освен ако не решат да поискат да бъдат включени в приложното поле на настоящата директива. В такъв случай настоящата директива започва да се прилага изцяло за тези ЛУАИФ.

(5) Комисията приема актове за изпълнение, за да се конкретизират процедурите за ЛУАИФ, които са взели решение да поискат да бъдат включени в приложното поле на настоящата директива в съответствие с параграф 4. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 59, параграф 2.

(6) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки, в които се посочва:

а) как да се изчисляват посочените в параграф 2 прагове и как да бъдат третирани ЛУАИФ, които управляват АИФ, чиито управлявани активи, включително активи, придобити чрез използването на ливъридж, в рамките на същата календарна година понякога надхвърлят и/или падат под съответния праг;

б) задължението за регистрация и задължението за предоставяне на информация с цел ефективно наблюдение на системния риск, предвидено в параграф 3; и

в) задължението за уведомяване на компетентните органи, предвидено в параграф 3.

Член 4 Определения

(1) За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

а) „АИФ“ означава предприятия за колективно инвестиране, включително техни инвестиционни подразделения:

б) „ЛУАИФ“ означава юридически лица, чиято обичайна стопанска дейност е да управляват един или повече АИФ;

в) „клон“, когато се използва във връзка с ЛУАИФ, означава място на дейност, което е част от ЛУАИФ, което няма правосубектност и което предоставя услуги, за които ЛУАИФ е получило разрешение; всички места на дейност, установени в една и съща държава-членка от ЛУАИФ със седалище в друга държава-членка или в трета държава, се считат за един клон;

г) „отсрочено възнаграждение“ означава част от печалбата на АИФ, начислена в полза на ЛУАИФ като компенсация за управлението на АИФ, без да се включва участие в печалбата на АИФ, начислена в полза на ЛУАИФ като възвръщаемост на инвестиции на ЛУАИФ в АИФ;

д) „тесни връзки“ означава ситуация, в която две или повече физически или юридически лица са свързани чрез:

е) „компетентни органи“ означава националните органи на държавите-членки, които съгласно законови или подзаконови нормативни актове имат правомощия да упражняват надзор върху ЛУАИФ;

ж) „компетентни органи“, когато се използва във връзка с депозитар, означава:

з) „компетентни органи на АИФ от ЕС“ означава националните органи на държава-членка, които съгласно законови или подзаконови нормативни актове имат правомощия да упражняват надзор върху АИФ;

и) „контрол“ означава контрол по смисъла на определението в член 1 от Директива 83/349/ЕИО;

й) „установен“ означава:

к) „АИФ от ЕС“ означава:

л) „ЛУАИФ от ЕС“ означава всяко ЛУАИФ, което има седалище в държава-членка;

м) „захранващ АИФ“ означава АИФ, който:

н) „финансов инструмент“ означава инструмент, посочен в раздел В от приложение I към Директива 2004/39/ЕО;

о) „холдингово дружество“ означава дружество с участие в едно или повече други дружества, чиято търговска дейност се състои в изпълнението на бизнес стратегия или стратегии чрез неговите дъщерни предприятия, свързани дружества или участия с цел да увеличи тяхната дългосрочна стойност и което е дружество, което:

п) „държава-членка по произход на АИФ“ означава:

р) „държава-членка по произход на ЛУАИФ“ означава държавата-членка, в която се намира седалището на ЛУАИФ; за ЛУАИФ от трета държава позоваването в настоящата директива на „държавата-членка по произход на ЛУАИФ“ означава „референтната държава-членка“, както е предвидено в глава VII;

с) „приемаща държава-членка на ЛУАИФ“ означава едно от следните:

т) „начален капитал“ означава средствата по смисъла на член 57, първа алинея, букви а) и б) от Директива 2006/48/ЕО;

у) „емитент“ означава всеки емитент на акции по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2004/109/ЕО, който има седалище в Съюза и чиито акции са допуснати за търгуване на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО;

ф) „законен представител“ означава физическо лице с местоживеене в Съюза или юридическо лице със седалище в Съюза, което, като е изрично определено от ЛУАИФ от трета държава, действа от негово име в отношенията му с власти, клиенти, органи и контрагенти на ЛУАИФ от трета държава в Съюза във връзка със задълженията на последното съгласно настоящата директива;

х) „ливъридж“ означава всеки метод, при който ЛУАИФ увеличава експозицията на управляван от него АИФ независимо дали посредством заемане на парични средства или ценни книжа или чрез ливъридж, включен в деривативни позиции, или по друг начин;

ц) „управление на АИФ“ означава изпълнение най-малко на функциите по управление на инвестиции, посочени в точка 1, букви а) и б) от приложение I, за един или повече АИФ;

ч) „предлагане“ означава всяка пряка или непряка оферта или продажба, по инициатива или от името на ЛУАИФ, на дялове или акции от управляван от него АИФ на инвеститори с местоживеене или седалище в Съюза;

ш) „главен АИФ“ означава всеки АИФ, в който друг АИФ инвестира или към който има експозиция в съответствие с буква м);

щ) „референтна държава-членка“ означава държавата-членка, определена в съответствие с член 37, параграф 4;

аа) „АИФ от трета държава“ означава всеки АИФ, който не е АИФ от ЕС;

аб) „ЛУАИФ от трета държава“ означава всяко ЛУАИФ, което не е ЛУАИФ от ЕС;

ав) „некотирано дружество“ означава всяко дружество със седалище в Съюза, чиито акции не са допуснати за търгуване на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО;

аг) „собствен капитал“ означава собствен капитал по смисъла на членове 56—67 от Директива 2006/48/ЕО;

ад) „предприятие майка“ означава предприятие майка по смисъла на членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО; адa) „предварително предлагане“ означава предоставяне на информация или комуникация, пряко или косвено, за инвестиционни стратегии или инвестиционни идеи, извършвано от ЛУАИФ от ЕС или от негово име, на потенциални професионални инвеститори с местоживеене или със седалище в Съюза, с цел да се провери интересът им по отношение на АИФ или подразделение, които още не са установени, или които са установени, но за които все още не е постъпило уведомление за предлагане на пазара съгласно член 31 или 32, в съответната държава членка на местоживеене на потенциалните инвеститори или в която те имат седалище, и което във всеки отделен случай не представлява предложение или пласиране спрямо потенциалния инвеститор за инвестиране в дяловете или акциите на въпросния АИФ или на негово подразделение;

ае) „основен борсов посредник“ означава кредитна институция, регулиран инвестиционен посредник или друг субект, подлежащ на пруденциално регулиране и текущ надзор, който предлага услуги на професионалните инвеститори, основно за финансиране и изпълнение на сделки с финансови инструменти като контрагент, и който може също така да предлага други услуги като клиринг и сетълмент на сделки, услуги по отговорно пазене, заемане на ценни книжа, съобразени с нуждите технически услуги и средства за оперативна поддръжка;

аж) „професионален инвеститор“ означава всеки инвеститор, който е считан за професионален клиент или при поискване може да бъде третиран като професионален клиент по смисъла на приложение II към Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 2 );

аз) „квалифицирано участие“ означава всяко пряко или непряко участие в ЛУАИФ, което представлява 10 % или повече от капитала или от правата на глас в съответствие с членове 9 и 10 от Директива 2004/109/ЕО, като се отчитат условията за сумиране на участието, предвидени в член 12, параграфи 4 и 5 от посочената директива, или което прави възможно упражняването на значително влияние върху управлението на ЛУАИФ, в което е това участие;

аи) „представители на служителите“ означава представители на служителите по смисъла на определението в член 2, буква д) от Директива 2002/14/ЕО;

ай) „инвеститор на дребно“ означава инвеститор, който не е професионален инвеститор;

ак) „дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие по смисъла на членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО;

ал) „надзорни органи“, когато се използва във връзка с АИФ от трета държава, означава националните органи на трета държава, които съгласно законов или подзаконов нормативен акт имат правомощия да упражняват надзор върху АИФ;

ам) „надзорни органи“, когато се използва във връзка с ЛУАИФ от трета държава, означава националните органи на трета държава, които съгласно законов или подзаконов нормативен акт имат правомощия да упражняват надзор върху ЛУАИФ;

ан) „предприятия със специална цел дейности по секюритизация“ означава предприятия, чиято единствена цел е да извършват секюритизация или секюритизации по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 24/2009 на Европейската централна банка от 19 декември 2008 г. относно статистиката на активите и пасивите на дружествата със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни транзакции ( 3 ), както и други дейности, подходящи за постигането на тази цел;

ао) „ПКИПЦК“ означава предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, получило разрешение съгласно член 5 от Директива 2009/65/ЕО;

ап) „централен депозитар на ценни книжа“ е централен депозитар на ценни книжа съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 );

ар) „капитал на АИФ“ означава съвкупните капиталови вноски и записания и непоискан капитал на АИФ, изчислени въз основа на сумите за инвестиране след приспадане на всички съответни такси, налози и разходи, които се поемат пряко или косвено от инвеститорите;

ас) „предоставяне на заем“ означава предоставянето на заем:

ат) „акционерен заем“ означава заем, който е предоставен от АИФ на предприятие, в което той притежава пряко или косвено най-малко 5 % от капитала или от правата на глас, и който не може да бъде продаден на трети лица независимо от капиталовите инструменти, притежавани от АИФ в същото предприятие;

ау) „АИФ, предоставящ заеми“ означава АИФ:

аф) „АИФ, използващ ливъридж“ означава АИФ, чиито експозиции се увеличават от ЛУАИФ, което го управлява, чрез заемане на парични средства или ценни книжа, чрез ливъридж, включен в деривативни позиции, или по друг начин;

(2) За целите на параграф 1, буква аг) от настоящия член се прилагат mutatis mutandis членове 13—16 от Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции ( 5 ).

(3) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на:

а) методите на ливъридж по смисъла на параграф 1, буква х), включително финансовите и/или правно-организационни структури, в които участват трети лица, контролирани от съответния АИФ, и

б) начините на изчисляване на ливъриджа.

(4) Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП) разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на видовете ЛУАИФ, когато това е от значение за прилагането на настоящата директива и за осигуряването на еднакви условия за нейното прилагане. На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 5 Определяне на ЛУАИФ

(1) Държавите-членки правят необходимото за всеки АИФ, управляван съгласно настоящата директива, да бъде определено само едно ЛУАИФ, което да отговаря за спазването на настоящата директива. Това ЛУАИФ е:

а) външно управляващо лице, което е юридическо лице, назначено от АИФ или от негово име, и на което за срока на това назначение е възложено управлението на АИФ (външно ЛУАИФ), или

б) самият АИФ, когато правно-организационната му форма позволява вътрешно управление и управителният му орган реши да не назначава външно ЛУАИФ, като в такъв случай АИФ получава разрешение в качеството на ЛУАИФ.

(2) Когато външното ЛУАИФ не може да осигури спазването на изискванията на настоящата директива, за което отговаря АИФ или друг субект, действащ от негово име, то веднага уведомява компетентните органи на своята държава-членка по произход и, когато е приложимо, компетентните органи на съответния АИФ от ЕС. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ изискат от ЛУАИФ да предприеме необходимите действия за коригиране на ситуацията.

(3) Ако независимо от предприемането на действията, посочени в параграф 2, несъответствието не бъде отстранено и доколкото то се отнася за ЛУАИФ от ЕС или АИФ от ЕС, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ изискват от последното да се оттегли като ЛУАИФ на съответния АИФ. В такъв случай АИФ не може повече да бъде предлаган в Съюза. Когато става въпрос за ЛУАИФ от трета държава, което управлява АИФ от трета държава, АИФ не може повече да бъде предлаган в Съюза. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ уведомяват веднага компетентните органи на приемащите държави-членки на ЛУАИФ.

Член 6 Условия за започване на дейност като ЛУАИФ

(1) Държавите-членки гарантират, че ЛУАИФ не управляват АИФ, освен ако не са получили разрешение в съответствие с настоящата директива. ЛУАИФ, които са получили разрешение в съответствие с настоящата директива, трябва във всеки един момент да отговарят на условията за получаване на разрешение, предвидени в настоящата директива.

(2) Държавите-членки изискват външните ЛУАИФ да не извършват никаква друга дейност, освен дейностите, посочени в приложение I към настоящата директива, и допълнителното управление на ПКИПЦК въз основа на разрешение по Директива 2009/65/ЕО.

(3) Държавите-членки изискват вътрешно управлявани АИФ да не извършват никаква друга дейност, освен вътрешното управление на съответния АИФ в съответствие с приложение I.

(4) Чрез дерогация от параграф 2, държавите-членки могат да разрешат на външно ЛУАИФ да предоставя следните услуги:

а) управление на инвестиционни портфейли, включително на портфейли, притежавани от пенсионни фондове и институции за професионално пенсионно осигуряване в съответствие с член 19, параграф 1 от Директива 2003/41/ЕО, съгласно мандатите, дадени от инвеститорите въз основа на преценка за всеки отделен клиент;

б) второстепенни услуги, включващи:

в) администриране на бенчмаркове в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1011;

г) дейности по обслужване на кредити в съответствие с Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ).

(5) Съгласно настоящата директива ЛУАИФ нямат право да извършват:

а) единствено услугите, посочени в параграф 4;

в) единствено дейностите, посочени в точка 2 от приложение I; или

г) услугите, посочени в точка 1, буква а) от приложение I, без същевременно да предоставят услугите, посочени в точка 1, буква б) от приложение I или обратното; или

д) администриране на бенчмаркове в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1011, които се използват в управляваните от тях АИФ.

(6) Член 15, член 16, с изключение на параграф 5, първа алинея, и членове 23, 24 и 25 от Директива 2014/65/ЕС се прилагат, когато ЛУАИФ предоставя услугите, посочени в параграф 4, букви а) и б) от настоящия член, във връзка с един или повече инструменти, изброени в приложение I, раздел В към Директива 2014/65/ЕС.

(7) Държавите-членки изискват от ЛУАИФ да предоставят на компетентните органи на своята държава-членка по произход информацията, необходима за постоянното наблюдение за спазването на условията, предвидени в настоящата директива.

(8) Инвестиционните посредници, получили разрешително съгласно Директива 2004/39/ЕО, и кредитните институции, лицензирани съгласно Директива 2006/48/ЕО, не са длъжни да получат разрешение съгласно настоящата директива, за да могат да предоставят инвестиционни услуги, като например управление на индивидуални портфейли, във връзка с АИФ. Въпреки това инвестиционните посредници могат пряко или косвено да предлагат или да продават дялове или акции от АИФ на инвеститори в Съюза, само доколкото дяловете или акциите могат да бъдат предлагани на пазара в съответствие с настоящата директива.

Член 7 Заявление за издаване на разрешение

(1) Държавите-членки изискват ЛУАИФ да подадат заявление за издаване на разрешение пред компетентните органи на тяхната държава-членка по произход.

(2) Държавите членки изискват ЛУАИФ, което подава заявление за издаване на разрешение, да представи на компетентните органи на своята държава членка по произход следната информация във връзка с ЛУАИФ:

а) информация за лицата, ръководещи на практика стопанската дейност на ЛУАИФ, по-специално по отношение на функциите, посочени в приложение I, включително:

аа) фирма и съответния идентификационен код на правния субект за ЛУАИФ;

б) идентификационни данни за акционерите или членовете на ЛУАИФ, преки или непреки, физически или юридически лица, които имат квалифицирано участие, и данни за размера на това участие;

в) програма за дейността, определяща организационната структура на ЛУАИФ, включително информация за това как ЛУАИФ възнамерява да изпълнява задълженията си по глави II, III, IV и, когато е приложимо, глави V — VIII от настоящата директива, и задълженията си по член 3, параграф 1, член 6, параграф 1, буква а) и член 13 от Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ), както и подробно описание на подходящите човешки и технически ресурси, които следва да бъдат използвани от ЛУАИФ за тази цел;

г) информация за политиките и практиките на ЛУАИФ във връзка с възнагражденията съгласно член 13;

д) информация относно договореностите за делегиране и вторично делегиране на трети лица на функциите в съответствие с член 20, състояща се най-малко от следното:

(3) Държавите-членки изискват ЛУАИФ, което подава заявление за издаване на разрешение, да представи на компетентните органи на своята държава-членка по произход и следната информация за АИФ, които възнамерява да управлява:

а) информация относно инвестиционните стратегии, включително видовете базови фондове, ако АИФ е фонд на фондове, и политиката на ЛУАИФ за използване на ливъридж, и относно рисковия профил и други характеристики на АИФ, които управлява или възнамерява да управлява, включително информация относно държавите-членки или трети държави, на чиято територия АИФ са установени или се очаква да бъдат установени;

б) информация относно мястото на установяване на главния АИФ, ако АИФ е захранващ АИФ;

в) устава или учредителните документи на всеки АИФ, който ЛУАИФ възнамерява да управлява;

г) информация относно мерките за определяне на депозитаря в съответствие с член 21 за всеки АИФ, който ЛУАИФ възнамерява да управлява;

д) всякаква допълнителна информация по член 23, параграф 1 за всеки АИФ, който ЛУАИФ управлява или възнамерява да управлява.

(4) Когато управляващо дружество е получило разрешение съгласно Директива 2009/65/ЕО (наричано по-нататък „управляващо ПКИПЦК дружество“) и подаде заявление за издаване на разрешение на ЛУАИФ съгласно настоящата директива, компетентните органи не могат да изискват от управляващото ПКИПЦК дружество да предоставя информация или документи, които управляващото ПКИПЦК дружество вече е предоставило, когато е подало заявление за издаване на разрешение съгласно Директива 2009/65/ЕО, при условие че въпросната информация или документи са актуални.

(5) Компетентните органи всяко тримесечие информират ЕОЦКП за разрешенията, които са издадени или отнети в съответствие с настоящата глава, както и за всички промени в списъка на АИФ, управлявани или предлагани в Съюза от лицензирани ЛУАИФ. ЕОЦКП поддържа централен публичен регистър, в който е посочено всяко ЛУАИФ, получило разрешение съгласно настоящата директива, компетентните органи на всяко такова ЛУАИФ и списък на АИФ, управлявани или предлагани в Съюза от такива ЛУАИФ. Регистърът е публично достъпен в електронен формат.

(8) До 16 април 2029 г. ЕОЦКП представя на Европейския парламент, Съвета и Комисията доклад, в който се анализират пазарните практики по отношение на делегирането и спазването на параграфи 1—5 от настоящия член и на член 20, въз основа, наред с другото, на данните, докладвани на компетентните органи в съответствие с член 24, параграф 2, буква г), и въз основа на упражняването на правомощията на ЕОЦКП за сближаване на надзорните практики. В този доклад се анализира и спазването на изискванията по същество на настоящата директива.

Член 8 Условия за издаване на разрешение

(1) Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ не издават разрешение, освен ако:

а) са убедени, че ЛУАИФ ще може да изпълни условията на настоящата директива;

б) ЛУАИФ разполага с достатъчен начален и собствен капитал в съответствие с член 9;

в) лицата, които на практика ръководят дейността на ЛУАИФ, притежават достатъчно добра репутация и разполагат с опит и по отношение на инвестиционните стратегии, следвани от АИФ, управляван от ЛУАИФ; като самоличността на тези лица, както и на всяко лице, което е приемник на техните функции, се съобщават незабавно на компетентните органи на държавите членки по произход на ЛУАИФ и решенията във връзка с управлението на дейността на ЛУАИФ се вземат от най-малко две отговарящи на тези условия физически лица, които са наети на пълно работно време от това ЛУАИФ или са изпълнителни членове или членове на управителния орган на ЛУАИФ, които са ангажирани на пълно работно време, за да ръководят стопанската дейност на това ЛУАИФ, и са с постоянно местопребиваване в Съюза;

г) акционерите или членовете на ЛУАИФ, които имат квалифицирано участие, са подходящи предвид необходимостта от добро и разумно управление на ЛУАИФ, и

д) главното управление и седалището на ЛУАИФ са разположени в една и съща държава-членка. Разрешението е валидно във всички държави-членки.

(2) Провеждат се консултации със съответните компетентни органи на другите заинтересовани държави-членки преди издаването на разрешение на следните ЛУАИФ:

а) дъщерно предприятие на друго ЛУАИФ, на управляващо ПКИПЦК дружество, на инвестиционен посредник, на кредитна институция или на застрахователно предприятие, получили разрешение в друга държава-членка;

б) дъщерно предприятие на предприятието майка на друго ЛУАИФ, на управляващо ПКИПЦК дружество, на инвестиционен посредник, на кредитна институция или на застрахователно предприятие, получили разрешение в друга държава-членка, и

в) дружество, контролирано от същите физически или юридически лица, които контролират друго ЛУАИФ или контролират управляващо ПКИПЦК дружество, инвестиционен посредник, кредитна институция или застрахователно предприятие, получили разрешение в друга държава-членка.

(3) Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ отказват да издадат разрешение, ако са възпрепятствани да изпълняват ефективно своите надзорни функции поради:

а) тесни връзки между ЛУАИФ и други физически или юридически лица;

б) законовите, подзаконовите или административните разпоредби на трета държава, които се прилагат по отношение на физически или юридически лица, с които ЛУАИФ поддържа тесни връзки;

в) трудности във връзка с прилагането на тези законови, подзаконови или административни разпоредби.

(4) Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ могат да ограничат обхвата на разрешението, по-специално по отношение на инвестиционните стратегии на АИФ, които ЛУАИФ има право да управлява.

(5) В срок от три месеца от подаването на пълно заявление компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ информират писмено заявителя дали е издадено или е отказано издаването на разрешение. Компетентните органи могат да удължат този срок с още три месеца, когато считат това за необходимо поради конкретните обстоятелства по случая и след като са уведомили ЛУАИФ за това. За целите на настоящия параграф дадено заявление се счита за пълно, ако ЛУАИФ е представило най-малко информацията, посочена в член 7, параграф 2, букви а)—г) и член 7, параграф 3, букви а) и б). ЛУАИФ могат да започнат да управляват АИФ, като прилагат инвестиционните стратегии, описани в заявлението в съответствие с член 7, параграф 3, буква а), в своите държави-членки по произход, веднага след като получат разрешение за това, но не по-рано от един месец след представяне на евентуално липсващата информация по член 7, параграф 2, буква д) и член 7, параграф 3, букви в), г) и д).

(6) За да се осигури последователно хармонизиране на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на регулаторни технически стандарти за конкретизиране на:

а) изискванията, приложими за ЛУАИФ по параграф 3;

б) изискванията, приложими за акционерите и членовете с квалифицирано участие, посочени в параграф 1, буква г);

в) пречките, които могат да възпрепятстват ефективното упражняване на надзорните функции на компетентните органи. На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 9 Начален капитал и собствен капитал

(1) Държавите-членки изискват ЛУАИФ, което е вътрешно управляван АИФ, да разполага с начален капитал от най-малко 300 000 EUR.

(2) Когато ЛУАИФ е назначено за външно лице, управляващо АИФ, ЛУАИФ трябва да разполага с начален капитал от най-малко 125 000 EUR.

(3) Когато стойността на портфейлите на АИФ, управлявани от ЛУАИФ, надхвърли 250 милиона евро, ЛУАИФ осигурява допълнителен собствен капитал. Този допълнителен собствен капитал възлиза на 0,02 % от стойността, с която портфейлите на ЛУАИФ надхвърлят 250 милиона евро, но въпреки това изискваната обща сума на първоначалния капитал и допълнителните средства не трябва да надхвърля 10 милиона евро.

(4) За целите на параграф 3 АИФ, управлявани от ЛУАИФ, включително АИФ, по отношение на които ЛУАИФ е делегирало функции в съответствие с член 20, с изключение на портфейли от АИФ, които ЛУАИФ управлява въз основа на делегиране, се считат за портфейли на ЛУАИФ.

(5) Независимо от параграф 3 собственият капитал на ЛУАИФ никога не е по-малък от сумата, изисквана съгласно член 13 от Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ).

(6) Държавите-членки могат да разрешат на ЛУАИФ да не осигуряват до 50 % от допълнителния собствен капитал, посочен в параграф 3, ако се ползват от гаранция за същата сума, предоставена от кредитна институция или от застрахователно предприятие, чието седалище се намира в държава-членка или в трета държава, в която за тях се прилагат пруденциални правила, които компетентните органи считат за равностойни на правилата, установени в правото на Съюза.

(7) За да се покрият евентуални рискове, свързани с професионалната отговорност, която може да бъде породена в резултат на осъществяваната от ЛУАИФ съгласно настоящата директива дейност, вътрешно управляваните АИФ и външните ЛУАИФ:

а) трябва да разполагат с допълнителен собствен капитал, който е достатъчен за покриването на евентуални рискове, свързани с отговорността, породена от професионална небрежност; или

б) трябва да имат застраховка за професионална отговорност за отговорността, породена от професионална небрежност, която е съобразена с покритите рискове.

(8) Собственият капитал, включително допълнителният собствен капитал, посочен в параграф 7, буква а), се инвестира в ликвидни активи или в активи, които могат да бъдат осребрени лесно и в кратък срок и не включват спекулативни позиции.

(9) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки във връзка с параграф 7 от настоящия член за конкретизиране на:

а) рисковете, които трябва да покриват допълнителният капитал или застраховката за професионална отговорност;

б) условията за определяне доколко са подходящи допълнителният собствен капитал или покритието на застраховката за професионална отговорност; и

в) начина за определяне на текущите корекции на допълнителния собствен капитал или на покритието на застраховката за професионална отговорност.

(10) С изключение на параграфи 7 и 8 и на делегираните актове, приети съгласно параграф 9, настоящият член не се прилага за ЛУАИФ, които са управляващи ПКИПЦК дружества.

Член 10 Промени в обхвата на разрешението

(1) Държавите-членки изискват ЛУАИФ да уведомят компетентните органи на своята държава-членка по произход за всякакви съществени промени в условията за първоначалното разрешение, по-специално съществени промени в информацията, предоставена в съответствие с член 7, преди внасянето на тези промени.

(2) Ако компетентните органи на държавата-членка по произход решат да наложат ограничения или да отхвърлят тези промени, те информират ЛУАИФ за това в срок от един месец след получаване на уведомлението. Компетентните органи могат да удължат този срок с най-много един месец, когато считат това за необходимо поради конкретните обстоятелства по случая и след като са уведомили ЛУАИФ за това. Промените се внасят, ако съответните компетентни органи не са се противопоставили на това в съответния срок за преценка.

Член 11 Отнемане на разрешението

Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ могат да отнемат разрешението, издадено на ЛУАИФ, в случай че то:

а) не използва разрешението в рамките на 12 месеца, изрично се откаже от разрешението или е прекратило дейността по настоящата директива през предходните шест месеца, освен ако държавата-членка не е предвидила, че в тези случаи разрешението се обезсилва;

б) е получило разрешение въз основа на неверни твърдения или по друг неправомерен начин;

в) вече не отговаря на условията, при които е издадено разрешението;

г) вече не отговаря на изискванията на Директива 2006/49/ЕО, ако неговото разрешение включва и услугата по управление на портфейл въз основа на преценка, посочена в член 6, параграф 4, буква а) от настоящата директива;

д) е извършило тежки или системни нарушения на разпоредбите, приети в съответствие с настоящата директива; или

е) попада в някоя от хипотезите, в които националното право, предвижда отнемане на разрешението във връзка с въпроси, които са извън приложното поле на настоящата директива.

Член 12 Общи принципи

(1) Държавите-членки гарантират, че във всеки един момент ЛУАИФ отговарят на следните условия:

а) при изпълнение на своите дейности действат честно, с необходимите умения, грижа и внимание и коректност;

б) действат в интерес на АИФ или на инвеститорите в управляваните от тях АИФ и на целостта на пазара;

в) имат и използват ефективно ресурсите и процедурите, необходими за нормалното провеждане на тяхната стопанска дейност;

г) предприемат всички разумни стъпки за избягване на конфликти на интереси, а когато те не могат да бъдат избегнати, установяват, управляват и наблюдават, и когато е целесъобразно, разкриват тези конфликти на интереси, за да не могат те да накърнят интересите на АИФ и техните инвеститори и за да се гарантира, че управляваните от тях АИФ са третирани справедливо;

д) спазват всички нормативни изисквания, приложими за осъществяването на тяхната стопанска дейност, така че да работят в интерес на АИФ или на инвеститорите на управляваните от тях АИФ и на целостта на пазара;

е) третират справедливо всички инвеститори на АИФ. Никой инвеститор в АИФ няма право на преференциално третиране, освен ако това не е посочено в устава на съответния АИФ или в неговите учредителни документи.

(2) Всяко ЛУАИФ, чието разрешение включва и услугата по управление на портфейл въз основа на преценка, посочена в член 6, параграф 4, буква а):

а) няма право да инвестира целия или част от портфейла на клиента в дялове или акции от управляваните от него АИФ, освен ако не получи предварително общо одобрение от клиента;

б) по отношение на услугите, посочени в член 6, параграф 4, за него се прилага Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 март 1997 г. относно схемите за обезщетение на инвеститорите ( 9 ).

(3) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на критериите, които ще прилагат съответните компетентни органи, за да преценят дали ЛУАИФ спазват задълженията си по параграф 1.

(4) За целите на параграф 1, първа алинея, буква е) до 16 октомври 2025 г. ЕОЦКП представя на Европейския парламент, Съвета и Комисията доклад, в който се прави оценка на разходите, начислявани от ЛУАИФ на инвеститорите на управляваните от тях АИФ, и се дава обяснение за причините за размера на тези разходи и за всякакви разлики между тях, включително за разликите, произтичащи от естеството на съответния АИФ. Като част от тази оценка ЕОЦКП анализира, в рамките на член 29 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, целесъобразността и ефективността на критериите, определени в инструментите на ЕОЦКП за сближаване по отношение на надзора на разходите. За целите на този доклад и в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 компетентните органи предоставят на ЕОЦКП еднократно данни за разходите, включително всички такси, налози и разноски, които се поемат пряко или непряко от инвеститорите или от ЛУАИФ във връзка с операциите на АИФ и които трябва да бъдат пряко или непряко разпределени на АИФ. Компетентните органи предоставят тези данни на ЕОЦКП в рамките на своите правомощия, които включват правомощието да изискват от ЛУАИФ да предоставят информация, както е уредено в член 46, параграф 2 от настоящата директива.

Член 13 Възнаграждения

(1) Държавите-членки изискват ЛУАИФ да установят за категориите персонал — включително висшето ръководство, служителите, поемащи рискове, и служителите с контролни функции, както и всеки служител, чието общо възнаграждение го поставя в същата категория възнаграждения като на висшето ръководство и на служителите, поемащи рискове — чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на ЛУАИФ или върху рисковия профил на управляваните от тях АИФ, политики и практики във връзка с възнагражденията, които са в съответствие с разумното и ефективно управление на риска и го насърчават, и които не насърчават поемането на рискове, несъобразени с рисковите профили, устава или учредителните документи на управляваните от тях АИФ. ЛУАИФ определят политиките и практиките във връзка с възнагражденията в съответствие с приложение II.

(2) ЕОЦКП разработва насоки за разумни политики за възнагражденията, които са в съответствие с приложение II. Тези насоки отчитат принципите на разумната политика за възнагражденията, посочени в Препоръка 2009/384/ЕО, размера на ЛУАИФ и на управляваните от тях АИФ, вътрешната им организация, както и естеството, обхвата и сложността на техните дейности. ЕОЦКП си сътрудничи тясно с Европейския надзорен орган (Европейски банков орган) (ЕБО).

Член 14 Конфликт на интереси

(1) Държавите-членки изискват ЛУАИФ да предприемат всички необходими мерки за установяването на конфликтите на интереси, които възникват в хода на управлението на един или повече АИФ между:

а) ЛУАИФ, включително неговите ръководители, служители или всяко лице, пряко или непряко свързано с него чрез упражняването на контрол, и управлявания от него АИФ или инвеститорите в този АИФ;

б) АИФ или инвеститорите в този АИФ и друг АИФ или инвеститорите в този АИФ;

в) АИФ или инвеститорите в този АИФ и друг клиент на ЛУАИФ;

г) АИФ или инвеститорите в този АИФ и ПКИПЦК, управлявано от ЛУАИФ, или инвеститорите в това ПКИПЦК; или

д) двама клиенти на ЛУАИФ. ЛУАИФ поддържат и прилагат ефективни организационни и административни механизми с оглед предприемането на всички разумни стъпки за установяването, предотвратяването, управлението и наблюдението на конфликти на интереси, за да не могат те да накърнят интересите на АИФ и техните инвеститори. ЛУАИФ отделят в рамките на собствената си работна среда задачите и отговорностите, които могат да бъдат считани за несъвместими една с друга или които могат евентуално да породят системни конфликти на интереси. ЛУАИФ преценяват дали техните работни условия могат да доведат до други съществени конфликти на интереси и ги разкриват на инвеститорите в АИФ.

(2) Когато организационните механизми, въведени от ЛУАИФ с цел установяване, предотвратяване, управление и наблюдение на конфликтите на интереси, не са достатъчни, за да гарантират с необходимата сигурност предотвратяването на рисковете от накърняване на интересите на инвеститорите, ЛУАИФ ясно разкрива пред инвеститорите общия характер или източниците на конфликти на интереси, преди да започне дейността си от тяхно име, и разработва подходящи политики и процедури.

(2а) Когато ЛУАИФ управлява или възнамерява да управлява АИФ по инициатива на трето лице, включително когато АИФ използва името на инициатор — трето лице, или когато ЛУАИФ назначава инициатор — трето лице като подизпълнител съгласно член 20, ЛУАИФ, като отчита всички конфликти на интереси, представя на компетентните органи на своята държава членка по произход подробни обяснения и доказателства за спазването от негова страна на параграфи 1 и 2 от настоящия член. По-специално ЛУАИФ посочва разумните стъпки, които е предприело за предотвратяване на конфликти на интереси, произтичащи от отношенията с третото лице, или, когато тези конфликти на интереси не могат да бъдат предотвратени, как то идентифицира, управлява, наблюдава и, когато е приложимо, оповестява тези конфликти на интереси, за да се предотврати неблагоприятното им въздействие върху интересите на АИФ и неговите инвеститори.

(3) Когато ЛУАИФ ползва услугите на основен борсов посредник от името на АИФ, условията се установяват в писмен договор. По-специално всяка възможност за прехвърляне и повторна употреба на активи на АИФ се предвижда в този договор и съответства на устава или учредителните документи на АИФ. В договора се предвижда депозитарят да бъде уведомен за него. ЛУАИФ проявяват необходимите умения, грижа и внимание при избора и определянето на основните борсови посредници, с които ще бъде сключен договор.

(4) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на:

а) видовете конфликти на интереси, посочени в параграф 1;

б) разумните стъпки, които се очаква ЛУАИФ да предприемат във връзка със структурите и организационните и административните процедури, за да установяват, предотвратяват, управляват, наблюдават и разкриват конфликтите на интереси.

Член 15 Управление на риска

(1) ЛУАИФ осигуряват функционално и йерархично отделяне на функциите по управление на риска от оперативните звена, включително от функциите по управление на портфейл. Функционалното и йерархичното отделяне на функциите по управление на риска в съответствие с първа алинея подлежи на преглед от страна на компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ в съответствие с принципа на пропорционалност, като се приема, че ЛУАИФ във всеки един случай е в състояние да докаже, че конкретните гаранции срещу конфликтите на интереси позволяват независимото извършване на дейности по управление на риска и че процесът на управление на риска отговаря на изискванията на настоящия член и е неизменно ефективен.

(2) ЛУАИФ въвеждат подходящи системи за управление на риска, за да идентифицират, измерват, управляват и следят по подходящ начин всички рискове от значение за инвестиционната стратегия на всеки АИФ и на които е изложен или може да бъде изложен всеки АИФ. По-специално ЛУАИФ не може да се доверяват единствено или механично на кредитни рейтинги, присъдени от агенции за кредитен рейтинг, съгласно определението в член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг ( 10 ), за оценяването на кредитното качество на активите на АИФ. ЛУАИФ правят преглед на системите за управление на риска на подходящи интервали от време, но не по-рядко от веднъж годишно, и при необходимост ги адаптират.

(3) Като минимално изискване ЛУАИФ:

а) когато инвестират от името на АИФ съгласно инвестиционната стратегия, целите и рисковия профил на АИФ, прилагат процес за комплексна проверка, който е целесъобразен, документиран и се актуализира редовно;

б) гарантират, че рисковете, свързани с всяка инвестиционна позиция на АИФ, както и общият им ефект върху портфейла на АИФ, могат да бъдат правилно идентифицирани, измерени, управлявани и контролирани във всеки един момент, включително чрез използването на подходящи процедури за стрес-тестове;

в) гарантират, че рисковият профил на АИФ отговаря на размера и структурата на портфейла, на инвестиционните стратегии и целите на АИФ, заложени в устава или в учредителните документи, проспекта и документите за офертата на АИФ;

г) прилагат ефективни политики, процедури и процеси за предоставяне на заеми във връзка с дейностите по предоставяне на заеми. За целите на първа алинея, буква г), когато ЛУАИФ управляват АИФ, осъществяващи дейност по предоставяне на заеми, включително когато тези АИФ придобиват експозиция по заеми чрез трети лица, те прилагат също така политики, процедури и процеси за оценка на кредитния риск и за администриране и наблюдение на своя кредитен портфейл, поддържат тези политики, процедури и процеси актуални и ефективни и ги преразглеждат редовно и поне веднъж годишно. Без да се засяга член 12, параграф 1, буква б), изискванията, посочени в първа алинея, буква г) и във втора алинея от настоящия параграф, не се прилагат за предоставянето на акционерни заеми, когато условната стойност на тези заеми не надвишава общо 150 % от капитала на АИФ. 3а. Като вземат предвид естеството, мащаба и сложността на дейностите на АИФ, компетентните органи следят за адекватността на методите на ЛУАИФ за кредитна оценка, оценяват използването на позовавания на кредитни рейтинги, както е посочено в параграф 2, първа алинея, в инвестиционните политики на АИФ и когато е целесъобразно, насърчават смекчаването на въздействието на такива позовавания с оглед намаляване на доверяването единствено и механично на тези кредитни рейтинги.

(4) ЛУАИФ определят максимално ниво на ливъридж, което те могат да използват от името на всеки управляван от тях АИФ, както и обхвата на правото за повторно използване на обезпечение или гаранция, което би могло да бъде предоставено по договореностите за ливъридж, като се взема предвид, inter alia:

а) вида АИФ;

б) инвестиционната стратегия на АИФ;

в) източниците на използвания от АИФ ливъридж;

г) всяка друга взаимовръзка или съответни отношения с други институции за финансови услуги, които биха могли да породят системен риск;

д) необходимостта от ограничаване на експозицията към всеки отделен контрагент;

е) до каква степен е обезпечено използването на ливъридж;

ж) съотношението между активи и пасиви;

з) мащаба, естеството и обема на дейността на ЛУАИФ на съответните пазари. 4а. ЛУАИФ гарантира, че когато управляван от него АИФ предоставя заеми, условната стойност на заемите, предоставени на всеки отделен заемополучател от този АИФ, не надвишава общо 20 % от капитала на АИФ, когато заемополучателят е едно от следните:

а-2) финансово предприятие, определено в член 13, точка 25 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 11 );

б-2) АИФ; или

в-2) ПКИПЦК. Ограничението, посочено в първа алинея от настоящия параграф, не засяга праговете, ограниченията и условията, определени в регламенти (ЕС) № 345/2013 ( 12 ), (ЕС) № 346/2013 ( 13 ) и (ЕС) 2015/760 ( 14 ) на Европейския парламент и на Съвета. 4б. ЛУАИФ гарантира, че ливъриджът на управляван от него АИФ, предоставящ заеми, представлява не повече от:

а-3) 175 %, когато този АИФ е от отворен тип;

б-3) 300 %, когато този АИФ е от затворен тип. Ливъриджът на АИФ, предоставящ заеми, се изразява като съотношение между експозицията на този АИФ, изчислена по метода на задълженията, определен в делегираните актове, приети съгласно член 4, параграф 3, и нетната стойност на активите му. Споразуменията за заемане на средства, които са изцяло покрити от договорни капиталови ангажименти на инвеститорите в АИФ, предоставящ заеми, не се считат за съставляващи експозиция за целите на изчисляването на посоченото във втора алинея съотношение. В случай че АИФ, предоставящ заеми, нарушава изискванията, предвидени в настоящия параграф, и нарушението е извън контрола на ЛУАИФ, което го управлява, ЛУАИФ предприема в рамките на подходящ срок необходимите мерки за коригиране на позицията, като надлежно отчита интересите на инвеститорите в АИФ, предоставящ заеми. Без да се засягат правомощията на компетентните органи, посочени в член 25, параграф 3, изискванията, установени в първа алинея от настоящия параграф, не се прилагат за АИФ, предоставящ заеми, чиито дейности по отпускане на заеми се състоят единствено от предоставяне на акционерни заеми, при условие че условната стойност на тези заеми не надвишава общо 150 % от капитала на АИФ. 4в. Ограничението на инвестициите от 20 %, предвидено в параграф 4а:

а-4) се прилага до датата, определена в правилника, учредителните документи или проспекта на АИФ, която е не по-късно от 24 месеца от датата на първото записване на дялове или акции на АИФ;

б-4) престава да се прилага, след като ЛУАИФ започне да продава активи на АИФ, за да изкупи обратно дялове или акции като част от ликвидацията на АИФ; както и

в-3) се преустановява временно в случай на увеличаване или намаляване на капитала на АИФ. Спирането, посочено в първа алинея, буква в), е ограничено във времето до строго необходимия период, като надлежно се вземат предвид интересите на инвеститорите в АИФ, и във всеки случай е с продължителност не повече от 12 месеца. 4г. Датата на прилагане, посочена в параграф 4в, първа алинея, буква а), е съобразена с особеностите и характеристиките на активите, в които инвестира АИФ. При изключителни обстоятелства и след представяне на надлежно обоснован план за инвестиции, компетентните органи на ЛУАИФ могат да одобрят удължаване на този срок с не повече от 12 месеца. 4д. ЛУАИФ гарантира, че управляваният от него АИФ не предоставя заеми на следните субекти:

а-5) ЛУАИФ или служителите на този ЛУАИФ;

б-5) депозитаря на АИФ или субектите, на които депозитарят е делегирал функции по отношение на АИФ в съответствие с член 21;

в-4) субект, на който ЛУАИФ е делегирало функции в съответствие с член 20 или служителите на този субект;

г-2) субект в рамките на същата група, както е определена в член 2, точка 11 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 15 ) като ЛУАИФ, с изключение на случаите, когато този субект е финансово предприятие, финансиращо изключително кредитополучатели, които не са посочени в букви а), б) и в) от настоящия параграф. 4е. Когато АИФ предоставя заеми, постъпленията от заемите минус всички допустими такси за неговото управление се отнасят изцяло към този АИФ. Всички разходи и разноски, свързани с администрирането на заемите, се оповестяват в съответствие с член 23. 4ж. Без да се засягат други инструменти на правото на Съюза, дадена държава членка може да забрани на АИФ, предоставящи заеми, да предоставят заеми на потребители определени в член 3, буква а) от Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 16 ) на нейна територия, и може да забрани на АИФ да обслужват кредити, предоставени на такива потребители на нейна територия. Тази забрана не засяга предлагането в Съюза на АИФ, които предоставят заеми на потребители или обслужват кредити, предоставени на потребители. 4з. Държавите членки забраняват на ЛУАИФ да управляват АИФ, които извършват дейност по предоставяне на заеми, когато цялата или част от инвестиционната стратегия на тези АИФ е да предоставят заеми с единствената цел да прехвърлят тези заеми или експозиции на трети лица. 4и. ЛУАИФ гарантира, че управляваният от него АИФ задържа 5 % от условната стойност на всеки заем, който АИФ е предоставил и впоследствие е прехвърлил на трети лица. Този процент от всеки заем се задържа:

а-6) до падежа — за заеми, чийто падеж е период до осем години, или за заеми, отпуснати на потребители, независимо от техния падеж; както и

б-6) за период от най-малко осем години — за други заеми. Чрез дерогация от първа алинея установеното в нея изискване не се прилага, когато:

а-7) ЛУАИФ започне да продава активи на даден АИФ, за да изкупи обратно дялове или акции като част от ликвидацията на този АИФ;

б-7) разпореждането е необходимо за целите на спазването на ограничителни мерки, приети съгласно член 215 от ДФЕС, или на изискванията по отношение на продуктите;

в-5) продажбата на заема е необходима, за да може ЛУАИФ да прилага инвестиционната стратегия на управляваните от него АИФ в най-добър интерес на инвеститорите на АИФ; или

г-3) продажбата на заема се дължи на влошаване на риска, свързан със заема, установено от ЛУАИФ като част от неговата надлежна проверка и процес на управление на риска, посочен в член 15, параграф 3, и купувачът е информиран за това влошаване при закупуването на заема. По искане на компетентните органи на своята държава членка по произход ЛУАИФ доказва, че отговаря на условията за прилагане на съответната дерогация, уредена във втора алинея.

(5) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на:

а) системите за управление на риска, които трябва да бъдат използвани от ЛУАИФ във връзка с рисковете, които те поемат от името на управляваните от тях АИФ;

б) подходящата периодичност на прегледа на системата за управление на риска;

в) начина, по който функцията по управление на риска да се отдели функционално и йерархично от оперативните подразделения, включително функцията по управление на портфейл;

г) конкретните гаранции срещу конфликтите на интереси, посочени в параграф 1, втора алинея;

д) изискванията, посочени в параграф 3. Мерките, които определят системите за управление на риска, посочени в първа алинея, буква а), гарантират, че ЛУАИФ не може да се доверяват единствено или механично на кредитни рейтинги, както е посочено в параграф 2, първа алинея, за оценяване на кредитното качество на активите на АИФ.

Член 16 Управление на ликвидността

(1) За всеки управляван от тях АИФ, различен от АИФ от затворен тип, който не използва ливъридж, ЛУАИФ използват подходяща система за управление на ликвидността и приемат процедури, които им позволяват да наблюдават риска по отношение на ликвидността на АИФ и да обезпечат съответствието на ликвидния профил на инвестициите на АИФ с поетите задължения. ЛУАИФ редовно провеждат стрес-тестове при обичайни и при извънредни условия, свързани с ликвидността, които им дават възможност да оценят ликвидния риск за АИФ и съответно да наблюдават ликвидния риск на АИФ.

(2) За всеки управляван от тях АИФ ЛУАИФ осигуряват последователност на инвестиционната стратегия, ликвидния профил и политиката на обратно изкупуване.

(2а) ЛУАИФ гарантира, че управляваният от него АИФ, предоставящ заеми, е от затворен тип. Чрез дерогация от първа алинея АИФ, предоставящ заеми, може да бъде от отворен тип, при условие че управляващото го ЛУАИФ е в състояние да докаже пред компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ, че системата на АИФ за управление на ликвидния риск е съвместима с неговата инвестиционна стратегия и политика за обратно изкупуване. Ограничението, посочено в първа алинея от настоящия параграф, не засяга праговете, ограниченията и условията, определени в регламенти (ЕС) № 345/2013, (ЕС) № 346/2013 и (ЕС) 2015/760.

(2б) С цел да се гарантира, че спазва параграфи 1 и 2 от настоящия член, ЛУАИФ, което управлява АИФ от отворен тип, избира най-малко два подходящи инструмента за управление на ликвидността измежду посочените в списъка в приложение V, точки 2—8, след като оцени пригодността на тези инструменти по отношение на следваната инвестиционна стратегия, ликвидния профил и политиката на АИФ за обратно изкупуване. ЛУАИФ включва тези инструменти в правилника или в учредителните документи на АИФ за евентуално използване в интерес на инвеститорите на АИФ. Не е възможно този избор да включва само инструментите, посочени в приложение V, точки 5 и 6. Чрез дерогация от първа алинея ЛУАИФ може да реши да избере само един инструмент за управление на ликвидността измежду посочените в приложение V, точки 2—8 за управлявания от него АИФ, ако този АИФ е получил разрешение като фонд на паричния пазар в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1131 на Европейския парламент и на Съвета ( 17 ). ЛУАИФ прилага подробни политики и процедури за задействането и деактивирането на всеки избран инструмент за управление на ликвидността, както и за оперативните и административните договорености за използването на такъв инструмент. Изборът, посочен в първа и втора алинея, и подробните политики и процедури за задействането и деактивирането се съобщават на компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ. Обратното изкупуване в натура, посочено в приложение V, точка 8, се задейства само с цел удовлетворяване на исканията за обратно изкупуване на професионалните инвеститори и ако обратното изкупуване в натура съответства на пропорционален дял от активите, държани от АИФ. Чрез дерогация от четвърта алинея от настоящия параграф обратното изкупуване в натура може да не съответства на пропорционален дял от активите, държани от АИФ, ако този АИФ се предлага единствено на професионални инвеститори или ако инвестиционната политика на този АИФ има за цел да възпроизведе състава на определен индекс на акции или на облигации и този АИФ e борсово търгуван фонд съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 46 от Директива 2014/65/ЕС.

(2в) ЛУАИФ, което управлява АИФ от отворен тип, може в интерес на инвеститорите на АИФ временно да спре записването, обратното изкупуване и откупуването на дяловете или акциите на АИФ, както е посочено в приложение V, точка 1, или, когато тези инструменти са включени в правилника или в учредителните документи на АИФ, да задейства или деактивира други инструменти за управление на ликвидността, избрани от списъка по приложение V, точки 2—8, в съответствие с параграф 2б от настоящия член. ЛУАИФ може също така, в интерес на инвеститорите на АИФ, да задейства механизъм за разделяне на активи (side pockets), както е посочено в приложение V, точка 9. ЛУАИФ използва спиране на записването, обратното изкупуване и откупуването или механизъм за разделяне на активи (side pockets), както е посочено в първа алинея, само в изключителни случаи, когато обстоятелствата налагат това и на основание защита интересите на инвеститорите на АИФ.

(2г) ЛУАИФ незабавно уведомява компетентните органи на своята държава членка по произход за следното:

а) когато ЛУАИФ задейства или деактивира инструмента за управление на ликвидността, посочен в приложение V, точка 1;

б) когато ЛУАИФ задейства или деактивира всеки друг от инструментите за управление на ликвидността, посочени в приложение V, точки 2—8, по начин, който не е в рамките на обичайния ход на дейността, посочен в правилника или в учредителните документи на АИФ. В разумен срок, преди да задейства или деактивира инструмента за управление на ликвидността, посочен в приложение V, точка 9, ЛУАИФ уведомява компетентните органи на своята държава членка по произход за това задействане или деактивиране. Компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ информират незабавно компетентните органи на приемащата държава членка на ЛУАИФ, ЕОЦКП и — ако са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система — Европейския съвет за системен риск (ЕССР), създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 18 ) за всички уведомления, получени в съответствие с настоящия параграф. ЕОЦКП има правомощието да споделя с компетентните органи получената съгласно настоящия параграф информация. 2д. Държавите членки гарантират, че ЛУАИФ, управляващи АИФ от отворен тип, разполагат най-малко с посочените в приложение V инструменти за управление на ликвидността. 2е. ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на изискванията, на които трябва да отговарят АИФ, предоставящи заеми, за да поддържат структура от отворен тип. Тези изисквания включват стабилна система за управление на ликвидността, наличието на ликвидни активи и стрес тестове, както и подходяща политика за обратно изкупуване с оглед на ликвидния профил на АИФ, предоставящи заеми. В тези изисквания надлежно се вземат предвид и базисните експозиции по заеми, средният срок за погасяване на заемите и цялостната детайлност и състав на портфейлите на АИФ, предоставящи заеми. 2ж. ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на характеристиките на инструментите за управление на ликвидността, посочени в приложение V. При разработването на тези проекти на регулаторни технически стандарти ЕОЦКП взема предвид разнообразието от инвестиционни стратегии и базови активи на АИФ. Тези стандарти не ограничават възможността на ЛУАИФ да използват подходящ инструмент за управление на ликвидността за всички класове активи, юрисдикции и пазарни условия. 2з. До 16 април 2025 г. ЕОЦКП разработва насоки относно избора и калибрирането на инструментите за управление на ликвидността от страна на ЛУАИФ за управление на ликвидния риск и за смекчаване на рисковете за финансовата стабилност. Тези насоки отчитат, че ЛУАИФ носят основната отговорност за управлението на ликвидния риск. Те съдържат указания за обстоятелствата, при които може да бъде задействан механизъм за разделяне на активи (side pockets), както е посочено в приложение V, точка 9. Те трябва да предвиждат достатъчно време за адаптиране, преди да започне тяхното прилагане, особено при вече съществуващи АИФ. 2и. ЕОЦКП представя на Комисията посочените в параграфи 2е и 2ж от настоящия член проекти на регулаторни технически стандарти до 16 април 2025 г. На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящата директива, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в параграфи 2е и 2ж, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. 3. Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на:

а-2) системите и процедурите за управление на ликвидността; и

б-2) начина на съгласуване на инвестиционната стратегия, ликвидния профил и политиката на обратно изкупуване съгласно параграф 2.

Член 17

Когато ЛУАИФ имат експозиция към дадена секюритизация, която вече не отговаря на изискванията, предвидени в Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета ( 19 ), те действат в най-добрия интерес на инвеститорите в съответните АИФ и предприемат корективни действия, ако е уместно.

Член 18 Общи принципи

(1) Държавите членки изискват от ЛУАИФ да използват във всеки един момент достатъчни и подходящи човешки и технически ресурси, необходими за доброто управление на АИФ. По-специално, компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ, като отчитат също така естеството на управляваните от него АИФ, изискват от ЛУАИФ да разполага с надеждни административни и счетоводни процедури, контролни и защитни механизми за електронната обработка на данни, включително по отношение на мрежовите и информационните системи, въведени и управлявани в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2554 на Европейския парламент и на Съвета ( 20 ), както и подходящи механизми за вътрешен контрол, които включват по-специално правила относно личните сделки на служителите му или притежанието или управлението на инвестиции с цел инвестиране за собствена сметка, и които гарантират най-малкото, че всяка сделка с участието на АИФ може да бъде възстановена в зависимост от произхода ѝ, страните по нея, нейното естество и времето и мястото на осъществяването ѝ, както и че активите на АИФ, управлявани от ЛУАИФ, се инвестират в съответствие с устава или учредителните документи на АИФ и с действащите нормативни разпоредби.

(2) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за определяне на процедурите и механизмите, посочени в параграф 1 от настоящия член, различни от процедурите и механизмите, отнасящи се до мрежовите и информационните системи.

Член 19 Оценка

(1) ЛУАИФ гарантират, че във всеки от управляваните от тях АИФ са установени подходящи и последователни процедури, позволяващи да се извърши точна и независима оценка на активите на АИФ в съответствие с настоящия член, с приложимото национално право, както и с устава или учредителните документи на АИФ.

(2) Правилата за оценка на активите и за изчисляване на нетната стойност на активите на дял или акция на АИФ се определят в законодателството на държавата, в която е установен АИФ и/или в устава или в учредителните документи на АИФ.

(3) ЛУАИФ гарантират също така, че нетната стойност на активите на дял или акция от АИФ се изчислява и съобщава на инвеститорите в съответствие с настоящия член, приложимото национално право и устава или учредителните документи на АИФ. Използваните процедури за оценка гарантират, че активите се оценяват и нетната стойност на активите на дял или акция се изчислява най-малко веднъж годишно. При АИФ от отворен тип тези оценки и изчисления се извършват също така с периодичност, която е подходяща както предвид активите, с които разполага АИФ, така и предвид неговата политика за емитиране и обратно изкупуване. При АИФ от затворен тип тези оценки и изчисления се извършват също така при увеличаване или намаляване на капитала от съответния АИФ. Инвеститорите се уведомяват за оценките и изчисленията по начина, предвиден в устава или учредителните документи на съответния АИФ.

(4) ЛУАИФ гарантират, че функцията по оценяване се изпълнява от:

а) външен оценител, който е физическо или юридическо лице, независимо от АИФ, ЛУАИФ и от всяко друго лице с тесни връзки с АИФ или ЛУАИФ; или

б) самото ЛУАИФ, при условие че функцията по оценяване е функционално независима от управлението на портфейл, а политиката за възнагражденията и други мерки гарантират ограничаването на конфликтите на интереси и предотвратяването на неправомерно влияние върху служителите. Определеният за даден АИФ депозитар не може да бъде назначаван за външен оценител на този АИФ, освен ако не е отделил функционално и йерархично изпълнението на функциите си на депозитар от задачите си като външен оценител и възможните конфликти на интереси са надлежно установени, управлявани, наблюдавани и разкривани на инвеститорите в АИФ.

(5) Когато външен оценител изпълнява функцията по оценяване, ЛУАИФ доказва, че:

а) външният оценител подлежи на задължителна, призната от закона професионална регистрация или за него се прилагат законови или подзаконови разпоредби или правила за професионално поведение;

б) външният оценител може да предостави достатъчни професионални гаранции, че е в състояние да изпълнява ефективно съответната функция по оценяване в съответствие с параграфи 1, 2 и 3; и

в) при назначаването на външния оценител са спазени изискванията на член 20, параграфи 1 и 2 и на делегираните актове, приети съгласно член 20, параграф 7.

(6) Назначеният външен оценител не може да делегира функцията по оценяване на трето лице.

(7) ЛУАИФ уведомяват за назначаването на външен оценител компетентните органи на държавата-членка по произход, които могат да изискат на негово място да бъде назначен друг външен оценител, ако не са спазени условията, предвидени в параграф 5.

(8) Оценяването се извършва безпристрастно и с дължимите умения, грижа и внимание.

(9) Когато функцията по оценяване не се изпълнява от независим външен оценител, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ могат да изискат от ЛУАИФ да подложи своите процедури за оценяване и/или оценки на проверката на външен оценител или, когато е целесъобразно, на одитор.

(10) ЛУАИФ отговарят за точната оценка на активите на АИФ, изчисляването на нетната стойност на активите и публикуването на тази нетна стойност на активите. Следователно в никакъв случай фактът, че ЛУАИФ е назначило външен оценител, не засяга отговорността на ЛУАИФ към АИФ и неговите инвеститори. Независимо от първа алинея и от всякакви договорености в противен смисъл, външният оценител носи отговорност пред ЛУАИФ за всяка претърпяна от ЛУАИФ загуба в резултат на неизпълнение на задълженията на външния оценител, поради небрежност или умишлено.

(11) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на:

а) критериите, приложими към процедурите за точна оценка на активите и за изчисляване на нетната стойност на активите на дял или акция;

б) професионалните гаранции, които външният оценител трябва да е в състояние да представи, за да изпълнява ефективно функцията по оценяване;

в) подходящата периодичност на оценката, извършвана от АИФ от отворен тип, предвид активите, с които разполага АИФ, и предвид неговата политика за емитиране и обратно изкупуване.

Член 20 Делегиране

(1) ►M9 ЛУАИФ, които възнамеряват да делегират на трети лица изпълнението от тяхно име на една или повече от функциите, посочени в приложение I, или на услугите, посочени в член 6, параграф 4, уведомяват компетентните органи на своята държава членка по произход, преди договореностите за делегиране да влязат в сила. Следните условия трябва да бъдат спазени: ◄

а) ЛУАИФ трябва да бъде в състояние да обоснове цялата си структура на делегиране с обективни причини;

б) подизпълнителят трябва да разполага с достатъчно ресурси за изпълнението на съответните задачи и лицата, които на практика управляват стопанската дейност на подизпълнителя, трябва да са с достатъчно добра репутация и с достатъчен опит;

в) когато делегирането се отнася до управление на портфейл или до управление на риска, те се делегират само на предприятия, които са получили разрешение или са регистрирани за целите на управлението на активи и подлежат на надзор, или, когато това условие не може да бъде изпълнено, единствено при спазване на условието за получаване на предварително одобрение от компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ;

г) когато делегирането се отнася до управление на портфейл или до управление на риска, делегирано на предприятие от трета държава, в допълнение към изискванията по буква в) трябва да се осигури сътрудничество между компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ и надзорния орган на това предприятие;

д) делегирането не трябва да ограничава ефективността на надзора върху ЛУАИФ, и по-специално не трябва да възпрепятства ЛУАИФ да действа или да управлява АИФ в интерес на инвеститорите;

е) ЛУАИФ трябва да е в състояние да докаже, че подизпълнителят отговаря на изискванията и е способен да изпълнява функциите и да предоставя въпросните услуги, че е избран с цялата дължима грижа и че ЛУАИФ може да наблюдава ефективно изпълнението на делегираната дейност, да дава по всяко време допълнителни указания на подизпълнителя и да оттегля делегирането незабавно, когато това действие е в интерес на инвеститорите. ЛУАИФ редовно прави преглед на предоставяните от всеки подизпълнител услуги.

(2) Не се делегира управление на портфейл или управление на риска на:

а) депозитаря или на подизпълнител на депозитаря; или

б) друг субект, чиито интереси могат да противоречат на интересите на ЛУАИФ или на инвеститорите в АИФ, освен ако този субект не е отделил функционално и йерархично изпълнението на своите задачи, свързани с управление на портфейл или управление на риска, от другите свои евентуално несъвместими задачи и възможните конфликти на интереси са надлежно установени, управлявани, наблюдавани и разкрити на инвеститорите в АИФ.

(3) Фактът, че ЛУАИФ е делегирало функции или услуги на трето лице, или евентуалното допълнително вторично делегиране не засягат неговата отговорност към клиентите, АИФ и неговите инвеститори. ЛУАИФ не може да делегира функциите или услугите си в такава степен, че по същество да престане да бъде считано за лице, управляващо АИФ или за доставчик на услуги, посочени в член 6, параграф 4, и да се превърне в образувание „пощенска кутия.

(3а) ЛУАИФ гарантира, че изпълнението на функциите, посочени в приложение I, и предоставянето на услугите, посочени в член 6, параграф 4, са в съответствие с настоящата директива. Това задължение се прилага независимо от регулаторния статут или местонахождението на подизпълнителя или на вторичния подизпълнител.

(4) ►M9 Третата страна може да делегира вторично всяка от функциите или услугите, които са ѝ делегирани, при условие че са изпълнени следните условия: ◄

а) ЛУАИФ е дало съгласието си преди вторичното делегиране;

б) ЛУАИФ е информирало компетентните органи на държавата-членка по произход преди договореностите за вторичното делегиране да започнат да се прилагат;

в) условията, предвидени в параграф 1, като се приема, че позоваването на „подизпълнител“ се счита за позоваване на „вторичен подизпълнител“. 5. Не може да се делегира вторично управление на портфейл или управление на риска на:

а-2) депозитаря или на подизпълнител на депозитаря, или

б-2) всеки друг субект, чиито интереси могат да противоречат на интересите на ЛУАИФ или на инвеститорите в АИФ, освен ако този субект не е отделил функционално и йерархично изпълнението на своите задачи, свързани с управление на портфейл или управление на риска, от другите свои евентуално несъвместими задачи и възможните конфликти на интереси са надлежно установени, управлявани, наблюдавани и разкрити на инвеститорите в АИФ. Съответният подизпълнител редовно прави преглед на предоставяните от всеки вторичен подизпълнител услуги.

(6) Когато вторичният подизпълнител допълнително делегира някоя от функциите или услугите, които са му делегирани, предвидените в параграф 4 условия се прилагат mutatis mutandis.

(6а) Чрез дерогация от параграфи 1 – 6 от настоящия член, когато посочената в приложение I, точка 2, буква б) функция по предлагане се изпълнява от един или няколко дистрибутори, които действат от свое име и предлагат АИФ в съответствие с Директива 2014/65/ЕС или чрез основаващи се на застраховане инвестиционни продукти в съответствие с Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета ( 21 ), тази функция не се счита за делегиране, за което се прилагат изискванията по параграфи 1 – 6 от настоящия член, независимо от наличието на евентуално споразумение за дистрибуция между ЛУАИФ и дистрибутора.

(7) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на:

а) условията за изпълнение на изискванията, посочени в параграфи 1, 2, 4 и 5;

б) условията, при които се счита, че ЛУАИФ е делегирало функциите си в такава степен, че се е превърнало в „пощенска кутия“ и вече не може да се счита за лице, управляващо АИФ, както е посочено в параграф 3.

Член 21 Депозитар

(1) ЛУАИФ осигуряват определянето на един депозитар за всеки управляван от тях АИФ в съответствие с настоящия член.

(2) Определянето на депозитаря се удостоверява с писмен договор. Договорът, inter alia, урежда обмена на информация, считан за необходим с цел да се позволи на депозитаря да изпълнява функциите си по отношение на АИФ, за който е определен за депозитар, както е посочено в настоящата директива и в други приложими законови, подзаконови или административни разпоредби.

(3) Депозитарят е:

а) кредитна институция със седалище на територията на Съюза, която е лицензирана в съответствие с Директива 2006/48/ЕО;

б) инвестиционен посредник със седалище на територията на Съюза, за който се прилагат изискванията за капиталова адекватност в съответствие с член 20, параграф 1 от Директива 2006/49/ЕО, включително изискванията за капиталова адекватност по отношение на оперативния риск, който има разрешително в съответствие с Директива 2004/39/ЕО и който предоставя и допълнителна услуга за съхранение и администриране на финансови инструменти за сметка на клиенти в съответствие с раздел Б, точка 1 от приложение I към Директива 2004/39/ЕО; във всички случаи такива инвестиционни посредници трябва да притежават собствен капитал, чийто размер не е по-малък от този на началния капитал, посочен в член 9 от Директива 2006/49/ЕО; или

в) друга категория институции, която подлежи на пруденциално регулиране и текущ надзор и която към 21 юли 2011 г. попада в категориите институции, определени от държавите-членки като отговарящи на условията за депозитар съгласно член 23, параграф 3 от Директива 2009/65/ЕО. Само за АИФ от трета държава и без да се засягат разпоредбите на параграф 5, буква б), депозитарят може да бъде също така кредитна институция или друг субект от същото естество като субектите, посочени в първа алинея, букви а) и б) от настоящия параграф, при условие че са изпълнени условията по параграф 6, буква б). В допълнение държавите-членки могат да разрешат по отношение на някои АИФ, при които правото за обратно изкупуване не може да се упражнява в срок от пет години от датата на първоначалните инвестиции и които в съответствие с основната си инвестиционна политика обикновено не инвестират в активи, които трябва да бъдат държани на отговорно пазене в съответствие с разпоредбите на параграф 8, буква а), или обикновено инвестират в емитенти или некотирани дружества с цел евентуално да придобият контрол върху такива дружества в съответствие с член 26, депозитарят да може да бъде субект, който изпълнява функциите на депозитар като част от професионални или стопански дейности, за които този субект подлежи на задължителна, призната от закона професионална регистрация или във връзка с които се прилагат законови или подзаконови разпоредби или правила за професионално поведение, и който може да осигури достатъчни финансови и професионални гаранции, които да му позволят да изпълнява ефективно съответните функции на депозитар и задълженията, присъщи на тези функции.

(4) За да се избегнат конфликтите на интереси между депозитаря, ЛУАИФ и/или АИФ и/или неговите инвеститори:

а) ЛУАИФ не може да осъществява дейност като депозитар;

б) основен борсов посредник, който действа като контрагент на АИФ, не може да действа като депозитар за този АИФ, освен ако не е отделил функционално и йерархично изпълнението на функциите си на депозитар от задачите си като основен борсов посредник и ако възможните конфликти на интереси са надлежно установени, управлявани, наблюдавани и разкривани на инвеститорите в АИФ. Делегирането от депозитаря на неговите задачи по отговорно пазене на такъв основен борсов посредник е допустимо в съответствие с параграф 11, ако са изпълнени съответните условия.

(5) Депозитарят е установен в едно от следните места:

а) за АИФ от ЕС — в държавата-членка по произход на АИФ;

б) за АИФ от трета държава — в третата държава, в която е установен АИФ, или в държавата-членка по произход на ЛУАИФ, управляващо АИФ, или в референтната държава-членка на ЛУАИФ, управляващо АИФ. 5а. Чрез дерогация от параграф 5, буква а) държавата членка по произход на АИФ от ЕС може да позволи на своите компетентни органи да разрешат на институция, посочена в параграф 3, първа алинея, буква а) и установена в друга държава членка, да бъде определена за депозитар, ако са изпълнени следните условия:

а-2) компетентните органи са получили обосновано искане от ЛУАИФ да разрешат определянето на депозитар, установен в друга държава членка, и в това искане се доказва липсата на предлагане на депозитарни услуги в държавата членка по произход на АИФ, които да са в състояние да отговорят ефективно на нуждите на АИФ предвид на неговата инвестиционна стратегия; както и

б-2) общата сума на активите на националния депозитарен пазар на държавата членка по произход на АИФ, поверени за съхранение, както е посочено в параграф 8 от настоящия член, от името на АИФ от ЕС, лицензирани или регистрирани съгласно приложимото национално право в съответствие с член 4, параграф 1, буква к), точка i) и управлявани от ЛУАИФ от ЕС, не надхвърля 50 милиарда евро или тяхната равностойност в друга валута. Активите, поверени за съхранение от депозитари, действащи съгласно член 36, параграф 1, буква а), и собствените активи на депозитарите не се вземат предвид при определянето на това дали е изпълнено условието, установено в първа алинея, буква б) от настоящия параграф. Дори когато са изпълнени условията, установени в първа и втора алинеи, компетентните органи разрешават определянето на депозитар, установен в друга държава членка, само след като се направи оценка за всеки отделен случай относно липсата на предлагане на съответните депозитарни услуги в държавата членка по произход на АИФ предвид инвестиционната стратегия на АИФ. Когато компетентните органи разрешават определянето на депозитар, установен в друга държава членка, те информират ЕОЦКП за това. Настоящият параграф не засяга прилагането на другите параграфи от настоящия член, с изключение на параграф 5, буква а).

(6) Без да се засягат изискванията, предвидени в параграф 3, при определянето на депозитар, който е установен в трета държава, във всеки един момент се прилагат следните условия:

а) компетентните органи на държавите-членки, в които се планира да се предлагат дяловете или акциите от АИФ от трета държава, и — доколкото те са различни, на държавата-членка по произход на ЛУАИФ, са подписали договорености за сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи на депозитаря;

б) депозитарят подлежи на ефективно пруденциално регулиране, включително в областта на минималните капиталови изисквания, и на надзор, които имат същите последици като правото на Съюза и които се прилагат ефективно;

в) третата държава, в която е установен депозитарят, не е определена като високорискова трета държава съгласно член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета ( 22 );

г) държавите членки, в които се планира да се предлагат дяловете или акциите на АИФ от трета държава, и държавата членка по произход на ЛУАИФ — ако е различна, са подписали споразумение с третата държава, в която е установен депозитарят, което напълно отговаря на стандартите, установени в член 26 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно доходите и капитала, и гарантира ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и че третата държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели.

д) депозитарят носи договорна отговорност пред АИФ или пред инвеститорите в АИФ в съответствие с параграфи 12 и 13 и изрично приема да спазва параграф 11. Чрез дерогация от уводния текст на първа алинея условията по букви в) и г) от посочената алинея се прилагат към момента на определянето на депозитаря. Ако трета държава, в която е установен депозитар, е определена като високорискова трета държава съгласно член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849, както е посочено в първа алинея, буква в), или бъде добавена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, както е посочено в първа алинея, буква г), след като бъде определен депозитарят, в рамките на подходящ срок се определя нов депозитар, като надлежно се отчитат интересите на инвеститорите. Този срок не е по-дълъг от две години. Когато компетентен орган на друга държава-членка не е съгласен с оценката, направена относно прилагането на първа алинея, букви а), в) или д) от компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ, съответните компетентни органи могат да отнесат въпроса до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. Въз основа на посочените в параграф 17, буква б) критерии Комисията приема актове за изпълнение, в които посочва, че пруденциалното регулиране и надзор на третата държава имат същите последици като правото на Съюза и се прилагат ефективно. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 59, параграф 2.

(7) Депозитарят като цяло гарантира подходящо наблюдение на паричните потоци на АИФ и в частност гарантира, че всички плащания, извършени от инвеститорите или от тяхно име при записването на дялове или акции от АИФ, са получени и че всички парични средства на АИФ са осчетоводени по парични сметки, открити на името на АИФ или на името на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, или на името на депозитаря, действащ от името на АИФ, в един от субектите, посочени в член 18, параграф 1, букви а), б) и в) от Директива 2006/73/ЕО, или друг субект от същото естество на съответния пазар, на който са необходими парични сметки, при условие че този субект подлежи на ефективно пруденциално регулиране и надзор, които имат същите последици като правото на Съюза и които се прилагат ефективно и в съответствие с принципите, установени в член 16 от Директива 2006/73/ЕО. Когато паричните сметки са открити на името на депозитаря, действащ от името на АИФ, паричните средства на субекта, посочен в първа алинея, и собствените парични средства на депозитаря не се осчетоводяват по тези сметки.

(8) Активите на АИФ или на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, се поверяват на депозитаря за съхранение, както следва:

а) за финансови инструменти, които могат да бъдат държани на отговорно пазене:

б) за други активи:

(9) В допълнение към задачите, посочени в параграфи 7 и 8, депозитарят:

а) гарантира, че продажбата, емитирането, обратното изкупуване, откупуването и обезсилването на дялове или акции от АИФ се извършват в съответствие с приложимото национално право и с устава или учредителните документи на АИФ;

б) гарантира, че стойността на дяловете или акциите от АИФ е изчислена в съответствие с приложимото национално право, устава или учредителните документи на АИФ и процедурите, предвидени в член 19;

в) изпълнява указанията на ЛУАИФ, освен когато те противоречат на приложимото национално право или на устава или учредителните документи на АИФ;

г) гарантира, че при сделки с активи на АИФ всички плащания се превеждат на АИФ в обичайните срокове;

д) гарантира, че приходът на АИФ се разпределя в съответствие с приложимото национално право и устава или учредителните документи на АИФ.

(10) В съответствие със своите съответни функции ЛУАИФ и депозитарят действат честно, коректно, професионално, независимо и в интерес на АИФ или на инвеститорите в АИФ. Депозитарят не може да извършва дейности по отношение на АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, които могат да породят конфликти на интереси между АИФ, инвеститорите в АИФ, ЛУАИФ и депозитаря, освен ако депозитарят не е отделил функционално и йерархично изпълнението на функциите си на депозитар от своите други евентуално несъвместими задачи и възможните конфликти на интереси са надлежно установени, управлявани, наблюдавани и разкривани на инвеститорите в АИФ. Активите, посочени в параграф 8, не могат да бъдат повторно използвани от депозитаря без предварителното съгласие на АИФ, или на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ.

(11) Депозитарят не може да делегира на трети лица нито една от функциите си, описани в настоящия член, с изключение на посочените в параграф 8. Депозитарят може да делегира на трети лица функциите, посочени в параграф 8, при спазване на следните условия:

а) задачите не се делегират с намерението да се избегне спазването на изискванията на настоящата директива;

б) депозитарят може да докаже, че съществува обективна причина за делегирането;

в) депозитарят е упражнил всички необходими умения, грижа и внимание при подбора и определянето на всяко трето лице, на което възнамерява да делегира част от задачите си, освен когато това трето лице е централен депозитар на ценни книжа, действащ в качеството на инвеститор в ЦДЦК съгласно определението в делегирания акт, приет въз основа на член 29, параграф 3 и член 48, параграф 10 от Регламент (ЕС) № 909/2014, и продължава да упражнява всички необходими умения, грижа и внимание при периодичния преглед и текущото наблюдение на всяко трето лице, на което е делегирал части от задачите си, и на договореностите на третото лице във връзка с делегираните му задачи.

г) депозитарят е гарантирал, че третото лице отговаря на следните условия във всеки един момент на изпълнението на задачите, които са му делегирани:

а-2) инвеститорите в съответния АИФ трябва да са били надлежно уведомени, че това делегиране се изисква поради правни ограничения в правото на третата държава, както и за обстоятелствата, обосноваващи делегирането, преди да направят инвестицията; и

б-2) АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, трябва да даде указания на депозитаря да делегира отговорното пазене на такива финансови инструменти на подобен местен субект. Третото лице може на свой ред да делегира вторично тези функции, при спазване на същите условия. В такъв случай параграф 13 се прилага mutatis mutandis към съответните лица. За целите на настоящия член предоставянето на услуги от централен депозитар на ценни книжа, действащ в качеството на емитиращ ЦДЦК съгласно определението в делегирания акт, приет въз основа на член 29, параграф 3 и член 48, параграф 10 от Регламент (ЕС) № 909/2014, не се счита за делегиране на функциите на депозитаря по отговорно пазене. За целите на настоящия член предоставянето на услуги от централен депозитар на ценни книжа, действащ в качеството на инвестиращ ЦДЦК съгласно определението в посочения делегиран акт, се счита за делегиране на функциите на депозитаря по отговорно пазене.

(12) Депозитарят носи отговорност пред АИФ или пред инвеститорите в АИФ за загубата от самия него или от трето лице, на което е делегирано отговорното пазене на финансови инструменти, държани на отговорно пазене в съответствие с параграф 8, буква а). В случай на такава загуба на финансов инструмент, държан на отговорно пазене, депозитарят без неоправдано забавяне възстановява на АИФ или на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, финансов инструмент от същия вид или паричната му равностойност. Депозитарят не носи отговорност, ако може да докаже, че загубата е вследствие на външно събитие, което е извън неговия контрол, чиито последици биха били неизбежни независимо от всички разумни усилия за предотвратяването им. Депозитарят носи отговорност пред АИФ или пред инвеститорите в АИФ за всяка друга загуба, понесена от тях в резултат на неизпълнение, поради небрежност или умишлено, на задълженията на депозитаря съгласно настоящата директива.

(13) Делегирането съгласно параграф 11 не засяга отговорността на депозитаря. Без да се засяга първа алинея от настоящия параграф, в случай на загуба на финансови инструменти, държани на отговорно пазене от трето лице съгласно параграф 11, депозитарят може да бъде освободен от отговорност, ако може да докаже, че:

а) са изпълнени всички изисквания за делегирането на неговите задачи по отговорно пазене, посочени в параграф 11, втора алинея;

б) има писмен договор между депозитаря и третото лице, с който изрично се прехвърля отговорността на депозитаря на това трето лице и се позволява на АИФ или на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, да предяви претенции срещу третото лице във връзка със загубата на финансови инструменти или на депозитаря да предяви тези претенции от тяхно име; и

в) има писмен договор между депозитаря и АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, с който изрично се позволява освобождаване от отговорност на депозитаря и се посочва обективната причина за сключване на договор за такова освобождаване.

(14) Освен това, когато съгласно правото на третата държава се изисква определени финансови инструменти да се държат на отговорно пазене от местен субект и никой местен субект не отговаря на изискванията за делегиране, предвидени в параграф 11, буква г), подточка ii), депозитарят може да бъде освободен от отговорност, ако са изпълнени следните условия:

а) уставът или учредителните документи на съответния АИФ изрично позволяват такова освобождаване при условията, предвидени в настоящия параграф;

б) инвеститорите в съответния АИФ са били надлежно уведомени за това освобождаване и за обстоятелствата, обосноваващи освобождаването, преди да направят инвестицията;

в) АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, са дали указания на депозитаря да делегира отговорното пазене на такива финансови инструменти на местен субект;

г) има писмен договор между депозитаря и АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, с който изрично се позволява такова освобождаване; както и

д) има писмен договор между депозитаря и третото лице, с който изрично се прехвърля отговорността на депозитаря на този местен субект и с който се позволява на АИФ или на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, да предяви претенции срещу местния субект във връзка със загубата на финансови инструменти или на депозитаря да предяви тези претенции от тяхно име.

(15) Отговорността пред инвеститорите в АИФ може да се търси пряко или косвено чрез ЛУАИФ в зависимост от правния характер на отношението между депозитаря, ЛУАИФ и инвеститорите.

(16) При поискване депозитарят предоставя на компетентните за него органи, на компетентните органи на АИФ и на компетентните органи на ЛУАИФ всяка информация, която е получил при изпълнение на задълженията си. Ако компетентните органи на АИФ или на ЛУАИФ са различни от тези за депозитаря:

а) компетентните органи на депозитаря незабавно споделят с компетентните органи за АИФ и на ЛУАИФ всяка информация, която е от значение за упражняването на надзорните правомощия на тези органи; както и

б) компетентните органи на АИФ или на ЛУАИФ незабавно споделят с компетентните органи на депозитаря всяка информация, която е от значение за упражняването на надзорните правомощия на тези органи.

(17) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на:

а) елементите, които трябва да бъдат включени в писмения договор, посочен в параграф 2;

б) общите критерии за оценяване на това, дали пруденциалното регулиране и надзор на третите държави, посочени в параграф 6, буква б), имат същите последици като правото на Съюза и дали се прилагат ефективно;

в) условията за изпълнение на функциите на депозитар съгласно параграфи 7, 8 и 9, включително:

г) задълженията за полагане на дължима грижа на депозитарите съгласно параграф 11, буква в);

д) задължението за отделяне съгласно параграф 11, буква г), подточка iii);

е) условията, при спазване на които, и обстоятелствата, при които финансовите инструменти на отговорно пазене се считат за загубени;

ж) кои събития се считат за външни събития извън възможния контрол, чиито последици биха били неизбежни независимо от всички разумни усилия за предотвратяването им съгласно параграф 12;

з) условията, при спазване на които, и обстоятелствата, при които съществува обективна причина за сключване на договор за освобождаване съгласно параграф 13.

Член 22 Годишен отчет

(1) ЛУАИФ предоставя, за всеки управляван от него АИФ от ЕС и за всеки АИФ, който предлага в Съюза, годишен отчет за всяка финансова година не по-късно от шест месеца след края на финансовата година. Годишният отчет се предоставя на инвеститорите при поискване. Годишният отчет се предоставя на компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ и, по целесъобразност, на държавата-членка по произход на АИФ. Когато от АИФ се изисква да публикува годишен финансов отчет в съответствие с Директива 2004/109/ЕО, при поискване на инвеститорите се представя само посочената в параграф 2 допълнителна информация, самостоятелно или като допълнителна част на годишния финансов отчет. Във втория случай годишният отчет се публикува не по-късно от четири месеца след края на финансовата година.

(2) Годишният отчет съдържа най-малко следното:

а) баланс или отчет за активите и пасивите;

б) отчет за приходите и разходите за финансовата година;

в) отчет за дейността през финансовата година;

г) всички съществени промени в информацията, посочена в член 23, през финансовата година, за която се отнася отчетът;

д) общия размер на възнагражденията за финансовата година, с разбивка за фиксирани и променливи възнаграждения, изплатени от ЛУАИФ на неговите служители, броя на получателите и, при необходимост, отсрочените възнаграждения, платени от АИФ;

е) общата сума на възнаграждението, с разбивка по категории за висшето ръководство и членовете на персонала на ЛУАИФ, чиито действия имат съществено въздействие върху рисковия профил на АИФ.

(3) Счетоводната информация, съдържаща се в годишния отчет, се изготвя в съответствие със счетоводните стандарти на държавата-членка по произход на АИФ или в съответствие със счетоводните стандарти на третата държава и счетоводните правила, предвидени в устава или учредителните документи на АИФ. Счетоводната информация, съдържаща се в годишния отчет, трябва да бъде проверена и заверена от едно или повече лица, имащи законно признато право да одитират счетоводни документи в съответствие с Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети ( 23 ). Докладът на одитора заедно с евентуалните резерви се възпроизвежда без съкращения в годишния отчет. Чрез дерогация от втора алинея, държавите-членки могат да разрешат на ЛУАИФ, които предлагат АИФ от трета държава, да подложат годишните отчети на тези АИФ на одит, който отговаря на международните одиторски стандарти, действащи в държавата, в която е седалището на АИФ.

(4) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на съдържанието и формата на годишния отчет. Тези мерки са съобразени с вида на АИФ, към който се прилагат.

Член 23 Разкриване на информация на инвеститорите

(1) ЛУАИФ предоставят за всеки управляван от тях АИФ от ЕС, и за всеки АИФ, който предлагат в Съюза, в съответствие с устава или учредителните документи на АИФ, на инвеститорите в АИФ, преди да са инвестирали в АИФ, следната информация, както и всички последващи съществени изменения, свързани с нея:

а) наименование на АИФ, описание на инвестиционната стратегия и целите на АИФ, информация за мястото на установяване на всеки главен АИФ и за мястото на установяване на базовите фондове, ако АИФ е фонд, инвестиращ във фондове, описание на видовете активи, в които АИФ може да инвестира, на техниките, които той може да прилага, както и на всички свързани с тях рискове, всички приложими ограничения за инвестиране, обстоятелствата, при които АИФ може да използва ливъридж, позволените видове и източници на ливъридж и на свързаните с тях рискове, всички ограничения за използването на ливъридж и всякакви договорености за повторно използване на обезпечения и активи, както и максималното ниво на ливъридж, което ЛУАИФ има право да използва от името на АИФ;

б) описание на процедурите, с които АИФ може да променя инвестиционната си стратегия или инвестиционната си политика, или и двете;

в) описание на основните правни последици от установените във връзка с инвестирането договорни отношения, включително информация за компетентната юрисдикция, за приложимото право и за наличието или липсата на правни инструменти, предвиждащи признаване и изпълнение на съдебни решения на територията, на която е установен АИФ;

г) идентификационни данни на ЛУАИФ, на депозитаря на АИФ, на одитора и на всички други доставчици на услуги, както и описание на техните задължения и на правата на инвеститорите;

д) описание на начина, по който ЛУАИФ осигурява спазването на изискванията на член 9, параграф 7;

е) описание на всички делегирани от ЛУАИФ функции по управление, посочени в приложение I, и на всички функции по съхранение, делегирани от депозитаря, идентификационни данни на подизпълнителя и евентуалните конфликти на интереси, които това делегиране на функции би могло да породи;

ж) описание на процедурата на АИФ за оценяване и на методологията за оценяване стойността на активите, включително на използваните методи за оценка на активите, чиято стойност е трудно определима, в съответствие с член 19;

з) описание на управлението на ликвидния риск на АИФ, включително правата за обратно изкупуване както при нормални, така и при извънредни обстоятелства, на съществуващите споразумения за обратно изкупуване с инвеститорите и на възможността и условията за използване на инструментите за управление на ликвидността, избрани в съответствие с член 16, параграф 2б.

и) описание на всички такси, комисиони и разходи, които пряко или косвено се поемат от инвеститорите, както и на максималните им размери;

иа) списък на таксите, налозите и разноските, които се поемат от ЛУАИФ във връзка с дейността на АИФ и които се разпределят пряко или непряко на АИФ;

й) описание на начина, по който ЛУАИФ осигурява равностойно третиране на инвеститорите и, в случай че даден инвеститор получи преференциално третиране или правото да получи преференциално третиране, описание на това преференциално третиране, вида инвеститори, които получават такова преференциално третиране, и, когато е целесъобразно, техните правни или икономически връзки с АИФ или ЛУАИФ;

к) последния годишен отчет по член 22;

л) реда и условията за емитиране и продажба на дялове или акции;

м) последната нетна стойност на активите на АИФ или последната пазарна цена на дял или акция на АИФ в съответствие с член 19;

н) резултатите на АИФ в исторически план, ако има информация за тях;

о) идентификационни данни на основния борсов посредник и описание на всички съществени договорености на АИФ с неговите основни борсови посредници и начина на управление на конфликтите на интереси в тази връзка и уговорките в договора с депозитаря относно възможността за прехвърляне и повторно използване на активите на АИФ и информация за евентуалното прехвърляне на отговорност на основния борсов посредник;

п) описание на начина и момента на разкриване на информацията, която се изисква по параграфи 4 и 5.

(2) ЛУАИФ информира инвеститорите, преди да инвестират в АИФ, за евентуални договорености на депозитаря, позволяващи на последния да се освободи от отговорност в съответствие с член 21, параграф 13. ЛУАИФ информира своевременно инвеститорите и за всички промени във връзка с отговорността на депозитаря.

(3) Когато от АИФ се изисква да публикува проспект в съответствие с Директива 2003/71/ЕО или в съответствие с националното право, в допълнение към информацията в проспекта трябва да бъде предоставена само информацията, посочена в параграфи 1 и 2, отделно или като допълнителна информация в проспекта.

(4) ЛУАИФ периодично разкриват на инвеститорите за всеки управляван от тях АИФ от ЕС и за всеки АИФ, който предлагат в Съюза, информация за:

а) процента на активите на АИФ, които подлежат на специално третиране поради нисколиквидния им характер;

б) всички нови подходи за управление на ликвидността на АИФ;

в) текущия рисков профил на АИФ и системите за управление на риска, прилагани от ЛУАИФ за управление на тези рискове;

г) съставът на портфейла на предоставените заеми;

д) ежегодно всички такси, налози и разноски, които са били пряко или непряко поети от инвеститорите;

е) ежегодно всяко предприятие майка, дъщерно дружество или дружество със специална цел, използвано от или от името на ЛУАИФ във връзка с инвестициите на АИФ.

(5) ЛУАИФ, които управляват един или повече АИФ от ЕС, използващи ливъридж, или предлагат в Съюза един или повече АИФ, използващи ливъридж, редовно разкриват за всеки такъв АИФ:

а) всички промени в максималното ниво на ливъридж, което ЛУАИФ може да използва от името на АИФ, както и всички права за повторно използване на обезпечения или всяка предоставена гаранция съгласно договореностите за ливъридж;

б) общия размер на използвания ливъридж от този АИФ.

(6) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на задълженията на ЛУАИФ за разкриване на информация, посочени в параграфи 4 и 5, включително честотата, с която се разкрива информацията, посочена в параграф 5. Тези мерки са съобразени с вида на ЛУАИФ, към който се прилагат.

(7) С цел да се гарантира еднаквото прилагане на правилата относно наименованието на АИФ, до 16 април 2026 г. ЕОЦКП разработва насоки за уточняване на обстоятелствата, при които наименованието на даден АИФ е несправедливо, неясно или подвеждащо. Тези насоки вземат предвид съответното секторно законодателство. Секторното законодателство, определящо стандарти за наименованията на фондовете или за предлагането на фондове, има предимство пред тези насоки.

Член 24 Задължения за докладване на компетентните органи

(1) ЛУАИФ редовно докладва на компетентните органи в своята държава-членка по произход информация за основните пазари и инструменти, в които извършва търговия от името на управляваните от него АИФ. То предоставя информация за основните инструменти, с които търгува, за пазарите, на които е член или на които търгува активно, и за основните експозиции и най-важните концентрации за всеки управляван от него АИФ.

(2) ЛУАИФ предоставя на компетентните органи на своята държава-членка по произход за всеки управляван от него АИФ от ЕС и за всеки АИФ, който предлага в Съюза, следното:

а) процента на активите на АИФ, които подлежат на специално третиране поради нисколиквидния им характер;

б) всички нови подходи за управление на ликвидността на АИФ;

в) текущия рисков профил на АИФ и системите за управление на риска, прилагани от ЛУАИФ за управление на пазарния риск, ликвидния риск, риска от контрагента и на други рискове, включително оперативния риск;

г) информация за основните категории активи, в които е инвестирал АИФ; и

д) резултатите от стрес-тестовете, проведени в съответствие с член 15, параграф 3, буква б) и член 16, параграф 1, втора алинея.

(3) При поискване ЛУАИФ предоставя на компетентните органи на своята държава-членка по произход следните документи:

а) годишен отчет за всеки управляван от него АИФ от ЕС и за всеки АИФ, който предлага в Съюза, за всяка финансова година в съответствие с член 22, параграф 1;

б) в края на всяко тримесечие — подробен списък на всички управлявани от него АИФ.

(4) ЛУАИФ, управляващо АИФ, използващи значителен ливъридж, предоставя на компетентните органи на своята държава-членка по произход информация за общото ниво на ливъридж, използвано от всеки управляван от него АИФ, класификация на този ливъридж според това, дали е резултат от заемане на парични средства или ценни книжа или е включен във финансови деривативи, както и доколко активите на АИФ са използвани повторно в рамките на договорености, свързани с ливъридж. Тази информация включва идентификационни данни на петте най-големи източници на заемни парични средства или ценни книжа за всеки АИФ, управляван от ЛУАИФ, и за размера на ливъриджа, получен от всеки от тези източници за всеки от тези АИФ. За ЛУАИФ от трета държава задълженията за докладване, посочени в настоящия параграф, се ограничават до управляваните от тях АИФ от ЕС и АИФ от трета държава, които предлагат в Съюза.

(5) Когато това е необходимо за ефективното наблюдение на системния риск, компетентните органи на държавата-членка по произход могат периодично или в конкретен случай да изискват допълнителна информация освен описаната в настоящия член. Компетентните органи информират ЕОЦКП за изискванията за допълнителна информация. При извънредни обстоятелства и когато това е необходимо, за да се осигури стабилността и целостта на финансовата система или да се насърчи дългосрочният устойчив растеж, ЕОЦКП може да поиска от компетентните органи на държавата-членка по произход да наложат допълнителни изисквания за докладване.

(6) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на:

а) кога се счита, че се използва значителен ливъридж за целите на параграф 4; и

б) задълженията за докладване и предоставяне на информация, предвидени в настоящия член. Тези мерки отчитат необходимостта от избягване на прекомерната административна тежест за компетентните органи.

Член 25 Използване на информация от компетентните органи, сътрудничество в областта на надзора и ограничения на ливъриджа

(1) Държавите-членки гарантират, че компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ използват информацията, която се събира съгласно член 24, за да установят доколко използването на ливъридж допринася за увеличаване на системния риск във финансовата система, рисковете от дезорганизация на пазарите или рисковете за икономическия ръст в дългосрочен план.

(2) Компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ гарантират, че цялата информация, събрана в съответствие с член 24 за всички ЛУАИФ, върху които те упражняват надзор, както и информацията, събрана в съответствие с член 7, се предоставя на разположение на другите съответни компетентни органи, на ЕОЦКП, на ЕБО, на Европейския надзорен орган (Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 24 ) (наричани заедно „Европейски надзорни органи“ или „ЕНО“) и на ЕССР, когато това е необходимо за целите на изпълнението на техните задължения, чрез установените в член 50 процедури. Компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ гарантират, че цялата информация, събрана съгласно член 24 за всички ЛУАИФ, върху които те упражняват надзор, се предоставя на разположение на ЕСЦБ единствено за статистически цели, чрез установените в член 50 процедури. Компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ предоставят незабавно информация чрез установените в член 50 процедури и на двустранна основа на компетентните органи на други пряко засегнати държави членки, ако ЛУАИФ, за което отговарят, или АИФ, управляван от това ЛУАИФ, би могло потенциално да съставлява сериозен източник на риск от контрагента за кредитна институция или други системно значими институции в други държави членки или за стабилността на финансовата система в друга държава членка.

(3) ЛУАИФ доказва, че ограниченията на ливъриджа, определени за всеки управляван от него АИФ, са разумни и че спазва тези ограничения във всеки един момент. Компетентните органи оценяват рисковете, които би породило използването на ливъридж от ЛУАИФ за управляваните от него АИФ, и когато преценят, че това е необходимо за осигуряване на стабилността и целостта на финансовата система, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ, след като уведомят ЕОЦКП, ЕССР и компетентните органи на съответния АИФ, налагат ограничения на нивото на ливъридж, което ЛУАИФ има право да използва, или други ограничения, свързани с управлението на АИФ, по отношение на управляваните от него АИФ, за да ограничат възможността използването на ливъридж да доведе до увеличаване на системния риск във финансовата система или на рисковете от дезорганизация на пазарите. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ уведомяват надлежно ЕОЦКП, ЕССР и компетентните органи на АИФ за предприетите в тази насока действия чрез установените в член 50 процедури.

(4) Уведомлението по параграф 3 се извършва най-малко десет работни дни преди момента, от който се планира мярката да започне да се прилага или да бъде подновена. Уведомлението съдържа сведения за планираната мярка, причините за вземане на мярката и моментът, от който се планира мярката да започне да се прилага. При извънредни обстоятелства компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ могат да решат предложената мярка да започне да се прилага в срока по първо изречение.

(5) ЕОЦКП улеснява и координира процеса, и по-специално се стреми да гарантира, че компетентните органи следват последователен подход по отношение на мерките, предложени от компетентните органи съгласно параграф 3.

(6) След получаване на уведомлението по параграф 3 ЕОЦКП отправя съвети до компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ относно мярката, която е предложена или взета. Тези съвети може по-конкретно да засягат въпроса, дали условията за предприемане на действия могат да се считат за изпълнени и дали мерките са целесъобразни, както и въпроса за продължителността на мерките.

(7) Въз основа на информацията, получена съгласно параграф 2, и след като вземе предвид съветите на ЕССР, ЕОЦКП може да прецени, че ливъриджът, използван от дадено ЛУАИФ или група от ЛУАИФ, поражда значителен риск за стабилността и целостта на финансовата система и може да отправи съвети до компетентните органи, като посочи коригиращите мерки, които трябва да бъдат взети, включително ограниченията на нивото на ливъридж, което има право да използва това ЛУАИФ или група от ЛУАИФ. ЕОЦКП веднага уведомява съответните компетентни органи, ЕССР и Комисията за всяко такова решение.

(8) Ако даден компетентен орган има намерение да предприеме действия, които се отклоняват от съветите на ЕОЦКП по параграфи 6 и 7, той информира ЕОЦКП, като посочва причините за това. ЕОЦКП може да оповести факта, че отделен компетентен орган не се съобразява или не възнамерява да се съобразява с неговите съвети. ЕОЦКП също така може да вземе решение за всеки отделен случай да публикува причините за несъобразяването с неговите съвети, посочени от компетентния орган. Съответните компетентни органи се уведомяват предварително за това публикуване.

(9) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за определяне на принципите, в които се посочва при какви обстоятелства компетентните органи прилагат разпоредбите на параграф 3, като отчитат различните стратегии на АИФ, различните пазарни условия, при които действат АИФ, и евентуалните проциклични ефекти от прилагането на тези разпоредби.

Член 26 Приложно поле

(1) Настоящият раздел се прилага за:

а) ЛУАИФ, управляващи един или повече АИФ, които самостоятелно или съвместно въз основа на споразумение, целящо придобиване на контрол, придобиват контрол върху некотирано дружество в съответствие с параграф 5;

б) ЛУАИФ, които си сътрудничат с един или повече ЛУАИФ въз основа на споразумение, съгласно което управляваните съвместно от тях АИФ придобиват контрол върху некотирано дружество в съответствие с параграф 5.

(2) Настоящият раздел не се прилага, когато съответните некотирани дружества са:

а) малки и средни предприятия по смисъла на член 2, параграф 1 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия ( 25 ); или

б) предприятия със специална цел придобиване, стопанисване или управление на недвижими имоти.

(3) Без да се засягат параграфи 1 и 2 от настоящия член, член 27, параграф 1 се прилага също за ЛУАИФ, управляващи АИФ, които придобиват участие в некотирано дружество, което не им дава контрол.

(4) Член 28, параграфи 1, 2 и 3 и член 30 се прилагат и за ЛУАИФ, управляващи АИФ, които придобиват контрол върху емитенти. За целите на тези членове параграфи 1 и 2 от настоящия член се прилагат mutatis mutandis.

(5) За целите на настоящия раздел при некотираните дружества „контрол“ означава притежаването на повече от 50 % от правата на глас в дружествата. Ако е установен контрол по първа алинея, при изчисляването на процента на правата на глас, притежавани от съответния АИФ, в допълнение към правата на глас, притежавани пряко от съответния АИФ, се вземат предвид правата на глас на следните:

а) всяко предприятие, контролирано от АИФ; и

б) всяко физическо или юридическо лице, което действа от свое име, но за сметка на АИФ или от името на предприятие, контролирано от АИФ. Процентът на правата на глас се изчислява въз основа на всички акции с право на глас, независимо от това дали упражняването на тези права е временно ограничено. Независимо от член 4, параграф 1, подточка i), за целите на член 28, параграфи 1, 2 и 3 и член 30 по отношение на емитенти контролът се определя в съответствие с член 5, параграф 3 от Директива 2004/25/ЕО.

(6) Настоящият раздел се прилага при условията и ограниченията, предвидени в член 6 от Директива 2002/14/ЕО.

(7) Настоящият раздел се прилага, без да се засягат приетите от държавите-членки по-строги правила в областта на придобиването на участие в емитенти и некотирани дружества на тяхна територия.

Член 27 Уведомяване за придобиването на значително участие и контрол върху некотирани дружества

(1) Когато даден АИФ придобие, разпорежда се или притежава акции от некотирано дружество, държавите-членки изискват от управляващото го ЛУАИФ да уведоми компетентните органи на своята държава-членка по произход за дела на правата на глас в некотираното дружество, притежавани от АИФ, във всеки един момент, когато този дял достигне, надхвърли или падне под праговете от 10 %, 20 %, 30 %, 50 % и 75 %.

(2) Когато даден АИФ самостоятелно или съвместно придобие контрол върху некотирано дружество съгласно член 26, параграф 1, във връзка с параграф 5 от посочения член, държавите-членки изискват от ЛУАИФ, управляващо такъв АИФ, да уведоми за придобиването на контрол от АИФ следните лица:

а) некотираното дружество;

б) акционерите, чиито идентификационните данни и адреси са известни на ЛУАИФ или могат да бъдат предоставени от некотираното дружество или от регистър, до който ЛУАИФ има или може да получи достъп; и

в) компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ.

(3) Изискваното съгласно параграф 2 уведомление съдържа следната допълнителна информация:

а) новото разпределение на правата на глас;

б) условията, при спазване на които е придобит контролът, включително идентификационните данни на отделните участващи акционери, всяко физическо или юридическо лице с право да упражнява права на глас от тяхно име, както и, когато е приложимо, веригата предприятия, чрез които реално се упражняват правата на глас;

в) датата, на която е придобит контролът.

(4) В своето уведомление до некотираното дружество ЛУАИФ изисква от управителния орган на дружеството да информира без неоправдано забавяне представителите на служителите или, когато няма такива, самите служители за придобиването на контрол от АИФ, управляван от ЛУАИФ, и да им предостави информацията, посочена в параграф 3. ЛУАИФ полага всички възможни усилия с цел да гарантира, че представителите на служителите или, когато няма такива, самите служители са надлежно информирани от управителния орган в съответствие с настоящия член.

(5) Уведомленията, посочени по параграфи 1, 2 и 3, се извършват възможно най-бързо и не по-късно от десет работни дни след датата, на която АИФ е достигнал, надхвърлил или паднал под съответния праг или е придобил контрол върху некотираното дружество.

Член 28 Предоставяне на информация при придобиване на контрол

(1) Когато даден АИФ, самостоятелно или съвместно, придобие контрол върху некотирано дружество или емитент съгласно член 26, параграф 1, във връзка с параграф 5 от посочения член, държавите-членки изискват от ЛУАИФ, управляващо такъв АИФ, да предостави информацията, посочена в параграф 2 от настоящия член на:

а) съответното дружество;

б) акционерите на дружеството, чиито идентификационни данни и адреси са известни на ЛУАИФ или могат да бъдат получени от дружеството или от регистър, до който ЛУАИФ има или може да получи достъп; и

в) компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ. Държавите-членки могат да изискват информацията, посочена в параграф 2, да бъде предоставена и на компетентните органи на некотираното дружество, които държавите-членки могат да посочат за тази цел.

(2) ЛУАИФ предоставя:

а) идентификационните данни на ЛУАИФ, които самостоятелно или въз основа на споразумение с други ЛУАИФ управляват АИФ, които са придобили контрол;

б) политиката за предотвратяване и управляване на конфликти на интереси, по-специално между ЛУАИФ, АИФ и дружеството, включително информация за конкретните гаранции, създадени с цел да се гарантира, че всяко споразумение е сключено в условията на равнопоставеност между ЛУАИФ и/или АИФ и дружеството; и

в) политиката за вътрешна и външна комуникация във връзка с дружеството, по-специално по отношение на служителите.

(3) В своето уведомление до дружеството съгласно параграф 1, буква а), ЛУАИФ изисква от управителния орган на дружеството да предостави без неоправдано забавяне на представителите на служителите или, когато няма такива, на самите служители информацията, посочена в параграф 1. ЛУАИФ полага всички възможни усилия с цел да гарантира, че представителите на служителите или, когато няма такива, самите служители са надлежно информирани от управителния орган в съответствие с настоящия член.

(4) Когато даден АИФ, самостоятелно или съвместно, придобие контрол върху некотирано дружество съгласно член 26, параграф 1, във връзка с параграф 5 от посочения член, държавите-членки изискват от ЛУАИФ, управляващо такъв АИФ, да гарантира, че този АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на този АИФ, разкрива своите намерения по отношение на бъдещата дейност на некотираното дружество и евентуалните последици за заетостта, включително всяка съществена промяна в условията на заетост, на:

а) некотираното дружество; и

б) акционерите на некотираното дружество, чиито идентификационни данни и адреси са известни на ЛУАИФ или могат да бъдат получени от некотираното дружество или от регистър, до който ЛУАИФ има или може да получи достъп. Освен това ЛУАИФ, управляващо съответния АИФ, изисква и полага всички възможни усилия с цел да гарантира, че управителният орган на некотираното дружество предоставя информацията, посочена в първа алинея, на представителите на служителите или, когато няма такива, на самите служители на некотираното дружество.

(5) Когато даден АИФ придобие контрол върху некотирано дружество съгласно член 26, параграф 1, във връзка с параграф 5 от посочения член, държавите-членки изискват от ЛУАИФ, управляващо такъв АИФ, да предостави на компетентните органи на своята държава-членка по произход и на инвеститорите в АИФ информация относно финансирането на придобиването.

Член 29 Специални разпоредби относно годишния отчет на АИФ, които упражняват контрол върху некотирани дружества

(1) Когато даден АИФ, самостоятелно или съвместно, придобие контрол върху некотирано дружество съгласно член 26, параграф 1, във връзка с параграф 5 от посочения член, държавите-членки изискват от ЛУАИФ, управляващо такъв АИФ:

а) да изисква и полага всички възможни усилия с цел да гарантира, че годишният отчет на некотираното дружество, изготвен в съответствие с параграф 2, се предоставя от управителния орган на дружеството на всички представители на служителите или, когато няма такива, на самите служители в срока за изготвяне на такъв годишен отчет в съответствие с приложимото национално право; или

б) за всеки такъв АИФ да включва в годишния отчет, предвиден в член 22, информацията по параграф 2 във връзка със съответното некотирано дружество.

(2) Допълнителната информация, която се включва в годишния отчет на дружеството или на АИФ в съответствие с параграф 1, включва най-малко обективен преглед на развитието на дейността на дружеството, отразяващ ситуацията в края на отчетния период. Отчетът съдържа и информация за:

а) всички важни събития, настъпили след приключването на финансовата година;

б) вероятното бъдещо развитие на дружеството; и

в) информация за придобиването на собствени акции, предвидено в член 22, параграф 2 от Директива 77/91/ЕИО на Съвета ( 26 ).

(3) ЛУАИФ, управляващо съответния АИФ:

а) изисква и полага всички възможни усилия с цел да гарантира, че управителният орган на некотираното дружество предоставя във връзка със съответното дружество информацията, посочена в параграф 1, буква б), на представителите на служителите на съответното дружество или, когато няма такива, на самите служители в срока, посочен в член 22, параграф 1; или

б) предоставя на инвеститорите в АИФ информацията, посочена в параграф 1, буква а), която вече е на разположение, в срока, посочен в член 22, параграф 1, и във всички случаи не по-късно от датата на изготвяне на годишния отчет на некотираното дружество в съответствие с приложимото национално право.

Член 30 Разпродаване на активи

(1) Когато даден АИФ, самостоятелно или съвместно, придобие контрол върху некотирано дружество или емитент съгласно член 26, параграф 1, във връзка с параграф 5 от посочения член, държавите-членки изискват ЛУАИФ, управляващо такъв АИФ, през период от 24 месеца след придобиването на контрол върху дружеството от АИФ:

а) да няма право да улеснява, подкрепя или дава указания за разпределяне, намаляване на капитала, обратно изкупуване на акции и/или придобиване на собствени акции от дружеството, както е описано в параграф 2;

б) доколкото ЛУАИФ има право да гласува от името на АИФ на заседанията на управителните органи на дружеството, да не гласува за разпределяне, намаляване на капитала, обратно изкупуване на акции и/или придобиване на собствени акции от дружеството, както е описано в параграф 2; и

в) във всички случаи да полага всички възможни усилия за предотвратяване на разпределянето, намаляването на капитала, обратното изкупуване на акции и/или придобиването на собствени акции от дружеството, както е описано в параграф 2.

(2) Задълженията, наложени на ЛУАИФ съгласно параграф 1, се отнасят до:

а) всяко разпрееляне между акционерите, направено, когато на последната дата от последната финансова година нетните активи, отразени в годишните отчети на дружеството, са или след такова разпределяне биха спаднали под размера на записания капитал и резервите, които не подлежат на разпределяне по закон или съгласно устава, като се приема, че когато непотърсената част от записания капитал не е включена в активите, отразени в баланса, тази сума се приспада от размера на записания капитал;

б) всяко разпределяне между акционерите, чийто размер би надхвърлил размера на печалбата в края на последната финансова година заедно с пренесената печалба и със сумите, изтеглени от резервите, предназначени за тази цел, намален с пренесените загуби и сумите, отнесени в резерв в съответствие със закона или устава;

в) доколкото е разрешено придобиването на собствени акции, придобиването на акции от дружеството, включително такива, придобити на по-ранен етап от дружеството и притежавани от него, както и на акции, придобити от лице, действащо от свое име, но за сметка на дружеството, което би довело до намаляване на нетните активи под размера, посочен в буква а).

(3) За целите на параграф 2:

а) понятието „разпределяне“, посочено в параграф 2, букви а) и б), включва по-конкретно изплащането на дивиденти и лихви по акциите;

б) разпоредбите за намаляването на капитала не се прилагат за намаляване на записания капитал, чиято цел е покриване на претърпени загуби или отнасяне на парични суми в резерв, който не подлежи на разпределяне, при условие че след тази операция размерът на този резерв е не повече от 10 % от намаления записан капитал; и

в) ограничението, предвидено в параграф 2, буква в), се прилага при спазване на член 20, параграф 1, букви б)—з) от Директива 77/91/ЕИО.

Член 30а Условия по отношение на извършваното от ЛУАИФ от ЕС предварително предлагане в Съюза

(1) Държавите членки гарантират, че всяко получило разрешение ЛУАИФ от ЕС може да извършва предварително предлагане в Съюза, освен ако предоставената на потенциалните професионални инвеститори информация:

а) е достатъчна да позволи ангажирането на инвеститори с придобиването на дялове или акции от определен АИФ;

б) представлява формуляри за записване или подобни документи, независимо дали под формата на проект или в окончателна форма; или

в) представлява учредителни документи, проспект или документи за предлагане на АИФ, който още не е установен, в окончателна форма. Когато се предоставят проект на проспект или документи за предлагане, те не трябва да съдържат информацията, която би била достатъчна, за да позволи на инвеститорите да вземат инвестиционно решение, а трябва да посочват ясно, че:

а-2) те не представляват предложение или покана за записване на дялове или акции на АИФ; и

б-2) на информацията, представена в тях, не следва да се разчита, защото е непълна и може да бъде променена. Държавите членки гарантират, че от ЛУАИФ от ЕС не се изисква да уведомява компетентните органи за съдържанието или за адресатите на предварително предлагане или да изпълнява каквито и да било условия или изисквания, различни от посочените в настоящия член, преди да извърши предварително предлагане.

(2) ЛУАИФ от ЕС гарантира, че инвеститорите не придобиват дялове или акции в АИФ посредством предварително предлагане и че инвеститорите, с които е осъществен контакт като част от предварителното предлагане, могат да придобиват дялове или акции във въпросния АИФ единствено чрез предлагане, разрешено съгласно член 31 или член 32. Всяко записване от страна на професионални инвеститори в рамките на 18 месеца след като ЛУАИФ от ЕС е започнало своето предварително предлагане, на дялове или акции от АИФ, посочени в информацията, представена в хода на предварителното предлагане, или на АИФ, установен в резултат на предварителното предлагане, се счита за следствие от предлагането и подлежи на приложимите процедури за уведомление, посочени в членове 31 и 32. Държавите членки гарантират, че в срок от две седмици след като е започнало предварително предлагане, ЛУАИФ от ЕС изпраща на компетентните органи на своята държава членка по произход неофициално писмо на хартиен носител или по електронен път. В това писмо се посочват държавите членки, в които е извършено предварителното предлагане, и периодите, през които то се извършва или е било извършено, кратко описание на предварителното предлагане, включително информация относно представените инвестиционни стратегии, и когато е приложимо, списък на АИФ и подразделенията на АИФ, които са или са били предмет на предварително предлагане. Компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ от ЕС уведомяват незабавно компетентните органи на приемащите държави членки, в които ЛУАИФ от ЕС извършва или е извършило предварително предлагане. Компетентните органи на държавата членка, в която се извършва или е извършено предварително предлагане, могат да поискат от компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ от ЕС да предоставят допълнителна информация за предварителното предлагане, което се извършва или е извършено на нейната територия.

(3) Трета страна извършва предварително предлагане от името на получило разрешение ЛУАИФ от ЕС, само когато разполага с разрешение да осъществява дейност като инвестиционно дружество в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 27 ), като кредитна институция в съответствие с Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 28 ), като управляващо дружество на ПКИПЦК в съответствие с Директива 2009/65/ЕO, като ЛУАИФ в съответствие с настоящата директива, или когато действа като обвързан агент в съответствие с Директива 2014/65/ЕС. Спрямо такава трета страна се прилагат условията, посочени в настоящия член.

(4) ЛУАИФ от ЕС гарантира, че предварителното предлагане е документирано по подходящ начин.

Член 31 Предлагане на дялове или акции от АИФ от ЕС в държавата-членка по произход на ЛУАИФ

(1) Държавите-членки гарантират, че получило разрешение ЛУАИФ от ЕС може да предлага дялове или акции от всеки управляван от него АИФ от ЕС на професионални инвеститори в държавата-членка по произход на ЛУАИФ, ако са изпълнени предвидените в настоящия член изисквания. Когато АИФ от ЕС е захранващ АИФ, посоченото в първа алинея право на предлагане зависи от спазването на условието главният АИФ също да е АИФ от ЕС, който се управлява от получило разрешение ЛУАИФ от ЕС.

(2) ЛУАИФ уведомява компетентните органи на своята държава-членка по произход за всеки АИФ от ЕС, който възнамерява да предлага. Това уведомление включва документите и информацията, посочени в приложение III.

(3) В срок от 20 работни дни след получаване на напълно комплектованото уведомление съгласно параграф 2 компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ информират ЛУАИФ дали може да започне да предлага АИФ, посочен в уведомлението съгласно параграф 2. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ могат да се противопоставят на предлагането на АИФ само ако управлението на АИФ от страна на ЛУАИФ не е или няма да бъде в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ не спазва или няма да спазва настоящата директива по друг начин. В случай на положително решение ЛУАИФ може да започне да предлага АИФ в своята държава-членка по произход, считано от датата, на която компетентните органи са го уведомили в тази връзка. Ако става въпрос за различни органи, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ информират също така компетентните органи на АИФ, че ЛУАИФ може да започне да предлага дялове или акции от АИФ.

(4) При съществена промяна в някое от сведенията, съобщени в съответствие с параграф 2, ЛУАИФ уведомява писмено за тази промяна компетентните органи на своята държава-членка по произход най-малко един месец преди внасянето на промяната — във връзка с всички планирани от ЛУАИФ промени, или веднага след настъпване на непланирана промяна. Ако в резултат на планирана промяна управлението на АИФ от ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, съответните компетентни органи без неоправдано забавяне информират ЛУАИФ, че не може да внесе промяната. Ако планирана промяна бъде внесена въпреки първа и втора алинея или ако настъпи непланирана промяна, в резултат на което управлението на АИФ от ЛУАИФ престава да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ престава да спазва настоящата директива по друг начин, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ предприемат всички необходими мерки съгласно член 46, включително, ако е необходимо, налагат изрична забрана на предлагането на АИФ.

(5) За да се осигурят еднакви условия на прилагане на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на:

а) формата и съдържанието на образеца на уведомителното писмо, посочено в параграф 2; и

б) формата на писменото уведомление, посочено в параграф 4. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(6) Без да се засягат разпоредбите на член 43, параграф 1, държавите-членки изискват АИФ, управлявани и предлагани от ЛУАИФ, да се предлагат единствено на професионални инвеститори.

Член 32 Предлагане на дялове или акции от АИФ от ЕС в държави-членки, различни от държавата-членка по произход на ЛУАИФ

(1) Държавите-членки гарантират, че получило разрешение ЛУАИФ от ЕС може да предлага дялове или акции от управляван от него АИФ от ЕС на професионални инвеститори от друга държава-членка, различна от държавата-членка по произход на ЛУАИФ, когато са изпълнени предвидените в настоящия член изисквания. Когато АИФ от ЕС е захранващ АИФ, посоченото в първа алинея право на предлагане зависи от спазването на условието главният АИФ също да е АИФ от ЕС и да е управляван от получило разрешение ЛУАИФ от ЕС.

(2) ЛУАИФ уведомява компетентните органи на своята държава-членка по произход за всеки АИФ от ЕС, който възнамерява да предлага. Това уведомление включва документите и информацията, посочени в приложение IV.

(3) Не по-късно от 20 работни дни след датата на получаване на напълно комплектованото уведомление съгласно параграф 2 компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ предават напълно комплектованото уведомление на компетентните органи на държавите-членки, в които се планира да се предлага АИФ. Подобно предаване се извършва само ако управлението на АИФ от ЛУАИФ е и ще бъде в съответствие с настоящата директива и ако ЛУАИФ спазва настоящата директива като цяло. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ прилагат уверение за това, че съответното ЛУАИФ притежава разрешение за управление на АИФ с определена инвестиционна стратегия.

(4) След предаване на уведомлението компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ незабавно уведомяват ЛУАИФ за предаването. ЛУАИФ може да започне да предлага АИФ в приемащата държава-членка на ЛУАИФ от датата на това уведомление. Ако става въпрос за различни органи, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ информират също така компетентните органи на АИФ, че ЛУАИФ може да започне да предлага дяловете или акциите от АИФ в приемащата държава-членка на ЛУАИФ.

(5) По отношение на посочените в буква з) от приложение IV механизми се прилагат законите на приемащата държава-членка на ЛУАИФ и се упражнява надзор от нейна страна.

(6) Държавите-членки гарантират, че уведомителното писмо от ЛУАИФ, посочено в параграф 2, и уверението, посочено в параграф 3, са на език, обичайно използван в сферата на международните финанси. Държавите-членки гарантират, че техните компетентни органи приемат електронното предаване и съхраняване на документите по параграф 3.

(7) При съществена промяна в някое от сведенията, съобщени в съответствие с параграф 2, ЛУАИФ уведомява писмено за тази промяна компетентните органи на своята държава-членка по произход най-малко един месец преди внасянето на планирана промяна или веднага след настъпването на непланирана промяна. Ако в резултат на планирана промяна управлението на АИФ от страна на ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, съответните компетентни органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ информират ЛУАИФ в срок от 15 работни дни след получаване на цялата информация, посочена в първа алинея, че не може да внесе промяната. В този случай компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ уведомяват съответно компетентните органи на приемащата държава членка на ЛУАИФ. Ако планирана промяна бъде внесена въпреки първа и втора алинея или ако настъпи непланирана промяна, в резултат на което управлението на АИФ от ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ предприемат всички необходими мерки в съответствие с член 46, включително, ако е необходимо, налагат изрична забрана за предлагането на АИФ и уведомяват съответно компетентните органи на приемащата държава членка на АИФ, без необосновано забавяне. Ако промените не засягат съответствието на управлението на АИФ от страна на ЛУАИФ с настоящата директива или спазването на разпоредбите от настоящата директива от ЛУАИФ по друг начин, компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ информират – в срок от един месец – компетентните органи на приемащата държава членка на ЛУАИФ за тези промени.

(8) За да се осигурят еднакви условия на прилагане на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на:

а) формата и съдържанието на образеца на уведомителното писмо, посочено в параграф 2;

б) формата и съдържанието на образеца на уверението, посочено в параграф 3;

в) формата на предаването, посочено в параграф 3; и

г) формата на писменото уведомление, посочено в параграф 7. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(9) Без да се засягат разпоредбите на член 43, параграф 1, държавите-членки изискват АИФ, управлявани и предлагани от ЛУАИФ, да се предлагат единствено на професионални инвеститори.

Член 32-2

a Оттегляне на уведомлението за утвърдените механизми за предлагане на дялове или акции от някои или всички АИФ от ЕС в държави членки, различни от държавата членка по произход на ЛУАИФ

(1) Държавите членки гарантират, че всеки ЛУАИФ от ЕС може да оттегли уведомлението за утвърдените механизми за предлагане на дялове или акции от някои или всички свои АИФ в държава членка, по отношение на която е било направено уведомление в съответствие с член 32, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а) с изключение на АИФ от затворен тип и фондовете, регулирани от Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета ( 29 ), за всички такива дялове или акции от АИФ, притежавани от инвеститорите в тази държава членка, е отправено общо предложение за обратно изкупуване или откупуване, освободено от такси или приспадания, което е достъпно за обществеността в рамките на най-малко 30 работни дни и се отправя пряко или чрез финансови посредници лично до всички инвеститори в тази държава членка, чиято самоличност е известна;

б) намерението за прекратяване на утвърдените механизми за предлагане на дялове или акции от някои или от всички свои АИФ в тази държава членка се оповестява публично посредством обществено достъпно средство, което обичайно се използва при предлагането на АИФ и е подходящо за типа инвеститори в АИФ, включително по електронен път;

в) всякакви договорни споразумения с финансови посредници или с делегати са изменени или прекратени, считано от датата на оттегляне на уведомлението, за да се предотврати ново или допълнително, пряко или непряко предлагане или продажба на дяловете или акциите, посочени в уведомлението по параграф 2. Считано от датата, посочена в буква в) от първа алинея, ЛУАИФ прекратява всяко по-нататъшно предлагане или продажби на дялове или акции на управлявания от него АИФ в държавата членка, по отношение на която е било представено уведомление в съответствие с параграф 2.

(2) ЛУАИФ подава до компетентните органи на своята държава членка по произход уведомление, съдържащо информацията, посочена в параграф 1, първа алинея, букви а), б) и в).

(3) Компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ проверяват дали представеното от ЛУАИФ уведомление съгласно параграф 2 е пълно. Не по-късно от 15 работни дни от датата на получаване на пълно уведомление, посочено в параграф 2, компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ предават това уведомление на компетентните органи на държавата членка, посочена в уведомлението по параграф 2 и на ЕОЦКП. Компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ уведомяват своевременно ЛУАИФ относно извършеното предаване на уведомлението по първата алинея. За период от 36 месеца от датата, посочена в параграф 1, първа алинея, буква в), ЛУАИФ не извършва предварително предлагане на дялове или акции от АИФ от ЕС, посочени в уведомлението, или по отношение на подобни инвестиционни стратегии или инвестиционни идеи, в държавата членка, посочена в уведомлението по параграф 2.

(4) ЛУАИФ предоставя информацията, която се изисква по членове 22 и 23, на инвеститорите, които са запазили инвестицията си в този АИФ от ЕС, както и на компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ.

(5) Компетентните органи в държавата членка по произход на ЛУАИФ предават на компетентните органи на държавата членка, посочена в уведомлението по параграф 2, информация за всички промени в документите и информацията, посочени в приложение IV, букви б) —е).

(6) Компетентните органи на държавата членка, посочена в уведомлението по параграф 2 от настоящия член, имат същите права и задължения като компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ, съгласно установеното в член 45.

(7) Без да се засягат други надзорни правомощия, съгласно посоченото в член 45, параграф 3, считано от датата на предаване по параграф 5 от настоящия член, компетентните органи на държавата членка, посочена в уведомлението по параграф 2 от настоящия член, не изискват от съответните ЛУАИФ да докажат съответствие с националните законови, подзаконови и административни разпоредби, регулиращи изискванията по отношение на предлагането, посочени в член 5 от Регламент (ЕС) 2019/1156 на Европейския парламент и на Съвета ( 30 ).

(8) Държавите членки разрешават употребата на всякакви електронни или други средства за комуникация от разстояние за целите на параграф 4.“

Член 33 Условия за управление на АИФ от ЕС, установени в други държави членки, и за предоставяне на услуги в други държави членки

(1) Държавите членки гарантират, че лицензирано лице, управляващо АИФ от ЕС, може пряко или чрез установяване на клон:

а) да управлява АИФ от ЕС, установени в друга държава членка, при условие че лицето, управляващо АИФ, има лиценз за управление на този вид АИФ;

б) да предоставя в друга държава членка услугите, посочени в член 6, параграф 4, за които то е получило лиценз.

(2) Лице, управляващо АИФ, което възнамерява да предоставя дейностите и услугите, посочени в параграф 1, за пръв път, съобщава на компетентните органи на своята държава членка по произход следната информация:

а) държавата членка, в която то възнамерява да управлява АИФ пряко или да установи клон, и/или да предоставя услугите, посочени в член 6, параграф 4;

б) програма на предвижданите дейности, в която се посочват по-специално услугите, които възнамерява да предоставя, и/или идентификационни данни на АИФ, които възнамерява да управлява.

(3) Ако ЛУАИФ възнамерява да открие клон, то предоставя в допълнение към посоченото в параграф 2 следната информация:

а) организационната структура на клона;

б) адреса на АИФ в държавата-членка по произход, от който могат да бъдат получени документи;

в) имената и данните за контакт на отговарящите за управлението на клона лица.

(4) В срок от един месец от получаването на пълната документация в съответствие с параграф 2 или от два месеца от получаването на пълната документация в съответствие с параграф 3, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ предават пълната документация на компетентните органи на приемащата държава-членка на ЛУАИФ. Подобно предаване се извършва само ако управлението на АИФ от ЛУАИФ е и ще бъде в съответствие с настоящата директива и ако ЛУАИФ спазва настоящата директива като цяло. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ прилагат уверение за това, че съответното ЛУАИФ е получило разрешение от тях. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ веднага уведомяват ЛУАИФ за предаването. ЛУАИФ може да започне да предлага своите услуги в неговата приемаща държава-членка след получаването на уведомлението за предаването.

(5) Приемащата държава-членка на ЛУАИФ не налага никакви допълнителни изисквания на съответното ЛУАИФ във връзка с въпросите, които попадат в приложното поле на настоящата директива.

(6) При промяна в някое от сведенията, съобщени в съответствие с параграф 2 и, когато е приложимо, параграф 3, ЛУАИФ уведомява писмено за тази промяна компетентните органи на своята държава-членка по произход най-малко един месец преди внасянето на планирана промяна или веднага след настъпването на непланирана промяна. Ако в резултат на планирана промяна управлението на АИФ от страна на ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, съответните компетентни органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ информират ЛУАИФ – в срок от 15 работни дни след получаване на цялата информация, посочена в първа алинея – че не може да внесе промяната. Ако планирана промяна бъде внесена въпреки първа и втора алинея или ако настъпи непланирана промяна, в резултат на което управлението на АИФ от ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ предприемат всички необходими мерки в съответствие с член 46 и уведомяват съответно компетентните органи на приемащата държава членка на ЛУАИФ без неоправдано забавяне. Ако промените са приемливи, тъй като не засягат съответствието на управлението на АИФ от ЛУАИФ с настоящата директива или спазването от ЛУАИФ на настоящата директива по друг начин, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ без неоправдано забавяне информират компетентните органи на приемащите държави-членки на ЛУАИФ за тези промени.

(7) За да се осигури последователно хармонизиране на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на регулаторни технически стандарти за конкретизиране на информацията, която се съобщава в съответствие с параграфи 2 и 3. На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(8) За да се осигурят еднакви условия на прилагане на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на стандартни формуляри, образци и процедури за предаването на информация в съответствие с параграфи 2 и 3. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 34 Условия за ЛУАИФ от ЕС, които управляват АИФ от трета държава, които не се предлагат в държавите-членки

(1) Държавите-членки гарантират, че получило разрешение ЛУАИФ от ЕС може да управлява АИФ от трета държава, които не се предлагат в Съюза, при условие че:

а) ЛУАИФ отговоря на всички изисквания, предвидени в настоящата директива, с изключение на тези по членове 21 и 22, по отношение на тези АИФ; и

б) съществуват подходящи договорености за сътрудничество между компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ и надзорните органи на третата държава, в която е установен АИФ от трета държава, за да се гарантира най-малко ефикасен обмен на информация, който позволява на компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ да изпълняват своите задължения в съответствие с настоящата директива.

(2) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки относно договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 1, с цел да се разработи обща рамка за улесняване на изготвянето на такива договорености за сътрудничество с трети държави.

(3) За да се осигури еднакво прилагане на настоящия член, ЕОЦКП разработва насоки за определяне на условията за прилагане на мерките, приети от Комисията във връзка с договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 1.

Член 35 Условия за предлагане с паспорт в Съюза на АИФ от трета държава, управляван от ЛУАИФ от ЕС

(1) Държавите-членки гарантират, че получило разрешение ЛУАИФ от ЕС може да предлага дялове или акции от управлявани от него АИФ от трета държава и захранващи АИФ от ЕС, които не отговарят на изискванията, посочени в член 31, параграф 1, втора алинея, на професионални инвеститори в Съюза, когато са изпълнени предвидените в настоящия член условия.

(2) ЛУАИФ трябва да изпълняват всички изисквания, предвидени настоящата директива, с изключение на тези по глава VI. Освен това трябва да бъдат изпълнени следните условия:

а) трябва да съществуват подходящи договорености за сътрудничество между компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ и надзорните органи на третата държава, в която е установен АИФ от трета държава, за да се гарантира най-малко ефикасен обмен на информация, като се взема предвид член 50, параграф 4, който позволява на компетентните органи да изпълняват своите задължения в съответствие с настоящата директива;

б) третата държава, в която е установен АИФ от трета държава, не е определена като високорискова трета държава съгласно член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849;

в) третата държава, в която е установен АИФ от трета държава, е подписала споразумение с държавата членка по произход на лицензираното ЛУАИФ и с всяка друга държава членка, в която се планира да се предлагат дяловете или акциите на АИФ от третата държава, което напълно отговаря на стандартите, установени в член 26 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно доходите и капитала, и гарантира ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и третата държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели. Когато компетентен орган на друга държава-членка не е съгласен с оценката, направена във връзка с прилагането на първа алинея, букви а) и б), от компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ, съответните компетентни органи могат да отнесат въпроса до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(3) Ако ЛУАИФ възнамерява да предлага дялове или акции от АИФ от трета държава в своята държава-членка по произход, ЛУАИФ уведомява компетентните органи на своята държава-членка по произход за всеки АИФ от трета държава, който възнамерява да предлага. Това уведомление включва документите и информацията, посочени в приложение III.

(4) Не по-късно от 20 работни дни след получаване на пълното уведомление съгласно параграф 3 компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ информират ЛУАИФ дали може да започне да предлага на нейна територия АИФ, посочен в уведомлението съгласно параграф 3. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ могат да се противопоставят на предлагането на АИФ само ако управлението на АИФ от страна на ЛУАИФ не е или няма да бъде в съответствие с настоящата директива или ако ЛУАИФ не спазва или няма да спазва настоящата директива по друг начин. В случай на положително решение ЛУАИФ може да започне да предлага АИФ в своята държава-членка по произход, считано от датата, на която компетентните органи са го уведомили в тази връзка. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ информират също така ЕОЦКП, че ЛУАИФ може да започне да предлага дяловете или акциите от АИФ в държавата-членка по произход на ЛУАИФ.

(5) Ако ЛУАИФ възнамерява да предлага дялове или акции от АИФ от трета държава в държава-членка, различна от неговата държава-членка по произход, ЛУАИФ уведомява компетентните органи на своята държава-членка по произход за всеки АИФ от трета държава, който възнамерява да предлага. Това уведомление включва документите и информацията, посочени в приложение IV.

(6) Не по-късно от 20 работни дни след датата на получаване на напълно комплектованото уведомление съгласно параграф 5 компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ предават напълно комплектованото уведомление на компетентните органи на държавата-членка, в която се планира да се предлага АИФ. Подобно предаване се извършва само ако управлението на АИФ от ЛУАИФ е и ще бъде в съответствие с настоящата директива и ако ЛУАИФ спазва настоящата директива като цяло. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ прилагат уверение за това, че съответното ЛУАИФ притежава разрешение за управление на АИФ с определена инвестиционна стратегия.

(7) След предаване на комплектованото уведомление компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ незабавно уведомяват ЛУАИФ за предаването. ЛУАИФ може да започне да предлага АИФ в съответните приемащи държави-членки на ЛУАИФ от датата, на която компетентните органи са го уведомили в тази връзка. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ информират също така ЕОЦКП, че ЛУАИФ може да започне да предлага дяловете или акциите от АИФ в приемащите държави-членки на ЛУАИФ.

(8) По отношение на посочените в буква з) от приложение IV механизми се прилагат законите на приемащите държави-членки на ЛУАИФ и се упражнява надзор от тяхна страна.

(9) Държавите-членки гарантират, че уведомителното писмо от ЛУАИФ, посочено в параграф 5, и уверението, посочено в параграф 6, са на език, обичайно използван в сферата на международните финанси. Държавите-членки гарантират, че техните компетентни органи приемат електронното предаване и съхраняване на документите по параграф 6.

(10) При съществена промяна в някое от сведенията, съобщени в съответствие с параграф 3 или параграф 5, ЛУАИФ уведомява писмено за тази промяна компетентните органи на своята държава-членка по произход най-малко един месец преди внасянето на планирана промяна или веднага след настъпването на непланирана промяна. Ако в резултат на планирана промяна управлението на АИФ от ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ без неоправдано забавяне информират ЛУАИФ, че не може да внесе промяната. Ако планирана промяна бъде внесена въпреки първа и втора алинея или ако настъпи непланирана промяна, в резултат на което управлението на АИФ от ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ предприемат всички необходими мерки в съответствие с член 46, включително, ако е необходимо, налагат изрична забрана за предлагането на АИФ. Ако промените са приемливи, тъй като не засягат съответствието на управлението на АИФ от ЛУАИФ с настоящата директива или спазването от ЛУАИФ на настоящата директива по друг начин, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ незабавно информират ЕОЦКП, доколкото промените засягат прекратяване на предлагането на определени АИФ или предлагане на допълнителни АИФ и — ако е приложимо, информират компетентните органи на приемащите държави-членки на ЛУАИФ за тези промени.

(11) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки относно договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 2, буква а), с цел да се разработи обща рамка за улесняване на изготвянето на такива договорености за сътрудничество с трети държави.

(12) За да се осигури еднакво прилагане на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва насоки за определяне на условията за прилагане на мерките, приети от Комисията във връзка с договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 2, буква а).

(13) ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на минималното съдържание на договореностите на сътрудничество, посочени в параграф 2, буква а), така че да се гарантира, че както компетентните органи на държавата-членка по произход, така и тези на приемащите държави-членки получават достатъчна информация, за да могат да упражняват своите правомощия за надзор и разследване съгласно настоящата директива. На Комисията се делегират правомощия за приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(14) За да се осигури последователно хармонизиране на настоящия член, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за конкретизиране на процедурите за координация и обмен на информация между компетентните органи на държавата-членка по произход и компетентните органи на приемащите държави-членки на ЛУАИФ. На Комисията се делегират правомощия за приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(15) В случай че компетентен орган отхвърли искане за обмен на информация в съответствие с регулаторните технически стандарти, посочени в параграф 14, съответните компетентни органи могат да отнесат случая до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(16) За да се осигурят еднакви условия на прилагане на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на:

а) формата и съдържанието на образеца на уведомителното писмо, посочено в параграф 3;

б) формата и съдържанието на образеца на уведомителното писмо, посочено в параграф 5;

в) формата и съдържанието на образеца на уверението, посочено в параграф 6;

г) формата на предаването, посочено в параграф 6;

д) формата на писменото уведомление, посочено в параграф 10. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(17) Без да се засягат разпоредбите на член 43, параграф 1, държавите-членки изискват АИФ, управлявани и предлагани от ЛУАИФ, да се предлагат единствено на професионални инвеститори.

Член 36 Условия за предлагане без паспорт в държави-членки на АИФ от трета държава, управлявани от ЛУАИФ от ЕС

(1) Без да се засяга член 35, държавите-членки могат да разрешат на получило разрешение ЛУАИФ от ЕС да предлага на професионални инвеститори само на тяхна територия дялове или акции от управлявани от него АИФ от трета държава и захранващи АИФ от ЕС, които не отговарят на изискванията, посочени в член 31, параграф 1, втора алинея, при условие че:

а) ЛУАИФ спазва всички изисквания, предвидени в настоящата директива, с изключение на тези по член 21. Въпреки това ЛУАИФ осигурява определянето на един или повече субекти, които да изпълняват задълженията, посочени в член 21, параграфи 7, 8 и 9. ЛУАИФ не изпълнява тези функции. ЛУАИФ предоставя на своите надзорни органи идентификационните данни на субектите, които отговарят за изпълнение на задълженията, посочени в член 21, параграфи 7, 8 и 9;

б) за целите на наблюдението на системния риск съществуват подходящи договорености за сътрудничество в съответствие с международните стандарти между компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ и надзорните органи на третата държава, в която е установен АИФ от трета държава, за да се гарантира ефикасен обмен на информация, който позволява на компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ да изпълняват своите задължения в съответствие с настоящата директива;

в) третата държава, в която е установен АИФ от трета държава, не е определена като високорискова трета държава съгласно член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849;

г) третата държава, в която е установен АИФ от трета държава, е подписала споразумение с държавата членка по произход на лицензираното ЛУАИФ и с всяка друга държава членка, в която се планира да се предлагат дяловете или акциите на АИФ от третата държава, което напълно отговаря на стандартите, установени в член 26 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно доходите и капитала, и гарантира ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и третата държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели.

(2) Държавите-членки могат да наложат на ЛУАИФ по-строги правила във връзка с предлагането на дялове или акции от АИФ от трета държава на инвеститори на тяхна територия за целите на настоящия член.

(3) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки относно договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 1, с цел да се разработи обща рамка за улесняване на изготвянето на такива договорености за сътрудничество с трети държави.

(4) За да се осигури еднакво прилагане на настоящия член, ЕОЦКП разработва насоки за определяне на условията за прилагане на мерките, приети от Комисията във връзка с договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 1.

Член 37 Издаване на разрешение на ЛУАИФ от трета държава, които възнамеряват да управляват АИФ от ЕС и/или да предлагат управлявани от тях АИФ в Съюза съгласно член 39 или член 40

(1) Държавите-членки изискват от ЛУАИФ от трета държава, които възнамеряват да управляват АИФ от ЕС и/или да предлагат управлявани от тях АИФ в Съюза съгласно член 39 или член 40, да получат предварително разрешение от компетентните органи на тяхната референтна държава-членка в съответствие с настоящия член.

(2) ЛУАИФ от трета държава, което възнамерява да получи предварително разрешение съгласно параграф 1, трябва да спазва настоящата директива, с изключение на глава VI. Когато спазването на определена разпоредба от настоящата директива е несъвместимо със спазване на правото, приложимо по отношение на ЛУАИФ от трета държава и/или АИФ от трета държава, който се предлага в Съюза, ЛУАИФ не е длъжно да спазва настоящата директива, ако може да докаже, че:

а) е невъзможно да съчетае такова спазване със спазване на задължителна разпоредба на правото, приложимо по отношение на ЛУАИФ от трета държава и/или АИФ от трета държава, който се предлага в Съюза;

б) правото, приложимо към ЛУАИФ от трета държава и/или АИФ от трета държава, предвижда равностойно правило със същата регулаторна цел и осигуряващо същото равнище на защита на инвеститорите в съответния АИФ; и

в) ЛУАИФ от трета държава и/или АИФ от трета държава спазва равностойното правило, посочено в буква б).

(3) ЛУАИФ от трета държава, което възнамерява да получи предварително разрешение съгласно параграф 1, трябва да има законен представител, установен в неговата референтна държава-членка. Законният представител е лицето за контакт на ЛУАИФ в Съюза и всяка официална кореспонденция между компетентните органи и ЛУАИФ и между инвеститорите от ЕС в съответния АИФ и ЛУАИФ съгласно настоящата директива се осъществява чрез този законен представител. Законният представител, заедно с ЛУАИФ, изпълнява функцията по съответствието, свързана с дейностите по управление и предлагане, извършвани от ЛУАИФ съгласно настоящата директива.

(4) Референтната държава-членка на ЛУАИФ от трета държава се определя, както следва:

а) ако ЛУАИФ от трета държава възнамерява да управлява само един АИФ от ЕС или няколко АИФ от ЕС, установени в една и съща държава-членка, и не възнамерява да предлага АИФ в съответствие с член 39 или член 40 в Съюза, държавата-членка по произход на този или тези АИФ се счита за референтна държава-членка и компетентните органи на тази държава-членка са компетентни за целите на процедурата за издаване на разрешение и на надзора върху ЛУАИФ;

б) ако ЛУАИФ от трета държава възнамерява да управлява няколко АИФ от ЕС, установени в различни държави-членки, и не възнамерява да предлага АИФ в съответствие с член 39 или член 40 в Съюза, референтната държава-членка е:

в) ако ЛУАИФ от трета държава възнамерява да предлага само един АИФ от ЕС само в една държава-членка, референтната държава-членка се определя, както следва:

г) ако ЛУАИФ от трета държава възнамерява да предлага само един АИФ от трета държава само в една държава-членка, референтна държава-членка е тази държава-членка;

д) ако ЛУАИФ от трета държава възнамерява да предлага само един АИФ от ЕС, но в различни държави-членки, референтната държава-членка се определя, както следва:

е) ако ЛУАИФ от трета държава възнамерява да предлага само един АИФ от трета държава, но в различни държави-членки, референтната държава-членка е една от тези държави-членки;

ж) ако ЛУАИФ от трета държава възнамерява да предлага няколко АИФ от ЕС в Съюза, референтната държава-членка се определя, както следва:

з) ако ЛУАИФ от трета държава възнамерява да предлага няколко АИФ от ЕС и от трета държава, или няколко АИФ от трета държава в Съюза, референтна държава-членка е държавата-членка, в която ЛУАИФ възнамерява да развива практическото предлагане на повечето от тези АИФ. При прилагане на критериите, определени в първа алинея, буква б), буква в), подточка i), букви д) и е) и буква ж), подточка i), са възможни няколко референтни държави-членки. В такъв случай държавите-членки изискват от ЛУАИФ от трета държава, възнамеряващо да управлява АИФ от ЕС, без да ги предлага, и/или да предлага управлявани от него АИФ в Съюза съгласно член 39 или член 40, да подаде искане до компетентните органи на всички държави-членки, които са възможни референтни държави-членки съгласно критериите, установени в посочените букви, за да определят неговата референтна държава-членка помежду си. В срок от един месец от получаване на такова искане тези компетентни органи съвместно решават коя ще бъде референтната държава-членка за подобно ЛУАИФ от трета държава. Компетентните органи на държавата-членка, която бъде определена за референтна държава-членка, без неоправдано забавяне информират за това ЛУАИФ от трета държава. Ако ЛУАИФ от трета държава не бъде надлежно информирано за решението, взето от съответните компетентни органи, до седем дни след вземане на решението или ако съответните компетентни органи не са взели решение в едномесечния срок, ЛУАИФ от трета държава може само да избере референтната си държава-членка въз основа на критериите, определени в настоящия параграф. ЛУАИФ трябва да бъде в състояние да докаже намерението си да развива практическо предлагане в отделна държава-членка чрез разкриване на маркетинговата си стратегия пред компетентните органи на посочената от него държава-членка.

(5) Държавите-членки изискват от ЛУАИФ от трета държава, което възнамерява да управлява АИФ от ЕС, без да ги предлага, и/или да предлага управлявани от него АИФ в Съюза съгласно член 39 или член 40, да подаде искане за разрешение до своята референтна държава-членка. След като получат заявление за разрешение, компетентните органи оценяват дали определянето от ЛУАИФ във връзка с негова референтна държава-членка съответства на критериите, предвидени в параграф 4. Ако компетентните органи считат, че случаят не е такъв, те отхвърлят искането за разрешение от ЛУАИФ от трета държава, като мотивират своя отказ. Ако компетентните органи считат, че критериите по параграф 4 са изпълнени, те уведомяват ЕОЦКП за това и искат от ЕОЦКП да им даде съвети относно тяхната оценка. В своето уведомление до ЕОЦКП компетентните органи предоставят на ЕОЦКП обосновката от ЛУАИФ на неговата оценка относно референтната държава-членка и информация относно маркетинговата стратегия на ЛУАИФ. В срок от един месец след получаване на уведомлението по втора алинея ЕОЦКП отправя съвети до съответните компетентни органи относно тяхната оценка по въпроса за референтната държава-членка в съответствие с критериите, предвидени в параграф 4. ЕОЦКП може да даде отрицателно мнение само ако счита, че не са спазени критериите, предвидени в параграф 4. Срокът, посочен в член 8, параграф 5, спира да тече по време на обсъжданията в рамките на ЕОЦКП съгласно настоящия параграф. Ако компетентните органи имат намерение да издадат разрешение, като се отклонят от съветите на ЕОЦКП, посочени в трета алинея, те информират ЕОЦКП, като посочват причините за това. ЕОЦКП оповестява факта, че компетентните органи не се съобразяват или не възнамеряват да се съобразяват с неговите съвети. ЕОЦКП също така може да вземе решение за всеки отделен случай да публикува причините за несъобразяването със неговите съвети, посочени от компетентните органи. Компетентните органи се уведомяват предварително за това публикуване. Ако компетентните органи имат намерение да издадат разрешение, като се отклонят от съветите на ЕОЦКП, посочени в трета алинея, и ЛУАИФ възнамерява да предлага дялове или акции от управлявани от него АИФ в държави-членки, различни от референтната държава-членка, компетентните органи на референтната държава-членка информират за това обстоятелство и компетентните органи на тези други държави-членки, като посочват причините за това. Ако е приложимо, компетентните органи на референтната държава-членка информират за това и компетентните органи на държавите-членки по произход на АИФ, управлявани от ЛУАИФ, като посочват причините за това.

(6) Когато компетентен орган на държава-членка не е съгласен с определянето на референтна държава-членка от ЛУАИФ, съответните компетентни органи могат да отнесат въпроса до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(7) Без да се засяга параграф 8, разрешение не се издава, освен ако не са изпълнени следните условия:

а) референтната държава-членка е посочена от ЛУАИФ в съответствие с критериите, предвидени в параграф 4, и това е подкрепено от разкриване на маркетинговата стратегия, а съответните компетентни органи са провели процедурата, предвидена в параграф 5;

б) ЛУАИФ е определило свой законен представител, установен в референтната държава-членка;

в) законният представител, заедно с ЛУАИФ, е лице за контакт на ЛУАИФ от трета държава за инвеститорите в съответните АИФ, за ЕОЦКП и за компетентните органи във връзка с дейностите, за които ЛУАИФ има разрешение в Съюза, и разполага с капацитет, достатъчен най-малкото за изпълнение на функцията по съответствието съгласно настоящата директива;

г) съществуват подходящи договорености за сътрудничество между компетентните органи на референтната държава-членка, компетентните органи на държавата-членка по произход на съответните АИФ от ЕС и надзорните органи на третата държава, в която е установено ЛУАИФ от трета държава, за да се гарантира най-малко ефикасен обмен на информация, който позволява на компетентните органи да изпълняват своите задължения в съответствие с настоящата директива;

д) третата държава, в която е установен ЛУАИФ от трета държава, не е определена като високорискова трета държава съгласно член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849;

е) третата държава, в която е установен ЛУАИФ от трета държава, е подписала споразумение с референтната държава членка, което напълно отговаря на стандартите, установени в член 26 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно доходите и капитала, и гарантира ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и третата държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели.

ж) ефективното упражняване от компетентните органи на надзорните им функции по настоящата директива не е възпрепятствано нито от законовите, подзаконовите или административните разпоредби на трета държава, приложими за ЛУАИФ, нито от ограничения на правомощията за надзор и разследване на надзорните органи на третата държава. Когато компетентен орган на друга държава-членка не е съгласен с оценката, направена относно прилагането на букви а)—д) и ж) от настоящия параграф от компетентните органи на референтна държава-членка на ЛУАИФ, съответните компетентни органи могат да отнесат въпроса до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. В случай че компетентен орган на АИФ от ЕС не се присъедини в разумен срок към изискваните договорености за сътрудничество, предвидени в първа алинея, буква г), компетентните органи на референтната държава-членка могат да отнесат въпроса до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. Ако третата държава, в която е установен ЛУАИФ от трета държава, е определена като високорискова трета държава съгласно член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849, както е посочено в първа алинея, буква д), или бъде добавена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, както е посочено в първа алинея, буква е), след като бъде лицензиран ЛУАИФ от трета държава, в рамките на подходящ срок ЛУАИФ от трета държава предприема мерки, необходими за коригиране на положението по отношение на управлявания от него АИФ, като надлежно се отчитат интересите на инвеститорите. Този срок не е по-дълъг от две години.

(8) Разрешението се издава в съответствие с разпоредбите на глава II, които се прилагат mutatis mutandis, при спазване на следните критерии:

а) информацията по член 7, параграф 2 се допълва от:

б) информацията, посочена в член 7, параграф 3, може да се ограничи до АИФ от трета държава, които ЛУАИФ възнамерява да управлява, и до тези АИФ, управлявани от ЛУАИФ, които то възнамерява да предлага в Съюза с паспорт;

в) член 8, параграф 1, буква а) не засяга разпоредбите на параграф 2 от настоящия член;

г) член 8, параграф 1, буква д) не се прилага;

д) член 8, параграф 5, втора алинея се разбира като включващ препращане към: „информацията, предоставена в съответствие с член 37, параграф 8, буква а).“ Когато компетентен орган на друга държава-членка не е съгласен с издаването на разрешение от компетентните органи на референтна държава-членка на ЛУАИФ, съответните компетентни органи могат да отнесат въпроса до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(9) В случай че компетентните органи на референтната държава-членка считат, че ЛУАИФ може да се позове на параграф 2 с цел освобождаване от спазването на някои разпоредби от настоящата директива, те без неоправдано забавяне информират ЕОЦКП за това. В подкрепа на тази оценка те представят информацията, предоставена от ЛУАИФ съгласно параграф 8, буква а), подточки ii) и iii). В срок от един месец след получаване на уведомлението по първа алинея ЕОЦКП отправя съвети до съответните компетентни органи във връзка с прилагането на освобождаването от спазване на директивата поради несъвместимост в съответствие с разпоредбите на параграф 2. Тези съвети може по-конкретно да засягат въпроса, дали условията за подобно освобождаване могат да се считат за изпълнени предвид информацията, предоставена от ЛУАИФ съгласно параграф 8, буква а), подточки ii) и iii), и предвид регулаторните технически стандарти за еквивалентност. ЕОЦКП се стреми да утвърди обща европейска надзорна култура и последователни надзорни практики и да осигури последователен подход между компетентните органи във връзка с прилагането на настоящия параграф. Срокът, посочен в член 8, параграф 5, спира да тече по време на прегледа от страна на ЕОЦКП в съответствие с настоящия параграф. Ако компетентните органи на референтната държава-членка имат намерение да издадат разрешение, като се отклонят от съветите на ЕОЦКП, посочени във втора алинея, те информират ЕОЦКП, като посочват причините за това. ЕОЦКП оповестява факта, че компетентните органи не се съобразяват или не възнамеряват да се съобразяват със съответните съвети. ЕОЦКП също така може да вземе решение за всеки отделен случай да публикува причините за несъобразяването със съответните съвети, посочени от компетентните органи. Съответните компетентни органи се уведомяват предварително за това публикуване. Ако компетентните органи имат намерение да издадат разрешение, като се отклонят от съветите на ЕОЦКП, посочени във втора алинея, и ЛУАИФ възнамерява да предлага дялове или акции от управлявани от него АИФ в държави-членки, различни от референтната държава-членка, компетентните органи на референтната държава-членка информират за това обстоятелство и компетентните органи на тези други държави-членки, като посочват причините за това. Когато компетентен орган на друга държава-членка не е съгласен с оценката, направена относно прилагането на настоящия параграф от компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ, съответните компетентни органи могат да отнесат въпроса до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(10) Компетентните органи на референтната държава-членка без неоправдано забавяне информират ЕОЦКП за резултата от първоначалния процес на издаване на разрешение, за всички промени в разрешението на ЛУАИФ и за отнемането на разрешението. Компетентните органи информират ЕОЦКП относно заявленията за разрешение, по които са постановили отказ, като предоставят данни относно поискалото разрешение ЛУАИФ и причините за отказ. ЕОЦКП води централен регистър с тези данни, който при поискване се предоставя на разположение на компетентните органи. Компетентните органи третират тази информация като поверителна.

(11) Изборът на референтна държава-членка не зависи от последващото развитие на стопанската дейност на ЛУАИФ в Съюза. Въпреки това, ако ЛУАИФ промени маркетинговата си стратегия до две години след издаването на първоначалното разрешение и тази промяна би повлияла на определянето на референтната държава-членка, ако изменената маркетингова стратегия беше първоначалната маркетингова стратегия, ЛУАИФ уведомява компетентните органи на първоначалната референтна държава-членка за промяната, преди да я внесе, и посочва своята референтна държава-членка съгласно критериите, предвидени в параграф 4, и въз основа на новата стратегия. ЛУАИФ обосновава оценката си, като разкрива новата си маркетингова стратегия на първоначалната си референтна държава-членка. Същевременно ЛУАИФ предоставя информация относно законния си представител, включително неговото име и мястото, в което е установен. Законният представител трябва да е установен в новата референтна държава-членка. Първоначалната референтна държава-членка оценява дали определянето от страна на ЛУАИФ в съответствие с първа алинея е правилно и уведомява ЕОЦКП за това. ЕОЦКП отправя съвети относно оценката на компетентните органи. В своето уведомление до ЕОЦКП компетентните органи предоставят на ЕОЦКП обосновката от ЛУАИФ на неговата оценка относно референтната държава-членка и информация относно новата маркетингова стратегия на ЛУАИФ. В срок от един месец след получаване на уведомлението по втора алинея ЕОЦКП отправя съвети до съответните компетентни органи относно тяхната оценка. ЕОЦКП отправя съвет за отказ, само в случай че счита, че не са изпълнени критериите, определени в параграф 4. След като получат съветите на ЕОЦКП в съответствие с трета алинея, компетентните органи от първоначалната референтна държава-членка информират ЛУАИФ от трета държава, първоначалния му законен представител и ЕОЦКП за своето решение. Ако компетентните органи на първоначалната референтна държава-членка се съгласят с оценката на ЛУАИФ, те информират и компетентните органи на новата референтна държава-членка за промяната. Първоначалната референтна държава-членка без неоправдано забавяне предава копие от преписката относно разрешението и надзора върху ЛУАИФ на новата референтна държава-членка. От датата на предаване на преписката относно разрешението и надзора, компетентните органи на новата държава-членка са компетентни по отношение на издаването на разрешение и на надзора върху ЛУАИФ. Ако окончателната оценка на компетентните органи се отклонява от съветите на ЕОЦКП, посочени в трета алинея:

а) компетентните органи информират ЕОЦКП, като посочват причините за това. ЕОЦКП оповестява факта, че отделен компетентен орган не се съобразява или не възнамерява да се съобразява с неговите съвети. ЕОЦКП също така може да вземе решение за всеки отделен случай да публикува причините за несъобразяване, посочени от компетентните органи. Съответните компетентни органи се уведомяват предварително за това публикуване;

б) ако ЛУАИФ предлага дялове или акции от управлявани от него АИФ в държави-членки, различни от първоначалната референтна държава-членка, компетентните органи на първоначалната референтна държава-членка информират за това обстоятелство компетентните органи на тези други държави-членки, като посочват причините за това. Ако е приложимо, компетентните органи на референтната държава-членка информират за това обстоятелство и компетентните органи на държавите-членки по произход на АИФ, управлявани от ЛУАИФ, като посочват причините за това.

(12) Ако от реалното развитие на стопанската дейност на ЛУАИФ в Съюза в рамките на две години след издаването на разрешение може да се заключи, че представената от ЛУАИФ по време на издаването на разрешение маркетингова стратегия не е била следвана или че ЛУАИФ е направило неверни твърдения относно нея, или че ЛУАИФ не е спазило параграф 11 при промяната на маркетинговата си стратегия, компетентните органи на първоначалната референтна държава-членка изискват от ЛУАИФ да посочи правилната референтна държава-членка въз основа на реалната маркетингова стратегия. Процедурата по параграф 11 се прилага mutatis mutandis. Ако ЛУАИФ не изпълни искането на компетентните органи, те отнемат разрешението му. Ако ЛУАИФ промени маркетинговата си стратегия след периода, посочен в параграф 11, и възнамерява да промени своята референтна държава-членка предвид новата си маркетингова стратегия, то може да подаде искане за промяна на неговата референтна държава-членка до компетентните органи на първоначалната референтна държава-членка. Процедурата по параграф 11 се прилага mutatis mutandis. Когато компетентен орган на държава-членка не е съгласен с оценката относно определянето на референтна държава-членка по параграф 11 или по настоящия параграф, съответните компетентни органи могат да отнесат въпроса до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(13) Всички спорове между компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ и ЛУАИФ се уреждат в съответствие с правото на референтната държава-членка и попадат под нейната юрисдикция. Всички спорове между ЛУАИФ или АИФ и инвеститори от ЕС в съответния АИФ се уреждат в съответствие с правото на някоя държава-членка и попадат под нейна юрисдикция.

(14) Комисията приема актове за изпълнение за определяне на процедурата, която трябва да бъде следвана от възможните референтни държави-членки, когато определят помежду си референтната държава-членка в съответствие с параграф 4, втора алинея. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедура по разглеждане, посочена в член 59, параграф 2.

(15) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки относно договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 7, буква г), с цел да се разработи обща рамка за улесняване на изготвянето на такива договорености за сътрудничество с трети държави.

(16) За да се осигури еднакво прилагане на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва насоки за определяне на условията за прилагане на мерките, приети от Комисията във връзка с договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 7, буква г).

(17) ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на минималното съдържание на договореностите на сътрудничество, посочени в параграф 7, буква г), така че да се гарантира, че както компетентните органи на референтната държава-членка, така и тези на приемащите държави-членки получават достатъчна информация, за да могат да упражняват своите правомощия за надзор и разследване съгласно настоящата директива. На Комисията се делегират правомощия за приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(18) За да се осигури последователно хармонизиране на настоящия член, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за конкретизиране на процедурите за координация и обмен на информация между компетентните органи на референтната държава-членка и компетентните органи на приемащите държави-членки на ЛУАИФ. На Комисията се делегират правомощия за приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(19) В случай че компетентен орган отхвърли искане за обмен на информация в съответствие с регулаторните технически стандарти, посочени в параграф 17, съответните компетентни органи могат да отнесат случая до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(20) В съответствие с член 29 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕОЦКП насърчава ефективния двустранен и многостранен обмен на информация между компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ от трета държава и компетентните органи на приемащите държави-членки на съответното ЛУАИФ, при пълно спазване на приложимите разпоредби за поверителност и защита на данните, предвидени в съответното законодателство на Съюза.

(21) В съответствие с член 31 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕОЦКП осигурява общата координация между компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ от трета държава и компетентните органи на приемащите държави-членки на съответното ЛУАИФ. По-специално ЕОЦКП може:

а) да улеснява обмена на информация между съответните компетентни органи;

б) да определя обхвата на информацията, която компетентните органи на референтната държава-членка трябва да предоставят на компетентните органи на съответните приемащи държави-членки;

в) да предприема всички подходящи мерки в случай на процеси, които могат да застрашат функционирането на финансовите пазари, с цел улесняване на координацията на действията, предприети от компетентните органи на референтната държава-членка и компетентните органи на приемащите държави-членки във връзка с ЛУАИФ от трета държава.

(22) За да се осигури еднакво прилагане на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на формата и съдържанието на искането, посочено в параграф 12, втора алинея. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(23) За да се осигури еднакво прилагане на настоящия член, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти относно:

а) начина, по който ЛУАИФ трябва да изпълнява изискванията, предвидени в настоящата директива, като взема предвид това, че ЛУАИФ е установено в трета държава, и по-конкретно изискването за представянето на информацията по членове 22 — 24;

б) условията, при които се счита, че правото, приложимо по отношение на ЛУАИФ от трета държава или на АИФ от трета държава, съдържа равностойно правило със същата регулаторна цел и осигуряващо същото равнище на защита на съответните инвеститори. На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 38 Партньорска проверка във връзка с издаването на разрешения на ЛУАИФ от трета държава и надзора над тях

(1) ЕОЦКП провежда ежегодно анализ чрез партньорска проверка на надзорната дейност на компетентните органи, свързана с издаването на разрешения на ЛУАИФ от трета държава и надзора над тях съгласно членове 37, 39, 40 и 41, с цел допълнително увеличаване на последователността на резултатите от надзора съгласно член 30 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(2) До 22 юли 2013 г. ЕОЦКП разработва методи, които позволяват обективна оценка и сравнение между проверяваните органи.

(3) По-конкретно анализът чрез партньорска проверка включва оценка на:

а) степента на сближаване в надзорните практики, постигната при издаването на разрешения на ЛУАИФ от трета държава и надзора над тях;

б) степента, до която надзорната практика постига целите, определени в настоящата директива;

в) постигнатата ефективност и степента на сближаване по отношение на прилагането на настоящата директива и мерките за изпълнението ѝ и регулаторните технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, разработени от ЕОЦКП съгласно настоящата директива, включително административни мерки и санкции, наложени на ЛУАИФ от трета държава, когато не е спазена настоящата директива.

(4) Въз основа на заключенията от партньорската проверка ЕОЦКП може да издава насоки и препоръки съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 с цел налагане на последователни, ефикасни и ефективни надзорни практики за ЛУАИФ от трета държава.

(5) Компетентните органи полагат всички усилия за спазване на тези насоки и препоръки.

(6) В срок от два месеца от издаването на насока или препоръка всеки компетентен орган посочва дали спазва или възнамерява да спазва тази насока или препоръка. В случай че компетентен орган не спазва или не възнамерява да спазва издадената насока или препоръка, той информира ЕОЦКП, като посочва причините за това.

(7) ЕОЦКП оповестява факта, че даден компетентен орган не спазва или не възнамерява да спазва дадена насока или препоръка. ЕОЦКП може също така да вземе решение за всеки отделен случай да публикува причините за неспазване на съответната насока или препоръка, посочени от компетентния орган. Компетентният орган се уведомява предварително за това публикуване.

(8) В доклада по член 43, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕОЦКП уведомява Европейския парламент, Съвета и Комисията за издадените съгласно настоящия член насоки и препоръки, като посочва кои компетентни органи не са ги спазили и описва как ЕОЦКП възнамерява да гарантира, че компетентните органи ще спазват неговите препоръки и насоки в бъдеще.

(9) Комисията взема надлежно предвид тези доклади при прегледа на настоящата директива съгласно член 69 и при всяка по-нататъшна оценка, която извършва.

(10) ЕОЦКП осигурява публичен достъп до най-добрите практики, наложени в резултат от тези партньорски проверки. Освен това резултатите от партньорските проверки могат да бъдат направени обществено достояние със съгласието на компетентния орган, който е бил обект на партньорската проверка.

Член 39 Условия за предлагане с паспорт в Съюза на АИФ от ЕС, управлявани от ЛУАИФ от трета държава

(1) Държавите-членки гарантират, че ЛУАИФ от трета държава, получило надлежно разрешение, може да предлага дялове или акции от управляван от него АИФ от ЕС на професионални инвеститори в Съюза с паспорт, когато са изпълнени предвидените в настоящия член изисквания.

(2) В случай че ЛУАИФ възнамерява да предлага дялове или акции от АИФ от ЕС в своята референтна държава-членка, ЛУАИФ уведомява компетентните органи на своята референтна държава-членка за всички АИФ от ЕС, които възнамерява да предлага. Това уведомление включва документите и информацията, посочени в приложение III.

(3) Не по-късно от 20 работни дни след получаване на пълното уведомление съгласно параграф 2 компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ информират ЛУАИФ дали може да започне да предлага на нейна територия АИФ, посочен в уведомлението съгласно параграф 2. Компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ могат да се противопоставят на предлагането на АИФ само ако управлението на АИФ от страна на ЛУАИФ не е или няма да бъде в съответствие с настоящата директива, или ако ЛУАИФ не спазва или няма да спазва настоящата директива по друг начин. В случай на положително решение ЛУАИФ може да започне да предлага АИФ в своята референтна държава-членка, считано от датата, на която компетентните органи са го уведомили в тази връзка. Компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ информират също така ЕОЦКП и компетентните органи на АИФ, че ЛУАИФ може да започне да предлага дялове или акции от АИФ в референтната държава-членка на ЛУАИФ.

(4) В случай че ЛУАИФ възнамерява да предлага дялове или акции от АИФ от ЕС в държави-членки, различни от неговата референтна държава-членка, ЛУАИФ уведомява компетентните органи на своята референтна държава-членка за всички АИФ от ЕС, които възнамерява да предлага. Това уведомление включва документите и информацията, посочени в приложение IV.

(5) Не по-късно от 20 работни дни след датата на получаване на напълно комплектованото уведомление съгласно параграф 4 компетентните органи на референтната държава-членка предават напълно комплектованото уведомление на компетентните органи на държавите-членки, в които се планира да се предлагат дяловете или акциите от АИФ. Подобно предаване се извършва само ако управлението на АИФ от ЛУАИФ е и ще бъде в съответствие с настоящата директива и ако ЛУАИФ спазва настоящата директива като цяло. Компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ прилагат уверение за това, че съответното ЛУАИФ притежава разрешение за управление на АИФ с определена инвестиционна стратегия.

(6) След предаване на комплектованото уведомление компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ незабавно уведомяват ЛУАИФ за предаването. ЛУАИФ може да започне да предлага АИФ в съответните приемащи държави-членки от датата на това уведомление. Компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ информират също така ЕОЦКП и компетентните органи на АИФ, че ЛУАИФ може да започне да предлага дяловете или акциите от АИФ в приемащите държави-членки на ЛУАИФ.

(7) По отношение на посочените в буква з) от приложение IV механизми се прилагат законите на приемащите държави-членки на ЛУАИФ и се упражнява надзор от тяхна страна.

(8) Държавите-членки гарантират, че уведомителното писмо от ЛУАИФ, посочено в параграф 4, и уверението, посочено в параграф 5, са на език, обичайно използван в сферата на международните финанси. Държавите-членки гарантират, че техните компетентни органи приемат електронното предаване и съхраняване на документите по параграф 6.

(9) При съществена промяна в някое от сведенията, съобщени в съответствие с параграф 2 и/или параграф 4, ЛУАИФ уведомява писмено за тази промяна компетентните органи на своята референтна държава-членка най-малко един месец преди внасянето на планирана промяна или незабавно след настъпването на непланирана промяна. Ако в резултат на планирана промяна управлението на АИФ от ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ без неоправдано забавяне информират ЛУАИФ, че не може да внесе промяната. Ако планирана промяна бъде внесена въпреки първа и втора алинея или ако настъпи непланирана промяна, в резултат на което управлението на АИФ от ЛУАИФ престава да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ престава да спазва настоящата директива по друг начин, компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ предприемат всички необходими мерки съгласно член 46, включително, ако е необходимо, налагат изрична забрана на предлагането на АИФ. Ако промените са приемливи, тъй като не засягат съответствието на управлението на АИФ от ЛУАИФ с настоящата директива или спазването от ЛУАИФ на настоящата директива по друг начин, компетентните органи на референтната държава-членка незабавно информират ЕОЦКП, доколкото промените засягат прекратяване на предлагането на определени АИФ или предлагане на допълнителни АИФ и — доколкото това е приложимо, информират компетентните органи на приемащите държави-членки за тези промени.

(10) За да се осигурят еднакви условия на прилагане на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на:

а) формата и съдържанието на образеца на уведомителното писмо, посочено в параграфи 2 и 4;

б) формата и съдържанието на образеца на уверението, посочено в параграф 5;

в) формата на предаването, посочено в параграф 5; и

г) формата на писменото уведомление, посочено в параграф 9. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(11) Без да се засягат разпоредбите на член 43, параграф 1, държавите-членки изискват АИФ, управлявани и предлагани от ЛУАИФ, да бъдат предлагани единствено на професионални инвеститори.

Член 40 Условия за предлагане с паспорт в Съюза на АИФ от трета държава, управлявани от ЛУАИФ от трета държава

(1) Държавите-членки гарантират, че ЛУАИФ от трета държава, получило надлежно разрешение, може да предлага дялове или акции от управляван от него АИФ от трета държава на професионални инвеститори в Съюза с паспорт, ако са изпълнени предвидените в настоящия член условия.

(2) В допълнение към изискванията по настоящата директива, свързани с ЛУАИФ от ЕС, ЛУАИФ от трета държава трябва да отговарят на следните условия:

а) да съществуват подходящи договорености за сътрудничество между компетентните органи на референтната държава-членка и надзорния орган на третата държава, в която е установено ЛУАИФ от трета държава, за да се гарантира най-малко ефикасен обмен на информация, който позволява на компетентните органи да изпълняват своите задължения съгласно настоящата директива;

б) третата държава, в която е установен АИФ от трета държава, не е определена като високорискова трета държава съгласно член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849;

в) третата държава, в която е установен АИФ от трета държава, е подписала споразумение с референтната държава членка и с всяка друга държава членка, в която се планира да се предлагат дяловете или акциите на АИФ от третата държава, което напълно отговаря на стандартите, установени в член 26 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно доходите и капитала, и гарантира ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и тази трета държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели. Когато компетентен орган на друга държава-членка не е съгласен с оценката, направена относно прилагането на първа алинея, букви а) и б) от компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ, съответните компетентни органи могат да отнесат въпроса до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(3) ЛУАИФ уведомява компетентните органи на своята референтна държава-членка относно всеки АИФ от трета държава, който възнамерява да предлага в своята референтна държава-членка. Това уведомление включва документите и информацията, посочени в приложение III.

(4) Не по-късно от 20 работни дни след получаване на пълното уведомление съгласно параграф 3 компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ информират ЛУАИФ дали може да започне да предлага на нейна територия АИФ, посочен в уведомлението съгласно параграф 3. Компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ могат да се противопоставят на предлагането на АИФ само ако управлението на АИФ от страна на ЛУАИФ не е или няма да бъде в съответствие с настоящата директива или ако ЛУАИФ не спазва или няма да спазва настоящата директива по друг начин. В случай на положително решение ЛУАИФ може да започне да предлага АИФ в своята референтна държава-членка, считано от датата, на която компетентните органи са го уведомили в тази връзка. Компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ информират също така ЕОЦКП, че ЛУАИФ може да започне да предлага дялове или акции от АИФ в референтната държава-членка на ЛУАИФ.

(5) Ако ЛУАИФ възнамерява да предлага дяловете или акциите от АИФ от трета държава и в държави-членки, различни от неговата референтна държава-членка, ЛУАИФ уведомява компетентните органи на своята референтна държава-членка за всички АИФ от трета държава, които възнамерява да предлага. Това уведомление включва документите и информацията, посочени в приложение IV.

(6) Не по-късно от 20 работни дни след датата на получаване на напълно комплектованото уведомление съгласно параграф 5 компетентните органи на референтната държава-членка предават това напълно комплектовано уведомление на компетентните органи на държавите-членки, в които се планира да се предлагат дяловете или акциите от АИФ. Подобно предаване се извършва само ако управлението на АИФ от ЛУАИФ е и ще бъде в съответствие с настоящата директива и ако ЛУАИФ спазва настоящата директива като цяло. Компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ прилагат уверение за това, че съответното ЛУАИФ притежава разрешение за управление на АИФ с определена инвестиционна стратегия.

(7) След предаване на комплектованото уведомление компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ незабавно уведомяват ЛУАИФ за предаването. ЛУАИФ може да започне да предлага АИФ в съответните приемащи държави-членки на ЛУАИФ от датата на това уведомление. Компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ информират също така ЕОЦКП, че ЛУАИФ може да започне да предлага дяловете или акциите от АИФ в приемащите държави-членки на ЛУАИФ.

(8) По отношение на посочените в буква з) от приложение IV механизми се прилагат законите на приемащите държави-членки на ЛУАИФ, доколкото тези държави-членки са различни от референтната държава-членка, и се упражнява надзор от тяхна страна.

(9) Държавите-членки гарантират, че уведомителното писмо от ЛУАИФ, посочено в параграф 5, и уверението, посочено в параграф 6, са на език, обичайно използван в сферата на международните финанси. Държавите-членки гарантират, че техните компетентни органи приемат електронното предаване и съхраняване на документите по параграф 6.

(10) При съществена промяна в някое от сведенията, съобщени в съответствие с параграф 3 или параграф 5, ЛУАИФ писмено уведомява за тази промяна компетентните органи на своята референтна държава-членка най-малко един месец преди внасянето на планирана промяна или веднага след настъпването на непланирана промяна. Ако в резултат от планирана промяна управлението на АИФ от ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ без неоправдано забавяне информират ЛУАИФ, че не може да внесе промяната. Ако планирана промяна бъде внесена въпреки първа и втора алинея или ако настъпи непланирана промяна, в резултат на което управлението на АИФ от ЛУАИФ престава да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ престава да спазва настоящата директива по друг начин, компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ предприемат всички необходими мерки съгласно член 46, включително, ако е необходимо, налагат изрична забрана на предлагането на АИФ. Ако промените са приемливи, тъй като не засягат съответствието на управлението на АИФ от ЛУАИФ с настоящата директива или спазването от ЛУАИФ на настоящата директива по друг начин, компетентните органи на референтната държава-членка незабавно информират ЕОЦКП, доколкото промените засягат прекратяване на предлагането на определени АИФ или предлагане на допълнителни АИФ и — доколкото е приложимо, информират компетентните органи на приемащите държави-членки на ЛУАИФ за тези промени.

(11) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки относно договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 2, буква а), с цел да се разработи обща рамка за улесняване на изготвянето на такива договорености за сътрудничество с трети държави.

(12) За да се осигури еднакво прилагане на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва насоки за определяне на условията за прилагане на мерките, приети от Комисията във връзка с договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 2, буква а).

(13) ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на минималното съдържание на договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 2, буква а), така че да се гарантира, че както компетентните органи на референтната държава-членка, така и компетентните органи на приемащите държави-членки получават достатъчна информация, за да могат да упражняват своите правомощия за надзор и разследване съгласно настоящата директива. На Комисията се делегират правомощия за приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(14) За да се осигури последователно хармонизиране на настоящия член, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за конкретизиране на процедурите за координация и обмен на информация между компетентния орган на референтната държава-членка и компетентните органи на приемащите държави-членки на ЛУАИФ. На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(15) В случай че компетентен орган отхвърли искане за обмен на информация в съответствие с регулаторните технически стандарти, посочени в параграф 14, съответните компетентни органи могат да отнесат случая до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(16) За да се осигурят еднакви условия на прилагане на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на:

а) формата и съдържанието на образеца на уведомителното писмо, посочено в параграфи 3 и 5;

б) формата и съдържанието на образеца на уверението, посочено в параграф 6;

в) формата на предаването, посочено в параграф 6; и

г) формата на писменото уведомление, посочено в параграф 10. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(17) Без да се засягат разпоредбите на член 43, параграф 1, държавите-членки изискват АИФ, управлявани и предлагани от ЛУАИФ, да бъдат предлагани единствено на професионални инвеститори.

Член 41 Условия за управление на АИФ, установени в държави-членки, различни от референтната държава-членка, от ЛУАИФ от трета държава

(1) Държавите-членки гарантират, че получило разрешение ЛУАИФ от трета държава, може да управлява АИФ от ЕС, установени в държава-членка, която е различна от неговата референтна държава-членка, пряко или посредством откриването на клон, при условие че ЛУАИФ е получило разрешение за управлението на такъв вид АИФ.

(2) Всяко ЛУАИФ от трета държава, което възнамерява за пръв път да управлява АИФ от ЕС, установени в държава-членка, различна от неговата референтна държава-членка, съобщава на компетентните органи на своята референтна държава-членка следната информация:

а) държавата-членка, на чиято територия възнамерява да управлява АИФ пряко или като открие клон;

б) програмата на предвижданите дейности, в която се посочват по-специално услугите, които възнамерява да предоставя, и идентификационни данни на АИФ, които възнамерява да управлява.

(3) Ако ЛУАИФ от трета държава възнамерява да открие клон, в допълнение към информацията, която се изисква по параграф 2, то предоставя и следната информация:

а) организационната структура на клона;

б) адреса на АИФ в държавата-членка по произход, от който могат да бъдат получени документи;

в) имената и данните за контакт на отговарящите за управлението на клона лица.

(4) В срок от един месец от получаването на пълната документация в съответствие с параграф 2 или от два месеца от получаването на пълната документация в съответствие с параграф 3, компетентните органи на референтната държава-членка предават тази документация на компетентните органи на приемащите държави-членки на ЛУАИФ. Подобно предаване се извършва само ако управлението на АИФ от ЛУАИФ е и ще бъде в съответствие с разпоредбите на настоящата директива и ако ЛУАИФ спазва разпоредбите на настоящата директива като цяло. Компетентните органи на референтната държава-членка прилагат уверение за това, че съответното ЛУАИФ е получило разрешение от тях. Компетентните органи на референтната държава-членка веднага уведомяват ЛУАИФ за предаването. ЛУАИФ може да започне да предлага своите услуги в приемащите държави-членки на ЛУАИФ след получаване на уведомлението за предаването. Компетентните органи на референтната държава-членка информират също така ЕОЦКП, че ЛУАИФ може да започне да управлява АИФ в приемащите държави-членки на ЛУАИФ.

(5) Приемащите държави-членки на ЛУАИФ не налагат никакви допълнителни изисквания на ЛУАИФ във връзка с въпросите, които попадат в приложното поле на настоящата директива.

(6) При промяна в някое от сведенията, съобщени в съответствие с параграф 2 и, когато е приложимо, параграф 3, ЛУАИФ уведомява писмено за тази промяна компетентните органи на своята референтна държава-членка най-малко един месец преди внасянето на планирана промяна или незабавно след настъпването на непланирана промяна. Ако в резултат на планирана промяна управлението на АИФ от ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва на стоящата директива по друг начин, компетентните органи на референтната държава-членка без неоправдано забавяне информират ЛУАИФ, че не може да внесе промяната. Ако планирана промяна бъде внесена въпреки първа и втора алинея или ако настъпи непланирана промяна, в резултат на което управлението на АИФ от ЛУАИФ престава да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ престава да спазва настоящата директива по друг начин, компетентните органи на референтната държава-членка предприемат всички необходими мерки съгласно член 46, включително, ако е необходимо, налагат изрична забрана за предлагането на АИФ. Ако промените са приемливи, тъй като те не засягат съответствието на управлението на АИФ от ЛУАИФ с настоящата директива или спазването от ЛУАИФ на настоящата директива по друг начин, компетентните органи на референтната държава-членка без неоправдано забавяне информират компетентните органи на приемащите държави-членки на ЛУАИФ за тези промени.

(7) За да се осигури последователно хармонизиране на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на регулаторни технически стандарти за конкретизиране на информацията, която се съобщава в съответствие с параграфи 2 и 3. На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(8) За да се осигурят еднакви условия на прилагане на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на стандартни формуляри, образци и процедури за предаването на информация в съответствие с параграфи 2 и 3. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 42 Условия за предлагане без паспорт в държави-членки на АИФ, управлявани от ЛУАИФ от трета държава

(1) Без да се засягат членове 37, 39 и 40, държавите-членки могат да разрешат на ЛУАИФ от трета държава да предлагат дялове или акции от управлявани от тях АИФ на професионални инвеститори единствено на тяхна територия, при спазване най-малко на следните условия:

а) ЛУАИФ от трета държава спазва членове 22, 23 и 24 по отношение на всеки АИФ, предлаган от него съгласно настоящия член, както и членове 26—30, когато предлаган от него съгласно настоящия член АИФ попада в приложното поле на член 26, параграф 1. За компетентни органи и инвеститори в АИФ по тези членове се считат тези на държавите-членки, в които се предлагат АИФ;

б) съществуват подходящи, съобразени с международните стандарти договорености за сътрудничество за целите на надзора върху системния риск между компетентните органи на държавите-членки, в които се предлагат АИФ, доколкото е приложимо, компетентните органи на съответните АИФ от ЕС и надзорните органи на третата държава, в която е установено ЛУАИФ от трета държава, и доколкото е приложимо, надзорните органи на третата държава, в която е установен АИФ от трета държава, за да се гарантира ефикасен обмен на информация, който позволява на компетентните органи на съответните държави-членки да изпълняват своите задължения в съответствие с настоящата директива;

в) третата държава, в която е установен ЛУАИФ от трета държава или АИФ от трета държава, не е определена като високорискова трета държава съгласно член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849;

г) третата държава, в която е установен ЛУАИФ от трета държава или АИФ от трета държава, е подписала споразумение с държавата членка, в която се планира да се предлагат дяловете или акциите на АИФ от третата държава, което напълно отговаря на стандартите, установени в член 26 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно доходите и капитала, и гарантира ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и третата държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели. В случай че компетентен орган на АИФ от ЕС не встъпи в разумен срок в необходимите договорености за сътрудничество, предвидени в първа алинея, буква б), компетентните органи на държавата-членка, в която се планира да се предлага АИФ, могат да отнесат въпроса до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(2) За целите на настоящия член държавите-членки могат да налагат и по-строги правила за ЛУАИФ от трета държава по отношение на предлагането на дялове или акции от АИФ на инвеститори на нейна територия.

(3) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки относно договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 1, с цел да се разработи обща рамка за улесняване на изготвянето на такива договорености за сътрудничество с трети държави.

(4) За да се осигури еднакво прилагане на настоящия член, ЕОЦКП разработва насоки за определяне на условията за прилагане на мерките, приети от Комисията по отношение на договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 1.

Член 43 Предлагане на АИФ от ЛУАИФ на инвеститори на дребно

(1) Без да се засягат други инструменти на правото на Съюза, държавите-членки могат да разрешат на ЛУАИФ да предлагат на инвеститори на дребно на тяхна територия дялове или акции от управлявани от тях АИФ в съответствие с настоящата директива, независимо дали тези АИФ се предлагат на вътрешния или външния пазар и дали са АИФ от ЕС или АИФ от трета държава. В такива случаи държавите-членки могат да наложат на ЛУАИФ или на АИФ по-строги изисквания от тези, приложими към АИФ, които се предлагат на професионални инвеститори на тяхна територия в съответствие с настоящата директива. Държавите-членки обаче не могат да налагат по-строги или допълнителни изисквания на АИФ от ЕС, установени в друга държава-членка и предлагани на външен пазар, в сравнение с наложените на тези, предлагани на вътрешния пазар.

(2) До 22 юли 2014 г. държавите-членки, които разрешават предлагане на АИФ на инвеститори на дребно на тяхна територия, информират Комисията и ЕОЦКП за:

а) видовете АИФ, които ЛУАИФ могат да предлагат на инвеститори на дребно на тяхна територия;

б) всякакви допълнителни изисквания, които тази държава-членка налага за предлагането на АИФ на инвеститорите на дребно. Държавите-членки информират Комисията и ЕОЦКП и за всякакви последващи промени във връзка с първа алинея.

(3) Държавите членки гарантират, че лицензирано ЛУАИФ от ЕС е в състояние да предлага дялове или акции на АИФ от ЕС, който инвестира предимно в акции на определено дружество, на служителите на това дружество или на свързаните с него субекти в рамките на спестовни схеми или схеми за участие на служителите на национална или трансгранична основа. Когато такъв АИФ се предлага на служители на трансгранична основа, държавата членка, в която се извършва предлагането, не налага допълнителни изисквания в допълнение към приложимите в държавата членка по произход на АИФ.

Член 43а Механизми в подкрепа на инвеститорите на дребно

(1) Без да се засяга член 26 от Регламент (ЕС) 2015/760, държавите членки гарантират, че във всяка държава членка, в която възнамеряват да предлагат на инвеститори на дребно дялове или акции от АИФ, ЛУАИФ предоставят достъп до механизми за извършване на следните задачи:

а) обработване на нарежданията на инвеститори за записване, осъществяване на плащания, обратно изкупуване или откупуване на дялове или акции от АИФ в съответствие с условията, определени в документите на АИФ;

б) предоставяне на инвеститорите на информация относно начина, по който могат да бъдат подадени нарежданията по буква а) и изплатени сумите по обратното изкупуване и откупуването;

в) улесняване на ползването на информацията, свързана с упражняването на правата на инвеститорите, произтичащи от инвестициите им в АИФ, в държавата членка, в която се предлага АИФ;

г) осигуряване на достъп на инвеститорите до изискваните съгласно членове 22 и 23 информация и документация, с цел запознаване и получаване на копие от тях;

д) предоставяне на инвеститорите на информация относно задачите, изпълнявани чрез тези механизми, на траен носител съгласно посоченото в член 2, параграф 1, буква м) от Директива 2009/65/ЕО; и

е) изпълнение на ролята на точка за контакт за осъществяване на комуникация с компетентните органи.

(2) За целите на параграф 1 държавите членки не изискват физическо присъствие от ЛУАИФ в приемащата държава членка или назначаването на трето лице.

(3) ЛУАИФ гарантира, че посочените в параграф 1 механизми за изпълнение на задачите са предоставени на разположение, включително чрез електронни средства:

а) на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка, в която се предлага АИФ, или на език, одобрен от компетентните органи на тази държава членка;

б) от самото ЛУАИФ, от трета страна, която подлежи на регулиране и надзор, уреждащи задачите, които трябва да бъдат изпълнявани, или и от двете. За целите на буква б), когато задачите са възложени на трета страна, това се удостоверява с писмен договор, в който се посочват кои от посочените в параграф 1 задачи не се изпълняват от ЛУАИФ, както и че съответната трета страна ще получи цялата необходима информация и документи от ЛУАИФ.

Член 44 Посочване на компетентните органи

Държавите-членки посочват компетентните органи, които да изпълняват задълженията, предвидени в настоящата директива. Те информират за това ЕОЦКП и Комисията, като посочват разпределението на задълженията. Компетентните органи са органи на публичната власт. Държавите-членки изискват от компетентните си органи да определят подходящи методи за наблюдение на изпълнението от страна на ЛУАИФ на задълженията им съгласно настоящата директива, когато е уместно — въз основа на разработените от ЕОЦКП насоки.

Член 45 Отговорност на компетентните органи в държавите-членки

(1) Пруденциалният надзор върху ЛУАИФ се упражнява от компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ, независимо дали ЛУАИФ управлява и/или предлага АИФ в друга държава-членка, без да се засягат разпоредбите от настоящата директива, които възлагат надзорни отговорности на компетентните органи на приемащата държава-членка на ЛУАИФ.

(2) Когато ЛУАИФ управлява и/или предлага АИФ посредством клон в своята приемаща държава-членка, за надзора върху ЛУАИФ във връзка със спазването на членове 12 и 14 отговарят компетентните органи на тази държава-членка.

(3) Компетентните органи на приемащата държава-членка на ЛУАИФ могат да изискат от ЛУАИФ, което управлява или предлага АИФ на нейна територия, независимо дали посредством клон или не, да представи информацията, необходима за надзора върху спазването от страна на ЛУАИФ на приложимите правила, за който тези компетентни органи отговарят. Тези изисквания не могат да бъдат по-строги от изискванията, които приемащата държава-членка на ЛУАИФ налага на ЛУАИФ, за които тя е държава-членка по произход, за да наблюдава спазването на същите правила от тяхна страна.

(4) Когато компетентните органи на приемащата държава-членка на ЛУАИФ установят, че ЛУАИФ, което управлява и/или предлага АИФ на нейна територия, независимо дали посредством клон или не, нарушава едно или повече от правилата, за надзора за спазването на които те отговарят, тези органи изискват от съответното ЛУАИФ да прекрати това нарушение и да информира компетентните органи на своята държава-членка по произход за това.

(5) Ако съответното ЛУАИФ откаже да представи на компетентните органи на своята приемаща държава-членка информацията, свързана с техните отговорности, или не вземе необходимите мерки за прекратяване на посоченото в параграф 4 нарушение, компетентните органи на неговата приемаща държава-членка информират за това компетентните органи на неговата държава-членка по произход. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ при първа възможност:

а) вземат всички подходящи мерки, за да гарантират, че съответното ЛУАИФ предоставя информацията, поискана от компетентните органи на неговата приемаща държава-членка съгласно параграф 3, или прекратява извършването на нарушението, посочено в параграф 4;

б) искат необходимата информация от съответните надзорни органи на трети държави. Компетентните органи на приемащата държава-членка на ЛУАИФ се уведомяват за естеството на мерките, посочени в буква а).

(6) Ако въпреки мерките, взети от компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ съгласно параграф 5, или поради факта, че подобни мерки са неподходящи или не съществуват в съответната държава-членка, ЛУАИФ продължава да отказва да предостави информацията, поискана от компетентните органи на неговата приемаща държава-членка съгласно параграф 3, или продължава да нарушава законовите или подзаконовите разпоредби, посочени в параграф 4, които са в сила в неговата приемаща държава-членка, компетентните органи на приемащата държава-членка на ЛУАИФ може, след като са информирали за това компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ, да вземат подходящи мерки, включително мерките, предвидени в членове 46 и 48, за да предотвратят или санкционират по-нататъшни нередности и при необходимост да попречат на ЛУАИФ да започне нови операции в неговата приемаща държава-членка. Когато изпълняваната в приемащата държава-членка на ЛУАИФ функция е управление на АИФ, приемащата държава-членка може да изиска от ЛУАИФ да прекрати управлението на тези АИФ.

(7) Когато компетентните органи на приемащата държава-членка на ЛУАИФ имат ясни и доказуеми основания да предполагат, че ЛУАИФ не изпълнява задълженията, произтичащи от правилата, за надзора за спазването на които те отговарят, те съобщават тези констатации на компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ, които предприемат необходимите мерки, включително, при необходимост, изискват допълнителна информация от съответните надзорни органи на трети държави.

(8) Ако въпреки мерките, взети от компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ, или поради факта, че такива мерки са неподходящи, или поради факта, че държавата-членка по произход на ЛУАИФ не предприема действия в разумен срок, ЛУАИФ продължава да действа по начин, който е явно във вреда на интересите на инвеститорите в съответния АИФ, на финансовата стабилност или на целостта на пазара в приемащата държава-членка на ЛУАИФ, компетентните органи на приемащата държава-членка на ЛУАИФ може, след като информират компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ, да предприемат всички необходими мерки за защитата на инвеститорите в съответния АИФ, на финансовата стабилност и на целостта на пазара в приемащата държава-членка, като това включва възможността да попречат на съответното ЛУАИФ в бъдеще да предлага дяловете или акциите от съответния АИФ в приемащата държава-членка.

(9) Процедурата, установена в параграфи 7 и 8, се прилага и в случай, че компетентните органи на приемащата държава-членка имат ясни и доказуеми основания за несъгласие с издаването на разрешение на ЛУАИФ от трета държава от страна на референтната държава-членка.

(10) Когато съответните компетентни органи не са съгласни с мерките, предприети от компетентен орган съгласно параграфи 4—9, те могат да отнесат въпроса до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(11) Когато е приложимо, ЕОЦКП улеснява договарянето и сключването на договореностите за сътрудничество между компетентните органи на държавите-членки и надзорните органи на трети държави, изисквани съгласно настоящата директива.

Член 46 Правомощия на компетентните органи

(1) На компетентните органи се предоставят всички правомощия за надзор и разследване, необходими за изпълнение на функциите им. Тези правомощия се упражняват по един от следните начини:

а) пряко;

б) в сътрудничество с други органи;

в) чрез делегиране, на тяхна отговорност, на субекти, на които са били делегирани задачи;

г) чрез сезиране на компетентните съдебни органи.

(2) Компетентните органи разполагат с правомощия да:

а) получат достъп до документи под всякаква форма, както и копие от тях;

б) изискват информация от всяко лице, свързано с дейността на ЛУАИФ или на АИФ, и при необходимост да призовават и разпитват лица с цел получаване на информация;

в) извършват проверки на място със или без предупреждение;

г) изискват съществуващи записи на телефонни разговори и съществуващи записи за пренос на данни;

д) изискват прекратяването на всяка практика, която противоречи на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива;

е) изискват замразяването или отнемането на активи;

ж) изискват налагането на временна забрана за упражняване на професионална дейност;

з) изискват предоставяне на информация от получилите разрешение ЛУАИФ, депозитарите или одиторите;

и) приемат всякакви мерки, за да гарантират, че ЛУАИФ или депозитарите продължават да спазват приложимите към тях изисквания на настоящата директива;

й) изискват от ЛУАИФ в интерес на инвеститорите при изключителни обстоятелства и след консултация с ЛУАИФ да задействат или деактивират инструмента за управление на ликвидността, посочен в приложение V, точка 1, когато съществуват рискове за защитата на инвеститорите или за финансовата стабилност, които по разумен и балансиран начин налагат такова задействане или деактивиране.

к) отнемат разрешението, издадено на ЛУАИФ или на депозитар;

л) подават сигнали с цел наказателно преследване;

м) изискват одитори или експерти да извършват проверки или разследвания.

(3) Когато компетентният орган на референтната държава-членка счита, че получило разрешение ЛУАИФ от трета държава нарушава задълженията си по настоящата директива, той възможно най-бързо уведомява ЕОЦКП, като посочва подробно причините за това.

(4) Държавите-членки гарантират, че компетентните органи разполагат с необходимите правомощия, за да предприемат всички мерки, необходими за осигуряване на правилното функциониране на пазарите в случаите, когато дейността на един или повече АИФ на пазара за определен финансов инструмент може да застраши правилното функциониране на този пазар.

Член 47 Правомощия и компетентност на ЕОЦКП

(1) ЕОЦКП може да разработва и редовно да преразглежда насоки за компетентните органи на държавите-членки относно упражняването на техните правомощия за издаване на разрешения и задълженията за докладване на тези компетентни органи, наложени с настоящата директива. ЕОЦКП освен това има необходимите правомощия, включително изброените в член 48, параграф 3, да изпълнява задачите, възложени му с настоящата директива.

(2) Задължението за професионална тайна се прилага по отношение на всички лица, които работят или са работили за ЕОЦКП, за компетентните органи или за всяко друго лице, на което ЕОЦКП е делегирал задачи, включително одитори и експерти, с които ЕОЦКП е сключил договор. Информацията, представляваща професионална тайна, не може да се разкрива на друго лице или орган, освен ако това разкриване е необходимо за процесуални цели или за случаи, попадащи в обхвата на данъчното законодателство.

(3) Цялата информация, обменяна съгласно настоящата директива между компетентните органи, ЕНО и ЕССР, се счита за поверителна, с изключение на случаите, когато:

а) ЕОЦКП или компетентният орган или друг засегнат орган или структура заяви в момента на предаването, че тази информация може да бъде разкрита;

б) разкриването на информацията е необходимо за процесуални цели; или

в) оповестената информация се използва в съкратена или в обобщена форма, в която отделните участници на финансовите пазари не могат да бъдат идентифицирани. Параграф 2 и първа алинея от настоящия параграф не изключват обмена на информация между компетентните органи и данъчните органи, които се намират в една и съща държава членка. Когато информацията произхожда от друга държава членка, тя се оповестява в съответствие с първото изречение от настоящата алинея само с изричното съгласие на компетентните органи, които са я оповестили.

(4) В съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 ЕОЦКП може, при условие че са изпълнени всички условия по параграф 5, да поиска от компетентния орган или органи да предприемат всяко от следните действия, в зависимост от случая:

а) да забранят предлагането в Съюза на дялове или акции от АИФ, управлявани от ЛУАИФ от трета държава, или на АИФ от трета държава, управлявани от ЛУАИФ от ЕС, без разрешението, изисквано съгласно член 37, или без уведомлението, изисквано съгласно членове 35, 39 и 40, или без да е получено разрешение за това от съответните държави-членки в съответствие с член 42;

б) да наложат ограничения на ЛУАИФ от трета държава по отношение на управлението на АИФ в случай на прекомерна концентрация на риск на конкретен външен пазар;

в) да наложат ограничения на ЛУАИФ от трета държава по отношение на управлението на АИФ, когато неговата дейност може да представлява важен източник на риск от контрагента за кредитна институция или други системно важни институции;

г) изисква от ЛУАИФ от трета държава, които предлагат в Съюза управлявани от тях АИФ, или от ЛУАИФ от ЕС, управляващи АИФ от трета държава, в интерес на инвеститорите при изключителни обстоятелства и след консултация с ЛУАИФ да задействат или деактивират инструмента за управление на ликвидността, посочен в приложение V, точка 1, когато са налице рискове за защитата на инвеститорите или за финансовата стабилност, които по разумен и балансиран начин налагат такова задействане или деактивиране.

(5) ЕОЦКП може да вземе решение съгласно параграф 4 при спазване на изискванията, определени в параграф 6, ако са изпълнени едновременно следните условия:

а) съществува значителна опасност, която произтича или се увеличава от съответните дейности на ЛУАИФ, за правилното функциониране или целостта на финансовия пазар или за стабилността на цялата финансова система в Съюза или на част от нея и тази опасност има презгранично въздействие; и

б) съответният компетентен орган или органи не са взели мерки за справяне с тази опасност или предприетите мерки не са достатъчни за справяне с опасността.

(6) Мерките, предприети от компетентния орган или органи съгласно параграф 4:

а) осигуряват ефективно справяне с опасността за правилното функциониране и целостта на финансовия пазар или за стабилността на цялата финансова система на Съюза или на част от нея или подобряват значително способността на компетентните органи за наблюдение на опасността;

б) не създават риск за регулаторен арбитраж;

в) нямат отрицателно въздействие върху ефективността на финансовите пазари, включително намаляване на ликвидността на тези пазари или създаване на несигурност за участниците на пазара, което да е непропорционално на ползите от мерките.

(7) Преди да изиска от компетентния орган да предприеме или поднови някоя от мерките, посочени в параграф 4, ЕОЦКП се консултира по целесъобразност с ЕССР и други съответни органи.

(8) ЕОЦКП уведомява компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ от трета държава и компетентните органи на приемащите държави-членки на съответното ЛУАИФ от трета държава за решението да изиска от компетентния орган или органи предприемането или подновяването на някоя от мерките, посочени в параграф 4. В уведомлението се посочват най-малко:

а) ЛУАИФ и дейностите, за които се прилагат мерките, както и тяхната продължителност;

б) причините, поради които ЕОЦКП счита, че е необходимо налагането на мерките в съответствие с условията и изискванията, определени в настоящия член, включително доказателства в подкрепа на посочените причини.

(9) ЕОЦКП прави преглед на мерките, посочени в параграф 4, на подходящи интервали и при всички случаи най-малко на всеки три месеца. Ако дадена мярка не бъде подновена след изтичането на тримесечния срок, срокът на действието ѝ изтича автоматично. За подновяването на мерките се прилагат параграфи 5—8.

(10) Компетентните органи на референтната държава-членка на съответното ЛУАИФ от трета държава може да изискат от ЕОЦКП да преразгледа решението си. Прилага се процедурата, предвидена в член 44, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 48 Административни санкции

(1) Държавите-членки установяват система от мерки и санкции, приложими при нарушаване на националните разпоредби, приети в изпълнение на настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Без да се засягат процедурите за отнемане на разрешение или правото на държавите-членки да налагат санкции по наказателното право, държавите-членки следят, в съответствие с националното си право, за това да могат да бъдат налагани подходящи административни мерки или административни санкции на лицата, отговорни за неспазване на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива. Държавите-членки следят тези мерки да са ефективни, пропорционални и възпиращи.

(2) Държавите-членки предвиждат възможност компетентните органи да оповестяват на обществеността всяка мярка или санкция, наложена за нарушаване на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива, освен ако това оповестяване би изложило на сериозен риск финансовите пазари, би било във вреда на интересите на инвеститорите или би причинило непропорционална вреда на участващите лица.

(3) ЕОЦКП изготвя годишен доклад относно прилагането на административните мерки и налагането на санкции в случай на нарушения на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива в различните държави-членки. Компетентните органи предоставят на ЕОЦКП необходимата за целта информация.

Член 49 Право на обжалване

(1) Компетентните органи мотивират писмено решенията си за отказ за издаване или за отнемане на разрешение на ЛУАИФ да управляват и/или предлагат АИФ, или за всяко отрицателно решение, взето с цел изпълнение на мерките, приети за прилагане на настоящата директива, и съобщават тези мотиви на заявителите.

(2) Държавите-членки предвиждат, че всяко решение, взето съгласно законовите, подзаконовите или административните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, е надлежно мотивирано и може да бъде обжалвано пред съд. Правото на съдебно обжалване се прилага и когато по заявление за разрешение, което съдържа цялата необходима информация, не е постановено решение в срок от шест месеца от подаването на заявлението.

Член 50 Задължение за сътрудничество

(1) Компетентните органи на държавите-членки си сътрудничат помежду си и с ЕОЦКП и ЕССР, винаги когато това е необходимо за изпълнение на задълженията им съгласно настоящата директива или за упражняване на правомощията им съгласно настоящата директива или националното право.

(2) Държавите-членки улесняват сътрудничеството, предвидено в настоящия раздел.

(3) Компетентните органи използват правомощията си за целите на сътрудничеството, дори и в случаите, когато поведението, което се разследва, не представлява нарушение на действаща разпоредба в тяхната държава-членка.

(4) Компетентните органи на държавите-членки си предоставят незабавно един на друг, както и на ЕОЦКП, информацията, необходима за изпълнение на задълженията им съгласно настоящата директива. Компетентните органи на държавата-членка по произход изпращат копие от съответните договорености за сътрудничество, сключени от тях в съответствие с член 35, член 37 и/или член 40, на приемащите държави-членки на съответното ЛУАИФ. В съответствие с процедурите, свързани с приложимите регулаторни технически стандарти, посочени в член 35, параграф 14, член 37, параграф 17 или член 40, параграф 14, компетентните органи на държавата-членка по произход изпращат информацията, получена от надзорните органи на трети държави в съответствие с договореностите за сътрудничество с тези надзорни органи във връзка с определено ЛУАИФ или, в зависимост от случая — съгласно член 45, параграф 6 или параграф 7, на компетентните органи на приемащата държава-членка на съответното ЛУАИФ. В случай че компетентен орган на приемаща държава-членка счита, че съдържанието на договореностите за сътрудничество, сключени от държавата-членка по произход на съответното ЛУАИФ съгласно член 35, член 37 и/или член 40, не съответства на изискваното по приложимите регулаторни технически стандарти, съответните компетентни органи могат да отнесат случая до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(5) Когато компетентните органи на дадена държава членка имат доказуеми основания да предполагат, че ЛУАИФ, върху което не упражняват надзор, извършва или е извършвало действия, които са в противоречие с настоящата директива, те уведомяват възможно най-подробно за това ЕОЦКП и компетентните органи на държавата членка по произход и на приемащите държави членки на съответното ЛУАИФ. Уведомените компетентни органи предприемат съответните действия и информират ЕОЦКП и уведомяващите компетентни органи за резултата от действията, както и, доколкото е възможно, за важни, развили се междувременно процеси. Настоящият параграф не накърнява правомощията на уведомяващия компетентен орган.

(5а) Когато компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ упражняват правомощия съгласно член 46, параграф 2, буква й), те уведомяват за това компетентните органи на приемащата държава членка на ЛУАИФ, ЕОЦКП и — ако са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система — ЕССР.

(5б) Компетентните органи на приемащата държава членка на ЛУАИФ може да поискат от компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ да упражнят правомощията съгласно член 46, параграф 2, буква й), като уточнят причините за искането и информират за това ЕОЦКП и — ако са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система — ЕССР.

(5в) Когато компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ не са съгласни с искането по параграф 5б, те информират за това компетентните органи на приемащата държава членка на ЛУАИФ, ЕОЦКП и — когато ЕССР е бил информиран за това искане съгласно параграф 5б — ЕССР, като посочват причините за несъгласието.

(5г) Въз основа на информацията, получена съгласно с параграфи 5б и 5в, ЕОЦКП издава становище без неоправдано забавяне на компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ относно упражняването на правомощията съгласно член 46, параграф 2, буква й). ЕОЦКП предава това становище на компетентните органи на приемащата държава членка на ЛУАИФ.

(5д) Когато компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ не действат в съответствие със становището на ЕОЦКП по параграф 5г или не възнамеряват да се съобразят с това становище, те информират за това ЕОЦКП и компетентните органи на приемащата държава членка на ЛУАИФ, като посочват причините за несъобразяване от тяхна страна или за намерението си да не се съобразят със становището. В случай на сериозна заплаха за защитата на инвеститорите, за правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или за стабилността на цялата финансова система в Съюза или на част от нея, и освен ако това оповестяване противоречи на законните интереси на притежателите на дялове или на акционерите в АИФ или на обществеността, ЕОЦКП може да оповести факта, че компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ не се съобразяват или не възнамеряват да се съобразят с неговото становище, заедно с посочените от тези компетентни органи причини за несъобразяване от тяхна страна или за намерението им да не се съобразят със становището. ЕОЦКП анализира дали ползите от оповестяването биха надвишили рисковете от засилване на заплахите за защитата на инвеститорите, за правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или за стабилността на цялата финансова система в Съюза или на част от нея, произтичащи от това оповестяване, и уведомява предварително компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ за това оповестяване.

(5е) Компетентните органи на приемащата държава членка на ЛУАИФ могат, когато имат основателни причини за това, да поискат от компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ да упражнят незабавно правомощията съгласно член 46, параграф 2, различни от тези по буква й) от същия параграф, като уточнят причините за своето искане по най-конкретния възможен начин и да информират за това ЕОЦКП и — ако са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система — ЕССР. Компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ информират без неоправдано забавяне за упражнените правомощия и констатациите си компетентните органи на приемащата държава членка на ЛУАИФ, ЕОЦКП и — ако са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система — ЕССР.

(5ж) Когато държава членка е упражнила дерогацията, с която се разрешава определянето на депозитар, установен в друга държава членка, както е посочено в член 21, параграф 5а, и когато компетентните органи на държавата членка по произход на АИФ или, в случай че АИФ не е регулиран, компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ, което управлява АИФ, имат основателни причини да предполагат, че депозитарят, върху който не упражняват надзор, извършва или е извършил действия, които са в противоречие с настоящата директива, въпросните компетентни органи незабавно уведомяват възможно най-подробно за това ЕОЦКП и компетентните органи на съответния депозитар. Уведомените компетентни органи предприемат подходящи действия и информират ЕОЦКП и уведомяващите компетентни органи за резултата от тези действия. Настоящият параграф не накърнява правомощията на уведомяващите компетентни органи.

(5з) ЕОЦКП може да поиска от компетентните органи да му представят без неоправдано забавяне обяснения във връзка с конкретни случаи, които представляват сериозна заплаха за защитата на инвеститорите, за правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или за стабилността на цялата финансова система на Съюза или на част от нея.

(6) ►M9 За да се осигури еднаквото прилагане на настоящата директива по отношение на обмена на информация, ЕОЦКП може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение с цел определяне на процедурите за обмен на информация между съответните компетентни органи, Европейските надзорни органи, ЕССР и ЕСЦБ, попадащи в обхвата на приложимите разпоредби на настоящата директива. ◄ На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(7) До 16 април 2026 г. ЕОЦКП разработва насоки, съдържащи указания, които да направляват компетентните органи при упражняването на правомощията, предвидени в член 46, параграф 2, буква й), и указания относно случаите, в които може да се стигне до отправяне на исканията, посочени в параграфи 5б и 5е. При разработването на тези насоки ЕОЦКП взема предвид потенциалните последици от тази надзорна намеса за защитата на инвеститорите и финансова стабилност в друга държава членка или в Съюза. Тези насоки отчитат, че ЛУАИФ носят основната отговорност за управлението на ликвидния риск.

Член 51 Предаване и съхранение на лични данни

(1) По отношение на предаването на лични данни между компетентните органи, компетентните органи прилагат Директива 95/46/ЕО. По отношение на предаването на лични данни от ЕОЦКП до компетентните органи на държава-членка или на трета държава ЕОЦКП спазва Регламент (ЕО) № 45/2001.

(2) Данните се съхраняват за срок от най-много пет години.

Член 52 Разкриване на информация на трети държави

(1) Компетентният орган на държава-членка може да предава на трета държава данни и анализи на данни след преценка на всеки конкретен случай, ако са спазени условията по член 25 или член 26 от Директива 95/46/ЕО и ако компетентният орган на държавата-членка е уверен, че предаването на данните е необходимо за целите на настоящата директива. Третата държава не може да предава данните на друга трета държава без изричното писмено разрешение на компетентния орган на държавата-членка.

(2) Компетентният орган на дадена държава-членка разкрива информация, получена от компетентен орган на друга държава-членка, на компетентния орган на трета държава само ако компетентният орган на съответната държава-членка е получил изричното съгласие на компетентния орган, който е предал информацията, и ако, когато е приложимо, информацията се разкрива единствено за целите, за които този компетентен орган е дал съгласие.

Член 53 Обмен на информация във връзка с възможните последици за системата от дейността на ЛУАИФ

(1) Компетентните органи на държавите-членки, отговарящи за надзора и/или издаването на разрешения на ЛУАИФ съгласно настоящата директива, предоставят информация на компетентните органи на други държави-членки, когато това е от значение за наблюдението и реакцията на възможните последици от дейността на отделни ЛУАИФ или на всички ЛУАИФ за стабилността на системно значими финансови институции и за правилното функциониране на пазарите, на които участват ЛУАИФ. ЕОЦКП и ЕССР също трябва да бъдат информирани и предоставят тази информация на компетентните органи на други държави-членки.

(2) При спазване на условията, предвидени в член 35 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, компетентните органи на ЛУАИФ предават на ЕОЦКП и ЕССР обобщена информация за дейността на ЛУАИФ, за които отговарят.

(3) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на съдържанието на информацията, която се обменя съгласно параграф 1.

(4) Комисията приема актове за изпълнение, посочващи реда и условията и периодичността на обмена на информация съгласно параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 59, параграф 2.

Член 54 Сътрудничество в областта на надзорните дейности

(1) Компетентните органи на дадена държава-членка могат да потърсят сътрудничество с компетентните органи на друга държава-членка във връзка с надзора, за проверка на място или при разследване на територията на последната, в рамките на техните правомощия съгласно настоящата директива. Когато компетентните органи получат искане за проверка на място или разследване, те предприемат едно от следните действия:

а) извършват самостоятелно проверката или разследването;

б) разрешават на молещия орган да извърши проверката или разследването;

в) разрешават на одитори или експерти да извършат проверката или разследването.

(2) В случаите по параграф 1, буква а) компетентният орган на държавата-членка, която е потърсила сътрудничество, може да поиска членове на собствения му персонал да придружат персонала, който извършва проверката или разследването. Въпреки това проверката или разследването подлежат на цялостен контрол от страна на държавата-членка, на чиято територия се извършват. В случаите по параграф 1, буква б) компетентният орган на държавата-членка, на чиято територия се извършват проверката или разследването, може да поиска членове на собствения му персонал да придружат персонала, който извършва проверката или разследването.

(3) Компетентните органи могат да откажат да обменят информация или да предприемат действие по искане за сътрудничество при извършването на разследване или проверка на място само когато:

а) разследването, проверката на място или обменът на информация могат да засегнат по неблагоприятен начин суверенитета, сигурността или обществения ред на държавата-членка, към която е отправено искането;

б) вече е започнало съдебно производство по отношение на същите действия и същите лица пред органите на държавата-членка, към която е отправено искането;

в) вече е постановено окончателно съдебно решение по отношение на същите лица и същите действия в държавата-членка, към която е отправено искането. Компетентните органи информират молещите компетентни органи за всяко решение, взето съгласно първа алинея, като посочват причините за него.

(4) За да се осигури еднакво прилагане на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на общи процедури за сътрудничеството между компетентните органи при извършването на проверки на място или на разследвания. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 55 Уреждане на спорове

При липсата на съгласие между компетентните органи на държавите-членки по отношение на оценка, действие или бездействие на компетентен орган в области, в които настоящата директива изисква сътрудничество или координиране между компетентните органи на повече от една държава-членка, компетентните органи могат да отнесат въпроса до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 56 Упражняване на делегирането

(1) Правомощията да приема делегирани актове, посочени в членове 3, 4, 9, 12, 14—25, 34—37, 40, 42, 53, 67 и 68, се предоставят на Комисията за срок от четири години, считано от 21 юли 2011 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от шест месеца преди изтичането на четиригодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява автоматично за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не го оттеглят в съответствие с член 57.

(2) Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията го нотифицира едновременно на Европейския парламент и Съвета.

(3) Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при условията на членове 57 и 58.

Член 57 Оттегляне на делегирането

(1) Делегирането на правомощия, посочено в членове 3, 4, 9, 12, 14—25, 34—37, 40, 42, 53, 67 и 68, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета.

(2) Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да оттегли делегирането на правомощия, полага усилия да информира другата институция и Комисията в разумен срок преди вземането на окончателно решение, като посочва делегираното правомощие, по отношение на което може да се извърши оттегляне, както и евентуалните причини за оттеглянето.

(3) С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощия, посочени в него. То поражда действие незабавно или на посочена в него по-късна дата. Решението не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 58 Възражения срещу делегираните актове

(1) Европейският парламент и Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в срок от три месеца от датата на нотификацията. По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с три месеца.

(2) Ако до изтичането на срока, посочен в параграф 1, нито Европейският парламент, нито Съветът са възразили срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на посочената в него дата. Делегираният акт може да бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на посочения срок, ако след обосновано искане от Комисията и Европейският парламент, и Съветът са информирали Комисията за намерението си да не правят възражения.

(3) Ако Европейският парламент или Съветът са възразили срещу делегирания акт в срока, посочен в параграф 1, той не влиза в сила. В съответствие с член 296 ДФЕС институцията, която възразява срещу делегирания акт, посочва причините за това.

Член 59 Мерки за изпълнение

(1) Комисията се подпомага от Европейския комитет по ценни книжа, създаден с Решение 2001/528/ЕО на Комисията ( 31 ). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

(2) При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 60 Оповестяване на дерогации

Когато държава членка се възползва от дерогация или възможност, предвидени в членове 6 или 9, член 15, параграф 4ж, или членове 21, 22, 28 или 43, тя информира Комисията за това, както и за всички последващи промени. Комисията оповестява информацията на уебсайт или по друг леснодостъпен начин.

Член 61 Преходни разпоредби

(1) ЛУАИФ, извършващи дейности съгласно настоящата директива преди 22 юли 2013 г., приемат всички необходими мерки за спазване на националното право, основано на настоящата директива, и подават заявление за разрешение в срок от една година от тази дата.

(2) Членове 31, 32 и 33 не се прилагат към предлагането на дялове или акции от АИФ, които са предмет на текуща публична оферта чрез проспект, съставен и публикуван в съответствие с Директива 2003/71/ЕО преди 22 юли 2013 г., за срока на валидност на този проспект.

(3) ЛУАИФ, които управляват АИФ от затворен тип преди 22 юли 2013 г., които не правят никакви допълнителни инвестиции след 22 юли 2013 г., могат въпреки това да продължат да управляват тези АИФ без разрешение съгласно настоящата директива.

(4) ЛУАИФ, които управляват АИФ от затворен тип, чийто срок за записване на инвеститори е изтекъл преди влизането в сила на настоящата директива и които са учредени за срок, изтичащ най-късно три години след 22 юли 2013 г., могат въпреки това да продължат да управляват такива АИФ, без да е необходимо да спазват настоящата директива, освен член 22 и, когато е приложимо, членове 26—30, или да подадат заявление за разрешение съгласно настоящата директива.

(6) ЛУАИФ, управляващи АИФ, които предоставят заеми и са учредени преди 15 април 2024 г., се считат за отговарящи на изискванията на член 15, параграфи 4а – 4г и на член 16, параграф 2а до 16 април 2029 г. До 16 април 2029 г., когато условната стойност на заемите, отпуснати от АИФ на всеки отделен заемополучател, или ливъриджът на АИФ е над ограниченията, посочени съответно в член 15, параграфи 4а и 4б, ЛУАИФ, управляващи въпросните АИФ, не увеличават тази стойност или този ливъридж. Когато условната стойност на заемите, отпуснати от АИФ на всеки отделен заемополучател, или ливъриджът на АИФ е под ограниченията, посочени съответно в член 15, параграфи 4а и 4б, ЛУАИФ, управляващи въпросните АИФ, не увеличават тази стойност или този ливъридж над тези ограничения. ЛУАИФ, управляващи АИФ, които предоставят заеми и са учредени преди 15 април 2024 г. и които не набират допълнителен капитал след 15 април 2024 г., се считат за отговарящи на изискванията на член 15, параграфи 4а – 4г и на член 16, параграф 2а по отношение на тези АИФ. Въпреки първа, втора и трета алинея от настоящия параграф ЛУАИФ, управляващо АИФ, които предоставят заеми и са учредени преди 15 април 2024 г., може да избере да спазва изискванията на член 15, параграфи 4а – 4г и на член 16, параграф 2а, при условие че компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ са уведомени за това. Когато АИФ предоставя заеми преди 15 април 2024 г., ЛУАИФ може да продължат да управляват такива АИФ, без да спазват член 15, параграф 3, буква г) и член 15, параграфи 4д, 4е, 4ж, 4з и 4и по отношение на тези заеми.

Член 63 Изменения на Директива 2009/65/ЕО

Директива 2009/65/ЕО се изменя, както следва:

(1) Вмъква се следният член: „Член 50а С цел да се осигури междусекторна последователност и да се премахнат несъответствията между интересите на дружества, които „преструктурират“ кредити в търгуеми ценни книжа и други финансови инструменти (инициатори), и ПКИПЦК, които инвестират в такива ценни книжа или други финансови инструменти, Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 112а и при условията на членове 112б и 112в, мерки за определяне на изискванията в следните области:

а) изискванията, на които трябва да отговаря инициаторът, за да може ПКИПЦК да получи разрешение да инвестира в ценни книжа или други финансови инструменти от този вид, емитирани след 1 януари 2011 г., включително изискванията, които гарантират, че инициаторът запазва нетен икономически интерес от най-малко 5 %;

б) изискванията по отношение на качеството, които трябва да бъдат изпълнени от ПКИПЦК, които инвестират в такива ценни книжа или финансови инструменти.“;

(2) В член 112 параграф 2 се заменя със следното: „2. Правомощията да приема делегирани актове, посочени в членове 12, 14, 23, 33, 43, 51, 60, 61, 62, 64, 75, 78, 81, 95 и 111, се предоставят на Комисията за срок от четири години, считано от 4 януари 2011 г. Правомощията да приема делегирани актове, посочени в член 50а, се предоставя на Комисията за срок от четири години, считано от 21 юли 2011 г. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия най-късно шест месеца преди изтичането на четиригодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява автоматично за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не го оттеглят в съответствие с член 112а.“;

(3) В член 112а параграф 1 се заменя със следното: „1. Делегирането на правомощия, посочено в членове 12, 14, 23, 33, 43, 50a, 51, 60, 61, 62, 64, 75, 78, 81, 95 и 111, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета.“

Член 64 Изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009

В член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1060/2009 първа алинея се заменя със следното: „1. Кредитните институции по смисъла на Директива 2006/48/ЕО, инвестиционните посредници по смисъла на Директива 2004/39/ЕО, застрахователните предприятия, за които се прилага Първа директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане ( *1 ), застрахователните предприятия по смисъла на Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането ( *2 ), презастрахователните предприятия по смисъла на Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 г. относно презастраховането ( *3 ), предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) по смисъла на Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) ( *4 ), институциите за професионално пенсионно осигуряване по смисъла на Директива 2003/41/ЕО и алтернативните инвестиционни фондове по смисъла на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове ( *5 ) могат да използват кредитни рейтинги за регулаторни цели само ако те са присъдени от агенции за кредитен рейтинг, които са установени в Съюза и са регистрирани в съответствие с настоящия регламент.

Член 65 Изменение на Регламент (ЕС) № 1095/2010

В член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 думите „всякакво бъдещо законодателство относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции“ се заменят с думите „Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове ( *6 )

Член 66 Транспониране

(1) До 22 юли 2013 г. държавите-членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и таблицата за съответствие между тези разпоредби и настоящата директива.

(2) Държавите-членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, посочени в параграф 1, считано от 22 юли 2013 г.

(3) Независимо от параграф 2 държавите-членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазването на член 35 и членове 37—41 в съответствие с делегиран акт, приет от Комисията съгласно член 67, параграф 6, считано от посочената в него датата.

(4) Държавите-членки гарантират, че законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети от тях в съответствие с членове 36 и 42, спират да се прилагат в съответствие с делегирания акт, приет от Комисията съгласно член 68, параграф 6, считано от посочената в него дата.

(5) Когато държавите-членки приемат посочените в параграф 1 мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване.

(6) Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена от настоящата директива.

Член 67 Делегиран акт относно прилагането на член 35 и членове 37—41

(1) До 22 юли 2015 г. ЕОЦКП представя на Европейския парламент, Съвета и Комисията:

а) становище относно действието на паспорта за ЛУАИФ от ЕС, управляващи и/или предлагащи АИФ от ЕС съгласно членове 32 и 33 и относно процеса на предлагане на АИФ от трета държава от ЛУАИФ от ЕС в държавите-членки и управлението и/или предлагането на АИФ от ЛУАИФ от трета държава в държавите-членки съгласно приложимите национални режими, посочени в членове 36 и 42; и

б) съвети относно прилагането на паспорта за предлагането на АИФ от трета държава от ЛУАИФ от ЕС в държавите-членки и управлението и/или предлагането на АИФ от ЛУАИФ от трета държава в държавите-членки в съответствие с правилата, предвидени в член 35 и членове 37—41.

(2) ЕОЦКП основава своето становище и съвети относно прилагането на паспорта за предлагането на АИФ от трета държава от ЛУАИФ от ЕС в държавите-членки и управлението и/или предлагането на АИФ от ЛУАИФ от трета държава в държавите-членки, inter alia, на следното:

а) по отношение на действието на паспорта за ЛУАИФ от ЕС, управляващи и/или предлагащи АИФ от ЕС:

б) по отношение на процеса на предлагането на АИФ от трета държава от ЛУАИФ от ЕС в държавите-членки и управлението и/или предлагането на АИФ от ЛУАИФ от трета държава в държавите-членки съгласно приложимите национални режими:

в) по отношение на функционирането и на двете системи, възможните случаи на дестабилизиране на пазара и нарушения на правилата на конкуренцията (равнопоставеността) и всякакви общи или конкретни затруднения, които ЛУАИФ от ЕС срещат при своето установяване или при предлагането на управлявани от тях АИФ във всякакви трети държави.

(3) За тази цел от влизането в сила на националните законови, подзакоови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с настоящата директива, и до представянето на становището на ЕОЦКП, посочено в параграф 1, буква а), компетентните органи на държавите-членки на всяко тримесечие предоставят на ЕОЦКП информация относно ЛУАИФ, които управляват и/или предлагат АИФ под техен надзор, както в рамките на прилагането на паспортния режим по настоящата директива, така и в рамките на своите национални режими, и информация, необходима за оценяване на елементите, посочени в параграф 2.

(4) Ако ЕОЦКП счита, че няма значителни пречки, свързани със защитата на потребителите, дестабилизирането на пазара, конкуренцията и наблюдението на системния риск, които да затрудняват прилагането на паспорта към предлагането на АИФ от трета държава от ЛУАИФ от ЕС в държавите-членки и управлението и/или предлагането на АИФ от ЛУАИФ от трета държава в държавите-членки в съответствие с правилата, предвидени в член 35 и членове 37—41, той дава съвети, съдържащи положителна оценка в това отношение.

(5) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на съдържанието на информацията, която се представя съгласно параграф 2.

(6) Комисията приема делегиран акт в срок от три месеца след получаването на съветите, съдържащи положителна оценка, и становището на ЕОЦКП, като отчита критериите, изброени в параграф 2, и целите на настоящата директива — като например тези, свързани с вътрешния пазар, защитата на инвеститорите и ефективното наблюдение на системния риск — в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, за определяне на датата, от която правилата, посочени в член 35 и членове 37—41, стават приложими във всички държави-членки. Ако срещу делегирания акт, посочен в първа алинея, бъде направено възражение съгласно член 58, Комисията приема повторно, в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, делегирания акт, съгласно който правилата, предвидени в член 35 и членове 37—41, стават приложими във всички държави-членки на по-късен етап, който тя счита за подходящ, като отчита критериите, изброени в параграф 2, и целите на настоящата директива — като например тези, свързани с вътрешния пазар, защитата на инвеститорите и ефективното наблюдение на системния риск.

(7) Ако ЕОЦКП не е представил съветите си в срока, посочен в параграф 1, Комисията изисква съветите да се представят в рамките на нов срок.

Член 68 Делегиран акт относно прекратяване на прилагането на членове 36 и 42

(1) Три години след влизането в сила на посочения в член 67, параграф 6 делегиран акт, съгласно който правилата, предвидени в член 35 и членове 37—41, са станали приложими във всички държави-членки, ЕОЦКП предоставя на Европейския парламент, Съвета и Комисията:

а) становище относно действието на паспорта за ЛУАИФ от ЕС, предлагащи АИФ от трета държава в Съюза съгласно член 35, както и за ЛУАИФ от трета държава, които управляват и/или предлагат АИФ в Съюза съгласно членове 37— 41 и относно процеса на предлагането на АИФ от трета държава от ЛУАИФ от ЕС в държавите-членки и управлението и/или предлагането на АИФ от ЛУАИФ от трета държава в държавите-членки съгласно приложимите национални режими, посочени в членове 36 и 42; и

б) съвети относно прекратяване на едновременното съществуване на националните режими, предвидени в членове 36 и 42, и паспорта в съответствие с правилата, предвидени в член 35 и членове 37—41.

(2) ЕОЦКП основава своето становище и съветите си относно прекратяване на съществуването на национални режими, посочени в членове 36 и 42, inter alia, на следното:

а) по отношение на действието на паспорта за ЛУАИФ от ЕС, предлагащи АИФ от трета държава в Съюза, както и за ЛУАИФ от трета държава, които управляват и/или предлагат АИФ в Съюза,

б) по отношение на процеса на предлагане на АИФ от трета държава от ЛУАИФ от ЕС в държавите-членки и управлението и/или предлагането на АИФ от страна на ЛУАИФ от трета държава в държавите-членки съгласно приложимите национални режими:

в) по отношение на функционирането и на двете системи, възможните случаи на дестабилизиране на пазара и нарушения на правилата на конкуренцията (равнопоставеността), както и всяко възможно отрицателно въздействие върху достъпа за инвеститорите или върху инвестирането в развиващи се държави или в тяхна полза;

г) количествена оценка, определяща броя на юрисдикциите на трети държави, в които е установено ЛУАИФ, което предлага АИФ в държава-членка или в рамките на прилагане на паспортния режим, посочен в член 40, или в рамките на националните режими, посочени в член 42.

(3) За тази цел от влизането в сила на посочения в член 67, параграф 6 делегиран акт и до представянето на становището на ЕОЦКП, посочено в параграф 1, буква а) от настоящия член, компетентните органи на всяко тримесечие предоставят на ЕОЦКП информация относно ЛУАИФ, които управляват и/или предлагат АИФ под техен надзор, както в рамките на прилагането на паспортния режим, предвиден в настоящата директива, така и в рамките на съответните национални режими.

(4) Ако ЕОЦКП счита, че няма значителни пречки по отношение на защитата на потребителите, дестабилизирането на пазара, конкуренцията или наблюдението на системния риск, които да затрудняват прекратяването на прилагането на националните режими съгласно членове 36 и 42, и създаването на паспорта за предлагането на АИФ от трета държава от ЛУАИФ от ЕС в Съюза и управлението и/или предлагането на АИФ от ЛУАИФ от трета държава в Съюза съгласно правилата, предвидени в член 35 и членове 37—41, като единствен възможен режим за подобни дейности от съответните ЛУАИФ в Съюза, той дава съвети, съдържащи положителна оценка в това отношение.

(5) Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за определяне на съдържанието на информацията, която се предоставя съгласно параграф 2.

(6) Комисията приема делегиран акт, в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, в срок от три месеца след получаването на съветите, съдържащи положителна оценка, и становището на ЕОЦКП, като отчита критериите, изброени в параграф 2, и целите на настоящата директива — като например тези, свързани с вътрешния пазар, защитата на инвеститорите и ефективното наблюдение на системния риск, като посочва датата, на която прилагането националните режими, посочени в членове 36 и 42, трябва да бъде прекратено и на която паспортният режим, предвиден в член 35 и членове 37—41, става единствен и задължителен режим, приложим във всички държави-членки. Ако срещу делегирания акт, посочен в първа алинея, бъде направено възражение съгласно член 58, Комисията приема повторно, в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, делегирания акт, съгласно който се прекратява прилагането на националните режими, посочени в членове 36 и 42, и паспортният режим, предвиден в член 35 и членове 37—41, става единствен и задължителен режим, приложим във всички държави-членки, на по-късен етап, който тя счита за подходящ, като отчита критериите, изброени в параграф 2, и целите на настоящата директива — като например тези, свързани с вътрешния пазар, защитата на инвеститорите и ефективното наблюдение на системния риск.

(7) Ако ЕОЦКП не е представил съвети в срока по параграф 1, Комисията изисква съветите да се представят в рамките на нов срок.

Член 69 Преглед

(1) До 22 юли 2017 г. Комисията, въз основа на обществена консултация и като взема предвид обмена на мнения с компетентните органи, прави преглед на прилагането и приложното поле на настоящата директива. В рамките на прегледа се анализира придобитият опит при изпълнението на настоящата директива, нейното въздействие върху инвеститорите, АИФ или ЛУАИФ, в Съюза или в трети държави, и степента, до която са били постигнати целите на настоящата директива. Когато е целесъобразно, Комисията предлага подходящи изменения. В прегледа се включва общо проучване на действието на правилата в настоящата директива и на опита, придобит при прилагането им, включително:

а) предлагането на АИФ от трета държава в държавите-членки от ЛУАИФ от ЕС, осъществявано въз основа на национални режими;

б) предлагането на АИФ в държавите-членки от ЛУАИФ от трета държава, осъществявано въз основа на национални режими;

в) управлението и предлагането в Съюза на АИФ от ЛУАИФ, получили разрешение съгласно настоящата директива, осъществявано въз основа на паспортния режим, предвиден в настоящата директива;

г) предлагането на АИФ в Съюза от лица или субекти, различни от ЛУАИФ, или от тяхно име;

д) инвестирането в АИФ от европейски професионални инвеститори или от тяхно име;

е) въздействието на депозитарните правила, предвидени в член 21, върху депозитарния пазар в Съюза;

ж) въздействието на изискванията за прозрачност и докладване, предвидени в членове 22—24, 28 и 29, върху оценката на системния риск;

з) възможното неблагоприятно въздействие върху инвеститорите на дребно;

и) въздействието на настоящата директива върху функционирането и жизнеспособността на фондовете за дялово участие и за рисков капитал.

й) въздействието на директивата върху достъпа на инвеститорите в Съюза;

к) въздействието на настоящата директива върху инвестирането в развиващи се държави или в тяхна полза;

л) въздействието на настоящата директива върху защитата на некотирани дружества или емитенти съгласно членове 26—30 от настоящата директива и върху равнопоставеността между АИФ и други инвеститори след придобиване на значително участие или контрол върху подобни некотирани дружества или емитенти. При прегледа на предлагането и/или управлението на АИФ, посочено в първа алинея, букви а), б) и в), Комисията анализира доколко е уместно да се поверят на ЕОЦКП допълнителни надзорни отговорности в тази област.

(2) За целите на прегледа, посочен в параграф 1, държавите-членки ежегодно предоставят на Комисията информация относно ЛУАИФ, които управляват и/или предлагат АИФ под техен надзор както съгласно паспортния режим, предвиден в настоящата директива, така и съгласно съответните национални режими, като посочват датата, на която е бил транспониран паспортният режим и, ако е приложимо, датата, на която е бил приложен в тяхната юрисдикция. ЕОЦКП предоставя на Комисията информация относно всички ЛУАИФ от трета държава, които са получили разрешения или са поискали разрешение съгласно член 37. Информацията по първа и втора алинея включва:

а) информация относно това, къде са установени съответните ЛУАИФ;

б) ако е приложимо, идентификационни данни на АИФ от ЕС, управлявани и/или предлагани от тях;

в) ако е приложимо, идентификационни данни на АИФ от трета държава, управлявани от ЛУАИФ от ЕС, които обаче не се предлагат в Съюза;

г) ако е приложимо, идентификационни данни на АИФ от трета държава, предлагани в Съюза;

д) информация относно приложимия режим, при условията на който съответните ЛУАИФ извършват дейността си; и

е) всякаква друга информация, която помага да се разбере как функционира на практика управлението и предлагането на АИФ от ЛУАИФ в Съюза.

(3) При прегледа, посочен в параграф 1, се отделя дължимото внимание и на събитията в международен план, както и на обмена на мнения с трети държави и международни организации.

(4) След приключването на прегледа, Комисията без неоправдано забавяне представя доклад пред Европейския парламент и Съвета. Заедно с този доклад, ако е уместно, Комисията прави предложения, включително за изменения на настоящата директива, като отчита целите на настоящата директива, последиците от нея за защитата на инвеститорите, дестабилизирането на пазара и конкуренцията, наблюдението на системния риск и възможното въздействие върху инвеститорите, АИФ и ЛУАИФ в Съюза и в трети държави.

Член 69а Оценка на паспортния режим

Преди влизането в сила на делегираните актове, посочени в член 67, параграф 6, съгласно които се прилагат правилата, установени в член 35 и членове 37 – 41, Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, като взема предвид резултата от оценката на паспортния режим, предвиден в настоящата директива, включително разширяването на обхвата на този режим по отношение на ЛУАИФ от трета държава. Когато е необходимо, докладът се придружава от законодателно предложение.

Член 69-2

-а Друг преглед

(1) До 16 април 2029 г. и след доклада, изготвен от ЕОЦКП по член 7, параграф 8, Комисията започва преглед на функционирането на предвидените в настоящата директива правила и натрупания от прилагането им опит. Прегледът ще включва оценка на следните аспекти:

а) въздействието върху финансовата стабилност на наличието и активирането от страна на ЛУАИФ на инструменти за управление на ликвидността;

б) ефективността на предвидените в членове 7 и 8 изисквания при издаването на разрешение за упражняване на дейност от ЛУАИФ, що се отнася до режима на делегиране, предвиден в член 20 от настоящата директива, по-специално по отношение на предотвратяването на създаването в Съюза на дружества „пощенска кутия“;

в) целесъобразността на предвидените в член 15 и член 16, параграфи 2а и 2е изисквания, приложими за ЛУАИФ, управляващи АИФ, които предоставят заеми;

г) действието на дерогацията, позволяваща определянето на депозитар, установен в друга държава членка, както е посочено в член 21, параграф 5а, и потенциалните ползи и рискове — включително въздействието върху защитата на инвеститорите, финансовата стабилност, ефективността на надзора и наличието на пазарни възможности — от изменението на обхвата на тази дерогация в съответствие с целите на съюза на капиталовите пазари;

д) целесъобразността на изискванията, приложими към ЛУАИФ, управляващи АИФ по инициатива на трето лице, както е предвидено в член 14, параграф 2а, и необходимостта от допълнителни гаранции за предотвратяване на заобикалянето на тези изисквания, и по-специално дали разпоредбите на настоящата директива относно конфликтите на интереси са ефективни и подходящи за установяване, управление, наблюдение и когато е приложимо — оповестяване на конфликти на интереси, произтичащи от отношенията между ЛУАИФ и инициатора — трето лице;

е) целесъобразността и въздействието върху защитата на инвеститорите от назначаването на поне един директор без изпълнителни функции или независим директор в управителния орган на ЛУАИФ, когато то управлява АИФ, предлагани на инвеститори на дребно.

(2) До 16 април 2026 г. ЕОЦКП представя на Комисията доклад относно разработването на интегрираното събиране на надзорни данни, в който се поставя акцент върху начините за:

а) намаляване на областите, в които има дублиране и несъответствия между рамките за отчетност в сектора за управление на активи и в други сектори на финансовата индустрия; както и

б) подобряване на стандартизацията на данните и ефективното споделяне и използване на данните, както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, които съответен компетентен орган вече е подал в изпълнение на рамката за отчетност на Съюза.

(3) При изготвянето на доклада по параграф 2 ЕОЦКП работи в тясно сътрудничество с Европейската централна банка, другите ЕНО и националните компетентни органи.

(4) След прегледа по параграф 1 и след консултация с ЕОЦКП Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, съдържащ заключенията от този преглед.

Член 69б Достъп до информацията чрез европейската единна точка за достъп

Считано от 10 януари 2030 г., информацията, посочена в член 7, параграф 5, втора алинея от настоящата директива, се предоставя чрез европейската единна точка за достъп (ЕЕТД), създадена съгласно Регламент (ЕС) 2023/2859 на Европейския парламент и на Съвета ( 32 ) За тази цел органът за събиране на данни, определен в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2023/2859, е ЕОЦКП. Тази информация отговаря на следните изисквания:

а) подава се във формат за извличане на данни, както е определен в член 2, точка 3 от Регламент (ЕС) 2023/2859;

б) придружава се от следните метаданни:

всички наименования на ЛУАИФ, получили разрешение съгласно настоящата директива, и списъка на управляваните или предлаганите АИФ от такива ЛУАИФ, за които се отнася информацията;

когато има такъв, идентификационен код на ЛУАИФ, получили разрешение съгласно настоящата директива, и списъка на управляваните или предлаганите АИФ от такива ЛУАИФ, както е посочено съгласно член 7, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕС) 2023/2859;

вид на информацията, както е класифицирана съгласно член 7, параграф 4, буква в) от посочения регламент;

указание дали информацията съдържа лични данни.

Член 70 Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 71 Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Приложение I

1. Функции по управление на инвестиции, които ЛУАИФ изпълнява като минимум при управление на АИФ: а) управление на портфейл; и б) управление на риска. 2. Други функции, които ЛУАИФ може да изпълнява допълнително при колективно управление на АИФ: а) административни функции: i) правни и счетоводни услуги по управление на фонда; ii) отговори на запитвания от клиенти; iii) оценка на портфейла и определяне на стойността на дялове/акции, включително във връзка с данъчни задължения; iv) наблюдение за спазването на нормативните изисквания; v) поддържане на регистъра на притежателите на дялове/акции; vi) разпределяне на приходите; vii) емитиране и обратно изкупуване на дялове/акции; viii) плащания по договори, включително изпращане на сертификати; ix) водене на регистри; б) предлагане; в) дейности, свързани с активите на АИФ, по-специално услуги, необходими за изпълнението на задължения на ЛУАИФ, основани на доверителни отношения, управление на инфраструктури, дейности по управление на недвижими имоти, консултиране на предприятия по отношение на структурата на капитала, промишлената стратегия и свързани с това въпроси, консултиране и услуги, отнасящи се до сливанията или придобиванията на предприятия, както и други услуги, свързани с управлението на АИФ и на дружествата и другите активи, в които той е инвестирал; г) Предоставяне на заеми от името на АИФ; д) Обслужване на дружества със специална цел – секюритизация.

Приложение II

ПОЛИТИКА ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА 1. При разработване и прилагане на всички политики за възнагражденията, включително на тези за заплатите и за пенсионните права извън задължителното осигуряване, за тези категории персонал — включително висшето ръководство, служителите, поемащи рискове, служителите с контролни функции, както и всеки служител, чието общо възнаграждение го поставя в същата категория възнаграждения като на висшето ръководство и на служителите, поемащи рискове — чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на ЛУАИФ или на управляваните от тях АИФ, ЛУАИФ съблюдават следните принципи по начина и в степента, които са подходящи за техния размер и вътрешна организация, както и за естеството, обхвата и сложността на тяхната дейност: а) политиката за възнагражденията съответства на разумно и ефективно управление на риска и насърчава подобно разумно и ефективно управление, не насърчава поемането на рискове, които не са съобразени с рисковите профили, устава или учредителните документи на управляваните от тях АИФ; б) политиката за възнагражденията съответства на бизнес стратегията, целите, ценностите и интересите на ЛУАИФ и на управляваните от тях АИФ или на инвеститорите в АИФ и включва мерки за предотвратяване на конфликтите на интереси; в) управляващият орган на ЛУАИФ в изпълнение на своите надзорни функции приема и периодично подлага на преглед общите принципи на политиката за възнагражденията и отговоря за тяхното прилагане; г) изпълнението на политиката за възнагражденията се подлага най-малко веднъж годишно на централен и независим вътрешен преглед за спазването на политиките и процедурите във връзка с възнагражденията, приети от управляващия орган в изпълнение на неговите надзорни функции; д) служителите, изпълняващи контролни функции, получават възнаграждение, съобразено с постигането на целите, свързани с функциите им, независимо от резултатите на секторите на дейност, които контролират; е) възнагражденията на висшите служители, работещи в областта на управлението на риска и съответствието, се контролират пряко от комитета по възнагражденията; ж) когато възнаграждението е обвързано с резултатите от дейността, неговият общ размер се основава на комбинация от оценката за резултатите на отделното лице и на съответното стопанско подразделение или съответния АИФ и цялостните резултати на ЛУАИФ, а при оценката на индивидуалните резултати се вземат предвид финансови и нефинансови критерии; з) оценката на резултатите е част от многогодишна програма, съобразена с жизнения цикъл на АИФ, управлявани от ЛУАИФ, за да се гарантира, че процесът на оценка се основава на по-дългосрочни резултати и че фактическото изплащане на елементите от възнаграждението, обвързани с резултатите, се разсрочва в период, който е съобразен с политиката за обратно изкупуване на управляваните от него АИФ и техните инвестиционни рискове; и) гарантираното променливо възнаграждение е изключение, предоставя се единствено в контекста на назначаването на нови служители и е ограничено до първата година; й) осигурява се подходящ баланс между фиксираните и променливите елементи на общото възнаграждение, като фиксираният елемент представлява достатъчно голям дял от общото възнаграждение, така че да позволява прилагането на напълно гъвкава политика по отношение на променливите елементи на възнаграждението, включително възможност да не се изплащат променливи елементи на възнаграждението; к) плащанията, свързани с предсрочното прекратяване на договор, отразяват постигнатите в течение на времето резултати и са определени по такъв начин, че да не се насърчава неуспехът; л) измерването на резултатите от дейността, използвано за изчисляване на променливите елементи на възнаграждението или съвкупностите от променливи елементи, включва цялостен механизъм за корекции с цел отчитане на всички видове настоящи и бъдещи рискове; м) в зависимост от правно-организационната структура на АИФ и неговия устав или учредителни документи значителна част, равна най-малко на 50 % от всяко променливо възнаграждение, се състои от дялове или акции от съответния АИФ или равностойни права на собственост, или инструменти, свързани с акциите, или равностойни непарични инструменти, освен ако управлението на АИФ представлява по-малко от 50 % от общия портфейл, управляван от ЛУАИФ, в който случай минималната стойност от 50 % не се прилага. По отношение на инструментите, посочени в настоящата буква, се прилага подходяща политика за задържане, целяща постигане на съответствие между стимулите и интересите на ЛУАИФ и на управляваните от него АИФ и на инвеститорите в такива АИФ. Държавите-членки или техните компетентни органи могат да наложат ограничения по отношение на вида и структурата на тези инструменти или да забранят използването на определени инструменти, когато това е целесъобразно. Настоящата буква се прилага както за частта от променливия елемент на възнаграждението, разсрочена в съответствие с буква н), така и за частта от променливия елемент на възнаграждението, която не е разсрочена; н) съществена част — най-малко 40 %, от променливия елемент на възнаграждението се разсрочва за срок, съобразен с жизнения цикъл и политиката за обратно изкупуване на дялове от съответния АИФ, и съответства точно на естеството на рисковете на този АИФ. Срокът, посочен в настоящата буква, е най-малко три до пет години, освен ако жизненият цикъл на въпросния АИФ е по-кратък; възнаграждение, дължимо съгласно договорености за разсрочване, се получава изцяло при спазване най-малко на принципа за пропорционално изплащане във времето; при особено голям размер на променливия елемент на възнаграждението изплащането на най-малко 60 % от сумата се разсрочва; о) променливото възнаграждение, включително разсрочената част от него, се изплаща или е дължимо единствено ако е съобразено с финансовото състояние на ЛУАИФ като цяло и е оправдано от гледна точка на резултатите на стопанското подразделение, на АИФ и на въпросния служител. Общият размер на променливото възнаграждение като правило се намалява значително при посредствени или отрицателни финансови резултати на ЛУАИФ или на съответния АИФ, като се вземат предвид както текущи компенсации, така и намаления в изплащането на суми, начислени за минал период, включително и чрез мерки за „лоши резултати“ или отнемане на вече начислено възнаграждение; п) пенсионната политика съответства на бизнес стратегията, целите, ценностната система и дългосрочните интереси на ЛУАИФ и на управляваните от него АИФ. Ако служителят напусне ЛУАИФ преди пенсиониране, пенсионните права извън задължителното осигуряване се държат от ЛУАИФ под формата на определените в буква м) инструменти за срок от пет години. В случай че служителят достигне пенсионна възраст, дължимото по пенсионните права извън задължителното осигуряване се изплаща на служителя под формата на определените в буква м) инструменти, за които се прилага петгодишен срок на задържане; р) от служителите се изисква да се задължат да не използват лични стратегии за хеджиране или застраховане, свързано с възнагражденията или отговорността, с цел да намалят ефекта на ограничаване на риска, заложен в договореностите относно възнаграждението им; с) променливото възнаграждение не се изплаща посредством инструменти или методи, които улесняват заобикалянето на изискванията на настоящата директива. 2. Принципите, предвидени в точка 1, се прилагат за всякакъв вид възнаграждения, изплащани от ЛУАИФ, за всички суми, изплащани пряко от самия АИФ, включително отсрочени възнаграждения, и за всяко прехвърляне на дялове или акции от АИФ в полза на тези категории персонал - включително висшето ръководство, служителите, поемащи рискове, служителите с контролни функции, както и всеки служител, чието общо възнаграждение го поставя в същата категория възнаграждения като на висшето ръководство и на служителите, поемащи рискове — чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на ЛУАИФ или рисковия профил на управляваните от тях АИФ. 3. ЛУАИФ, които са значими от гледна точка на размера си или на размера на управляваните от тях АИФ, на вътрешната си организация и на естеството, обхвата и сложността на дейността си, създават комитет по възнагражденията. Комитетът по възнагражденията се създава по начин, който му позволява да прави компетентна и независима преценка на политиките и практиките във връзка с възнагражденията, както и на въведените стимули за управление на риска. Комитетът по възнагражденията отговаря за подготвянето на решения относно възнагражденията, включително онези от тях, които имат последици за риска и управлението на риска на съответните ЛУАИФ или АИФ, и които трябва да бъдат взети от управителния орган в изпълнение на надзорната му функция. Комитетът по възнагражденията се председателства от член на управителния орган, който няма изпълнителни функции в съответното ЛУАИФ. Членовете на комитета по възнагражденията са членове на управителния орган, които нямат изпълнителни функции в съответното ЛУАИФ.

Приложение III

ДОКУМЕНТИ И ИНФОРМАЦИЯ, КОИТО СЕ ПРЕДОСТАВЯТ ПРИ ПЛАНИРАНО ПРЕДЛАГАНЕ В ДЪРЖАВАТА-ЧЛЕНКА ПО ПРОИЗХОД НА ЛУАИФ а) Уведомително писмо, включващо програмата на предвижданите дейности, в което се посочват АИФ, които ЛУАИФ възнамерява да предлага, и информация за мястото на установяване на АИФ; б) устава или учредителните документи на АИФ; в) идентификационни данни за депозитаря на АИФ; г) описание или всяка друга информация за АИФ, с която разполагат инвеститорите; д) информация относно мястото на установяване на главния АИФ, ако АИФ е захранващ АИФ; е) всякаква допълнителна информация по член 23, параграф 1 за всеки АИФ, който ЛУАИФ възнамерява да предлага; ж) когато е приложимо, информация за утвърдените механизми за предотвратяване предлагането на дялове или акции от АИФ на инвеститори на дребно, включително когато ЛУАИФ ползва услугите на независими субекти, за да предоставя инвестиционни услуги по отношение на АИФ.

Приложение IV

ДОКУМЕНТИ И ИНФОРМАЦИЯ, КОИТО СЕ ПРЕДОСТАВЯТ ПРИ ПЛАНИРАНО ПРЕДЛАГАНЕ В ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ДЪРЖАВАТА-ЧЛЕНКА ПО ПРОИЗХОД НА ЛУАИФ а) Уведомително писмо, включващо програмата на предвижданите дейности, в което се посочват АИФ, които ЛУАИФ възнамерява да предлага, и информация за мястото на установяване на АИФ; б) устава или учредителните документи на АИФ; в) идентификационни данни за депозитаря на АИФ; г) описание или всяка друга информация за АИФ, с която разполагат инвеститорите; д) информация относно мястото на установяване на главния АИФ, ако АИФ е захранващ АИФ; е) всякаква допълнителна информация по член 23, параграф 1 за всеки АИФ, който ЛУАИФ възнамерява да предлага; ж) посочване на държавата-членка, в която ЛУАИФ възнамерява да предлага дяловете или акциите от АИФ на професионални инвеститори; з) информация за утвърдените механизми за предлагане на дялове или акции от АИФ и — когато е приложимо, информация за утвърдените механизми за предотвратяване предлагането на дялове или акции от АИФ на инвеститори на дребно, включително когато ЛУАИФ ползва услугите на независими субекти, за да предоставя инвестиционни услуги по отношение на АИФ; и) необходимите данни, включително адреса за фактурирането или съобщаването на приложимите регулаторни такси или разходи от компетентните органи на приемащата държава членка; й) информация относно механизмите за изпълнение на задачите, посочени в член 43а.

Приложение V

ИНСТРУМЕНТИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЛИКВИДНОСТТА НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ЛУАИФ, УПРАВЛЯВАЩИ АИФ ОТ ОТВОРЕН ТИП 1. Спиране на записването, обратното изкупуване и откупуването: спирането на записването, обратното изкупуване и откупуването означава, че временно не се позволява записването, обратното изкупуване и откупуването на дяловете или акциите на фонда. 2. Ограничение за обратно изкупуване ограничението за обратно изкупуване означава временно и частично ограничаване на правото на притежателите на дялове или на акционерите техните дялове или акции да бъдат обратно изкупени, така че само определена част от дяловете или от акциите на инвеститорите може да бъде обратно изкупена. 3. Удължаване на сроковете на предизвестие: удължаването на сроковете на предизвестие означава удължаване на срока на предизвестието, което притежателите на дялове или акционерите трябва да дадат на управителите на фондове над минималния срок, който е подходящ за фонда, когато искат дяловете или акциите им да бъдат обратно изкупени. 4. Такса за обратно изкупуване: таксата за обратно изкупуване означава такса в рамките на предварително определен диапазон, която отчита разходите за ликвидност, която се плаща на фонда от притежателите на дялове или акционерите при обратно изкупуване на дяловете или акциите и която гарантира, че притежателите на дялове или акционерите, които остават във фонда, не са несправедливо ощетени. 5. Променливо ценообразуване: променливото ценообразуване означава предварително определен механизъм, чрез който нетната стойност на активите на дяловете или акциите на инвестиционен фонд се коригира чрез прилагането на коефициент („коефициент на променливост“), който отразява разходите за ликвидност. 6. Двойно ценообразуване: двойно ценообразуване означава предварително определен механизъм, чрез който цените за записване, обратно изкупуване и откупуване на дяловете или акциите на инвестиционен фонд се определят чрез коригиране на нетната стойност на активите на дял или акция с коефициент, който отразява разходите за ликвидност. 7. Такса за запазване на стойността на базовите активи: таксата за запазване на стойността на базовите активи означава такса, която се плаща на фонда от притежател на дялове или акционер при записването, обратното изкупуване или откупуването на дялове или акции, която компенсира фонда за разходите за ликвидност, направени поради размера на тази сделка, и която гарантира, че другите притежатели на дялове или акционери не са несправедливо ощетени. 8. Обратно изкупуване в натура: обратното изкупуване в натура означава прехвърляне на държани от фонда активи вместо парични средства, за да се отговори на исканията за обратно изкупуване на притежателите на дялове или акционерите. 9. Механизъм за разделяне на активи (side pockets): този механизъм означава отделяне на определени активи, чиито икономически или правни характеристики са се променили значително или са станали несигурни поради изключителни обстоятелства, от другите активи на фонда.