Член 1
Директива 97/67/ЕО се изменя, както следва:
(1) Член 1 се заменя със следното: „Член 1 Настоящата директива установява общи правила относно: — условията, уреждащи предоставянето на пощенски услуги, — предоставянето на универсална пощенска услуга в рамките на Общността, — финансирането на универсалните услуги при условия, които гарантират трайното предоставяне на тези услуги, — тарифните принципи и прозрачността на счетоводството за предоставяне на универсална услуга, — определянето на стандарти за качество за предоставяне на универсална услуга и въвеждането на система за гарантиране спазването на тези стандарти, — хармонизирането на техническите стандарти, — създаването на независими национални регулаторни органи.“
(2) Член 2 се изменя, както следва:
а) точка 1 се заменя със следното: „1. пощенски услуги: услуги, които включват събирането, сортирането, пренасянето и доставката на пощенските пратки“;
б) създава се следната точка: „1а. доставчик на пощенски услуги: предприятие, което предоставя една или повече пощенски услуги“;
в) в точка 2 думите „обществена пощенска мрежа“ се заменят с „пощенска мрежа“;
г) точка 3 се заменя със следното: „3. точки за достъп: физически съоръжения, включително пощенски кутии за обществено ползване, поставени на обществено място или в помещенията на доставчика(ците) на пощенска услуга, където пощенските пратки могат да се подават в пощенската мрежа от подателите“;
д) точка 4 се заменя със следното: „4. събиране: дейността по събиране на пощенските пратки от доставчика на пощенски услуги“;
е) точка 6 се заменя със следното: „6. пощенска пратка: адресирана пратка в окончателната форма, в която тя следва да бъде пренесена от доставчика на пощенски услуги. Освен кореспондентските пратки тези пратки още включват например книги, каталози, вестници, периодични издания и пощенски колети, съдържащи стоки със или без търговска стойност“;
ж) точка 8 се заличава;
з) точка 12 се заличава;
и) точка 13 се заменя със следното: „13. доставчик на универсална услуга: обществен или частен доставчик на пощенски услуги, който предоставя универсална пощенска услуга или части от нея в държава-членка, за чиито идентификационни данни Комисията е нотифицирана в съответствие с член 4“;
й) точка 14 се заменя със следното: „14. разрешения: всяко разрешение, установяващо специфични за пощенския сектор права и задължения и позволяващо на предприятията да предоставят пощенски услуги и, когато това е приложимо, да създават и/или експлоатират своите мрежи за предоставянето на такива услуги, под формата на „общо разрешение“ или на „индивидуален лиценз“, както са определени по-долу: — „общо разрешение“: разрешение, което не изисква съответния доставчик на пощенска услуга да получи изрично решение от националния регулаторен орган, преди да упражни правата, произтичащи от разрешението, независимо дали е регулирано от „лиценз за категория“ или съгласно общото право или дали това регулиране изисква процедури по регистрация или деклариране, — „индивидуален лиценз“: разрешение, предоставено от национален регулаторен орган и което дава на доставчика на пощенска услуга специфични права или подчинява дейностите на това предприятие на специфични задължения, ако е приложимо, допълващи общото разрешение, когато доставчикът на пощенски услуги няма право да упражнява съответните права до получаване на решението на националния регулаторен орган“;
к) точка 17 се заменя със следното: „17. ползвател: всяко физическо или юридическо лице, което се ползва от предоставянето на пощенска услуга като подател или получател“;
л) точка 19 се заменя със следното: „19. съществени изисквания: общи неикономически причини, които могат да накарат дадена държава-членка да наложи условия върху предоставянето на пощенски услуги. Тези причини са поверителността на кореспонденцията, сигурността на мрежата във връзка с пренасянето на опасни стоки, зачитането на трудовите условия, схемите за социална сигурност, установени със законови, подзаконови или административни разпоредби и/или по силата на колективно споразумение, договорено между националните социални партньори, в съответствие с общностното и националното право и, където е обосновано, защитата на данни, опазването на околната среда и регионално планиране. Защитата на данни може да включва защита на личните данни, поверителността на предаваната или съхраняваната информация и защита на неприкосновеността“;
м) добавя се следната точка: „20. услуги, предоставяни по тарифа за единични пратки: пощенски услуги, за които тарифата е установена в общите условия на доставчика(ците) на универсална услуга за единични пощенски пратки“.
(3) Член 3 се изменя, както следва:
а) параграф 3, първа алинея се заменя със следното: „3. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да осигурят, че универсалната услуга е гарантирана не по-малко от пет работни дни в седмицата, освен при извънредни обстоятелства или географски условия, и че включва най-малко: — едно събиране, — едно доставяне до дома или помещенията на всяко физическо или юридическо лице или, по изключение — при определени от националния регулаторен орган условия — едно доставяне до подходящи съоръжения.“;
б) параграф 5 се заменя със следното: „5. Националните регулаторни органи могат да повишат ограничението за тегло на пощенските колети в обхвата на универсалната услуга до не повече от 20 kg и могат да определят специални механизми за доставянето на тези колети от врата до врата. Независимо от определеното от дадена държава-членка ограничение за тегло на пощенските колети в обхвата на универсалната услуга, държавите-членки гарантират,че пощенските колети с тегло до 20 kg, получени от други държави-членки, се доставят в рамките на тяхната територия.“;
в) параграф 6 се заменя със следното: „6. Минималните и максималните размери на въпросните пощенски пратки са установените в съответните разпоредби, приети от Всемирния пощенски съюз“.
(4) Член 4 се заменя със следното: „Член 4
(1-2) Всяка държава-членка осигурява предоставянето на универсалната услуга да бъде гарантирано и нотифицира Комисията за стъпките, които е предприела за изпълнението на това задължение. Комитетът, посочен в член 21, се информира за установените от държавите-членки мерки за осигуряване на универсалната услуга.
(2-2) Държавите-членки могат да определят едно или повече предприятия за доставчици на универсалната услуга, така че да се покрие цялата територия на страната. Държавите-членки могат да определят различни предприятия за предоставяне на различни елементи от универсалната услуга и/или за обхващане на различни части от националната територия. В такива случаи държавите-членки определят, в съответствие с общностното право, техните права и задължения и публикуват същите тези права и задължения. По специално държавите-членки предприемат мерки, за да гарантират, че условията, съгласно които се възлага осъществяването на универсални услуги, се основават на принципите на прозрачност, недискриминация и пропорционалност, като по този начин се гарантира непрекъснатостта на предоставянето на универсална услуга, отчитайки важната роля, която тя играе за социалното и териториалното сближаване. Държавите-членки нотифицират на Комисията идентификационните данни на определения(те) от тях доставчик(ци) на универсална услуга. Определянето на доставчик на универсална услуга подлежи на периодично преразглеждане и проверки по отношение на условията и принципите, установени в настоящия член. Държавите-членки обаче гарантират, че продължителността на периода на определяне е достатъчен за осигуряване на възвръщаемост на инвестициите“.
(5) Член 5, параграф 2 се заменя със следното: „2. Разпоредбите на параграф 1 не изключват мерките, които държавите-членки вземат в съответствие с отнасящите се до обществения интерес изисквания, признати от Договора, по-специално членове 30 и 46 от него, които се отнасят, inter alia, до обществения морал, обществената сигурност, включително наказателните разследвания, и обществения ред“.
(6) Член 6 се заменя със следното: „Член 6 Държавите-членки предприемат стъпки да гарантират, че на ползвателите и доставчиците на пощенски услуги редовно се предоставя достатъчно подробна и актуализирана информация от доставчика(ците) на универсалната услуга относно характеристиките на предлаганата универсална услуга, и по-специално за общите условия на достъп до тези услуги, както и за цените и стандартите за качество. Тази информация се публикува по подходящ начин. Държавите-членки информират Комисията за начините, по които информацията, подлежаща на публикуване в съответствие с първия параграф, се прави достъпна“.
(7) Заглавието на глава 3 се заменя със следното: „Финансиране на универсални услуги“.
(8) Член 7 се заменя със следното: „Член 7
(1-3) Държавите-членки не предоставят и не запазват в сила изключителни или специални права за установяването и предоставянето на пощенски услуги. Държавите-членки могат да финансират предоставянето на универсални услуги чрез едно или няколко от средствата, предвидени в параграфи 2, 3 и 4, или чрез каквито и да е други средства, съвместими с Договора.
(2-3) Държавите-членки могат да гарантират предоставянето на универсални услуги чрез възлагане на такива услуги в съответствие с приложимите правила и разпоредби за обществени поръчки, включително както е предвидено в Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги ( 14 ), конкурентен диалог или процедури на договаряне със или без публикуване на обявление за обществена поръчка.
(3-2) Когато държава-членка установи, че задълженията за универсална услуга, предвидени в настоящата директива, водят до нетни разходи, изчислени съобразно приложение I, и представляват несправедлива финансова тежест за доставчика(ците) на универсалната услуга, същата може да въведе:
а) механизъм за обезщетяване на засегнатото(ите) предприятие(я) за сметка на публични фондове; или
б) механизъм за поделяне на нетните разходи за задълженията за универсална услуга между доставчици на услуги и/или ползватели. 4. Когато нетните разходи са поделени в съответствие с параграф 3, буква б), държавите-членки могат да създадат компенсационен фонд, който може да се финансира от доставчици на услуги и/или от ползвателски такси и се управлява за тази цел от орган, независим от бенефициера или бенефициерите. Държавите-членки могат да обвържат предоставянето на разрешения на доставчиците на услуги съгласно член 9, параграф 2 със задължение за финансова вноска във въпросния фонд или с изпълнението на задълженията за универсална услуга. Определените в член 3 задължения на доставчика(ците) на универсална услуга за предоставяне на универсалната услуга могат да се финансират по този начин. 5. Държавите-членки гарантират, че принципите на прозрачност, недискриминация и пропорционалност се спазват при създаването на компенсационния фонд и при определянето на размера на финансовите вноски, посочени в параграфи 3 и 4. Взетите в съответствие с параграфи 3 и 4 решения се основават на обективни и проверими критерии и се огласяват публично. 9. Заглавието на глава 4 се заменя със следното: „Условия, уреждащи предоставянето на пощенски услуги и достъпа до мрежата“. 10. Член 9 се заменя със следното: „Член 9 1. За услуги, които попадат извън обхвата на универсалната услуга, държавите-членки могат да въведат общи разрешения, доколкото това е необходимо за гарантиране спазването на съществените изисквания. 2. По отношение на услугите, които попадат в обхвата на универсалната услуга, държавите-членки могат да въведат разрешителни процедури, включително индивидуални лицензи, доколкото това е необходимо за гарантиране спазването на съществените изисквания и за гарантиране предоставянето на универсалната услуга. Предоставянето на разрешения може: — да се обвърже със задължения за универсална услуга, — ако е необходимо и обосновано, да наложи изисквания относно качеството, достъпността и изпълнението на съответните услуги, — когато е уместно, да се обвърже със задължение за финансова вноска за посочените в член 7 механизми за поделяне на разходите, ако предоставянето на универсалната услуга е свързано с нетен разход и представлява несправедлива тежест за доставчика(ците) на универсалната услуга, определен(и) съгласно член 4, — когато е уместно, да се обвърже със задължение за финансова вноска за покриване на оперативните разходи на националния регулаторен орган, посочени в член 22, — когато е уместно, да се обвърже със или да наложи задължение за спазване на установените от националното законодателство условия на труд. Задълженията и изискванията, посочени в първото тире и в член 3, могат да се налагат само на определените доставчици на универсална услуга. Освен по отношение на предприятията, определени за доставчици на универсална услуга в съответствие с член 4, разрешенията не могат: — да се ограничават по брой, — за едни и същи елементи от универсалната услуга или части от националната територия да налагат задължения за универсална услуга и, едновременно с тях, финансови вноски в механизъм за поделяне на разходите, — да дублират изисквания, приложими за предприятията по силата на друго национално законодателство, което е неспецифично за отрасъла, — да налагат технически или оперативни условия, различни от необходимите за изпълнение на задълженията от настоящата директива. 3. Процедурите, задълженията и изискванията, посочени в параграфи 1 и 2, са прозрачни, достъпни, недискриминационни, пропорционални, точни и недвусмислени, предварително оповестени и основани на обективни критерии. Държавите-членки гарантират, че причините, поради които едно разрешение е изцяло или частично отказано или отнето, са съобщени на заявителя, както и установяват процедура за обжалване“. 11. Параграф 1 от член 10 се заменя със следното: „1. Европейският парламент и Съветът по предложение на Комисията и въз основа на член 47, параграф 2 и членове 55 и 95 от Договора приемат необходимите мерки за хармонизирането на процедурите, посочени в член 9, уреждащи търговското предоставяне на пощенски услуги на обществеността“. 12. Член 11 се заменя със следното: „Член 11 Европейският парламент и Съветът по предложение на Комисията и въз основа на член 47, параграф 2 и членове 55 и 95 от Договора приемат съответните мерки за хармонизиране, които са необходими за гарантиране на ползвателите и доставчика(ците) на пощенски услуги на достъп до пощенската мрежа, при прозрачни и недискриминационни условия“. 13. Създава се следният член: „Член 11a Когато е необходимо да се защити интересът на ползвателите и/или да се насърчи ефективната конкуренция и с оглед на националните условия и националното законодателство, държавите-членки гарантират наличието на прозрачни, недискриминационни условия за достъп до елементи от пощенската инфраструктура или услугите, предоставяни в рамките на универсалната услуга, като системата на пощенските кодове, адресната база данни, пощенските кутии в пощенските служби, пощенските кутии за доставяне, информацията за промяна на адреса, услугата за пренасочване и услугата за връщане на пратката на подателя. Настоящата разпоредба не засяга правото на държавите-членки да приемат мерки за гарантиране на достъп до пощенската мрежа при прозрачни, пропорционални и недискриминационни условия“.
(14) Член 12 се заменя със следното: „Член 12 Държавите-членки предприемат стъпки, за да гарантират, че тарифите за всяка услуга, съставляваща част от универсалната услуга, са съобразени със следните принципи: — цените са достъпни и трябва да са такива, че всички ползватели, независимо от географското си местоположение и с оглед на специфичните национални условия, да имат достъп до предоставяните услуги. Държавите-членки могат да запазят или въведат предоставянето на безплатна пощенска услуга за ползване от незрящи или слабовиждащи лица, — цените са ориентирани според разходите и стимулират ефикасното предоставяне на универсалната услуга. Когато е наложително поради съображения от обществен интерес, държавите-членки могат да решат да се прилага единна тарифа на цялата им национална територия и/или презгранично за услугите, предоставяни по тарифа за единични пратки, както и за други пощенски пратки, — прилагането на единна тарифа не изключва правото на доставчика(ците) на универсалната услуга да сключва(т) индивидуални ценови споразумения с ползватели, — тарифите са прозрачни и недискриминационни, — когато прилагат специални тарифи, например за услуги, предоставяни на предприятия, експедитори на едро или лица, групиращи пощата от различни ползватели, доставчиците на универсалната услуга прилагат принципите на прозрачност и недискриминация както по отношение на тарифите, така и по отношение на свързаните условия. Тарифите, наред със свързаните условия, се прилагат еднакво както в отношенията между различни трети страни, така и в отношенията между трети страни и доставчици на универсална услуга, предоставящи равностойни услуги. Всички такива тарифи са също достъпни за ползвателите, по-специално за индивидуалните ползватели и малките и средните предприятия, изпращащи поща при сходни условия“.
(15) Член 14 се изменя, както следва:
а) параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното: „1. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че счетоводството на доставчиците на универсална услуга се води в съответствие с разпоредбите на настоящия член. 2. Доставчикът(ците) на универсална услуга в рамките на своята система за вътрешно счетоводство води(ят) отделни сметки с цел ясно разграничаване между отделните услуги и продуктите, които са част от универсалната услуга, и тези, които не са част от нея. Тази отделна счетоводна отчетност се използва като база, когато държавите-членки изчисляват нетните разходи за универсалната услуга. Такива системи за вътрешно счетоводство функционират на основата на системно прилагани и обективно обосновани принципи на разпределение на разходите. 3. Без да се засяга параграф 4, счетоводните системи, посочени в параграф 2, разпределят разходите по следния начин:
а-2) разходите, които могат да бъдат пряко отнесени към конкретна услуга или продукт, се начисляват като такива;
б) общите разходи, тоест разходите, които не могат да бъдат пряко отнесени към конкретна услуга или продукт, се разпределят, както следва:
б-2) параграф 8 се заменя със следното: „8. Когато дадена държава-членка не е използвала механизъм за финансиране за предоставянето на универсалната услуга, както е допустимо съгласно член 7, и ако националният регулаторен орган е уверен, че никой от определените доставчици на универсална услуга в тази държава-членка не получава държавно подпомагане в скрита или друга форма, както и че съществува ефективна конкуренция на пазара, националният регулаторен орган може да реши да не прилага изискванията на настоящия член.“;
в) добавят се следните параграфи: „9. Настоящият член обаче може да се прилага за доставчика на универсална услуга, определен преди окончателната дата за пълното отваряне на пазара, доколкото няма друг(и) доставчик(ци) на универсална услуга, който(ито) да е(са) бил(и) определен(и). Националният регулаторен орган информира Комисията предварително за всяко подобно решение. 10. Държавите-членки могат да изискат от доставчиците на пощенски услуги, които са задължени да правят вноски в компенсационния фонд, да въведат подходяща отделна счетоводна отчетност, за да гарантират функционирането на фонда“.
(16) Член 16 се изменя, както следва:
а) третият параграф, второ тире се заменя със следното: „— Европейския парламент и Съвета — за презгранични услуги вътре в Общността (вж. приложение II). Всички бъдещи изменения на тези стандарти за съответствие с техническия прогрес или развитието на пазара се правят в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 21, параграф 2“;
б) четвъртият параграф се заменя със следното: „Независим контрол на резултатите се извършва поне веднъж годишно от външни органи, които нямат връзка с доставчиците на универсална услуга съгласно стандартизирани условия, които следва да се определят в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 21, параграф 2, и е предмет на доклади, публикувани поне веднъж годишно.“
(17) В член 18 параграфи 1 и 2 се заменят със следното: „1. В съответствие с член 16 стандартите за качество за презгранични услуги вътре в Общността са установени в приложение II.
(2-4) Когато извънредни ситуации, свързани с инфраструктурата или с географските условия, налагат това, националните регулаторни органи могат да определят изключения от стандартите за качество, предвидени в приложение II. Когато националните регулаторни органи определят изключения по този начин, те незабавно нотифицират Комисията за това. Комисията представя годишен доклад за получените нотификации през предходните 12 месеца на комитета, посочен в член 21, за негова информация“.
(18) Член 19 се заменя със следното: „Член 19
(1-4) Държавите-членки гарантират, че доставчиците на пощенски услуги осигуряват прозрачни, опростени и не скъпоструващи процедури за разглеждане на оплаквания от страна на ползвателите на пощенски услуги, по-специално в случаите на загуба, кражба, повреда или неспазване на стандартите за качество на услугата (включително процедури за установяване на отговорността в случаите, засягащи повече от един оператор), без да се засягат съответните международни и национални разпоредби по отношение на схемите за обезщетяване. Държавите-членки приемат мерки, за да гарантират, че посочените в първа алинея процедури позволяват справедливо и бързо разрешаване на споровете, като предвиждат система за възстановяване на разходите и/или обезщетяване, когато това е оправдано. Държавите-членки насърчават също така развитието на независими извънсъдебни схеми за разрешаване на спорове между доставчици на пощенски услуги и ползватели.
(2-5) Без да се засягат другите възможности за обжалване или начини на обезщетяване съгласно националното и общностното законодателство, държавите-членки гарантират, че ползвателите, действащи самостоятелно или, когато националното право го позволява, съвместно с организациите, представляващи интересите на ползвателите и/или потребителите, могат да завеждат дела пред компетентния национален орган, когато подадени от ползватели оплаквания в предприятията, предоставящи пощенски услуги в рамките на универсалната услуга, не са били разрешени по задоволителен начин. В съответствие с член 16 държавите-членки гарантират, че доставчиците на универсалната услуга и, ако е уместно, предприятията, предоставящи услуги в обхвата на универсалната услуга, публикуват заедно с годишния отчет за контрола на изпълнението и информация за броя на оплакванията и начина, по който те са били разрешени“.
(19) Член 21 се заменя със следното: „Член 21
(1-5) Комисията се подпомага от комитет.
(2-6) При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5a, параграфи от 1 до 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него“.
(20) Член 22 се заменя със следното: „Член 22
(1-6) Всяка държава-членка определя един или няколко национални регулаторни органа за пощенския отрасъл, които са правно отделени и функционално независими от пощенските оператори. Държавите-членки, които запазват собствеността си или контрола над доставчиците на пощенски услуги, гарантират ефективното структурно разделение на регулаторните функции от дейностите, свързани със собствеността или контрола. Държавите-членки информират Комисията за националните регулаторни органи, които са определили за изпълнение на задачите, произтичащи от настоящата директива. Те публикуват задачите, които ще се изпълняват от националните регулаторни органи, в леснодостъпна форма, особено когато тези задачи са възложени на повече от един орган. Държавите-членки гарантират, когато е уместно, че между тези органи и националните органи, отговорни за прилагането на конкурентното право и правото за защита на потребителите, се осъществяват консултации и сътрудничество по въпроси от общ интерес.
(2-7) Националните регулаторни органи имат за конкретна задача да гарантират изпълнението на задълженията, произтичащи от настоящата директива, по-специално чрез установяване на контролни и регулаторни процедури, гарантиращи предоставянето на универсалната услуга. Също така може да им бъде поверена и функцията за гарантиране на спазването на правилата за конкуренцията в пощенския отрасъл. Националните регулаторни органи работят в тясно сътрудничество и си предоставят взаимна помощ с оглед улесняване прилагането на настоящата директива в рамките на съществуващите подходящи органи.
(3-3) Държавите-членки гарантират наличието на ефективни механизми на национално равнище, съгласно които всеки ползвател или доставчик на пощенски услуги, засегнат от решение на национален регулаторен орган, има право да обжалва решението пред апелативен орган, който е независим от участващите страни. До приключване на обжалването решението на националния регулаторен орган остава в сила, освен ако апелативният орган не реши друго“.
(21) Създава се следната глава: „ГЛАВА 9а Предоставяне на информация Член 22a
(1-7) Държавите-членки гарантират, че доставчиците на пощенски услуги предоставят, по-специално на националните регулаторни органи, цялата информация, включително финансова информация и информация относно предоставянето на универсалната услуга, по-конкретно за следните цели:
а) за да могат националните регулаторни органи да гарантират съгласуваност с разпоредбите на настоящата директива или с решенията, взети в съответствие с настоящата директива;
б) за ясно определени статистически цели. 2. Доставчиците на пощенски услуги предоставят своевременно такава информация при поискване и при условия на поверителност, когато това е необходимо, в рамките на сроковете и степента на изчерпателност на данните, изисквани от националния регулаторен орган. Изискваната от националния регулаторен орган информация е пропорционална на изпълнението на неговите задачи. Националният регулаторен орган обосновава искането си за информация. 3. Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи предоставят при поискване от Комисията съответна и релевантна информация, която ѝ е необходима за осъществяване на произтичащите от настоящата директива задачи. 4. Когато националният регулаторен орган сметне дадена информация за поверителна в съответствие с общностните и националните правила за поверителност, Комисията и съответните национални регулаторни органи запазват тази поверителност“. 22. Член 23 се заменя със следното: „Член 23 На всеки четири години, като първият път е не по-късно от 31 декември 2013 г., Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящата директива, включително съответна информация относно развитията на отрасъла, по-специално относно икономическите и социалните параметри, заетостта и технологичните аспекти, както и относно качеството на услугата. Докладът се придружава, когато е уместно, от предложения до Европейския парламент и до Съвета“. 23. Създава се следният член: „Член 23a Комисията предоставя на държавите-членки помощ за изпълнението на настоящата директива, включително за изчисляването на всички нетни разходи на универсалната услуга“. 24. Членове 24, 25, 26 и 27 се заличават. 25. Добавя се следният текст като приложение I: „ПРИЛОЖЕНИЕ I Ръководство за изчисляване на нетните разходи, ако има такива, на универсалната услуга Част А: Определяне на задълженията за универсалната услуга Задълженията за универсалната услуга се отнасят до задълженията, посочени в член 3, които държавата-членка налага на доставчик на пощенски услуги и които се отнасят до предоставянето на пощенска услуга на цялата територия на определен географски район, включително и, където се изисква, единни за този географски район цени за предоставяне на същата услуга или предоставяне на определени безплатни услуги на незрящи и слабовиждащи лица. Тези задължения могат още да включват следното: — брой дни за доставяне, надвишаващ установените в настоящата директива; — достъпност на точките за достъп с оглед изпълнение на задълженията за универсална услуга; — достъпност на тарифите за универсалната услуга; — единни цени на универсалната услуга; — предоставяне на определени безплатни услуги за незрящи и слабовиждащи лица. Част Б: Изчисляване на нетните разходи Националните регулаторни органи следва да вземат предвид всички начини за осигуряване на подходящи стимули за доставчиците на пощенски услуги (определени или не) да изпълняват задължението за универсалната услуга при ефикасни разходи. Нетен разход за задълженията за универсална услуга е всеки разход, свързан със и необходим за дейностите по предоставяне на универсална услуга. Нетните разходи за задълженията за универсална услуга се изчисляват като разлика между нетните разходи на определения доставчик на универсална услуга при работа със задължение за универсалната услуга и на същия доставчик на пощенска услуга при работа без задължение за универсална услуга. При изчисляването се отчитат всички други относими елементи, включително натрупаните нематериални и пазарни ползи за доставчика на пощенски услуги, определен да предоставя универсална услуга, правото на разумна печалба и стимулирането на ефикасността на разходите; Специално внимание следва да се обърне на правилната оценка на разходите, които всеки определен доставчик на универсална услуга би предпочел да избегне, ако не е обвързан със задължения за универсална услуга. При изчисляването на нетните разходи следва да се направи оценка на ползите, включително нематериалните ползи, за оператора на универсалната услуга. Изчислението се основава на разходите, които могат да се отнесат към:
Член 2
(1) Държавите-членки привеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 31 декември 2010 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Методите на това позоваване се определят от държавите-членки.
(2) Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на техните законови, подзаконови и административни разпоредби с оглед прилагането на настоящата директива.
Член 3
(1) Чрез дерогация от член 2 следните държави-членки могат да отложат изпълнението на настоящата директива до 31 декември 2012 г., за да продължат да резервират услуги за доставчика(ците) на универсалната услуга: — Чешката република — Гърция — Кипър — Латвия — Литва — Люксембург — Унгария — Малта — Полша — Румъния — Словакия. Тези държави-членки могат да решат да изпълнят настоящата директива на по-ранен етап.
(2) Съответните държави-членки информират Комисията, като потвърждават намерението си да се възползват от посоченото в параграф 1 забавяне на изпълнението до 27 август 2008 г.
(3) Държавите-членки, които премахват резервираните си сектори до 31 декември 2012 г., в периода между 1 януари 2011 г. и 31 декември 2012 г. могат да откажат да предоставят разрешението, предвидено в член 9, параграф 2 от Директива 97/67/ЕО, за услуги от обхвата на въпросния отменен резервиран сектор на пощенски оператори, предоставящи услуги от обхвата на универсалната услуга, както и на контролирани от тях дружества, на които е предоставен резервиран сектор в друга държава-членка.
Член 4
Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 5
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.