Член 1 Цел и приложно поле
(1) Целта на настоящата директива е да осигури механизъм за проверка и привеждане в съответствие на корабите, които посещават пристанища на държави-членки, с Директива 1999/63/ЕО с цел подобряване на безопасността на море, условията на работа и здравето и безопасността на моряците на борда на кораби.
(2) Държавите-членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че корабите, които не са регистрирани на тяхна територия или не плават под техния флаг, спазват клаузи от 1 до 12 от Споразумението, приложено към Директива 1999/63/ЕО.
Член 2 Определения
По смисъла на настоящата директива:
а) „кораб“ е всеки морски плавателен съд, независимо дали е публична или частна собственост, който по принцип извършва търговски морски операции. Риболовните плавателни съдове не са включени в това определение;
б) „компетентна власт“ са властите, определени от държавите-членки да изпълняват функции съгласно настоящата директива;
в) „инспектор“ е служител от публичния сектор или друго лице, надлежно оправомощено от компетентната власт на дадена държава-членка да инспектира условията на труд на борда, което е отговорно пред тази компетентна власт;
г) „оплакване“ е всяка информация или доклад, предоставен от член на екипажа, професионална организация, асоциация, синдикат или общо казано, всяко лице, което е заинтересовано от безопасността на кораба, включително заинтересовано и от рисковете за безопасността или за здравето на неговия екипаж.
Член 3 Подготовка на докладите
Без да се засяга член 1, параграф 2, ако дадена държава-членка, чието пристанище даден кораб посещава доброволно при обичайното извършване на неговите търговски операции или по оперативни причини, получи оплакване, което тя не смята за очевидно неоснователно или получи доказателства, че корабът не отговаря на стандартите, посочени в Директива 1999/63/ЕО, тя подготвя доклад, адресиран до правителството на страната, в която е регистриран корабът и ако проверката, проведена съгласно член 4, предостави съответно доказателство, държавата-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че всички условия на борда, които очевидно застрашават безопасността или здравето на екипаж, са отстранени. Самоличността на лицето, предоставило доклада или оплакването, не трябва да се разкрива на капитана или на собственика на съответния кораб.
Член 4 Инспекция и по-детайлна инспекция
(1) Когато осъществява инспекция с цел да получи доказателства, че даден кораб не спазва изискванията на Директива 1999/63/ЕО, инспекторът определя дали: — на работния език или езици на кораба и на английски език е била изготвена таблица, уточняваща организацията на работа на борда на кораба, съгласно образеца, представен в приложение I, или в друг еквивалентен формат, и тази таблица е изложена на борда на леснодостъпно място; — на работния език или езици на кораба и на английски език е бил изготвен график на часовете за работа или на часовете за почивка на моряците, съгласно образеца, представен в приложение II, или в друг еквивалентен формат, този график се пази на борда и има доказателство, че е бил одобрен от компетентната власт на държавата, в която е регистриран корабът.
(2) Ако е получено оплакване или ако инспекторът от своите собствени наблюдения на борда смята, че моряците са прекалено уморени, той предприема по-детайлна инспекция съгласно параграф 1, за да определи дали записаните в графика часове за работа или периоди за почивка съответстват на стандартите, установени от Директива 1999/63/ЕО, и че те са били надлежно спазвани, имайки предвид други графици по отношение на експлоатацията на кораба.
Член 5 Отстраняване на несъответствията
(1) Ако инспекцията или по-детайлната инспекция разкрие, че корабът не спазва изискванията на Директива 1999/63/ЕО, държавата-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че са отстранени всички условия на борда, които очевидно застрашават безопасността или здравето на моряците. Такива мерки могат да включват забрана за напускане на пристанището, докато несъответствията не бъдат отстранени или моряците не са достатъчно отпочинали.
(2) Ако има явно доказателство, че вахтените моряци от първата вахта или тези от следващите вахти, които ги сменят, са прекалено уморени, държавата-членка следи корабът да не напусне пристанището, докато не бъдат отстранени откритите несъответствия или въпросните моряци не са достатъчно отпочинали.
Член 6 Последващи процедури
(1) В случай че на даден кораб му е забранено да напуска пристанището по силата на член 5, компетентната власт на държавата-членка информира капитана, собственика или оператора, администрацията на държавата, под чийто флаг плава корабът или държавата, в която е регистриран корабът, или консула, или в негово отсъствие, най-близкия дипломатически представител на държавата, за резултатите от инспекцията, посочена в член 4, за всички решения, взети от инспектора и ако се налага, за необходимите коригиращи действия.
(2) Когато се осъществява инспекция по силата на настоящата директива, следва да се положат всички възможни усилия, за да се избегне неоправданото забавяне на даден кораб. Ако даден кораб е неоправдано забавен, собственикът или операторът имат право да поискат компенсация за всяка претърпяна загуба или вреда. Във всички случаи, когато се претендира за неоправдано забавяне, доказателствената тежест лежи върху собственика или оператора на кораба.
Член 7 Право на обжалване
(1) Собственикът или операторът на кораба, или техен представител в държавата-членка имат право да обжалват решението за задържане, взето от компетентната власт. Обжалването не отменя задържането.
(2) Държавите-членки установяват и поддържат подходящи процедури за тази цел в съответствие с техните национални законодателства.
(3) Компетентната власт надлежно информира капитана на даден кораб, посочен в параграф 1, за правото му на обжалване.
Член 8 Административно сътрудничество
(1) Държавите-членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, при условия, съвместими с онези, предвидени в член 14 от Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. относно прилагането по отношение на кораби, които използват пристанища на Общността или плават във водите под юрисдикцията на държавите-членки, на международни стандарти за безопасност на корабоплаване, предотвратяване на замърсяването и условията на живот и труд на борда на корабите (държавен пристанищен контрол) (5), сътрудничеството между съответните им власти и съответните компетентни власти на други държави-членки с цел осигуряване на ефективното прилагане на настоящата директива и уведомяват Комисията за тези разпоредби.
(2) Информацията относно мерките, взети съгласно членове 4 и 5, се публикува в съответствие с процедури като тези, установени в първата алинея на член 15 от Директива 95/21/ЕО.
Член 9 Клауза за „по-неблагоприятно“ третиране
Когато инспектират кораб, регистриран на територията или плаващ под флага на дадена държава, която не е подписала Конвенция № 180 на МОТ или Протокола към Конвенция № 147 на МОТ, държавите-членки, след влизането в сила на Конвенцията и на Протокола, гарантират, че тези кораби и техните екипажи не се ползват от по-благоприятно третиране от това, предоставяно на кораби, плаващи под флага на държава, която е страна по Конвенция № 180 на МОТ или Протокола към Конвенция № 147 на МОТ, или и по двете.
Член 10 Заключителни разпоредби
(1) Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 30 юни 2002 г.
(2) Когато държавите-членки приемат разпоредбите, посочени в параграф 1, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
(3) Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за всички разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Комисията информира другите държави-членки за това.
Член 11 Кораби от държави, които не са членки
Настоящата директива се прилага за кораби, които не са регистрирани на територията на или не плават под флага на държава-членка, само от датата на влизане в сила на Конвенцията № 180 на МОТ и от датата на влизане в сила на Протокола към Конвенцията № 147 на МОТ.
Член 12 Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.
Член 13 Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 13 декември 1999 година. За Европейския парламент Председател N. FONTAINE За Съвета Председател S. HASSI
Приложение I
ПОДБРАНИ ТЕКСТОВЕ ОТ КОНВЕНЦИЯ № 180 НА МОТ И ОТ КОНВЕНЦИЯ STCW Конвенция № 180 на МОТ Член 5 1. Ограниченията на часовете за работа или за почивка са следните: а) максималният брой часове за работа не превишава: i) 14 часа на всеки 24-часов период; и ii) 72 часа на всеки седемдневен период, или б) минималният брой часове за почивка не е по-малък от: i) 10 часа на всеки 24-часов период; и ii) 77 часа на всеки седемдневен период. 2. Часовете за почивка могат да се разделят на не повече от два периода, единият от които да не е по-кратък от шест часа, а интервалът между последователните периоди за почивка да не надвишава 14 часа. 6. Нищо в параграфи 1 и 2 не пречи на страна по Конвенцията да приеме национални законови или подзаконови разпоредби или процедура, които да позволят на компетентната власт да разреши или да регистрира колективни трудови договори, предвиждащи изключения от установените ограничения. Тези изключения, доколкото е възможно, следват установените стандарти, но могат да отчитат по-чести или по-дълги периоди на отпуск, или предоставянето на отпуск за компенсиране на вахтените моряци или на моряците, които работят на борда на кораби за кратки плавания. Член 7 1. Нищо в тази Конвенция не нарушава правото на капитана да изиска от даден моряк часовете за работа, необходими за непосредствена безопасност на кораба, лицата на борда или товара, или с цел да окаже помощ на други кораби или лица, които са в опасност на море. 3. Колкото е възможно по-скоро след възстановяване на нормалната ситуация, капитанът трябва да гарантира, че всеки моряк, който е работил по време на период за почивка съгласно нормалното разписание, се ползва от съответния период за почивка. Конвенция STCW Раздел А-VIII/1 от Кодекса STCW (задължителни разпоредби) 1. За всички лица, на които са възложени задължения на вахтен офицер или на моряк на вахта, следва да са предвидени минимум 10 часа за почивка на всеки 24-часов период. 2. Часовете за почивка могат да се разделят на не повече от два периода, единият от които да не е по-кратък от шест часа. 3. Изискванията за период за почивка, определени в параграфи 1 и 2, не е необходимо да се прилагат в случай на извънредна ситуация или учение, или при други извънредни условия на експлоатация. 4. Независимо от разпоредбите на параграфи 1 и 2, минималният период от 10 часа може да бъде намален до не по-малко от 6 последователни часа, при условие че такова намаляване не е повече от два дни, и че на всеки седемдневен период се предоставят поне 70 часа за почивка. 5. Администрациите трябва да изискват часовете за вахта да бъдат изложени на леснодостъпно място. Раздел Б-VIII/1 от Кодекса STCW (препоръки) 3. При прилагането на разпоредба VIII/1 трябва да се вземат предвид следните принципи: 1. разпоредбите, предвидени за предотвратяване на умората, трябва да гарантират, че няма да се извършва прекомерна или неоправдана работа извън пълното работно време. По-специално, минималните периоди за почивка, уточнени в раздел А-VIII/1, не следва да се тълкуват като означаващи, че всички други часове могат да бъдат отделени за вахта или други задължения; 2. че честотата и продължителността на периодите за отпуск и предоставяне на отпуск за компенсация са ефикасни фактори за предотвратяване на умората, натрупана с времето; 3. за корабите, които извършват кратки плавания, могат да бъдат предвидени други разпоредби, при условие че са приложени специалните мерки за безопасност.