Закон за електронния документ и електронния подпис

Чл. 1 Приложно поле

(1) Този закон урежда електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

(2) Този закон не се прилага:

1. относно сделки, за които законът изисква квалифицирана писмена форма;

2. когато държането на документа или на екземпляр от него има правно значение.

Чл. 2 Електронно изявление

(1) Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията.

(2) Електронното изявление може да съдържа и несловесна информация.

Чл. 3 Електронен документ

(1) Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“.

(2) Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление.

Чл. 4 Автор и титуляр на електронното изявление

Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление.

Чл. 5 Адресат на електронното изявление

Адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма.

Чл. 6 Посредник при електронното изявление

(1) Посредник при електронното изявление е лице, което по възлагане от титуляра изпраща, получава, записва или съхранява електронно изявление или извършва други услуги, свързани с него.

(2) Посредникът при електронното изявление е длъжен да:

1. разполага с техническо и технологично оборудване, което да осигурява надеждност на използваните системи;

2. поддържа персонал, притежаващ необходимите експертни знания, опит и квалификация;

3. осигурява условия за точно определяне на времето и източника на предаваните електронни изявления;

4. използва надеждни системи за съхраняване на информацията по т. 3;

5. съхранява информацията по т. 3 в срок от една година.

(3) Посредникът при електронното изявление отговаря за причинените вреди от неизпълнение на задълженията му по ал. 2.

Чл. 7 Грешка при предаване на електронно изявление

Титулярът носи риска от грешки при предаване на електронно изявление, освен ако адресатът не е положил дължимата грижа.

Чл. 8 Потвърждаване на получаването на електронното изявление

(1) Потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго. Ако страните са уговорили, че се изисква потвърждаване на получаването и не е посочен срок за това, потвърждаването трябва да бъде извършено в разумен срок.

(2)

(3) Потвърждаването на получаването не удостоверява съдържанието на електронното изявление.

Чл. 9 Време на изпращане на електронното изявление

Електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора.

Чл. 10 Време на получаване на електронното изявление

(1) Електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система – с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило.

(2) Ако е уговорено потвърждаване, електронното изявление е получено с изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му.

Чл. 11 Време на узнаване на електронното изявление

Смята се, че адресатът на електронното изявление е узнал съдържанието му в разумен срок след неговото получаване.

Чл. 12 Място на изпращане и получаване на електронното изявление

(1) Електронното изявление се смята изпратено в мястото на дейност на неговия титуляр.

(2) Електронното изявление се смята получено в мястото на дейност на неговия адресат.

(3) Ако титулярът или адресатът на изявлението има повече от едно място на дейност, за място на дейност се смята това, което е в най-тясна връзка с изявлението и неговото изпълнение, като се държи сметка за обстоятелствата, които са били известни на титуляра и на адресата или са били взети предвид от тях по всяко време преди или при извършване на изявлението.

(4) Ако титулярът или адресатът няма място на дейност, взема се предвид неговото постоянно местопребиваване.

Чл. 13 Електронен подпис

(1) Електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

(2) Усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

(3) Квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

(4) Правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.

Чл. 14 Тайна на данните за създаване на електронния подпис

(отменен)

Никой освен автора няма право на достъп до данните за създаване на електронния подпис.

Чл. 15 Оспорване на електронния подпис

(отменен)

(1) Лицето, посочено като титуляр или автор на електронното изявление, не може да оспори авторството спрямо адресата, ако изявлението е подписано с електронен подпис, когато:

1. изявлението е отправено чрез информационна система, предназначена да работи в автоматичен режим, или

2. изявлението е извършено от лице, на което е предоставен достъп до начина на идентифициране.

(2) Алинея 1, т. 2 не се прилага от момента, в който адресатът получи уведомление, че електронното изявление не изхожда от автора и адресатът има достатъчно време да съобрази поведението си с уведомлението.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато адресатът на изявлението не е положил дължимата грижа.

Чл. 16 Определение

Електронни удостоверителни услуги са удостоверителните услуги по смисъла на чл. 3, т. 16 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

Чл. 17 Устройства за създаване на квалифициран електронен подпис и устройства за създаване на квалифициран електронен печат

(1) Съответствието на устройствата за създаване на квалифициран електронен подпис и на устройствата за създаване на квалифициран електронен печат с изискванията на Приложение II от Регламент (ЕС) № 910/2014 се удостоверява от лица, акредитирани от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ или от други организации по чл. 30, параграф 1 от същия регламент.

(2) Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ води публичен регистър на акредитираните от нея лица и публикува на официалната си интернет страница списък на сертифицираните от тях устройства за създаване на квалифициран електронен подпис и на устройства за създаване на квалифициран електронен печат.

(3) Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ уведомява Европейската комисия за обстоятелствата по чл. 30, параграф 2 и чл. 31, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

(4) Акредитацията на лицата по ал. 1 се извършва от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ в съответствие с изискванията на делегираните актове, приети от Европейската комисия по чл. 30, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

(5) Сертифицирането на устройствата се извършва при условията, определени в чл. 30, параграф 3 и чл. 39, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

Чл. 18 Тайна на частния ключ

(отменен)

Никой освен автора няма право на достъп до частния ключ.

1. данните за създаване на електронния подпис, електронния печат и електронния времеви печат;

2. данните за автентичност на уебсайт, и

3. данните, свързани с електронна препоръчана поща.

Лице, различно от титуляря, съответно създателя, няма право на достъп до:

Чл. 18 Тайна на данните при удостоверителните услуги

Чл. 18а Оспорване

(1) Лицето, посочено като титуляр на електронен подпис, създател на електронен печат и изпращач на данни при електронна препоръчана поща, не може да оспори авторството, титулярството, създаването и изпращането спрямо адресата/получателя, когато създаденият от лицето електронен документ е:

1. отправен чрез информационна система, предназначена да работи в автоматичен режим, или

2. създаден от лице, на което е предоставен достъп до начина на идентифициране.

(2) Алинея 1, т. 2 не се прилага от деня, в който адресатът получи уведомление, че електронният документ не изхожда от автора, съответно от титуляря.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато адресатът на изявлението не е положил дължимата грижа.

Чл. 19 Дейност на доставчиците на удостоверителни услуги

(1) Доставчик на удостоверителни услуги е лице по смисъла на чл. 3, т. 19 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

(2)

(3) Доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги по смисъла на чл. 3, т. 20 от Регламент (ЕС) № 910/2014 е лице, осъществяващо публични функции.

Чл. 20 Организации за доброволна акредитация

(отменен)

(1) Доставчици на удостоверителни услуги могат да създават организации за доброволна акредитация с цел постигане на по-високо ниво на предоставяните от тях удостоверителни услуги.

(2) Организациите за доброволна акредитация съдействат за признаване правната сила на удостоверенията, издадени от български доставчици в чужбина, както и на удостоверения, издадени от чуждестранни доставчици в Република България.

(3) Условията за участие в организация за доброволна акредитация следва да бъдат общодостъпни и да създават равнопоставеност на всички доставчици на удостоверителни услуги.

Чл. 21 Изисквания към дейността на доставчиците на удостоверителни услуги

(1) Доставчиците на удостоверителни услуги изпълняват изискванията за сигурност по чл. 19 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

(2) Доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги изпълняват и изискванията по чл. 24 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

(3) Доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги съхраняват информацията по чл. 24, параграф 2, буква „з“ от Регламент (ЕС) № 910/2014 за срок 10 години, включително и след преустановяване на дейността.

(4) Доставчиците на удостоверителни услуги не могат да използват събираната и съхраняваната информация за цели, различни от тези, свързани с дейността им.

(5) Размерът на финансовите средства, поддържани от доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги и/или на застраховката за покриване на вредите от неизпълнение на задълженията им в съответствие с чл. 24, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 910/2014, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията.

Чл. 22 Задължения на доставчика на удостоверителни услуги

(отменен)

Доставчикът на удостоверителни услуги е длъжен:

1. да издава удостоверение по искане на всяко лице, като предварително го информира дали е акредитиран;

2. да информира лицата, желаещи да им бъде издадено удостоверение, за условията за издаване и използване на удостоверението, включително за ограниченията на неговото действие, както и за процедурите за подаване на жалби и за решаване на спорове;

3. когато издава удостоверения, да проверява чрез допустимите средства самоличността, съответно идентичността, на автора и на титуляра на квалифицирания електронен подпис и ако е необходимо – други данни за тези лица, включени в удостоверението;

4. да публикува издаденото удостоверение, така че трети лица да имат достъп до него съгласно указанията на автора, съответно на титуляра;

5. да не съхранява или копира данни за създаване на частни ключове;

6. да предприема незабавни действия във връзка със спирането, възобновяването и прекратяването на действието на удостоверението при установяване на съответните основания за това;

7. незабавно да уведомява автора и титуляра за обстоятелства относно валидността или надеждността на издаденото удостоверение;

8.

Чл. 23 Отношения с титуляра

Отношенията между доставчика на удостоверителни услуги и титуляра се уреждат с договор.

Чл. 23а Прекратяване на дейността на доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги

Прекратяването на дейността на доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги се определя с наредбата по чл. 21, ал. 5.

Чл. 24 Удостоверение

(отменен)

(1) Удостоверението е електронен документ, издаден и подписан от доставчика на удостоверителни услуги, който съдържа:

1. указание, че удостоверението е издадено за квалифициран електронен подпис;

2. наименованието и адреса на доставчика на удостоверителни услуги, както и указание за държавата, в която е установил своята дейност;

3. името или псевдонима на автора на електронния подпис;

4. особени атрибути, свързани с автора, ако удостоверението се издава за конкретна цел, както и ако доставчикът поддържа политика за издаване на удостоверения с вписване на такива атрибути;

5. публичния ключ, съответстващ на държания от автора частен ключ за създаване на квалифицирания електронен подпис;

6. усъвършенствания електронен подпис на доставчика на удостоверителни услуги;

7. срока на действие на удостоверението;

8. ограниченията на действието на подписа по отношение на целите и/или на стойността на сделките, ако удостоверението е издадено с ограничения на удостоверителното действие;

9. уникалния идентификационен код на удостоверението;

10. указание за акредитацията на доставчика, когато той е акредитиран.

(2)

(3)

(4) Титулярът и авторът са длъжни да уведомяват незабавно доставчика на удостоверителни услуги за настъпили промени в обстоятелствата, посочени в удостоверението.

(5) Промените на обстоятелствата, посочени в удостоверението, не могат да бъдат противопоставени на трети добросъвестни лица.

Чл. 25 Издаване на удостоверение

(1) Доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава квалифицирано удостоверение по искане на титуляря съгласно изискванията на чл. 24, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

(2)

1. изхожда от титуляра или от надлежно овластено от него лице;

2. информацията относно титуляра, представена за включване в удостоверението, е вярна и пълна, и

3. частният ключ:

(3)

1. искането изхожда от титуляря или от надлежно овластено от него лице, и

2. информацията относно титуляря, представена за включване в удостоверението, е вярна и пълна.

(4)

(5) Доставчикът на удостоверителни услуги издава незабавно удостоверението,, посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията.

(6) Титулярят на издаденото удостоверение в тридневен срок от публикуването му в регистъра може да направи възражение по неговото съдържание, ако са налице грешки или непълноти.

(7) В случай че е направено възражение по ал. 6, грешките или непълнотите се отстраняват незабавно от доставчика чрез издаване на ново удостоверение, без заплащане на възнаграждение, освен в случаите, когато грешките и непълнотите се дължат на предоставяне на неверни данни.

(8) Съдържанието на удостоверението се смята за прието, ако не е направено възражение по ал. 6.

Чл. 25а Уведомяване за промени

(1) Титулярят на издаденото удостоверение е длъжен да уведомява незабавно доставчика на удостоверителни услуги за настъпили промени в обстоятелствата, посочени в удостоверението.

(2) Промените в обстоятелствата, посочени в удостоверението, не могат да бъдат противопоставени на трети добросъвестни лица.

Чл. 26 Спиране и възобновяване на действието на удостоверението

(1) Освен ако е уговорено друго, доставчикът на удостоверителни услуги има право да спре действието на издадено от него удостоверение за необходимия според обстоятелствата срок, но за не повече от 48 часа, ако съществува основателно съмнение, че действието на удостоверението следва да бъде прекратено.

(2) Освен ако е уговорено друго, доставчикът на удостоверителни услуги е длъжен да спре действието на издадено от него удостоверение за необходимия според обстоятелствата срок, но за не повече от 48 часа:

1. по искане на титуляря, без да е длъжен да се увери в самоличността или в представителната власт;

2. по искане на лице, за което според обстоятелствата е видно, че може да знае за нарушения на сигурността на частния ключ, като представител, съдружник, служител, член на семейството и др.;

3. по искане на Държавната комисия по далекосъобщения.

(3) При непосредствена опасност за интересите на трети лица или при наличие на достатъчно данни за нарушение на закона председателят на Държавната комисия по далекосъобщения може да задължи съответния доставчик на удостоверителни услуги да спре действието на удостоверението за необходимия според обстоятелствата срок, но за не повече от 48 часа.

(4) Доставчикът на удостоверителни услуги незабавно уведомява титуляра и автора за спирането на действието на удостоверението.

(5) Спирането на действието на удостоверението се извършва чрез временното му вписване в списъка на прекратените удостоверения.

(6) Действието на удостоверението се възобновява:

1. с изтичането на срока на спиране;

2. от доставчика на удостоверителни услуги – при отпадане на основанието за спиране или по искане на титуляра, след като доставчикът на удостоверителни услуги, съответно Държавната комисия по далекосъобщения, се е уверил/а, че той е узнал причината за спирането, както и че искането за възобновяване е направено вследствие на узнаването.

(7) Възобновяването на действието на удостоверението не заличава правните последици на спирането.

Чл. 27 Прекратяване действието на удостоверението

(1) Действието на удостоверението се прекратява:

1. с изтичането на срока;

2. при смърт или поставяне под запрещение на физическото лице – доставчик на удостоверителни услуги;

3. при прекратяване на юридическото лице на доставчика на удостоверителни услуги без прехвърляне на дейността на друг доставчик на удостоверителни услуги.

4. при смърт или поставяне под запрещение на титуляря;

5. при прекратяване на юридическото лице на титуляря;

6. при постъпило уведомление по чл. 32, ал. 4, чл. 49, ал. 5 и чл. 59, ал. 8 от Закона за българските лични документи.

(2) Доставчикът на удостоверителни услуги е длъжен да прекрати действието на удостоверението по искане на титуляра след като се увери в самоличността и представителната власт на титуляра, съответно на автора.

(3) Доставчикът прекратява действието на удостоверението, когато установи, че то е издадено въз основа на неверни данни.

(4)

Чл. 28 Регистър на удостоверенията

(1) Доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги води електронен регистър (база данни), в който публикува удостоверенията, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения.

(2) Доставчикът на удостоверителни услуги не може да ограничава достъпа до регистъра освен по искане на титуляря и само по отношение на неговото удостоверение.

(3)

1. условията и реда за издаване на удостоверение, включително за правилата за установяване идентичността на титуляра на квалифицирания електронен подпис;

2. процедурите за сигурност на доставчика на удостоверителни услуги;

3. начина на използване на квалифицирания електронен подпис;

4. условията и реда за използване на квалифицирания електронен подпис, включително изискванията за съхраняване на частния ключ;

5. условията за достъп до удостоверението и начина на проверка на квалифицирания електронен подпис;

6. цената за получаване и използване на удостоверение, както и цените на останалите услуги, предоставяни от доставчика на удостоверителни услуги;

7. отговорността на доставчика на удостоверителни услуги и на титуляра на квалифицирания електронен подпис;

8. условията и реда, по които авторът, съответно титулярът прави искане за прекратяване действието на квалифицирания електронен подпис.

(4)

Чл. 29 Отговорност

Доставчикът на удостоверителни услуги носи отговорност съгласно чл. 13 от Регламент (ЕС) № 910/2014 за щети, нанесени умишлено или поради небрежност на физическо или юридическо лице поради неизпълнение на задълженията си.

Чл. 30 Отговорност на автора и на титуляря към трети лица

(отменен)

(1) Авторът отговаря спрямо третите добросъвестни лица, когато при създаването на двойката публичен и частен ключ е използвал алгоритъм, който не отговаря на изискванията на наредбата по чл. 16, ал. 2.

(2) Авторът отговаря спрямо третите добросъвестни лица, ако:

1. не изпълнява точно изискванията за сигурност, определени от доставчика на удостоверителни услуги;

2. не поиска от доставчика на удостоверителни услуги прекратяване действието на удостоверението, когато е узнал, че частният ключ е бил използван неправомерно или съществува опасност от неправомерното му използване.

(3) Авторът отговаря спрямо третите добросъвестни лица за неверни изявления, направени пред доставчика на удостоверителни услуги и имащи отношение към съдържанието или към издаването на удостоверението.

(4) Когато удостоверението е издадено с вписан титуляр, той отговаря за неизпълнението от страна на автора на задълженията по ал. 1 – 3.

Чл. 31 Отговорност на титуляря към доставчика на удостоверителни услуги

Титулярят отговаря спрямо доставчика на удостоверителни услуги, ако е предоставил неверни данни, съответно е премълчал данни, имащи отношение към съдържанието или към издаването на удостоверението.

Чл. 32 Правомощия на Държавната комисия по далекосъобщения

(1) Комисията за регулиране на съобщенията е национален надзорен орган, осъществяващ правомощията по Регламент (ЕС) № 910/2014 и този закон.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията предоставя квалифициран статут на доставчиците на удостоверителни услуги при условията по чл. 20 и 21 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

(3) В изпълнение на своите функции Държавната комисия по далекосъобщения има право:

1. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;

2. да проверява документите за квалификация на служителите на доставчици на удостоверителни услуги;

3. да изисква сведения и документи, свързани с осъществяването на контрола;

4. да определя лица – органи по оценяване на съответствието по чл. 33, които да извършват проверка за спазване от доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги и на изискванията по чл. 21, ал. 1 и 2.

5. да получи от доставчиците на удостоверителни услуги информацията, необходима за изпълнение на правомощията й.

(4) Комисията за регулиране на съобщенията създава, поддържа и публикува доверителни списъци на лицата, предоставящи удостоверителни услуги и квалифицирани удостоверителни услуги, съгласно чл. 22 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

(5) Комисията за регулиране на съобщенията може да участва в провеждането на съвместни разследвания по чл. 18, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

Чл. 32а Спиране на дейността по издаването на удостоверения

(1) Комисията за регулиране на съобщенията може с решение да спира осъществяването на дейността на доставчик на удостоверителни услуги по издаването на удостоверения при нарушение на закона до отстраняване на нарушенията.

(2) Обжалването на решението по ал. 1 не спира неговото изпълнение.

Чл. 33 Органи за оценяване на съответствието

Оценяването на съответствието на дейността на доставчиците на квалифицирани електронни удостоверителни услуги с изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 се извършва от акредитирани органи по оценяване на съответствието.

(1) Универсален електронен подпис е усъвършенстваният електронен подпис, удостоверението относно който е издадено от доставчика на удостоверителни услуги, регистриран съгласно чл. 34.

(2) Универсални са и:

1. електронният подпис на Държавната комисия по далекосъобщенията, с който тя подписва актовете, издавани въз основа на правомощията ѝ по закон;

2. електронните подписи по чл. 22, т. 8 на регистрираните доставчици на удостоверителни услуги.

Чл. 33 Определение

(отменен)

Чл. 34 Акредитираща институция

(1) Акредитацията по чл. 33 се извършва от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ при условията и по реда на Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, съответно – от национален орган за акредитация, който е преминал успешно партньорска оценка съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (OB, L 218/30 от 13 август 2008 г.), или от международна организация по акредитация съгласно договорни задължения за признаване между тази организация и органа, признат съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 765/2008, на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(2) Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ издава сертификат за акредитация на акредитираните от нея органи за оценка на съответствието.

(3) Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ вписва акредитираните от нея органи за оценка на съответствието в регистъра по чл. 17, ал. 1 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието.

Чл. 35 Правомощия на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ по отношение на доставчиците

(отменен)

(1) Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“:

1. акредитира доставчиците на удостоверителни услуги;

2. отказва акредитиране на доставчици на удостоверителни услуги, когато те не отговарят на необходимите изисквания;

3. отнема акредитацията на доставчиците на удостоверителни услуги.

(2) Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ издава удостоверения на акредитираните доставчици на удостоверителни услуги.

Чл. 36 Акредитация на доставчиците на удостоверителни услуги

(отменен)

Секторната схема за доброволна акредитация на доставчиците на удостоверителни услуги, условията и редът за акредитация, отказът от акредитация, както и отнемането на акредитация се уреждат с наредба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“.

Чл. 37 Заличаване на регистрацията

(отменен)

(1) Регистрацията се заличава:

1. в случай че заявителят е представил неверни данни;

2. при груби или системни нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(2) Дейността на регистрирания доставчик на удостоверителни услуги се прекратява със заличаването на регистрацията, освен ако дейността бъде прехвърлена на друг регистриран доставчик на удостоверителни услуги.

(3) Прекратяването на дейността на регистриран доставчик на удостоверителни услуги по издаване на удостоверения за универсални електронни подписи се урежда с наредба по чл. 32, ал. 4.

Чл. 37а Прекратяване на дейността на доставчик на удостоверителни услуги

(отменен)

Прекратяването на дейността на доставчик на удостоверителни услуги се урежда с наредбата по чл. 32, ал. 4.

Чл. 38 Регистър на доставчиците на удостоверителни услуги

(отменен)

(1) Комисията за регулиране на съобщенията води регистър на всички доставчици, установили се на територията на Република България, които са я уведомили за започване на дейността си по чл. 19, ал. 1 и за акредитираните доставчици.

(2) Регистърът на доставчиците на удостоверителни услуги е публичен.

(3) Комисията за регулиране на съобщенията публикува в регистъра базовите и оперативните удостоверения за електронен подпис на доставчиците на удостоверителни услуги и базовите и оперативните си удостоверения по чл. 16, ал. 3, т. 1.

(4) Воденето, съхраняването и достъпът до регистъра се уреждат с наредба на Комисията за регулиране на съобщенията, която се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 39 Държавни такси

(отменен)

(1) За акредитация на доставчиците на удостоверителни услуги и за издаването на удостоверения по чл. 35, ал. 2 се събира държавна такса.

(2) Размерът на държавната такса се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 40 Удостоверения за време

(отменен)

(1) Доставчикът на удостоверителни услуги може да издава удостоверение за времето на представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен документ.

(2) Удостоверението за време е подписан от доставчика на удостоверителни услуги електронен документ, който съдържа поне:

1. идентификатора на политиката за издаване на удостоверения за време, съдържаща се в наръчника на потребителя на доставчика на удостоверителни услуги, издал удостоверението за време;

2. представения на доставчика електронен подпис на подписания електронен документ;

3. идентификаторите на алгоритмите, използвани за създаването на електронния подпис;

4. времето на представяне на електронния подпис;

5. уникалния идентификационен номер на удостоверението за време;

6. удостоверението за квалифицирания електронен подпис на доставчика на удостоверителни услуги, издал удостоверението за време, или съответна препратка към него.

(3) Удостоверението за време има официална удостоверителна сила след вписването му във воден от доставчика регистър за издадените удостоверения за време. Изискванията за водене и съхраняване на регистъра се определят с наредбата по чл. 28, ал. 4.

(4) Доставчикът на удостоверителни услуги публикува в регистъра по ал. 3 и приложимата за удостоверенията за време информация за обстоятелствата по чл. 28, ал. 3.

(5) Изискванията към удостоверенията за време, формђта и правилата за тяхното издаване се определят с наредбата по чл. 32, ал. 4.

(6) Доставчикът публикува в регистъра по чл. 28 удостоверенията за електронен подпис, използвани в дейността му по издаване на удостоверения за време.

Чл. 41 Задължение за приемане и издаване на електронни документи

(отменен)

(1) Министерският съвет определя подчинените си органи, които:

1. не могат да откажат приемането на електронни документи, подписани с универсален електронен подпис;

2. не могат да откажат издаването във формата на електронен документ, подписан с универсален електронен подпис, на разрешения, лицензии, одобрения и други административни актове.

(2) Приемането и издаването на електронни документи, подписани с универсален електронен подпис, в съдебната система се уреждат със закон.

(3) Приемането и издаването на електронни документи, подписани с универсален електронен подпис от други държавни органи, извън тези по ал. 1 и 2, и от органите на местното самоуправление, се уреждат с техен акт. Редът и формата за извършване и съхраняване на електронните документи се уреждат с вътрешни правила.

Чл. 42 Съхраняване на електронни документи

Държавните органи и органите на местното самоуправление са длъжни да съхраняват електронните документи в нормативно установените срокове за съхраняване на документи.

Чл. 43 Задължения за защита на личните данни

(1) Защитата на личните данни, събирани от доставчиците на удостоверителни услуги за нуждите на извършваната от тях дейност, и защитата на водените регистри се уреждат със закон.

(2) Режимът по ал. 1 се прилага и по отношение на личните данни, известни на Държавната комисия по далекосъобщения, която при изпълнение на задълженията си наблюдава дейността на доставчиците на удостоверителни услуги.

(3) Доставчиците на удостоверителни услуги събират лични данни за титуляра само доколкото са необходими за издаването и поддържането на удостоверенията.

(4) Лични данни могат да се събират само лично от лицето, за което се отнасят, или с неговото изрично съгласие.

(5) Събраните данни не могат да се използват за цели, различни от посочените в ал. 3, освен с изричното съгласие на лицето, за което се отнасят, или ако това е позволено със закон.

Чл. 44 Основания и ред

(отменен)

(1) Удостоверения за квалифициран електронен подпис, издадени от доставчици на удостоверителни услуги, установени в други държави – членки на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се признават за равностойни на удостоверения, издадени от български доставчик на удостоверителни услуги.

(2) Удостоверения за квалифициран електронен подпис, издадени от доставчици на удостоверителни услуги, установени в други държави съгласно националното законодателство на тези държави, се признават за равностойни на удостоверения, издадени от български доставчик на удостоверителни услуги, ако е изпълнено някое от следните условия:

1. задълженията на доставчика на удостоверителни услуги, издал удостоверението, и изискванията към неговата дейност съответстват на изискванията, предвидени в този закон, и доставчикът на удостоверителни услуги е акредитиран в държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. доставчик на удостоверителни услуги, установен в държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се е задължил да отговаря за действията и бездействията на установения в друга държава доставчик на удостоверителни услуги в случаите по чл. 29, или

3. удостоверението или доставчикът на удостоверителни услуги, издал удостоверението, е признат съгласно влязъл в сила международен договор между Европейския съюз и трети държави или международни организации или съгласно международен договор между Република България и трета държава.

(3) Условията по ал. 2, т. 1 и 2 се установяват от Комисията за регулиране на съобщенията чрез публикуването в отделни списъци във водения от нея регистър по чл. 38 на:

1. чуждестранните доставчици на удостоверителни услуги, чиито удостоверения са признати при условията на ал. 2;

2. наименованието на поелия отговорността доставчик при условията на ал. 2, т. 2, както и условията, при които е поета отговорността.

Чл. 45 Наказания

(1) Наказва се с глоба от 1000 до 50 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление:

1. който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 21, ал. 3 и 4, чл. 26, ал. 2, 3, 4, 5 и 6, чл. 27, ал. 2 и 3, чл. 28, ал. 1 и 2 и чл. 29;

2. който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 15, чл. 19, параграфи 1 и 2, чл. 20, параграф 1, чл. 21, параграфи 1 и 3, чл. 23, параграфи 1 и 2, чл. 24, параграфи 1 – 4, чл. 33, параграф 1, чл. 34, параграф 1, чл. 40 и чл. 44, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014;

3. доставчик на удостоверителни услуги, който доставя удостоверителна услуга, която не отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014;

4. който извърши нарушение на Регламент (ЕС) № 910/2014, на този закон или на издадените въз основа на тях актове, за което не е предвидено друго наказание.

(2) В случаите по ал. 1 на юридическото лице или на едноличния търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 100 000 лв.

Чл. 46 Установяване на нарушенията, съставяне на актове и издаване на наказателни постановления

(1) Актовете за констатираните нарушения се съставят от лица, оправомощени от председателя на Държавната комисия по далекосъобщения, а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) При констатиране на нарушенията съставителите на актове могат да изземват и задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушенията, по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания.

(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Квалифицирана писмена форма“ е форма за действителност или доказване на изявлението, при която законът предвижда допълнителни изисквания към писмената форма, като нотариална заверка на подписа, нотариален акт, саморъчно изписване на изявлението, участие на свидетели или длъжностни лица при извършване на изявлението и др.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

§ 2

В Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г.) в чл. 22 се създава ал. 4: „(4) Държавната комисия по далекосъобщения регистрира и контролира дейността по предоставяне на удостоверителни услуги, свързани с електронния подпис, по ред, определен със закон.“

§ 3

Този закон влиза в сила 6 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.

§ 4

Министерският съвет подготвя наредбите, предвидени в този закон, в срок 5 месеца от обнародването му и ги приема в едномесечен срок след влизане на закона в сила.

§ 5

Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет и на Държавната комисия по далекосъобщения.