Чл. 1
Ратифицира Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, съставена на 15 ноември 1965 г. в Хага, със следните резерва и декларации:
1. резерва по чл. 5, т. 3: „Република България изисква актът, който подлежи на връчване, да бъде съставен на български език или да бъде придружен с превод на български език.“;
2. декларация по чл. 2 и по чл. 18: „Република България определя Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция за централен орган. Същият орган е компетентен да получава актовете, изпратени по реда на чл. 9, т. 1.“;
3. декларация по чл. 6, т. 1 и 2: „Република България определя районните съдилища като компетентни органи, които попълват удостоверението за потвърждаване.“;
4. декларация по чл. 8, т. 2: „Република България декларира, че на българска територия чуждестранните дипломатически и консулски длъжностни лица могат да връчват съдебни и извънсъдебни документи само на граждани на държавата, която те представляват.“;
5. декларация по чл. 10: „Република България се противопоставя на използването на начините на връчване, посочени в чл. 10 от конвенцията.“;
6. декларация по чл. 15, т. 2: „Съдията произнася решение при наличието на всички удостоверения по чл. 15, т. 2.“;
7. декларация по чл. 16, т. 3: „Република България няма да приема молби против решенията по т. 1 на този член след изтичане на една година от постановяване на решението.“