Чл. 1
Ратифицира Конвенцията за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела, съставена на 18 март 1970 г. в Хага, със следните резерва и декларация:
1. резерва по чл. 33: „Република България изключва прилагането на нейна територия на разпоредбите на: – член 4, т. 2; – членове 16, 17, 18 и 19 от глава II на конвенцията.“;
2. декларация по чл. 2 и по чл. 8: „Република България определя за централен орган Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, което е компетентен орган и по чл. 8.“;
3. декларация по чл. 8: „Представители на съдебната власт на молещата държава могат да присъстват при изпълнение на съдебни поръчки след получаване на предварително съгласие от компетентния български орган.“;
4. декларация по чл. 11, т. 2: „Съдията, натоварен с изпълнението на съдебната поръчка, е компетентен да признае правата и забраните за даване на показания, съдържащи се в законодателството на трета държава, при условие че съдебната поръчка съдържа сведения за правата и забраните за даване на показания по законодателството на третата държава, необходими за прилагането на чл. 11, т. 2.“;
5. декларация по чл. 23: „Република България декларира, че няма да изпълнява съдебни поръчки, които имат за предмет процедура за разглеждане на документи преди започване на делото, прилагана в държавите, за които е в сила „Комън Лоу“ („Common Law“).“