Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност

Чл. 1

(1) Този закон урежда достъпа, разкриването и използването на информация, съхранявана в документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, включително и на техните предшественици и правоприемници в периода от 9 септември 1944 г. до 25 февруари 1991 г.

(2) Документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб включват и документите на бившия Разузнавателен отдел на Гранични войски.

Чл. 2

Не се считат за източници на информация по смисъла на този закон документи, които са били противоправно отнети и съхранени, с изключение на съхранените в държавните ведомства въпреки административните заповеди за тяхното унищожаване и на предадените от физически или юридически лица.

Чл. 3

(1) Разкриването на документи на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб има за цел да установи принадлежност към тях и се извършва чрез:

1. издирване, събиране, анализиране и оценка на документи, съдържащи информация за дейността на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб;

2. разкриване на имената на българските граждани, които са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност или на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб или облагодетелствани лица от бившата Държавна сигурност или от бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб;

3. изготвяне, публикуване и поддържане на постоянен доклад за извършената в изпълнение на закона дейност в ИНТЕРНЕТ на свободен достъп;

4. осигуряване на достъп на засегнатите лица до документи на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.

(2) Не се разкриват имената на лица, които са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност или на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, които:

1. са щатни или нещатни сътрудници на Националната разузнавателна служба, Национална служба „Сигурност“, служба „Военна информация“ и служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване“ в Министерството на отбраната, освен ако лицето:

2. не са щатни или нещатни сътрудници на Националната разузнавателна служба, Национална служба „Сигурност“, служба „Военна информация“ и служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване“ в Министерството на отбраната, разкриването на конкретни данни или информация за които ще увреди конкретен интерес от значение за националната сигурност на страната или ще застраши живота и личната свобода на физическо лице.

(3) Имената на лицата по ал. 2 се разкриват независимо от посочените в нея условия, ако са регистрирани като кандидати в избори за президент и вицепрезидент, за народни представители или за общински съветници и кметове.

(4) Не се осигурява достъп на засегнати лица до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, които не са разкрити в съответствие с този закон.

Чл. 4

(1) Дейността по чл. 3, ал. 1, т. 1, 3 и 4 се извършва от постоянно действаща Комисия за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, наричана по-нататък „комисията по чл. 4, ал. 1“.

(2) Комисията по ал. 1 е юридическо лице със самостоятелен бюджет със седалище София.

(3) В дейността си комисията се подпомага от администрация, чиято структура, организация на работа и численост се определят в правилник, приет от комисията.

(4) Комисията представя в Народното събрание доклад за извършената от нея дейност два пъти годишно – в срок до 20 декември и до 20 юли.

Чл. 4а

(1) Комисията по чл. 4, ал. 1 се състои от 7 членове, определени за срок 5 години, както следва:

1. петима – избрани от Народното събрание по предложение на различни парламентарни групи;

2. двама – определени от Министерския съвет.

(2) Членовете на комисията по чл. 4, ал. 1 трябва да бъдат пълнолетни български граждани с висше образование, да имат местожителство в страната и да се ползват с обществен авторитет и доверие.

(3) Не могат да бъдат членове на комисията по чл. 4, ал. 1 лица, които са:

1. осъждани за умишлени престъпления от общ характер независимо от последвала реабилитация;

2. били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност или на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб или са облагодетелствани лица от бившата Държавна сигурност или от бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб;

3. щатни или нещатни сътрудници на Националната разузнавателна служба, Национална служба „Сигурност“, служба „Военна информация“ и служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване“ в Министерството на отбраната;

4. на изборна длъжност в държавни или общински органи;

5. на изборна длъжност в ръководни органи на политически партии, коалиции или в професионални организации;

6. на платена длъжност, освен ако им е разрешен неплатен отпуск в съответствие с ал. 4.

(4) Лицата по ал. 1 и служителите в администрацията на комисията по чл. 4, ал. 1 излизат в неплатен отпуск, ако към датата на определянето им, съответно на постъпването им на работа заемат друга платена длъжност. Времето на неплатения отпуск се зачита за трудов или за служебен стаж.

(5) Член на комисията по чл. 4, ал. 1 се освобождава предсрочно с нейно решение:

1. по негово искане;

2. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три месеца;

3. ако се установи несъвместимост с изискванията по ал. 3.

(6) При смърт или предсрочно освобождаване на член на комисията по чл. 4, ал. 1 съставът ѝ се попълва в срок до 14 дни по реда на чл. 4а, ал. 1 – за остатъка на мандата.

Чл. 4в

(1) Членовете на комисията по чл. 4, ал. 1 получават основно месечно възнаграждение в размер три средномесечни работни заплати на заетите в народното стопанство лица по данни на Националния статистически институт. Възнаграждението се преизчислява всяко тримесечие на основата на средномесечната заплата за последния месец на предходното тримесечие.

(2) Възнаграждението на председателя е поголямо с 10 на сто.

Чл. 4г

(1) Дейността по чл. 3, ал. 1, т. 2 се извършва от Комисия за разкриване на принадлежност към бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, наричана по-нататък „комисията по чл. 4г, ал. 1“.

(2) Комисията по ал. 1 се състои от 5 членове, включително и председател, определени за срок 5 години, както следва:

1. председателя – от президента на Република България;

2. двама членове – съдии във Върховния касационен съд, определени от председателя на Върховния касационен съд;

3. двама членове – прокурори във Върховната касационна прокуратура, определени от главния прокурор на Република България.

(3) Членовете на комисията трябва да отговарят на изискванията по чл. 4а, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5.

(4) Член на комисията се освобождава предсрочно:

1. по негово искане;

2. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три месеца;

3. ако се установи несъвместимост с изискванията по ал. 3.

(5) При смърт или предсрочно освобождаване на член на комисията съставът на комисията се попълва в срок до 14 дни по реда на ал. 2 – за остатъка на мандата.

(6) Комисията се свиква на заседания от председателя ѝ и при заявено искане от председателя на комисията по чл. 4, ал. 1. За участие в заседанията членовете на комисията получават възнаграждение в размер на една минимална заплата, а председателят – в размер 10 на сто повече.

(7) Заседанията по ал. 6 се провеждат при кворум повече от половината от членовете на комисията, а решенията се приемат с явно гласуване и мнозинство повече от половината от състава ѝ, като се обявяват в края на всяко заседание.

(8) За заседанията на комисията се води стенографски протокол, в който се отразяват станалите разисквания и гласуването на всеки от членовете.

(9) Административно-техническото обслужване на комисията се осъществява от администрацията на комисията по чл. 4, ал. 1. Издръжката на комисията се осигурява от бюджета на комисията по чл. 4, ал. 1.

Чл. 4д

(1) Министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, министърът на правосъдието, министърът на външните работи, директорът на Националната разузнавателна служба и директорът на Националната служба за охрана създават работни групи в ръководените от тях административни звена и служби, в които има документи на бившата Държавна сигурност и на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб със задача оценка на документите, които се съхраняват в съответната служба или които са им предадени от физически и юридически лица в съответствие с чл. 2.

(2) Комисията по чл. 4, ал. 1 предоставя на ръководителите или директорите по ал. 1 списък на лицата, които след 10 ноември 1989 г.:

1. са заемали публична длъжност по смисъла на § 2а, ал. 1, т. 1, буква „а“ от допълнителните разпоредби;

2. са заемали или заемат публична длъжност по смисъла на § 2а, ал. 1, т. 1, буква „б“ – „с“ от допълнителните разпоредби;

3. са извършвали или извършват публична дейност по смисъла на § 2а, ал. 1, т. 2 от допълнителните разпоредби.

(3) Директорът на Националната разузнавателна служба, на Национална служба „Сигурност“, на служба „Военна информация“ и на служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване“ в Министерството на отбраната изготвят и представят в комисията по чл. 4, ал. 1:

1. обобщен писмен доклад за лицата в съответната служба, чиито имена не се разкриват в съответствие с чл. 3, ал. 2, т. 1 и който съдържа:

2. мотивиран писмен доклад с обоснована необходимост за неразкриване името на лице по чл. 3, ал. 2, ако съществува такава.

(4) В мотивирания доклад по ал. 3, т. 2 не се посочват данни, от които може да се установи самоличността на лицата.

(5) При необходимост по решение на комисията по чл. 4, ал. 1 директорите на службите по ал. 1 предоставят на нейните членове достъп до документи, които не се разкриват. В тези случаи ползването на документите става в съответствие с установения в службата ред, но във време, определено от комисията по чл. 4, ал. 1.

Чл. 4е

Органите, които поддържат бази данни и водят регистри за лицата по смисъла на § 2а, са длъжни при поискване от председателя на комисията по чл. 4, ал. 1 да предоставят трите имена по документ за самоличност, ЕГН и заеманата длъжност за тези лица, както и периодично да уведомяват за настъпили кадрови промени.

Чл. 4ж

(1) Обобщеният доклад и мотивираните доклади, представени от директора на съответната служба, се разглеждат в отделно заседание на комисията по чл. 4, ал. 1.

(2) По искане на комисията по чл. 4, ал. 1 директорът на всяка служба по чл. 4д, ал. 3 представя данните във връзка с всеки мотивиран доклад, без тези, от които може да се установи самоличността на лицето, на засегнати и на трети лица.

(3) Комисията по чл. 4, ал. 1 може да извърши проверка по реда на чл. 4д, ал. 5 на всички данни във връзка с конкретен мотивиран доклад, за да установи дали лицето:

1. е работило като щатен сътрудник, или

2. съзнателно е осъществявало дейност като нещатен сътрудник, или

3. е облагодетелствано лице от бившата Държавна сигурност или от бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, както и да проведе обсъждане с директора на съответната служба, за да направи предложение до комисията по чл. 4г, ал. 1, дали да бъде разкрито името на лицето.

(4) Комисията по чл. 4, ал. 1 представя на комисията по чл. 4г, ал. 1 установените за всяко лице данни по чл. 5, ал. 2 или 3, а за случаите по чл. 4д, ал. 3, т. 2 и предложение по смисъла на ал. 3 за разкриване името на лицето.

(5) Комисията по чл. 4г, ал. 1 взема решение в съответствие с чл. 3, ал. 1, т. 2, като не може да откаже разкриване името на лице, за което са установени данни по чл. 5, ал. 2, а за лице с представен мотивиран доклад по чл. 4д, ал. 3, т. 2 – включително и предложение по смисъла на ал. 3 за разкриване на името му.

Чл. 5

(1) Установяването на принадлежност към бившата Държавна сигурност или към бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб е установяване на дейност на щатен сътрудник или съзнателно извършвана дейност на нещатен сътрудник на тези служби или на получени облаги от облагодетелствано лице от бившата Държавна сигурност или от бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.

(2) Установяването по ал. 1 е по безспорен начин, когато е извършено:

1. за щатен сътрудник – въз основа на:

2. за картотекиран нещатен сътрудник – въз основа на:

3. за облагодетелствано лице – въз основа на документ с данни за предоставяне на:

(3) Лице, картотекирано като нещатен сътрудник, за което липсват документите по ал. 2, т. 2, букви „а“, „б“ или „в“, но за което има:

1. документ за получени пари от или чрез бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, с изключение на ведомостите за възнаграждения на срочнослужещите, или

2. документ с данни за предоставяне на:

3. предложение за вербовка, рапорт за извършена вербовка и доклад от оперативен работник, или

4. регистрационна бланка и поне един от документите по т. 1, 2 или 3, или

5. собственоръчно подписана декларация за сътрудничество, или

6. написано или подписано от него експертно-техническо становище, се поканва от комисията по чл. 4, ал. 1 да се запознае с документите и данните и да подпише декларация, дали е осъществявало дейност като щатен или нещатен сътрудник на бившата Държавна сигурност или на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб или е облагодетелствано лице, както и да даде собственоръчно написано обяснение, ако желае.

(4) Декларацията по ал. 3 е достатъчно основание за установяване по безспорен начин на принадлежност към бившата Държавна сигурност или към бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб само ако в нея се съдържа изявление, че лицето е осъществявало дейност като щатен или съзнателно е осъществявало дейност като нещатен сътрудник или е облагодетелствано лице.

(5) Поканата по ал. 3 се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка, като срокът за явяване пред комисията по чл. 4, ал. 1 е един месец от датата на получаване на поканата.

(6) При обективна невъзможност за явяване в срока по ал. 5 лицето уведомява писмено комисията по чл. 4, ал. 1 с препоръчано писмо с обратна разписка. В този случай срокът се удължава с времето, през което е съществувала обективна невъзможност за явяването му.

(7) Комисията по чл. 4, ал. 1 предлага на комисията по чл. 4г, ал. 1 дали да бъде взето решение за разкриване на името на лицето след обсъждане на декларацията и обяснението, ако такива са представени.

(8) Неявяването в срока по ал. 5 или 6 или отказът за подписване на декларация по ал. 4 са достатъчно основание за вземане на решение от комисията по чл. 4г, ал. 1 в съответствие със закона и по нейна преценка.

Чл. 5а

Не се счита за установена по безспорен начин принадлежността към бившата Държавна сигурност или към бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб на лица, чиито имена и псевдоними са включени в справочната картотека или в регистрационния дневник на съответната служба, но за които липсват документи по чл. 5, ал. 2 и 3.

Чл. 6

(1) Разкриването на имената на лицата се извършва чрез публикуването им в доклада по чл. 3, ал. 1, т. 3.

(2) Докладът се изготвя от комисията по чл. 4, ал. 1 въз основа на решенията на комисията по чл. 4г, ал. 1 и се състои от две отделни части – за бившата Държавна сигурност и за бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, всяка от които съдържа:

1. трите имена по паспорт или лична карта на всички лица, за които по безспорен начин е установена принадлежност към бившата Държавна сигурност или към бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб;

2. дата и място на раждане;

3. структурата (отдела) на съответната служба по години на осъществявано сътрудничество;

4. качеството на лицето по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби и периода от време, в който лицето е било в това качество;

5. използвани псевдоними от лице, допринесло за преследване или за ограничаване правата на засегнати лица, поради политическите им убеждения;

6. вида на документите, въз основа на които е установена принадлежността;

7. информация за дейността на лицето в съответствие с установените факти и правилника за дейността на комисията по чл. 4, ал. 1;

8. данните по т. 1 – 7 за лицата, за които комисията по чл. 4г, ал. 1 е взела решение при условията и по реда на чл. 5, ал. 7 и 8.

(3) В доклада по чл. 3, ал. 1, т. 3 не се включват данни за:

1. лица, чиито имена не се разкриват в съответствие с този закон;

2. починали лица;

3. лица, изразили писмено готовност да доставят информация и/или доставяли такава само до навършване на 18-годишна възраст;

4. лица, за които е намерена само собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество, освен ако съответното лице:

5. лицата по чл. 5а.

Чл. 6а

(1) Органите, които назначават или избират лица на публични длъжности по смисъла на § 2а, ал. 1, т. 1 от допълнителните разпоредби, могат да поискат от комисията по чл. 4, ал. 1 да бъде извършена предварителна проверка за установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или към бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб на кандидат за такава длъжност. Искането се прави в писмена форма и се подписва от ръководителя на съответния орган.

(2) Комисията по чл. 4, ал. 1 уведомява директорите на службите по чл. 4д, ал. 1 за направеното искане, които предоставят наличните в съответната служба данни в определения от комисията по чл. 4, ал. 1 срок.

(3) Комисията по чл. 4, ал. 1 съобщава резултата от проверката по ал.1 в 14-дневен срок от получаването на искането.

(4) Ако установените данни не подлежат на разкриване по реда на този закон, те не се публикуват преди назначаването или избирането на лицето на съответната длъжност.

Чл. 6в

(1) Избирателните комисии, които регистрират кандидатите за участие в изборите, изпращат в комисията по чл. 4, ал. 1 заверени копия от списъците с кандидатите.

(2) Резултатите от проверката се публикуват в доклада по чл. 3, ал. 1, т. 3 по реда на този закон и се изпращат на съответните избирателни комисии за обявяването им.

Чл. 6г

Лицата, чиито имена са включени в доклада по чл. 3, ал. 1, т. 3 в противоречие с този закон, могат да предявят срещу комисията по чл. 4, ал. 1 иск за обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Чл. 7

(1) Всеки български гражданин може да поиска с писмена молба до комисията по чл. 4, ал. 1 да му бъде извършена справка, дали за него е събирана информация от бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.

(2) Комисията по чл. 4, ал. 1 извършва проверка и за резултата уведомява писмено молителя.

Чл. 8

(1) Засегнатите лица, за които бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб са събирали информация, имат право на достъп до нея при депозирана писмена молба до комисията по чл. 4, ал. 1.

(2) Комисията по чл. 4, ал. 1 уведомява писмено молителите за времето и мястото за запознаване с документите.

(3) Засегнатите лица и лицата по чл. 11 могат да получат справка за съдържанието на документите при депозиране на молба до комисията по чл. 4, ал. 1.

(4) Не се осигурява достъп до документи, които не са разкрити при условията и по реда на този закон.

Чл. 9

Всяко засегнато лице има право да поиска засекретяване на документи или части от тях, съдържащи лична или семейна тайна, след подаване на писмена молба до комисията по чл. 4, ал. 1.

Чл. 9а

Комисията по чл. 4, ал. 1, съгласувано с директорите на Националната разузнавателна служба, Националната служба „Сигурност“, служба „Военна информация“ и служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване“ при Министерството на отбраната, взема решение да не се засекретяват документи или части от тях, които:

1. съдържат данни за извършени насилия срещу личността; системно нарушаване на основни човешки права чрез потискане на отделни лица или групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак; действия, нарушаващи основните принципи на демократичната и правовата държава; действия, подчинявали страната на чужди интереси, водещи до практическа загуба на държавен суверенитет, или

2. съдържат данни за дейност, свързана със създаване на задгранични фирми чрез бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, износ на капитали от страната, незаконна търговия с оръжие или наркотични вещества, или

3. са били достъпни за чужди организации или граждани, или

4. са създадени до 25 февруари 1991 г. и са архивирани в служебния архив на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, или

5. са нормативни актове, индивидуални административни актове или други документи с разпоредителен характер, създадени до 25 февруари 1991 г., от или адресирани от органи и длъжностни лица в бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.

Чл. 10

Засегнатото лице определя времетраенето на засекретяването по чл. 9, но за не повече от 100 години от раждането му.

Чл. 11

Ако засегнатото лице е починало, достъп до информацията по реда на тази глава имат съпруг (съпруга), родители и деца, ако са български граждани. Същите имат право да определят времетраенето на засекретяването на информацията по чл. 9, но за не повече от 25 години от смъртта на засегнатото лице.

Чл. 12

(отменен)

Комисията по чл. 4 гарантира анонимността на действащите сътрудници на съвременните служби за сигурност, на трети лица и на информация от значение за националната сигурност на страната.

Чл. 13

(1) Забранява се унищожаването на оригиналите или на единствения запазен екземпляр на документите на бившата Държавна сигурност и на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.

(2) В случай на разкриване на документи по реда на този закон те се предават и съхраняват в Централния държавен архив по реда на глава трета от Закона за държавния архивен фонд.

Чл. 14

Разпоредбата на чл. 13 не се прилага за документи на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, които по преценка на комисията по чл. 4, ал. 1 са от значение за националната сигурност на страната. За тях се прилага разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Закона за държавния архивен фонд.

Чл. 46

(1) Комисията по чл. 4, ал. 1 избира от състава си председател, който я представлява, ръководи и организира дейността ѝ, както и двама заместник-председатели.

(2) Комисията по чл. 4, ал. 1 започва работа след определянето на всички нейни членове, избирането на председателя и на двамата заместник-председатели и след подписване на клетвена декларация от членовете ѝ за опазване на държавната тайна, честта и достойнството на гражданите. Същите клетвени декларации попълват и служителите от администрацията. Клетвените декларации се съхраняват от председателя на комисията по чл. 4, ал. 1.

(3) Заседанията на комисията по чл. 4, ал. 1 се провеждат при кворум повече от половината от членовете, а решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове при явно гласуване.

(4) За заседанията на комисията по чл. 4, ал. 1 се води стенографски протокол, в който се отразяват станалите разисквания и гласуването на всеки от членовете.

Чл. 66

(1) При насрочване на избори политическите партии и коалиции могат в едноседмичен срок след регистрацията им за участие в изборите и преди регистрацията на кандидатите да поискат от комисията по чл. 4, ал. 1 да бъде извършена предварителна проверка за установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб на лица, които ще бъдат регистрирани като кандидати.

(2) Искането се прави в писмена форма и се подписва от представляващия партията или коалицията. Към искането се прилагат списък на лицата и заявления с нотариално заверен подпис от всеки кандидат, че са съгласни да бъдат регистрирани като кандидати.

(3) В 10-дневен срок от получаването на искането комисията по чл. 4, ал. 1 извършва проверката и поканва представляващия партията или коалицията да се запознае с резултатите от нея.

(4) Представляващият партията или коалицията подписва декларация за неразгласяване на данните в доклада по ал. 3.

(5) Ако установените данни не подлежат на разкриване по реда на този закон, те не се публикуват преди регистрирането на съответното лице за участие в изборите като кандидат.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Щатни сътрудници“ са българските граждани, които са били на служба в бившата Държавна сигурност или в бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб като оперативни работници на оперативна работа.

2. „Нещатни сътрудници“ са българските граждани, които са доставяли информация или са сътрудничили по друг начин на бившата Държавна сигурност или на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.

3. „Облагодетелствани лица“ са българските граждани, на които са били предоставени:

4. „Документи на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб“ са всички информационни носители независимо от формата на съхранение на информацията, включително досиета, бази данни, писмени данни, филми, снимки, звукозаписи и други видове записи, както и необходимите за използването им помощни материали, включително програми за автоматична обработка на данни.

§ 2

По смисъла на този закон:

1. „Засегнати лица“ са българските граждани, за които от бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб е събирана информация.

2. „Трети лица“ са лица, чиито имена са споменати в документи на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, без да са били щатни или нещатни сътрудници или засегнати лица.

3. „Лична или семейна тайна“ е информация за засегнато лице или неговите роднини по права линия и съпруг (съпруга), която няма обществен характер.

§ 2а

(1) По смисъла на този закон:

1. „Публична длъжност“ е:

2. „Публична дейност“ е дейността, извършвана от:

(2) Извършването на дейност като щатен или нещатен сътрудник на действаща българска служба за разузнаване или сигурност е несъвместимо със заемането на публична длъжност по смисъла на ал. 1, т. 1.

§ 3

Изпълнението на този закон се възлага на комисията по чл. 4, ал. 1 и на комисията по чл. 4г, ал. 1.