Чл. 1
Гербът на Република България е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава.
Чл. 2
(1) Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви „Съединението прави силата“.
(2) Графичното и цветното изображение на герба, съгласно приложенията, са неразделна част от този закон.
Чл. 3
(1) Гербът на Република България се изобразява на държавния печат по начин, определен със закон за държавния печат.
(2) Изобразяването на герба на Република България на други места, както и възпроизвеждането на елементи от герба в значки, възпоменателни медали и други, се допуска само с акт на Министерския съвет.