Чл. 1
(1) Размерът на нелихвените разходи от републиканския бюджет, както и трансферите за самостоятелните бюджети не могат да превишават 95 на сто от размера на постъпилите приходи.
(2) Трансферите от републиканския бюджет за бюджетите на общините и другите самостоятелни бюджети се извършват, като се отчитат увеличените разходи, произтичащи от чл. 3, ал. 2, развитието на инфлационния процес и равнището на собствените приходи на съответните самостоятелни бюджети.
Чл. 2
Разходите за обслужването на държавния дълг се извършват в размерите, договорени с кредиторите, като бюджетният дефицит към всеки един момент не може да превишава размера на разходите за лихви по обслужването на държавния дълг.
Чл. 3
(1) Министерският съвет финансира бюджетния дефицит по чл. 2 и рефинансира погашенията на държавния дълг с емисия на държавни ценни книжа и с пряк банков кредит от Българската народна банка със срок на погасяване 20 години, като общият размер на държавния кредит не може да превишава фактическите разходи за обслужване на държавния дълг.
(2) Министерският съвет може да увеличава заплатите, стипендиите, пенсиите и други социални плащания до влизането в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. в зависимост от развитието на инфлационния процес и разполагаемите бюджетни ресурси.
Чл. 4
Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити могат да ползват безлихвени заеми за сметка на временно свободните си извънбюджетни средства. Заемите се възстановяват в тримесечен срок след приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1
Набирането и разходването на средствата по извънбюджетните сметки и фондове съгласно приложението се извършват по досега установения ред до уреждането им със закон.
§ 2
Този закон се прилага до влизането в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. и Закона за фонд „Обществено осигуряване“ за 1997 г.
§ 3
Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.