§ 1
В чл. 2 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така: „Чл. 2. (1) Всеки български гражданин има право на безплатна медицинска помощ в държавните здравни заведения при условията на този закон.“
2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Държавата полага всестранни грижи за опазване и възстановяване здравето на гражданите и осигурява безплатна общодостъпна и квалифицирана медицинска помощ, като изгражда необходимата мрежа от държавни здравни органи и заведения.“
3. Създава се ал. 4 със следното съдържание: „(4) Освен в държавни здравни заведения медицинска помощ се оказва в здравни заведения на граждани и юридически лица, както и в кабинети на медицински специалисти на частна практика.“
§ 2
В чл. 3 се правят следните изменения:
1. Създава се ал. 3 със следното съдържание: „(3) При Министерството на здравеопазването се създава Висш медицински съвет, в състава на който се включват представители на Министерството на здравеопазването, на професионално-съсловните организации и на висши медицински заведения. Министерският съвет определя състава на съвета и издава правилник за дейността му.“
2. Сегашната ал. 3 става ал. 4. § 3, Алинея 1 на чл. 7 се изменя така: „Чл. 7. (1) Министерството на здравеопазването заедно с Министерството на труда и социалните грижи и с централните ръководства на синдикалните организации разработват основните принципи и критерии за определяне трудоспособността на гражданите.“
§ 4
Член 15 се изменя така: „Чл. 15. Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Министерството на околната среда контролират вноса, производството, използуването, съхранението и транспортирането на отровните и силнодействуващите вещества.“
§ 5
В чл. 25 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така: „Чл. 25. (1) Медицинското обслужване на населението се извършва в амбулатории, поликлиники, болници, балнеосанаториуми, диспансери, в домовете на болните и други здравни заведения.“
2. Алинея 2 и 3 се отменят.
§ 6
Създават се следните членове: 25а, 256, 25в, 25г, 25д и 25е: „Чл. 25а. (1) Право да упражняват частна медицинска практика имат правоспособни медицински специалисти. (2) Забранява се упражняването на частна медицинска практика от медицински специалисти, които осъществяват държавен санитарен контрол. (3) Лицата по ал. 1 се регистрират в общинския народен съвет, на територията на който се установяват на частна практика (кабинет), след представяне на: 1. документ за правоспособност и удостоверение за трудов стаж, ако се изискват; 2. заключение от органите на Държавния санитарен контрол; 3. становище от професионално-съсловните организации; 4. свидетелство за съдимост. (4) Министърът на здравеопазването издава Наредба за реда и условията за упражняване на частната практика. Чл. 256. (1) Право да откриват частни здравни заведения имат граждани и юридически лица. (2) Медицинската дейност в частни здравни заведения се ръководи от правоспособни лекари или стоматолози с призната специалност. (3) Българската православна църква, останалите църкви и религиозни общности, благотворителни и други сдружения с идеална цел, както и юридически лица имат право да откриват здравни заведения. Медицинската помощ в тях се ръководи от лекар (стоматолог), който отговаря на изискванията по ал. 2. (4) Лечебната дейност в частните и кооперативните здравни заведения се извършва при спазване на разпоредбите на този закон. Чл. 25в. (1) Разрешение за откриване на частно здравно заведение се дара от министъра на здравеопазването след одобрение от Висшия медицински съвет въз основа на: 1. заявление с пълното наименование и профил на здравното заведение; 2. становище от общинския народен съвет (кметството); 3. заключение от органите на Държавния санитарен контрол; 4. правилник за устройството, дейността и реда в здравното заведение; 5. свидетелство за съдимост. (2) Отказът на министъра на здравеопазването за издаване на разрешение по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. (3) Създаването на кооперативно здравно заведение става по реда на Закона за кооперативните организации, като се спазват разпоредбите и на този закон. Чл. 25г. (1) Закриването на частно или кооперативно здравно заведение става със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на Висшия медицински съвет, ако се установи, че условията, при които е издадено разрешението за откриване на заведението, не са спазени или че начинът на функционирането му не дава гаранции за правилно лекуване и обслужване на болните. В тези случаи се взема становището на съответните местни професионално-съсловни организации. (2) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство, като обжалването й не спира нейното изпълнение. Чл. 25д. Частните и кооперативните здравни заведения и медицинските специалисти на частна практика (кабинет) оказват медицинска помощ по цени, определени съгласно Правилника за ценообразуване, който е предложен от професионално-съсловните организации и утвърден от министъра на здравеопазването. Чл. 25е. Медицински специалисти, които упражняват частна медицинска практика или работят в частни, кооперативни и други здравни заведения, издават медицински документи, определени от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалните грижи.
§ 7
В чл. 26 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така: „Чл. 26. (1) Всеки български гражданин има право да получи безплатна медицинска помощ от съответното държавно здравно заведение.“
2. Създава се ал. 2 със следното съдържание: „(2) Всеки български гражданин, който постоянно живее в чужбина, има право на безплатна медицинска помощ в България само ако е пребивавал в страната без прекъсване повече от шест месеца.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
§ 8
Алинея 1 на чл. 30 се изменя така: „Чл. 30. (1) За опазване здравето и трудоспособността на населението държавните здравни заведения извършват профилактични прегледи, изследвания и диспансерно наблюдение.“
§ 9
В чл. 34 се създава ал. 4 със следното съдържание: „(4) По реда на предходните алинеи могат да се вземат органи и тъквани и за други лечебни цели, както и за научни и учебни цели на здравеопазването.“
§ 10
В чл. 36 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така: „Чл. 36. (1) Болните от венерически заболявания, лепра и други заразни болести, посочени в правилника за прилагане на закона, подлежат на задължително лечение в държавно здравно заведение.“
2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Настаняването в държавно здравно заведение за задължително лечение на болни по предходната алинея се извършва по нареждане на главния лекар на съответното здравно заведение.“
3. Алинея 3 се изменя така: „(3) На задължително лечение в държавно здравно заведение подлежат и болни от психични заболявания, посочени в правилника за прилагане на закона, след освидетелствуване от комисия от специалисти.“
4. Алинея 5 се изменя така: „(5) Когато състоянието на психично болния налага вземането на незабавни мерки, главният лекар може да постанови той да бъде настанен временно на лечение в държавното здравно заведение, като уведомява веднага за това районния прокурор, който сезира съда за вземане на решение по предходната алинея.“
§ 11
Член 36а се изменя така: „Чл. 36а. (1) На задължително изследване в държавно здравно заведение за откриване синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването, подлежат: 1. български граждани; 2. чужди граждани и лица без гражданство, пребиваващи в Република България. (2) Болните от СПИН подлежат на задължително лечение в държавно здравно заведение, включително и чрез настаняване в болнично заведение, при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. (3) Лицата, заразени от вируса на СПИН, подлежат на задължително изследване в държавно здравно заведение при условия, по ред и за срок, определени в правилника за прилагане на закона. (4) Задължителното изследване и настаняването в държавно болнично заведение за задължително лечение по ал. 2 и 3 се извършва по нареждане на главния лекар на съответното здравно заведение.“
§ 12
Член 49 се изменя така: „Чл. 49. (1) Министерството на здравеопазването утвърждава експлоатационните запаси на минерални води и лечебните калонаходища и провежда цялостен контрол по тяхното стопанисване.“
(2) Режимът на ползуване на минералните води и лечебните калонаходища с национално значение се определя от Министерството на здравеопазването.
(3) Минералните води с национално значение и лечебните калонаходища се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
(4) Режимът на ползуване на минералните води, извън тези по ал. 3, се определя от общинските народни съвети.“
§ 13
Член 70 се отменя.
§ 14
Член 72 се изменя така: „Чл. 72. (1) Населението и здравните заведения се снабдяват с лекарствени и диагностични средства, билки, медицинска техника и санитарен транспорт, очна оптика, слухови апарати и други медико-санитарни материали от държавни, частни и кооперативни аптеки и от фирми.“
(2) Здравните заведения и лекарите на частна практика могат да се снабдяват с посочените в предходната алинея средства и материали непосредствено от самите производители.
(3) Редът и условията по производството, съхранението, употребата и търговията със средства и материали, посочени в ал. 1, се определят от Съвета по аптечно дело при Министерския съвет, в състава на който се включват представители на Министерството на здравеопазването, на професионално-съсловните организации и на висшите медицински заведения. Съставът и правилникът за дейността му се утвърждават от Министерския съвет.“
§ 15
Алинея 1 на чл. 73 се изменя така: „Чл. 73. (1) Лекарствените средства и материалите за очна оптика, които могат да се употребяват в страната, както и изискванията, на които те трябва да отговарят, се определят от министъра на здравеопазването.“
§ 16
Член 75 се изменя така: „Чл. 75. (1) Граждани и юридически лица могат да откриват аптеки, магазини за медико-санитарни материали, оптически магазини, складове за материали за очна оптика, оптически магазини с кабинет за рефракция, магазини за медицинска аудиотехника и слухопротезиране и зъботехнически лаборатории за изработване на зъбопротезни конструкции. (2) Професионално заведенията по предходната алинея се ръководят от съответните специалисти, посочени в наредба на министъра на здравеопазването.“
Член 101 се изменя така: „Чл. 101. Който наруши разпоредбите на този закон, на правилника или на наредбите за прилагането му извън случаите по чл. 97, 98, 99, 100 и 102, се наказва с глоба от 50 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а при повторно извършване на същото нарушение — с глоба до 3000 лв.“
§ 17
Създават се следните членове: 75а, 75б и 75в: „Чл. 75а. (1) Разрешение за откриването на аптеки и лаборатории се дава от министъра на здравеопазването по предложение на Съвета по аптечно дело, респективно Експертния лабораторен съвет. (2) Разрешението по ал. 1 се издава след представяне на: 1. документ за правоспособност, удостоверение за трудов стаж и свидетелство за съдимост за ръководителите на заведенията по чл. 75, ал. 1; 2. заключение от органите за санитарен и държавен контрол. (3) Отказът за издаване на разрешение по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Чл. 756. (1) Министърът на здравеопазването въз основа на предложение на Съвета по аптечно дело може да издаде заповед за закриване на аптека, ако констатира, че не се спазват условията, при които е издадено разрешението. В този случай се взема и становището на съответната местна професионално-съсловна организация. (2) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство, като обжалването не спира изпълнението ѝ. Чл. 75в. Редът и условията за работа в аптеките се определят с наредба, утвърдена от министъра на здравеопазването.“
§ 16
§ 19
Алинея 2 на чл. 102 се изменя така: „(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на медицински специалисти, които упражняват частна медицинска практика в нарушение на разпоредбите на този закон или на правилника за прилагането му.“
Заключителни разпоредби
§ 20
Министерският съвет и министърът на здравеопазването в едномесечен срок от влизане в сила на този закон да издадат предвидените в него правилници и наредби.
§ 21
Навсякъде в Закона за народното здраве думите „Министерство на народното здраве и социалните грижи“ и „министъра на народното здраве и социалните грижи“ се заменят съответно с „Министерство на здравеопазването“ и „министъра на здравеопазването“.
§ 22
Член 21 от Закона за изповеданията (обн., Изв., бр. 48 от 1949 г.; изм. и доп., бр. 1 и 13 от 1951 г.) се отменя.