§ 1
Създава се следният нов чл. 9: „9. Уволнените поради пълна или частична ликвидация на предприятието, съкращаване на щата, спиране на работа за повече от 30 дни, комплексна оценка, фактическа невъзможност за изпълнение на заеманата длъжност или невъзможност за изпълнение на възложената работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност, както и освободените, чието трудово право-отношение е възникнало от избор, могат да се пенсионират при 25 години трудов стаж и 57-годишна възраст за мъжете и 20 години трудов стаж и 52-годишна възраст за жените. Размерът на пенсията се намалява с 10 на сто до навършване на изискващата се възраст за пенсиониране по чл. 2, ал. 1, буква „в“. Уволнените поради болест се пенсионират по условията на предходната алинея при условие, че това е по-благоприятно за тях. Лицата, които се пенсионират по предходните алинеи, имат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда.“
§ 2
В чл. 10, ал. 5 думите „в отраслите и дейностите, посочени в чл. 50, ал. 2 и 3“ се заличават.
§ 3
Член 50 се изменя така: „50. Пенсионерите от всички категории, които работят и това време се зачита за трудов стаж, имат право да получават пенсията си, когато: 1. преди навършване на 60-годишна възраст за мъжете и 55-годишна възраст за жените. работят в селското стопанство като: а) работници, индивидуални земеделски стопани или производители на селскостопанска продукция по договор за аренда или при заплащане на акорд; б) заемащи други длъжности с основно месечно трудово възнаграждение, не по-високо от удвоения размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната; 2. след навършване на 60-годишна възраст за мъжете и 55-годишна възраст за жените: а) работят по трудов договор като работници, упражняват трудова дейност във фирми на граждани, по договор за аренда или въз основа на регистрация; б) заемат други длъжности с основно месечно трудово възнаграждение, не по-високо от удвоения размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната. Пенсионерите, които получават лична пенсия за инвалидност или наследствена пенсия, отпусната им въз основа на загубена трудоспособност, освен в случаите по ал. 1, имат право да получават пенсията си в размер до 100 лева, когато работят без ограниченията за възрастта, отраслите и дейностите, ако това е по-благоприятно за тях. Пенсионерите, получаващи лична пенсия за инвалидност или наследствена пенсия, отпусната им въз основа на загубена трудоспособност, имат право на пенсията си или на част от нея, ако спазват препоръките на трудовоекспертната лекарска комисия. Това изискване не се отнася за лицата, чиито пенсия са отпуснати пожизнено. Пенсионерите, които упражняват трудова дейност и през това време не подлежат на задължително осигуряване за всички осигурителни случаи, могат да получават пълния размер на пенсиите си. Пенсионерите от всички категории на работа в чужбина не получават пенсия освен в случаите, когато със спогодба, по която Народна република България е страна, е предвидено друго."
§ 4
В чл. 506 ал. 2 се изменя така: „Лицата по предходната алинея имат право на добавка към отпусната им пенсия в размер и по условията на чл. 10, ал. 4 и 5."
Преходна разпоредба
§ 5
Заварените на работа пенсионери запазват правата си по чл. 50 до изменението му с този закон, ако това е по-благоприятно за тях, докато заемат длъжностите, на които са заварени, но не по-късно от 31 декември 1990 г.