Глава 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1
С правилника се уреждат устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите на и за хора с увреждания.
Чл. 2
Националният съвет за интеграция на хората с увреждания, наричан по-нататък “Националния съвет”, е консултативен орган към Министерския съвет за сътрудничество при разработването и провеждането на политиката в областта на интеграцията на хората с увреждания.
Глава 2. ФУНКЦИИ И ЗАДАЧИ
Чл. 3
Националният съвет:
1. оказва подкрепа и съдействие при формирането и провеждането на политиката за интеграция на хората с увреждания в съответствие с изискванията на националните и международните правни норми;
2. организира проучването и анализа на потребностите на хората с увреждания от интеграция и прави предложения за повишаване на социалната и икономическата ефективност на този процес пред компетентните държавни, общински, обществени и стопански органи и организации;
3. дава становища по всички проекти на нормативни актове, стратегии, програми и планове, които засягат правата на хората с увреждания и тяхната интеграция;
4. съдейства за координацията между държавните, общинските, обществените и стопанските органи и организации с неправителствените организации на хора и за хора с увреждания за осъществяване на необходимата обществена подкрепа на дейността им в областта на интеграцията на хората с увреждания;
5. взаимодейства с Националния съвет за тристранно сътрудничество, с Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет, с Националния съвет за закрила на детето към Държавната агенция за закрила на детето, с Националния съвет по въпросите на социалното включване към Министерския съвет и със Съвета за развитие на гражданското общество към Министерския съвет;
6. установява и поддържа връзки с международни правителствени и неправителствени организации на и за хора с увреждания;
7. организира популяризирането на проблемите и мерките, свързани с интеграцията на хората с увреждания, чрез активно сътрудничество със средствата за масово осведомяване;
8. представя ежегоден доклад пред Министерския съвет за дейността си и взема мерки за подобряването й;
9. получава, обобщава и обсъжда годишния доклад и годишния счетоводен отчет на национално представителните организации на и за хора с увреждания за финансовата им дейност и отчета за дейността им в областта на интеграцията на хората с увреждания, осъществявана на базата на получена държавна субсидия.
Глава 3. СЪСТАВ И РЪКОВОДСТВО
Чл. 4
(1) Националният съвет включва представители на: държавата, определени от Министерския съвет; национално представителните организации на и за хора с увреждания; национално представителните организации на работниците и служителите, национално представителните организации на работодателите и Националното сдружение на общините в Република България.
(2) В Националния съвет не могат да участват представители на организации, регистрирани по Закона за политическите партии.
Чл. 5
От страна на Министерския съвет в Националния съвет участват по един заместник-министър на труда и социалната политика, на финансите, на здравеопазването, на образованието и науката, на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта и на икономиката и енергетиката, определени от съответния министър.
Чл. 6
(1) Национално представителните организации на и за хора с увреждания, национално представителните организации на работниците и служителите, национално представителните организации на работодателите и Националното сдружение на общините в Република България се представляват в Националния съвет от по един упълномощен представител.
(2) В заседанията на Националния съвет могат да участват като наблюдатели и да предоставят становища при необходимост:
1. омбудсманът на Република България;
2. председателят на Комисията за защита от дискриминация;
3. изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане;
4. изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания;
5. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта;
6. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“;
7. председателят на Държавната агенция за закрила на детето;
8. управителят на Националния осигурителен институт;
9. управителят на Националната здравноосигурителна каса;
10. други еднолични органи на изпълнителната власт, както и членове на колегиални органи на изпълнителната власт, чиито правомощия са свързани с определянето и провеждането на държавната политика в областта на интеграцията на хората с увреждания.
(3) При невъзможност на лицата по ал. 2, т. 1 – 10 да присъстват на конкретно заседание те могат да упълномощават писмено друго длъжностно лице.
Чл. 6а
При невъзможност на членовете на съвета да присъстват на конкретно заседание те могат да оправомощават писмено свой заместник, който изразява становище по точките от дневния ред според компетентностите на съответната институция/организация.
Чл. 7
(1) Председател на Националния съвет е министърът на труда и социалната политика, а негови заместници са:
1. заместник-министър на труда и социалната политика и заместник-министър на здравеопазването;
2. представител на национално представителните организации на и за хора с увреждания, избран на ротационен принцип за срок две години.
(2) По изключение с решение на Националния съвет срокът по ал. 1, т. 2 може да бъде продължен с още две години.
(3) Председателят на Националния съвет:
1. представлява съвета пред всички органи и организации;
2. свиква и ръководи заседанията му;
3. утвърждава проекта на дневен ред за заседанията въз основа на внесените предложения;
4. определя секретар на Националния съвет, който е служител в администрацията на Министерството на труда и социалната политика;
5.
6. подписва протоколите от заседанията на Националния съвет.
(4) При отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от определен от него заместник-председател.
(5) Секретарят на Националния съвет:
1. осигурява дейността на Националния съвет в информационно, административно и техническо отношение;
2. организира изпращането на материалите за заседанията на Националния съвет на хартиен носител и/или по електронна поща;
3. организационно осигурява провеждането на заседанията на Националния съвет;
4. изготвя протоколите от заседанията на Националния съвет и води отчетност за становищата и решенията на Националния съвет;
5. съхранява архива на Националния съвет с 3-годишен срок, след което го предава в архива на Министерството на труда и социалната политика;
6. осигурява публикуването на необходимата информация за дейността на Националния съвет на Портала за консултативните съвети на Министерския съвет;
7. осигурява оперативното взаимодействие на Националния съвет с администрациите на органите на изпълнителната власт;
8. подпомага председателя на Националния съвет в неговата работа.
(6) При необходимост към Националния съвет по искане на членовете му се съставят помощни експертни групи или комисии.
Глава 4. КРИТЕРИИ ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ
Чл. 8
(1) Организациите на и за хората с увреждания и организациите на работодателите, които ще участват в Националния съвет и ще бъдат признати за национално представени, трябва да отговарят на следните общи критерии за национална представителност:
1. да са вписани като юридически лица по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел или по Закона за кооперациите най-малко пет години преди подаване на искането за признаване на представителност;
2. да имат уставни цели, задачи и дейности с национално значение в областта на интеграцията на хората с увреждания не по-малко от пет години считано от датата на вписването им като юридическо лице по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел или по Закона за кооперациите;
3. териториалните им структури да обхващат повече от 35 на сто от общините в страната.
4. да имат най-малко 5-годишен доказан опит в областта на подкрепата на хората с увреждания.
(2) Освен на общите критерии по ал. 1 национално представителните организации трябва да отговарят и на следните специфични критерии:
1. организациите на хора с увреждания да имат не по-малко от 1800 членове, от които не по-малко от 60 на сто да са хора с трайни увреждания и да бъдат регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност;
2. организациите на сляпо-глухи хора да имат не по-малко от 400 членове, от които не по-малко от 55 на сто да са хора с трайни увреждания, независимо от броя на териториалните им структури по общини;
3. организациите на малките хора да имат не по-малко от 150 членове, от които не по-малко от 50 на сто да са хора с трайни увреждания, независимо от броя на териториалните им структури по общини;
4. организациите на работодателите да имат не по-малко от 10 работодатели и не по-малко от 800 трудоустроени лица с увреждания;
5. организациите за хора с увреждания, предлагащи социални услуги за хора с увреждания, да обслужват не по-малко от 4500 лица годишно и да имат назначени не по-малко от 50 души специализиран персонал за обслужване на хора с увреждания;
6. родителските и професионалните организации за хора с увреждания да имат не по-малко от 500 членове за организация и не по-малко от 1500 членове за асоциация на организации.
(3) В случаите, когато едно физическо или юридическо лице членува в две или повече национално представителни организации или в организации, кандидатстващи за признаване на национална представителност, с изключение на организациите по ал. 2, т. 2, 3, 4 и 6 и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, за установяване наличието на критериите за представителност по ал. 2 това лице не се отчита при установяване на числения състав на нито една организация.
(4) Организациите на и за хората с увреждания и организациите на работодателите, които не отговарят поотделно на критериите за национална представителност по ал. 1 и 2, могат да се сдружават и да участват в Националния съвет като асоциации с общо национална представителност.
Чл. 9
(1) Организациите, които кандидатстват за национално представителни, подават чрез председателя на Националния съвет до Министерския съвет писмено заявление, в което посочват ЕИК (код по БУЛСТАТ), и прилагат следните документи:
1. удостоверение за първоначална съдебна регистрация;
2. удостоверение за актуално състояние, издадено от съда по регистрацията;
3. устав, с който организацията е регистрирана в съда, със заверен препис от протокола или решението за неговото приемане;
4. справка за дейността в областта на интеграцията на хората с увреждания;
5. списък на териториалните структури с имената на всички членове, включително имената и адресите на ръководителите, на хартиен и/или електронен носител;
6. справка на хартиен и/или електронен носител за числеността на членския състав на организацията към датата на кандидатстване, справка за броя на работодателите и на работещите трудоустроени лица с увреждания за организациите по чл. 8, ал. 2, т. 4;
7.
8. писмена декларация, в която се декларират видът на организацията по Закона за юридическите лица с нестопанска цел или по Закона за кооперациите, общият брой на всички членове, общият брой на членовете, които са хора с увреждания, общият брой на териториалните структури;
9. писмени доказателства по чл. 8, ал. 1, т. 2 и 4.
(2) Асоциациите на организациите на и за хора с увреждания, които кандидатстват за обща национална представителност в Националния съвет, представят протокол от заседание на органа за управление на асоциацията, подписан и подпечатан от членовете му, като се прилагат документите по ал. 1, т. 1 – 5 и 8.
(3) Организациите, които кандидатстват за първи път за национална представителност, подават документите по ал. 1 не по-късно от 31 март на текущата година.
(4) Организациите – членове на Националния съвет, подават документите за национална представителност в срок до три месеца преди изтичане на решението на Министерския съвет за признаването им за национално представителни.
Чл. 9а
(1) Министърът на труда и социалната политика назначава комисия за установяване на наличието на критериите за национална представителност.
(2) Комисията по ал. 1 може да изисква от съответната организация да представи допълнителна информация, свързана с документите по чл. 9, както и да организира извършването на проверки на място, когато това се налага. В тези случаи срокът за произнасяне по ал. 4 и по чл. 10, ал. 2 се удължава с времето, определено за предоставяне на допълнителна информация и/или за извършване на проверка.
(3) Комисията по ал. 1 представя на министъра на труда и социалната политика протокол за резултатите от проверката.
(4) Въз основа на резултатите от извършената проверка министърът на труда и социалната политика в тримесечен срок от постъпването на документите по чл. 9 внася в Министерския съвет доклад с проект на решение за признаване или за отказ за признаване на национална представителност.
Чл. 9б
(1) Проверки за наличието на критериите за национална представителност могат да се извършват и през периода, в който организацията е призната за национално представителна.
(2) Проверката се извършва по реда на чл. 9а.
Чл. 10
(1) Организациите на и за хората с увреждания и организациите на работодателите се признават за национално представителни от Министерския съвет по предложение на председателя на Националния съвет.
(2) Министерският съвет се произнася с решение за признаване или за отказ за признаване на национална представителност в срок три месеца от подаване на заявлението по реда на чл. 9, ал. 1.
(3) Решението, с което организациите на и за хората с увреждания, организациите на работодателите и асоциациите се признават за национално представителни, е за срок 3 години.
(4) Отказът на Министерския съвет да признае за представителна организация на хора с увреждания, организация за хора с увреждания или организация на работодателите се съобщава на заинтересуваната организация в 3-дневен срок от приемането му, която може да го обжалва пред Върховния административен съд.
(5) Министерският съвет отменя решението си за признаване на национална представителност, когато:
1. в резултат на проверките по чл. 9б се установи, че национално представителна организация не отговаря на критериите за национална представителност;
2. се установят документи с невярно съдържание;
3. организация по чл. 8, ал. 4 изпълни критериите за представителност и подаде заявление за признаване на национална представителност по реда на чл. 9.
Чл. 11
(1) Национално представителните организации на хора с увреждания, национално представителните организации за хора с увреждания, национално представителните организации на работодателите и асоциации могат да прекратят участието си в Националния съвет с писмено заявление до Министерския съвет, връчено чрез председателя на Националния съвет.
(2) Организациите, които са прекратили участието си в Националния съвет, могат да кандидатстват отново за национална представителност в него не по-рано от една календарна година след датата на прекратяване на участието с изключение на организациите по чл. 10, ал. 5, т. 3.
Глава 5. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА
Чл. 12
(1) Националният съвет провежда заседанията си най-малко веднъж на 3 месеца по приета годишна работна програма.
(2) Проектът на дневен ред за заседанията на Националния съвет се утвърждава от председателя въз основа на внесени предложения. Предложения може да прави всеки член на съвета с писмен доклад и проект на решение към него.
(3) Окончателният дневен ред се приема чрез гласуване при започване на заседанието. По точките от приетия дневен ред може да се приема и регламент за работата по тях.
(4) Писмени материали за заседанията на Националния съвет се предоставят на секретаря на съвета на хартиен носител и/или по електронна поща най-малко 5 работни дни преди датата на заседанието. При провеждане на извънредни заседания материалите се предоставят допълнително в рамките на един работен ден.
(5) Членовете на Националния съвет се уведомяват писмено от секретаря за мястото, деня, часа и проекта на дневен ред на заседанието най-малко 5 работни дни предварително. Поканата се придружава с всички материали по проекта на дневен ред на хартиен носител и/или по електронна поща..
(6) Членовете на Националния съвет са длъжни да уведомят своевременно секретаря за невъзможността си да участват в насроченото заседание.
(7) При невъзможност да участва в заседание всеки член на Националния съвет има право да внесе писмено становище по всяка точка от проекта на дневен ред, което се огласява при обсъждането.
(8) Извънредни заседания на Националния съвет се провеждат по предложения на председателя на Националния съвет или при писмено предложение на една трета от членовете на съвета.
Чл. 13
(1) Заседанията на Националния съвет са присъствени и неприсъствени.
(2) Присъствените заседания са редовни, когато в тях участват повече от половината от членовете на Националния съвет.
(3) Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите на заседанието членове на Националния съвет, като всяка институция и организация има право на един глас независимо от броя на нейните представители, участващи в заседанието.
(4) На заседанията могат да присъстват като наблюдатели експерти, поканени от членовете на Националния съвет.
(5) Неприсъствените заседания на Националния съвет се провеждат по изключение с оглед на получаване на становища и консултации от членовете на Националния съвет в спешен порядък, когато обективни обстоятелства налагат това.
(6) При провеждането на неприсъствено заседание материалите се изпращат по електронен път от секретаря на членовете на Националния съвет.
(7) Становищата и предложенията от членовете на Националния съвет се предоставят писмено и/или по електронен път до секретаря на съвета в срок до 10 работни дни от получаването на съответните материали.
(8) Материалите се считат за съгласувани без бележки, когато в срока по ал. 7 не е получено становище.
(9) Решенията на неприсъствените заседания се вземат със становищата на повече от половината от всички членове на Националния съвет.
(10) За всяко заседание на Националния съвет се води протокол, който се подписва от председателя и от секретаря и съдържа:
1. датата на провеждане на заседанието;
2. имената на участниците в заседанието и имената на отсъстващите членове на Националния съвет;
3. приетия дневен ред;
4. взетите решения от Националния съвет;
5. за всяко проведено гласуване и резултата от него се изброяват поименно гласовете „за“, „против“ и „въздържал се“ на всяка организация/институция;
6. основните позиции по обсъжданите въпроси, изразените от участващите в заседанието или огласени по реда на чл. 12, ал. 7, както и изявленията, направени с изрично искане за отразяване в протокола;
7. направените в хода на заседанието процедурни предложения, включително за гласуване по процедурен въпрос или по същество.
(11) Протоколите от заседанията на Националния съвет имат годишна номерация, изготвят се в срок до 10 работни дни от провеждането на заседанието и след подписването им от председателя и от секретаря се публикуват на Портала за консултативните съвети на Министерския съвет.
(12) Особените мнения при гласуването на решенията се представят в писмена форма в двудневен срок от провеждането на заседанието и са неразделна част от протокола.
(13) Председателстващият заседанието на Националния съвет изслушва и подлага на гласуване всяко направено процедурно предложение, включително предложенията за гласуване на решение по обсъждани на заседанието въпроси.
Чл. 14
(1) Националният съвет приема решения по обсъжданите въпроси. Решенията се вземат чрез гласуване по реда на чл. 13, ал. 3 или по реда на чл. 13, ал. 9.
(2)
(3) Всеки от участниците предприема действия за изпълнението му в рамките на своите правомощия.
(4) Председателят на Националния съвет чрез ресорния заместник министър-председател може да внася за обсъждане и решаване от Министерския съвет въпроси от общонационално значение, по които е постигнато споразумение и е взето решение.
Чл. 15
Министерството на труда и социалната политика осигурява организационно-техническото обслужване на дейността на Националния съвет.