Правилник за прилагане на Закона за ветераните от войните

Чл. 1

(1) С правилника се уреждат условията и редът за ползване правото на ветераните от войните на:

1. лекарствени продукти;

1а. медицинска и дентална помощ за всички дейности извън обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса;

2. отдих и лечение;

3. пътуване по железопътния, градския трамваен и тролейбусен транспорт, метрото и по автомобилния транспорт по утвърдените транспортни схеми;

4. социални услуги от системата на социалното подпомагане;

5. столовете за обществено хранене;

6. добавки към пенсията;

7. предоставяне на клубове за обществено-полезна патриотична дейност.

(2) На наследниците на починали ветерани от войните се предоставя еднократна целева помощ за погребение при смърт.

Чл. 2

(1) Ветерани от войните са лицата, които като военнослужещи и доброволци са взели непосредствено участие в бойни действия по време на война, водена от българската държава в защита на националните интереси и териториалната цялост на България.

(2) Ветерани от войните са и лицата, които като военнослужещи са взели непосредствено участие в бойни действия по време на война, водена от българската държава, в състава на поделенията на противовъздушната отбрана и военноморските сили.

Чл. 3

(1) Държавата и обществото са длъжни да полагат особени грижи за защита на моралните и социалните интереси, престижа и достойнството на ветераните от войните.

(2) При национални чествания и бележити годишнини държавните органи включват сред почетните гости представители на ветераните от войните.

Чл. 4

(1) Качеството „ветеран от войните“ се установява с удостоверение съгласно приложение № 1, а качеството „награден с Орден за храброст“ – с удостоверение съгласно приложение № 2. Удостоверенията се издават от Държавна агенция „Архиви“ и са безсрочни.

(2) Удостоверенията по ал. 1 се издават въз основа на заявление на заинтересуваното лице, подадено до председателя на Главното управление на архивите при Министерския съвет.

(3) Заявлението за издаване на удостоверенията по ал. 1 съдържа:

1. името, презимето и фамилията на молителя;

2. единния граждански номер (ЕГН);

3. адреса, на който да се изпрати удостоверението;

4. копие от първа страница на удостоверението за „ветеран от войните“ – само за притежателите на такова удостоверение;

5. наименованието на войсковата част, в която е служил заявителят – за лицата, които до влизането в сила на Закона за ветераните от войните не са имали качеството „ветеран от войните“.

(4) Лицата, на които е отказано издаването на удостоверение „ветеран от войните“ по реда на ал. 1 – 3, могат да установяват фактите и обстоятелствата по чл. 2 със заявление-декларация с нотариална заверка на подписа съгласно приложение № 3.

(5) За доказване на фактите и обстоятелствата в заявление-декларацията лицата по ал. 4 могат да прилагат уволнителен билет, лична карта, билет за отпуск, открити листове, командировъчни, медицински свидетелства и други документи, издадени от българските държавни институции, както и декларации от други участници във войните с нотариална заверка на подписа.

Чл. 5

(1) Ветераните от войните имат право на лекарствени продукти и на дентална помощ за всички дейности извън обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, по списък, утвърден от министъра на здравеопазването.

(2) Средствата за лекарствени продукти и за дентална помощ по ал. 1 са за сметка на държавния бюджет и се изплащат от Агенцията за социално подпомагане към министъра на труда и социалната политика.

(3) Лекарствените продукти се отпускат от всички аптеки в страната по рецепта на лекаря или на лекаря по дентална медицина по чл. 4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с Постановление № 119 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 45 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 57 от 2007 г.), след представяне на паспорт (лична карта) и удостоверението за “ветеран от войните”, издадено от Държавна агенция “Архиви”.

(4) Списъкът с лекарствените продукти и на денталната помощ по ал. 1 се актуализира при необходимост.

(5) Редът за предписване, отпускане и контрол на лекарствените продукти и на денталната помощ по ал. 1 се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика и министъра на отбраната.

Чл. 5а

(1) Ветераните от войните имат право на медицинска помощ за всички дейности извън обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, по ред и списък, утвърдени от министъра на здравеопазването.

(2) Редът и списъкът, по които ветераните получават медицинската помощ по ал. 1, се определят ежегодно с методика, утвърдена от министъра на здравеопазването.

(3) Медицинската помощ по ал. 1 е за сметка на държавния бюджет и се изплаща чрез бюджета на Министерството на здравеопазването.

Чл. 6

(1) Ветераните от войните имат право на отдих и лечение веднъж годишно в санаториумите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на здравеопазването, Националния осигурителен институт и на общините.

(2) Средствата за покриване стойността на храната, нощувките и лечението се осигуряват ежегодно от централния бюджет по бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, към които са санаториумите - бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството, и които осъществяват пряк контрол върху свързани с тях лица - търговски дружества и държавни предприятия.

(3) Необходимите средства по ал. 2 се предоставят от Министерството на финансите на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити на основание на изготвени разчети за действително извършени разходи.

(4) Правото на отдих и лечение в санаториумите по ал. 1 се ползва след издаване на талон-направление от личния лекар.

(5) При настаняване в съответния санаториум по ал. 1 ветераните представят паспорт (лична карта), удостоверение за “ветеран от войните” и талон-направление от личния лекар.

Чл. 7

(1) Ветераните от войните имат право да ползват почивната база на Министерството на отбраната по ред, определен от министъра на отбраната.

(2) Ветераните от войните имат право на 5 на сто от картите за почивка във военнопочивните домове през неактивния сезон.

(3) При ползване на картите за почивка във военнопочивната база ветераните от войните заплащат 25 на сто от стойността за храна и нощувка, а останалите 75 на сто са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

Чл. 8

(1) Ветераните от войните имат право на безплатно пътуване по железопътния транспорт в страната, както следва:

1. на неограничен брой пътувания в границите на областта, в която са регистрирани с постоянен адрес;

2. на пътуване веднъж годишно в страната, а носителите на „Орден за храброст“ – 3 пъти – отиване и връщане, по свободно избран маршрут.

(2) Пътуванията в границите на областта, в която ветераните от войните са регистрирани с постоянен адрес, се извършват срещу специално издадена от “БДЖ” - ЕАД, карта за безплатно пътуване на ветеран от войните, която съдържа данни за името на ползвателя, единния граждански номер, номерата на удостоверенията, издадени от Държавна агенция “Архиви”, и наименованието на областта по постоянен адрес на лицето. Картата е без снимка и се уважава след представяне на паспорт (лична карта) и на удостоверенията по чл. 4, ал. 1.

(3) Пътуванията в страната се извършват срещу издаден кредитен бланков билет за безплатно пътуване, в който се вписват началната и крайната гара и номерата на удостоверенията на съответния ветеран от войната. В удостоверенията по чл. 4, ал. 1 се вписват датата, маршрутът на пътуване и номерът на бланковия билет.

Чл. 9

(1) Ветераните от войните имат право на безплатно пътуване веднъж в годината, а носителите на „Орден за храброст“ – 3 пъти, по водния транспорт в страната – за отиване и връщане по свободно избран от тях маршрут.

(2) Пътуването по водния транспорт се извършва с бланков билет, издаден след представянето на паспорт (лична карта) и на удостоверенията по чл. 4, ал. 1.

(3) В удостоверенията се вписват датата, серията и номерът на бланковия билет, началният и крайният пункт на пътуването, а в бланковия билет – номерата на удостоверенията по чл. 4, ал. 1.

Чл. 10

Компенсирането на безплатните пътувания на ветераните от войните се извършва със средства от републиканския бюджет по ред, определен с наредба на министъра на финансите и министъра на транспорта.

Чл. 11

(1) Ветераните от войните имат право на безплатно пътуване по автомобилния транспорт в страната по утвърдените транспортни схеми, както следва:

1. на неограничен брой пътувания с автомобилния транспорт в границите на областта, в която са регистрирани с постоянен адрес;

2. на пътуване веднъж в годината с автомобилен транспорт по релации, в които няма железница, а за носителите на „Орден за храброст“ – 3 пъти, по свободно избран маршрут – отиване и връщане;

3. на неограничен брой пътувания по градския трамваен и тролейбусен транспорт, метрото и по автомобилния транспорт на основните градски линии във всички градове в страната.

(2) Предоставеното право на ветераните от войните за междуселищни пътувания в границите на областта, в която са регистрирани с постоянен адрес, се отнася за автобусните линии на територията на областта съгласно утвърдените транспортни схеми на обществения автомобилен транспорт.

(3) При сключването на договори между общинската администрация и превозвачите от частния автомобилен транспорт задължително се включват клаузи, даващи право на ветераните от войните да ползват и частния автотранспорт при условията на ползване на държавния и общинския транспорт.

Чл. 12

(1) Пътуването на ветераните от войните в границата на областта, в която са регистрирани с постоянен адрес, и в градския трамваен и тролейбусен транспорт, метрото и по автомобилния транспорт в страната се извършва срещу издадена абонаментна карта за безплатно пътуване по автомобилния транспорт.

(2) Абонаментната карта се издава по образец, утвърден от министъра на транспорта, срещу представено от лицето удостоверение за „ветеран от войните“. Картата е поименна, със снимка на лицето, и на нея се отбелязва областта, за която важи, както и наименованието на общината по постоянен адрес на лицето.

(3) Абонаментната карта се издава от определен от общината превозвач, който осъществява транспортното обслужване на населението в общината по постоянен адрес на ветерана. Когато транспортното обслужване се извършва от няколко превозвача, абонаментната карта се издава от този превозвач, който има преобладаващ дял в общия обем на превозите.

(4) Абонаментната карта се издава за 1 календарна година.

(5) Изгубена или унищожена абонаментна карта може да се замени еднократно през годината с дубликат.

(6) При промяна на постоянния адрес в друга област нова абонаментна карта може да бъде издадена след връщане на старата.

Чл. 13

Превозвачът води специален регистър за издадените карти, съдържащ трите имена на лицето, номера на удостоверението за „ветеран от войните“, датата и номера на издадената карта.

Чл. 14

Компенсирането на безплатните пътувания на ветераните от войните се извършва със средства от републиканския бюджет, предоставяни чрез общините. Тези средства ежегодно се разпределят между общините в зависимост от категорията им съразмерно на броя на ветераните от войните по списък, утвърден от министъра на финансите и министъра на транспорта.

Чл. 15

Компенсационните суми се предоставят на транспортните дружества по ред, установен в наредба на министъра на финансите и министъра на транспорта.

Чл. 16

(1) Ветераните от войните ползват с предимство услугите на домашния социален патронаж и на настаняването в домове за възрастни хора с увреждания и в домове за стари хора след представяне на удостоверение за “ветеран от войните” при условията и по реда, определени с Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, приет с Постановление № 243 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 38, 42 и 112 от 1999 г., бр. 30, 48 и 98 от 2000 г.; попр., бр. 100 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 19 и 97 от 2001 г., бр. 26, 46, 81 и 118 от 2002 г., бр. 40 от 2003 г., бр. 115 от 2004 г., бр. 31 и 103 от 2005 г., бр. 54 и 93 от 2006 г. и бр. 101 от 2007 г.).

(2) При ползване на услугите на домашния социален патронаж, при настаняване в домове за възрастни хора с увреждания или в домове за стари хора ветераните от войните заплащат 30 на сто от получаваната от тях пенсия или от сбора от пенсиите си без добавките, изплащани към тях. Останалата част от разходите е за сметка на бюджета на общината.

Чл. 17

(отменен)

Ветераните от войните, желаещи да постъпят в домове за възрастни хора, подават в общинската служба за социално подпомагане по местоживеене следните документи:

1. молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика;

2. медицинско удостоверение от районното здравно заведение по местоживеене на кандидата за общото му здравословно състояние, степен на подвижност и самообслужване, хронични заболявания;

3. медицинско удостоверение за психично състояние, издадено от районното психиатрично заведение или психиатричен кабинет;

4. две снимки;

5. документ за самоличност за справка;

6. копие от удостоверението за ветеран от войните за ползване на предимство.

Чл. 18

(1) Ветераните от войните могат да ползват столовете за обществено хранене на въоръжените сили, на държавните и общинските ведомства и учреждения при условията на работещите в тях работници и служители.

(2) За осигуряването на свободен достъп до столовете за обществено хранене вместо пропуск ветераните от войните показват удостоверението си за ветеран от войните.

Чл. 19

(1) Ветераните от войните получават към пенсията си месечна добавка в размер на социалната пенсия за старост.

(2) На ветераните от Отечествената война с първа, втора и трета група инвалидност, които получават военноинвалидна пенсия или пенсия за трудова злополука, освен добавката по ал. 1 се изплаща и месечна добавка в размер 50 на сто от социалната пенсия по Указ № 1611 от 1985 г. за увеличаване пенсиите на инвалидите от Отечествената война 1944 – 1945 г.

Чл. 20

(1) Лицата, придобили качеството на ветерани от войните след влизането в сила на Закона за ветераните от войните, подават молба с необходимите документи до териториалното поделение на Националния осигурителен институт за изплащане на съответните добавки по чл. 19 към пенсията им.

(2) Добавките се изплащат от датата на пораждане на правото, ако молбата с необходимите документи е постъпила в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едногодишен срок от тази дата.

(3) Когато молбата с необходимите документи е постъпила в териториалното поделение на Националния осигурителен институт след изтичане на едногодишния срок от пораждане на правото, съответните добавки се изплащат от датата на завеждане на молбата.

Чл. 21

(1) Министерството на отбраната и общините предоставят на ветераните от войните за безвъзмездно ползване клубове и създават други условия за осъществяване на тяхната общественополезна и патриотична дейност.

(2) Предоставянето на клубовете се урежда от Министерството на отбраната или от кметовете на общините, от една страна, и от централните или регионалните звена на Съюза на ветераните от войните, от друга страна.

Чл. 22

(1) При смърт на ветеран от войната по чл. 4, ал. 1 наследниците му имат право на еднократна целева помощ за погребение в размер 500 лв.

(2) Помощта по ал. 1 е за сметка на държавния бюджет и се изплаща от Агенцията за социално подпомагане към министъра на труда и социалната политика по последния адрес на починалия.

§ 1

„Месечната добавка към военноинвалидна пенсия или към пенсия за трудова злополука“ по смисъла на правилника е добавката, която се изплаща на ветераните от Отечествената война, получаващи военноинвалидна пенсия или пенсия за трудова злополука за страдания, придобити във връзка с участието им в Отечествената война 1944 – 1945 г. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2

Правилникът се приема на основание § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за ветераните от войните (ДВ, бр. 152 от 1998 г.)

§ 3

Издадените карти за пътуване на ветераните от войните за София важат и за областта.

§ 4

(1) Издадените удостоверения за „ветерани от войните“ на лицата по чл. 2 до влизането в сила на Закона за ветераните от войните са валидни до подменянето им с нови до 31 март 2000 г.

(2) Издадените удостоверения за „ветерани от войните“ на лицата, участвали в медицинския батальон в Корея по време на войната 1952 – 1954 г., на лицата, предложени от местни комисии чрез апарата на БКП, на граждани на бившия СССР, които живеят в Република България, както и на български граждани, взели участие в състава на Съветската армия във Великата отечествена война, са невалидни от 1 януари 1999 г.

§ 5

Лицата, които притежават удостоверение за „ветерани от войните“, издадени преди влизането в сила на Закона за ветераните от войните, и са получили отказ за издаване на удостоверението по чл. 3, ал. 2 от този закон, могат да обжалват отказа по реда на Закона за административното производство.

§ 6

Министерството на финансите осигурява необходимите финансови средства на Министерството на отбраната за издаването на удостоверенията по чл. 3, ал. 2 от Закона за ветераните от войните.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1

БЛАНКА 1 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министерство на отбраната УДОСТОВЕРЕНИЕ 2 УДОСТОВЕРЕНИЕ № ..... Централният военен архив – Велико Търново, удостоверява, че лицето ..... ..... ..... е взело участие в бойни действия по време на войната. Справка: Ф ....., оп ....., а.е. ...., л. .... Началник на Централния военен архив Дата ..... г. 3 Попълва се от притежателя Лична карта (паспорт) ..... № ..... издаден от ..... ..... Единен граждански № ..... живеещ в гр.(с.) ..... ..... ..... Подпис на притежателя на удостоверението 4 Записване на издадените билети за пътуване по железопътния (автомобилния) транспорт Година Ден, месец Билет № От гара До гара и обратно 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 5 Записване на издадените билети за пътуване по железопътния (автомобилния) транспорт Година Ден, месец Билет № От гара До гара и обратно 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 8 Отразяване на данни за санаториално и курортно лечение Година Място 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 6 Записване на издадените билети за пътуване по водния транспорт Година Ден, месец Билет № От пристанище До пристанище и обратно 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 9 Отразяване на данни за санаториално и курортно лечение Година Място 2011 2012 2013 2014 2015 7 Записване на издадените билети за пътуване по водния транспорт Година Ден, месец Билет № От пристанище До пристанище и обратно 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 10 Удостоверението е издадено на основание на Закона за ветераните от войните (ДВ, бр. 152 от 1998 г.). Удостоверението важи при представяне на лична карта (паспорт).

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1

БЛАНКА 1 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министерство на отбраната НАГРАДЕН С ОРДЕН ЗА ХРАБРОСТ УДОСТОВЕРЕНИЕ 2 УДОСТОВЕРЕНИЕ № ..... Централният военен архив – Велико Търново, удостоверява, че лицето ..... ..... е наградено с орден за храброст. Справка: Ф. ...., оп. ...., а.е. ...., л. .... Началник на Централния военен архив ..... Дата ..... г. 3 Попълва се от притежателя Лична карта (паспорт) ....., № ....., издаден от ....., на ....., Единен граждански № ....., Живеещ в гр. (с.) ..... ..... ..... Подпис на притежателя на удостоверението: 4 Записване на издадените билети за пътуване по железопътния (автомобилния) транспорт Година Ден, месец Билет № От гара До гара и обратно 1999 2000 2001 2002 5 Записване на издадените билети за пътуване по железопътния (автомобилния) транспорт Година Ден, месец Билет № От гара До гара и обратно 2003 2004 2005 6 Записване на издадените билети за пътуване по железопътния (автомобилния) транспорт Година Ден, месец Билет № От гара До гара и обратно 2006 2007 2008 7 Записване на издадените билети за пътуване по железопътния (автомобилния) транспорт Година Ден, месец Билет № От гара До гара и обратно 2009 2010 2011 2012 10 Записване на издадените билети за пътуване по водния транспорт Година Ден, месец Билет № От гара До гара и обратно 1999 2000 2001 2002 8 Записване на издадените билети за пътуване по железопътния (автомобилния) транспорт Година Ден, месец Билет № От гара До гара и обратно 2012 2013 2014 2015 11 Записване на издадените билети за пътуване по водния транспорт Година Ден, месец Билет № От гара До гара и обратно 2003 2004 2005 9 Записване на издадените билети за пътуване по железопътния (автомобилния) транспорт Година Ден, месец Билет № От гара До гара и обратно 2015 12 Записване на издадените билети за пътуване по водния транспорт Година Ден, месец Билет № От гара До гара и обратно 2006 2007 2008 13 Записване на издадените билети за пътуване по водния транспорт Година Ден, месец Билет № От гара До гара и обратно 2009 2010 2011 2012 16 Отразяване на данни за саниториално и курортно лечение Година Място 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 14 Записване на издадените билети за пътуване по водния транспорт Година Ден, месец Билет № От гара До гара и обратно 2013 2014 2015 17 Отразяване на данни за саниториално и курортно лечение Година Място 2011 2012 2013 2014 2015 15 Записване на издадените билети за пътуване по водния транспорт Година Ден, месец Билет № От гара До гара и обратно 2015 18 Удостоверението е издадено на основание на Закона за ветераните от войните (ДВ, бр. 152 от 1998 г.). Удостоверението важи при представяне на лична карта (паспорт). МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ за търсене и спасяване по море, 1979 (Ратифицирана със закон, приет от XXXVIII Народно събрание на 12 май 1999 г. – ДВ, бр. 47 от 1999 г. В сила от 7 август 1999 г.) Страните по конвенцията, като отбелязаха голямото значение, отдадено в редица конвенции на оказването на помощ на хора, изпаднали в бедствено положение по море, и на предприемането на надлежни и ефикасни мерки за наблюдение на корабите от брега и организирането на операции за търсене и спасяване от всяка крайбрежна държава, като разгледаха Препоръка 40, приета от Международната конференция за защита на човешкия живот на море, 1960, която признава необходимостта от координирането на дейностите на редица междуправителствени организации по осигуряване безопасността по море и във въздушното пространство над него, в желанието си да развиват и поощряват тези дейности чрез създаване на международен план за търсене и спасяване по море, който да отговаря на потребностите на морския трафик в дейността по спасяване на хора, изпаднали в бедствено положение по море, и в стремежа си да поощряват сътрудничеството между организациите за търсене и спасяване по целия свят и между участниците в операции за търсене и спасяване по море, се споразумяха за следното: Член I Общи задължения по конвенцията Страните се задължават да предприемат всички законодателни или други подходящи мерки, необходими за изпълнението на конвенцията и нейното приложение, което е неразделна част от конвенцията. Освен ако специално не е предвидено друго, всяко позоваване на конвенцията означава едновременно позоваване и на приложението ѝ. Член II Други международни договори и тълкувания (1) Нищо в тази конвенция няма да попречи на кодификацията и развитието на морското право на Конференцията по морско право на Организацията на обединените нации, свикана в съответствие с Резолюция 2750 (XXV) на Общото събрание на Организацията на обединените нации, нито на настоящи или бъдещи претенции и правни позиции, на която и да е държава по въпросите на морското право и относно характера и пределите на юрисдикцията на крайбрежната държава и на държавата на флага (знамето). (2) Нито една от разпоредбите на тази конвенция няма да се тълкува в ущърб на задълженията или правата на корабите, предвидени в други международни актове. Член III Изменения (1) В тази конвенция могат да бъдат внасяни изменения чрез всяка една от процедурите, предвидени в точки (2) или (3), (2) Изменения след разглеждане в Международната морска организация (наименувана „организация“): а. всяко изменение, предложено от дадена страна и предадено на генералния секретар на организацията (наименуван „генерален секретар“), или всяко изменение, чието внасяне генералният секретар счете за необходимо вследствие внасяне на изменения в съответстваща разпоредба на приложение 12 на Конвенцията за международната гражданска авиация, ще се разпраща до всички членове на организацията и до всички страни не по-малко от шест месеца преди разглеждането му от Комитета по морска безопасност при организацията; b. страните, независимо дали са членове на организацията или не, имат право на участие в работата на Комитета по морска безопасност при разглеждане и одобрение на измененията; c. измененията се одобряват с мнозинство две трети от страните, присъствали и гласували в Комитета за морска безопасност, при условие че по време на приемане на изменението присъстват поне една трета от страните; d. измененията, приети в съответствие с точка (c), се изпращат от генералния секретар до всички страни за приемане. e. изменението на член от конвенцията или на т. 2.1.4, 2.1.5, 2.1.7, 2.1.10, 3.1.2 или 3.1.3 от приложението се счита за прието в деня, в който генералният секретар получи документ за неговото приемане от две трети от страните; f. изменение на приложението, но не и на т. 2.1.4, 2.1.5, 2.1.7, 2.1.10, 3.1.2 или 3.1.3 се счита за прието след изтичане на една година от датата, на която то е било изпратено на страните за приемане. Ако в течение на указания срок повече от една трета страни заявят на генералния секретар, че възразяват против това изменение, то се счита за неприето; g. изменение на член от конвенцията или на т. 2.1.4, 2.1.5, 2.1.7, 2.1.10, 3.1.2 или 3.1.3 на приложението влиза в сила: (i) за тези страни, които са го приели след изтичане на шест месеца от деня, в който то се счита за прието; (ii) за тези страни, които са го приели след изпълнение на условията, упоменати в подточка (e), и преди влизането в сила на изменението, към датата на влизане на изменението в сила; (iii) за тези страни, които са го приели след датата на влизане в сила на изменението, след изтичане на 30 дни от датата на предаване на съхранение на документа за неговото приемане; h. изменение на приложението, но не и на т. 2.1.4, 2.1.5, 2.1.7, 2.1.10, 3.1.3 и 3.1.2 влиза в сила за всички страни с изключение на онези, които са направили заявление съгласно подточка (f) за това, че те възразяват против такова изменение и не оттеглят това заявление след изтичане на шест месеца от тази дата, в която то се счита за прието. Обаче до установената дата на влизане в сила на изменението всяка страна може да уведоми генералния секретар за това, че тя освобождава себе си от задължението да изпълнява изискванията на такова изменение в течение на срок, непревишаващ една година, начиная от деня на влизането му в сила, или за по-продължителен срок, който може да бъде установен с мнозинство от две трети на страните, присъстващи и гласуващи в Комитета по морска безопасност по време на приемане на изменението. (3) Изменение чрез свикване на конференция: a. по молба на страна, поддържана поне от една трета от страните, организацията свиква конференция на страните за разглеждане изменението на конвенцията. Предложените изменения се изпращат от генералния секретар до всички страни не по-късно от шест месеца до тяхното разглеждане на конференцията; b. измененията се одобряват на такава конференция с мнозинство от две трети присъстващи и гласували страни при условие, че по време на приемане на измененията присъстват не помалко от една трета от страните. По такъв начин изменения се изпращат от генералния секретар на всички страни за приемане; c. ако конференцията не приеме друго решение, изменението се счита за прието и влиза в сила в съответствие с реда, конкретно посочен в подточките (e), (f), (g) и (h) на точка (2), при това позоваването на подточка (h) на точка (2) на Комитета по морска безопасност, разширена съгласно подточка (в) на точка (2), означава позоваване на конференцията. (4) Всяко заявяване за приемане на изменение или на възражения против него или всяко уведомяване, направено съгласно подточка (h) на точка (2), се представя в писмен вид пред генералния секретар, който уведомява всички страни за всяко такова представяне и за датата на неговото получаване. (5) Генералният секретар уведомява държавите за влизащите в сила изменения, за датата на влизане в сила на всяко изменение. Член IV Подписване, ратификация, приемане, утвърждаване и присъединяване (1) Конвенцията е открита за подписване в седалището на организацията от 1 ноември 1979 г. до 31 октомври 1980 г. и след тази дата остава открита за присъединяване. Държавите могат да станат страни на конвенцията чрез: a. подписване без уговорки за ратификация, приемане или утвърждаване; b. подписване с уговорка за ратификация, приемане или утвърждаване, с последваща ратификация, приемане или утвърждаване; c. присъединяване. (2) Ратифициране, приемане, утвърждаване или присъединяване се осъществяват чрез депозиране на съответен документ на генералния секретар. (3) Генералният секретар уведомява държавите за всяко подписване или депозиране на документа за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване и за датата на депозиране. Член V Влизане в сила (1) Конвенцията влиза в сила след изтичане на 12 месеца от датата, на която 15 държави станат нейни страни в съответствие с чл. IV. (2) Конвенцията влиза в сила за държавите, които я ратифицират, приемат, утвърдят или се присъединят към нея в съответствие с чл. IV, след изпълнение на условието, предписано в точка (1), но преди влизането ѝ в сила, на датата на влизането ѝ в сила. (3) За държавите, които ратифицират, приемат, утвърдят конвенцията или се присъединяват към нея след датата на влизането ѝ в сила, конвенцията влиза в сила 30 дни от датата на предаване на документа в съответствие с чл. IV. (4) Всеки документ за ратификация, приемане, утвърждаване, или присъединяване, депозиран след датата на влизане в сила на което и да е изменение към тази конвенция в съответствие с чл. III, се отнася към конвенцията заедно с това изменение и конвенцията с изменението влиза в сила за държавата, предала такъв документ, след изтичането на 30 дни от датата на неговото депозиране. (5) Генералният секретар уведомява държавите за датата на влизане в сила на конвенцията. Член VI Денонсиране (1) Конвенцията може да бъде денонсирана от всяка страна по всяко време след изтичане на пет години от датата на влизане на конвенцията в сила за тази страна. (2) Денонсирането се осъществява чрез предаване на документ за денонсиране на генералния секретар, който уведомява държавите за всеки получен документ за денонсиране и за датата на получаването му, а също така за датата на влизане в сила на такова денонсиране. (3) Денонсирацията влиза в сила след изтичането на една година от датата, в която генералният секретар получи документа за денонсирация, или след изтичане на по-голям срок, указан в този документ. Член VII Депозиране и регистрация (1) Конвенцията се депозира при генералния секретар, който изпраща заверени копия на държавите. (2) Веднага след влизането на конвенцията в сила генералният секретар предава текста ѝ на генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистрация и публикуване в съответствие с чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации. Член VIII Езици Конвенцията е съставена в единичен екземпляр на китайски, английски, френски, руски и испански език, при това всички текстове са еднакво автентични. Официални преводи на арабски, немски и италиански език ще бъдат подготвени и депозирани за съхранение заедно с подписания оригинал. Съставена в Хамбург на двадесет и седми април, хиляда деветстотин седемдесет и девета година. В удостоверение на това долуподписаните, надлежно упълномощени от своите правителства, подписаха тази конвенция. Приложение 1 Глава I Термини и определения 1.1. Използването на изявително наклонение (трябва да) в приложението показва, че се отнася за разпоредби, еднаквото прилагане на които от всички страни е задължително в интерес на защитата на човешкия живот по море. 1.2. Използването на условно наклонение (следва да) в приложението показва, че се отнася за разпоредби, еднаквото прилагане на които от всички страни се препоръчва в интерес на защитата на човешкия живот по море. 1.3. Изредените по-долу термини се използват в приложението със следното съдържание: 1) „Район за търсене и спасяване“. Район с определени размери, в който се осигурява търсене и спасяване. 2) „Спасително-координационен център“. Орган, отговорен за организацията на ефективно търсене и спасяване и за координация на провежданите операции за търсене и спасяване в района за търсене и спасяване. 3) „Спасителен подцентър“. Орган, подчинен на спасително-координационния център и създаден в помощ на последния в определена част от района за търсене и спасяване. 4) „Брегова наблюдателна станция“. Брегова стационарна или подвижна станция, предназначена за наблюдение безопасността на корабите в крайбрежните води (райони). 5) „Спасителна единица“. Единица, окомплектована с обучен персонал и снабдена с оборудване, пригодена за бързо провеждане на операции за търсене и спасяване. 6) „Командир на мястото на действие“. Капитанът на спасителната единица, назначен за координация на операциите за търсене и спасяване в границите на конкретна зона за търсене. 7) „Координатор за надводно търсене“. Кораб, различен от спасителна единица, назначен за координация на операциите за търсене и спасяване по повърхността в границите на конкретна зона за търсене. 8) „Авариен стадий“. Общ термин, означаващ в зависимост от случая стадий на неопределеност, тревога или бедствие. 9) „Стадий на неопределеност“. Обстановка, при която съществува неопределеност за безопасността на кораба и намиращите се на борда му хора. 10) „Стадий на тревога“. Обстановка, при която съществува опасност за кораба и намиращите се на борда му хора. 11) „Стадий на бедствие“. Обстановка, при която съществува обоснована увереност, че кораб или човек е изложен на сериозна и непосредствена опасност и се нуждае от незабавна помощ. 12) „Приводняване“. Прилага се за въздухоплавателно средство, извършващо принудително кацане на повърхността на водата. Глава 2 Организация 2.1. Мероприятия за осигуряване и координация на търсенето и спасяването 2.1.1. Страните трябва да осигуряват предприемането на необходимите мерки с цел осигуряването на надлежно търсене и спасяване на хора, търпящи бедствие в морето около тяхното крайбрежие. 2.1.2. Страните трябва да изпращат на генералния секретар информация за своята организация за търсене и спасяване и впоследствие за съществените ѝ изменения, включително сведения за: 1) националната служба за морско търсене и спасяване; 2) местонахождението на създадените спасително-координационни центрове, номерата на телефоните и телексите им и районите на тяхната отговорност; и 3) главните налични спасителни единици на тяхно разположение. 2.1.3. Генералният секретар в подходяща форма трябва да предава на всички страни информация, указана в т. 2.1.2. 2.1.4. Всеки район за търсене и спасяване трябва да се установява със съглашение между съответните страни. Генералният секретар трябва да бъде уведомяван за такова съглашение. 2.1.5. В случай на непостигане на съгласие между съответните страни за точните граници на района за търсене и спасяване тези страни трябва да предприемат всички възможни усилия за достигане на съгласие за съответни мерки, според които в такава зона се осигурява равностойна обща координация за търсене и спасяване. Генералният секретар трябва да се уведомява за такива мерки. 2.1.6. Генералният секретар трябва да уведомява всички страни за съглашението и мерките, упоменати в т. 2.1.4 и 2.1.5. 2.1.7. Разграничаването на районите за търсене и спасяване няма отношение към определянето на каквито и да са граници между държавите и не трябва да им нанася ущърб. 2.1.8. Страните следва да организират работата на своите служби за търсене и спасяване по такъв начин, че да могат незабавно да отговарят на повикване при бедствие. 2.1.9. При получено съобщение за това, че лице търпи бедствие на море в район, в който страна осигурява обща координация на операциите за търсене и спасяване, съответстващите власти на тази страна незабавно трябва да предприемат мерки за оказване на всякаква възможна помощ. 2.1.10. Страните трябва да осигуряват оказването на помощ на всяко лице, търпящо бедствие в морето. Те трябва да осигуряват това независимо от националната принадлежност или статуса на такова лице или обстоятелства, при които то е било открито. 2.2. Координация на средствата за търсене и спасяване 2.2.1. Страните трябва да осигуряват координация на средствата, които са необходими за търсене и спасяване край техните брегове. 2.2.2. Страните трябва да създават национален орган за обща координация на търсенето и спасяването. 2.3. Създаване на спасително-координационни центрове и спасителни подцентрове 2.3.1. За осигуряване изискванията на точки 2.2.1 и 2.2.2 страните трябва да създават спасително-координационни центрове за търсене и спасяване и по свое усмотрение спасителни подцентрове. 2.3.2. Компетентните органи на всяка страна трябва да определят района, за който отговаря спасителният подцентър. 2.3.3. Всеки спасително-координационен център и спасителен подцентър, създадени в съответствие с т. 2.3.1, трябва да имат надлежни средства за получаване съобщение за бедствие чрез брегова радиостанция или по друг път. Всеки такъв център или подцентър също така трябва да има надлежни средства за връзка със своите спасителни единици и съответно със спасително-координационните центрове или спасителните подцентрове в съседните райони. 2.4. Назначаване на спасителните единици 2.4.1. Страните трябва да назначават: 1) в качество на спасителни единици държавни или други подходящи обществени или частни служби или техни подразделения с подходящо месторазположение и надлежно съоръжени; или 2) в качеството на елементи на организация за търсене и спасяване държавни или други подходящи обществени или частни служби или техни подразделения, които не са подходящи за назначаване като спасителни единици, но които могат да участват в операции за търсене и спасяване и трябва да им определят функции като такива елементи. 2.5. Осигуряване и оборудване на спасителните единици 2.5.1. Всяка спасителна единица трябва да се осигурява и оборудва със съответстващи на задачите ѝ средства. 2.5.2. Всяка спасителна единица следва да има средства за бърза и надеждна връзка с другите спасителни единици или елементи, заети със същите операции. 2.5.3. Общият характер на аварийното оборудване, съдържащо се в контейнерите или пакетите, предназначени за пускане към оцелелите живи хора, следва да се обозначават с помощта на цветен код в съответствие с т. 2.5.4, печатни знаци и разбираеми символи, ако има такива. 2.5.4. Цветното обозначение, съдържащо се в подлежащите на пускане контейнери и пакети с аварийно оборудване, следва да бъде изпълнено във вид на цветни ивици, оцветени в съответствие със следния код: 1) червена ивица – медикаменти и средства за оказване на първа медицинска помощ; 2) синя ивица – продоволствия и вода; 3) жълта ивица – одеяла и защитни дрехи; 4) черна ивица – различно снабдяване, като нагревателни уреди, брадви, компаси, кухненска посуда. 2.5.5. Ако в един и същ контейнер или пакет се пускат предмети с различно предназначение, следва да се използва комбинирано цветно обозначение. 2.5.6. Във всеки от подлежащите на пускане контейнери или пакети следва да се влага инструкция за ползването на съдържащото се в тях аварийно оборудване. Инструкциите следва да са напечатани на английски език и поне на два други езика. Глава 3 Сътрудничество 3.1. Сътрудничество между държавите 3.1.1. Страните трябва да координират работата на своите организации за търсене и спасяване и при необходимост следва също така да координират своите операции за търсене и спасяване с тези на съседните държави. 3.1.2. Ако друго не е уговорено между заинтересуваните държави, страните следва да разрешават при условие, че се спазват националните закони и правила незабавно влизане в своето териториално море или на своята територия, или пък във въздушното пространство над тях на спасителна единица на други страни единствено с цел търсене мястото на морски произшествия и за спасяване на хора, оцелели след такива произшествия. В такива случаи операциите за търсене и спасяване трябва да се координират, доколкото това е практически осъществимо, от съответния спасително-координационен център на страната, разрешила влизането, или от друг орган, посочен от тази страна. 3.1.3. Ако друго не е уговорено между заинтересуваните държави, органите на страната, която иска спасителните ѝ единици да бъдат допуснати в териториалното море или на територията, или пък във въздушното пространство над тях на друга страна изключително с цел търсене мястото на морски произшествия и спасяване на хора, оцелели след такива произшествия, трябва да предават молба с уточнени пълни сведения за заплануваната мисия и необходимостта от нея до спасително-координационен център на тази друга страна или на друг орган, назначен от тази страна. 3.1.4. Компетентните органи на страните трябва да: 1) потвърдят незабавно получаването на такава молба; 2) посочат възможно в най-кратък срок условията, ако има такива, при които може да бъде предприета планираната операция. 3.1.5. Страните следва да се споразумяват със съседните държави за условията за допускане на свои спасителни единици в териториалното море или на територията на всяка една от тях, или във въздушното им пространство. В тези съглашения следва да се предвиждат указания, спомагащи бързото допускане на такива единица при минимални формалности. 3.1.6. Всяка страна следва да упълномощи своите спасително-координационни центрове: 1) да искат от други спасително-координационни центрове всякаква налагаща се помощ, включително кораби, въздухоплавателни средства, персонал или оборудване; 2) да дават разрешение за влизане в своето териториално море или на територията си, или пък във въздушното пространство над тях на такива кораби, въздухоплавателни средства, персонал или оборудване; 3) да предприемат пред митническите, емиграционните и другите власти необходимите мерки за ускоряване на влизането. 3.1.7. Всяка страна следва да упълномощава своите спасително-координационни центрове да оказват помощ на други спасително-координационни центрове по тяхна молба, включително помощ с кораби, въздухоплавателни средства, персонал или оборудване. 3.1.8. Страните следва да встъпват в съглашения за търсене и спасяване със съседните държави за обединяване на възможностите, установяване на общи процедури за провеждане на съвместни тренировки и учения, периодична проверка на международните канали за връзка, обмяна на визити между персонала на спасително-координационните центрове и обмяна на информация за търсенето и спасяването. 3.2. Координация на действията с въздухоплавателните служби 3.2.1. Страните трябва да осигуряват, доколкото е възможно, тясна координация между морските и въздухоплавателните служби с цел провеждане на най-действено и ефективно търсене и спасяване в своите райони за търсене и спасяване и въздушното пространство над тях. 3.2.2. Всяка страна, когато това е практически осъществимо, следва да обединява спасително-координационните центрове и подцентрове за морски и въздушни нужди. 3.2.3. Когато се създават отделни морски и въздушни спасително-координационни центрове или спасителни подцентрове за обслужване на един и същ район, съответната страна трябва да осигури възможно най-тясна координация на действията на тези центрове и подцентрове. 3.2.4. Страните, доколкото това е практически осъществимо, трябва да осигуряват използването на спасителните единици на морските и въздушните служби чрез общи процедури. Глава 4 Подготвителни мероприятия 4.1. Изисквания, предявявани към информацията 4.1.1. Всеки спасително-координационен център и спасителен подцентър трябва да разполага с актуална информация за операциите за търсене и спасяване в своя район, включително информация, отнасяща се: 1) за спасителните единици и бреговите станции за наблюдение; 2) за всякакви други обществени или частни източници, включително превозните средства и запасите от гориво, които е възможно да бъдат полезни при операции за търсене и спасяване; 3) средства за връзка, които могат да бъдат използвани в операции за търсене и спасяване; 4) названия, телеграфни и телексни адреси, номера на телекси и телефони на морски агенти, консулски власти, международни организации и други органи, които могат да окажат помощ за получаването на важна за корабите информация; 5) местонахождението, позивните или приетите в морската подвижна служба опознавателни сигнали, часовете на работа и използваните честоти на всички радиостанции, които могат да бъдат привлечени в операции за търсене и спасяване; 6) местонахождението, позивните или приетите в морската подвижна служба опознавателни сигнали, часовете на работа на всички радиостанции, които предават метеорологични сведения и предупреждения за района за търсене и спасяване; 7) местонахождението на службите, носещи радиовахта, часовете им на работа и дежурните честоти; 8) обектите, които могат да бъдат по погрешка приети за останки от корабокрушение, чието местонахождение не е било по-рано установено или за които не е имало сведения; 9) мястото на складираното аварийно имущество, подлежащо на използване чрез пускане от въздуха. 4.1.2. Всеки спасително-координационен център и спасителен подцентър следва да има възможност свободно да ползва информация, отнасяща се до местоположението, курса, скоростта, а също така позивните или опознавателните данни на корабните радиостанции на корабите, намиращи се в тяхната зона, които могат да окажат помощ на корабите или хората, търпящи бедствие по море. Такава информация трябва да се намира или в спасително-координационния център, или трябва да бъде леснодостъпна в случай на необходимост. 4.1.3. Всеки спасително-координационен център и спасителен подцентър трябва да разполага с едромащабна карта с цел нагледност на обстановката и нанасянето върху нея на информация за операциите за търсене и спасяване в своя район. 4.2. Оперативни планове и инструкции 4.2.1. Всеки спасително-координационен център и спасителен подцентър трябва да съставят или да имат подробни планове или инструкции по провеждането на операции за търсене и спасяване в своя район. 4.2.2. В тези планове и инструкции трябва да е определен редът за обслужване и снабдяване с горива във възможна степен на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и автотранспорт, заети в операции за търсене и спасяване, включително и онези, предоставени от други държави. 4.2.3. Плановете или инструкциите следва да съдържат подробни сведения за действията, които трябва да предприемат участниците в операциите за търсене и спасяване в района, включително сведения за: 1) начина за провеждане на операции за търсене и спасяване; 2) използването на наличните системи и средства за свръзка; 3) действия, предприемани съвместно с други спасително-координационни центрове или съответни подцентрове; 4) начините за аварийно оповестяване на корабите в морето и въздухоплавателните средства; 5) задълженията и правата на персонала, назначен за провеждане на операции за търсене и спасяване; 6) възможното прегрупиране на средствата, което може да бъде предизвикано от метеорологични или други условия; 7) начините за получаване необходимата информация за операцията за търсене и спасяване, като: известия до мореплавателите, метеосводки, прогнози за времето и състоянието на морето; 8) начините за получаване от други спасително-координационни центрове или съответни подцентрове, ако е необходимо, такава помощ, включително кораби, въздухоплавателни средства, персонал и оборудване; 9) начините за насочване спасителните съдове или други плавателни съдове към търпящите бедствие; 10) начините за насочване на търпящото бедствие въздухоплавателно средство към надводен кораб за принудително приводняване. 4.3. Готовност на спасителните единици 4.3.1. Всяка назначена спасителна единица трябва да се намира в състояние на готовност, съответстваща на задачите ѝ, и следва да информира съответния спасително-координационен център или спасителен подцентър за своето състояние на готовност. Глава 5 Ред за провеждане на операции 5.1. Информация за аварийните състояния 5.1.1. Страните трябва да осигуряват непрекъснато носене на радиовахти на международните честоти за бедствие, когато това се счита за практически възможно и необходимо. При получаване сигнал или съобщение на честотата на бедствие бреговата радиостанция трябва да: 1) уведоми незабавно съответния спасително-координационен център или спасителен подцентър; 2) препредава по радио на корабите в необходимия обем получените сведения на една или няколко международни честоти за бедствие или на която и да е друга подходяща честота; 3) предхожда такива предавания със съответните автоматични сигнали за бедствие, освен ако това не е направено предварително; 4) предприема такива последващи действия, които са разрешени от компетентните власти. 5.1.2. Които и да са власти или подразделения на организация за търсене и спасяване, които предполагат, че даден кораб се намира в аварийно състояние, следва да предадат възможно най-бързо всички данни, с които разполагат, на съответния спасително-координационен център или спасителен подцентър. 5.1.3. Спасително-координационните центрове и спасителните подцентрове при получаване данни за кораб, намиращ се в аварийно състояние, незабавно трябва да анализират тези данни, трябва да определят степента на аварийност на стадия в съответствие с точка 5.2, както и мащаба на необходимата операция. 5.2. Аварийни стадии 5.2.1. За оперативни цели трябва да се различават следните аварийни стадии: 1) Стадии на неопределеност: 1.1) когато е било съобщено, че кораб не е пристигнал в мястото на назначение в определен срок; или 1.2) когато кораб не е предал поредното очаквано съобщение за местоположението си или за безопасността на корабоплаването. 2) Стадии на тревога: 2.1) когато след стадия на неопределеност опитите да се установи връзка с кораб не са дали резултат и запитванията, адресирани към други съответни източници, са били безуспешни; или 2.2) когато е била получена информация за това, че експлоатационната надеждност на кораба е нарушена, но не в такава степен, че да е възможно бедствено положение. 3) Стадии на бедствие: 3.1) когато е получена достоверна информация за това, че кораб или лице е застрашено от сериозна и неизбежна опасност и се нуждае от незабавна помощ; 3.2) когато след стадия на тревога по-нататъшните опити да се установи връзка с кораба или безуспешни запитвания на голямо количество източници показват, че корабът търпи бедствие; или 3.3) когато получената информация показва, че експлоатационната надеждност на кораб е нарушена до такава степен, че е вероятно наличие на бедствено състояние. 5.3. Ред за действие на спасително-координационните центрове и спасителните подцентрове по време на аварийни стадии 5.3.1. След обявяване стадий на неопределеност спасително-координационният център или съответно спасителният подцентър трябва да организира събирането на сведения, да установи намира ли се кораб в безопасност или ще обяви стадий на тревога. 5.3.2. След обявяване стадий на тревога спасително-координационният център, съответно спасителният подцентър, трябва да запита разширен брой източници за изчезналия съд. Трябва да оповести съответните служби за търсене и спасяване и трябва да пристъпи към описаните в т. 5.3.3 действия в зависимост от конкретния случай. 5.3.3. След обявяване стадий на бедствие спасително-координационният център или съответно спасителният подцентър трябва да: 1) пристъпва към действия в съответствие с мерките, изложени в т. 4.2; 2) определя при необходимост степента на неопределеност за местонахождението на плавателния съд в размерите на района, в чиито граници следва да се извършва търсене; 3) уведомява, ако е възможно, корабособственика или неговия агент и го държи в течение за събитията; 4) уведомява други спасително-координационни центрове или спасителни подцентрове, чиято помощ може да бъде необходима или може да имат отношение към операцията; 5) търси в начален период всякаква помощ от въздухоплавателни средства, кораби или служби, които не са включени в организацията за търсене и спасяване, чиято помощ може да е полезна, отчитайки, че при бедствие в океанските райони намиращите се в близост кораби са важен елемент при операция за търсене и спасяване; 6) съставя въз основа на данните общ план за провеждане на операциите и го съобщава на органите, назначени в съответствие с т. 5.7 и 5.8 за ръководство; 7) внася необходимите изменения в ръководството, както е упоменато вече в т. 5.3.3.6; 8) уведомява съответните консулски или дипломатически представители или ако в инцидента е попаднал емигрант или интернирано лице – компетентната международна организация; 9) уведомява властите, занимаващи се с разследване на аварията, ако това се изисква; 10) уведомява всяко въздухоплавателно средство, кораб или други служби, упоменати в т. 5.3.3.5, в консултация с органите, назначени в съответствие с т. 5.7 или 5.8, когато помощта им повече не е необходима. 5.3.4. Начало на операция за търсене и спасяване на кораб, чието местонахождение е неизвестно. 5.3.4.1. В случай на обявяване на авариен стадий на кораб, чието местонахождение е неизвестно, трябва да се извършва следното: 1) когато спасително-координационен център или спасителен подцентър е уведомен за съществуването на авариен стадий, но не знае дали други центрове предприемат надлежни мерки, той поема отговорността за вземане на такива мерки и трябва да се консултира със съседни центрове с цел определяне на център, който незабавно би поел отговорността за по-нататъшни действия; 2) ако между заинтересуваните центрове не е уговорено друго, трябва да се назначи този център, който отговаря за района, в който се е намирал корабът при неговото последно съобщение за местонахождението му; 3) след обявяване стадий на бедствие центърът, координиращ операциите за търсене и спасяване, трябва да информира, ако това е необходимо, други съответни центрове за всички обстоятелства по аварийната ситуация и за всички последващи събития. 5.3.5. Предаване информация на корабите, за които е бил обявен авариен стадий. 5.3.5.1. Когато е възможно, спасително-координационният център или спасителният подцентър, отговорен за операциите за търсене и спасяване, трябва да отговаря за предаването на информация за започналата операция за търсене и спасяване на кораба, заради който е обявен аварийният стадий. 5.4. Координация при участие на две или повече страни 5.4.1. Когато отговорността за провеждане на операциите в целия район за търсене и спасяване се носи от две или повече страни, всяка страна трябва да предприеме подходящи действия в съответствие с оперативните планове или инструкции, посочени в т. 4.2 по молба на някой спасително-координационен център от дадения район. 5.5. Завършване и прекратяване на операциите за търсене и спасяване 5.5.1. Стадий на неопределеност и стадий на тревога. 5.5.1.1. Ако по време на стадия на неопределеност или тревога спасително-координационният център или съответно спасителният подцентър бъде уведомен, че аварийната ситуация повече не съществува, той трябва да съобщава за това на всички власти, спасителни единици или служби, които са били задействани и уведомени. 5.5.2. Стадий на бедствие. 5.5.2.1. Ако по време на стадия на бедствие даден спасително-координационен център или съответен подцентър бъде уведомен от кораба, претърпял бедствие, или от други подобни източници за това, че аварийната ситуация повече не съществува, той трябва да предприеме необходимите мерки за прекратяване операциите за търсене и спасяване и за съобщаване на всички власти, спасителни единици или служби, които са били задействани или уведомени за този стадий. 5.5.2.2. Ако по време на стадия на бедствие е било установено, че търсенето следва да се прекрати, спасително-координационният център или съответно спасителният подцентър прекратява операциите за търсене и спасяване и съобщава на властите, спасителните единици или службите, които са били задействани или уведомени. Информацията, получена по-късно, трябва да се анализира и операциите за търсене и спасяване се възобновяват, ако това е оправдано, изхождайки от тази информация. 5.5.2.3. Ако по време на стадия на бедствие бъде установено, че по-нататъшното търсене е безполезно, спасително-координационният център или съответният подцентър трябва да прекратят операциите за търсене и спасяване и следва да съобщат за това на всички власти, спасителни единици или служби, които са били задействани или уведомени. 5.6. Координация за търсене и спасяване в мястото на действие 5.6.1. Единиците, заети с операциите за търсене и спасяване, независимо от това дали са спасителни, или други спомагателни единици, трябва да координират действията си за достигане на най-ефикасни резултати. 5.7. Назначаване на командир в мястото на действие и неговите задължения 5.7.1. До започване на операциите за търсене и спасяване една от спасителните единици следва колкото може по-рано да бъде назначена за командир в мястото на действие и за предпочитане е това да стане до пристигането в конкретния район за търсене. 5.7.2. Съответният спасително-координационен център или спасителен подцентър следва да назначи командир в мястото на действие. Ако това е невъзможно, участващите единици по взаимна уговорка следва да назначат командир в мястото на действие. 5.7.3. До назначаването на командир в мястото на действие спасителната единица, пристигнала първа в района на произшествието, следва автоматически да поеме задълженията и отговорността на командир в мястото на действие. 5.7.4. На командира в мястото на действие трябва да се възложат следните задължения, ако те не са били изпълнени от отговорния спасително-координационен център или съответно спасителен подцентър: 1) определяне на вероятното местоположение на обекта за търсене, определената величина на грешката на това местоположение и района за търсене; 2) предприемане мерки за разполагането на заетите с търсене единици на безопасна дистанция една от друга; 3) определяне на съответните шаблони за търсене на участващите в търсене единици и разделяне на районите за търсене на единиците или групите от единици; 4) определяне на съответни единици за извършване на спасяването, когато обектът, който се търси, бъде открит; 5) координация на връзките в мястото за търсене и спасяване. 5.7.5. Командирът в мястото на действие също така е задължен: 1) да предава периодично съобщения на спасително-координационния център или спасителния подцентър, координиращ операциите за търсене и спасяване; и 2) да докладва на спасително-координационния център или на спасителния подцентър, координиращ операциите за търсене и спасяване, броя и имената на оцелелите хора, имената и местоназначението на единиците с оцелелите хора на борда си, като посочи кой на коя единица се намира и да иска допълнителна помощ от центъра, ако е необходимо, например медицинска евакуация на оцелели хора със сериозни телесни наранявания. 5.8. Определяне на координатор за надводно търсене и неговите задължения 5.8.1. Ако липсват спасителни единици (включително и военни кораби) за поемането на задълженията на командир в мястото на действие, а в операциите за търсене и спасяване участват няколко търговски кораба или други плавателни съдове, един от тях по взаимно съгласие следва да бъде назначен като координатор за надводно търсене. 5.8.2. Координаторът за надводно търсене следва да се определи колкото е възможно по-рано и за предпочитане до пристигането в конкретния район за търсене. 5.8.3. На координатора за надводно търсене следва да се възлагат задълженията, упоменати в т. 5.7.4 и 5.7.5, които плавателният съд е в състояние да изпълнява. 5.9. Първоначални действия 5.9.1. Всяка единица, получила сигнал за бедствие, незабавно трябва да предприеме всички възможни действия за оказване помощ или трябва да оповести други единици, които могат да окажат помощ, а също така трябва да уведоми спасително-координационния център или спасителния подцентър в този район, в който е станало бедствието. 5.10. Райони за търсене 5.10.1. Районите за търсене, определени в съответствие с т. 5.3.3.2, 5.7.4.1 и 5.8.3, могат да бъдат изменени от командира в мястото на действие или от координатора за надводно търсене, който следва да уведоми спасително-координационния център или спасителния подцентър за изменението и причините за това. 5.11. Шаблони за търсене 5.11.1. Шаблоните за търсене, установени в съответствие с т. 5.3.3.6, 5.7.4.3 или 5.8.3, могат да бъдат променени с други подобни от командира в мястото на действие или от координатора за надводно търсене, ако това е необходимо. Същият следва да уведоми спасително-координационния център или спасителния подцентър за промяната и причините за това. 5.12. Успешно търсене 5.12.1. В случай на успешно търсене командирът в мястото на действие или координаторът за надводно търсене следва да изпрати най-подходящо оборудваните единици за провеждане на спасяването или оказване на необходимата помощ. 5.12.2. Когато е необходимо, единиците, извършващи спасяване, следва да съобщят на командира в мястото на действие или координатора за надводно търсене броя и имената на намиращите се на борда оцелели хора, дали целият персонал е бил намерен и изисква ли се допълнителна помощ, например медицинска евакуация при пристигане на мястото, към което се насочват единиците. 5.12.3. Командирът в мястото на действие или координаторът за надводно търсене следва незабавно да уведоми спасително-координационния център или спасителния подцентър за успешното приключване на търсенето. 5.13. Безуспешно търсене 5.13.1. Търсенето следва да се прекратява само тогава, когато не е останала никаква разумна надежда за спасяване на останали живи хора. 5.13.2. Отговорността за прекратяване на търсенето следва като правило да носи спасително-координационният център или спасителният подцентър, координира операциите за търсене и спасяване. 5.13.3. В отдалечените океански зони, отговорност за които не е поел нито един спасително-координационен център или ако отговорният център не е в състояние да координира операциите за търсене и спасяване, командирът в мястото на действие или координаторът за надводно търсене може да поеме отговорността за прекратяване на търсенето. Глава 6 Системи за съобщения от корабите 6.1. Общи положения 6.1.1. Страните следва да създават системи за съобщения от корабите в района за търсене и спасяване, за които те носят отговорност, там, където това е необходимо за облекчаване провеждането на операциите за търсене и спасяване и ако това е практически възможно. 6.1.2. Страните, планиращи създаването на система за съобщения на корабите, следва да вземат предвид съответните препоръки на организацията. 6.1.3. Системата за съобщения от корабите трябва да осигурява актуална информация за движението на плавателните съдове с цел в случай на бедствие: 1) да се съкрати времето от момента на загубване на връзката с плавателния съд до момента на началото на операциите за търсене и спасяване в случаите, когато не е получен сигнал за бедствие; 2) бързо да се определи какви кораби могат да бъдат привлечени за оказване на помощ; 3) да има възможност да се установи минимален размер на района за търсене в случай, когато не е известно или не е определено местонахождението на търпящия бедствие съд; и 4) да съдейства за оказването на спешна медицинска помощ или да предоставя медицинска консултация на кораби без лекар на борда. 6.2. Експлоатационни изисквания 6.2.1. За постигане целите, изложени в точка 6.1.3, системата за съобщения от корабите следва да отговаря на следните експлоатационни изисквания: 1) да осигурява информация, която би дала възможност да се прогнозира бъдещата дислокация на участващите съдове, включително съобщения за плановете на плаване и на местоположението; 2) да позволява да се води прокладка за движението на съдовете; 3) да позволява да се получат съобщения от участващите съдове през подходящи интервали от време; 4) да бъде проста по замисъл и в експлоатационно отношение; и 5) да позволява да се прилагат приетите международен стандартен формат и ред за връзка с корабите. 6.3. Видове съобщения 6.3.1. В системата на съобщения от корабите следва да се включват следните сведения: 1) план за плаване – посочват се името на кораба, позивните или опознавателните знаци на корабната радиостанция, датата и часът (по Гринуич) на пристигане; съществени изменения следва да се обявяват в най-кратък срок; 2) съобщение за местонахождението – указват се името на кораба, позивните или опознавателните знаци на корабната радиостанция, датата и часът (по Гринуич), мястото, курсът и скоростта; 3) заключително съобщение – указват се името на кораба, позивните или опознавателните знаци на корабната радиостанция, датата и часът (по Гринуич) на пристигане в местоназначението или на излизане от района, покрит от системата за съобщения. 6.4. Използване на системата 6.4.1. Страните следва да поощряват всички кораби да съобщават своето местонахождение по време на плаване в райони, в които се извършва събиране на данни за местонахождението на корабите за целите на търсенето и спасяването. 6.4.2. Страните, регистриращи информация за местонахождението на корабите, следва, доколкото това е практически възможно, да предават такава информация на други държави, когато те я потърсят за целите на търсенето и спасяването. Приложение 2 РЕЗОЛЮЦИИ, ПРИЕТИ ОТ КОНФЕРЕНЦИЯТА Резолюция 1 Мероприятия за осигуряване и координация на търсенето и спасяването Конференцията, отбелязвайки разпоредбите в приложението към Международната конвенция за търсене и спасяване по море (1979 г.), отнасящи се до осигуряване и координация на търсенето и спасяването, като отбелязва по-нататък, че в приложението се предвижда установяването на морски райони за търсене и спасяване по взаимно съгласие между страните, признавайки, че аеронавигационните служби за търсене и спасяване са вече създадени от договарящите се държави с Конвенцията за международната гражданска авиация, предвид важността от тясно сътрудничество между морските и аеронавигационните служби за търсене и спасяване, признава по-нататък необходимостта от осигуряване и координация на морските служби за търсене и спасяване на всемирна основа, като отбелязва също необходимостта от предприемане по-нататъшни действия, ПОСТАНОВЯВА: (а) настоятелно препоръчва на държавите да осигурят в необходимия и практически осъществим обем координация на службите за търсене и спасяване във всички морски райони, независимо от това, дали назначават тези служби за аеронавигационни, или други цели; (б) настоятелно препоръчва на държавите да изпращат в Международната морска организация информация, касаеща техните национални служби за търсене и спасяване, и предлага генералният секретар на организацията да разпраща получената информация на всички правителства – членове на организацията; (с) предлага Международната морска организация: (1) да продължи работа в тясно сътрудничество с Международната организация за гражданска авиация с цел привеждане в съответствие аеронавигационните и морските планове за търсене и спасяване и порядък за действие; (2) да публикува цялата информация за споразумения относно морските райони за търсене и спасяване или договореност за еднозначна, обща координация на морските служби за търсене и спасяване; (3) да предоставя на страните консултации и помощи при създаването на службите им за търсене и спасяване. Резолюция 2 Заплащане на разходите, свързани с участието на корабите в системите за съобщения от корабите Конференцията, отбелязвайки Препоръка 47 на Международната конференция за защита на човешкия живот по море (1960 г.), признавайки, че във връзка с нарастващото значение на националните и вероятно в бъдеще международните корабни съобщителни системи Препоръка 47 придоби много по-актуално значение, отколкото в момента на приемането ѝ, и признавайки по-нататък, че отсъствието на каквито и да е такси за участие може да се окаже, както вече бе доказано, мощен стимул за доброволно участие на кораби в системите за съобщения от корабите, признавайки също така, че доброволното участие на кораби в системите за корабни съобщения е вече демонстрирало своите преимущества по отношение на безопасността, препоръчва държавите да уредят въпроса така, че участващите кораби в такива системи да бъдат освободени от заплащане на такси за съобщения. Резолюция 3 Необходимост от международен стандартен формат и порядък на системата за съобщения от корабите Конференцията, предвид разпоредбите на глава 6 от приложението към Международната конвенция за търсене и спасяване по море (1979 г.), отнасящи се до системата за съобщения от корабите, вземайки под внимание по-нататък, че в някои национални действащи системи за съобщения от корабите са приети различни формати и порядък за съобщения от корабите, признавайки, че капитаните на търговските кораби от задгранично плаване при преминаване от район, обхващащ една система за съобщения от корабите, в район на друга система за съобщения от корабите могат да имат затруднения поради наличие на различни формати и порядък за съобщения от корабите, считайки по-нататък, че такива затруднения могат в значителна степен да бъдат избегнати чрез приемане на международни стандартни формати и порядък за връзка с корабите, предлага Международната морска организация въз основа на приложения формат образец за съобщение да разработи международен стандартен формат за съобщения чрез системата за съобщения от корабите, въведени за целите на търсенето и спасяването в съответствие с разпоредбите на глава 6 на приложение 1 към конвенцията, моли за това организацията да осигури във всички системи за съобщения от корабите, създадени за други цели освен търсене и спасяване, форматът и порядъкът за съобщения да съответстват, доколкото е възможно, на формата и порядъка за съобщения от корабите, разработвани за целите на търсенето и спасяването. ФОРМАТ И ПОРЯДЪК НА СЪОБЩЕНИЯ ЗА СИСТЕМИТЕ ЗА КОРАБНИ ДОНЕСЕНИЯ Формат (вж. забележка 1) Условно обозначение на съобщението SHIPREP Шифър на района или системата Вид на съобщението A Съчетание от 2 букви: „SP“ – рейсов план на плаване „PR“ – съобщение за местонахождение „FR“ – заключително съобщение Кораб B – Название на кораба и неговите позивни или опознавателни данни на корабната радиостанция Дата/време C – Обозначение от 6 цифри, показващо датата от месеца (първите 2 цифри), часове и минути (последните 4 цифри) Място на кораба D – Начално пристанище (P) и крайно пристанище (FP) E Обозначение от 4 цифри, показващи северна (N) или южна (S) ширина, и обозначение от 5 цифри, показващи източна (E) или западна (W) дължина в градуси и минути Истински курс F Обозначение от 3 цифри Скорост във възли G Обозначение от 2 цифри Сведение за маршрута H Предполагаем път (вж. забележка 2) Е.Т.А. (предполагаемо време на пристигане) I Обозначение от 6 цифри, показващо датата и часа (вж. С), след които се поставя наименованието на местоназначението Дежурна брегова радиостанция J Наименование на радиостанцията Време на следващото съобщение K Обозначение от 6 цифри, указващи датата и времето, както в С Други L Всякаква друга информация РЕД ЗА СЪОБЩЕНИЯ Съобщенията следва да се изпращат в следните случаи: План за плаване – При излизане или незабавно след излизане от пристанище или при влизане в района, обхванат от системата (вж. забележка 3) Съобщение за местонахождение – Когато корабът се отклонява на повече от 25 мили от това място, което е прогнозирано въз основа на предни съобщения в случай на изменение на курса, ако това е предвидено от системата или се реши от капитана – При пристигане в местоназначението или малко преди това или при напускане на района, обхванат от системата (вж. забележка 3). ЗАБЕЛЕЖКА 1. Частите от формата на съобщението на кораба, които за дадения случай не подхождат, следва да се изпуснат. Примери за съобщения, съставени в съответствие с предлагания формат: План за плаване Съобщение за местонахождение Заключително съобщение SHIPREP SHIPREP SHIPREP A SP A PR A FR B NONSUCH/MBCH B NONSUCH/MBCH B NONSUCH/MBCH C 021030 C 041200 C 110500 D NEWYORK E 4604N 05123W D LONDON F 060 F 089 G 16 G 15 H GC J PORTISHEAD I 102145 K 061200 J PORTISHEAD K 041200 ЗАБЕЛЕЖКА 2. За предполагаемия път в системата за съобщения от корабите може да се съобщи на плаващите кораби, като се посочат: (а) ширината и дължината на всяка точка на завиване, описани в пункт E по-горе, а също така набелязаният курс между тези точки: например „RL“ (локсодромия), „GC“ (дъга на големия кръг) или „coastal“ (крайбрежно); (б) в случай на крайбрежно плаване – предполагаемата дата и часът на преминаване покрай забележителни брегови обекти, изразено с обозначение от 6 цифри (вж. С). ЗАБЕЛЕЖКА 3. Планът за плаване и заключителното съобщение трябва да се предават бързо и ако това е практически възможно, с използване на друга система, различна от радиосвързочната. Резолюция 4 Ръководство за търсене и спасяване Конференцията, като отбелязва, че Международната морска организация е подготвила Наръчник за търговския кораб при търсене и спасяване (МЕРСАР) и Наръчник на ИМО за търсене и спасяване (ИМОСАР), признавайки, че Наръчникът за търговските кораби при търсене и спасяване представлява от само себе, си ценно наставление за моряците по време на аварийни ситуации по море, и признавайки по-нататък, че в Наръчника на ИМО за търсене и спасяване се съдържат указания за правителствата, желаещи да създават или усъвършенстват своите организации за търсене и спасяване, а също за персонала, който е свързан с осигуряването на службите за търсене и спасяване, считайки, че наръчниците, явяващи се ценно допълнение към Международната конвенция за търсене и спасяване по море (1979 г.) и към приложението ѝ, ще допринесат значително за достигане целите на конвенциите, ПОСТАНОВЯВА: (а) настоятелно препоръчва държавите да използват указанията, предвидени в наръчниците, и да ги доведат до знанието на всички заинтересувани; и (б) поддържа действията, предприети вече от Международната морска организация по отношение обновлението на наръчниците и внасянето на изменения в тях. Резолюция 5 Честоти, използвани за морско търсене и спасяване Конференцията, като отбелязва, че Световната административна конференция по радиосвръзки (1979 г.) ще вземе решения, които могат да повлият съществено на разпределението на честотния спектър, отчитайки, че за плавателните съдове, търпящи бедствие, честотите, използвани в настоящия момент в морската система за предаване сигнала за бедствие, не са ефективни на разстояния, превишаващи 150 мили от брега, признавайки, че всички морски средства за свръзки, независимо от това, използват ли те честоти за бедствие, или честоти, предназначени за обществена кореспонденция, могат да бъдат използвани при необходимост за предаване сигнали за бедствие и безопасност, настоятелно призовава Световната административна конференция по радиосвръзки (1979 г.): (а) да отдели изключително за предаване за бедствие и безопасност една честота във всеки от 4 Мхц, 6 Мхц, 8 Мхц, 12 Мхц и 16 Мхц полоса на морската подвижна служба, използвайки АЗ, клас на излъчване, за използване във всички райони, приети от Международния съюз за далекосъобщения, и да предвиди защитни полоси от двете страни на тези честоти; да разшири използването на цифрово избирателно повикване на тези честоти; и (б) да признае, че всички радиопредавания, приемани и предавани от плаващите съдове в морето, могат да включат елементи, имащи важно значение за търсене и спасяване, и да поддържа предложенията относно отделянето на честоти за морската подвижна служба. Резолюция 6 Развитие на световната морска система за предаване на сигнали за бедствие и безопасност Конференцията, след като прие Международната конвенция за търсене и спасяване по море (1979 г.), която установява международен план за координация на търсенето и спасяването, признавайки, че съществуването на надеждни радиомрежи за предаване на сигнали за бедствие и безопасност има важно значение за ефективното осъществяване на плана за търсене и спасяване, съзнавайки, че Международната морска организация постоянно преразглежда морската система за предаване на сигнали за бедствие и безопасност и че тя е приела ред резолюции по въпросите на свръзките в тази система, и считайки, че световната морска система за предаване на сигнали за бедствие и безопасност трябва да предвижда между другото необходимите аспекти на международния план за търсене и спасяване, отнасящи се до радиосвръзките, предлага на Международната морска организация да разработи световна морска система за предаване на сигнали за бедствие и безопасност, включващи мерки по радиоосигуряването, необходими за ефективното осъществяване на плана за търсене и спасяване, изложен в приложението към Международната конвенция за търсене и спасяване по море (1979 г.). Резолюция 7 Взаимодействие между службите за търсене и спасяване и морските метеорологични служби Конференцията, отчитайки важното значение на метеорологичната и океанографската информация за провеждане на търсене и спасяване, преценявайки, че е желателно осигуряването с метеорологична информация на зоните, съвпадащи с районите за търсене и спасяване, считайки по-нататък, че в обикновените метеосводки като правило се съобщава и мястото на плавателния съд, приемайки, че практиката да се предават корабни метеосводки и сводки за мястото на плавателния съд през една и съща брегова радиостанция ще облекчи предаването на такива съобщения и ще допринесе за участието на съдовете в двете системи, предлага на Международната морска организация: (а) тясно да сътрудничи със Световната метеорологична организация за използването на възможността за съвместяване на районите, обхванати от морските метеосводки и предупреждения, от една страна, и морските райони за търсене и спасяване, от друга; (б) да помоли Световната метеорологична организация да предприеме мерки за осигуряване незабавното предаване новата метеорологична и океанографска информация на службите за търсене и спасяване във всички райони, които тя обслужва; и (с) да изучи въпросите за възможното предаване от една и съща брегова радиостанция на корабни метеосводки и сводки за мястото на кораба. Резолюция 8 Съдействие на техническото сътрудничество Конференцията, като признава, че за бързото и ефективно морско търсене и спасяване се изисква широко международно сътрудничество и значителни технически и научни ресурси, признавайки по-нататък, че страните на Международната конвенция за търсене и спасяване по море (1979 г.) ще бъдат призвани да вземат мерки, насочени за достигане целта на тази конвенция, и поемат върху себе си пълната отговорност за тези мерки, като е напълно убедена, че съдействието за международно техническо сътрудничество ще ускори изпълнението на конвенцията от държавите, които засега все още не притежават необходимите технически и научни ресурси, настоятелно призовава държавите да оказват в консултации с Международната морска организация и с нейна помощ поддържка на държавите, които са се обърнали с молба за предоставяне техническа помощ по отношение: (а) подготовка на персонал, необходим за целите на търсенето и спасяването; и (б) осигуряване оборудване и други средства, необходими за търсенето и спасяването; настоятелно призовава по-нататък държавите, без да очакват влизането на конвенцията в сила, да осъществяват гореуказаните мероприятия.