Правилник за устройството и дейността на Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси“ към Министерския съвет

Чл. 1

Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси“ е орган на Министерския съвет за провеждане на неговата политика по образуване, съхраняване и използване на държавните резерви и военновременните запаси.

Чл. 2

Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси“ е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Чл. 3

Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси“ осъществява дейността си чрез функционалните отдели, районните дирекции, собствени бази и складове, както и чрез външни съхранители, в съответствие с Наредбата за създаване, съхраняване и отчитане и използване на военновременни запаси и държавни резерви.

Чл. 4

Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси“ изпълнява следните функции и задачи:

1. организира и контролира натрупването, съхраняването и опресняването на държавните резерви и военновременните запаси;

2. разработва проект на бюджет за необходимите средства и го представя в Министерството на финансите;

3. проучва потребностите, изготвя и предлага за утвърждаване от Министерския съвет нормативите за държавните резерви;

4. организира и изпълнява всички възложени му дейности от Министерския съвет и упълномощените от него органи съгласно Наредбата за създаване, съхраняване, отчитане и използване на военновременни запаси и държавни резерви;

5. извършва дейности по международното сътрудничество за доставка и обмен на суровини, материали и стоки за държавен резерв и военновременни запаси.

Чл. 5

Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси“ се състои от:

1. Централно управление;

2. районни дирекции в София, Плевен, Велико Търново, Варна, Бургас, Пловдив и Шумен и Централна техническа база в с. Соколово и всички техни подчинени бази и складове.

Чл. 6

Централното управление включва следните отдели и служби:

1. Финансово-счетоводен отдел;

2. отдел „Промишлени и хранителни стоки“;

3. отдел „Медицинско осигуряване“;

4. отдел „Строителство и ремонти“;

5. отдел „Отбранително-мобилизационна подготовка“;

6. служба „Администрация“.

Чл. 7

Районните дирекции „Държавен резерв“ не са юридически лица. Те имат отделни банкови сметки и съставят самостоятелен баланс.

Чл. 8

Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси“ се ръководи, управлява и представлява от началник, който се назначава от председателя на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.

Чл. 9

Началникът на Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси“:

1. организира, ръководи и контролира дейността на Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси“;

2. в рамките на утвърдената структура, числен състав и бюджетни средства утвърждава щата на Централното управление и на районните дирекции;

3. утвърждава документи, регламентиращи вътрешния ред и организацията за изпълнение функциите на Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси“;

4. сключва трудови договори със служителите на Централното управление и с директорите на районните дирекции;

5. издава наказателни постановления за нарушения по Наредбата за създаване, съхраняване, отчитане и използване на военновременни запаси и държавни резерви в рамките на неговата компетентност;

6. отчита се и отговаря пред Министерския съвет – Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната;

7. деблокира държавни резерви в рамките на своята компетентност.

Чл. 10

В Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси“ се формира дирекционен съвет като съвещателен орган. Той се състои от началника, заместник-началниците, директорите на районните дирекции, началниците на отдели и главния юрисконсулт.

Чл. 11

Районните дирекции се ръководят от директори, които имат следните задачи:

1. организират, ръководят и контролират дейността на дирекцията;

2. разпореждат се с предоставените им финансови средства;

3. сключват трудови договори с работниците и служителите от дирекцията и подчинените ѝ звена;

4. сключват договори при изрично упълномощаване от Централното управление;

5. утвърждават вътрешните правила и актове за работа на дирекцията.

Чл. 12

Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси“ осъществява следните дейности:

1. организира натрупването, обновяването, възстановяването и контрола по съхраняването и опазването на държавните резерви и военновременните запаси;

2. проучва потребностите, разработва и предлага за утвърждаване от Министерския съвет номенклатура и нормативи за държавните резерви;

3. договаря цени, количества, условия за доставка, деблокиране, съхраняване и обновяване и преместване на държавните резерви и военновременните запаси;

4. изготвя становища за деблокиране на държавните резерви и военновременните запаси при искане на заинтересувани министерства, дружества и други и организира изпълнението на решенията на Министерския съвет и Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната;

5. организира изграждането, експлоатацията и поддържането на бази и складове за съхраняване на държавни резерви и военновременни запаси;

6. извършва контрол по съхраняването, отчитането и обновяването на държавните резерви и военновременните запаси при външни съхранители и в собствените бази.

Чл. 13

(1) Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси“ е на бюджетна издръжка.

(2) Необходимите средства за натрупване, съхраняване и издръжка в собствени и външни складове и обновяване на държавните резерви и военновременните запаси се предоставят от Министерството на финансите по бюджета на Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси“.

Чл. 14

Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси“ разпределя предоставените му средства по районните дирекции.

§ 1

Правилникът се издава на основание чл. 3 от Постановление № 203 на Министерския съвет от 1993 г. за закриване на Главно управление „Икономика на отбраната и държавен резерв“ и създаване на Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси“ към Министерския съвет (ДВ, бр. 96 от 1993 г.).

В чл. 7 навсякъде в текста думите „нашата страна“ се заменят с „Република България“.

§ 2

Правилникът влиза в сила от датата на приемането му от Министерския съвет. 275 МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 за корабните документи (ДВ, бр. 54 от 1991 г.)

Член 11 се изменя така: „Чл. 11. (1) „Свидетелство за годност“ се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че състоянието на корпуса, механизмите, системите и уредбите на кораба, броят, квалификацията и организацията на екипажа удовлетворяват изискванията за безопасност на корабоплаването, че корабът е годен да плава по предназначение в указан район.

(2) Свидетелството за годност се заверява ежегодно от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията по ал. 1.“

§ 1

§ 2

§ 3

В чл. 13, ал. 1 се правят следните изменения:

1. След думата „съгласно“ се добавя „правило V/13 (b) от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г.“

2. След думата „организация“ се добавя „и чл. 1.08 на Правилника за плаване по р. Дунав (ПМС № 7 от 1992 г.; ДВ, бр. 6 от 1992 г.)“.

§ 4

Член 14, ал. 1 се изменя така: „Чл. 14. (1) Със „Свидетелство за отплаване“ (приложения № 8 и 8а) се удостоверява, че корабът е готов за плаване във всяко отношение.“

§ 5

В чл. 15 се правят следните допълнения:

1. След думите „(ДВ, бр. 70 от 1982 г.)“ се добавя „и Наредба № 2 за измерване тонажа на морските кораби (ДВ, бр. 27 от 1984 г.)“.

2. Във второто изречение след думата „измервания“ се добавя „и изчисления от експерти на инспекцията, упълномощени от нея компетентни лица или организации“.

§ 6

В чл. 23 се правят следните изменения:

1. Текстът на чл. 23 става ал. 1.

2. Създава се нова ал. 2 със следния текст: „(2) Свидетелството по ал. 1 се придружава от „Списък на оборудването към свидетелството за сигурност на пътнически кораб – форма Р“ (приложение № 21а). Списъкът е безсрочен и се преиздава при промяна в оборудването.“

§ 7

Член 24, ал. 2 се изменя така: „(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията на кораба и нейните елементи, както и тяхното състояние продължават да удовлетворяват изискванията на конвенцията по ал. 1 и другите изисквания по отношение безопасността на корабоплаването.“

§ 8

В чл. 25 се правят следните изменения:

1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията на конвенцията по ал. 1 и другите изисквания по отношение безопасността на корабоплаването.“

2. Създава се нова ал. 3 със следния текст: „(3) Свидетелството по ал. 1 се придружава от „Списък на оборудването и снабдяването към свидетелството за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб – форма Е“ (приложение № 23а). Списъкът е безсрочен и се преиздава при промяна в оборудването и снабдяването.“

§ 9

Навсякъде в текста на наредбата думите „радиотелеграфна сигурност“ се заменят със „сигурност на радиосредствата“.

§ 10

В чл. 26 се правят следните изменения:

1. Текстът на чл. 26 става ал. 1, като думите „радиотелеграфна станция“ се заменят с „радиосредства“.

2. Създава се нова ал. 2 със следния текст: „(2) Свидетелството по ал. 1 се придружава от „Списък на оборудването към свидетелство за сигурност на радиосредствата на товарен кораб – форма R“ (приложение № 24а). Списъкът е безсрочен и се преиздава при промяна в радиосредствата.“

§ 11

Член 27 се отменя.

§ 12

В чл. 28 в първото изречение думата „отделен“ се заменя с „конкретен“.

§ 13

В чл. 29 думата „вместо“ се заменя с „допълнително към“.

§ 14

В чл. 32 ал. 2 се изменя така: „(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията на конвенцията по ал. 1.“

§ 15

Създава се нов чл. 33а със следния текст: „Чл. 33а. (1) „Международно свидетелство за предотвратяване замърсяване с отпадъчни води (1973 г.)“ (приложение № 31а) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че обзавеждането и снабдяването, арматурата и тяхното разположение, както и тяхното състояние във всяко отношение удовлетворяват изискванията на приложение IV към Международната конвенция за предотвратяване замърсяването на морето от кораби от 1973 г. (Решение № 325 на Министерския съвет от 1992 г.).

(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията на конвенцията по ал. 1.“

§ 16

Член 35 се изменя така: „Чл. 35. (1) „Свидетелство за право на кораба да превозва зърно насипно“ (приложение № 33) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията, оборудването и информацията за устойчивост на кораба удовлетворяват изискванията на глава VI на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1974 г. Свидетелството е неразделна част от корабната информация за устойчивост и другите документи, които дават възможност на капитана да осигури способността на кораба през всички етапи на превозния процес да удовлетворява нормите и критериите за устойчивост.

(2) Свидетелството по ал. 1 е безсрочно и се преиздава при промяна на елементи в конструкцията, оборудването и информацията за устойчивост на кораба.“

§ 17

В чл. 37 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 числото „2“ се заменя с „1“.

2. Алинея 2 се отменя.

§ 18

В чл. 38 ал. 2 се изменя така: „(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията на кодекса по ал. 1.“

§ 19

В чл. 39 ал. 2 се изменя така: „(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията на кодекса по ал. 1.“

§ 20

В чл. 40, ал. 1 думите „на български и руски език“ се заличават.

§ 21

Създава се нов чл. 46а със следния текст: „Чл. 46а. (1) „Свидетелство за безопасност на морска платформа (1989 г.)“ (приложение № 44) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че платформата е построена, оборудвана и снабдена съгласно изискванията на Кодекса за конструкцията и оборудването на морски платформи от 1989 г.

(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията и оборудването на платформата продължават да удовлетворяват изискванията на кодекса по ал. 1.“

§ 22

Навсякъде в текста на наредбата думите „бруто регистър тона“ се заменят с „бруто тона“.

§ 23

Навсякъде в текста на наредбата означението „БРТ“ се заменя с „БТ“.

§ 24

В чл. 47, т. 4 накрая се добавя „(приложение № 8)“.

§ 25

В чл. 48 се правят следните допълнения:

1. В т. 7 накрая се добавя „(приложение № 8а)“.

2. В т. 8 след думите „пътнически кораб“ се добавя „и списък на оборудването към свидетелството за сигурност на пътнически кораб – форма Р“.

3. В т. 14 накрая се добавя „когато има противопожарни системи за обемно гасене и преносими въгледвуокисни пожарогасители;“.

§ 26

В чл. 50 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така: „Чл. 50. (1) Товарните кораби с вместимост над 300 БТ освен с документите по чл. 48 и 49 трябва да бъдат снабдени със свидетелство за сигурност на радиосредствата на товарен кораб и списък на оборудването към свидетелството за сигурност на радиосредствата на товарен кораб – форма R.“

2. В ал. 2 думите „Свидетелство за радиотелеграфна сигурност“ се заменят със „Свидетелство за сигурност на радиосредствата на товарен кораб и списък на оборудването към свидетелството за сигурност на радиосредствата на товарен кораб – форма R.“

3. В ал. 3 думите накрая „свидетелство за радиотелеграфна станция“ се заменят със „Свидетелство за сигурност на радиосредствата на товарен кораб и списък на оборудването към свидетелството за сигурност на радиосредствата на товарен кораб – форма R“.

§ 27

В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 51 след числото „48“ се добавя „без документа по т. 2“.

2. В т. 1 думите „и приложение и допълнение към свидетелството“ се заличават.

3. В т. 2 думите „приложение и допълнение към свидетелството“ се заменят със „списък на оборудването и снабдяването към свидетелството за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб – форма Е“.

§ 28

В чл. 52 т. 2 се отменя.

§ 29

В чл. 53 т. 2 се отменя.

§ 30

В чл. 54 т. 2 се отменя.

§ 31

В чл. 55 т. 2 се отменя.

§ 32

В чл. 56 ал. 2 се отменя.

§ 33

В чл. 57 думите „Разрешение за превоз на зърно“ се заменят със „Свидетелство за право на кораба да превозва зърно насипно“.

§ 34

Създава се нов чл. 57а със следния текст: „Чл. 57а. Корабите с вместимост над 200 БТ и корабите с повече от 10 човека на борда освен с документите по чл. 48 до 57 включително трябва да бъдат снабдени с „Международно свидетелство за предотвратяване замърсяване с отпадъчни води (1973 г.).“

§ 35

Създава се нов чл. 57б със следния текст: „Чл. 57б. Морските платформи за проучване, експлоатация и добив на ресурси от морето и морското дъно се снабдяват със: 1. свидетелство за безопасност на морска платформа (1989 г.); 2. списък на екипажа; 3. корабен дневник (приложение № 13); 4. разрешително за корабна станция; 5. радиодневник; 6. международно свидетелство за предотвратяване замърсяване с нефт; 7. дневник за нефтени операции; 8. международно свидетелство за предотвратяване замърсяване с отпадъчни води (1973 г.); 9. свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт.“

§ 36

Създава се нов чл. 57в със следния текст: „Чл. 57в. Морските кораби в строеж на територията на Република България след пускане на вода се снабдяват със: 1. списък на екипажа; 2. дневник за нефтените операции (приложение № 29).“

§ 37

В чл. 58 числото „10“ се заменя с „20“.

§ 38

В чл. 59, т. 2 накрая се добавя „(приложение № 8)“.

§ 39

Създава се нов чл. 57в със следния текст: „Чл. 57в. Речните кораби в строеж на територията на Република България след пускане на вода се снабдяват със: 1. списък на екипажа; 2. дневник за нефтените операции (приложение № 38).“

§ 40

В допълнителните разпоредби се правят следните допълнения:

1. В § 2 т. 6 се изменя така: „б. „малък кораб“ е всеки кораб, плаващ по вътрешните водни пътища, с дължина на корпуса по-малка от 20 метра, с изключение на тези малки кораби, които влачат, тласкат или придвижват на борд кораби, които не са: малки кораби, фериботи или кораби, на които се разрешава да превозват повече от 12 пътници;“.

2. В § 2 се създават нови т. 7, 8, 9 и 10 със следния текст: „7. „задгранично плаване“ е плаването, при което корабът посещава поне едно чуждестранно пристанище, с изключение на плаването в участъка от р. Дунав от км 340, 100 до км 845, 650;

8. „първоначален преглед“ означава пълен преглед, включително изпитания на кораба, съоръженията, системите и оборудването, съгласно изискванията на съответната конвенция или друг правен акт, за да бъде издадено съответното свидетелство за първи път на: нов кораб, при въвеждане в експлоатация; кораб, изведен от експлоатация за повече от 30 календарни дни, при въвеждане отново в експлоатация; кораб, на който е извършена съществена реконструкция по смисъла на международна конвенция, при въвеждане в експлоатация;

9. „периодичен преглед“ означава пълен преглед, включително и извършване изпитания на кораба, съоръженията, системите и оборудването, съгласно изискванията на съответната конвенция или друг правен акт на определени периоди според валидността на корабния документ, съгласно тази наредба;

10. „годишен преглед“ е общ преглед на кораба, съоръженията, системите и оборудването, включително проверка в действие, извършван ежегодно три месеца преди или след датата, на която е издадено съответното свидетелство, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията на съответната конвенция или друг правен акт.“

2-dup. Създава се нов § 2а със следния текст: „§ 2а. Заедно със свидетелствата по чл. 22, 24, 25 и 26 се издават съответни контролни листове и рапорти за извършения преглед. Те удостоверяват резултата от прегледа и самоличността на лицата, извършили прегледа.“ Министър: К. Ерменков 166 МИНИСТЕРСТВО НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО ЗАПОВЕД № РД-14-38 от 31 декември 1993 г. Допълвам Заповед № РД-14-83 от 6 ноември 1992 г. (ДВ, бр. 93 от 1992 г.), както следва: Към точка 1 се допълва следният текст: „седалището на училището е в София, бул. Христо Ботев 109, 46 ОУ „Константин Фотинов“. Министър: М. Тодоров