Чл. 1
С постановлението се определят:
1. система от показатели за оценка на приноса на висшите училища за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и на резултатите им от научноизследователската дейност;
2. условията и редът за актуализиране на Списъка на изследователските висши училища.
Чл. 2
(1) За изследователско висше училище по смисъла на чл. 17а, ал. 1 от Закона за висшето образование се определя висше училище, което дава значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и има високи резултати от научноизследователска дейност, оценени съгласно приложението.
(2)
(3) Висше училище, което е оценено съгласно ал. 1 с не по-малко от 8000 точки, се включва в Списъка на изследователските висши училища за срок 4 години.
Чл. 3
(1) Списъкът на изследователските висши училища се приема от Министерския съвет и се актуализира ежегодно по предложение на министъра на образованието и науката.
(2) Искане за включване в списъка по ал. 1 се внася от ректора на висшето училище, след решение на Академичния съвет, до 1 април в Министерството на образованието и науката.
(3) При необходимост към искането по ал. 2 се предоставят и доказателства (справки и други документи) за обстоятелствата, необходими за изчисление по формулите в приложението към чл. 2, ал. 1.
Чл. 4
(1) Към министъра на образованието и науката се създава междуведомствена комисия с представители на Министерството на образованието и науката, на Министерството на иновациите и растежа,, на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия, която прави оценка на резултатите на висшите училища съгласно показателите в приложението по чл. 2, ал. 1 за четиригодишен период, предхождащ годината на оценката.
(2) Членовете на комисията по ал. 1 не могат да работят по трудов договор във висше училище или да изпълняват дейности по договор за изработка във висше училище през последните три години към датата на извършване на оценката, с изключение на случаите, когато договорът за изработка е за участие като външен член в научно жури по Закона за развитието на академичния състав в Република България или като ментор за провеждане на практическо обучение по проекти, финансирани от бюджета на Европейския съюз.
(3) Комисията се подпомага от независими експерти, притежаващи експертиза в ключови области, свързани с извличане и/или верифициране на данни от бази данни с наукометрична информация.
(4) Комисията приема правила за работата си, които се утвърждават от министъра на образованието и науката.
(5) Комисията представя на министъра на образованието и науката доклад, съдържащ анализ на направените оценки по ал. 1, както и преглед на действащия списък относно срока по чл. 2, ал. 3, и прави предложение за актуализиране на Списъка на изследователските висши училища.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на това постановление „Изследователски състав“ са служителите във висшите училища на трудов договор, заемащи академични длъжности или притежаващи образователна и научна степен „доктор“.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2
За 2021 г. искането за включване по чл. 3, ал. 2 се подава в тридневен срок от влизането в сила на постановлението.
§ 3
Постановлението се приема на основание чл. 17а, ал. 1 и 2 от Закона за висшето образование.
§ 4
Постановлението влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник“.
| П1.1 | Подпоказател П1.1 се определя от броя научни публикации (N) в издания, реферирани в международни бази данни Scopus и/или Web of Science, като се отчита категорията на изданието чрез системата от квартили (Q). Категорията на изданията, в които са публикувани статиите, се отчита с коефициент, с който се умножава броят на публикациите в издания със съответната категория: – в издания от категория Q1: коефициент a1 = 6 – в издания от категория Q2: коефициент a2 = 4 – в издания от категория Q3: коефициент а3 = 2 – за всички останали публикации, включително в издания от категория Q4: коефициент а4 = 1 Забележка: При отчитане на публикации, в които частта на съавторите от съответната организация е: (а) под 10% от авторите, се прилага коригиращ коефициент 0.5, и (б) под 1%, се прилага коригиращ коефициент 0.05. | П1.1= a1NQ1+ a2NQ2 + a3NQ3+ (N - NQ1 - NQ2 - NQ3) |
|---|---|---|
| П1.2 | Подпоказател П1.2 се определя от броя научни монографии (Nм) и от броя глави от книги (NBC), видими в базите данни Scopus и/или Web of Science, умножени съответно с коефициенти b1=30 и b2=3. | П1.2=b1NМ + b2NBC |
| П1.3 | Подпоказател П1.3 се определя от броя независими цитирания в Scopus и/или Web of Science (NС), получени през оценявания период на публикации на изследователите от състава на организацията към 31 декември на годината, предхождаща оценката, като се прилага коефициент k, отразяващ спецификата на цитируемост по различните области, в които ВУ извършва научни изследвания и публикува. Забележка 1: При определяне на коефициента k за всяко ВУ се използва средно претеглен коефициент по научните области, в които публикува ВУ, като се отчита тяхната тежест (fi) в продукцията на ВУ през последните 10 години съгласно международните бази данни Scopus или Web of Science към датата на извършване на оценката. k=fi=1 fi – стойностите се вземат от международни бази данни Scopus и/или Web of Science за период от 10 години ki –изчислява се по данни от ISI Web of Science (Fields rating, анализът обхваща срок от 10 години), като се използват стойностите за цитати за една статия (нормирани към найвисоко цитируемата област) Забележка 2: При цитиране на публикации, в които частта на съавторите от съответната организация е под 10%, се прилага коригиращ коефициент 0.5, а под 1% – коригиращ коефициент 0.05. Забележка 3: Прилага се коефициент А=0.2, който определя относителната тежест на подпоказател П1.3 в стойността на показателя П1. | П1.3=A х kNС |
| П1.4 | Подпоказател П1.4 се определя от броя подадени заявки за патенти от висшето училище, публикувани в официалния бюлетин на съответното ведомство за международните и европейските заявки за патенти (NР1) и за национални заявки за патенти (NР2), умножени съответно с коефициенти р1=30 и р2= 6 | П1.4= р1NР1 + р2NР2 |
| П2.1 | Подпоказател П2.1 се определя от броя защитили докторанти (NPhD) в рамките на отчетния период. Прилага се коефициент d1= 10 | П2.1=d1NPhD |
|---|---|---|
| П2.2 | Подпоказател П2.2 се определя от броя учени NDSc, придобили научна степен „доктор на науките“ през отчетния период. Прилага се коефициент d2=40. | П2.2=d2NDSc |
| П3.1 | Подпоказател П3.1 се определя от изразходваните парични средства в десет хиляди лева (СFP), получени от европейски рамкови програми за научни изследвания и иновации или други международни програми с приложен коефициент s1=3 | П3.1=s1СFP |
|---|---|---|
| П3.2 | Подпоказател П3.2 се определя от изразходваните парични средства за НИРД в десет хиляди лева (СNP), получени от външно за организацията финансиране по национални проекти и програми с приложен коефициент s2=1 | П3.2=s2СNP |
| П3.3 | Подпоказател П3.3 се определя от привлечените средства за НИРД в десет хиляди лева от договори за научни изследвания с български или чуждестранни фирми предприятия и/или от комерсиализация (продажба на интелектуална собственост или лицензионни договори) за реализиране на интелектуални продукти (СС), с приложен коефициент s3=3 | П3.3=s3СC |
| П3.4 | Подпоказател П3.4 се определя от броя създадени стартиращи предприятия и извършващи дейност минимум 2 години през отчетния период – NSPIN, с приложен коефициент s4=30 | П3.4=s4NSPIN |