Постановление № 233 от 1 август 2011 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Фонда за външните граници от 2010 до 2013 г.

Чл. 1

(1) Приема детайлни правила за допустимост на разходите по Фонда за външните граници (ФВГ), създаден с Решение № 574/2007/ЕО (OB, L 144 от 06.06.2007 г.) на Европейския парламент и на Съвета, за периода от 2007 до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“.

(2) Допустими категории разходи по ФВГ са тези, които попадат в обхвата за финансиране съгласно Решение № 574/2007/ЕО и Решение № 2008/456/ЕО (OB, L 180 от 11.07.2009 г.) на Комисията за определяне на правилата за изпълнение на Решение № 574/2007/ЕО относно системите за управление и контрол на държавите членки, правилата за административно и финансово управление и допустимостта на разходите по проекти, съфинансирани от фонда, изменено с Решение № 2009/538/ЕО (OB, L 180 от 11.07.2009 г.) на Комисията и Решение № 2011/148/ЕС (OB, L 61 от 08.03.2011 г.) на Комисията, и в съответствие с принципа за добро финансово управление по смисъла на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 г. (OB, L 248 от 16.09.2002 г.) на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности.

(3) Не се допуска проектите, подкрепяни от ФВГ, да бъдат финансирани от други източници, включени в бюджета на Общността. Проектите, подкрепяни от ФВГ, се съфинансират от публични или частни източници.

(4) Проектите, подкрепяни от ФВГ, не допускат печалба. Ако при приключване на проекта източниците на приходи, включително постъпления, превишават разходите, приносът на фонда към проекта съответно се намалява.

(5) Всички източници на приходи за проекта следва да бъдат записани в счетоводните или данъчните документи на крайния бенефициер и да могат да бъдат идентифицирани и контролирани.

Чл. 2

(1) Разходите, отнасящи се до проект, трябва да бъдат извършени и съответните плащания, с изключение на амортизациите, да бъдат направени след 1 януари на годината, посочена във финансовото решение за одобрение на годишната програма на държавата членка.

(2) Периодът на допустимост е до 30 юни на годината N + 2 (като N e годината, посочена в решението за финансиране, одобряващо годишната програма на държавата членка), като разходите, отнасящи се до даден проект, трябва да бъдат извършени преди тази дата.

Чл. 3

(1) Правилата относно допустимостта на разходите по ФВГ са подробно описани в Приложение ХІ на Решение № 2008/456/ЕО на Комисията, изменено с Решение № 2009/538/ЕО на Комисията и Решение № 2011/148/ЕС на Комисията, като, за да бъдат допустими, разходите следва да бъдат:

1. в рамките на общите цели на ФВГ и за:

2. в рамките на конкретни цели и допустимите дейности, посочени в чл. 4 и 5 от Решение № 574/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета;

3. необходими за осъществяване на действията, обхванати от проект, съставляващи част от Многогодишната програма по ФВГ, съответно от годишната програма, одобрени от Европейската комисия;

4. разумни и съответстващи на принципите на доброто финансово управление и по-специално по-добра стойност за вложените средства и икономическа ефективност;

5. извършени от крайния бенефициер и/или партньорите по проекта, които следва да бъдат установени и регистрирани в държава членка, освен в случаите на международни организации от публичния сектор, създадени от такива организации, от Международния комитет на Червения кръст и от Международната федерация на националните дружества на Червения кръст и Червения полумесец; правилата, приложими към крайния бенефициент, се прилагат с необходимите изменения към партньорите по проекта;

6. извършени в съответствие със специфичните разпоредби на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства или друг еквивалентен правен инструмент.

(2) Средствата за съфинансиране се предоставят за изпълнение на Многогодишната програма по ФВГ за периода от 2010 до 2013 г., съответно на годишните програми, включващи следните цели и дейности по приоритети:

1. модернизиране и подобряване на оборудването за проверки и наблюдение на външните граници, както и подобряване на инфраструктурата;

2. разширяване на оперативно-тактическите възможности и качеството на превантивната дейност по контрола на лица и превозни средства в граничната зона;

3. разработване на нови технологии в областта на граничното управление и контрол;

4. въвеждане на съвременни системи, подпомагащи осъществяването на анализ на риска в дейността на Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи (ГДГП – МВР);

5. постигане на по-високо ниво на сигурност в Шенгенското пространство чрез повишаване ефективността на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове на външните граници;

6. подобряване оперативния капацитет на ГДГП – МВР за въздушно наблюдение на външните граници;

7. подобряване оперативния капацитет на ГДГП – МВР за контрол на морската външна граница;

8. повишаване капацитета на консулските служби в процеса на издаването на визи и на капацитета на други служби в трети държави, имащи отношение към незаконната имиграция;

9. разширяване и доразвиване възможности-те на информационните и комуникационните технологии за пълно прилагане на Шенгенската информационна система II;

10. подобряване на сътрудничеството между българските консулски и други служби в различни държави членки чрез развитие на Националната визова информационна система;

11. по-нататъшно повишаване на капацитета и подобряване квалификацията на служителите, работещи на външните граници, за ефективно прилагане на съответните правни инструменти на Европейския съюз в сферата на контрола на външните граници;

12. повишаване капацитета и квалификацията на служителите в консулските и други служби в трети държави за ефективно прилагане на правните инструменти на Европейския съюз в сферата на сигурността на външните граници и по-конкретно на Европейския визов кодекс.

(3) Разходите за дейностите, посочени в ал. 1, т. 5, следва да са извършени на територията на държавите членки от крайните бенефициери с изключение на:

1. разходи за дейностите по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „г“, които могат да бъдат извършени на територията на държавите членки и в трети държави;

2. дейности, свързани с наблюдението на външните граници, които могат да се осъществяват на територията на държавите членки и извън нея.

Чл. 4

(1) Разходите следва да съответстват на плащанията, направени от крайния бенефициер във формата на финансови трансакции, с изключение на амортизационните разходи.

(2) Разходите следва да бъдат оправдани от официални фактури. Когато това не може да се направи, разходите следва да се подкрепят от счетоводни документи или от подкрепящи документи с равностойна доказателствена сила.

(3) Разходите следва да могат да се идентифицират и проверяват, като по-специално трябва да бъдат:

1. отразени в счетоводните документи на крайния бенефициер;

2. определени в съответствие с приложимите счетоводни стандарти на страната, в която е установен крайният бенефициер, и посредством обичайните практики за осчетоводяване на разходите на крайния бенефициер;

3. декларирани в съответствие с изискванията на приложимото данъчно и социалноосигурително законодателство.

(4) Където е необходимо, крайните бенефициери са длъжни да съхраняват заверени копия на счетоводни документи, оправдаващи приходите и разходите, извършени от партньорите във връзка с определен проект.

(5) Съхраняването и обработката на счетоводни документи следва да се извършва в съответствие с националното законодателство за защита на данните.

Чл. 5

(1) Категориите допустими разходи на ниво проект са преки и непреки.

(2) Преките допустими разходи по проект са разходи, които могат да бъдат определени като специфични разходи, пряко свързани с изпълнението на проекта, и са направени:

1. за персонал, назначен да работи по проекта, които включват заплати, вноски за социално осигуряване и други разходи по закон, когато това съвпада с обичайната политика на бенефициера по отношение на възнагражденията:

2. за пътни и дневни разходи – за персонал или други лица, които участват в дейностите по проекта, чиито пътувания са необходими за изпълнението на проекта съгласно раздел II, т. 1.2 от Приложение № 11 на Решение № 2011/148/ЕС на Комисията;

3. за придобиване на оборудване чрез наемане, лизинг, закупуване, при заплащане на цялата цена или на част от нея или при заплащане на амортизационни разходи за закупени активи – само ако са от съществено значение за изпълнението на проекта, както и:

4. за покупка, строителство или ремонт на недвижим имот – само когато придобиването на недвижим имот е от съществено значение за изпълнението на проекта и е ясно свързано с неговите цели, като допустими са разходите за съфинансиране въз основа на пълните или частичните разходи или въз основа на амортизационните разходи;

5. за наем на недвижим имот – само когато има ясна връзка между наемането и целите на проекта, за който се отнася, при следните условия:

6. за договори с подизпълнители – крайните бенефициери следва да имат капацитета сами да изпълняват дейностите, свързани с проекта; сключването на договори с подизпълнители следва да бъде ограничено и сумата за изпълнение на възложените им задачи по проекта трябва да бъде точно посочена в споразумението за отпускане на безвъзмездна помощ или еквивалентен правен инструмент, като:

7. за консумативи, материали и общи услуги при условие, че те могат да бъдат идентифицирани и са пряко необходими за изпълнението на проекта;

8. произтичащи пряко от изискванията, свързани със съфинансирането от Европейския съюз, като публичност, прозрачност, оценка на проекта, външен одит, банкови гаранции, разходи за превод;

9. за хонорари за правни консултации, нотариални разходи и разходи за технически и финансови експерти.

(3) Непреките допустими разходи се отнасят до категории разходи, които не се определят като специфични разходи, пряко свързани с резултатите от проекта. Фиксиран процент от общата сума на преките допустими разходи може да бъде допустим като непреки разходи, при условие че:

1. фиксираният процент на непреки разходи от общата сума на преките допустими разходи не превишава 2,5 на сто;

2. организациите, получаващи оперативни безвъзмездни средства от бюджета на Европейския съюз, не включват непреки разходи в прогнозния си бюджет.

Чл. 6

(1) Недопустими са следните разходи:

1. данък добавена стойност с изключение на случаите, когато крайният бенефициер може да докаже, че не е в състояние да го възстанови;

2. възвръщаемост на капитала, дългове и вноски за покриване на загуби от дългове, дебитни лихви, комисиони и загуби при обмяна на валута, определени средства за покриване на загуби и потенциални бъдещи дългове, дължими лихви, неопределени дългове, глоби, финансови санкции, разходи за разрешаване на спорове и прекомерни или необмислени разходи;

3. разходи за развлечения, изключително за персонала на проекта; разрешени са разумни разходи, като домакин на социални събития, обосновани от проекта, като събитие при приключване на проекта или срещи на групата за управление на проекта;

4. разходи, декларирани от крайния бенефициер и покрити от друг проект или работна програма, получаваща безвъзмездна помощ от Общността;

5. покупка на земя;

6. принос в натура.

(2) Недопустими за финансиране от ФВГ са разходи, свързани с договори с подизпълнител за изпълнение:

1. на задачи, свързани с общото управление на проекта;

2. което добавя разходи към проекта, без да добавя пропорционална стойност към него;

3. с посредници или консултанти, при които плащането е определено като процент от общите разходи на проекта, освен ако плащането не е обосновано от крайния бенефициер с посочване на действителната стойност на извършената работа или предоставените услуги.

Чл. 7

(1) Допустими са следните мерки за техническа помощ за всяка годишна програма в рамките на ограниченията, посочени в чл. 18 от Решение № 574/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета:

1. разходи, свързани с подготовката, подбора, оценката, управлението и мониторинга на действията;

2. разходи, свързани с одити и проверки на място на дейностите или проектите;

3. разходи, свързани с оценки на действията или проектите;

4. разходи, свързани с информиране, разпространение и прозрачност по отношение на действията;

5. разходи за придобиване, инсталиране и поддържане на компютърни системи за управление, мониторинг и оценка на фондовете;

6. разходи за срещи на мониторингови екипи, свързани с изпълнението на действията, като могат да се включват и разходи за експерти и други участници в тези екипи, включително участници от трети страни, когато тяхното присъствие е от съществено значение за ефективното изпълнение на действията;

7. разходи за укрепване на административния капацитет за използване на средствата от фонда.

(2) Техническата помощ може да финансира разходи, направени от някой от следните органи: отговорен орган, упълномощен орган, одитен орган, сертифициращ орган или други структури, които подпомагат изпълнението на задачите по ал. 1.

(3) Дейностите, свързани с техническата помощ, следва да бъдат изпълнени и съответните плащания да бъдат извършени след 1 януари на годината, посочена във финансовото решение за одобрение на годишната програма на държавата членка. Периодът на допустимост продължава най-късно до крайния срок за представяне на окончателния доклад за изпълнение на годишната програма.

§ 1

С постановлението се въвеждат изискванията на:

1. Решение № 574/2007/ЕО (OB, L 144 от 06.06.2007 г.) на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Фонд за външните граници за периода от 2007 до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“;

2. Решение № 2008/456/ЕО (OB, L 167 от 27.06.2008 г.) на Комисията за определяне на правилата за изпълнение на Решение № 574/2007/ЕО относно системите за управление и контрол на държавите членки, правилата за административно и финансово управление и допустимостта на разходите по проекти, съфинансирани от фонда, изменено с Решение № 2009/538/ЕО (OB, L 180 от 11.07.2009 г.) на Комисията и Решение № 2011/148/ЕС на Комисията (OB, L 61 от 08.03.2011 г.).

§ 2

Актът на Европейския съюз, към който се препраща, е Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 г. на Съвета (OB, L 248 от 16.09.2002 г.) относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности.

§ 3

Постановлението се приема на основание чл. 7а от Закона за нормативните актове във връзка с чл. 59 от Решение № 574/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за периода от 2007 до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ и във връзка с чл. 39 и 41 от Решение на Комисията от 5 март 2008 г. за определяне на правилата за изпълнение на Решение № 574/2007/ЕО относно системите за управление и контрол на държавите членки, правилата за административно и финансово управление и допустимостта на разходите по проекти, съфинансирани от фонда, изменено с Решение № 2009/538/ЕО (OB, L 180 от 11.07.2009 г.) на Комисията и Решение № 2011/148/ЕС (OB, L 61 от 08.03.2011 г.).

§ 4

Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на вътрешните работи и на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ към министъра на финансите.

§ 5

Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.