Постановление № 45 от 22 март 2010 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Европейския фонд за връщане за периода от 2008 до 2013 г.

Чл. 1

(1) Приема детайлни правила за допустимост на разходите по Европейския фонд за връщане (ЕФВ), създаден с Решение № 575/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 144 от 06.06.2007 г.) за периода от 2008 до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“.

(2) Допустими категории разходи по ЕФВ са тези, които попадат в обхвата за финансиране съгласно Решение № 575/2007/ЕО и Решение № 2008/458/ЕО на Комисията (OB, L 167 от 27.06.2008 г.) за определяне на правилата за изпълнение на Решение № 575/2007/ЕО относно системите за управление и контрол на държавите членки, правилата за административно и финансово управление и допустимостта на разходите по проекти, съфинансирани от фонда, изменено с Решение № 2009/614/ЕО на Комисията (OB, L 210 от 14.08.2009 г.) и Решение № 2011/177/EС на Комисията (OB, L 77 от 23.03.2011 г.), и в съответствие с принципа за добро финансово управление по смисъла на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 г. на Съвета (OB, L 248 от 16.09.2002 г.) относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности,.

(3) Не се допуска проектите, подкрепяни от ЕФВ, да бъдат финансирани от други източници. Проектите, подкрепяни от ЕФВ, следва да бъдат съфинансирани от публични и частни източници.

(4) Проектите, подкрепяни от ЕФВ, не допускат печалба. Ако при приключване на проекта източниците на приходи, включително постъпления, превишават разходите, приносът на фонда към проекта се намалява.

(5) Всички източници на приходи за проекта следва да бъдат записани в счетоводните или данъчните документи на крайния бенефициент и да могат да бъдат идентифицирани и контролирани.

Чл. 2

(1) Разходите, отнасящи се до проектите, трябва да бъдат извършени и съответните плащания (с изключение на амортизациите) да бъдат направени след 1 януари на годината, посочена във финансовото решение за одобрение на годишната програма (ГП) на държавата членка (ДЧ).

(2) Периодът на допустимост е до 30 юни на годината N (годината, посочена в решението за финансиране, одобряващо ГП на ДЧ) + 2, което означава, че разходите, отнасящи се до даден проект, трябва да бъдат извършени преди тази дата.

Чл. 3

(1) Правилата относно допустимостта на разходите по ЕФВ са подробно описани в Приложение ХІ на Решение № 2008/458/ЕО на Комисията, като, за да бъдат допустими, разходите следва да бъдат:

1. в рамките на целите на ЕФВ, както следва:

2. в рамките на допустимите действия и мерки, посочени в чл. 4 и 5 от Решение № 575/2007/ЕО;

3. необходими за осъществяване на действията, обхванати от проект, съставляващи част от Многогодишната програма (МП) по ЕФВ, съответно от ГП, одобрени от Европейската комисия (ЕК);

4. разумни и съответстващи на принципите на разумното финансово управление и по-специално по-добра стойност за вложените средства и икономическа ефективност;

5. извършени от крайния бенефициер и/или партньорите по проекта, които следва да бъдат установени и регистрирани в държава членка, освен в случаите на международни организации от публичния сектор, създадени с междуправителствени споразумения, както и на специализирани агенции, създадени от такива организации, Международния комитет на Червения кръст и Международната федерация на националните дружества на Червения кръст и червения полумесец; правилата, приложими към крайния бенефициер се прилагат с необходимите изменения към партньорите по проекта;

6. свързани с целевите групи, както следва:

7. извършени в съответствие със специфичните разпоредби на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

(2) Средствата за съфинансиране се предоставят за изпълнение на МП по ЕФВ за периода от 2008 до 2013 г., съответно на годишните програми, включващи следните цели и дейности по приоритети:

1. подпомагане доброволното връщане на лица, които нямат или вече не отговарят на законовите основания за престой в Република България, като се осигурят помощ и условия на доброволно завърналите се граждани в страните на произход;

2. мерки, касаещи специфичното положение на уязвими лица, подлежащи на връщане (непълнолетни, инвалиди, бременни, психично болни, лица – обект на психически, физически или сексуален тормоз);

3. осъществяване на процедурите по принудително отвеждане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, с които сътрудничеството в областта на връщането е затруднено, в съответствие с националното и международното законодателство в тази област;

4. прилагане на процедури по връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни в сътрудничество с други държави членки и при необходимост – с Агенция „ФРОНТЕКС“ и с други организации;

5. информиране и консултиране на лица, подлежащи на връщане, относно ситуацията в страната на произход или на трета сигурна страна;

6. развитие на сътрудничеството между българските власти и консулските и дипломатическите служби с цел ускоряване процеса на документиране на лица, подлежащи на връщане;

7. укрепване на административния капацитет на националните потенциални получатели на помощта в областта на миграционната политика и подобряване на регулаторната рамка на национално ниво.

Чл. 4

(1) Разходите следва да съответстват на плащанията, направени от крайния бенефициент, като те следва да бъдат във формата на финансови (с парични средства) трансакции, с изключение на амортизационните разходи.

(2) Разходите следва да бъдат оправдани от официални фактури. Когато това не може да се направи, разходите следва да се подкрепят от счетоводни документи или от подкрепящи документи с равностойна доказателствена стойност.

(3) Разходите следва да могат да се идентифицират и проверяват, като по-специално трябва да бъдат:

1. отразени в счетоводните документи на крайния бенефициент;

2. определени в съответствие с приложимите счетоводни стандарти на страната, в която е установен крайният бенефициент, и посредством обичайните практики за осчетоводяване на разходите на крайния бенефициент;

3. декларирани в съответствие с изискванията на приложимото данъчно и социалноосигурително законодателство.

(4) Където е приложимо, крайните бенефициенти са длъжни да съхраняват заверени копия на счетоводни документи, оправдаващи приходите и разходите, извършени от партньорите във връзка с определен проект.

(5) Съхраняването и обработката на счетоводни документи следва да се извършват в съответствие с националното законодателство за защита на данните.

Чл. 5

(1) Категориите допустими разходи на ниво проект са преки и непреки.

(2) Преките допустими разходи по проект са разходи, които могат да бъдат определени като специфични разходи, пряко свързани с изпълнението на проекта.

(3) Допустими са следните преки разходи:

1. за персонал, назначен да работи по проекта, които включват заплати, вноски за социално осигуряване и други разходи по закон, ако това съвпада с обичайната политика на бенефициера по отношение на възнагражденията;

2. за персонал на:

3. за пътни и дневни – за персонал или други лица, които участват в дейностите по проекта, чиито пътувания са необходими за изпълнението на проекта;

4. свързани с придобиване на оборудване – само ако са от съществено значение за изпълнението на проекта;

5. свързани с операции за наем и лизинг – съгласно националното законодателство и продължителността на наемане или лизинг за целите на проекта;

6. за закупуване на оборудване:

7. за отделни единици оборудване, струващи под 20 000 евро – пълният размер на разхода за закупуване – при условие че оборудването е закупено през периода преди последните 3 месеца от проекта; за оборудване на стойност, равна или по-висока от 20 000 евро – въз основа на амортизационните разходи;

8. покупка или строителство на недвижим имот – само когато придобиването на недвижим имот е от съществено значение за изпълнението на проекта и е ясно свързано с неговите цели, при следните условия:

9. за ремонт, модернизация и обновяване на недвижим имот:

10. наем на недвижим имот – само когато има ясна връзка между наемането и целите на проекта, за който се отнася, при следните условия:

11. разходи за консумативи, материали и общи услуги, при условие че те могат да бъдат идентифицирани и са пряко необходими за изпълнението на проекта;

12. разходи, произтичащи пряко от изискванията, свързани със съфинансирането от ЕС, като публичност, прозрачност, оценка на проекта, външен одит, банкови гаранции, разходи за превод;

13. разходи за хонорари за правни консултации, нотариални разходи и разходи за технически и финансови експерти;

14. специфични разходи във връзка с целеви групи, посочени в чл. 5 от Решение № 575/2007/ЕО, представляващи цялостно или частично подпомагане под формата на:

15. разходите по т. 14 са допустими при следните условия:

16. подкрепящи мерки след връщането в третата държава, като обучение и съдействие за намиране на работа, краткосрочни мерки, необходими за процеса на реинтеграция, и оказване на подкрепа след връщане съгласно чл. 5, ал. 5, 8 и 9 от Решение № 575/2007/ЕО, които се предоставят в рамките на срок не по-дълъг от 12 месеца, считано от датата на връщане на гражданина на третата държава.

17. за договори за подизпълнители – крайните бенефициери следва да имат капацитета сами да изпълняват дейностите, свързани с проекта; сключването на договори с подизпълнители следва да бъде ограничено и сумата за изпълнение на възложените им задачи по проекта трябва да бъде точно посочена в споразумението за отпускане на безвъзмездна помощ или еквивалентен правен инструмент:

(4) Непреките допустими разходи се отнасят до категории разходи, които не се определят като специфични разходи, пряко свързани с проекта.

(5) Непреките разходи могат да бъдат одобрени за финансиране, ако са в размер не повече от 7 на сто от общите допустими преки разходи.

(6) Организациите, които получават оперативни безвъзмездни средства от бюджета на Общността, не могат да включват непреки разходи в прогнозния си бюджет.

Чл. 6

(1) Недопустими са следните разходи:

1. данък върху добавената стойност с изключение на случаите, когато крайният бенефициер може да докаже, че не е в състояние да го възстанови;

2. възвръщаемост на капитала, дългове и вноски за покриване на загуби от дългове, дебитни лихви, комисиони и загуби при обмяна на валута, обезщетения за загуби и потенциални бъдещи дългове, дължими лихви, неопределени дългове, глоби, финансови санкции, разходи за разрешаване на спорове и прекомерни или необмислени разходи;

3. разходи за развлечения изключително за персонала на проекта; разрешени са разумни разходи като домакин на социални събития, обосновани от проекта като събитие при приключване на проекта или срещи на групата за управление на проекта;

4. разходи, декларирани от крайния бенефициент и покрити от друг проект или работна програма, получаваща безвъзмездна помощ от Общността;

5. покупка на земя;

6.

7. принос в натура.

(2) Недопустими за финансиране от ЕФВ са разходи, свързани със следните договори с подизпълнител:

1. поддоговаряне на задачи, свързани с общото управление на проекта;

2. поддоговаряне, което добавя разходи към проекта, без да добавя пропорционална стойност към него;

3. поддоговаряне с посредници или консултанти, при които плащането е определено като процент от общите разходи на проекта, освен ако плащането е обосновано от крайния бенефициент с посочване на действителната стойност на извършената работа или предоставените услуги.

Чл. 7

(отменен)

(1) При надлежно обосновани случаи съфинансирането на проекта по отношение на приноса от крайния бенефициент и партньорите по проекта може да бъде изразен частично като принос чрез извършване на работа от длъжностни лица, наети от тези органи, участващи в проекта.

(2) Приносът по ал. 1 не следва да надвишава 50 на сто от общия принос, осигурен от крайния бенефициент, като се прилагат следните правила:

1. задачите на държавните служители са конкретно свързани с изпълнението на проекта и не възникват от регламентираните отговорности в публичния орган;

2. държавните служители, на които е поверено изпълнението на проект, се подкрепят от надлежно документирано решение на компетентния орган;

3. стойността на приноса може да бъде одитирана и не може да надвишава разходите, действително направени и надлежно оправдани от счетоводни документи на държавния орган.

Чл. 8

(1) Допустими са следните мерки за техническа помощ за всяка годишна програма в рамките на ограниченията, посочени в чл. 17 от Решение № 575/2007/ЕО:

1. разходи, свързани с подготовката, подбора, оценката, управлението и мониторинга на действията;

2. разходи, свързани с одити и проверки на място на дейностите или проектите;

3. разходи, свързани с оценки на действията или проектите;

4. разходи, свързани с информиране, разпространение и прозрачност по отношение на действията;

5. разходи за придобиване, инсталиране и поддържане на компютърни системи за управление, мониторинг и оценка на фондовете;

6. разходи за срещи на мониторингови екипи, свързани с изпълнението на действията, като могат да се включват и разходи за експерти и други участници в тези комитети, включително участници от трети страни, където тяхното присъствие е от съществено значение за ефективното изпълнение на действията;

7. разходи за укрепване на административния капацитет за използване на средствата от фонда;

(2) Техническата помощ може да финансира разходи, направени от някой от следните органи: отговорен орган, упълномощен орган, одитен орган и сертифициращ орган или други структури, които подпомагат изпълнението на задачите, изброени в ал. 1.

(3) Дейностите, свързани с техническата помощ, следва да бъдат изпълнени и съответните плащания да бъдат извършени след 1 януари на годината, посочена във финансовото решение за одобряване на годишната програма на ДЧ. Периодът на допустимост продължава най-късно до крайния срок за представяне на окончателния отчет за изпълнение на годишната програма.

§ 1

Актовете на ЕС, чиито изисквания се въвеждат, са, както следва:

1. Решение № 575/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 144 от 06.06.2007 г.) за периода от 2008 до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“;

2. Решение № 2008/458/ЕО на Комисията (OB, L 167 от 27.06.2008 г.) за определяне на правилата за изпълнение на Решение № 575/2007/ЕО относно системите за управление и контрол на държавите членки, правилата за административно и финансово управление и допустимостта на разходите по проекти, съфинансирани от фонда, изменено с Решение № 2009/614/ЕО на Комисията (OB, L 210 от 14.08.2009 г.) и Решение № 2011/177/EС на Комисията (OB, L 77 от 23.03.2011 г.).

§ 2

Актът на ЕС, към който се препраща, е Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 г. на Съвета (OB, L 248 от 16.09.2002 г.) относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности,.

§ 3

Постановлението се приема на основание чл. 7а от Закона за нормативните актове във връзка с чл. 55 от Решение № 575/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски фонд за връщане за периода от 2008 до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ и във връзка с чл. 39 и 40 от Решение на Комисията от 5 март 2008 г. за определяне на правилата за изпълнение на Решение № 575/2007/ЕО относно системите за управление и контрол на държавите членки, правилата за административно и финансово управление и допустимостта на разходите по проекти, съфинансирани от фонда.

§ 4

Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на вътрешните работи и на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ към министъра на финансите.

§ 5

Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.