Чл. 1
(1) Работниците и служителите, освободени на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда след 1 януари 2000 г. от търговските дружества и предприятия по списъка съгласно приложението, които са с преобладаващо държавно и/или общинско участие, могат да получат еднократно парично обезщетение в размер 1000 лв.
(2)
(3)
(4)
(5) Право на еднократното парично обезщетение по ал. 1 имат само работниците и служителите, които са били непрекъснато в трудови правоотношения с търговското дружество или предприятие не по-малко от 18 месеца преди освобождаването им и ако не получават или не са придобили право на лична пенсия за изслужено време и старост.
Чл. 2
(1) Средствата за еднократните парични обезщетения по чл. 1 се осигуряват от централния бюджет.
(2)
Чл. 3
(1) Паричното обезщетение по чл. 1 се изплаща от бюрата по труда на Националната служба по заетостта по адресната регистрация на лицата.
(2) Бюрата по труда изплащат паричното обезщетение след подаване на молба от лицата, в която те заявяват, че желаят да получат еднократното парично обезщетение вместо парично обезщетение и помощи за безработица по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (ДВ, бр. 120 от 1997 г.), към която се прилагат заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и оформена от работодателя трудова книжка. В молбата се посочва и сметката на лицето в търговска банка или в Държавната спестовна каса, на която да бъде преведено паричното обезщетение.
(3) Молбата по ал. 2 се подава едновременно с регистрирането на лицето в бюрото по труда, но не по-късно от 3 месеца от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
(4) В 14-дневен срок от датата на подаване на молбата бюрата по труда превеждат сумата по посочената от лицето сметка.
Чл. 4
(1) Лицата по чл. 1, които не желаят да получат еднократното парично обезщетение по постановлението, получават парично обезщетение и помощи за безработица при условията и по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
(2) Лицата, получили еднократно обезщетение по постановлението, могат да ползват права за обезщетяване по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта при условията на чл. 67 от същия закон, ако са били осигурявани или са подлежали на осигуряване за безработица в продължение на нови 9 месеца през 15 календарни месеца след получаването на еднократното обезщетение.
(3) Лицата, ползвали права на обезщетяване по реда на Постановление № 131 на Министерския съвет от 1996 г. за еднократни допълнителни обезщетения, свързани със структурната реформа (обн., ДВ, бр. 53 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 71, 84, 88 и 93 от 1996 г.; отм., бр. 32 от 1997 г.), или по реда на чл. 1а от Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила (обн., ДВ, бр. 96 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1990 г., бр. 23, 49 и 91 от 1991 г., бр. 35, 43, 59 и 90 от 1992 г., бр. 26, 68 и 69 от 1993 г.; попр., бр. 73 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 63 и 96 от 1994 г., бр. 45 и 51 от 1996 г. и бр. 22, 32, 70, 94 и 110 от 1997 г.; отм., бр. 81 от 1998 г.), нямат право на обезщетение по реда на това постановление.
Чл. 5
(1) Получените суми за обезщетения по постановлението се възстановяват на Националната служба по заетостта, когато в 9-месечен срок след прекратяване на трудовите им правоотношения лицата са постъпили отново на работа при работодателя, който ги е освободил.
(2) В случаите по ал. 1 сумата се възстановява от работодателя, приел на работа лицето, получило обезщетението.
Чл. 6
(1)
1. декларират, че ще започнат самостоятелна или съвместна дейност за производство на стоки и/или услуги;
2. декларират, че ще участват в търговски дружества като съдружници или акционери или като член-кооператори в кооперация;
3. представят сключен трудов договор с друг работодател за срок не по-малък от 24 месеца.
(2) Лицата, които желаят да получат допълнителното обезщетение по ал. 1, подават молба в срок 3 месеца от датата на прекратяване на трудовото правоотношение и декларират, че ще се осигуряват за всички осигурителни случаи сами или от работодател най-малко 12 месеца в рамките на 24-месечен период от датата на решението на бюрото по труда за отпускане на допълнителното обезщетение. По искане на лицата, които са декларирали, че ще се осигуряват сами, 24-месечният период може да се удължи еднократно с решение на началника на бюрото по труда, но с не повече от 6 месеца, при условие че се представят писмени доказателства за наличието на икономически, технологични или други обективни причини, които възпрепятстват изпълнението на задължението в определения срок.
(3) Лицата, неизпълнили условието за осигуряване по ал. 2, възстановяват на фонд „Безработица“ полученото допълнително обезщетение в едномесечен срок след изтичането на периода по ал. 2.
(4) Лицата, които след получаване на допълнителното обезщетение са осигурявани за по-малко от 12 месеца, възстановяват пропорционална част от полученото допълнително обезщетение, съответстваща на срока на неизпълнението.
(5) Полученото допълнително обезщетение не се възстановява, когато задължението за осигуряване не е изпълнено поради смърт, тежко заболяване или други причини от подобен характер.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1
Работниците и служителите, които могат да ползват права по постановлението, но са се регистрирали в бюрата по труда по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, могат в 14-дневен срок след обнародването на постановлението да подадат молба за определяне и изплащане на еднократното парично обезщетение. В тези случаи, ако има вече начислени и изплатени суми за обезщетение при безработица, се определя и изплаща само разликата.
§ 2
(отменен)
Изпълнението на чл. 1 се осигурява от средствата по Договора за заем (оздравителен заем) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, ратифициран със закон от Народното събрание (ДВ, бр. 83 от 1996 г.).
§ 2а
(отменен)
Министърът на финансите осигурява необходимите средства за изпълнението на чл. 6 по фонд „Професионална квалификация и безработица“ за сметка на консолидирания държавен бюджет.
§ 3
Министърът на труда и социалната политика и ръководителят на Националната служба по заетостта осъществяват контрол и дават указания за решаване на възникнали въпроси по прилагането на постановлението.
§ 4
Постановлението се издава на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
§ 26
Средствата в размер до 180 хил. лв. за изплащане обезщетенията по чл. 1 и 6 да се осигурят през 2002 г. от определения в рамките на сумата източник по § 1, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 141 на Министерския съвет от 2000 г. за изплащане на еднократно парично обезщетение на освободените работници и служители от едноличните търговски дружества с държавно имущество в подотрасъл „Въгледобив“ (обн., ДВ, бр. 63 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 8 от 2001 г. и бр. 30 от 2002 г.).