Чл. 1
(1) С това постановление се уреждат мерките на търговската политика, както и други ограничителни търговски мерки, предприети в изпълнение на международни задължения на страната ни, при внасянето и изнасянето на стоки на и от територията на Република България, осъществявани от юридически лица и еднолични търговци.
(2) Внасянето и изнасянето на стоки по поети от Република България международни договорни задължения се извършват при спазване изискванията на съответните международни договори и съобразно предвиденото:
1. в това постановление, или
2. в други нормативни актове, приети за изпълнение на тези задължения.
Чл. 2
Регистриране на сделките се извършва при въвеждане, внос, износ и реекспорт на стоките, включени в приложение № 1.
Чл. 3
На разрешителен режим подлежат сделките при:
1. въвеждане, внос, износ и реекспорт на стоки по поети от Република България международни договорни задължения, чието изпълнение обуславя прилагането на разрешителен режим;
2. въвеждане, внос, износ и реекспорт на стоки, за които българското законодателство изисква разрешителен режим, съгласно приложение № 2;
3. износ и реекспорт на стоки с български произход, за които са установени квоти съгласно приложение № 3;
4. въвеждане, директен транзит, износ и реекспорт на военна и специална продукция и на стоки и технологии с възможна двойна (гражданска и военна) употреба – при спазване на изискванията на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, на Правилника за прилагане на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, приет с Постановление № 38 на Министерския съвет от 1996 г. (обн., ДВ, бр. 21 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 35 от 1996 г. и бр. 45 от 1997 г.), и на Постановление № 205 на Министерския съвет от 1998 г. за определяне на Списък на оръжията и на стоките и технологиите с възможна двойна употреба (ДВ, бр. 108 от 1998 г.);
5. въвеждане и износ на стоки срещу заплащане в левове, с изключение на снабдяването на български плавателни съдове и въздухоплавателни средства, извършващи международен рейс.;
6. внос на стоки, за които се прилагат защитни мерки на основание чл. 9, ал. 2, т. 2 и 3 от Постановление № 300 на Министерския съвет от 1996 г. за защитни мерки по вноса в Република България (обн., ДВ, бр. 109 от 1996 г.; изм., бр. 45 от 1997 г.).
Чл. 4
(отменен)
При износ на стоките, включени в приложение № 4, се събира експортна такса, с изключение на случаите на износ за страни, с които Република България има влязло в сила преференциално търговско споразумение.
Чл. 5
Забранява се износът на стоки, за които е въведена забрана за износ по силата на закон, на международен договор, по който Република България е страна, или на нормативен акт на Министерския съвет, като:
1. стоки, получени като хуманитарна помощ, освен в случаите на спешна необходимост за пренасочването им към други страни по искане на дарителя и съгласувано с министъра на търговията и туризма.;
2. човешка кръв, човешка плазма (с изключение на получената чрез плазмафереза от болни от ревматоиден артрит), човешки имуноглобулини и хемоглобин, получени от човешка кръв;
3. лечебна кал в натурално състояние;
4. земни противопехотни мини;
5. тютюневи изделия и алкохолни напитки, облепени с валидни български акцизни бандероли;
6. други.
Чл. 6
(отменен)
Забранява се на основание на Монреалския протокол към Виенската конвенция за опазване на озоновия слой, ратифицирани с Указ № 2235 от 1989 г. (ДВ, бр. 82 от 1989 г.), внасянето на следните стоки:
1. опасни вещества с озоноразрушаващ потенциал от приложение № 2 към чл. 2, т. 2 от Постановление № 268 на Министерския съвет от 1996 г. за режима по вноса и транзитния превоз на отпадъци и опасни вещества (обн., ДВ, бр. 94 от 1996 г.; попр., бр. 3 от 1997 г.; изм., бр. 54 от 1997 г.) освен в случаите по § 2 от преходните и заключителните разпоредби от същото постановление;
2. машини и апарати за кондициониране на въздуха, хладилници, фризери и други съоръжения за охлаждане, съдържащи фреон 12 или фреон 11, включително вградени в транспортни средства, когато съответните транспортни средства са предназначени за внос в Република България.
Чл. 7
(1) В случаите, когато в приложение № 2 към чл. 3, т. 2 е записано „от глава“ или не е посочена тарифната позиция, подпозиция или номер по Митническата тарифа на Република България, съответните компетентни министерства и ведомства след съгласуване с Министерството на търговията и туризма обнародват нови или актуализират вече обнародваните списъци на стоките, включени в това приложение, и там, където е възможно, съгласувано с Главното управление на митниците посочват митнически тарифни позиции. Списъците се обнародват в едномесечен срок от датата на обнародване на постановлението.
(2) Количествата и/или митническите тарифни номера на стоките от приложение № 3 и условията и редът за разпределяне на дяловете от квотите по чл. 3, т. 3 се посочват в наредба на министъра на търговията и туризма, която се обнародва в „Държавен вестник“.
Чл. 8
Приема Наредба за условията и реда за регистриране и разрешаване на внасянето и изнасянето на стоките в случаите по чл. 2 и 3 съгласно приложение № 5.
Допълнителни разпоредби
§ 1
По смисъла на постановлението:
1. „Мерки на търговската политика“ са нетарифни мерки, установени с нормативен акт и прилагани в рамките на търговската политика на Република България, при внасянето и изнасянето на стоките, като: регистрационен режим (автоматично лицензиране), разрешителен режим (неавтоматично лицензиране), защитни мерки, количествени ограничения, забрани за износ и внос.
2. „Квота“ е количествено ограничение при внасяне и изнасяне на стоки, което може да бъде изразено в стойност или във физически единици (брой, тонове и т.н.) или по друг начин.
3. „Платина“ включва металите от платиновата група – платина, паладий родий, иридий, осмий и рутений.
4. „Скъпоценни камъни“ са стойностни минерали с естествен произход, известни под следните наименования: диамант, в т.ч. обработен като брилянт; корунд (рубин, сапфир); берил (смарагд); хризоберил (александрит); черен благороден опал, топаз и шпинел.
5. „Стампер (матрица)“ е материален носител, който съдържа информация за производството на компактдискове.
6. „Въвеждане“ е преминаването на стоки през входно митническо учреждение на територията на Република България и не включва директния транзит по смисъла на чл. 219 от Правилника за прилагане на Закона за митниците, приет с Постановление № 270 на Министерския съвет от 1998 г. (ДВ, бр. 149 и 150 от 1998 г.).
§ 2
В случаите, когато е определен режим за даден вид стока и в приложенията пред тарифната позиция, подпозиция или номер по Митническата тарифа на Република България е записано „от“, за определящо се счита описанието на стоката.
§ 3
Когато едно удостоверение е издадено за въвеждането на стоките, то служи и за последващото им митническо оформяне, с изключение на случаите на износ или реекспорт.
§ 4
(отменен)
(1) Платените суми за експортни такси се превеждат по сметката на фонд „Българска гора“ № 300-017 52 20, БИН 7442510000, банков код 661 966 11 при Българската народна банка – София.
(2) Митническото учреждение, обмитяващо стоките, оформя износа след представяне на документ за платена дължима експортна такса.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 5
Постановлението влиза в сила от 1 януари 1999 г. и отменя Постановление № 493 на Министерския съвет от 1997 г. за режима по износа и вноса (обн., ДВ, бр. 126 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 2, 92 и 114 от 1998 г.).
§ 6
Постановлението се издава на основание чл. 60 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия.
§ 7
При запазване на режима за изнасяне/внасяне на определен вид стока удостоверенията за износ/внос, издадени при действието на Постановление № 493 от 1997 г., остават валидни до изтичането на срока на доставка, посочен в тях.
§ 8
Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на търговията и туризма и на министъра на финансите, а в частта му по чл. 3, т. 4 – и на органите, посочени в съответния нормативен акт, определящ условията и реда за търговия с тези стоки.
§ 9
Предложения за изменение и допълнение на постановлението могат да се внасят в Министерския съвет от министъра на търговията и туризма по негова инициатива или по предложение на други заинтересувани министри и ръководители на ведомства. Предложенията трябва да бъдат съпроводени с икономическа обосновка и преценка за съответствието на предлаганата мярка с поети от Република България международни ангажименти.