Чл. 1
Договорите за външни заеми на министерства и други ведомства, на общини, както и на държавни предприятия и банки не се гарантират от Република България и задълженията по тях, включително и за бъдещи периоди, не се поемат от държавата освен в случаите, когато по установения ред е дадено съгласие от Народното събрание за сключване на гаранционно споразумение по заема и то е ратифицирано със закон.
Чл. 2
Министърът на финансите съвместно с другите компетентни органи, упълномощени по установения ред, представлява Република България в преговорите, свързани с външни заеми и с държавни гаранции по тях.
Чл. 3
Когато договорите за външен заем или гаранционно споразумение са ратифицирани от Народното събрание, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция изготвя юридическо становище за факта на ратификацията, което служи като уведомление на кредиторите.
Чл. 4
Предоставянето на държавни гаранции по кредитни споразумения с външни и вътрешни кредитори може да се извършва само след съгласието на Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Чл. 5
Министерският съвет разглежда исканията за предоставяне на държавна гаранция за кредитни споразумения за проекти, отговарящи на следните изисквания:
1. проектът да е в сферата на структуроопределящите отрасли на икономиката или да е залегнал в инвестиционна програма, одобрена от Министерския съвет;
2. искането да е придружено от проект за кредитно споразумение и от анализ на очакваните резултати върху икономиката на страната, опазването на околната среда и доказана финансова възможност за погасяване на заема;
3. лицето, кандидатстващо за държавна гаранция, да е с доказана стопанска репутация и с положителни показатели за рентабилност, ефективност, ликвидност, степен на задлъжнялост, капиталова адекватност и липса на просрочие при обслужването на съществуващи заеми и други задължения;
4. да има обезпечение съгласно обичайната банкова практика и застраховка на имуществото.
Чл. 6
При необходимост министърът, внасящ в Министерския съвет предложението за предоставяне на държавна гаранция, може да изиска допълнителна информация, свързана с изискванията по чл. 5, както и за намеренията на кредитополучателя по отношение на проекта, становища на неговите клиенти и на обслужващите го банки.
Чл. 7
(1) В рамките на бюджетната година общият обем на предоставените държавни гаранции не може да надвишава 20 на сто от очакваните приходи по републиканския бюджет, като за целта всяко искане се съгласува с министъра на финансите.
(2) Общият размер на всички поети и действащи гаранционни ангажименти от държавата не може да надвишава 20 на сто от очаквания брутен национален продукт на страната за съответната година.
(3) Министерството на финансите ежегодно предлага лимити за поемане на държавни гаранции в Закона за държавния бюджет за съответната година съобразно изискванията на ал. 1 и 2.
Чл. 8
Държавната гаранция може да се реализира само при условие, че титулярят на вземането е предприел необходимите мерки и действия за събиране от кредитополучателя на гарантирания от държавата кредит.
Чл. 9
В Министерството на финансите се води регистър за предоставените държавни гаранции по ред, определен от министъра на финансите.