Чл. 1
Въвежда от 1 юли 1996 г. нова система за определяне на работните заплати на висшия персонал в държавните здравни органи и заведения към Министерството на здравеопазването, общините, Софийската областна администрация, Министерството на транспорта и в държавните университетски болници в София.
Чл. 2
Приема от 1 юли 1996 г.:
1. средни месечни брутни работни заплати за текущо възнаграждение и средни месечни брутни работни заплати на едно лице, включително на висшия персонал в държавните здравни органи и заведения към Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта и в държавните университетски болници в София, финансирани от републиканския бюджет, съгласно приложение № 1;
2. средни месечни брутни работни заплати за текущо възнаграждение и средни месечни брутни работни заплати на едно лице, включително на висшия персонал в държавните здравни заведения, финансирани от общинските бюджети, съгласно приложение № 2;
3. класификатор на длъжностите, за които се изисква висше образование, и коефициентите за определяне на началните основни месечни работни заплати по длъжности и длъжностни степени на заетите в държавните здравни органи и заведения по чл. 1 съгласно приложение № 3.
Чл. 3
(1) В рамките на средните месечни брутни работни заплати за текущо възнаграждение на едно лице се определят:
1. основните месечни трудови възнаграждения на висшия персонал, определени по реда на постановлението;
2. основните месечни трудови възнаграждения на персонала с основно, средно, средно специално и полувисше образование, определени с колективен трудов договор или с вътрешни правила за работната заплата;
3. допълнителните и други трудови възнаграждения, определени с Кодекса на труда и с другите нормативни актове, конкретизирани с колективен трудов договор или с вътрешни правила за работната заплата, включително допълнителното възнаграждение за извършени оперативни, анестезиологични, инвазивно-диагностичнолечебни и рентгено-контрастни дейности, определено по реда на постановлението.
(2) Средните месечни брутни работни заплати не могат да се превишават по отчет. Те се изчисляват от данните за съответното тримесечие и включват:
1. начислените възнаграждения, посочени в ал. 1;
2. тримесечното възнаграждение за резултатите от здравната дейност.
Чл. 4
(1) Основното месечно трудово възнаграждение по индивидуален трудов договор на висшия персонал, заемащ ръководни длъжности, се определя като сума, получена от:
1. началната основна месечна работна заплата за длъжността по приложение № 3, а от 1 октомври 1996 г. – по приложение № 6;
2. увеличението за управленска отговорност, определено с коефициент от 0,3 до 1 към началната основна месечна работна заплата за специалист с висше медицинско образование, диференцирано по система от показатели и критерии, утвърдени от министъра на здравеопазването.
(2) Основното месечно трудово възнаграждение по индивидуален трудов договор на висшия персонал, незаемащ ръководни длъжности, се определя като сума, получена от:
1. началната основна месечна работна заплата за длъжността по приложение № 3, а от 1 октомври 1996 г. – по приложение № 6;
2. увеличението за професионален опит и квалификация, определено с коефициент до 0,5 от началната основна месечна работна заплата за специалист с висше медицинско образование, диференцирано по система от показатели и критерии, утвърдени от министъра на здравеопазването.
Чл. 5
Допълнителното възнаграждение за оперативни, анестезиологични, инвазивно-диагностичнолечебни и рентгено-контрастни дейности се определя диференцирано с коефициент до 0,5 от началната основна месечна работна заплата за специалист с висше медицинско образование в зависимост от вида и обема на извършената дейност по система, утвърдена от министъра на здравеопазването.
Чл. 6
(отменен)
Министърът на здравеопазването и министърът на транспорта определят средните месечни брутни работни заплати за текущо възнаграждение на едно лице по здравни органи и заведения към Министерството на здравеопазването и към Министерството на транспорта съобразно квалификационния състав и образователната структура на персонала.
Чл. 7
(отменен)
(1) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на финансите диференцира средната месечна брутна работна заплата за текущо възнаграждение на едно лице съгласно приложение № 2, а от 1 октомври 1996 г. – по приложение № 5 по общини съобразно квалификационния състав и образователната структура на персонала.
(2) Общинските съвети определят средната месечна брутна работна заплата на едно лице за текущо възнаграждение и средствата за работни заплати на здравните заведения, финансирани от общинските бюджети, като се съобразяват с размерите по ал. 1.
Чл. 8
(1) Възнаграждението за резултатите от здравната дейност се определя диференцирано с коефициент до 0,5 от тримесечната начална основна месечна работна заплата за специалист с висше медицинско образование, преизчислена съобразно действително отработеното време и в зависимост от изпълнението на показателите и критериите, утвърдени от министъра на здравеопазването.
(2) Редът и начинът за отпускане и изплащане на средствата за възнаграждението за резултатите от здравната дейност се определят от министъра на здравеопазването и от министъра на финансите.
Допълнителна разпоредба
§ 1
„Висш персонал“ по смисъла на постановлението са:
1. заемащите ръководни длъжности и техните заместници с висше медицинско или немедицинско образование;
2. специалистите с висше медицинско или немедицинско образование;
3. лицата с висше медицинско или немедицинско образование, заемащи научно-преподавателски длъжности.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2
(отменен)
Необходимите средства за изпълнение на постановлението се осигуряват от одобрените със Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г. средства за работна заплата по бюджетните сметки на Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, Софийската областна администрация, държавните университетски болници в София и от самостоятелните бюджети на общините, от централния републикански бюджет, от извънбюджетни източници и от икономии от други разходи.
§ 3
(отменен)
Министърът на финансите извършва съответните промени в бюджетните и извънбюджетните сметки на държавните здравни органи и заведения по чл. 1 и в бюджетните взаимоотношения с общините, както следва:
1. за здравните органи и заведения към Министерството на здравеопазването и за здравните заведения към общините – по предложение на министъра на здравеопазването;
2. за здравните органи и заведения към Министерството на транспорта – по предложение на министъра на транспорта;
3. за държавните университетски болници в София – по предложение на ректора на Медицинския университет – София.
§ 4
(отменен)
До приемането на правила по чл. 92 от Закона за висшето образование (ДВ, бр. 112 от 1995 г.) държавните висши медицински училища определят трудовите възнаграждения на работещите в тях по реда на чл. 6 от Постановление № 68 на Министерския съвет от 1996 г. за работната заплата в бюджетните организации и дейности през 1996 г. (ДВ, бр. 29 от 1996 г.) и могат да прилагат чл. 4, 5 и 8, като осигуряват необходимите средства и от собствените им приходи по самостоятелните им бюджети.
§ 5
(отменен)
В случаите, когато фактически достигнатата средна месечна брутна работна заплата за текущо възнаграждение на висшия персонал към 31 май 1996 г. е по-висока от определената по реда на постановлението, тя не се променя до влизането ѝ в съответните равнища.
§ 6
(отменен)
Когато фактическата численост на висшия персонал в държавните здравни заведения към общините при влизането в сила на постановлението е над достигнатата по отчет към 30 юни 1996 г. и по-висока от определената с Постановление № 201 на Министерския съвет от 1994 г. за стандартите в здравеопазването (ДВ, бр. 82 от 1994 г.), необходимите средства за работни заплати от увеличената численост са за сметка на съответния общински бюджет.
§ 7
Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на труда и социалните грижи и с министъра на финансите утвърждава наредба за прилагане на постановлението, в която се уреждат и въпросите за категоризиране на здравните заведения и структурните им звена, както и за отчетността и контрола по прилагането на новата система за определяне на работните заплати на висшия персонал в здравеопазването.
§ 8
Здравните заведения и други организации на бюджетна издръжка, които не се обхващат от постановлението, но в които работят лица с висше медицинско образование на медицински длъжности, могат да прилагат за тях чл. 4 и 5 в рамките на определените средства за работна заплата и от извънбюджетни източници.
§ 9
(отменен)
За неуредените с постановлението условия и ред за формиране на средствата за работна заплата в държавните здравни органи и заведения по чл. 1 се прилага Постановление № 68 на Министерския съвет от 1996 г. за работната заплата в бюджетните организации и дейности през 1996 г. (ДВ, бр. 29 от 1996 г.), като се ползва определената средна месечна брутна работна заплата за текущо възнаграждение.
§ 10
(отменен)
Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на здравеопазването, на министъра на финансите и на министъра на труда и социалните грижи, които съобразно ведомствената компетентност дават указания по прилагането му.