Чл. 1
(1) С това постановление се определят правилата за произход на стоките, прилагани в Република България за целите на:
1. прилагането на Митническата тарифа на Република България с изключение на:
2. прилагането на мерките на търговска политика на Република България;
3. възлагането на държавни/общински поръчки;
4. търговската статистика;
5. издаването на документи за произход на стоките.
(2) Правилата за произход на стоките са преференциални или непреференциални в зависимост от това, дали са свързани или не с договорен или автономен търговски режим, предвиждащ предоставянето на тарифни преференции, като изключение от чл. I, ал. 1 от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ 1994).
(3) Разпоредбите на чл. 2 – 7 уреждат непреференциалните, съответно на чл. 8 – 23 – преференциалните правила за произход на стоките.
(4) Произходът на стоки, предмет на тарифни преференции по споразуменията по ал. 1, т. 1, буква „а“ и на едностранни тарифни преференции по ал. 1, т. 1, буква „б“, се определя в съответствие с преференциалните правила за произход, предвидени в съответните споразумения.
(5) Освен ако друго не е предвидено, правилата за произход по това постановление се прилагат за определяне произхода на стоките от внос и за износ.
Чл. 2
(1) Непреференциалните правила за произход на стоките по това постановление се използват за целите на:
1. обмитяването на стоките – в случаите на т. 12, 14.3, 16 и 17.2 от указанията за прилагане на Митническата тарифа на Република България;
2. непреференциалните мерки на търговска политика като: режима на най-облагодетелствана нация по чл. I, II, III, XI и XII ГАТТ 1994 г.; антидъмпинговите и изравнителни мерки по чл. VI ГАТТ 1994 г.; защитните мерки по чл. XIX ГАТТ 1994 г.; изискванията за маркиране на произхода по чл. IX ГАТТ 1994 г.; дискриминационните количествени ограничения и тарифни квоти;
3. издаването на документи за произход на стоките от внос и за износ.
(2) Алинея 1, т. 3 не се прилага, ако за удостоверяване произхода на стоки, изнасяни от Република България, следва да се издадат документи за произход съобразно правилата за произход на страната на вноса и/или обичаите в международната търговия.
Чл. 3
(1) Стоките са с произход от определена страна, ако са изцяло получени или произведени в тази страна.
(2) Следните стоки се считат за изцяло получени в определена страна:
1. минерални продукти, добити в тази страна;
2. растителни продукти, отгледани и събрани в страната;
3. живи животни, родени и отгледани в страната;
4. продукти, получени от живи животни, отгледани в страната;
5. продукти от лов и риболов, извършен в страната;
6. продукти от морски риболов и други продукти, добити от морето извън териториалните води на страната от кораби, регистрирани или вписани в тази страна и плаващи под нейния флаг;
7. стоки, получени или произведени на борда на кораби-заводи от продукти по т. 6 с произход от страната, при условие че тези кораби-заводи са регистрирани или вписани в тази страна и плават под нейния флаг;
8. продукти, извлечени от морското дъно или подпочвения слой на морското дъно извън териториални води, при условие че тази страна има изключителни права да експлоатира морското дъно или подпочвения слой;
9. отпадъци и скрап, получени от производствени операции, извършени в страната;
10. използвани предмети, при условие че са събрани в страната и са годни само за възстановяване на суровините;
11. стоки, които са произведени в страната изключително от стоките по т. 1 – 10.
(3) По смисъла на ал. 2 понятието „страна“ включва и териториалните води на страната.
Чл. 4
(1) Стоките, в чието производство участва повече от една страна, се счита, че произхождат от страната, в която те са претърпели своята последна съществена икономически обоснована обработка или преработка, довела до производството на нов продукт или представляваща важен стадий от производството.
(2) В случаите по ал. 1 за определяне произхода на стоките се използват самостоятелно или в комбинация следните критерии за произход:
1. критерият промяна на тарифното класиране – съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1; или
2. списък на операциите за обработка или преработка, които придават или не могат да придадат произход от страната, където са извършени – съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2, съответно чл. 5, ал. 4; и/или
3. критерият „адвалорен процент“, при който произходът се счита придобит, ако процентът на използваните в производството материали или процентът придобита стойност съответства на този, определен за съответната стока – съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 5, ал. 3.
(3) Обработка или преработка, за която се установи или има достатъчно данни да се приема, че единствената ѝ цел е заобикаляне на разпоредби, прилагани в Република България към стоки с произход от определени страни, се счита, че не придава на стоката произход от страната, където тази обработка или преработка е извършена.
Чл. 5
(1) В случаите на чл. 4, ал. 1 произходът се счита придобит в резултат на съществена обработка или преработка, ако:
1. полученият продукт се класира в тарифна позиция, различна от тарифните позиции, в които се класират всички използвани материали без произход; или
2. вместо правилото по т. 1 за продуктите, включени в приложение № 1, са извършени операциите за обработка или преработка и са изпълнени другите условия, предвидени в колона 3 на същото приложение.
(2) Приложение № 1 се прилага във връзка с обяснителните бележки по приложение № 2.
(3) Когато в приложение № 1 се предвижда произходът да се придобива, когато стойността на използваните материали без произход или придобитата стойност е по-малка, равна или по-голяма от определен процент от цената на производител за получения продукт, този процент се изчислява, като се вземе предвид, че:
1. „стойност“ е митническата облагаема стойност към момента на вноса на използваните материали без произход, а ако тя не е известна или не може да се установи – първата определима цена, заплатена за тези материали в страната на производство;
2. „цена на производител“ е цената, заплатена за получения продукт на производителя, извършил последната обработка или преработка, като тази цена включва стойността на всички използвани материали, разходи за производство и печалба и е намалена с вътрешните данъци и такси, които са възстановени или могат да бъдат възстановени, когато продуктът бъде изнесен;
3. „стойност, придобита в резултат на операции по сглобяване“ е увеличението на стойността в резултат от самото сглобяване заедно с довършителните операции и тези по проверка и от влагането на части с произход от страната, където операциите са извършени, в това число печалба и общи разходи, направени в тази страна във връзка с операциите.
(4) Независимо дали са изпълнени условията по ал. 1 – 3, следните операции се считат за недостатъчни за придобиване на произход:
1. операции, осигуряващи запазване на продуктите в добро състояние по време на транспортиране и съхранение (претоварване, проветряване, разстилане, сушене, охлаждане, премахване на повредени части и др.);
2. прости операции, състоящи се в обезпрашаване, пресяване, сортиране, класифициране, съчетаване (вкл. комплектуване), измиване, нарязване и др.;
3. смяна на опаковки, разделяне или събиране на пратки; поставяне в торби, каси, кутии, бутилки, прикрепване на поставки и всякакви други прости операции по опаковане;
4. прикрепване на марки, етикети или други подобни отличителни знаци върху продуктите или техните опаковки;
5. просто събиране на отделни части за съставяне на завършен продукт;
6. комбинация от две или повече от операциите, посочени в т. 1 – 5.
Чл. 6
(1) Основните резервни части, предназначени за използване заедно с оборудване, машина, апарат или превозно средство, имат произхода на съответното оборудване, машина, апарат или превозно средство, при условие че ако се вградят в тях, не биха изменили произхода им.
(2) Алинея 1 се прилага за основни резервни части, които:
1. представляват компоненти, без които съответното оборудване, машина, апарат или превозно средство не може да функционира;
2. са предназначени за нормална поддръжка и замяна на части от същия вид, които са повредени или са станали невъзстановими.
Чл. 7
(1) Когато нормативен акт изисква доказване произхода на определена стока при внос в Република България чрез представяне на сертификат за произход, такъв сертификат трябва да отговаря на следните общи изисквания:
1. да бъде издаден от компетентния за това орган или организация в страната на издаването;
2. да съдържа всички данни, необходими за идентифициране на стоките, за които се отнася, по-специално:
3. да удостоверява недвусмислено, че продуктът, за който се отнася, произхожда от определена страна.
(2) В случаи, различни от тези по ал. 1, произходът може да бъде доказан чрез декларация на износителя, производителя, доставчика или друго компетентно лице върху фактурата, договора или превозните документи.
Чл. 8
Преференциалните правила за произход на стоките по това постановление се използват за целите на прилагане на тарифните преференции в рамките на Общата система за преференции, които Република България едностранно предоставя за стоки с произход от страните, включени в приложения № 3 и 5 към указанията за прилагане на Митническата тарифа на Република България, наричани по-нататък „страни бенефициенти“.
Чл. 9
За стоки с произход от страна бенефициент се считат стоки, които са:
1. изцяло получени в страна бенефициент; или
2. достатъчно обработени или преработени в страна бенефициент.
Чл. 10
(1) Следните стоки се считат за изцяло получени в страна бенефициент:
1. минерални продукти, добити в тази страна;
2. растителни продукти, отгледани и събрани в страната;
3. живи животни, родени и отгледани в страната;
4. продукти, получени от живи животни, отгледани в страната;
5. продукти от лов и риболов, извършен в страната;
6. продукти от морски риболов и други продукти, добити от морето извън териториалните води на страната от кораби, регистрирани или вписани в страната и плаващи под нейния флаг;
7. продукти, получени или произведени на борда на кораби-заводи от продукти по т. 6, при условие че тези кораби-заводи са регистрирани или вписани в тази страна и плават под нейния флаг;
8. продукти, извлечени от морското дъно или подпочвения слой на морското дъно извън териториалните води, при условие че страната има изключителни права да експлоатира морското дъно или подпочвения слой;
9. отпадъци и скрап, получени в резултат на производствени операции, извършени в страната;
10. използвани предмети, които са събрани в страната и са годни само за възстановяване на суровините;
11. стоки, които са произведени в страната изключително от стоките по т. 1 – 10.
(2) По смисъла на ал. 1 понятието „страна“ включва и териториалните води на страната.
Чл. 11
(1) За достатъчна се счита обработка или преработка, в резултат на която стойността на вложените материали с произход от друга страна или с неизвестен произход не превишава 50 на сто от цената на производител за получения продукт.
(2) Следните операции се считат за недостатъчни за придобиване на произход, независимо дали е спазено изискването по ал. 1:
1. операции, осигуряващи запазването на продуктите в добро състояние по време на транспортиране и съхранение (претоварване, проветряване, разстилане, сушене, премахване на повредени части, охлаждане и др.);
2. прости операции, състоящи се в обезпрашаване, пресяване, сортиране, съчетаване (вкл. комплектуване), измиване, нарязване и др.;
3. смяна на опаковки, разделяне или събиране на пратки; поставяне в торби, каси, кутии, бутилки, прикрепване на поставки и всякакви други прости операции по опаковане;
4. прикрепване на марки, етикети или други подобни отличителни знаци върху продуктите или техните опаковки;
5. просто събиране на отделни части за съставяне на завършен продукт;
6. заколване на животни;
7. комбинация от две или повече от операциите, посочени в т. 1 – 6.
Чл. 12
За достатъчна се счита и обработка или преработка, при която изискването по чл. 11, ал. 1 е спазено при участието на няколко страни бенефициенти, ако стойността на вложените материали с произход от трети страни или с неизвестен произход не превишава 50 на сто от цената на производител за получения продукт.
Чл. 13
При преценка на условията по чл. 11, ал. 1 и чл. 12 се взема предвид, че:
1. „стойност“ е митническата облагаема стойност в момента на вноса на използваните материали без произход или ако тя не е известна или не може да бъде установена – първата определима цена, заплатена за тези материали в страната на производство;
2. „цена на производител“ е цената, заплатена за стоката на производителя, извършил последната обработка или преработка, като тази цена включва стойността на всички използвани материали, разходи за производство и печалба и е намалена с вътрешните данъци и такси, които са възстановени или могат да бъдат възстановени, когато продуктът бъде изнесен.
Чл. 14
При определяне произхода на продукт от страна бенефициент енергията, горивата, инсталациите, машините и инструментите, използвани при производството на този продукт, се считат за неутрални елементи, за които не е необходимо да бъде установяван произход.
Чл. 15
Принадлежностите, резервните части и инструментите, представляващи част от нормалната окомплектовка на оборудване, машина, апарат или превозно средство, които се изпращат заедно с тях и са включени в цената или не са фактурирани отделно, се считат за едно цяло със съответното оборудване, машина, апарат или превозно средство и имат неговия произход.
Чл. 16
Комплектите, така както са определени в общо правило 3 на Хармонизираната система, се считат с произход от страна бенефициент, когато всички съставящи ги артикули са с произход от тази страна, като се допуска включването и на артикули без произход, ако тяхната обща стойност не превишава 15 на сто от цената на производител за комплекта.
Чл. 17
(1) Тарифните преференции по чл. 8 се прилагат за стоките с произход от страна бенефициент, ако тези стоки са директно транспортирани до Република България.
(2) Стоките се считат за директно транспортирани до Република България в следните случаи:
1. стоките са транспортирани без преминаване през територията на която и да е друга страна освен друга страна бенефициент – в случаите на чл. 12;
2. стоките са транспортирани през територията на трети страни със или без претоварване или временно складиране в тези страни, ако транспортът през техните територии се дължи изключително на географски или транспортни причини и при условие че:
(3) Съответствието с условията по ал. 2 се доказва пред митническите органи чрез представяне на един от следните документи:
1. един-единствен транспортен документ, издаден в страната бенефициент на износа, покриващ преминаването на стоките от тази страна през страната на транзита;
2. документ, издаден от митническите органи на страната на транзита, който трябва да съдържа:
3. при невъзможност за представяне на документите по т. 1 и 2 – чрез други писмени доказателства.
Чл. 18
(1) При внос в Република България тарифните преференции по чл. 8 се прилагат за стоки с произход от страни бенефициенти при представяне на сертификат за произход форма А по образец съгласно приложение № 3.
(2) Сертификатът за произход форма А се приема като доказателство за произход, ако е издаден от митническите или други компетентни за това органи в страната бенефициент.
Чл. 19
(1) Сертификатът за произход форма А се издава към момента на осъществяване на износа от страната бенефициент на стоките, за които сертификатът се отнася.
(2) В изключителни случаи сертификатът за произход форма А може да бъде издаден, след като износът е осъществен. В тези случаи в клетка 4 трябва да бъде отбелязано, че сертификатът е „издаден впоследствие“.
Чл. 20
(1) В случай на кражба, изгубване или унищожаване на сертификат за произход форма А може да бъде издаден дубликат от компетентните органи на страната бенефициент, издали оригиналния сертификат.
(2) В клетка 4 трябва да бъде отбелязано, че сертификатът е „дубликат“, като се посочат датата на издаването и серийният номер на оригиналния сертификат.
(3) Срокът на валидност на дубликата се брои от датата на издаването на оригиналния сертификат.
Чл. 21
(1) Допуска се замяна на един или повече сертификати форма А с един или повече такива сертификати, при условие че това е извършено от митническите органи на страната на транзита, под чийто контрол се намират стоките.
(2) Заместващият сертификат трябва да отразява в горния десен ъгъл името на междинната страна, където е бил издаден, като:
1. в клетка 4 трябва да бъде отбелязано, че сертификатът е „заместващ“, и да бъдат посочени серийният номер и датата на издаване на оригиналния сертификат;
2. клетка 11 трябва да бъде заверена от митническите органи, издали заместващия сертификат форма А;
3. към заместващия сертификат се прилага копие от оригиналния сертификат.
Чл. 22
(1) Сертификатът за произход форма А трябва да бъде представен на българските митнически органи, пред които стоките са предявени за митническо оформяне, не по-късно от 10 месеца от датата на неговото издаване.
(2) Сертификати, представени след изтичането на срока на валидност по ал. 1, могат да бъдат признати за целите на прилагане на тарифните преференции по чл. 8, когато неспазването на срока се дължи на непреодолима сила или на изключителни обстоятелства.
(3) При обмитяването митническите органи могат да признаят такива сертификати, ако стоките са били предявени за митническо оформяне преди изтичането на срока на валидност на съответния сертификат.
Чл. 23
(1) Стоки, изпратени от страна бенефициент за излагане в друга страна и продадени за внос в Република България, могат да ползват тарифните преференции по чл. 8, ако отговарят на критериите за произход и се докаже пред българските митнически органи, че:
1. износителят е изпратил стоките от страната бенефициент директно до страната, където е проведено изложението;
2. стоките са били продадени или по друг начин прехвърлени от износителя на българско физическо или юридическо лице;
3. стоките са били доставени в Република България в състоянието, в което са изпратени за изложението;
4. стоките след изпращането им за изложението не са били използвани за други освен изложбени цели.
(2) В случаите по ал. 1 сертификатът за произход форма А се представя на българските митнически органи в съответствие с общите условия и ред, като:
1. името и адресът на изложението трябва да бъдат отбелязани върху сертификата;
2. при необходимост могат да бъдат изискани допълнителни доказателства за вида на стоките и условията, при които те са били изложени.
(3) Алинея 1 се прилага за всяка търговска, промишлена, селскостопанска или занаятчийска изложба, панаир или друго изложение, което не е организирано за частни цели в магазини или търговски помещения, има за цел продажбата на чуждестранни стоки, по време на която стоките се намират под митнически контрол.
Чл. 24
(1) Митническите органи издават оценки за произхода на стоки по писмена молба на износител, вносител или друго заинтересувано лице.
(2) Оценките за произход се издават във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 150 дни от подаването на молбата, при условие че всички необходими данни за оценката са били представени.
(3) Молби за оценки за произход се приемат както преди предприемането на търговия с определена стока, така и във всеки следващ момент.
(4) Оценките за произход имат срок на валидност 3 години, при условие че фактите, на които се основават, и условията, при които са издадени, включително правилата за произход, са сравними.
(5) При условие че засегнатите лица са уведомени предварително, оценките за произход престават да бъдат валидни, когато при обжалване по съответния ред бъде взето решение с противоположно съдържание.
Чл. 25
(1) Информацията, която е конфиденциална по своята същност или е предоставена на конфиденциална основа във връзка с прилагането на правилата за произход, съставлява служебна тайна.
(2) Информацията по ал. 1 не може да бъде разгласена без изрично разрешение на лицата или на органите, които са я предоставили, освен във връзка със съдебно производство.
Чл. 26
(1) Независимо от представянето на документ, удостоверяващ произхода на стока, в случаи на основателни съмнения митническите и други държавни органи могат:
1. да изискат допълнителни доказателства за съответствие на посочения произход с действащите правила за произход;
2. да се обърнат към органите, издали този документ, за извършване на последваща проверка.
(2) До установяване на съответствието между действителния и удостоверения произход митническите органи могат да предприемат действията, които са необходими за спазване на действащото митническо законодателство.
Чл. 27
(1) Административните актове с общо действие, отнасящи се до правилата за произход, се публикуват задължително.
(2) Нормативните актове за изменение и допълнение на действащи правила за произход или за приемане на нови правила за произход не могат да се прилагат с обратна сила.
(3) Административните актове във връзка с определяне произхода на стоки се обжалват по реда на Закона за административното производство.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на това постановление:
1. „Страна на произход на стоката“ е страната, на територията на която стоката е получена или произведена в съответствие с критериите и изискванията, съдържащи се в приложимото към тази стока правило за произход.
2. „Страна“ може да включва държава, съюз от държави, регион или част от държава.
3. „Правило за произход“ е разпоредба от националното законодателство и/или от международни договори в сила за Република България, съдържаща критерий или критерии за произход, прилагани при определяне произхода на конкретна стока.
4. „Хармонизирана система“ е Номенклатурата, включваща позициите и подпозициите и съответстващите им цифрови кодове, забележките към разделите, главите и подпозициите и общите правила за тълкуване на Хармонизираната система, по приложението към Международната конвенция за Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, подписана на 14 юли 1983 г. в Брюксел.
Заключителни разпоредби
§ 2
В Наредбата за митнически контрол върху стоките, пренасяни през държавната граница на Република България, приета с Постановление № 59 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 30 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1991 г., бр. 5, 20, 39, 43 и 81 от 1992 г., бр. 44 от 1994 г., бр. 28, 37, 53, 109 и 111 от 1995 г. и бр. 17, 22, 24 и 101 от 1996 г.), се правят следните изменения:
1. В чл. 29 ал. 3 се изменя така: „(3) Произходът на стоките се определя съгласно правилата за произход на стоките, приети с Постановление № 298 на Министерския съвет от 1996 г.“
2. Приложение № 3 „Правила за произход на стоките“ към чл. 29, ал. 3 се отменя.
§ 3
Постановлението влиза в сила от 1 януари 1997 г.