Чл. 1
Министърът на здравеопазването атестира на всеки три години директорите на районните центрове по здравеопазване.
(1) Преобразува регионалните центрове по здравна информация в районни центрове по здравеопазване към Министерството на здравеопазването като юридически лица на бюджетна издръжка Седалището и териториалният обхват на районните центрове по здравеопазване съвпадат с административния център и границите на съответната област.
(2) Директорите на районните центрове по здравеопазване са органи на изпълнителната власт към министъра на здравеопазването. Те провеждат държавната здравна политика по места, като:
1. осъществяват методическо ръководство и контрол върху дейността на лечебните и здравните заведения, с изключение на националните центрове към Министерството на здравеопазването;
2. проучват и установяват потребностите от здравна помощ;
3. разработват предложения за ресурсно осигуряване на медицинските дейности в района;
4. контролират прилагането на нормативните актове;
5. осъществяват мероприятия по медицинското осигуряване на населението при бедствия и аварии в мирно и военно време;
6. съгласувано с Националния център по здравна информация и Националния статистически институт осигуряват информационната основа за управление на здравеопазването.
(6) Директорите на районните центрове по здравеопазване се назначават от министъра на здравеопазването.
Чл. 2
(1) Към районните центрове по здравеопазване се създава районен съвет по здравеопазване със следните функции:
1.
2.
3. разглежда и приема годишните анализи за:
4. разглежда и приема предложения за ресурсно осигуряване на здравните и лечебните заведения;
5.
6.
(2) В състава на районния съвет по здравеопазване влизат по един представител на областната администрация, общинските администрации, здравните и лечебните заведения, Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България.
(3) Председател на районния съвет е директорът на районния център по здравеопазване.
Чл. 3
(отменен)
(1) Към всеки областен управител се създава консултативен съвет по здравеопазване, в чийто състав влизат ръководители на здравни заведения и институти, намиращи се на територията на областта: директорите на районните центрове по здравеопазване, директорите на ХЕИ, директорите на обединените районни болници и специализираните здравни заведения (болници и диспансери), директорите на държавните институтски болници към висшите медицински институти, директорите на санаторно-курортните комплекси, ръководители на здравни заведения на подчинение на Министерството на отбраната, Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи.
(2) Консултативният съвет подпомага областния управител при решаването на проблеми, свързани със здравното състояние и здравните грижи за населението от територията на областта.
Чл. 4
Трудовите правоотношения на работниците и служителите в преобразуваните центрове се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.
Заключителни разпоредби
§ 1
Допълнителната численост на персонала по чл. 1, ал. 2 да се осигури за сметка на числеността и издръжката на Санаторно-курортното управление и хигиенно-епидемиологичните инспекции при Министерството на здравеопазването за 1995 г.
§ 2
В едномесечен срок от влизане в сила на постановлението министърът на здравеопазването да утвърди Правилник за устройството и дейността на районен център по здравеопазване.
§ 3
В чл. 4 от Постановление № 37 на Министерския съвет от 1994 г. за структурни промени в системата на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 17 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 47 от 1994 г.) след думите „Министърът на здравеопазването“ се добавя „по предложение на ръководителя на районния център по здравеопазване“.
§ 4
В чл. 3 от Постановление № 211 на Министерския съвет от 1994 г. за структурни промени в системата на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 85 от 1994 г.; изм., бр. 54 от 1995 г.) след думите „Министърът на здравеопазването“ се добавя „по предложение на ръководителя на районния център по здравеопазване“.
§ 5
Алинея 2 на чл. 8 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве, утвърден с Постановление № 23 на Министерския съвет от 1974 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 1974 г.; изм., бр. 99 от 1980 г., бр. 81 от 1991 г., бр. 101 от 1989 г., бр. 4 и 93 от 1992 г. и бр. 65 от 1994 г.) се изменя така: „(2) Трудовите договори с председателите на ТЕЛК се сключват от министъра на здравеопазването по предложение на ръководителя на районния център по здравеопазване съгласувано със съответните кметове на общини, на чиято територия се намират здравните заведения.“
§ 6
Това постановление се издава на основание чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 4 от Закона за народното здраве.