Към съдържанието
Правото

Постановление № 207 от 3 октомври 1994 г. за условията за получаване на стипендии от учениците след завършване на основното образование

ДВ, бр. 83 от 1994 г. Отменен Непроверен

Текстът е разпознат (OCR) от сканиран брой на „Държавен вестник“ и може да съдържа грешки при разпознаването.

Част от измененията чакат преглед от редактор. Ползвайте текста с внимание.

Докладвай грешка

Раздел 1. Общи положения

Чл. 1

При условията и по реда на това постановление се отпускат стипендии и помощи на ученици в дневна (присъствена) форма на обучение, които са:

1. български граждани – ученици в държавните и общинските училища в страната;

2. български граждани – ученици в чужбина;

3. чужденци – ученици в българските държавните и общинските училища в страната; ни или общински училища, приети въз основа на междуправителствени спогодби или други актове на Министерския съвет.

Чл. 2

(1) Стипендиите се отпускат от началото на всяка учебна година и от началото на втория учебен срок и се изплащат за времето от 1 октомври до 30 юни включително.

(2) Отпуснатите стипендии се преразглеждат след първия учебен срок въз основа на успеха от първия срок и нова декларация за дохода.

(3) На ученици със специални образователни потребности и на ученици без родители или само с един родител стипендия се отпуска от началото на месеца, следващ месеца, през който е възникнало основанието за получаването ѝ, и се изплаща за 12 месеца.

(4) Стипендиите могат да се получат най-късно до 3 месеца считано от края на месеца, за който се полагат.

Чл. 3

Учениците губят правото си на стипендия, когато:

1. прекъснат или повтарят учебната година с изключение на повтарящи поради болест;

2. имат наложено наказание с решение на педагогическия съвет – до изтичане срока на наказанието.

Чл. 4

(1) Средствата за стипендиите се осигуряват ежегодно с държавния бюджет и с бюджетите на общините.

(2) За българските граждани, учещи в чужбина, средствата за стипендии се осигуряват от бюджета на Министерството на образованието и науката.

Раздел 2. Стипендии на български и чужди граждани – ученици в учебните заведения в страната

Чл. 5

(1) Стипендия се отпуска след завършване на основно образование:

1. на ученици със специални образователни потребности независимо от степента на инвалидност и на ученици без родители или с един родител – в размер 21 000 лв.;

2. на ученици с месечен доход на член от семейството под установената за страната минимална работна заплата, ако имат успех не понисък от много добър 4,50 – в размер 18 000 лв.;

3. на ученици с успех не понисък от отличен 5,50 – в размер 21 000 лв.;

4.

(2) Когато ученикът отговаря едновременно на условията по ал. 1, т. 1, 2 и 3, той получава по избор само една от стипендиите.

(3) Не се отпуска стипендия по ал. 1, т. 1 и 2 на ученици, настанени в домове за деца, лишени от родителски грижи.

Чл. 6

Стипендията на чужденци – ученици в Република България по линията на междуправителствени спогодби или други актове на Министерския съвет, се изплаща за 12 месеца в размер 57 000 лв..

Чл. 6а

(1) Учениците в държавните, общинските и частните училища могат да получават стипендии, осигурени със средства от европейските структурни фондове, по време на провеждане на ученическа производствена практика.

(2) Размерът на стипендиите по ал. 1 и условията за предоставянето им се одобряват от Комитета за наблюдение на съответната оперативна програма въз основа на предложение на министъра на образованието, младежта и науката.

(3) Размерът на стипендиите по ал. 1 се определя при часова ставка 1,25 лв. на час.

(4) Учениците в държавните и общинските училища могат да получават едновременно стипендии, осигурени със средства от държавния бюджет, и стипендии по ал. 1.

Раздел 3. Общежитие, храна и работно облекло

Чл. 7

(1) Учениците от професионалните училища получават държавна издръжка под формата на предпазна за здравето храна, общежитие и работно облекло при вредни и специфични условия на труд. Държавната издръжка под формата на предпазна за здравето храна е в размер 7200 лв. месечно и се дава на учениците, когато са на учебна или производствена практика.

(2) Министерството на образованието и науката съгласувано с Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика утвърждава списък на професиите и специалностите, за които се отпуска държавна издръжка.

(3) Учениците в средните сержантски училища към Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта получават държавна издръжка под формата на безплатна храна и облекло по нормативи, утвърдени от съответните министри.

(4) На учениците, настанени в домове за деца, лишени от родителски грижи, от I до ХIII клас включително или до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, за джобни разходи на месец се определят средства в размер 30 лв., които се изплащат по бюджетите на общините, на чиято територия се намират съответните домове.

Раздел 4. Еднократни помощи

Чл. 8

(1) По предложение на педагогическия съвет директорът на учебното заведение може да отпуска при особени случаи еднократни помощи в размер до 120 000 лв..

(2) Помощите по ал. 1 се отпускат еднократно за една учебна година.

(3) Общата сума на помощите по ал. 1 е до 3 на сто от одобрените средства за изплащане на стипендии.

Допълнителни разпоредби

§ 1

Членове на семейството на ученика са бащата, майката, непълнолетните братя и сестри или пълнолетните, ако са учащи се, включително и на платено обучение, войници или нетрудоспособни. В случаите на повторен брак на майката или бащата за член на семейството се счита новият съпруг (съпруга).

§ 1а

По смисъла на постановлението:

1. „Ученическа производствена практика“ е практическо придобиване на знания и умения на конкретно работно място за период 240 астрономически часа, в които ученикът пребивава в работна среда в организацията, в която се извършва обучението.

2. „Чужденец“ е всяко лице, което не е български гражданин или е лице без гражданство.

§ 2

Месечният доход на член от семейството се определя като среден за предходните 6 месеца въз основа на молба-декларация съгласно приложението. Размерът на минималната работна заплата, приет за база при изчисляване на месечния доход на член от семейството, е среден за предходните 6 месеца.

§ 3

В сумата на доходите, получени от отделните членове на семейството, се включват всички получени през предходните 6 месеца суми от: заплати, включително обезщетения за временна нетрудоспособност; пенсии, без добавките за чужда помощ на инвалидите; обезщетения за безработица и социални помощи; компенсации към всички видове плащания; месечни добавки и месечни помощи за деца; наеми; присъдени издръжки; хонорари; стипендии, без получаваните от декларатора по силата на това постановление; търговия; продажба на селскостопанска продукция; занятия; дивиденти от акции и други доходи. Молбата-декларация за дохода на семейството трябва да бъде подписана и от родителя (попечителя) на ученика и към нея да се приложат съответните документи.

§ 4

При отпускане на стипендия от началото на учебната година се взема предвид успехът от предходната учебна година, а при отпускане на стипендия от втория учебен срок – успехът от предходния срок.

§ 5

Учебните заведения извършват проверка на не по-малко от 10 на сто от подадените документи.

§ 6

Подалите декларация с невярно съдържание се лишават от стипендия до края на обучението.

§ 7

Ученици, които са напуснали обучението по собствено желание или са изключени и не продължават обучението си, дължат връщане на получаваните суми за стипендии, както и съответната държавна издръжка. Изключение се допуска само по здравословни причини.

§ 8

(отменен)

При определяне размерите на стипендиите, приети с това постановление, сумата се закръглява в левове, като стотинките под 50 не се вземат предвид, а 50 и над 50 се приемат за 1 лев.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 9

(отменен)

„Чужденец“ по смисъла на това постановление е всяко лице, което не е български гражданин или е лице без гражданство.

§ 10

Българските ученици, изпратени на обучение в Московското и Ленинградското (Санкт-Петербургското) хореографско училище и в Цирковото училище в Москва, получават стипендия в размер 8 на сто от базисната валутна заплата по реда, с който се определя валутната заплата на задграничните служители от българските дипломатически представителства в чужбина. Средствата за тези стипендии се осигуряват от бюджета на Министерството на културата.

§ 11

Учениците, ползващи ученическо общежитие към държавните училища, заплащат месечен наем, определен от съответния министър. Този наем не се заплаща от ученици сираци, деца от социално слаби семейства с месечен доход на член от семейството до 65 на сто от минималната работна заплата и от учениците, настанени в специалните и климатичните училища и в домовете за деца и юноши.

§ 12

(отменен)

Министерството на науката и образованието и Министерството на финансите в 3-месечен срок от влизане в сила на постановлението да утвърдят норматив на средногодишните разходи за 1 леглоден за ученици, ползващи ученическо общежитие.

§ 13

Разпоредбите на това постановление не се прилагат за учениците в спортните и оздравителните училища и в социалнопедагогическите интернати.

§ 14

Ученици в училища с 2-годишен срок на обучение с прием след завършена средна степен на образование имат право да кандидатстват по общия ред за стипендия по чл. 5.

§ 15

Това постановление се прилага и за българските ученици в училището към Посолството на Русия. Необходимите средства се планират и изпращат в и чрез бюджетната сметка на Министерството на образованието и науката.

§ 16

Необходимите средства за изпълнение на постановлението да се осигурят в рамките на одобрените бюджетни сметки на училищата за 1994 г.

§ 17

Отменя Постановление № 242 на Министерския съвет от 1991 г. за условията за получаване на стипендии от учениците в средния курс на обучение (обн., ДВ, бр. 2 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 77 и 95 от 1992 г.).

§ 18

Това постановление влиза в сила от 1 октомври 1994 г.

§ 19

Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на науката и образованието. (2) Образецът на производствената характеристика се предоставя на работодателя от ТЕЛК (ЦТЕЛК) чрез лицето, което ще се освидетелства.“ (2) Трудовите договори с председателите на ТЕЛК се сключват и прекратяват от кметовете на съответните общини. (3) Трудовите договори с членовете на ТЕЛК се сключват и прекратяват от медицинските директори по предложение на председателите на ТЕЛК при спазване изискванията на Кодекса на труда. (4) В щата на ТЕЛК се включват най-малко 3 лекарски длъжности, от които една за председател, медицински секретари (машинописки) и социален работник. Броят на длъжностите се определя в зависимост от обема на работата на съответната ТЕЛК. (5) В ТЕЛК могат да работят лекари с призната клинична специалност и с най-малко 10 години трудов стаж по съответния профил.“ 1. временна нетрудоспособност; 2. трайна нетрудоспособност; 3. други поводи, предвидени в нормативните актове. (2) Трудово-експертната лекарска комисия освидетелства и преосвидетелства лицата в срок 30 дни от датата на постъпването на документите. При временна нетрудоспособност, която продължава, срокът за освидетелстване е 10 дни. (3) Когато за изясняване на отделни случаи се изискват допълнителни документи или изследвания, срокът по ал. 2 започва да тече от деня на тяхното представяне.“ 1. осигурява цялостното изследване и прегледа на болния от всички специалисти в комисията, колективното обсъждане на клиничните данни и данните от производствената характеристика; 2. контролира попълването на експертните решения; 3. връчва срещу подпис експертните решения на ТЕЛК, като изяснява на лицата решенията на комисията, постъпките, които трябва да направят за пенсионирането им, реда за обжалването на решенията на ТЕЛК и др.; 4. инструктира работодателите при поискване относно попълването на производствената характеристика; 5. работи в сътрудничество със съответното районно управление „Социално осигуряване“ (РУСО), Столично управление „Социално осигуряване“ (СУСО); (2) Лекарите от ТЕЛК отработват един полуден седмично в стационара с оглед поддържане нивото на квалификацията си.“ 1. когато лицето се намира на продължително (повече от 30 дни) болнично или домашно лечение в друг район и не е в състояние да се яви в ТЕЛК по района на местожителството си; 2. когато лицето пребивава повече от 6 месеца в друг район. (2) Лицата, които по медицински показания не са в състояние да се явят в ТЕЛК, се освидетелстват на място (в дома, болнично или друго заведение). Това обстоятелство се удостоверява с медицинско удостоверение, издадено от лекуващия лекар. (3) Освидетелстването по повод обжалвани болнични листове става от ТЕЛК по района на здравното заведение, издало болничните листове.“ (2) Производствена характеристика се изисква от всички работещи, които се освидетелстват и преосвидетелстват по повод трайна нетрудоспособност. Не се изисква производствена характеристика при освидетелстване по искане на застрахователните компании и при преосвидетелстване на заварени пенсионери с процент загубена трудоспособност, независимо че работят. (3) При освидетелстване и преосвидетелстване по повод временна нетрудоспособност и други поводи производствена характеристика се изисква само по преценка на ТЕЛК (ЦТЕЛК).“ (2) Медицинската документация на лица, които, редовно призовани, не са се явили за освидетелстване от ТЕЛК, се съхранява в КМЕД. (3) Картотеката на медицинските експертни досиета (КМЕД) уведомява писмено РУСО (СУСО) за неявилите се пенсионери, редовно призовани с обратна разписка, за преосвидетелстване.“ (2) Районното (Столичното) управление по социално осигуряване, Главното управление по социално осигуряване, районната (Столичната) комисия по социално осигуряване и Централната комисия по социално осигуряване могат да изпращат пенсионните преписки на ЦТЕЛК при условие, че има решение на ТЕЛК. Те могат да искат ЦТЕЛК да се произнесе по правилността на решенията на ТЕЛК, както и да изясни свое решение. В тези случаи ЦТЕЛК уведомява заинтересуваните лица, за да представят допълнителна медицинска или друга документация, ако имат такава. (3) Експертите по трудово-лекарска експертиза към КМЕД, а там, където няма такива – към РЦЗИ, проверяват всички експертни решения и обжалват незаконосъобразните по реда на ал. 1. На обжалваните решения поставят параф „за ЦТЕЛК“, а на останалите – „да“, дата и подпис. (2) Централната трудово-експертна лекарска комисия осъществява диагностично-експертни, профилактични и контролно-методични функции по проблемите на трудово-лекарската експертиза. (3) Дейността на ЦТЕЛК се ръководи от директор, който се назначава от министъра на здравеопазването.“ (2) Всеки специализиран състав включва не по-малко от трима лекари, един от които е председател на състава. (3) В специализираните състави на ЦТЕЛК работят лекари с призната специалност по съответния профил и с не по-малко от 10 години трудов стаж по съответния профил. (4) Председателите на специализираните състави се назначават от министъра на здравеопазването. (5) Лекарите, членове на ЦТЕЛК, отработват един полуден седмично в институтските болници към Висшия медицински институт – София, за поддържане на квалификацията си.“ 1. разглеждат и решават обжалваните решения на ТЕЛК; 2. оказват методична помощ и контрол по организацията на работата и качеството на експертната дейност на ТЕЛК; 3. участват в разработването на критериите за оценка на временната и трайната нетрудоспособност; 4. провеждат производствена практика по трудово-лекарската експертиза на работещите в ТЕЛК; 5. освидетелстват на място лица, които по медицински показания не са в състояние да се явят в ЦТЕЛК; 6. участват в комплексни проверки по трудово-лекарската експертиза в страната.“ (2) В щата на КМЕД се предвиждат длъжности за експерти по трудово-лекарска експертиза и технически изпълнители съобразно броя на ТЕЛК в района и обема на тяхната дейност. (3) В КМЕД могат да работят лекари с призната клинична специалност или специалност по социална медицина.“ 1. медицинските експертни досиета на инвалидите, подредени по единен граждански номер (ЕГН); 2. медицинската документация на лицата, на които при освидетелстването не име определена група инвалидност.“ 1. освидетелстване; 2. редовно преосвидетелстване, когато служебно повикано, лицето не се е явило в ТЕЛК; 3. преосвидетелстване, когато се иска промяна на датата на инвалидизирането, срокът на инвалидизирането, трудовата препоръка или причинната връзка; 4. предсрочно преосвидетелстване за влошено или подобрено състояние; 5. преосвидетелстване по повод социални придобивки и други поводи, предвидени в нормативните актове. (2) Явяването за редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия става след служебно повикване. (3) Лицата по ал. 1 с молбата представят в КМЕД и медицинска документация, доказваща тяхното здравословно състояние, а тези, които се явяват за освидетелстване – и протокол от ЛКК. (4) Когато в КМЕД се получи молба, протокол на ЛКК или друга медицинска документация, се проверява има ли медицинско досие или друга документация на името на това лице, за да се свърже с нея. (5) Експертите по трудово-лекарска експертиза изпращат документите за освидетелстване или преосвидетелстване на лицето на съответната ТЕЛК.“ (2) Когато съществува реална възможност за по-бързо възстановяване на трудоспособността, по преценка на ТЕЛК (ЦТЕЛК) може да се определят и по-къси срокове, но не по-малко от 1 година. (3) Когато групата се определя по Списъка на трайни, невъзвратими и прогресиращи страдания, срокът на инвалидността е пожизнен.“ (2) Когато лицето е било във временна нетрудоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизирането се приема денят, от който е прекратено паричното обезщетение по болничните листове. (3) Когато лицето поради заболяването си е преминало на работа с по-ниска квалификация, за дата на инвалидизиране се приема датата на преминаването на лицето на тази работа. Това обстоятелство се установява по наличната медицинска документация, документите за трудов стаж и производствената характеристика на двете работни места – с по-ниската и по-високата квалификация. (4) Когато лицето не е ползвало отпуск и не работи, датата на инвалидизирането се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването. Когато лицето медицинска документация и здравното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване на протокола от ЛКК. (5) Когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизирането се определя датата на освидетелстването. (6) Датата на инвалидизирането може да бъде по-късна от датата на освидетелстването само когато лицето е било в отпуск по болест и се е явило за освидетелстване преди изтичането му.“

Заключителни разпоредби

Препратки от акта

Препратки към акта

  • pzr/para:1, ал. 1 от Постановление № 8 от 17 януари 2001 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2001 г. препраща към § 11
  • pzr/para:3, ал. 1 от Постановление № 1 от 4 януари 2002 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2002 г. препраща към § 11

Докладвай грешка

Разминаване с „Държавен вестник“, липсващо изменение или грешка при разпознаването.