Чл. 1
Определя от 1 март 1993 г.:
1. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната 1200 лв. и минимална часова работна заплата в размер 7,08 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и петдневна работна седмица;
2. нов размер на базовия минимален доход 750 лв. при определяне и отпускане на месечните помощи съгласно Правилника за социално подпомагане (обн., ДВ, бр. 59 от 1992 г.; доп., бр. 24 от 1993 г.).
Чл. 2
Определя от 1 март 1993 г. месечни компенсации, както следва:
1. към пенсията или сбора от пенсиите – в размер 297 лв. за всеки пенсионер, постоянно пребиваващ в страната. Компенсацията се изплаща над ограничението на пенсиите по реда на чл. 47в, ал. 2 от Закона за пенсиите и се взема предвид при изплащане на разликата между обезщетението и пенсията по реда на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила (обн., ДВ, бр. 96 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1980 г., бр. 23, 49 и 91 от 1991 г., бр. 35, 43, 59 и 90 от 1992 г.);
2. към всяко обезщетение за безработица, определено до 31 декември 1992 г. – в размер 316 лв., а за определените след тази дата до 1 март 1993 г. – в размер 280 лв.;
3. към обезщетенията, определени в процент от полагащата се пенсия на лицата, освободени при условията на Постановление № 163 на Министерския съвет от 1992 г. за прекратяване на дейността по добив на уран (обн., ДВ, бр. 71 от 1992 г.; изм., бр. 90 от 1992 г.) – в размер 297 лв.;
4. към месечните добавки и месечните помощи за деца – по 200 лв. за всяко дете, без тези по ал. 1 на чл. 10 от Правилника за социално подпомагане;
5. към обезщетенията и помощите за отглеждане на деца по чл. 3ж от Указа за насърчаване на раждаемостта – 200 лв.
Чл. 3
Размерите на компенсациите чл. 2 са определени за пълен работен или календарен месец.
Чл. 4
(1) Безработните лица, които се обучават в курсове за професионална квалификация и преквалификация, организирани от бюрата по труда, със седмично натоварване не по-малко от 30 учебни часа, за времето на обучението получават към обезщетението си добавка след успешното завършване на курса в размер 15 на сто от полагащото им се обезщетение при безработица.
(2) Безработните лица с две или повече деца до 16 години или учащи се до 18 години, включително осиновени, доведени и заварени, ако се издържат от семейството, получават добавка в размер 10 на сто от полагащите им се обезщетения и социални помощи при безработица. Когато и двамата родители получават обезщетение или социални помощи при безработица, тази добавка се изплаща и на двамата.
(3) На младежите до 30-годишна възраст, регистрирани в бюрата по труда като безработни повече от 1 година и включени в организирани от бюрата по труда курсове за мотивация и ориентация за труд съгласно утвърдена програма за младежка заетост, се изплаща месечна „помощ за включване“ в размер 50 на сто от минималната работна заплата за срок до 3 месеца.
Чл. 5
Министърът на труда и социалните грижи до 15 юни 1993 г. да внесе в Министерския съвет предложение за диференцирано индексиране на отделните видове и размери пенсии, както и за въвеждане на добавка за старост на пенсионери над 75-годишна възраст.
Чл. 6
Предлага на Националния статистически институт да съгласува със заинтересуваните държавни органи и други организации Методиката за наблюдаване на потребителските цени и за изчисляване на социалния и жизнения минимум. Размерите на социалния и на жизнения минимум да се обявяват официално всеки месец.
Чл. 7
Определените с това постановление размери на минималната работна заплата и на свързаните с нея плащания, на базовия минимален доход за социално подпомагане и компенсациите към другите плащания се изменят до 30 юли и до 30 октомври 1993 г. с 90 на сто от фактическия индекс на потребителските цени за предходното тримесечие.
Чл. 8
Препоръчва на търговските дружества и на другите предприятия и организации да отпускат с предимство от средствата за социални мероприятия помощи на работници и служители, които са в продължителен отпуск по болест.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1
В чл. 1 от Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила (обн., ДВ, бр. 96 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1990 г., бр. 23, 49 и 91 от 1991 г., бр. 35, 43, 59 и 90 от 1992 г.) се правят следните изменения:
1. Алинея 4 се заличава.
2. В първото изречение на ал. 7 думите „в това число и когато първото от тях е по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда“ се заличават.
§ 2
В Постановление № 40 на Министерския съвет от 1993 г. за компенсиране на някои доходи на населението във връзка с увеличението на цените на течните горива (ДВ, бр. 18 от 1993 г.) се правят следните изменения:
1. Член 1 се отменя.
2. В т. 4 на чл. 2 след думите „помощи за деца“ се добавя „без тези по ал. 1 на чл. 10 от Правилника за социално подпомагане“.
§ 3
Извършените плащания въз основа на отменения чл. 1 от Постановление № 40 на Министерския съвет от 1993 г. се преизчисляват в съответствие с размерите в чл. 1 от това постановление.
§ 4
В ал. 1 на чл. 10 от Правилника за социално подпомагане (обн., ДВ, бр. 59 от 1992 г.; доп., бр. 24 от 1993 г.) числото „170“ се заменя с „200“.
§ 5
В размерите на компенсациите по това постановление са включени:
1. По чл. 2, т. 1 и 2:
2. По чл. 2, т. 4 и 5:
§ 6
Параграфи 2 и 4 влизат в сила от 1 март 1993 г.
§ 7
Министерството на труда и социалните грижи дава разяснения и решава допълнително възникнали специфични въпроси по прилагането на това постановление.