Чл. 1
Определя основните функции и задачи на Комитета по стандартизация и метрология съгласно приложение № 1.
Чл. 1а
Определя Комитета по стандартизация и метрология като Национален информационен център за технически нормативни актове, стандарти и процедури за оценяване на съответствието в изпълнение на международни задължения на Република България в областта на стандартизацията с функции и задачи съгласно приложение № 2.
Чл. 2
Определя обща численост на персонала на Централното управление на Комитета по стандартизация и метрология 75 бройки, включително един заместник-председател и един главен секретар.
Чл. 3
Към Комитета по стандартизация и метрология се създават следните специализирани звена на бюджетна издръжка: Български институт по стандартизация, Национален център по метрология, Държавна инспекция за технически надзор, Дирекция за граничен контрол на качеството на продукцията от внос и за износ и Център за научни изследвания и окачествяване на горива, смазочни материали и присадки.
Чл. 4
Създава към Комитета по стандартизация и метрология 15 регионални центъра по метрология на бюджетна издръжка със седалища Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Враца, Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Пловдив, Русе, Сливен, Стара Загора, Хасково и Шумен.
Чл. 5
Образува към Комитета по стандартизация и метрология издателство „Стандартизация“, което осъществява своята дейност по специална извънбюджетна приходно-разходна сметка съгласно чл. 38 от Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет.
Чл. 6
(1) Създава към Комитета по стандартизация и метрология фонд „Стандартизация и метрология“ в размер 2,5 млн. лв. годишно от държавния бюджет за финансиране на научно-приложни разработки.
(2) Председателят на Комитета по стандартизация и метрология и министърът на финансите да утвърдят наредба за набиране и разходване на средствата от фонд „Стандартизация и метрология“.
Чл. 7
Председателят на Комитета по стандартизация и метрология и министърът на финансите да определят средствата за издръжка и числеността на персонала на звената към комитета по чл. 3, 4 и 5.
Заключителна разпоредба
§ 1
Постановлението влиза в сила от 1 юли 1992 г.
Заключителни разпоредби
Приложение 1 Приложение към чл. 1
Основни функции и задачи на Комитета по стандартизация и метрология Чл. 1. Комитетът по стандартизация и метрология, наричан по-нататък „комитетът“, е орган на Министерския съвет за държавно управление на стандартизацията, метрологията, осъществяване на държавния технически надзор върху техническите съоръжения с повишена степен на опасност и граничния контрол на качеството на продукцията от внос и за износ. Чл. 2. В областта на стандартизацията комитетът:
1. осъществява компетенциите, произтичащи от Закона за стандартизацията и други нормативни актове, свързани с тази дейност;
2. провежда националната политика по стандартизация в съответствие с международните и европейските принципи и съдейства за преодоляване на техническите пречки в търговията и насърчаване на чуждестранните инвестиции чрез хармонизиране на българските стандарти с международните, регионалните и националните стандарти на други страни;
3. организира разработването, одобряването, регистрирането, обявяването, издаването, разпространяването и отменянето на българските стандарти;
4. организира и координира дейността по стандартизация и произтичащата от нея сертификация на основата на технически комитети, организации за сертифициране на продукция и на системи по качеството и акредитирани лаборатории;
5. акредитира юридически лица за извършване на сертификация;
6. създава и поддържа информационни системи за национални, международни, регионални и чуждестранни стандарти, сертификати и атестати и за признати в Република България чуждестранни сертификати и атестати. Чл. 3. В областта на метрологията комитетът:
1-dup. осъществява компетенциите, произтичащи от Закона за мерките и измерителните уреди;
2-dup. създава условия за осигуряване единството на измерванията в страната и съответствието им с международните норми;
3-dup. изгражда системата от национални еталони;
4-dup. определя методите и реда за предаване на единиците чрез националните йерархични схеми;
5-dup. разработва общите технически и метрологични предписания за средствата за измерване, подлежащи на задължителен метрологичен контрол;
6-dup. осигурява метрологичен контрол на средствата за измерване, подлежащи на задължителна проверка;
7. създава собствени и упълномощава метрологични лаборатории на други юридически лица. Чл. 4. В областта на държавния технически надзор върху техническите съоръжения с повишена степен на опасност комитетът:
1-dup2. определя основните изисквания, норми и правила за безопасност за устройството, функционирането и обслужването на поднадзорните технически съоръжения и контролира тяхното спазване;
2-dup2. извършва експертизи, изпитвания и проверки на технически съоръжения с повишена степен на опасност при тяхното разработване, изграждане, внос и експлоатация;
3-dup2. одобрява проектите за изграждане на обекти, в които функционират технически съоръжения с повишена степен на опасност, регистрира и издава разрешения за производството и функционирането на поднадзорни технически съоръжения;
4-dup2. дава мотивирани и задължителни предписания в рамките на своята компетентност и спира функционирането на поднадзорните технически съоръжения, изградени или въведени в действие без разрешение или с отклонение от издаденото разрешение или ако издаденото предписание не е изпълнено в срок;
5-dup2. разследва причините за възникналите аварии с технически съоръжения с повишена степен на опасност и злополуките, предизвикани от тях. Чл. 5. В областта на граничния контрол върху качеството на продукцията за износ и от внос комитетът осъществява държавен контрол на граничните пунктове, митническите бюра и първи разпределителен пункт за съответствие на продукцията с изискванията на нормативните документи, стандартите и договорните условия. Чл. 6. В рамките на функционалните си задължения комитетът:
1-dup3. разработва общата нормативна база на стандартизацията, метрологията и надзора върху техническите съоръжения с повишена степен на опасност;
2-dup3. представлява страна в работата на международните и регионалните органи и организации (правителствени и неправителствени) по въпросите, свързани с неговата дейност;
3-dup3. разработва тарифи за държавните такси, които събира при своята дейност. 7476 МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА — — — МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ОБЩО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИМУНИТЕТИТЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА (Ратифицирано със закон, приет от Народното събрание на 5 май 1992 г. — ДВ, бр. 37 от 1992 г. В сила за Република България от 7 май 1992 г.) Правителствата на Кралство Белгия, Кралство Дания, Френската република, Кралство Гърция, Република Ирландия, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Холандия, Кралство Норвегия, Кралство Швеция, Република Турция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, имайки предвид, че съгласно разпоредбите на чл. 40, т.а на Статута на Съвета на Европа Съветът на Европа, представителите на държавите членки и Секретариатът се ползват на териториите на неговите членове от такива привилегии и имунитети, каквито са необходими за изпълнението на техните функции, имайки предвид, че съгласно разпоредбите на т. b на горепосочения член членовете на съвета са поели задължение да сключат споразумение за изпълнение на разпоредбите на тази точка, имайки предвид, че съгласно горепосочената т. b Комитетът на министрите е препоръчал на правителствата на членовете да приемат следните разпоредби, се споразумяха за следното: ЧАСТ I Правосубектност — правоспособност Член 1 Съветът на Европа е правен субект. Той е правоспособен да сключва договори, да придобива и да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество и да завежда съдебни дела. Генералният секретар предприема от името на съвета необходимите за тази цел мерки. Член 2 Генералният секретар сътрудничи по всяко време с компетентните органи на държавите членки за улесняване на правилното осъществяване на правораздаването, за осигуряване спазването на полицейските правилници и за предотвратяване на каквато и да е злоупотреба с привилегиите, имунитетите, освобождаването от задължения и улесненията, изброени в това споразумение. ЧАСТ II Имущество, фондове и авоари Член 3 Съветът, неговото имущество и авоари независимо от месторазположението им и лицето, което ги владее, се ползват от имунитет от юрисдикция, освен ако и доколкото Комитетът на министрите във всеки конкретен случай изрично се откаже от такъв имунитет. Обаче отказването от имунитет не се разпростира по отношение на принудителни или изпълнителни мерки. Член 4 Сградите и помещенията на съвета са неприкосновени. Имуществото и авоарите му независимо от тяхното месторазположение и лицето, което ги владее, се ползват от имунитет по отношение на претърсване, реквизиция, конфискация, отнемане или каквато и да е друга форма на административна или съдебна принуда. Член 5 Независимо от местонахождението им архивите на съвета и като цяло всички документи, които му принадлежат или се намират в негово владение, са неприкосновени. Член 6 Без да е подложен на ограничение посредством какъвто и да е финансов контрол, правилници или финансов мораториум:
а) съветът може да притежава всички видове валута и да разполага със сметки в каквато и да е валута;
b) съветът може свободно да превежда фондове от една страна в друга или в рамките на една страна и да превръща всяка валута, с която разполага, в каквато и да е друга валута;
с) упражнявайки правата си по горните т. а и b, Съветът на Европа взема предвид всички възражения на правителството на дадена държава членка, доколкото по негова преценка това няма да накърни интересите на съвета. Член 7 Съветът, авоарите му, доходите му и другото имущество са освободени от:
а-dup) всякакви преки данъци; обаче съветът не може да иска освобождаване от данъци, такси или налози, които представляват само заплащане на обществени услуги;
b-dup) всички мита, забрани и ограничения върху вноса и износа на предмети, предназначени за служебна употреба от съвета; безмитно внесените предмети не могат да се продават в страната, където са внесени, освен при одобрени от правителството на тази страна условия;
с-dup) от всички мита, забрани и ограничения върху вноса и износа по отношение на неговите издания. ЧАСТ III Съобщения Член 8 За официалните си съобщения Комитетът на министрите и Генералният секретар се ползват на територията на всяка държава членка от отношение поне толкова благоприятно, колкото е отношението на тази държава членка към дипломатическото представителство на всяко друго правителство. Не се допуска цензура на официалната кореспонденция и другите официални съобщения на Комитета на министрите и Секретариата. ЧАСТ IV Представители на държавите членки в Комитета на министрите Член 9 При изпълнение на своите функции и по време на пътуванията си към и от мястото на съвещанието представителите в Комитета на министрите се ползват от следните привилегии и имунитети;
а-dup2) имунитет от арест или задържане и от конфискуване на личния им багаж и от имунитет от всякакъв вид юрисдикция по отношение на техни устни или писмени изказвания и всякакви действия, извършени от тях в служебно качество;
b-dup2) неприкосновеност на всички книжа и документи;
с-dup2) право да използват кодове и да получават книжа или кореспонденция чрез куриер или запечатани куфари;
d) освобождаване на тях самите и съпругите (съпрузите) им от имиграционни ограничения и изисквания за регистрация на чужденци в държавата, която посещават или през която преминават при изпълнение на функциите си;
е) същите улеснения по отношение на валутния контрол или ограниченията върху обмяната на валута като тези, които се предоставят на членовете на дипломатически представителства със съпоставим ранг;
f) същите имунитети и улеснения по отношение на личния им багаж като тези, които се предоставят на членовете на дипломатически представителства със съпоставим ранг. Член 10 С цел да се осигури на представителите в Комитета на министрите пълна свобода на словото и пълка независимост при изпълнение на функциите им имунитетът от юрисдикция по отношение на техни устни или писмени изказвания и на каквито и да са техни действия при изпълнение на функциите им продължава да се прилага и след приключването на техния мандат. Член 11 Привилегиите и имунитетите се предоставят на представителите на държавите членки не за тяхно лично облагодетелстване, а за осигурване на независимостта им при изпълнението на функциите, свързани с Комитета на министрите. Следователно дадена държава членка има не само правото, но също така и задължението да отнеме имунитета на свой представител във всички случаи, когато по нейно мнение имунитетът би възпрепятствал осъществяването на правосъдието и когато той може да бъде оттеглен, без това да навреди на целите, за които е бил предоставен. Член 12
а-dup3) Разпоредбите на чл. 9, 10 и 11 не се прилагат по отношение на органите на държавата, чийто гражданин е лицето или на която е или е било представител.
b-dup3) В горните чл. 9, 10, 11 и 12, т. а изразът „представители“ включва всички представители, заместник-представители, съветници, технически експерти и секретари на делегации. ЧАСТ V Представители в Консултативното събрание Член 13 Никакво административно или друго ограничение не може да бъде наложено на свободното придвижване на представителите в Консултативното събрание или техните заместници към и от мястото на съвещанието на Консултативното събрание. По отношение на митническия и валутния контрол на представителите и техните заместници се предоставя:
а-dup4) от тяхното собствено правителство — същите улеснения като предоставяните на висши държавни служители, пътуващи зад граница с временна официална задача;
b-dup4) от правителствата на други държави членки — същите улеснения като предоставяните на представители на други правителства, изпълняващи временна официална задача. Ч л е н 14 Представителите в Консултативното събрание и техните заместници се ползват с имунитет от всякакво официално разследване, арест или съдебно преследване заради изявления или гласуване при изпълнение на функциите им. Ч л е н 15 По време на сесиите на Консултативното събрание представителите в събранието и техните заместници, независимо дали са членове на своя национален парламент или не, се ползват:
а-dup5) на своята национална територия — от имунитетите, предоставени на членовете на парламента в тази страна;
б) на територията на всички останали държави членки — от освобождаване от арест и съдебно преследване. Този имунитет се прилага също така при пътуванията им към и от мястото на съвещанието на Консултативното събрание. Той не се прилага обаче в случай на заварено престъпление, нито в случаите, когато имунитетът е оттеглен от събранието. ЧАСТ VI Служители на Съвета на Европа Ч л е н 16 Освен посочените в чл. 18 по-долу имунитети и привилегии на Генералния секретар и Заместник-генералния секретар се предоставят по отношение на съпругите (съпрузите) им и непълнолетните им деца привилегиите и имунитетите, освобождаванията и улесненията, предоставяни на дипломатическите представители съгласно международното право. Ч л е н 17 Генералният секретар определя категориите служители, по отношение на които се прилагат разпоредбите на чл. 18 по-долу. Той ги съобщава на правителствата на всички държави членки. Имената на включените в тези категории служители се съобщават периодично на горепосочените правителства. Ч л е н 18 Служителите на Съвета на Европа:
а-dup6) се ползват с имунитет от юрисдикция по отношение на техни устни или писмени изказвания и на всички действия, извършвани от тях в служебно качество и в рамките на тяхната компетенция;
б-dup) се освобождават от данъци върху заплатите и възнагражденията, които им изплаща Съветът на Европа;
с-dup3) имат имунитет заедно със съпругите (съпрузите) си и роднини на тяхна издръжка по отношение на имиграционни ограничения и изисквания за регистрация на чужденци;
д) имат същите привилегии за улеснения на обмена на валута като предоставените на служители със съпоставим ранг в дипломатическите представителства при съответното правителство;
е-dup) се ползват, както и техните съпруги и роднини на тяхна издръжка, от същите улеснения за репатриране в период на международна криза като предоставяните на дипломатическите представители;
б-dup2) имат право да внесат безмитно мебелировката и вещите си при първоначалното заемане на поста в съответната страна и да ги изнесат безмитно до страната на постоянното си местожителство при прекратяване на мандата им. Ч л е н 19 Привилегиите, имунитетите и улесненията се предоставят на служителите в интерес на Съвета на Европа, а не за личното им облагодетелстване. Генералният секретар има правото и задължението да отнеме имунитета на всеки служител във всички случаи, когато по негова преценка имунитетът би възпрепятствал осъществяването на правосъдието и може да бъде отнет, без това да навреди на интересите на Съвета на Европа. По отношение на Генералния секретар и Заместник-генералния секретар правото за отнемане на имунитета принадлежи на Комитета на министрите. ЧАСТ VII Допълнителни споразумения Ч л е н 20 Съветът може да сключва допълнителни споразумения с всяка държава членка или държави членки за изменение на разпоредбите на това общо споразумение, доколкото това засяга тази държава членка или тези държави членки. ЧАСТ VIII Спорове Ч л е н 21 Всеки спор между съвета и частни лица относно доставки, извършени услуги или закупено недвижимо имущество от името на съвета се представя на административен арбитраж, чиито условия се определят със заповед на Генералния секретар, утвърдена от Комитета на министрите. ЧАСТ IX Заключителни разпоредби Ч л е н 22 Това споразумение подлежи на ратификация. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа. Споразумението влиза в сила, след като седем от подписалите държави депозират своите ратификационни документи. Въпреки това до влизането в сила на споразумението съгласно горния абзац подписалите се споразумяват с цел да се избегне всяко забавяне на ефективното функциониране на съвета да прилагат временно споразумението от датата на неговото подписване, доколкото това е възможно според техните конституционни системи. В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха това общо споразумение. Съставено в Париж на 2 септември 1949 г. на френски и английски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който остава в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверено копие на всяка подписала държава. Допълнителен протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа (Ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 5 май 1992 г. — ДВ, бр. 37 от 1992 г. В сила за Република България от 7 май 1992 г.) Правителствата, подписали Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа, съставено в Париж на 2 септември 1949 г. (наричано по-долу „споразумението“), желаещи да допълнят разпоредбите на споразумението, се споразумяха за следното: Член 1 Всеки настоящ или бъдещ член на Съвета на Европа, който не е подписал споразумението, може да се присъедини към него и към този протокол, като депозира документ за присъединяване към тези два документа при Генералния секретар на Съвета на Европа, който уведомява членовете на съвета за това. Член 2
а-dup7) Разпоредбите на част IV на споразумението се прилагат по отношение на представителите, които присъстват на съвещания на представителите на министрите.
b-dup5) Разпоредбите на част IV на споразумението се прилагат по отношение на представителите (с изключение на представителите в Кортултативното събрание), които присъстват на съвещания, свикани от Съвета на Европа, които се провеждат, когато нито Комитетът на министрите, нито представителите на министрите са в сесия; но представителите, които присъстват на тези съвещания, не могат да се ползват с имунитет от арест или съдебно преследване в случай на заварено престъпление. Член 3 Разпоредбите на чл. 15 на споразумението се прилагат също така по отношение на представителите в Консултативното събрание и на техните заместници, когато те присъстват на съвещанието и комисия или подкомисия на събранието, отиват към или се връщат от мястото на съвещанието, независимо дали събранието е в сесия или не. Член 4 Постоянните представители на членовете на Съвета на Европа се ползват при изпълнение на функциите си, при пътувания към и от мястото на съвещанията от привилегиите, имунитетите и улесненията, с които се ползват дипломатическите представители със съпоставим ранг. Член 5 Тези привилегии, имунитети и улеснения се предоставят на представителите на членовете не за тяхно лично облагодетелстване, а за да се осигури независимото изпълнение на функциите им, свързани със Съвета на Европа. Следователно дадена държава членка има не само правото, но и задължението да оттегли имунитета на свой представител във всички случаи, когато по нейно мнение имунитетът би възпрепятствал осъществяването на правосъдието и когато имунитетът може да бъде оттеглен, без това да навреди на целта, за която той е бил предоставен. Член 6 Разпоредбите на чл. 4 не се прилагат по отношение на органите на държавата, чийто гражданин е представителят, или органите на държава членка, чийто представител той е или е бил. Член 7
а-dup8) Този протокол е открит за подписване от членовете, подписали споразумението. Протоколът се ратифицира едновременно със или след ратификацията на споразумението. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.
b-dup6) Този протокол влиза в сила в деня, когато бъде ратифициран от всички подписали го членове, които към тази дата са ратифицирали споразумението, и при условие, че броят на подписалите, които са ратифицирали споразумението и протокола, е не по-малък от седем.
с-dup4) За подписалите протокола, които го ратифицират след това, той влиза в сила от датата на депозиране на техния ратификационен документ.
d-dup) За членовете, присъединили се към споразумението и протокола съгласно чл. 1, влизането в сила на споразумението и протокола става:
i) от датата, посочена в горната т. b, в случаите, когато документът за присъединяване е депозиран преди тази дата, или ii) от датата на депозиране на документа за присъединяване в случаите, когато това депозиране стане на дата, следваща датата, посочена в горната т. b. В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол. Съставен в Страсбург на 6 ноември 1952 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия на всяко от подписалите или присъединили се правителства. 7216 — = — МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 за компетентност на морските лица (Обн., ДВ, бр. 83 и 84 от 1988 г.; изм. и доп., бр. 32 от 1990 г.) § 1. Навсякъде в наредбата думите „Народна република България“ се заменят с „Република България“.
§ 2
В чл. 3 се създават нови т. 10а и 106 със следното съдържание: „10а. радиоелектроник за СМСББ (Световна морска система за бедствие и безопасност); 106. радиооператор за СМСББ.“
§ 3
В чл. 4 думите „български граждани“ се заменят с „лица“.
§ 4
В чл. 5, ал. 2 се правят следните изменения:
1. След думите „пулт за управление“ съюзът „или“ се заменя със запетайка.
2. След думите „опростено управление“ се добавя „или особена конструкция“.
§ 5
В чл. 8 в началото след думата „На“ се добавя „морски“.
§ 6
В чл. 11, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думите „или кораби с клас на автоматизация“ се заличават.
2. Точка 3 се заличава.
3. В ал. 2 думите „а на лицата, плаващи на речни кораби — в свидетелството за правоспособност“ се заличават.
4. Алинея 4 се отменя.
§ 7
В чл. 16, ал. 1 след думата „мореплаване“ се добавя „и чл. 1 на Указ за търговското корабоплаване“.
§ 8
Навсякъде в наредбата в думите „водач на плавателен съд до 10 бруто регистър тона по море“ цифрата „10“ се заменя с „20“.
§ 9
Създава се нов чл. 26а със следния текст: „Чл. 26а. Видовете правоспособности за работа и поддържане на корабни технически средства за СМСББ са: 1. корабен радиоелектроник първи клас; 2. корабен радиоелектроник втори клас; 3. корабен оператор обща категория; 4. корабен оператор ограничена категория първа степен; 5. корабен оператор ограничена категория втора степен.“
§ 10
В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думите „т. 2, букви „а“, „е“ буквата „ж“ се заличава.
2. В ал. 4 думите „ал. 3“ се изменят така: „по чл. 23, т. 1, буква „а“, т. 2, буква „а“ и чл. 24, т. 1“.
§ 11
В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 буква „в“ се изменя така: „в) плавателен стаж 3 месеца учебна практика;“
2. Точка 5 се изменя така: „5. щурман четвърта степен: а) средно специално (техническо) образование, специалност корабоводене — море; б) правоспособност щурман пета степен; в) плавателен стаж 24 месеца на длъжност кормчия или палубен боцман, от които 12 месеца в далечно плаване на кораб с големина 1600 или повече бруто регистър тона; г) здравословна годност; д) успешно положен изпит пред комисия на ДИК.“
§ 12
В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1, буква „в“ думите „и да бъде отменено ограничението по чл. 11, ал. 1, т. 3“ се заличават.
2. В т. 5, буква „б“ числото „24“ се заменя с „18“.
§ 13
В чл. 30 т. 3 се изменя така: „3. учебна практика в подготвителния курс;“
§ 14
В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2, буква „в“ след думите „30 месеца“ се добавя „като четвърти и трети механик, от който 24“.
2. Точка 3 се изменя така: „3. корабен механик трета степен: а) висше образование, специалност корабни машини и механизми; б) плавателен стаж 3 месеца учебна практика; в) здравословна годност.“
3. Точка 4 се изменя така: „4. корабен механик четвърта степен: а) средно специално (техническо) образование, специалност корабни машини и механизми; б) правоспособност корабен моторист (машинист); в) плавателен стаж 36 месеца на длъжност моторист (машинист) на кораби с пропулсивна мощност на корабната силова уредба над 750 кВт; г) здравословна годност; д) успешно положен изпит пред комисия на ДИК.“
4. В т. 5 букви „а“ и „б“ се изменят така: „а) висше образование, специалност електроснабдяване и електрообзавеждане на водния транспорт, електроснабдяване и електрообзавеждане на промишлени предприятия, електрически централи и мрежи, електроенергетика или корабни машини и механизми с дипломна работа по корабна електротехника; б) плавателен стаж 3 месеца учебна практика, когато има висше образование, специалност електроснабдяване и електрообзавеждане на водния транспорт или корабни машини и механизми с дипломна работа по корабна електротехника, или 3 месеца като стажант-електромеханик на кораби с обща генераторна мощност над 750 кВА, когато има някоя от другите специалности, посочени в буква „а“;“
5. В т. 8 букви „а“ и „б“ се изменят така: „а) висше или средно техническо образование, специалност електронна техника и микроелектроника, радиотехника и телевизия, съобщителна техника, радиолокация за ВМФ, морски свръзки за ВМФ или радио- и телевизионна техника; б) плавателен стаж 3 месеца като стажант-електроник на кораби с клас на автоматизация А1 или А2;“
6. В т. 9 буква „б“ се изменя така: „б) плавателен стаж 3 месеца учебна практика, когато има средно специално (техническо) образование, или 1 месец учебна практика и 3 месеца като стажант-огняр, когато има средно образование и завършен подготвителен курс на кораби с парни котли с работно налягане над 0,7 мПа;“
§ 15
В чл. 33, т. 3 буква „б“ се изменя така: „б) някоя от правоспособностите по чл. 23, т. 1 и 2, букви „а“ до „д“;“
§ 16
Създава се нов чл. 33а със следния текст: „Чл. 33а. Изискванията за придобиване на правоспособностите, посочени в чл. 26а, са съответно за: 1. корабен радиоелектроник първи клас: а) висше образование, специалност радио- и телевизионна техника, радиолокация за ВМФ, морски свръзки за ВМФ или съобщителна техника; б) правоспособност корабен радиоелектроник втори клас; в) плавателен стаж 18 месеца на длъжност радиоелектроник за СМСББ на кораб, оборудван с технически средства на СМСББ, плаващ в зона А3; г) здравословна годност, потвърждавана всеки 5 години; д) успешно положен изпит пред държавна комисия; 2. корабен радиоелектроник втори клас: а) висше образование, специалност радио- и телевизионна техника, радиолокация за ВМФ, морски свръзки за ВМФ или съобщителна техника; б) плавателен стаж 1 месец учебна практика на кораб, оборудван с технически средства на СМСББ; в) здравословна годност, потвърждавана всеки 5 години; д) успешно положен изпит пред държавна комисия; 3. корабен оператор обща категория: а) средно образование и завършен подготвителен курс; б) някоя от правоспособностите по чл. 23, т. 1, букви „а“ до „д“, чл. 24, т. 1 до 5 и чл. 26, т. 1 и 2;
в) здравословна годност, потвърждавана всеки 5 години;
г) успешно положен изпит пред държавна комисия;
4. корабен оператор ограничена категория първа степен:
5. корабен оператор ограничена категория втора степен:
Лицата с висше образование, притежаващи правоспособност корабен електроник, след 12 месеца плавателен стаж като електроник и успешно положен изпит пред комисия на ДИК придобиват правоспособност корабен електромеханик.
§ 17
В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 5, буква „б“ думите „палубен боцман“ се заменят с „кормчия“.
2. В т. 6 се правят следните изменения:
§ 18
В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2, буква „а“ цифрата „24“ се заменя „18“, а думите „в съответния участък, когато има висше образование“ се заличават.
2. В т. 2 буква „б“ се заличава.
3. Точка 5, букви „а“, „в“ и „г“ се изменят така: „5. щурман четвърта степен по р. Дунав може: а) в задгранично плаване да заема длъжността кормчия, а след 18 месеца плавателен стаж като кормчия или моряк — длъжността палубен боцман; в) в съответния участък на р. Дунав след 36 месеца плавателен стаж като кормчия да заема длъжността лоцман; г) по целия плавателен път на р. Дунав след 18 месеца плавателен стаж като моряк на несамоходен шлеп или като моряк от подменен екипаж да заема длъжността старшина на несамоходен шлеп;“
§ 19
В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 буква „в“ се изменя така: „в“ да заема длъжността главен механик на морски кораби с пропулсивна мощност на корабната силова уредба до 1850 кВт и на речни кораби до 2250 кВт при условията на чл. 6;“
2. В т. 4, буква „а“ думите „или машинен боцман“ се заличават.
3. В т. 6, буква „а“ накрая се добавят думите „или машинен боцман на кораби с пропулсивна мощност на корабната силова уредба до 3000 кВт“.
4. В т. 7, буква „б“ цифрата „48“ се заменя с „24“.
§ 20
Създава се нов чл. 40а със следния текст: „Чл. 40а. Лицата, притежаващи правоспособност по чл. 26а, могат да заемат длъжности на морски кораби, както следва: 1. корабен радиоелектроник първи клас може да заема длъжността радиоелектроник за СМСББ, включително да поддържа техническите средства на СМСББ на кораби, плаващи във всички зони; 2. корабен радиоелектроник втори клас може да заема длъжността радиоелектроник за СМСББ, включително да поддържа техническите средства на СМСББ на всички кораби с изключение на пътническите, плаващи във всички зони; 3. корабен оператор обща категория може да заема длъжността радиооператор за СМСББ на всички кораби, плаващи във всички зони, оборудвани с дублирани технически средства на СМСББ, с изключение на пътническите. Такива кораби трябва да имат организирано обслужване и поддържане на техническите средства на СМСББ на брега или на борда на кораба; 4. корабен оператор ограничена категория първа степен може да заема длъжността радиооператор за СМСББ на кораби, плаващи в зона А1; 5. корабен оператор ограничена категория втора степен може да бъде радиооператор за СМСББ на кораби в крайбрежно плаване.“
§ 21
В чл. 41 думите „след 24 месеца плавателен стаж като стажант-моряк на кораб с големина 200 или повече бруто регистър тона, когато ще работят на такива кораби“ се заличават.
§ 22
В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови § 1а, 16, 1в, 1г, 1д и 1е със следното съдържание: „§ 1а. Лицата, които към датата на влизане в сила на тази наредба за изменение и допълнение на наредба № 6 имат правоспособност „водач на плавателен съд до 10 бруто регистър тона по море“, придобиват правоспособност „водач на плавателен съд до 20 бруто регистър тона по море“. Издадените свидетелства за правоспособност се признават и не се подменят.
§ 16
§ 1в
Лицата с висше образование, притежаващи правоспособност корабен електромеханик, след 12 месеца плавателен стаж като електромеханик и успешно положен изпит пред комисия на ДИК придобиват правоспособност корабен електроник;
§ 1г
Лицата, притежаващи правоспособност корабен моторист, след 24 месеца плавателен стаж като моторист и успешно положен изпит пред комисия на ДИК придобиват правоспособност корабен огняр.
§ 1д
Лицата, притежаващи правоспособност корабен огняр, след 24 месеца плавателен стаж като огняр и успешно положен изпит пред комисия на ДИК придобиват правоспособност корабен моторист.
§ 1е
Лицата, притежаващи правоспособност по чл. 23, т. 1, букви „а“ до „д“ и чл. 24, т. 1 до 5 и правоспособност „корабен оператор обща категория“, могат да съвместяват и длъжността радиооператор за СМСББ, когато за това е издадена заповед от собственика или оператора на кораба за възлагане отговорността за свръзките при бедствие и безопасност.“
2. В § 2 се правят следните изменения и допълнения:
3. Точка 2 се изменя така: „2. за речното корабоплаване: а) „задгранично плаване“ е плаването по вътрешните водни пътища на Европа с изключение на участъка от р. Дунав от км 374,100 до км 845,650;
4. В § 3 думите в скобите се изменят така: „(обн., ДВ, бр. 79 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 15 и 16 от 1992 г.).“
§ 23
В заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 4 цифрата „14“ се изменя на „91“.
2. В § 5, т. 1 след думите „присъединяване към конвенция“ се добавя следният текст: „и Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1973 г. и Протокола към нея от 1978 г., която Република България е ратифицирала с Указ № 2250 от 1983 г. (ДВ, бр. 61 от 1983 г.), относно Световната морска система за бедствия и безопасност“.