Към съдържанието
Правото

Постановление № 49 от 27 март 1991 г. за определяне на основните функции и задачи на комитета по стандартизация, сертификация и метрология

ДВ, бр. 28 от 1991 г. Отменен Непроверен

Текстът е разпознат (OCR) от сканиран брой на „Държавен вестник“ и може да съдържа грешки при разпознаването.

Част от измененията чакат преглед от редактор. Ползвайте текста с внимание.

Докладвай грешка
Всички редакции (2)

Чл. 1

(1) Определя основните функции и задачи на Комитета по стандартизация, сертификация и метрология съгласно приложението.

(2) Председателят на Комитета по стандартизация, сертификация и метрология да утвърди правилник за устройството и дейността на комитета.

Чл. 2

Определя обща численост на персонала на Централното управление на Комитета по стандартизация, сертификация и метрология — 160 бройки, в това число един първи заместник-председател, двама заместник-председатели и главен секретар.

Чл. 3

(1) Преобразува от 1 април 1991 г. съществуващите 28 центъра по качеството към бившия Комитет по качеството в 16 регионални центъра по стандартизация, сертификация и метрология към Комитета по стандартизация, сертификация и метрология със седалища: Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Враца, Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Пловдив, Русе, Сливен, София, Стара Загора, Хасково и Шумен.

(2) Председателят на Комитета по стандартизация, сертификация и метрология да разпредели активите и пасивите на закритите центрове по качеството по баланса им към 31 март 1991 г. между регионалните центрове по стандартизация, сертификация и метрология.

(3) Трудовоправното положение на служителите в дейността държавно приемане на продукцията, закрита с т. 24 на § 1 от Постановление № 39 на Министерския съвет от 1991 г. за отменяне и изменение на нормативни актове (ДВ, бр. 21 от 1991 г.), да се уреди до 10 април 1991 г. като при пълна ликвидация.

Чл. 4

Образува от 1 април 1991 г. Институт по стандартизация и сертификация като юридическо лице към Комитета по стандартизация, сертификация и метрология със седалище София и с предмет на дейност: изследване, разработване и информационно осигуряване в областта на стандартизацията и сертификацията. Институтът се създава на базата на съществуващите Научноизследователски институт по качеството и Информационен център по качеството и поема техните активи и пасиви по баланса към 31 март 1991 г., както и другите им права и задължения.

Чл. 5

Към Комитета по стандартизация, сертификация и метрология преминават следните звена на бившия Комитет по качеството. Националният метрологичен център, Главната инспекция за държавен технически надзор върху съоръжения с повишена опасност при експлоатация, Центърът за научни изследвания и окачествяване на горива, смазочни материали и присадки, издателство „Стандартизация“ и Дирекцията за контрол на качеството на продукцията за износ.

Чл. 6

(1) Създава към Комитета по стандартизация, сертификация и метрология фонд „Стандартизация, сертификация и метрология“ в размер до 2,5 млн. лева годишно от държавния бюджет за финансиране на научно-приложни разработки, свързани с развитието на стандартизацията, сертификацията, изпитванията и метрологията.

(2) Председателят на Комитета по стандартизация, сертификация и метрология и министърът на финансите да утвърдят наредба за набиране и разходване на средства от фонд „Стандартизация, сертификация и метрология“.

Чл. 7

Председателят на Комитета по стандартизация, сертификация и метрология и министърът на финансите да определят средствата за издръжка и числеността на персонала на звената към комитета по чл. 3, 4 и 5. Председател на Министерския съвет: Димитър Попов

Заключителни разпоредби

Приложение 1 Приложение към чл. 1, ал. 1 Основни функции и задачи на Комитета по стандартизация, сертификация и метрология

Чл. 1. Комитетът по стандартизация, сертификация и метрология, наричан по-нататък „комитетът“, е орган на Министерския съвет за провеждане на държавната политика в областта на стандартизацията, изпитванията, сертификацията, метрологията и надзора върху съоръженията с повишена опасност. Чл. 2. В областта на стандартизацията комитетът:

1. създава съвместно със заинтересуваните органи, организации и фирми, утвърждава, публикува и разпространява българските държавни стандарти в съответствие с нуждите и интересите на производителите, потребителите и обществото;

2. съдействува за осигуряване конкурентоспособност на националната ни продукция и за преодоляване на техническите бариери във външната търговия чрез уеднаквяване на българските държавни стандарти с международни и чуждестранни стандарти;

3. създава и поддържа националния фонд от български и чуждестранни стандарти и оказва съдействие на фирмите за стандартизационното осигуряване на тяхното производство;

4. координира и методически ръководи дейността по стандартизация в страната;

5. създава с участието на заинтересувани фирми и други организации технически комитети за разработване на стандарти и организира тяхната работа. Чл. 3. В областта на сертификацията на продукцията комитетът:

1-dup. ръководи и координира дейностите, свързани с изпитванията и сертификацията на продукцията и с акредитацията на изпитвателните центрове и лаборатории;

2-dup. съдействува за акредитацията на български изпитвателни центрове и лаборатории в международни, включително и регионални, сертификационни системи;

3-dup. организира и осъществява сътрудничество с други национални и международни, включително регионални, сертификационни системи за взаимно признаване на издадените у нас и в чужбина сертификати;

4-dup. съдействува на фирми за разработване и внедряване на системи за осигуряване на качеството и извършва оценка и сертификация на такива системи;

5-dup. осъществява като упълномощен национален орган контрол върху дейността на акредитираните изпитвателни центрове и лаборатории, сертифицираната продукция и сертифицираните системи по качеството;

6. осъществява контрол върху качеството на стоките за народно потребление, на основната вносна и износна и на друга важна продукция с цел защита на интересите на потребителите и престижа на държавата. Чл. 4. В областта на метрологията комитетът:

1-dup2. ръководи и координира дейността по метрология в страната и контролира спазването на метрологичните правила, изисквания и норми, установени за средствата за измерване, методите и условията за извършване на измерванията и резултатите от тях;

2-dup2. определя законните единици за измерване в страната и реда за тяхното възпроизвеждане, предаване и използуване;

3-dup2. създава и развива национална база от еталони на единиците за измерване в съответствие с потребностите на страната;

4-dup2. разработва реда и методите за предаване на единиците за измерване от държавните еталони към използуваните в националното стопанство средства за измерване;

5-dup2. създава и развива националните системи от стандартни образци и стандартно-справочни данни за състав и свойства на веществата и материалите;

6-dup. извършва държавни изпитвания, проверка и атестация на средствата за измерване;

7. контролира наличието на метрологични условия за производство, внос, ремонт и проверка на средствата за измерване;

8. атестира и акредитира лаборатории за извършване на метрологични проверки и изпитване на средства за измерване. Чл. 5. В областта на техническия надзор върху съоръженията с повишена опасност комитетът:

1-dup3. определя основните норми и правила за безопасност на поднадзорните съоръжения;

2-dup3. контролира спазването на нормативно установените изисквания към устройството и към безопасната и безаварийната експлоатация на съоръженията с повишена опасност;

3-dup3. извършва експертизи, изпитвания и проверки на съоръженията с повишена опасност при тяхното разработване, производство, внос и експлоатация;

4-dup3. разследва самостоятелно или съвместно с други специализирани органи авариите със съоръженията с повишена опасност и злополуките, предизвикани от тях. Чл. 6. В рамките на функционалните си задължения комитетът:

1-dup4. разработва общата нормативна и методологична база за стандартизация, изпитвания, сертификация, метрология и технически надзор и на системите за осигуряване качеството на продукцията;

2-dup4. организира съвместно със заинтересуваните органи, организации и фирми участието и представлява страната в работата на международните и регионалните органи и организации (правителствени и неправителствени) по въпросите, свързани с предмета на неговата дейност;

3-dup4. ръководи и координира стандартизационното, сертификационното и метрологичното осигуряване на специалното производство и на неговата конверсия и в другите области, свързани с отбраната и сигурността на страната;

4-dup4. разработва тарифи за цените на услугите, свързани с дейността по: стандартизация, акредитация, изпитване и сертификация, за метрологична проверка и надзор върху съоръженията с повишена опасност. 3089 ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 51 ОТ 1 АПРИЛ 1991 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОСНОВНИТЕ ФУНКЦИИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Определя основните функции на Министерството на външните работи съгласно приложението. (2) Министърът на външните работи да утвърди правилник за устройството и дейността на министерството. Чл. 2. Определя обща численост на персонала на централното управление на Министерството на външните работи — 772 бройки, в това число един първи заместник-министър, двама заместник-министри и един главен секретар с ранг на заместник-министър. Преходни разпоредби Параграф единствен. Министърът на външните работи до 15 май 1991 г. да внесе в Министерския съвет проекти на следните закони:

1-dup5. Закон за дипломатическата служба;

2-dup5. Закон за участие на Република България в международни договори. Председател на Министерския съвет: Димитър Попов

Приложение 2 Приложение към чл. 1, ал. 1 Основни функции на Министерството на външните работи

Чл. 1. Министерството на външните работи, наричано по-нататък „министерството“, е орган на Министерския съвет за непосредствено осъществяване на външната политика на Република България. Чл. 2. Министерството осъществява следните основни функции:

1. защитава интересите и правата на Република България в областта на международните отношения;

2. представлява председателя (президента) на републиката и правителството в чужбина;

3. разработва за правителството програма за външнополитическата дейност на страната, отразяваща основните национални цели и приоритети;

4. координира взаимодействието на междуведомствено равнище и оказва съдействие на други ведомства и организации при изпълнението на техните функции в областта на външните отношения. Чл. 3. Министерството осъществява външната политика на Република България в съответствие с указанията и решенията на Народното събрание, на председателя (президента) на републиката и на правителството по следните по-важни направления:

1-dup. поддържа дипломатически и консулски отношения с други държави и връзки с международни правителствени организации;

2-dup. от името на Република България води преговори с други държави, участвува в международни съвещания и на международни форуми;

3-dup. провежда преговори и подготвя сключването на международни договори;

4-dup. следи за изпълнението на задълженията, произтичащи от международните договори, по които страна е Република България, както и за спазването на възникващите от тях права за българската държава и нейните граждани;

5. защитава правата и интересите на българските граждани в чужбина;

6. подготвя официалните посещения на български държавни делегации в чужбина, както и посещения на високо равнище от други страни в Република България;

7. наблюдава и анализира развитието на международното положение, външната и вътрешната политика на другите държави, информира правителството и държавното ръководство, прави предложения за съответни действия и участвува във формирането на външнополитически решения;

8. излиза с декларации по външнополитически въпроси и изготвя официални документи по външната политика на Република България;

9. осъществява редовна връзка с дипломатическия корпус в София и провежда съответните протоколни мероприятия;

10. поддържа постоянни контакти с Народното събрание, с политическите сили, с обществеността, със средствата за масова информация и осигурява необходимата гласност на външнополитическите мероприятия;

11. ръководи работата на дипломатическите и консулските представителства на Република България и на нейните представителства при международните правителствени организации;

12. ръководи набирането и специализираната подготовка на дипломатическите кадри, повишаването на тяхната служебна и професионална квалификация. Чл. 4. Министерството осъществява и други функции, възложени му от Народното събрание, от председателя (президента) на републиката и от правителството. 3132 ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 54 ОТ 3 АПРИЛ 1991 Г. ЗА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ И ДЕМОНОПОЛИЗАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИЯ, КОМБИНАТИ, ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ФИРМИ И ПРЕДПРИЯТИЯ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Министрите и ръководителите за други ведомства, ръководещи съответна дейност, и временните общински изпълнителни комитети до 15 април 1991 г. да утвърдят програми за децентрализация и демонополизация на обединения, комбинати, държавни и общински фирми и предприятия. (2) За фирмите от електрониката, телекомуникациите, енергетиката, машиностроенето, металургията, химическата, зърнопреработвателната промишленост и специалното производство, представляващи технологично обвързани комплекси, към реорганизация да се пристъпва след цялостна експертиза в срок до 30 април 1991 г. по списък, утвърден от Министерския съвет, по предложение на министъра на индустрията, търговията и услугите. Чл. 2. (1) Въз основа на утвърдените програми министрите и ръководителите на други ведомства и временните общински изпълнителни комитети в съответствие с правомощията си по чл. 11, ал. 3, т. 1, букви „а“ и „б“ от Указ № 56 за стопанската дейност до 30 април 1991 г. да извършат реорганизация на обединенията, комбинатите, държавните и общинските фирми и предприятия по чл. 1, ал. 1. (2) Органите по ал. 1 назначават комисии, които установяват имуществото на реорганизираните обединения, комбинати, държавни и общински фирми и предприятия, взаимоотношенията с бюджета, задълженията към банките, както и всички въпроси, свързани с поемането на активи и пасиви от новообразуваните фирми. Чл. 3. Реорганизацията на държавните фирми по чл. 1, ал. 2 се извършва с решение на Министерския съвет. Чл. 4. Органите по чл. 1, ал. 1 до приемането на решения по чл. 11, ал. 3, т. 1, букви „а“ и „б“ от Указ № 56 за стопанската дейност и приключване на реорганизацията могат да забранят извършване на действия от подлежащите на реорганизация обединения, комбинати, държавни и общински фирми и предприятия за:

1-dup2. разпореждане с имуществото по реда на чл. 13 от Указ № 56 за стопанската дейност;

2-dup2. създаване, прекратяване и реорганизиране на дъщерни фирми и поделения;

3-dup2. преразпределяне на имущество между поделения, както и за преструктуриране на поделения;

4-dup2. прехвърляне активи и пасиви между дъщерни фирми, между поделения, както и между дъщерни фирми и поделения;

5-dup. придобиване права в акционерни фирми, във фирми с ограничена отговорност, както и разпореждане с такива придобити права. Заключителна разпоредба Параграф единствен. За освободените работници и служители след реорганизацията на обединения, комбинати, държавни и общински фирми и предприятия да се прилага Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. (обн., ДВ, бр. 96 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1989 г.). Председател на Министерския съвет: Димитър Попов

Препратки към акта

  • pzr/para:1, ал. 1 от Наредба № 2 от 6 август 1991 г. за Техническите комитети по стандартизация препраща към чл. 1, ал. 1
  • pzr/para:3, ал. 1 от Постановление № 85 от 26 май 1992 г. за държавния бюджет за 1992 г. препраща към Член 2
  • pzr/para:1, ал. 1 от Наредба № 1 от 26 юни 1991 г. за набиране и разходване на средства от фонд препраща към чл. 6, ал. 2
  • final от Наредба № 1 от 6 януари 1997 г. за въвеждане на европейски и международни стандарти в Република България препраща към чл. 201, ал. 1

Докладвай грешка

Разминаване с „Държавен вестник“, липсващо изменение или грешка при разпознаването.