Чл. 1
(1) Висше образование по специалността „Ветеринарна медицина“ от професионално направление „Ветеринарна медицина“ на образователно-квалификационната степен „магистър“ с професионална квалификация „ветеринарен лекар“ се придобива във висши училища, които отговарят на изискванията на Закона за висшето образование и на наредбата.
(2) Формата на обучение е редовна.
Чл. 2
(1) Обучението по специалността „Ветеринарна медицина“ е с продължителност 11 семестъра, съответстващи на 5 и половина учебни години, с общ минимален хорариум 4340 часа, съответстващо на ниво 7 от Националната квалификационна рамка.
(2) Съгласно Наредба № 21 от 2004 г. за прилагане на Система за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища се присъждат общо 360 кредита по Европейската система за трансфер на кредити (ECTS), от които 300 за аудиторна и извънаудиторна заетост за изучаваните дисциплини и 60 за преддипломен стаж и за дипломиране.
Чл. 3
(1) Приемането на студенти за обучение по специалността „Ветеринарна медицина“ се извършва чрез писмен конкурсен изпит по биология, който се провежда в рамките на кандидатстудентската сесия, или чрез оценката от държавен зрелостен изпит по биология от дипломата за средно образование.
(2) Конкурсните работи се оценяват по шестобалната система.
Чл. 4
(1) Обучението включва задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини.
(2) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум са:
| Дисциплини | Часове |
|---|---|
| 1. Физика с основи на биофизиката | 45 часа |
| 2. Медицинска химия | 60 часа |
| 3. Зоология | 30 часа |
| 4. Медицинска ботаника | 30 часа |
| 5. Биостатистика | 30 часа |
| 6. Латински език | 45 часа |
| 7. Екология | 30 часа |
| 8. Анатомия на домашните животни (включително цитология, хистология и ембриология) | 435 часа |
| 9. Физиология на животните | 150 часа |
| 10. Биохимия | 120 часа |
| 11. Генетика и развъждане на животните | 75 часа |
| 12. Молекулярна биология | 30 часа |
| 13. Животновъдство | 90 часа |
| 14. Хранене, агрономия и диететика | 90 часа |
| 15. Ветеринарна хигиена и технологии в животновъдството | 60 часа |
| 16. Етология, защита и хуманно отношение към животните | 30 часа |
| 17. Токсикология | 45 часа |
| 18. Микробиология | 120 часа |
| 19. Вирусология | 60 часа |
| 20. Имунология | 45 часа |
| 21. Патология (обща, функционална и специална) | 240 часа |
| 22. Фармакология и фармация | 150 часа |
| 23. Акушерство, репродукция и репродуктивни нарушения | 120 часа |
| 24. Епидемиология и превантивна ветеринарна медицина | 60 часа |
| 25. Паразитология (обща част) | 25 часа |
| 26. Инфекциозни болести | 60 часа |
| 27. Вътрешни незаразни болести | 105 часа |
| 28. Хирургия | 90 часа |
| 29. Анестезиология и спешна медицина | 30 часа |
| 30. Болести по продуктивните животни | 300 часа |
| 31. Болести по животните за компания | 160 часа |
| 32. Болести по еднокопитните животни | 90 часа |
| 33. Радиология | 40 часа |
| 34. Фармакотерапия | 20 часа |
| 35. Обществено ветеринарно дело и законодателство | 45 часа |
| 36. Съдебна ветеринарна медицина | 30 часа |
| 37. Професионална етика | 15 часа |
| 38. Пропедевтика с клинична лаборатория | 120 часа |
| 39. Икономика на животновъдството | 30 часа |
| 40. Хигиена, технология и контрол на храните | 210 часа |
| 41. Управление на стадното здраве | 20 часа |
| 42. Болести по пчели, риби и дивеч | 60 часа |
| Общо: | 3640 часа |
(3) Висшите училища могат да включват в учебния план като задължителни учебни дисциплини и други освен посочените в ал. 2.
(4) Хорариумът на избираемите учебни дисциплини не може да надхвърля 10 на сто от общата аудиторна заетост по учебен план.
Чл. 5
(1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини и семестриалните изпити към тях се провеждат от хабилитирани в съответното професионално направление преподаватели.
(2) С решение на академичния съвет до 30 на сто от лекционните курсове и семестриалните изпити към тях по задължителните учебни дисциплини могат да бъдат възлагани на нехабилитирани преподаватели с образователна и научна степен „доктор“ или с научна степен „доктор на науките“ в съответното професионално направление.
(3) Не по-малко от 70 на сто от хабилитираните преподаватели по задължителните учебни дисциплини са на основен трудов договор във висшето училище.
Чл. 6
(1) Обучението включва и практическа подготовка с общ хорариум 700 часа, която се осъществява, както следва:
1. практика по животновъдство – до седми семестър с продължителност не по-малко от 2 седмици – 60 часа;
2. клиничен стаж след осми семестър с продължителност не по-малко от 4 седмици – 160 часа;
3. преддипломен стаж след приключване на десети семестър – 12 седмици – 480 часа.
(2) Практическата подготовка на студентите се организира от висшето училище и се провежда в самостоятелно обособени университетски клиники и лаборатории, учебно-опитни стопанства, структурите на Българската агенция по безопасност на храните, в частни ветеринарномедицински клиники и амбулатории и предприятия за добив, преработка, съхранение и търговия със суровини и храни от животински произход и се осигурява чрез сътрудничеството между висшето училище и Българската агенция за безопасност на храните.
Чл. 7
(1) Обучението завършва с държавни изпити, които се провеждат в две групи дисциплини:
1. вътрешни незаразни болести, хирургия, анестезиология и радиология, акушерство, репродукция и репродуктивни нарушения;
2. хигиена, технология и контрол на храните, инфекциозни болести и паразитология.
(2) Висшите училища могат да включват и други задължителни учебни дисциплини, по които да се полагат държавни изпити.
(3) Всеки държавен изпит се полага пред държавна изпитна комисия, включваща най-малко по един хабилитиран преподавател от посочените в ал. 1 дисциплини. В комисията могат да бъдат включени и външни за висшето училище лица.
(4) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора на висшето училище.
Чл. 8
(1) Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план, в който са отразени изискванията на наредбата, получават диплома за висше образование на образователно-квалификационната степен „магистър“ и професионална квалификация „ветеринарен лекар“.
(2) Лицата, получили диплома за висше образование по специалността „Ветеринарна медицина“ и професионална квалификация „ветеринарен лекар“, могат да упражняват ветеринарномедицинска професия при условията и по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(3) Прилагането на наредбата гарантира, че завършилият специалист придобива необходимите знания, умения и компетентности по Националната квалификационна рамка и по Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (ОВ, L 55, 30.09.2005 г.) и Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“) (ОВ, L 354, 28.12.2013 г.).
(4) Чрез обучението по „Ветеринарна медицина“ се добиват:
1. знания за:
2. умения за:
3. компетентности за:
Допълнителна разпоредба
§ 1
Наредбата въвежда изискванията на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации и транспонира Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“).
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2
Студентите, които през учебната 2016 – 2017 година са в четвърти, пети и шести курс, продължават обучението си и се дипломират по учебните планове, действащи преди влизането в сила на тази наредба.
§ 3
Наредбата се издава на основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование и влиза в сила от учебната 2016 – 2017 година.