Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура“ на образователно-квалификационна степен „магис­тър“ с професионална квалификация „архитект“

Чл. 1

С наредбата се определят държавните изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура“ на образователно-квалификационна степен „магистър“ с професионална квалификация „архитект“.

Чл. 2

(1) Висше образование по специалността „Архитектура“ на образователно-квалификационна степен „магистър“ с професионална квалификация „архитект“ се придобива във висше училище, получило акредитация и създадено при условия и по ред, определени със Закона за висшето образование.

(2) Обучението по специалността по ал. 1 и резултатите от него съответстват на ниво 7 „магистър“ от Националната квалификационна рамка.

Чл. 3

(1) Приемането на студенти за обучение по специалността „Архитектура“ се извършва чрез писмен конкурсен изпит по математика и конкурсен изпит по рисуване. С решение на академичния съвет на висшето училище резултатът от конкурсния изпит по математика може да бъде заменен с резултата от държавния зрелостен изпит по математика, както и да се определят други допълнителни условия за прием.

(2) Лицата, придобили висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по друга специалност, се приемат при условия и по ред, утвърдени от висшето училище.

(3) Конкурсните изпити са анонимни и се провеждат по програми, утвърдени от ректора на висшето училище.

Чл. 4

(1) Обучението по специалността „Архитектура“ е в редовна форма и е със срок, не по-малък от пет и половина учебни години, или единадесет семестъра, от които един семестър за разработване на дипломна работа (дипломен проект), и придобиване на не по-малко от 330 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища.

(2) Диплома за завършена образователно-квалификационна степен „магистър“ с професионална квалификация „архитект“ може да се присъди преди срока по ал. 1 след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебния план на специалността, придобиване на определените кредити и при определени от висшето училище условия.

Чл. 5

(1) Обучението за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура“ на образователно-квалификационната степен „магистър“ осигурява знания, практически умения и компетентности, необходими за получаване на професионална квалификация „архитект“.

(2) Архитектурата е основен елемент на обучението, което чрез баланс между теоретичните и практическите му аспекти осигурява придобиването най-малко на следните знания, практически умения и компетентности:

1. способност за създаване и реализиране на архитектурни проекти, които да отговарят едновременно на естетическите и техническите изисквания;

2. знания по история и теория на архитектурата, както и на свързаните с нея изкуства, технологии и хуманитарни науки;

3. знания за изкуството като фактор, който влияе върху качеството на архитектурния проект;

4. знания по териториално и ландшафтно устройство и градоустройство, както и практически умения, използвани в процеса на планиране;

5. разбиране на връзките между човека и архитектурните творби – от една страна, и от друга – между архитектурните творби и заобикалящата ги среда, както и разбиране на необходимостта архитектурните творби и пространствата между тях да бъдат в съответствие с човешките потребности и мащаб;

6. разбиране на професията на архитекта и на ролята на архитекта в обществото, и по-специално при създаването на архитектурни проекти, които отчитат социалните фактори;

7. разбиране на методите на проучване и на подготовка на проектна документация за архитектурен обект;

8. разбиране на структурната концепция, на строително-конструктивните и инженерно-техническите проблеми, свързани с проектирането на сградите и съоръженията;

9. адекватни знания за физическите и технологичните проблеми, както и знания за функцията на сградите и съоръженията – с оглед осигуряването им с вътрешни условия за комфорт на обитаване, здравословна жизнена среда и за защита от климатични въздействия;

10. необходимите проектантски умения, за да бъдат удовлетворени изискванията на ползвателите на сградите в рамките на ограниченията, наложени от бюджетни фактори и строителни предписания;

11. подходящи знания за отраслите, организациите, нормативната уредба и процедурите за превръщане на идейните проекти в сгради и вписването на плановете в общото планиране;

12. знания за професионалната практика, отнасящи се до производствените отрасли, до организациите, правната уредба и процедурите, свързани с инвестиционното проектиране и устройственото планиране, с цел придобиване в рамките на университетското образование на практически умения и компетентности по правната уредба в областта на инвестиционния процес и мениджмънта на проектантската дейност, регулиращи упражняването на професията в съответствие с правото на Европейския съюз и с националното законодателство.

Чл. 6

(1) Обучението на студентите за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура“ на образователно-квалификационна степен „магистър“ с професионална квалификация „архитект“ е с продължителност не по-малко от 11 (единадесет) семестъра – редовно аудиторно обучение – с минимален общ хорариум 4800 учебни часа (разпределени в съотношение – 4200 часа аудиторно обучение, 300 часа учебни и професионални практики и 300 часа дипломна работа).

(2) Обучението на студентите за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура“ на образователно-квалификационна степен „магистър“ с професионална квалификация „архитект“ включва учебни практики по специализирани дисциплини с минимален хорариум 120 учебни часа и професионална преддипломна практика по специалността, свързана с усвояване на професията, с минимален общ хорариум 180 часа.

(3) Обучението на студентите за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура“ на образователно-квалификационна степен „магистър“ с професионална квалификация „архитект“ включва минимум един дипломен семестър – редовно аудиторно обучение за разработване и защита на дипломна работа (дипломен проект) – с минимален общ хорариум 300 учебни часа.

(4) Обучението на студентите за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура“ на образователно-квалификационна степен „магистър“ с професионална квалификация „архитект“ изисква в съответствие с ал. 1 – 3 и придобиване на:

1. минимум 330 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища – в периода на редовното семестриално аудиторно обучение (включително 10 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища за специализирани учебни практики);

2. минимум 30 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища – в периода на разработването и защитата на дипломната работа;

3. минимум 4 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища – за учебни практики по специализирани дисциплини;

4. минимум 6 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища – за професионална (преддипломна) практика по специалността, свързана с усвояване на професията.

Чл. 7

(1) Обучението на студентите за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура“ на образователно-квалификационна степен „магистър“ с професионална квалификация „архитект“ се извършва по задължителни, избираеми и факултативни дисциплини.

(2) Учебното съдържание на задължителните учебни дисциплини от учебния план и техният минимален аудиторен хорариум се разпределят в следните обособени области:

(3) Учебното съдържание на избираемите и факултативните учебни дисциплини и техният хорариум се определят от висшето училище, като хорариумът на факултативните учебни дисциплини не може да надхвърля 10 на сто от общата аудиторна заетост.

Чл. 8

(1) Обучението по специалността „Архитектура“ на образователно-квалификационна степен „магистър“ с професионална квалификация „архитект“ завършва с разработване и защита на дипломна работа.

(2) Защитата на дипломната работа се провежда пред изпитна комисия, в състава на която влизат не по-малко от трима преподаватели, хабилитирани в професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“ и с професионална квалификация „архитект“ от висшето училище. В комисията могат да се включат и външни за висшето училище лица, хабилитирани в професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“ и с професионална квалификация „архитект“.

(3) Съставът на комисията по ал. 2 се определя със заповед на ректора на висшето училище.

Чл. 9

Студентите, изпълнили задълженията си по учебен план, разработили и защитили успешно дипломна работа, получават диплома за завършено висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ и професионална квалификация „архитект“.

§ 1

Наредбата въвежда изискванията на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005г. относно признаването на професионалните квалификации (ОВ, L 55, 30.09.2005 г.), на Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013г. за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“) (ОВ, L 354, 28.12.2013 г.).

§ 2

Студентите, приети преди влизането в сила на наредбата, продължават и завършват обучението си по учебните планове и условия, при които са приети.

§ 3

Висши училища, които не изпълняват изискванията на наредбата, не могат да издават дипломи за висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „Архитектура“ и професионална квалификация „архитект“ по смисъла на § 4в от допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование.

§ 4

Наредбата се приема на основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование и влиза в сила от учебната 2016 – 2017 година.