Наредба № 12 от 30 декември 2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“

Чл. 1

С наредбата се утвърждава медицинският стандарт „Спешна медицина“ съгласно приложението.

§ 1

Лечебните заведения за болнична помощ със съществуващи структури по спешна медицина към датата на влизане в сила на наредбата са длъжни да приведат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата в 6-месечен срок от влизането й в сила.

§ 1а

В случаите, когато съответните структури на лечебното заведение, които осъществяват дейност по медицинската специалност „Спешна медицина“, не разполагат със складови, архивни, помощни и други административни помещения, несвързани пряко с изпълнението на медицинската дейност, които отговарят на изискванията на този стандарт, лечебното заведение следва да осигури най-малко едно от тях, което да отговаря на съответните изисквания на стандарта и да осъществява на функционален принцип дейността на останалите. Осигурените помещения следва да бъдат разположени на територията на лечебното заведение.

§ 1б

В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ с разкрита структура по спешна медицина не разполага със собствена микробиологична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична микробиология от съответното ниво, определено с този стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с микробиологична лаборатория – структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена на територията на лечебното заведение. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична микробиология за нуждите на структурата по спешна медицина.

§ 1в

При изпълнение на изискването за реализиране на определен брой приеми в спешно отделение годишно лечебните заведения следва да отчитат броя на пациентите, които са хоспитализирани в лечебното заведение незабавно след техния престой в неговото спешно отделение.

§ 2

Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

§ 3

Указания по прилагането на наредбата се дават от министъра на здравеопазването.

§ 4

Документите по глава втора, раздел II, т. 9.2.4 и глава пета, раздел V, т. 3.8 и 4.2 от приложението към член единствен се утвърждават от министъра на здравеопазването в 6-месечен срок от влизането на наредбата в сила.

§ 5

Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в „Държавен вестник“ и отменя Наредба № 45 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ (ДВ, бр. 68 от 2010 г.).

Приложение 1 Приложение към член единствен МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „СПЕШНА МЕДИЦИНА“

Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Раздел I Дефиниция, основна цел и задачи на медицинската специалност „Спешна медицина“

1. Медицинската специалност „Спешна медицина“ е основана на приложението на познанията и уменията, необходими за превенция, профилактика, диагностика и лечение на остри или внезапно възникнали животозастрашаващи, потенциално животозастрашаващи или заплашващи с тежки или необратими увреждания за здравето заболявания, увреждания или други спешни състояния или обстоятелства, в т. ч. недиференцирани физикални и поведенчески нарушения, засягащи пациенти от всички възрастови групи, в практикуването на която основният и най-критичен фактор е времето до предприемане на подходящи и качествени диагностично-лечебни дейности с цел постигане на физиологична стабилност и/или ефективно дефинитивно лечение при пациента.

2. Основната цел на упражняването на медицинската специалност „Спешна медицина“ е да бъде прекъснато развитието на остри или внезапно възникнали животозастрашаващи, потенциално животозастрашаващи или заплашващи с тежки или необратими увреждания за здравето заболявания, увреждания или други спешни състояния при пациента и/или дефинитивното му лечение.

3. Задачите на медицинската специалност „Спешна медицина“ се заключават в осигуряването и провеждането на навременни, компетентни, квалифицирани, качествени и ефективни превантивни, профилактични и диагностично-лечебни дейности при пациенти в спешно състояние при спазване на изискванията, определени в този стандарт.

4. Медицинската специалност „Спешна медицина“ е интердисциплинарна специалност с обхват, включващ медицински дейности в досег с всички останали медицински специалности в спешния им компонент.

5. Обект на дейностите от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“ е единствено спешният пациент.

6. Този стандарт цели да осигури високо качество на дейностите в обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“ чрез изисквания за въвеждане и поддържане на базова интегрирана система за спешни грижи и лечение на спешни пациенти посредством приложение и осъществяване на постоянен, непрекъснат и неограничен достъп до спешна медицинска помощ и осъществяване на навременни, качествени и квалифицирани диагностично-лечебни дейности в обхвата на специалността в извънболнични условия, по време на транспорт и в болнични условия. Раздел II Относими определения

1-dup. „Спешно състояние“ е всяка остра или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, изразяваща се в нововъзникнало или в промяна на съществуващо заболяване, увреждане или друго състояние или обстоятелство, а също и усложнение при родилка, застрашаващо здравето и живота на майката и плода, с достатъчна по сила тежест, което може да доведе до смърт или до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизнено значими органи и системи, в т. ч. критични нарушения в жизненоважните функции, загуба на функция на орган или на част от тялото, временна или постоянна инвалидизация, ако не се предприемат незабавни медицински действия, целящи физиологична стабилност и/или ефективно дефинитивно лечение на пациента.

2-dup. „Спешен пациент“ е всеки, при който е налице спешно състояние и поради това нужда от провеждане на спешни диагностично-лечебни действия или транспорт, които ако не бъдат предприети незабавно, биха довели до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизнено значими органи и системи или до смърт.

3-dup. „Степен на спешност“ или „степен на спешното състояние“ е необходимата, предвид клиничното състояние на пациента, бързина, с която се предприема съответното медицинско действие в обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“, с цел постигане на оптимален и най-благоприятен клиничен изход от спешното състояние на пациента. Глава втора ЕЛЕМЕНТИ НА ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБНИЯ ПРОЦЕС В ОБХВАТА НА МЕДИЦИНСКАТА СПЕЦИАЛНОСТ „СПЕШНА МЕДИЦИНА“ Раздел I Основни елементи на диагностично-лечебния процес

1-dup2. Практикуването на медицинската специалност „Спешна медицина“ включва следните основни елементи:

1.1. Медицински триаж.

1.2. Медицински контрол.

1.3. Прилагане на методите на кардиопулмонална и церебрална ресусцитация и постресусцитационни грижи при спешен пациент.

1.4. Начална (първична) преценка, стабилизация и животоспасяващи действия при спешен пациент.

1.5. Фокусирана анамнеза и физикален преглед.

1.6. Вторична преценка и диагностично-лечебни стъпки при спешен пациент.

1.7. Клинично разрешаване на спешния случай.

1.8. Мениджмънт на спешния пациент и разпореждане със спешния случай в спешно отделение:

1.9. Приоритетна организация и действия при нужда от преценка, грижи и лечение на повече от един спешен пациент с цел предоставяне на оптимално лечение.

1.10. Клинично документиране на спешния случай.

1.11. Транспорт на спешния пациент.

1.12. Дейности по комуникация.

2-dup2. Практикуването на специалността „Спешна медицина“ се основава на модел на клиничната практика, определен в глава пета, раздел IV на този стандарт. Раздел II Медицински триаж

1-dup3. Медицинският триаж е основен елемент и практически инструмент на диагностично-лечебния процес в обхвата на специалността „Спешна медицина“, с приложението на който всички спешни пациенти се групират в категории (групи) чрез използване на стандартна медицинска триажна система.

2-dup3. Медицинският триаж е процес на разпределение (сортировка) на пациентите чрез определяне на медицински приоритет в зависимост от степента на спешност и необходимите на пациента диагностика, лечение или транспорт в обхвата на специалността „Спешна медицина“, в т. ч. и в случаите на бедствия.

3-dup2. Приложението на медицинския триаж цели постигане на равнопоставеност на достъпа до системата на спешна медицинска помощ и предоставяните от нея диагностика и лечение в зависимост от степента на спешност на пациента и наличните апаратурни и кадрови ресурси с цел постигане на оптимална ефикасност, ефективност и сигурност на медицинското обслужване в обхвата на специалността „Спешна медицина“ и осигуряване на качествено диагностично-лечебно поведение, основано на субективни и обективни клинични критерии.

4-dup. Медицинският триаж се базира на преценка на входящи субективни оплаквания и обективни клинични критерии при пациент с осъществен достъп до системата за спешна медицинска помощ – витални параметри, ключови симптоми и признаци, с цел категоризиране и определяне на медицинския приоритет на спешния пациент в зависимост от тежестта на спешното състояние (степента на спешност), нуждата от ресусцитация и приложение на незабавни животоспасяващи мерки, прогнозата на заболяването и наличните човешки и инструментални ресурси.

5-dup. С приложението на медицинския триаж в обхвата на специалността „Спешна медицина“ се постига клинична справедливост и се осигурява подходящо и навременно лечение на спешни пациенти в зависимост от техните нужди и наличния ресурс в определена времева рамка.

6-dup. Медицинският триаж включва оценка на степента на спешност на всеки спешен пациент посредством дефиниране на триажна категория.

7. Дефинирането на триажна категория при спешен пациент оценява степента на спешното състояние (степента на спешност) и осигурява различия в медицинския приоритет и времевата рамка за прилагане на диагностично-лечебните действия при спешен пациент в извънболнични и болнични условия в зависимост от наличния кадрови, инструментален и апаратурен ресурс за осъществяване на мерките и действията.

8. Триажни категории при спешни пациенти:

8.1. Критичен спешен пациент (код червено – А1) – пациентът е с животозастрашаващи признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане с висока вероятност от летален изход, ако не се предприемат незабавни интервенции за предотвратяване на последваща нестабилност на дихателната функция, циркулацията и/или неврологичната функция. Спешен пациент с определена триажна категория А1 налага незабавно осигуряване на максималните диагностични и терапевтични възможности в областта и обхвата на специалността „Спешна медицина“ посредством приложение на напреднали техники за поддръжка на живота (Аdvanced Life Support) и всички останали ресурсни възможности от лекарски екип с най-висока компетентност или от екип с по-ниска компетентност под медицински конрол.

8.2. Нестабилен/потенциално нестабилен спешен пациент (код жълто – В2) – относителна спешност – пациентът е с подозиран риск и потенциална опасност за живота, налице са признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане, които могат да прогресират по тежест и да доведат до усложнения с висока вероятност от настъпване на тежки последствия за жизненоважните функции, системи или органи, ако лечението не се приложи бързо в определена времева рамка при относителна спешност на състоянието.

8.3. Стабилен спешен пациент (код зелено – С3) – минимална спешност – при пациента са налични признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане с нисък потенциал и риск от настъпване на тежки последствия или усложнения и прогрес към по-тежко състояние.

9. В обхвата на специалността „Спешна медицина“, осъществявана в извънболнични условия, се изпълняват и прилагат следните етапи (подкомпоненти) на медицинския триаж: телекомуникационен (телефонен) триаж, приоритетен екипен триаж, медицински триаж на мястото на инцидента и транспортен медицински триаж, дисперсен транспортен триаж.

9.1. Телекомуникационният (телефонен) триаж е входящ и се извършва от диспечерски екип в районна координационна централа на център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) със съответни технически условия за осъществяване на дейността.

9.2. Приоритетният екипен триаж е изходящ и се извършва от стационарен диспечерски екип в координационната централа на ЦСМП (диспечерски екип).

9.3. Медицинският триаж на мястото на инцидента и транспортният медицински триаж се осъществяват от спешния мобилен екип, обслужил повикването по искане на диспечерския екип на основание приоритетния екипен триаж.

9.4. Транспортният медицински триаж е изходящ медицински триаж на мястото на инцидента, който се извършва от мобилен екип на спешна медицинска помощ и включва определяне на най-подходящото направление за транспортиране, транспортно време и маршрут за спешен първичен транспорт до приемно лечебно заведение, съобразено с определената триажна категория на пациента.

9.5. Дисперсният транспортен триаж е подкомпонент на транспортния медицински триаж и включва решение за най-подходящото направление за транспортиране и транспортни действия при наличие на множество спешни пациенти в ситуации на възникнали масови бедствия, инциденти или аварии с цел равномерното им разпределение към няколко приемни лечебни заведения под контрола на районната координационна централа и съобразено с разработен предварителен план за действия при възникване на подобни ситуации.

10. В обхвата на специалността „Спешна медицина“, осъществявана в болнични условия, се прилагат и изпълняват следните етапи (подкомпоненти) на медицинския триаж: входящ приемен медицински триаж, вътреболничен медицински триаж при спешен пациент със смяна на триажната категория (ретриаж) и междуболничен триаж при нужда от превеждане на спешен пациент.

10.1. Изискванията за осъществяване на медицински триаж в болнични условия се съдържат в глава четвърта, раздел V на този стандарт. Раздел III Медицински контрол

1-dup4. Дейността по медицински контрол в обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“ представлява стандартизирано и валидизирано телекомуникационно подпомагане, назначение, контролиране и насочване на триажни, лечебно-диагностични и транспортни действия и решения на спешния долекарски или домедицински мобилен екип, извършвано от специално определен за целта лекар в районната координационна централа или в спешно отделение на приемното лечебно заведение.

2-dup4. Дейността по медицински контрол замества изцяло физическото присъствие на лекар в мобилен спешен екип с по-ниска професионална компетентност, давайки възможност за изпълнение от екипа на дейности и процедури, предварително дефинирани в диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми, и изискващи лекарско назначение и присъствие или изпълнение с участието на лекар.

3-dup3. Искане за осъществяване на медицински контрол може да отправя долекарски или домедицински мобилен екип при възникване на нужда от такъв по време на извършваните триажни, транспортни и/или диагностично-лечебни действия в извънболнични условия.

4-dup2. За искането за осъществяване и за самото осъществяване на медицинския контрол, както и за дейностите и решенията на долекарските и домедицинските екипи във връзка с контрола се прилагат критериите и изискванията, посочени в този стандарт и в утвърдените в изпълнение на стандарта диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми.

5-dup2. Медицинският контрол в обхвата на специалността „Спешна медицина“ се осъществява в условията на съответни за целта телекомуникационни и телемедицински технически възможности.

6-dup2. Спешните телемедицински дейности и техники са подкомпонент на медицинския контрол и включват използване на телекомуникационни и информационни технологии и връзки в реално време между мобилния спешен екип и районната координационна централа и/или специализирана зона на спешното отделение на приемното болнично лечебно заведение с цел диагностично-лечебно подпомагане на екип с по-ниска компетентност от лекарски екип с по-висока компетентност. Раздел IV Други елементи на диагностично-лечебния процес – преценки, диагностично-лечебни стъпки, клинично документиране

1-dup5. Прилагане на методите на кардиопулмонална и церебрална ресусцитация и постресусцитационни грижи при спешен пациент:

1.1. Кардиопулмоналната и церебралната ресусцитация и постресусцитационните грижи при спешен пациент включват прилагане на:

2-dup5. Начална (първична) преценка, стабилизация и животоспасяващи действия при спешен пациент:

2.1. Извършване на идентификация и ресусцитация на всички критични спешно болни: начална бърза преценка при спешен пациент и първоначален преглед, преценка и ресусцитация със стабилизация на основните жизнени функции.

3-dup4. Фокусирана анамнеза и физикален преглед:

3.1. Насочване към проявите, признаците, симптомите, здравната информация и специфичната клинична находка, които изискват незабавни действия и терапия при спешен пациент.

4-dup3. Вторична преценка и диагностично-лечебни стъпки при спешен пациент:

4.1. Предприемане на навременна вторична преценка с насочване към нуждата и извършване на незабавни терапевтични действия.

5-dup3. Клинично разрешаване на спешния случай в спешно отделение:

5.1. Съставяне на диференциално-диагностичен план при спешния пациент – представлява основен елемент в практикуването на специалността „Спешна медицина“ и се състои в диференциране и категоризиране на оплакванията, симптомите и признаците с поставяне на работна диагноза с цел определяне на конкретните терапевтичните нужди на болния.

5.2. Определяне на необходимост от използване на допълнителен диагностичен лабораторноинструментален пакет с интерпретация на получените резултати при спешния пациент.

5.3. Определяне и провеждане на индивидуално медикаментозно, оперативно и/или инвазивно (интервенционално) лечение при спешния пациент.

5.4. Ретриаж на спешния пациент.

5.5. Незабавно или дефинитивно лечение в спешно отделение.

6-dup3. Мениджмънт на спешния пациент и разпореждане със спешния случай в спешно отделение:

6.1. Планиране на изписване от спешно отделение с определяне на план за наблюдение/вторичен преглед.

6.2. Решение за обсервация с настаняване в спешно отделение.

6.3. Предложение за хоспитализация на спешно болния в лечебно заведение за болнична помощ.

6.4. Решение за предприемане и осъществяване на подходящ междуболничен транспорт при нужда от превеждане на спешен пациент в друго приемно лечебно заведение.

6.5. Периодична оценка на спешното състояние, нова преценка на спешния пациент с корекция на предварителната диагноза и лечение при нужда.

7-dup. Приоритетна организация и действия при нужда от преценка, грижи и лечение на повече от един спешен пациент с цел предоставяне на оптимално лечение в спешно отделение:

7.1. В случаите на наличие на множество спешни пациенти се извършва и прилага непрекъснато отчитане на индивидуалните нужди на конкретния спешен пациент в зависимост от триажната категория, тежестта на състоянието и медицинския приоритет с цел насочване на дейността към спешно болните с висок приоритет.

8-dup. Клинично документиране на спешния случай:

8.1. Навременно, прегледно, кодирано по подходящ начин и точно отбелязване в специфичния за дейността документооборот при спешен пациент на:

1-dup6. Обект на спешен транспорт е спешният пациент, по отношение на който са изпълнени относимите критерии за необходимост от осигуряване на транспорт, съобразно състоянието, нозологията и нуждите на пациента в зависимост от конкретното му спешно състояние.

2-dup6. Категории и дефиниции на транспорт на спешен пациент:

2.1. Категория 1: Спешен първичен транспорт:

2.2. Категория 2: Спешен вторичен транспорт:

2.3. Категория 3: Вътреболничен транспорт на спешен пациент:

2.4. Категория 4: Специализиран транспорт на спешен пациент:

3-dup5. Режими на транспорт при спешен пациент:

3.1. Режимите на транспорт при спешен пациент са:

3.2. Решението за избор на режима на транспорт при спешен пациент се основава на презумцията, че времето до дефинитивното лечение и качеството на лечението/грижите за спешния пациент в приемното лечебно заведение от негова структура със съответстващо на спешното състояние ниво на компетентност са от приоритетно значение за постигане на оптимален клиничен изход при спешни състояния.

3.3. Наземен транспорт на спешен пациент:

3.4. Аеромедицински транспорт на спешен пациент:

4-dup4. Режими на придвижване и стациониране (престой) на мобилните спешни екипи и санитарните превозни средства:

4.1. Видове режими на придвижване и стациониране на санитарните превозни средства:

4.2. Фази на придвижване и стациониране (престой) със стандартизирани индикативни (целеви) времеви рамки за изпълнение на наземните мобилни спешни екипи:

1-dup7. Дейностите по комуникация в обхвата на специалността „Спешна медицина“ се изпълняват в извънболничните и болничните структури, оказващи медицинска помощ от обхвата на специалността, с помощта на осигурени и подходящи за целта телекомуникационни технически средства и създадени условия за задължителен персонален обмен на информация при осъществяване на ключови моменти в триажа, диагностиката, лечението, транспорта и медицинския контрол при спешен пациент.

1.1. Дейности по комуникация, осъществявани в извънболнични структури, оказващи медицинска помощ от обхвата на специалността „Спешна медицина“:

1.2. Междуструктурна комуникация в медицинската специалност „Спешна медицина“:

1.3. Дейностите по комуникация на болничните структури, оказващи медицинска помощ от обхвата на специалността „Спешна медицина“, се осъществяват с подходящи за тази цел комуникационни средства. Глава трета ХАРАКТЕРИСТИКА НА СТРУКТУРИТЕ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ОТ ОБХВАТА НА МЕДИЦИНСКАТА СПЕЦИАЛНОСТ „СПЕШНА МЕДИЦИНА“ Раздел I Общи правила

1-dup8. Извънболничната медицинска помощ по специалността „Спешна медицина“ се осъществява от центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) и техните филиали (ФСМП).

2-dup7. Лекарите от лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ са длъжни да осъществяват дейности по оказване на спешна медицинска помощ на обърналите се към тях спешни пациенти съгласно утвърдените диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми и правила за добра медицинска практика.

3-dup6. При необходимост в зависимост от състоянието на спешния пациент съответният лекар или лечебно заведение за извънболнична помощ се обръща към ЦСМП.

4-dup5. До пристигането на мобилен спешен екип на ЦСМП лекарят или лечебното заведение осигуряват максималния възможен обем от медицински дейности за поддържане на виталните функции и стабилизация на спешния пациент. Раздел II Център за спешна медицинска помощ

1-dup9. Центърът за спешна медицинска помощ осъществява дейността си на териториален принцип.

2-dup8. Дейността на ЦСМП се осъществява при непрекъснат денонощен режим на работа и екипна организация.

3-dup7. Дейността на ЦСМП се осъществява от мобилни спешни екипи и стационарни екипи (спешни и диспечерски).

4-dup6. Структурата, дейността и организацията на работа в ЦСМП се определят подробно с правилника за устройството, дейността и структурата на центровете за спешна медицинска помощ по чл. 35, ал. 3, т. 1 от Закона за лечебните заведения.

5-dup4. Обемът на осъществяваните от ЦСМП дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“ включва:

5.1. оказване на квалифицирана спешна медицинска помощ на пациенти в дома, на мястото на инцидента, в случаи на бедствия, по време на транспорта до приемно лечебно заведение за болнична помощ или по време на престой във ФСМП;

5.2. осигуряване на необходимия обем от спешни диагностични изследвания съобразно възможностите и наличната апаратура съгласно изискванията на медицинския стандарт и утвърдените диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми;

5.3. транспортиране на спешни пациенти до приемно лечебно заведение за болнична помощ при установено спешно състояние на пациент, налагащо хоспитализация;

5.4. клинично и инструментално наблюдение на спешния пациент на мястото на инцидента и по време на спешния транспорт;

5.5. навременно осъществяване на диагностично-лечебни дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“ с цел стабилизация на спешния пациент до овладяване на спешното състояние на място или до приема на спешния пациент в приемно лечебно заведение за болнична помощ;

5.6. навременно осъществяване на диагностично-лечебни дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“ при спешен пациент в случай на осъществен прием и престой във ФСМП;

5.7. осигуряване на специализиран спешен транспорт на пациенти, донори и органи, кръв, кръвни съставки и апаратура и републикански консултанти за оказване на спешна медицинска помощ;

5.8. навременно и качествено осъществяване на ключовите елементи и видовете дейности в рамките на обхвата на специалността „Спешна медицина“: медицински триаж, медицински контрол, прилагане на методите на кардиопулмонална и церебрална ресусцитация и постресусцитационни грижи при спешен пациент, начална (първична) преценка, стабилизация и животоспасяващи действия при спешен пациент, фокусирана анамнеза и физикален преглед, оценка на тежестта на спешното състояние, вторична преценка и диагностично-лечебни дейности при спешен пациент, клинично разрешаване на спешния случай, приложение на методи за мониториране на жизнените функции с постоянно наблюдение и нова оценка на спешния пациент, приоритетна организация и действия при нужда от преценка, грижи и лечение на повече от един спешен пациент с цел предоставяне на оптимално лечение, клинично документиране на спешния случай, транспорт на спешния пациент, дейности по комуникация и координация при оказване на спешна медицинска помощ;

5.9. обучение на студенти и специализанти по специалността „Спешна медицина“. Раздел III Районна координационна централа

1-dup10. Районата координационна централа (РКЦ) е структура на ЦСМП, която осъществява оперативно ръководство по оказване на спешна медицинска помощ.

2-dup9. Оперативното ръководство по т. 1 се осъществява посредством:

2.1. неограничен, непрекъснат, унифициран и улеснен, телекомуникационен достъп до системата за спешна медицинска помощ;

2.2. телекомуникационен триаж и комуникация с лица, потърсили системата на спешна мединска помощ;

2.3. диспечерска дейност;

2.4. медицински контрол;

2.5. приоритетен екипен триаж;

2.6. координация при постъпило искане за пресрещане/прихващане;

2.7. координация на транспортен триаж;

2.8. координация при постъпило искане за осъществяване на аеромедицински транспорт;

2.9. координация при възникнала нужда от дисперсен транспортен триаж;

2.10. координация при възникнала нужда от вторичен транспорт;

2.11. координация при възникнала нужда от специализиран транспорт;

2.12. координация и взаимодействие при възникнала опасност и риск за мобилния спешен екип;

2.13. определяне и проследяване на режимите и фазите на придвижване и стациониране на мобилните спешни екипи;

2.14. междуструктурна комуникация в системата на спешна медицинска помощ с ЦСМП, ФСМП и лечебни заведения;

2.15. координация и взаимодействие с държавни институции, полицията и други служби, с Национална система 112, с регионалните здравни инспекции и с Министерство на здравеопазването.

3-dup8. Районната координационна централа функционира при непрекъснат денонощен работен режим с осигурени телекомуникационни, автоматизирани информационно-комуникационни, информационно-технологични и телемедицински технически условия за осъществяване на дейността.

4-dup7. Дейностите на РКЦ се осъществяват от стационарен диспечерски екип (диспечерски екип) с ръководител – лекар, магистър по медицина.

5-dup5. Дейността на РКЦ се осъществява в определена за тази цел зона – диспечерска зала – с осигурен контрол на достъп и минимална площ на работно място от 6 м2.

6-dup4. Към диспечерската зала се осигуряват съблекални, отделно за мъже и жени, с шкафчета за смяна на облеклото и баня/санитарен възел, с обща площ не по-малко от 12 м2 и помещение за стационарния диспечерски екип – стая за почивка, с минимална площ от 18 м2, и при нужда допълнително помещение за разполагане на технически средства, осигуряващи дейността на РКЦ (архив, сървър).

7-dup2. В ЦСМП се води архив (електронен и хартиен) на всички осъществени координационни и комуникационни дейности на РКЦ, който се съхранява в нормативно установените срокове.

8-dup2. В РКЦ се осигуряват технически условия за набиране на статистическа информация с цел анализ на дейността на РКЦ и ЦСМП по:

8.1. структура на телекомуникационния триаж по триажни категории;

8.2. пиков, минимален брой и тенденции (натоварване) на осъществени повиквания по денонощен, сезонен или годишен критерий;

8.3. период за обработване на повикването – време от момента на постъпване на повикването (начало на телекомуникационния триаж) до поемане на повикването от мобилен спешен екип;

8.4. съвпадение между наложената от телекомуникационния триаж триажна категория с определен от приоритетния екипен триаж мобилен спешен екип за изпълнение на повикването и мобилния спешен екип, реално осъществил повикването;

8.5. брой случаи на отклоненията от телекомуникационния триаж по вина на търсещия спешна медицинска помощ (неизпълнен телекомуникационен триаж);

8.6. брой фалшиви повиквания;

8.7. изпълнение на задълженията на мобилните спешни екипа по комуникация в различните фази на придвижване на санитарните транспортни средства;

8.8. придържане и отклонения от болничните транспортни планове;

8.9. съвпадение на асоциираната триажна категория при телекомуникационния триаж и установената триажна категория от мобилния спешен екип на място;

8.10. спазване на индикативните и на задължителните времеви рамки за изпълнение на повикванията от мобилните спешни екипи и времевите рамки на отделните фази на придвижване;

8.11. общи часове на придвижване на мобилните спешни екипи в топъл режим;

8.12. извършени брой и тип на телефонните инструктажи до пристигане на мобилния спешен екип на място;

8.13. придвижване на мобилните спешни екипи посредством устройства за проследяване;

8.14. възникнали искания за аеромедицински транспорт;

8.15. възникнали искания за медицински контрол;

8.16. възникнали искания за транспорт по дейностите на републиканска консултация;

8.17. характеристика на повикванията по поставена диагноза по МКБ от мобилните спешни екипи;

8.18. броя на случаите с активирана от мобилен спешен екип система за самоотбрана;

8.19. натрупване в база данни на локализацията и концентрацията на повикванията в определения район на действие на денонощна, месечна и сезонна база.

9-dup. Районната координационна централа уведомява задължително съседна РКЦ при възникнала нужда от покриване от мобилен спешен екип по предварително изготвен план за действие и споразумение между съответните съседни ЦСМП.

10-dup. Районната координационна централа спазва в дейността си въведените с този стандарт правила за телекомуникационен и приоритетен екипен триаж в ЦСМП.

11. След осъществяване на телекомуникационен триаж екипът в РКЦ извършва в максимално кратък срок приоритетен екипен триаж към мобилен спешен екип, дава указания и инструктира екипа за изпълнение на повикването, като следи за неговото изпълнение.

12. Районната координационна централа извършва планирани учения и дейности по проиграване на сценарии на масови бедствия, аварии и кризи в координация с други отговорни служби и координационни органи, както и в изпълнение на сключено споразумение със съседен ЦСМП при възникнала нужда от териториално припокриване с мобилен спешен екип(и).

13. Броят на членовете на стационарния диспечерски екип в РКЦ може да нараства над минималния, определен в правилника за устройството и дейността на център за спешна медицинска помощ, в зависимост от структурата и обема на осъществените дейности по телекомуникационен триаж на основание извършен анализ на статистическите данни в ЦСМП и при наличен ресурс. Раздел IV Филиал за спешна медицинска помощ

1-dup11. Филиалът за спешна медицинска помощ (ФСМП) е структура на ЦСМП, която осъществява непрекъсната денонощна дейност по осигуряване на спешна медицинска помощ посредством използването на мобилни спешни екипи, санитарни транспортни средства и стационарни спешни екипи.

2-dup10. Броят, разположението, типът и капацитетът на разкритите ФСМП в състава на ЦСМП се определят съобразно Националната здравна карта и Правилника за устройството и дейността на ЦСМП.

3-dup9. За осъществяване на дейността си ФСМП разполагат със сграден фонд и подходяща осигурена архитектурно-инфраструктурна среда, състояща се от административни помещения, складови помещения, склад за лекарствени продукти, медицински изделия и консумативи, автосервиз, гаражни и сервизни помещения, помещения за дежурните екипи, административни и помощни помещения, съобразно капацитета на филиала.

4-dup8. За осъществяване дейността на ФСМП във филиала се поддържа определен брой и тип мобилни спешни екипи, санитарни транспортни средства и стационарни спешни екипи, чийто брой и състав се определят съобразно демографските характеристики (брой, състав и гъстота) и здравните индикатори (заболеваемост, обръщаемост) на популацията в обслужвания регион, аналитичните резултати от налагането на времевите рамки за изпълнение на повикванията от съответния регион на обслужване, географски особености на региона на обслужване, отдалеченост от лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ, достъпност на пациентите до извънболнични лечебни заведения, концентрация на повиквания в обслужвания регион, структурата на повикванията в обслужвания регион по триажна категория, наличието на лечебни заведения за болнична помощ с разкрити структури за оказване на спешна медицинска помощ, сезонни и други миграционни промени в популационните характеристики и разстоянието до най-близък съседен ФСМП.

5-dup6. За целите на оптималното функциониране на ФСМП и спазване на критериите за достъпност и навременно оказване на квалифицирана спешна медицинска помощ могат да се създават временни или постоянни базови станции (точки) за разположение на мобилни спешни екипи по решение на ЦСМП, на чиято територия е разкрит филиалът.

6-dup5. Филиалът за спешна медицинска помощ разполага с осигурена телекомуникационна връзка с РКЦ и се подчинява в дейността си на оперативното й ръководство по оказване на спешна медицинска помощ.

7-dup3. Центърът за спешна медицинска помощ изготвя болничен транспортен план за всеки ФСМП, съобразен с разположението и нивото на компетентност на лечебните заведения за болнична помощ с разкрити структури за спешна медицинска помощ в съответствие с този стандарт на неговата територия на действие, с мястото и естеството (типа) на инцидента по диагностична категория и нуждите от осъществяване на оптимален транспортен триаж до подходяща за хоспитализация на спешния пациент болнична структура за спешна медицинска помощ.

8-dup3. Филиал за спешна медицинска помощ тип стационарен (ФСМПС):

8.1. Във ФСМПС се осъществяват дейности по медицински триаж, преглед, диагностика, лечение, наблюдение и амбулаторна дейност при спешни пациенти в условията на краткосрочен престой до 24 часа.

8.2. Дейността на ФСМПС на място във филиала се осигурява от стационарен спешен екип.

8.3. Времевите рамки за обслужване на пациентите във ФСМПС се определят в зависимост от асоциираната триажна категория при посещението във филиала.

8.4. Център за спешна медицинска помощ, на чиято територия функционира ФСМПС, изработва транспортен план при нужда от вторичен транспорт на спешен пациент, приет във ФСМПС, към лечебно заведение за болнична помощ с разкрита структура за оказване на спешна медицинска помощ съобразно възможностите за отговор в стандартните времеви рамки на мобилен спешен екип при постъпило повикване от района на обслужване на филиала, без това да нарушава дейността му, или чрез използване на екип за пресрещане или поемане на вторичния транспорт от съседен ФСМП.

8.5. Изисквания към архитектурно-инфраструктурната среда и апаратурната обезпеченост на ФСМПС:

1-dup12. За дейностите по специалността „Спешна медицина“ в извънболничната помощ се използват специализирани медицински наземни и въздушни транспортни средства, предназначени и екипирани за оказване на спешна медицинска помощ, в т.ч. транспорт на мобилен спешен екип, спешен транспорт, диагностика, лечение и монтиторинг при спешни пациенти.

2-dup11. Типове санитарни транспортни средства:

2.1. Санитарно транспортно средство тип А1 – наземно санитарно транспортно средство, проектирано и екипирано за транспорт на един пациент.

2.2. Санитарно транспортно средство тип А2 – наземно санитарно транспортно средство, проектирано и екипирано за транспорт на повече от един пациент, разположен на пациентна носилка(и) или пациентен(и) стол(ове).

2.3. Санитарно транспортно средство тип В – спешна линейка, мобилно транспортно средство за спешно лечение – наземно санитарно транспортно средство, проектирано и екипирано за спешен транспорт, прилагане на основни техники за поддръжка на живота (Basic Life Support) и мониторинг на спешен пациент.

2.4. Санитарно транспортно средство тип С – реанимобил, мобилно транспортно превозно средство за интензивно лечение – наземно санитарно транспортно средство, проектирано и екипирано за спешен транспорт, прилагане на напреднали техники за поддръжка на живота (Аdvanced Life Support) и мониторинг на спешен пациент.

2.5. Санитарно транспортно срество тип М – санитарен мотоциклет – наземно санитарно транспортно средство, проектирано и екипирано за транспорт на мобилен спешен екип и прилагане на основни техники за поддръжка на живота (Basic Life Support).

2.6. Въздушно санитарно транспортно средство – санитарно транспортно средство, проектирано и екипирано за транспорт на мобилен спешен екип, спешен транспорт, диагностика, лечение и мониторинг на поне един спешен пациент.

3-dup10. За целите на дейността си ЦСМП могат да ползват и друг тип санитарни транспортни средства в зависимост от географската и климатичната характеристика на района на обслужване, например високопроходими и други специализирани санитарни превозни средства за улеснен навременен достъп.

4-dup9. Стандартизирани изисквания към санитарните транспортни средства:

4.1. Целта на въвеждането на стандартизирани изисквания към санитарните транспортни средства е да се създаде сигурна работна среда и условия за мониторинг, лечение и транспорт на спешния пациент и мобилния спешен екип при осигуряване на оптимални условия за извършване на дейностите, съчетано с минимално вредно въздействие върху екипа и пациента.

4.2. Изискванията за санитарните транспортни средства и тяхното оборудване са, както следва:

4.3. Спазва се и всяка актуална промяна в изискванията по посочените в т. 4.2 стандарти.

5-dup7. Всички санитарни транспортни средства в ЦСМП от тип А, В и С носят следната специфична окраска и маркировка: основен цвят на автомобила – бял; допълнителен цвят: оранжев – цвят на покрива, оранжева светлоотразяваща лента с ширина до 40 см, опасваща целия автомобил на височината на дръжките на страничните врати, лого (емблема) на центровете за спешна медицинска помощ върху покрива, предните и една от задните врати, надпис „Спешна медицинска помощ“ от двете страни на санитарния автомобил, специална светлинна и звукова сигнализация, състояща се от сини сигнални лампи, сини сигнални фарове и сирена; графично и цветно изображение на отличителния знак на единния европейски номер 112 за територията на Република България по образец съгласно Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, разположен върху задната половина на санитарната част, симетрично от двете страни.

6-dup6. Превозни средства с посочения с този стандарт външен дизайн, специфична окраска, маркировка и опознавателни знаци ползват само ЦСМП.

7-dup4. Всички наземни санитарни транспортни средства в ЦСМП подлежат на редовен технически контрол, включително на екипировката и оборудването в тях.

8-dup4. Всички наземни санитарни транспортни средства на ЦСМП от тип А, В и С подлежат на периодична подмяна при спазване на следните препоръчителни критерии:

8.1. експлоатационнно време на автомобила не повече от 7 години, и/или

8.2. индивидуален пробег на автомобила не повече от 300 000 км. Раздел VI Индикатори за проследяване на качеството на структурите за извънболнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“

1-dup13. За проследяване на качеството на структурите за извънболнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“, се използват следните индикатори:

1.1. екипни часове в топъл режим/100 000 население – индикатор за достъпност до организирани структури на извънболничната спешна медицинска помощ;

1.2. време за отговор: Процентно изпълнение на времевите интервали за отговор при високоприоритетно повикване с код А1;

1.3. честота на високоприоритетен отговор при повиквания с код А1/100 000 население;

1.4. честота на проведени АLS интервенции/100 000 население;

1.5. честота на обслужени инциденти в случаите на остър коронарен синдром, остра дихателна недостатъчност, мозъчно-съдов инцидент, тежка животозастрашаваща травма в рамките на първия час/100 000 население.

2-dup12. За проследяване на качеството се анализират и данните за изпълнението на всички времеви интервали, посочени в този стандарт, транспортни планове и резултати от проведени учения и сценарии за реакции при бедствия и други. Глава четвърта ХАРАКТЕРИСТИКА НА СТРУКТУРИТЕ ЗА БОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ОТ ОБХВАТА НА МЕДИЦИНСКАТА СПЕЦИАЛНОСТ „СПЕШНА МЕДИЦИНА“ Раздел I Видове структури

1-dup14. Специализирани структури за осъществяване на дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“ се разкриват в лечебни заведения за болнична помощ, които извършват активно лечение.

1.1. Специализирани болнични структури, осъществяващи дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“, са:

1.2. Структурите по т. 1.1 осъществяват дейността си във функционално взаимодействие с други болнични структури, осъществяващи дейност в обхвата на други медицински специалности в спешния им компонент, формиращи спешен болничен комплекс (СБК).

1.3. Освен от лечебните заведения по т. 1 спешна медицинска помощ се оказва и от всяко друго лечебно заведение за болнична помощ, което е длъжно да предприеме необходимия обем дейности по отношение на пациент в спешно състояние.

2-dup13. Спешно отделение:

2.1. Характеристика:

2.2. Видове спешно отделение:

3-dup11. Специализирани спешни болнични центрове:

3.1. За нуждите на този стандарт болнични клиники/отделения по посочените по-долу медицински специалности/медицински дейности могат да бъдат определяни на функционален принцип като специализирани болнични центрове за оказване на спешна медицинска помощ по съответната медицинска специалност/медицинска дейност, с регионален или национален характер, съгласно Националната здравна карта.

3.2. Медицинските специалности/медицински дейности, в чиято област могат да бъдат определяни специализирани спешни болнични центрове и унифицираните наименования на структурите за нуждите на системата на спешна медицинска помощ (унифицираните наименования се добавят към наименованието на съответната болнична структура), са, както следва:

3.3. Специализираната структура може да бъде определена въз основа на съществуващи в болницата една или повече структури по съответната медицинска специалност от най-високо ниво на компетентност.

3.4. За нуждите на този стандарт отделения/клиники по посочените по-долу медицински специалности от най-високо ниво на компетентност, обвързани с правила за функционално взаимодействие в лечебни заведения за болнична помощ, могат да бъдат определяни като специализиран спешен болничен център с наименование „травма-център“.

3.5. Специализираните структури за оказване на спешна медицинска помощ се поставят във функционално единство със СО и/или СБК.

4-dup10. Спешен болничен комплекс:

4.1. Спешният болничен комплекс (СБК) е съвкупност от функционално взаимодействащи си болнични структури в лечебните заведения за болнична помощ, осъществяващи и имащи отношение към дейността на спешното отделение/специализираните спешни болнични центрове, и приема, диагностиката и лечението на спешни пациенти.

4.2. Спешният болничен комплекс се организира въз основа на:

4.3. Лечебното заведение за болнична помощ гарантира адекватно функциониране на СБК съобразно условията на този стандарт, като осигурява непрекъснато:

4.4. Спешният болничен комплекс работи на непрекъснат денонощен режим на работа, като осигурява необходимия кадрови ресурс, съобразно изискванията на този стандарт и медицинските стандарти за съответните болнични структури по различните медицински специалности по ниво на компетентност. Раздел II Изисквания към лечебното заведение за болнична помощ за осъществяване на дейността по специалността „Спешна медицина“

1-dup15. Организацията на дейността на СО и СБК се определя с този стандарт, с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение, с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на СО и вътрешните правила за взаимодействие на структурите от СБК при обслужване на спешно болен пациент.

2-dup14. Организацията на дейността на СО и СБК е подчинена на задължителното изискване за поддържане на непрекъсната и равностойна 24 часа в денонощието ресурсна, организационна, апаратурна и материална готовност за прием на спешни пациенти с осигуряване на тяхното постоянно диагностициране, наблюдение, проследяване и поддържане на основните жизнени функции и лечение при еднакъв обем и качество на медицинската помощ с осигурен екип от лекари и друг медицински и немедицински персонал.

3-dup12. Организацията на дейността на СО и СБК е хоризонтално и вертикално пряко свързана с всички останали болнични звена с приоритет по отношение на осъществяване на връзките, с осигурена пряка комуникация и улеснен достъп до лечебно-диагностичните звена на лечебното заведение.

4-dup11. Лечебното заведение за болнична помощ с разкрито СО осигурява безпроблемно и непрекъснато функциониране на структурите от СБК съобразно всички изисквания на този стандарт за поддръжка на подходяща информационно-комуникационна среда, архитектурно-инфраструктурна среда, снабдяване с лекарствени продукти, медицински изделия, консумативи и материали, инструментални и лабораторни изследвания, осъществяване на непрекъсната и навременна консултативна помощ и непрекъсната готовност и условия за прием в лечебното заведение на спешни пациенти при налични индикации.

5-dup8. Ръководителите на лечебните заведения за болнична помощ, на чиято територия е разкрито СО, създават необходимата организация, ръководят, контролират и носят отговорност за осигуряването на диагностично-лечебната и консултативната дейност в СО. Раздел III Нива на компетентност на структурите, осъществяващи дейност по специалността „Спешна медицина“ в лечебните заведения за болнична помощ

1-dup16. Спешните отделения, осъществяващи дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“ в лечебните заведения за болнична помощ, имат определено ниво на компетентност в съответствие с изискванията на този стандарт.

2-dup15. Специализираните спешни болнични центрове по определени специалности, които осъществяват спешна медицинска помощ, нямат самостоятелно ниво на компетентност съгласно изискванията на този стандарт, но са задължени да изпълняват изискванията за ниво на компетентност за профилираните спешни отделения за съответната медицинска специалност.

3-dup13. Изискванията за нивата на компетентност на СО (мултипрофилно и профилирано) са, както следва:

3.1. Изисквания за мултипрофилно спешно отделение от II ниво на компетентност:

3.2. Изисквания за мултипрофилно спешно отделение от III ниво на компетентност:

3.3. Изисквания за профилирани спешни отделения по специалности от III ниво на компетентност: Раздел IV Изисквания към архитектурно-инфраструктурната среда на СО

1-dup17. Спешното отделение се състои от стандартни клинико-терапевтични зони, допълнителни зони и допълнителни специализирани зони:

1.1. Стандартни клинико-терапевтични зони на СО:

1.2. Допълнителни специализирани зони в СО:

2-dup16. Изисквания за площ на СО:

2.1. Общата вътрешна площ на СО с изключение на Зона 3 трябва да бъде минимум 150 m2 на 1000 приема в СО годишно.

2.2. Минималната площ на функциониращо СО, включващо основните архитектурно-инфраструктурни елементи и функционални зони, е не по-малко от 700 m2.

2.3. Общата площ на СО и терапевтичните зони могат да се променят единствено в нарастващ порядък в зависимост от локалните фактори, като: брой посещения/брой приети пациенти, пациентен casemix, активност на СО, сезонна/годишна промяна в демографски и популационни фактори, очаквани промени в медицинската технология, достъпност до болничния стационар и наличност на свободен леглови фонд, различия в структурата и броя на персонала в СО.

2.4. Общият брой на постовете за преглед/спешна терапия трябва да бъде не по-малко от 8 с нарастващ от минималния брой по 1 пост на 1000 приема в СО годишно.

2.5. Броят на реанимационните постове в Залата за ресусцитация (шокова зала) трябва да бъде не по-малко от 1 с нарастващ брой от 1 пост на 5000 приема в СО годишно.

3-dup14. Изисквания към архитектурно-инфраструктурната среда, инсталациите и оборудването:

3.1. На територията на СО е необходимо подсигуряване на бърз и лесен достъп на персонала до всички зони с ограничаване на пресечните точки.

3.2. Изисквания за достъп до СО и обозначението му:

3.3. Изисквания към групиране на зоните и функционалните взаимовръзки в СО:

3.4. Изисквания към легловата база:

3.5. Изисквания към осветлението:

3.6. Изисквания към сервизните панели:

3.7. Изисквания към медицинските физиологични монитори:

3.8. Изисквания към слаботоковите и силнотоковите инсталации:

3.9. Изисквания към пациентната повиквателна система:

3.10. Изисквания към системата за самоотбрана – паникбутони:

3.11. Изисквания към системата за осигуряване с медицински газове:

3.12. Изисквания към вратите и коридорите:

3.13. Изисквания към вентилационната система:

3.14. Изисквания към информационно-комуникационното осигуряване:

3.15. Изисквания към системите за сигурност в СО:

3.16. Изисквания към медицинското оборудване за дезинфекция на ръце и персоналните предпазни средства:

3.17. Изисквания към аварийното електрозахранване:

3.18. Изисквания към оформяне на стенните повърхности:

3.19. Изисквания към настилките:

3.20. Изисквания към часовниковата система:

4-dup12. Изисквания към клинико-терапевтичните зони на СО:

4.1. Постът в клинико-терапевтичните зони на СО се дефинира като специализирано място за настаняване, диагностика и терапия на спешни пациенти със следните задължителни компоненти на медицинско оборудване и апаратура: сервизен панел; допълнителен светлинен източник за улеснен преглед, сфигмоманометър (за предпочитане за стенен монтаж), портативен офталмоскоп/отоскоп за стенен монтаж, стелажна система за консумативи и материали, пациентна повиквателна система и система за самоотбрана (паникбутон), пособия и оборудване за събиране на болничен отпадък, включително на режещи инструменти и пособия, пациентна степенка, пациентен тролей/кушетка/процедурна маса или специализирана маса/стол, пособия за поддръжка на ръчна хигиена и дезинфекция, пособия/диспенсери за индивидуални предпазни средства, медицински физиологичен монитор.

4.2. Всяко СО поддържа изправен и зареден педиатричен тролей за ресусцитация тип Broselow.

4.3. Всяко СО поддържа и осигурява на видно място разписани алгоритми за поведение при най-често срещаните критични спешни състояния.

4.4. Изисквания към зала за ресусцитация (шокова зала):

4.5. Изисквания към зона за преглед/спешна терапия:

4.6. Изисквания към стая за изолация:

4.7. Изисквания към стая за деконтаминация:

4.8. Изисквания към стая за мениджмънт на психиатрични спешни случаи:

4.9. Изисквания към зона за консултации/пациенти с минимални увреди за бързо проследяване – fast track:

4.10. Изисквания към гипсовъчно помещение:

4.11. Изисквания към процедурна зала:

4.12. Изисквания към работна станция за персонала:

4.13. Изисквания към зона за наблюдение:

4.14. Изисквания към чакалня:

4.15. Изисквания към помещение на служба по охраната на СО:

4.16. Изисквания към зона за регистратура/триаж:

4.17. Изисквания към административна зона:

4.18. Изисквания към чисто помещение за подготовка на материали и консумативи:

4.19. Изисквания към помещение за болнични отпадъци/изливни помещения:

4.20. Изисквания към помещение за съхранение на медицинска апаратура, екипировка и оборудване:

4.21. Изисквания към помещение за съхранение на лекарствени продукти, медицински изделия и консумативи:

4.22. Изисквания към платформа за стациониране на мобилна екипировка и апаратура:

4.23. Изисквания към чистачно помещение:

4.24. Изисквания към помещения за персонала:

4.25. Изисквания към съблекални:

1-dup18. Медицински триаж в СО:

1.1. Всички пациенти, попаднали на територията на СО, подлежат на медицински триаж.

1.2. Медицинският триаж в СО се извършва в зоната/залата/помещението за медицински триаж или на територията на СО под формата на ретриаж с асоцииране на друга триажна категория на спешния пациент при нужда.

1.3. В СО се осигурява лесен и бърз достъп до зоната за медицински триаж.

1.4. Пациентите попадат в триажната зона като самонасочили се през вход амбулаторни пациенти или със съдействието на мобилните екипи на системата за спешна медицинска помощ през вход – санитарни автомобили/пациентен тролей.

1.5. Медицинският триаж при всички пациенти, постъпили на територията на СО, трябва да се извършва в една-единствена определена за целта зона.

1.6. Всички пациенти, попаднали в зоната на медицински триаж, се категоризират по приетите триажни скали, валидни за СО, в зависимост от техните нужди и с цел ефективно използване на наличните в СО кадрови и апаратурни ресурси.

1.7. Категоризацията на пациентите посредством медицинска триажна скала в СО налага следните триажни категории:

1.8. Неспешните пациенти, преминали през зоната на медицински триаж, се насочват с подходяща информация към: структури на лечебно заведение за болнична помощ при нужда от планов прием и лечение, структури на специализираната извънболнична медицинска помощ или структури на първичната извънболнична медицинска помощ.

1.9. Неспешните пациенти, преминали през зоната на медицински триаж, се обозначават и отчитат като пациент с посещение в СО с код Н1.

1.10. Задължителни атрибути и действия при извършване на дейности по медицински триаж в СО: Кратка анамнеза; Сегашно състояние; Витални белези; Основно оплакване; Прием на медикаменти; Придружаващи заболявания; Проведено лечение/самолечение; Атопична анамнеза/алергии; Последно хранене.

1.11. Входящата информация по основно оплакване в СО се определя, както следва:

1.12. Триажната категория по индикатори и триажният модел на СО се определят на базата на физиологични индикатори за моделиране на триажната категория по входяща информация – основно оплакване, както следва:

2-dup17. Регистрация на пациентите и прием в СО:

2.1. Необходимо е наличие на пряка оперативна връзка между зоната за медицинския триаж и регистратурата на СО.

2.2. След извършването на медицински триаж се пристъпва към запис на пациентните данни с регистрация за прием в СО.

3-dup15. Диагностика и лечение:

3.1. След провеждане на медицински триаж и регистриран прием в СО пациентите могат да бъдат насочени към: зала за ресусцитация (шокова зала); зона за преглед/спешна терапия; зона за консултации/пациенти с минимални увреди за бързо проследяване – fast track; чакалня.

3.2. В тези зони се предприемат необходимите диагностично-лечебни дейности в зависимост от тежестта на спешното състояние и нуждите на спешния пациент.

3.3. Проследяването на пациентния статус след регистриран прием в СО се извършва с помощта на процесна информационна система.

3.4. След извършване на прием в СО, удостоверен с регистрация и проведени диагностично-лечебни дейности, спешният пациент може да бъде изписан от СО; изписан от СО с назначен контролен преглед; настанен за наблюдение, диагностично уточняване и терапия в СО до 24 часа в зоната за наблюдение; хоспитализиран по спешност в същото лечебно заведение за болнична помощ; с осъществен трансфер към друго лечебно заведение за болнична помощ с наличен достатъчен ресурс за мениджмънт на конкретното спешно състояние с цел спешна хоспитализация посредством вторичен транспорт; напуснал СО по собствено желание или изписан от СО поради тежко нарушение на вътрешния ред; регистриран като починал след прием в СО.

3.5. Нивата на обслужване (медицински дейности) в СО с оценка на вложените инструментални, лабораторни и човешки ресурси в СО се определят, както следва:

3.6. Изходящата (окончателна) диагноза в СО се определя по МКБ, както следва:

3.7. Пациенти с неоснователно посещение, прием и престой в СО:

3.8. Дейностите в мултипрофилното СО се осъществяват от екип от медицински и немедицински персонал с ръководител началника на отделението, който е магистър по медицина с призната специалност по „Спешна медицина“ или с призната специалност по „Анестезиология и интензивно лечение“ и минимум 2 години професионален опит в структура по спешна медицина, а в профилираното СО – магистър по медицина с призната специалност по „Спешна медицина“ или с призната специалност по „Анестезиология и интензивно лечение“ или с призната специалност по профила на отделението и минимум 2 години професионален опит в структура по спешна медицина.

4-dup13. Дейности по медицински контрол и координация с мобилните спешни екипи на ЦСМП в специализирана за целта зона на СО:

4.1. Индикативни времеви рамки за изпълнение на постъпило към специалисти от задължителните структури на СБК искане за консултативна помощ по специалности, както следва:

5-dup9. Хоспитализацията на спешен пациент в клиничните структури на същото лечебно заведение за болнична помощ се извършва след достатъчно прецизно диагностициране на заболяването или увреждането, довели до спешно състояние, и след проведено лечение съобразно триажната категория с изключение на случаите, при които се налага незабавна оперативна интервенция или друг вид лечение, което може да бъде осигурено само в стационара на лечебното заведение в рамките на СБК.

6-dup7. Изписването на спешен пациент от спешно отделение се извършва само след приложение на лечение в зависимост от асоциираната триажна категория и обозначеното спешно състояние.

7-dup5. Структурата на СО не може да бъде използвана за рутинен планов прием на стабилни пациенти и за предоперативна подготовка за планови оперативни интервенции. Раздел VI Стандартизирана сигнатура на спешните състояния в СО, информационен поток и документация в СО и СБК

1-dup19. В СО се спазват задължителни изисквания за документирането на спешните случаи и поддържането на база данни за преминалите пациенти.

2-dup18. Задължителни данни, които се поддържат в СО за преминалите пациенти:

2.1. Входящи триажни данни при спешен пациент:

2.2. Данни от приема и регистрацията на спешен пациент:

2.3. Диагноза при спешен пациент:

2.4. Наблюдение на спешен пациент:

2.5. Консултация на спешен пациент:

2.6. Разпореждане и мениджмънт на спешен пациент:

2.7. Настаняване в същото лечебно заведение на спешен пациент:

2.8. Кодове за регистриране на дейностите на изхода от СО:

2.9. Изходящата (окончателна) диагноза в СО се определя по МКБ. Раздел VII Времеви рамки за изпълнение на дейностите в СО

1-dup20. Максималният допустим период за престой на спешен пациент в СО, без да са осъществени някои от дейностите с кодове Т1, Т2, Т3, Т4, Т5 или Т6 по т. 2.8 от раздел VI на тази глава, е 240 минути.

2-dup19. Времевите рамки до началото на дейностите по обслужване на спешен пациент в зависимост от определената триажна категория са: за Код Червено А1 – до 1 минута след асоциирането на триажна категория, за Код Жълто В2 – до 30 минути след асоциирането на триажна категория, за Код Зелено С3 – до 120 минути след асоциирането на триажна категория.

3-dup16. Техническо оформяне при отчитането с кодове за СО:

3.1. Входяща сигнатура: За посещение на пациент в СО – Н1; За посещение и прием на спешен пациент в СО (вход) – А1, В2, С3.

3.2. Входяща и изходяща сигнатура: За посещение, прием, престой и изписване от СО – А1 или В2, или С3 + Т1, или Т2, или Т3, или Т4, или Т5, или Т6, или Т0 + Н2 (при наличие на обстоятелството).

3.3. За пациентите с код Т3 се отчита и някой от другите в същия порядък (+Т1, Т2, Т4, Т5, Т6 или Т0).

3.4. При промяна в триажната категория по време на престоя в СО: А1→В2, В2→С3, А1→С3, В2→А1, С3→А1, С3→В2.

4-dup14. Пациенти с неоснователно посещение, прием и престой в СО се отчитат като приети в СО и изписани от СО с код Н2.

5-dup10. За пациент с триажна категория А1 се отчитат витални белези и ниво на съзнание, отбелязани през минимум 5 минути.

6-dup8. За пациент с триажна категория В2 се отчитат витални белези и ниво на съзнание, отбелязани през минимум 15 минути.

7-dup6. За пациент с триажна категория С3 се отчитат витални белези и ниво на съзнание, отбелязани през минимум 1 час.

8-dup5. Всички бременни жени и педиатрични пациенти се обслужват до 10 минути след прием в СО независимо от асоциираната триажна категория.

9-dup2. Времето на отправяне на искането за консултация и времето на осъществяването на консултация се отбелязва в документацията и в журналите на СО.

10-dup2. Приложението на кислородотерапия при всички спешни пациенти с асоциирана триажна категория B2 трябва да започне до 15 минути след асоцииране на триажната категория освен при ясни противопоказания за това.

11-dup. Всички лабораторни и образни изследвания при спешни пациенти с асоциирана триажна категория А1 трябва да бъдат извършени и интерпретирани до 15 минути от възникване на искането.

12-dup. При нужда от трансфузионна терапия или приложение на биопродукти при спешни пациенти с асоциирана триажна категория А1 те се осигуряват до 30 минути от момента на възникване на искането.

13-dup. Максималният престой на пациент с асоциирана триажна категория А1 в залата за ресусцитация (шокова зала) трябва да бъде не повече от 120 минути след приема в СО.

14. Времевите индикатори се спазват задължително при прием в СО, като е допустимо неспазването им в не повече от 10 % от случаите.

15. Оценката на мениджмънта на пациентния поток се извършва по следната схема на клинични практически индикатори на пациентния поток в СО: Раздел VIII Критерии, показатели и индикатори за качество и качествен контрол на осъществяваната медицинска дейност в СО Критериите, показателите и индикаторите за качество и качествен контрол на осъществяваната медицинска дейност в СО са следните:

1-dup21. Годишна статистическа информация и тенденции в пациентния поток. 2.Дневна статистическа информация с пикови часове на посещения, прием и натовареност на персонала.

3-dup17. Разпределение на спешните пациенти по триажни категории.

4-dup15. Отношение прием в СО/трансфер към друго лечебно заведение.

5-dup11. Брой спешни пациенти с нужда от мониторинг.

6-dup9. Среден престой в СО.

7-dup7. Пациентен casemix, брой пациенти над 65-годишна възраст и брой спешни педиатрични пациенти.

8-dup6. Грешки в прескрипцията и приложението на лекарствени продукти, контрол по съхранението на лекарствени продукти.

9-dup3. Време за достъп до образни изследвания и време за интерпретацията им.

10-dup3. Време за достъп до лабораторни изследвания.

11-dup2. Леталитет и морбидитет в СО.

12-dup2. Удовлетвореност на пациентите.

13-dup2. Сумарно време за прилагане на ресусцитационни протоколи/1000 спешни пациенти, преминали през СО като критерий за достъпност до квалифицирана спешна помощ.

14-dup. Честота на прилагано интензивно лечение при критично спешно болни (инвазивни манипулации, критични интервенции и други от ниво VI)/1000 преминали спешни пациенти като критерий за ниво на качество.

15-dup. Брой обслужени случаи в СО, влизащи в групата на заболявания и състояния с доказана ефективност на спешната медицинска намеса при време – критичен пациент – Сърдечен арест, Остър коронарен синдром, Мозъчно-съдов инцидент, Дихателна недостатъчност и тежка политравма – като критерий за ефективност.

16. Честота на обслужени спешни пациенти (прегледи) в СО/1000 – като индикатор за натовареност на СО.

17. Дял на хоспитализирани, преминали през СО, от общо обслужените спешни пациенти като индикатор за натовареност.

18. Натовареност на разкритите легла в СО.

19. Време от осъществен триаж до време за начало на прегледа (време за чакане).

20. Пиков брой на пациенти в статус на чакане (моментен).

21. Времева (часова) натовареност като брой спешни пациенти, обслужени от лекар, друг персонал или от екип.

22. Социални индикатори – структура на потока в СО – демография, социален и осигурителен статус.

23. Структура на заболеваемост по диагнози и несъответствие на диагнози при дехоспитализация.

24. Относителен дял на пациенти с диагнози от класове 18 и 19 по МКБ.

25. Структура на параметрични показатели – пациенти, постъпили с тежка дихателна недостатъчност, силен болков синдром с оценка по ВАС над 7 точки, пациенти с тежки нарушения в съзнанието.

26. Преживяемост в рамките на хоспитализацията и в рамките на месец след изписване.

27. Спазване на времевите рамки за изпълнение на дейностите по настоящия стандарт. Глава пета ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПЕРСОНАЛА НА СТРУКТУРИТЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ ДЕЙНОСТ В ОБХВАТА НА СПЕЦИАЛНОСТТА „СПЕШНА МЕДИЦИНА“ Раздел I Общи положения

1-dup22. В структурите, осъществяващи дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“ в извънболнични и болнични условия, се поддържа квалифициран персонал, осигуряващ непрекъснато 24-часово обслужване на спешно болните пациенти.

2-dup20. Общите изисквания към квалификация на персонала, осъществяващ професионална дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“ в извънболнични и болнични условия, са, както следва: Квалификация на персонала, осъществяващ професионална дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“ Раздел II Изисквания към персонала на структурите, осъществяващи дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“ в болнични условия

1-dup23. Професионалните дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“ в болнични условия се осъществяват на екипен принцип от един или повече спешни болнични екипи.

2-dup21. Спешният болничен екип е организационна единица, формирана на функционален принцип от лекари, специалисти по здравни грижи, немедицински специалисти и друг персонал за осъществяване на прием, диагностика и лечение на спешни пациенти в болнични условия.

2.1. Минимални изисквания за формиране на състав на спешния екип в мултипрофилно спешно отделение:

2.2. Минимални изисквания за формиране на състав на екипа на профилираното спешно отделение:

2.3. В състава на спешния екип извън персонала по т. 2.1 или т. 2.2 се включват и лекари специализанти, като могат да бъдат включени допълнително и медицински и немедицински специалисти, в зависимост от обема и характеристиката на осъществяваната дейност.

2.4. В специализираните спешни болнични центрове формирането на спешните болнични екипи се осигурява от персонала на съответната клиника/отделение при спазване на минималните изисквания на т. 2.2. Раздел III Изисквания към персонала на структурите, осъществяващи дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“ в извънболнични условия

1-dup24. Професионалните дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“ в извънболнични условия се осъществяват на екипен принцип от различни по вид спешни екипи на ЦСМП.

2-dup22. В зависимост от работното място и работните условия на екипа – в санитарно превозно средство или в структурна част на ЦСМП, и от професионалната компетеност на членовете на екипа се формират следните видове спешни екипи:

2.1. Мобилен спешен екип:

2.2. Стационарен екип:

1-dup25. Практикуването на специалността „Спешна медицина“ се основава на следния модел на клиничната практика, съдържащ изисквания към компетенциите, познанията и уменята на медицинските специалисти по „Спешна медицина“:

1.1. Oсновни професионални компетентности на лекаря, осъществяващ дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“:

1.2. Медицински познания и умения:

1.3. Обучение и научни изследвания:

1.4. Комуникация, колаборация и междуколегиални отношения:

1.5. Професионализъм, етични и правни задължения:

1.6. Организационно планиране: Разрешаване на спешни случаи при грижи за множество спешни пациенти, спазване на качествени стандарти, мениджмънт на времето, мениджмънт на информацията.

1.7. Oсновни професионални компетентности на мобилните спешни екипи по дейности: КПР – в условията на Кардиопулмонална ресусцитация; К – ДОЛ – Компетентност на членове на екипа при участие в състава на долекарски екип; К – ЛЕК – Компетентност на членове на екипа при участие в състава на лекарски екип по лекарско указание; К – РЕ – Компетентност на членове на екипа при участие в състава на реанимационен екип по лекарско указание; МК – под телекомуникационен медицински контрол.

1.8. С цел усъвършенстване на квалификацията, теоретичните знания и практическите умения се провеждат допълнителни периодични професионални квалификационни курсове, обхващащи всички лица с професионална дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“.

1.9. Лицата с професионална дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“ подлежат на периодична оценка на професионалните компетентности от управителя/изпълнителния директор/директора на лечебното заведение, като периодите за оценка са, както следва: за висш медицински персонал – не повече от две години, за останалите – не повече от три години. Професионалните компетентности могат да бъдат поставяни на оценка и при постъпване на работа в лечебно заведение. Раздел V Диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми

1-dup26. Лечебно-диагностичните дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“ се извършват при спазване на изискванията на този стандарт и на утвърдени диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми, както и на правилата за добра медицинска практика.

2-dup23. Диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми (ДТПА) описват минималния стандарт (базовите задължителни стъпки) за лечение и грижи при спешни пациенти в извънболничната и болничната дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“ от определени за това медицински специалисти.

3-dup18. Диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми в извънболничната дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“:

3.1. Диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми в извънболничната дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“ съдържат специфични назначения и указания за насочване на медицинските дейности и решения с прилагане и използване на специална екипировка, апаратура и лекарствени продукти в зависимост от компетенциите на спешния екип и нуждите на спешния пациент, извършвани под постоянен медицински контрол.

3.2. Мобилният спешен екип с най-високо ниво на компетентност извършва всички съставни части на ДТПА.

3.3. Долекарският и домедицинският мобилен спешен екип извършват всички съставни части на ДТПА в рамките на тяхната професионална компетентност и други съставни части на ДТПА под медицински контрол.

3.4. Провежданите лечебно-диагностични дейности и грижи и вземаните решения по отношение на спешен пациент могат да надвишават по обем и качество описаните в диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми в зависимост от допълнителната квалификация, познанията и уменията на специалистите, без да надхвърлят компетенциите на екипа или на отделни негови членове.

3.5. Приложението на диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми в извънболничната дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“ трябва да започне незабавно след пристигането на мястото на инцидента от всеки мобилен спешен екип в рамките на указаната в този стандарт компетентност без искане за медицински контрол при установяване на диагностичната категория за конкретен спешен пациент в случаите на животозастрашаващи състояния.

3.6. Изпълнението на дейностите или частите на ДТПА, които са от професионалната компетеност на мобилния спешен екип, е задължение и отговорност на екипа.

3.7. В случай че състоянието на спешния пациент позволява и диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми го допускат, е възможно да бъдат предприемани диагностично-лечебни дейности от екип с по-ниска компетентност под медицински контрол (за тяхното потвърждаване, назначение и насочване) на лекар.

3.8. Диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми се разработват и актуализират от колективи от медицински специалисти, определени със заповед на министъра на здравеопазването. При разработването и актуализацията на ДТПА могат да бъдат използвани (адаптирани) утвърдени европейски или международни протоколи за поведение и консенсуси в областта на спешната медицинска помощ, както и съобразени съответни препоръки на европейски/световни научни или съсловни дружества и организации. Задължително се разработват ДТПА относно следните състояния и със следното базово съдържание:

3.9. Диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми подлежат на непрекъсната преоценка и могат да бъдат използвани за оценка на качеството на дейността на екипите за спешна медицинска помощ.

3.10. Задължително е наличието и поддържането на последната версия на ДТПА на разположение на спешния мобилен екип във всички санитарни превозни средства.

3.11. Диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми се изготвят във формат на бърза референция със схематично представяне, без да включват детайлизирано описание на поведението, действията и интервенциите.

3.12. Диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми са цветно кодирани с цел разграничаване на процедурните дейности и стъпки, които могат да бъдат изпълнени от мобилния спешен екип в рамките на неговата професионална компетентност.

3.13. Цветно кодиране на ДТПА:

3.14. Диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми се утвърждават със заповед на министъра на здравеопазването. Утвърдените ДТПА са задължителни за структурите, извършващи извънболнична медицинска дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“.

4-dup16. Диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми в болничната дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“:

4.1. Диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми в болничната дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“ са съставени от базови специфични назначения и указания за насочване на медицински дейности и решения с прилагане и използване на специална екипировка, апаратура и лекарствени продукти в зависимост от нуждите на спешния пациент и наличния кадрови и апаратурен ресурс на болничната структура.

4.2. Министърът на здравеопазването определя със заповед колективи от медицински специалисти за разработване и актуализация на структурата и съдържанието на диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми по нозологии/състояния в болничната дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“. При разработването и актуализацията на структурата и съдържанието на ДТПА могат да бъдат използвани (адаптирани) утвърдени европейски или международни протоколи за поведение и консенсуси в областта на отделните нозологии/състояния, както и съобразени съответни препоръки на европейски/световни научни или съсловни дружества и организации.

4.3. Структурата и съдържанието на ДТПА в болничната помощ по т. 4.2 се утвърждават със заповед на министъра на здравеопазването.

4.4. Лечебните заведения за болнична помощ разработват и внедряват свои ДТПА по най-често срещаните в практиката си спешни състояния въз основа на утвърдените структура и съдържание по т. 4.3. Глава шеста КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ОСЪЩЕСТВЕНО ПОВИКВАНЕ И ПОСЕЩЕНИЕ В СТРУКТУРИТЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ ИЗВЪНБОЛНИЧНА И БОЛНИЧНА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ В ОБХВАТА НА МЕДИЦИНСКАТА СПЕЦИАЛНОСТ „СПЕШНА МЕДИЦИНА“

1-dup27. Основателен достъп до извънболнична спешна медицинска помощ има при:

1.1. наличие на постъпило повикване в районната координационна централа с извършен телекомуникационен триаж при съдействие за отговор на ключовите въпроси от страна на търсещия системата за спешна медицинска помощ, определена триажна категория на повикването и осъществен екипен триаж съобразно стандартизираните карти за инцидент;

1.2. извършен медицински триаж на територията на филиал за спешна медицинска помощ;

1.3. извършен медицински триаж на територията на спешно отделение.

2-dup24. Основателно повикване на мобилен екип на спешна медицинска помощ има при:

2.1. обслужено от районната координационна централа при регламентиран достъп, възложено и поето за изпълнение от мобилен спешен екип повикване;

2.2. извършен от мобилния спешен екип медицински триаж на мястото на инцидента с потвърдена триажна категория при спешен пациент.

3-dup19. Неоснователно повикване на мобилен екип на спешна медицинска помощ има при установено на мястото на инцидента състояние при пациент, който не е обект на медицинската специалност „Спешна медицина“, след проведен медицински триаж, снети анамнестични данни и извършена оценка на виталните функции и съзнанието.

4-dup17. Неоснователното повикване на мобилен екип на спешна медицинска помощ се удостоверява с документиране на обстоятелствата и условията за такова в специфичния за дейността документооборот – фиш за нерегламентирано (неоснователно) повикване – с отбелязване на анамнестичните данни и установените данни за състоянието на пациента след преглед и оценка на виталните функции и съзнанието.

5-dup12. Основателни посещение и прием в структури, осъществяващи дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“, има при установено състояние при пациент, който е обект на специалността „Спешна медицина“ (спешен пациент), след извършен медицински триаж и регистрация за прием в структурата.

6-dup10. Неоснователно посещение на ФСМП или спешно отделение има при установено състояние при пациент, който не е обект на специалността „Спешна медицина“, след извършен медицински триаж, снети анамнестични данни и оценка на виталните функции.

7-dup8. Неоснователно посещение, прием и престой в спешно отделение има при установено състояние при пациент с проведени медицински триаж, входяща регистрация и диагностично-лечебни стъпки, което попада извън обхвата на специалността „Спешна медицина“, като медицинското обслужване в тези случаи завършва с изписване и насочване на пациента към друга структура за болнична или извънболнична медицинска помощ.