Чл. 1
С наредбата се утвърждава медицинският стандарт „Акушерство и гинекология“ съгласно приложението.
Допълнителна разпоредба
§ 1
По смисъла на тази наредба:
1. „Аборт“ е загуба или прекъсване на бременност, преди плодът (плодовете) да отговарят на критериите по т. 13.
2. „Безплодие (инфертилитет)“ е термин, който обединява три състояния: невъзможност да се зачене (стерилитет), невъзможност да бъде доизносена бременността, докато плодът стане жизнеспособен (недоизносване), и нежизнеспособност на новороденото. От биологична гледна точка стерилитет е неспособност за забременяване въпреки редовните сексуални контакти (поне 2 – 3 пъти седмично), неприлагането на мерки за предпазване от бременност и липса на лактационна аменорея. От клинична гледна точка изследването и лечението на стерилитета трябва да започнат:
3. „Бременност с повишен риск (рискова бременност)“ е бременност, при която съществува конкретна заплаха за здравето и живота на бременната (раждащата) и/или концептуса.
4. „Бременност с реализиран риск (патологична бременност)“ е бременност, при която съществува заплаха за здравето и живота на бременната (раждащата) и/или концептуса вследствие изявата на конкретния риск/ове.
5. „Допълнителна медицинска квалификация на специалиста по акушерство и гинекология е квалификация, придобита от лекар, специалист по „Акушерство и гинекология“, която се удостоверява със:
6. „Допълнителен диагностичен метод“ е всеки диагностичен метод, който не е клинично изследване.
7. „Жив плод“ е плод, който проявява признаци на кръвна циркулация. При липса на такива признаци плодът се обозначава като „мъртъв“ (foetus mortuus).
8. „Концептус (продукт от зачатие)“ е организъм, получен от сливането на мъжка и женска гамета. От този момент до раждането концептусът минава през следните периоди:
9. „Нормална бременност“ е желана от здрава жена бременност, по време на която бременната и концептусът са здрави, а крайният резултат е здрава майка и здраво потомство, с нормални възможности за физическо и психическо развитие.
10. „Нормално раждане“ е раждането на жив или мъртъв плод, което отговаря едновременно на следните условия:
11. „Патологично раждане“ е това, което носи неприемливо висок риск при раждане през естествените родилни пътища или отклоненията от нормалния биомеханизъм правят такова раждане невъзможно:
12. „Предтерминно (преждевременно, недоносено) раждане“ е раждане на плод с телесна маса при раждането до 2499 грама включително и/или гестационна възраст по-малко от 37 навършени гестационни седмици.
13. „Раждане“ е цялостна (включваща плод и плодни придатъци) експулсия или екстракция на плод независимо дали е жив, или мъртъв, който отговаря на следните критерии:
14. „Раждане на близнаци“ е раждане при многоплодна бременност, при което изрично се отбелязва броят на близнаците.
15. „Раждане с налагане на форцепс (вакуум-екстрактор)“ е раждане, при което върху плод в главично предлежание е упражнена тракция със съответното акушерско пособие.
16. „Раждане чрез цезарово сечение“ е раждане, при което плодът и придатъците му се екстрахират през разрез на предната коремна стена и матката. Задължително се отбелязва видът на разреза на матката.
17. „Рисково раждане“ е раждане с приемлив риск при атипични предлежания на плода:
18. „Родилна помощ“ е акушерска помощ, оказвана през втората половина на бременността (след навършване на 26 гестационни седмици), по време на раждането и до 14-ия ден след раждането включително.
19. „Ръководене на раждането“ е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством:
20. „Следродов период“ е периодът след раждане считано до 42-рия ден включително.
21. „Спешно цезарово сечение“ е цезарово сечение, индикациите за което:
22. „Срок на бременността (гестационен срок, гестационна възраст)“ е продължителност на бременността, измерена от първия ден на последната редовна менструация, който се приема за „нулев ден“ на бременността. Срокът на бременността се изразява в навършени седмици и дните от следващата седмица. В случаите, в които датата на последната редовна менструация не се знае, гестационната възраст се базира на комплексна преценка – клинични и ехографски (биометрични) данни. Така определен, срокът на бременността не е достатъчно надежден показател като основание за определяне на акушерското поведение.
Заключителни разпоредби
§ 2
Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и отменя Наредба № 32 от 2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ (обн., ДВ, бр. 6 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 64 и 95 от 2010 г. и бр. 103 от 2011 г.).
§ 3
Указания по прилагането на тази наредба се дават от министъра на здравеопазването.
§ 4
Стандартните и специфичните изисквания за оборудване и апаратура, определени в приложението към член единствен, ако не могат да бъдат осигурени за всяка структура, следва да бъдат осигурени в лечебното заведение в брой и по специфика, достатъчни за обезпечаване изпълнението на изискванията за компетентност и обем дейност на всяка от структурите от съответните нива на компетентност.
§ 5
(1) Когато лечебните заведения за болнична помощ не разполагат със структура по клинична лаборатория в своя състав, те следва да осигурят осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с този стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение.
(2) В случаите по ал. 1 лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по акушерство и гинекология.
(3) В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура на лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория съгласно медицинския стандарт „Клинична лаборатория“.
Заключителни разпоредби
Приложение 1 Приложение към член единствен МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“
ДЯЛ I ЧАСТ ПЪРВА ОБЩА ЧАСТ Глава I ОБХВАТ НА МЕДИЦИНСКАТА ПОМОЩ, ОКАЗВАНА В СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“
1. Медицинската помощ, оказвана в специалността „Акушерство и гинекология“, обхваща:
1.1. физиологичните процеси:
1.2. патологичните отклонения в процесите по т. 1.1;
1.3. други заболявания, засягащи женската репродуктивна система.
2. Медицинската помощ по т. 1 се оказва:
2.1. в лечебни заведения;
2.2. от правоспособни лица;
2.3. чрез извършване на медицински дейности.
3. Повечето медицински дейности в акушерството и гинекологията са хирургични.
4. Значителна част от медицинските дейности в акушерството и гинекологията, включително медицинската помощ при всяко раждане, се практикува в условия на спешност. Глава II СЪЩНОСТ И ОБЕКТ НА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ В СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“
1-dup. Според своята същност медицинските дейности в специалността „Акушерство и гинекология“ се делят на:
1.1. диагностично-лечебни дейности в областта на акушерството и гинекологията:
1.2. профилактични дейности в областта на акушерството и гинекологията:
1.3. Медицинската експертиза, извършвана в акушерството и гинекологията, включва:
1-dup2. В специалността „Акушерство и гинекология“ се обособяват следните профилирани области:
1.1. детско-юношеска гинекология;
1.2. гинекологична ендокринология;
1.3. урогинекология;
1.4. минималноинвазивна гинекологична хирургия (минилапаротомия, хистероскопия, лапароскопия, роботизирана хирургия);
1.5. онкогинекология;
1.6. семейно планиране и репродуктивно здраве;
1.7. фетална медицина;
1.8. асистирани репродуктивни технологии.
2-dup. Медицинската дейност в профилирани области на специалността „Акушерство и гинекология“:
2.1. се практикува от специалисти акушер-гинеколози с допълнителна медицинска квалификация;
2.2. включва извършване на:
3-dup. Детско-юношеска гинекология:
3.1. Обхват: профилактика, диагноза, лечение и прогноза на вродени и придобити заболявания, засягащи репродуктивната система при лица от женски пол или с интерсексуални състояния до навършване на 18 години.
3.2. Препоръчва се допълнителна медицинска квалификация за специалиста по акушерство и гинекология:
4-dup. Гинекологична ендокринология.
4.1. Обхват: профилактика, диагноза, лечение и прогноза на заболявания със следните основни прояви:
4.2. Препоръчва се допълнителна медицинска квалификация за специалиста по акушерство и гинекология:
5. Урогинекология.
5.1. Обхват: профилактика, диагноза, лечение (консервативно и оперативно) и прогноза на заболявания, засягащи едновременно женската репродуктивна система и дисталната част на пикочоотделителната система (дистално от linea terminalis – горната граница на малкия таз).
5.2. Препоръчва се допълнителна медицинска квалификация за специалиста по акушерство и гинекология:
6. Минималноинвазивна гинекологична хирургия.
6.1. Обхват: извършване на гинекологични операции чрез „минимален достъп“, както следва:
6.2. Препоръчва се допълнителна медицинска квалификация за специалиста по акушерство и гинекология:
7. Онкогинекология.
7.1. Обхват: профилактика, диагностика, лечение и прогноза на пренеопластични и неопластични заболявания на женските генитали.
7.2. Препоръчва се допълнителна медицинска квалификация за специалиста по акушерство и гинекология:
8. Семейно планиране и репродуктивно здраве.
8.1. Обхват:
8.2. Препоръчва се допълнителна медицинска квалификация за специалиста по акушерство и гинекология:
9. Фетална медицина.
9.1. Обхват:
9.2. Препоръчва се допълнителна медицинска квалификация по:
10. Асистирани репродуктивни технологии съгласно медицинския стандарт по асистирана репродукция. Глава IV ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ОБЛАСТИ НА МЕДИЦИНАТА С УЧАСТИЕ НА СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“
1-dup3. В специалността „Акушерство и гинекология“ има следните интердисциплинарни области:
1.1. перинатална медицина (перинатология);
1.2. медицина на високия майчин риск;
1.3. онкология;
1.4. асистирани репродуктивни техники, включително in vitro фертилизация;
1.5. тазова хирургия.
2-dup2. Перинатална медицина (перинатология):
2.1. Обхват: профилактика, диагноза, лечение и прогноза на заболявания на потомството, които възникват или се проявяват непосредствено преди раждането, по време на раждането или 7 дни след раждането, както и заболявания на майката, които създават риск за потомството в тези периоди.
2.2. Освен специалист(и) по акушерство и гинекология задължително участие имат специалист(и) по:
2.3. Препоръчителна допълнителна медицинска квалификация за специалиста по акушерство и гинекология:
3-dup2. Медицина на високия майчин риск.
3.1. Обхват: профилактика, диагноза, лечение и прогноза на:
3.2. Освен специалист(и) по акушерство и гинекология задължително участие имат специалист(и) по:
3.3. Препоръчва се допълнителна медицинска квалификация за специалиста по акушерство и гинекология:
4-dup2. Онкология.
4.1. Обхват:
4.2. Освен специалист(и) по акушерство и гинекология задължително участие имат специалист(и) (специалност) по:
4.3. Препоръчва се допълнителна медицинска квалификация за специалиста по акушерство и гинекология:
5-dup. Асистирани репродуктивни технологии. Медицинските дейности от тази интердисциплинарна област се уреждат съгласно медицинския стандарт по асистирана репродукция.
6-dup. Тазова хирургия.
6.1. Обхват: извършване на аблативни, свръхрадикални и/или реконструктивни хирургични намеси, засягащи поне две от трите основни системи, разположени в малкия таз – репродуктивна, пикочоотделителна, храносмилателна.
6.2. Освен специалист(и) по акушерство и гинекология препоръчително участие имат специалист(и) по:
6.3. Препоръчителна допълнителна медицинска квалификация за специалиста по акушерство и гинекология:
1-dup4. Дейност по акушерство и гинекология се извършва във:
1.1. лечебни заведения за извънболнична помощ:
1.2. лечебни заведения за болнична помощ (многопрофилни болници за активно лечение, специализирани болници за активно лечение по акушерство и гинекология, специализирани болници за активно лечение по онкология);
1.3. комплексни онкологични центрове.
2-dup3. В лечебните заведения по т. 1.2 могат да се осъществяват една или повече от следните дейности:
2.1. акушеро-гинекологична помощ, включително родилна помощ;
2.2. акушеро-гинекологична помощ без родилна помощ;
2.3. родилна помощ без други видове акушеро-гинекологична помощ;
2.4. медицинска помощ в отделни профилирани области на акушерството и гинекологията или интердисциплинарни области на медицината с участие на специалността „Акушерство и гинекология.“
3-dup3. Комплексните онкологични центрове осъществяват дейности по гинекология при условията и по реда, приложими съответно за структурите в лечебните заведения за болнична помощ от второ и трето ниво на компетентност съгласно този стандарт.
4-dup3. В лечебните заведения се осигурява достъп на пациентките до други медицински дейности според нивото им на компетентност. Глава VІ УСТРОЙСТВЕНА РАМКА НА АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИЧНАТА ПОМОЩ В ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ
1-dup5. Устройствената рамка на амбулаториите за първична извънболнична помощ се урежда съгласно медицинския стандарт по обща медицинска практика.
2-dup4. За оказване на акушеро-гинекологична помощ в лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ се разкриват кабинети по акушерство и гинекология.
3-dup4. В случай че в лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ се практикуват диагностично-лечебни дейности от интердисциплинарни области с пряко участие на друг специалист, на територията на това лечебно заведение трябва да има структура, която отговаря на утвърдените медицински стандарти за съответната специалност.
4-dup4. В случай че в лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа се практикува амбулаторна акушеро-гинекологична хирургия:
4.1. към изискванията за кабинет по акушерство и гинекология се добавят изискванията, предвидени в съответния медицински стандарт, по който се осъществява дейност;
4.2. следва да има сключен договор с лечебно заведение за болнична помощ за планова или спешна хоспитализация и да е осигурена възможност за спешни консултации на място със специалисти по:
5-dup2. В случай че в лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа се практикува амбулаторна акушеро-гинекологична хирургия с вземане на цитологичен или тъканен материал, на територията на това лечебно заведение трябва да има структура за дейност по обща и клинична патология, която извършва експресна хистологична диагностика, или дейността да се обезпечи с договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място. Глава VIІ УСТРОЙСТВЕНА РАМКА НА АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИЧНАТА ПОМОЩ В ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
1-dup6. В лечебните заведения за болнична помощ се осигурява възможност за:
1.1. спешни консултации на място със специалисти по:
1.2. планови консултации с широк кръг специалисти;
1.3. редовни консултации в рамките на мултидисциплинарен консилиум за онкологични заболявания.
2-dup5. Устройствена рамка на родилната помощ.
2.1. Структурни единици:
3-dup5. Устройствена рамка на акушеро-гинекологичната помощ без родилна помощ.
3.1. За оказване на акушеро-гинекологична помощ извън обхвата на родилната помощ лечебните заведения за болнична помощ разкриват следните структури:
3.2. В лечебни заведения за болнична помощ със структура по акушерство и гинекология от първо или второ ниво на компетентност, без родилна помощ, се създава организация (график) за използване на операционна зала на територията на лечебното заведение от тези отделения. В лечебните заведения за болнична помощ със структура по акушерство и гинекология от трето ниво на компетентност, без родилна помощ, се създава операционна зала за нуждите само на това отделение. В тази операционна зала се осигурява непрекъснат 24-часов режим на работа.
4-dup5. В случай че в лечебните заведения за болнична помощ се практикува акушеро-гинекологична помощ, отговаряща на критериите за еднодневна хирургия, това се извършва при спазване на изискванията и на съответния медицински стандарт.
5-dup3. При необходимост и възможност в специализираните болници за активно лечение по акушерство и гинекология се разкрива структура за медико-генетични изследвания и изследвания от областта на молекулярната биология/медицинска генетика. Глава VIІІ НИВА НА КОМПЕТЕНТНОСТ НА СТРУКТУРИТЕ ПО АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ В ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
1-dup7. Изискванията към нивата на компетентност на структурите в лечебните заведения за болнична помощ са следните:
1.1. Първо ниво на компетентност:
1.2. Второ ниво на компетентност:
1.3. Трето ниво на компетентност:
1-dup8. Определят се следните нива на отговорност за медицински дейности от областта „Акушерство и гинекология“:
1.1. Долекарска помощ:
1.2. Лекарска помощ:
2-dup6. Обезболяване на раждането с проводна (епидурална, спинална) или обща инхалационна анестезия се извършва от лекар с призната специалност „Анестезиология и интензивно лечение“. ДЯЛ IV Глава Х ОПЕРАТИВНИ НАМЕСИ В СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“
1-dup9. Акушерски операции:
1.1. по време на бременността (прекъсване на бременността по желание или по медицински индикации, серклаж на маточната шийка, външно верзио);
1.2. По време на раждане:
1.3. Перипартална хистеректомия.
2-dup7. Гинекологични операции:
2.1. Амбулаторни:
2.2. Операции при доброкачествени заболявания на женските полови органи:
2.3. Операции при злокачествени заболявания на женските полови органи:
2.4. Операции за корекция на функционални отклонения на женските полови органи.
2.5. Операции тип „тазова екзантерация“:
2.6. Операции за овладяване на непосредствени и ранни усложнения на раждането, аборти и гинекологични операции.
1-dup10. С термина „стационарни пакети за комплексно консервативно лечение“ в този стандарт се обозначават диагностично-лечебни дейности, които:
1.1. се провеждат в лечебни заведения за болнична помощ (многопрофилни болници за активно лечение, специализирани болници за активно лечение по акушерство и гинекология, специализирани болници за активно лечение по онкология) и в комплексни онкологични центрове;
1.2. се състоят в комплексно медикаментозно лечение и/или интензивни грижи;
1.3. не представляват подготовка за спешна операция;
1.4. могат да включват операции, представляващи диагностично-лечебни дейности, а именно:
2-dup8. Комплексното консервативно лечение, отговарящо на условията по т. 1, може да доведе до един от следните резултати:
2.1. оздравяване или подобрение на състоянието, позволяващо дехоспитализация на болната;
2.2. стациониране или влошаване на състоянието, налагащо преминаване към оперативно лечение.
3-dup6. С вземане на решение за преминаване към оперативно лечение комплексното консервативно лечение се счита за приключило.
4-dup6. В специалността „Акушерство и гинекология“ се обособяват два стационарни пакета за комплексно консервативно лечение, а именно:
4.1. акушерски стационарен пакет;
4.2. гинекологичен стационарен пакет.
5-dup4. Акушерски стационарен пакет:
5.1. Акушерският стационарен пакет представлява лечебно-диагностични дейности за комплексно консервативно лечение на пациентки, при които е налице развиваща се интраутеринна бременност с реализиран риск.
5.2. Рисковете за бременността, при които е възможно да се провежда комплексно консервативно лечение по акушерски стационарен пакет, спадат към следните категории:
5.3. Комплексното консервативно лечение по акушерски стационарен пакет се провежда в лечебни заведения за болнична помощ (многопрофилни болници за активно лечение, специализирани болници за активно лечение по акушерство и гинекология).
5.4. В случай че срокът на бременността е 20 или повече гестационни седмици, лечението се провежда в лечебни заведения за болнична помощ, оказващи родилна помощ.
5.5. Комплексното консервативно лечение по акушерски стационарен пакет се поема от лекар – специалист по акушерство и гинекология, в тясно сътрудничество със:
5.6. Препоръчителен престой – в зависимост от правилата за добра медицинска практика.
6-dup2. Гинекологичен стационарен пакет:
6.1. Гинекологичният стационарен пакет представлява лечебно-диагностични дейности за комплексно консервативно лечение на пациентки, при които не се констатира развиваща се интраутеринна бременност.
6.2. Състояния, синдроми и нозологични единици, при които е възможно да се провежда комплексно консервативно лечение по гинекологичен стационарен пакет, са:
7-dup. Комплексното консервативно лечение по гинекологичен стационарен пакет се провежда в лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове.
8-dup. Комплексното консервативно лечение по гинекологичен стационарен пакет се извършва от лекар – специалист по акушерство и гинекология, в тясно сътрудничество с лекар – специалист по анестезиология и интензивно лечение.
9-dup. Препоръчителният болничен престой на пациентки, лекувани по гинекологичен стационарен пакет, е в зависимост от правилата за добра медицинска практика. ДЯЛ V СПЕЦИФИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ В СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“ Глава ХІI СПЕЦИФИЧНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ В СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“
1-dup11. За оценка на медицинските дейности съгласно този медицински стандарт се използват следните специфични количествени показатели:
1.1. престой на пациентката в лечебното заведение;
1.2. използваемост по предназначение на възможностите и човешките ресурси в лечебното заведение.
2-dup9. Престой на пациентката в лечебното заведение:
2.1. За медицинските дейности в областта на акушерството и гинекологията:
2.2. Средните годишни стойности за болничен престой по групи оперативни намеси и стационарни пакети в лечебното заведение не следва да надвишават съответните препоръчителни стойности с повече от 5 %.
3-dup7. Използваемост по предназначение на възможностите и човешките ресурси:
3.1. За амбулаторни медицински дейности в акушерски и/или гинекологични структури изискванията са следните:
3.2. Изисквания за стационарни медицински дейности в акушерски структури от второ и трето ниво на компетентност, които функционират 3 и повече години:
3.3. Изисквания за стационарни медицински дейности в гинекологични структурни единици от второ и трето ниво, които функционират 3 и повече години:
1-dup12. Показателите за оценка на качеството, възприети от дадено лечебно заведение, се посочват в правилника за устройството и дейността на лечебното заведение, а методите за прилагането им се развиват във вътрешните правила на лечебното заведение.
2-dup10. Лечебните заведения, в които се извършват профилактични гинекологични прегледи, отчитат следните показатели:
2.1. брой на извършени профилактични гинекологични прегледи;
2.2. брой и относителен дял на цитологично сигнализирани преинвазивни и инвазивни изменения на маточната шийка;
2.3. брой и относителен дял на хистологично потвърдени инвазивни изменения на маточната шийка – по клиничен стадий;
2.4. брой и относителен дял на открити полово предавани инфекции;
2.5. брой и относителен дял на открити други гинекологични заболявания – по диагнози;
2.6. брой и относителен дял на открити тумори и тумороподобни изменения в млечната жлеза.
3-dup8. Лечебните заведения, в които се извършва проследяване на бременност, отчитат следните показатели:
3.1. брой на проследяваните за отчетния период бременности, от тях:
3.2. брой на разпознати или обсервирани бременности с повишен риск (рискови бременности) – по диагнози;
3.3. брой на разпознати или обсервирани бременности с реализиран риск (патологични бременности) – по диагнози;
3.4. брой на диспансерно наблюдавани рискови/патологични бременности – по диагнози;
3.5. брой на рискови/патологични бременности, насочени за диспансерно наблюдение в други лечебни заведения – по диагнози.
4-dup7. Лечебните заведения, в които се извършва семейно планиране, отчитат следните показатели:
4.1. общ брой жени, при които са осъществени дейности по семейно планиране;
4.2. брой и относителен дял на аборти по желание;
4.3. брой и относителен дял на открити полово предавани инфекции.
5-dup5. Лечебните заведения, в които се извършват дейности, спадащи към интердисциплинарната област „Асистирани репродуктивни технологии“, отчитат показатели съгласно медицинския стандарт по асистирана репродукция.
6-dup3. Лечебните заведения за болнична помощ, които извършват дейност по акушерство и гинекология, отчитат следните показатели:
6.1. за родилна помощ:
6.2. за акушеро-гинекологична помощ с изключение на родилна помощ:
7-dup2. Резултатите от анализи по т. 2 се обобщават по тримесечия и за цялата календарна година и се размножават в 4 екземпляра: един за структурната единица, един за лечебното заведение, един за съответната регионална здравна инспекция и един за Националния център по обществено здраве и анализи.
8-dup2. Резултатите от анализи по т. 3 – 6 се обобщават по тримесечия и за цялата календарна година и се размножават в 3 екземпляра: един за структурната единица, един за лечебното заведение, един за съответната регионална здравна инспекция.
9-dup2. Показатели за качество на процесите в медицинската дейност:
9.1. Следните показатели засягат качеството на процесите при стационарни и еднодневни акушеро-гинекологични диагностично-лечебни дейности:
9.2. Изискване за показателите:
10-dup. Показатели за качество на крайния продукт на диагностично-лечебната дейност:
10.1. Показатели за качество на крайния продукт са:
10.2. Изискванията за показателите по т. 10.1.1 – 10.1.3, сведени към общия брой лекувани случаи за годината, са:
10.3. Изискването за показателите болнична и майчина смъртност е годишните стойности да не надвишават 80 % от стойностите за страната.
10.4. Изискването за показателя перинатална смъртност е годишните стойности да не надвишават 80 % от стойностите за страната. Глава ХІV СПЕЦИФИЧНИ КАЧЕСТВЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ПРОФИЛАКТИЧНИ ДЕЙНОСТИ В СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“
1-dup13. Проследяване на нормална бременност:
1.1. Извършва се съгласно глава ХVI.
1.2. Специален показател за качество на проследяването на бременността е откриваемостта на следните заболявания и състояния:
1.3. Диагнози по т. 1.2 се поставят или обсервират в съответното лечебно заведение. След поставяне на окончателна диагноза бременните се насочват за диспансерно наблюдение в същото или друго лечебно заведение.
2-dup11. Профилактични гинекологични прегледи:
2.1. Извършват се съгласно глава ХVII.
2.2. Специален показател за качество на профилактичните генекологични прегледи е откриваемостта на следните заболявания:
2.3. Диагнози по т. 2.2 се поставят или обсервират в съответното лечебно заведение. След поставяне на окончателна диагноза пациентките се лекуват или се насочват за диспансерно наблюдение в същото или друго лечебно заведение.
3-dup9. Семейно планиране:
3.1. За целите на семейното планиране се използват:
3.2. Методите по предходната точка се използват с приоритет, съответен на подреждането им (3.1.1 – 3.1.2).
3.3. В хода на дейностите по семейно планиране се осъществяват и дейности, свързани с полово предаваните инфекции, а именно:
3.4. Лечебните заведения, в които се осъществява семейно планиране:
3.5. Специален показател за качество на семейното планиране са следните събития:
1-dup14. „Акушерска спешност“ е синдром или нозологична единица, които представляват непосредствена заплаха за живота на майката и/или плода. В частност „акушерска спешност“ представляват проявите на шок от всички патофизиологични типове при бременна или родилка. Следните синдроми и нозологични единици също се приемат за акушерска спешност независимо дали в момента се установяват признаци на шок:
1.1. остър хирургичен корем от генитален или екстрагенитален произход;
1.2. остра кръвозагуба, усложнена или не от коагулопатия;
1.3. други патогенетични варианти на шок или предшоково състояние, причинени от:
1.4. гърчови състояния;
1.5. хипертонична криза;
1.6. анте- и интрапартална асфиксия на плода;
1.7. пролапс на пъпна връв;
1.8. застрашаваща или станала руптура на матката;
1.9. инверзия на матката.
2-dup12. При транспортиране на пациентка с акушерска спешност решението за транспортиране се съобразява със:
2.1. района на действие и достъпа на използваното транспортно средство (автомобил, вертолет, друго);
2.2. информираното съгласие на пациентката или неин законен представител.
2.3. В случаите по чл. 89, ал. 2 от Закона за здравето – с решение по целесъобразност, взето от:
3-dup10. При изпълнени условия по т. 2 изборът на лечебното заведение, където се транспортира пациентката, зависи от следните критерии:
3.1. основна причина за състоянието на пациентката – спазват се следните правила:
4-dup8. В случай че раждаща пациентка, при която спонтанното раждане предстои да завърши в най-кратък срок, се намира в лечебно заведение, което не може да й окаже помощ в зависимост от състоянието, лечебното заведение е длъжно спешно да организира и осъществи:
4.1. водене на раждане;
4.2. първична реанимация на новороденото и обработка на пъпния чукан;
4.3. маркиране на майката и новороденото с един и същ идентификационен знак;
4.4. документиране на раждането;
4.5. превеждане по възможност с медицински транспорт:
5-dup6. В случай че пациентка с акушерска спешност, при която не е налице спонтанно раждане или то не предстои да завърши в най-кратък срок, се намира в лечебно заведение, което не може да овладее състоянието й, лечебното заведение е длъжно спешно да организира и осъществи:
5.1. начални животоспасяващи мерки;
5.2. превеждане на пациентката по възможност с медицински транспорт в лечебно заведение, избрано по критериите в т. 3.
6-dup4. В случай че бременна в шок се намира в лечебно заведение, което не може да овладее състоянието й и не оказва родилна помощ, лечебното заведение е длъжно спешно да организира и осъществи:
6.1. ако пациентката е в напреднала бременност или раждаща:
6.2. ако пациентката не е в напреднала бременност – оказване на медицинската помощ, необходима за овладяване на животозастрашаващото състояние. ДЯЛ VI ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ В СПЕЦИАЛНОСТТА „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“ Глава ХVІ ДИАГНОЗА И ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА БРЕМЕННОСТТА
1-dup15. Диагноза на бременността:
1.1. Диагнозата на бременността установява:
1.2. При наличие на вътрематочна бременност диагнозата уточнява следните нейни характеристики:
2-dup13. Първоначални изследвания на бременната, наблюдение на нормална и рискова бременност се извършват съгласно Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (ДВ, бр. 106 от 2004 г.).
3-dup11. Наблюдаващият бременността лекар трябва да информира бременната за препоръчителни допълнителни изследвания според конктретния случай.
4-dup9. Бременни с реализиран риск (патологична бременност):
4.1. се хоспитализират в структури на лечебни заведения от второ и трето ниво на компетентност, оказващо родилна помощ при следните случаи:
4.2. В лечебното заведение се провеждат необходимите изследвания и консултации с други специалисти за изясняване състоянието на бременната/плода.
4.3. Стационарното лечение може да има следния резултат:
5-dup7. В случай че срокът на бременността е 20 или повече гестационни седмици, лечението се провежда в лечебни заведения, оказващи родилна помощ.
6-dup5. При отделните форми на рискова и патологична бременност е препоръчително поведението, прието чрез консусус на форуми на Българското научно дружество по акушерство и гинекология. Глава ХVІI ПРОФИЛАКТИЧЕН ГИНЕКОЛОГИЧЕН ПРЕГЛЕД. ОНКОГИНЕКОЛОГИЧЕН СКРИНИНГ
1-dup16. Профилактичният гинекологичен преглед е насочен към откриване на преморбидни и морбидни състояния на женската репродуктивна система с основен акцент върху скрининга за рак на маточната шийка и за рак на гърдата.
2-dup14. На профилактичен гинекологичен преглед подлежат всички жени, които са полово активни.
3-dup12. Профилактичният гинекологичен преглед:
3.1. се извършва в лечебно заведение за извънболнична помощ;
3.2. изисква лекарска помощ;
3.3. включва:
3.4. На жени, навършили 50 години, се дава съвет да се подложат на мамография, която да се повтаря през 1 – 3 години.
4-dup10. Резултат от профилактичния гинекологичен преглед:
4.1. резултатът от профилактичния гинекологичен преглед се отчита като „отрицателен“, ако са изпълнени кумулативно следните условия:
4.2. Резултатът от профилактичния гинекологичен преглед се отчита като „положителен“, ако е изпълнено поне едно от изброените условия:
4.3. Жените с положителен резултат от профилактичния гинекологичен преглед подлежат на уточняваща диагноза. Тя изисква участие на специалист акушер-гинеколог с онкогинекологична квалификация.
5-dup8. Интервалите между профилактичния гинекологичен преглед са функция от възрастта и риска за гинекологично заболяване.
5.1. Жени на възраст от 25 до 59 години и с обичаен риск подлежат на профилактичен гинекологичен преглед веднъж на 2 години.
5.2. На профилактичен гинекологичен преглед подлежат веднъж годишно:
6-dup6. Онкогинекологият скрининг включва:
6.1. Цитонамазка от маточната шийка.
6.2. Мамография на двете млечни жлези.
1-dup17. Помещения:
1.1. Амбулаторията за специализирана извънболнична медицинска помощ по акушерство и гинекология (акушеро-гинекологичен кабинет) включва следните структури: 1.1.1 чакалня;
1.2. Отсъствие на директно осветление в кабинета се допуска при условие, че помещението е климатизирано. Допустимото изкуствено осветление трябва да отговаря по интензитет и цветна температура на нормална дневна светлина.
1.3. Кабинетът е шумоизолиран.
1.4. В кабинета има поне един умивалник със студена и топла течаща вода, оттичане в централна канализация, дистрибутор на течен сапун и дезинфектант за ръце, дистрибутор на хартия за подсушаване на ръцете.
1.5. Базовото оборудване на санитарен възел е:
1.6. Един санитарен възел по т. 1.5 може да обслужва до 2 кабинета за акушеро-гинекологични прегледи в едно и също лечебно заведение.
2-dup15. Оборудване:
2.1. Специално оборудване: гинекологичен стол; кушетка за прегледи; рефлекторна лампа тип „кокиче“; лекарствен шкаф; инструментална маса; лабораторен стол с променлива височина; колпоскоп; ехограф; микроскоп; електрокоагулатор; сух стерилизатор. Един брой от оборудването по тези позиции може да обслужва до два кабинета за акушеро-гинекологични прегледи в едно и също лечебно заведение.
2.2. Други пособия: теглилка, акушерска слушалка, шивашки метър, тазомер, медицински термометър.
2.3. Гинекологичен инструментариум: спекулуми, предни и задни влагалищни валви, пинцети, корнцанги, хемостатични клампи, двузъбци, абортни щипци, иглодържател, дилататори от № 4 до № 12, като след № 7 има и половинки (т.е. 7, 7 1/2, 8, 8 1/2 и т.н.), хистерометър, кюрети, ножици, скалпели, хирургични игли, пункционни игли, спринцовка за пункционните игли с вместимост поне 20 мл, биопсична щипка.
2.4. Реактиви и консумативи: Луголов разтвор, воден разтвор на оцетна киселина, воден разтвор на калиева основа, етилов алкохол или аерозолен фиксатор за цитонамазки, цервикални шпатули и/или четчици, нестерилни полиетиленови и/или латексови ръкавици, стерилни латексови ръкавици, спринцовки и игли за еднократна употреба.
2.5. Анестезиологични инструменти и пособия: сфигмоманометър, фонендоскоп, амбу, ларингоскоп, усторазтворител, щипка за език, въздуховод, ендотрахеални тръби и водачи за тях. Глава ХІХ СТРУКТУРА ЗА ПРИЕМ НА РАЖДАЩИ ЖЕНИ
1-dup18. Структурата за прием на раждащи жени:
1.1. може да служи и за прием на бременни през втората половина на бременността;
1.2. е разположена на етаж, до който е осигурен достъп за моторни превозни средства до входа;
1.3. е на един и същи етаж с родилната зала или е свързана с нея посредством асансьор за колички или релси за достъп с количка (мобилен стол).
2-dup16. За структурата за прием на раждащи жени освен изискванията по глава XVIII се изисква и наличие на баня с душ – студена и топла вода, с оттичане в централна канализация.
3-dup13. За структурата за прием на раждащи жени:
3.1. не се прилагат изискванията за наличие на: колпоскоп, микроскоп, електрокоагулатор, двузъбци, дилататори, хистерометър, кюрети, скалпели, игли, биопсична щипка;
3.2. изисква се наличие на „транспортна/и количка/и „набор за раждане“;
3.3. изисква се компютър, свързан с болничната и националната информационна система.
4-dup11. В тази структура постоянно:
4.1. дежури акушерка;
4.2. се поддържа възможност да е налице лекар – специалист по акушерство и гинеколигия, до 20 мин след поява на раждаща жена. Глава ХХ РОДИЛНА ЗАЛА
1-dup19. Общият брой родилни легла в едно лечебно заведение с предмет на дейност родилна помощ е минимум 2.
2-dup17. Основни помещения: допустими са следните варианти – самостоятелно или в комбинация:
2.1. вариант „предзали – зала“, който включва:
2.2. вариант „самостоятелни родилни стаи“ – помещения за водене на I – III период на раждането, всяка от тях със:
3-dup14. Присъствие на близки на раждащата по време на раждането е допустимо в условия на самостоятелна родилна стая при нейно съгласие, наличие на правила в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред в лечебното заведение и подписана декларация за спазване правилата на лечебното заведение от страна на жената и нейните близки.
4-dup12. Родилната зала е разположена на един етаж или е свързана с асансьор за колички или релси за достъп с количка (мобилен стол) със структурна единица (звено) за:
4.1. прием на раждащи жени;
4.2. новородени;
4.3. следродови грижи.
5-dup9. Допълнителни помещения:
5.1. операционна/и зала/и за цезарово сечение – желателна за многопрофилана болница за активно лечение и задължителна за специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология;
5.2. други помещения съгласно изискванията за операционна зала на медицинския стандарт по хирургия:
5.3. стая за интензивно следоперативно наблюдение – задължителна, при условие че е разкрита операционна зала за цезарово сечение;
5.4. склад/ове;
5.5. санитарни възли – изисквания:
5.6. други (апаратни зали, помещения за персонала и др.).
6-dup7. Медицинска апаратура и пособия:
6.1. ехограф с абдоминален трансдюсер;
6.2. кардиотокограф:
6.3. апарат за кръвно-газов анализ – за специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология задължително е разположен в родилната зала; за многопрофилна болница за активно лечение може да се ползва такъв апарат, разположен другаде, но на територията на същото лечебно заведение;
6.4. приспособления за инфузия за всяко легло в структурата на родилна зала;
6.5. специални осветителни тела:
6.6. апарат за обща анестезия;
6.7. анестезиологични инструменти и пособия;
6.8. газова инсталация;
6.9. спешен шкаф;
6.10. теглилки за новородени;
6.11. други пособия: акушерски слушалки, тазомер, шивашки метър.
7-dup3. Специален инструментариум:
7.1. набори за:
7.2. пособия за екстракция на жив плод през естествените родови пътища: форцепс (ако е 1 бр. – за предпочитане е форцепс на Simpson), вакуум-екстрактор с минимум 2 пелоти;
7.3. инструменти за плодораздробяващи операции: перфоратор (тип Naegele/Вlot), кука (тип Braun), ножица (тип Siebold), щипци (тип Gauss);
7.4. други инструменти и пособия: четиризъбци, дилататори (до № 34 и по-висок), балон-катетър с вместимост на балона 10 и повече мл.
8-dup3. Мивки за раждащите – със студена и топла вода и оттичане в централна канализация:
8.1. поне по 1 за всяка предзала;
8.2. по 1 във всяка самостоятелна родилна стая.
9-dup3. За помещения, апаратура, пособия и материали, свързани с диагностично-лечебни дейности по отношение на новороденото – съгласно медицинския стандарт „Неонатология“. Глава ХХІ ГИНЕКОЛОГИЧЕН СТАЦИОНАР
1-dup20. Гинекологичният стационар е разположен на един етаж или е свързан посредством асансьор за колички или релси за достъп с количка (мобилен стол) със следните подразделения:
1.1. операционна зала;
1.2. болнична стая (зала) за интензивно наблюдение.
2-dup18. Помещения:
2.1. болнични стаи;
2.2. болнична стая (зала) за интензивно наблюдение;
2.3. акушерска стая („сестрински пост“);
2.4. лекарски кабинет(и);
2.5. превързочна-манипулационна;
2.6. склад;
2.7. санитарни възли, от които поне един самостоятелен, за болничната стая (зала) за интензивно наблюдение.
3-dup15. Оборудване:
3.1. газова инсталация поне в болничната стая (зала) за интензивно наблюдение;
3.2. сигнална инсталация – във всички болнични стаи;
3.3. един или повече броя: кушетка за прегледи, гинекологичен стол, лекарствен шкаф, офис оборудване, хладилник, складово оборудване;
3.4. легла, поне 1 от които е с променлива геометрия;
3.5. нощни шкафчета (масички);
3.6. гинекологични инструменти – прилагат се изискванията за амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ по акушерство и гинекология (кабинет по акушерство и гинекология), както и изискването за наличие на: набор за пробно абразио (за прекъсване на бременност до 13-ата гестационна седмица), набор за пункция на задния влагалищен свод, троакар(и) за парацентеза;
3.7. други пособия: слушалки (фонендоскопи), сфигмоманометри, термометри;
3.8. сейф за venena;
3.9. индивидуални гардеробчета за персонала;
3.10. други мебели и аксесоари съгласно необходимостта и възможностите.
4-dup13. Операционна зала – съгласно медицинския стандарт по хирургия.
5-dup10. Специфичен за акушерството и гинекологията операционен инструментариум. ДЯЛ VIII ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪСТАВЯНЕ И ВОДЕНЕ НА СПЕЦИФИЧНАТА МЕДИЦИНСКА ДОКУМЕНТАЦИЯ Глава ХХІI ДОКУМЕНТИ ПРИ ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ (ДАННИ „ВХОД“)
1-dup21. При постъпване в лечебно заведение се попълва съдържанието на болничната документация, както следва:
1.1. История на раждането за бременни над 26-ата гестационна седмица.
1.2. История на заболяването при бременни под 26-ата гестационна седмица.
1.3. История на заболяването при гинекологично болни.
1-dup22. Описание на раждане през естествените родови пътища:
1.1. Дата и час.
1.2. Диагноза на раждането с изрично обозначение „мъртъв плод“, ако случаят е такъв.
1.3. Описание на приложени акушерски намеси през периода на извършване с прецизиране момента на извършването им и индикациите за всяка от тях.
1.4. Описание на новороденото (при многоплодна бременност – за всеки близнак поотделно):
1.5. Описание на плацентарния период:
1.6. Описание на приложени акушерски намеси в ранния следплацентарен период с прецизиране момента на извършването им и индикациите за всяка от тях.
1.7. Обща майчина кръвозагуба.
1.8. Други данни.
2-dup19. Запис в актова книга:
2.1. пореден номер на раждането по актовата книга;
2.2. номер на „История на бременността и раждането“ и дата на хоспитализацията;
2.3. паспортни данни (лична карта);
2.4. Начин на раждане и оперативни намеси. При раждане с цезарово сечение и индикациите за него и допълнителни интервенции, ако има такива.
2.5. Дата и час на раждането.
2.6. Пол на новороденото.
2.7. Антропометрични данни на новороденото – телесна маса, ръст.
2.8. Състояние на новороденото – живо/мъртво.
2.9. Идентификационен номер на новороденото.
2.10. Къде се превежда майката след напускане на родилната (операционната) зала.
2.11. Къде се превежда новороденото след напускане на родилната (операционната) зала.
2.12. Име на лекаря/ите, водил раждането.
2.13. Име на акушерката, извършила акуширането.
2.14. При многоплодни раждания се номерират и попълват поотделно за всяко новородено и записите се обединяват по подходящ начин, например с математическия символ голяма скоба. Глава ХХIV ДАННИ, ДОКУМЕНТИРАНИ В ОПЕРАТИВНИ ПРОТОКОЛИ
1-dup23. Съдържание на оперативен протокол, общи за гинекологични операции и цезарово сечение:
1.1. Номер и дата на операцията.
1.2. Към историята на заболяването (история на бременността и раждането) №/дата.
1.3. Име на болната/бременната.
1.4. Предоперативна диагноза.
1.5. Операция.
1.6. Имена на оперативния екип: оператор, асистент(и), анестезиолог, инструментатор.
1.7. Времетраене на операцията: начало (час, минути) и край (час, минути).
1.8. Достъп.
1.9. Статус in situ:
1.10. Ход на операцията.
1.11. Кръвозагуба (мл).
1.12. Дренажи.
1.13. Катетри.
1.14. Следоперативни назначения.
1.15. Други данни.
1.16. Оператор (име, подпис).
1.17. Консултант (ако има такъв – име, подпис).
2-dup20. Специфично съдържание на оперативен протокол за гинекологични операции:
2.1. Към статуса in situ: 2.1.1 асцит;
2.2. Макроскопско описание на оперативния препарат.
3-dup16. Специфични реквизити на оперативен протокол за цезарово сечение:
3.1. уточняващи данни – вид цезарово сечение; доносеност/степен на недоносеност на новороденото; ако е родено мъртво дете, това се обозначава изрично.
3.2. Към имената на екипа се добавят имената на неонатолога.
3.3. Количество, цвят и други характеристики на околоплодните води.
3.4. Начин на екстракция на плода.
3.5. Инсерционно място и начин на екстракция на плацентата.
3.6. Описание на новороденото и макроскопско описание на плацента и околоплодни ципи – както при описание на раждане през естествените родови пътища. Глава ХХV СЪДЪРЖАНИЕ НА ДРУГА МЕДИЦИНСКА ДОКУМЕНТАЦИЯ
1-dup24. Декларация за информирано съгласие (отказ) за подлагане на диагностично-лечебна дейност:
1.1. Декларацията за информирано съгласие (отказ):
1.2. Задължителните условия включват:
1.3. Препоръките могат да включват в декларацията текстове, които:
2-dup21. Данни, документирани в „История на заболяването (раждането)“ преди дехоспитализация (данни „Изход“):
2.1. Общ статус с изрично обозначаване състоянието на:
2.2. Гинекологичен статус.
2.3. Лабораторни изследвания:
2.4. Други данни (при нужда).
3-dup17. Гинекологична епикриза, издавана при дехоспитализация на болна:
3.1. Обозначаване на лечебното заведение, издаващо епикризата.
3.2. Обозначаване на структурната единица, където е било последното местопребиваване на пациентката.
3.3. Паспортни данни на пациентката.
3.4. Дата (при спешни случаи – и час) на постъпване в лечебното заведение.
3.5. Приемна диагноза:
3.6. Дата (при смърт, настъпила в лечебното заведение – и час) на изписване, превеждане или смърт.
3.7. Окончателна клинична диагноза:
3.8. Хистологична диагноза (ако са били екстирпирани тъкани/органи).
3.9. Важни данни от:
3.10. Проведено лечение – с най-важните данни от декурзуса на заболяването, включително динамика на клинични, лабораторни, образни и други изследвания.
3.11. Важни данни от статуса при изписването.
3.12. Резюме на указанията за последващо лечение (режим) след изписването; срок и лечебно заведение за първи следлечебен контролен преглед.
3.13. Лекуващ лекар (име, подпис, личен печат).
3.14. Началник на структурната единица (име, подпис, личен печат).
4-dup14. Фиш за цитологично онкопрофилактично изследване на цервикални намазки – съгласно медицинския стандарт по патология. ДЯЛ IX НАЦИОНАЛНА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА РАЖДАНИЯТА Глава XXVI СЪДЪРЖАНИЕ И РЕД ЗА ВОДЕНЕ НА ИНФОРМАЦИОННАТА СИСТЕМА
1-dup25. Националният център по обществено здраве и анализи създава и поддържа на национално ниво информационна система за ражданията. Информационната система се поддържа като електронна база данни и има служебен характер.
2-dup22. В информационната система задължително се обособяват следните раздели:
2.1. Раздел „Данни за майката“, в който се вписват:
2.2. Раздел „Данни за раждането“, в който се вписват:
2.3. Раздел „Други данни за раждането“, в който се вписват:
2.4. Раздел „Данни за новороденото“, в който се вписват:
3-dup18. Болниците, които осъществяват родилна помощ като част от своята дейност по силата на издаденото им от министъра на здравеопазването разрешение за осъществяване на лечебна дейност по чл. 46, ал. 2 от Закона за лечебните заведения, са длъжни да осигурят воденето на информационната система по т. 1.
4-dup15. Данните по т. 2 се вписват по електронен път лично от водилия/ите раждането в болниците по т. 3 или от определени за целта длъжностни лица в тези лечебни заведения чрез защитена връзка, като за целта той/те използва/т квалифициран електронен подпис. Вписването се извършва в срок до 3 дни от раждането/извършването на процедурата.
5-dup11. Лицата по т. 4 отговарят за достоверността на вписаната информация.