Наредба № РД-02-20-1 от 19 юни 2014 г. за условията и реда за вписване и поддържане на регистър на свлачищните райони на територията на Република България, на районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие и мониторинга им

Чл. 1

С тази наредба се уреждат функционирането, подаването, въвеждането и получаването на информация от регистър на свлачищните райони на територията на Република България, на районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие и за извършване на мониторинга им.

Чл. 2

Регистърът представлява информационна система с периодично актуализирана електронна база данни, осигуряваща информация за свлачищните райони на територията на Република България и на районите с абразионни процеси по Черноморското и ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие.

Чл. 3

Информацията от регистъра се ползва от централните и/или териториалните органи на изпълнителната власт, ведомства и граждани във връзка със:

1. формиране на политика в областта на геозащитната дейност;

2. устройствено планиране и инвестиционно проектиране;

3. издаване на предварителни разрешения по реда на чл. 96, ал. 3 и 4 ЗУТ;

4. предотвратяване, ограничаване и/или ликвидиране на щети от неблагоприятни геодинамични процеси и др.;

5. планирането на защитата при бедствия на общинско, областно и национално ниво.

Чл. 4

Регистърът се води от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 5

Информацията в регистъра се въвежда и поддържа от държавните дружества за геозащита в зависимост от териториалния им обхват.

Чл. 6

(1) В регистъра подлежат на вписване и мониторинг:

1. райони, засегнати от свлачищни процеси на територията на страната;

2. райони, засегнати от абразионни процеси по Черноморското крайбрежие;

3. райони, засегнати от ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие.

(2) Свлачищни процеси на територията на страната, абразионни процеси по Черноморското крайбрежие и ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие, предмет на наредбата, са неблагоприятни геодинамични процеси.

Чл. 7

Регистрирането на свлачищни райони на територията на страната се осъществява от държавните дружества за геозащита след инженерно-геоложки оглед на място.

Чл. 8

Първоначалното регистриране на неблагоприятните геодинамични процеси се извършва с индивидуален идентификационен (регистрационен) номер, който се състои от следните части: съответните означения (по ЕКАТТЕ) за област, община, населено място и пореден регистрационен номер, и съдържа информацията и данните съгласно:

1. приложение № 1–за свлачищни райони на територията на страната;

2. приложение № 2 – за райони, засегнати от абразионни процеси по Черноморското крайбрежие;

3. приложение № 3 – за райони, засегнати от ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие.

Чл. 9

Информацията по чл. 8 се отразява на хартиен носител и се въвежда в електронна база данни.

Чл. 10

(1) Информацията, съдържаща се в регистъра на хартиен носител, се съхранява в архива на дружествата за геозащита.

(2) Информацията, съдържаща се в регистъра на електронен носител, представлява база от данни с въведени основни характеристики на регистрираните процеси: местоположение, обхват, състояние, щети, извършени геозащитни мерки и дейности и др. съгласно приложения № 1, 2 и 3.

(3) Данните в регистъра са в процес на постоянно допълване и актуализиране на основните характеристики.

(4) Постъпилата в регистъра информация се съхранява с постоянен срок.

Чл. 11

Информацията в регистъра се осигурява чрез:

1. комисии, сформирани във връзка с възникнали бедствени и аварийни ситуации;

2. инженерно-геоложки огледи след постъпили сигнали;

3. проведен мониторинг.

Чл. 12

Мониторингът е елемент на геозащитната дейност при устройственото планиране на териториите и акваториите, опазването и възстановяването на околната среда, действие по време на кризи, причинени от неблагоприятни геодинамични процеси, и включва:

1. инженерно-геоложки, хидрогеоложки и хидроложки наблюдения – извършват се чрез системни огледи и анализ на регистрирани свлачищни райони и потенциално застрашени участъци;

2. измерване на контролно-измервателни системи, в т.ч.: 2.1. хидрогеоложки измервания на нивата на подземните води във и около свлачищата и анализ на състоянието им; 2.2. геодезически измервания на реперни мрежи и промерни работи на морското дъно и оценка на динамичното поведение на свлачищните райони и подводния брегови склон; 2.3. инклинометрични измервания за деформации и анализ на динамиката на свлачищните процеси в дълбочина;

3. наблюдение за функционалната ефективност на изградени геозащитни строежи;

4. анализ на проведени измервания и на информация от постъпили сигнали за неблагоприятни геодинамични процеси.

Чл. 13

Информацията в регистъра се поддържа и актуализира при осъществяване на периодичен мониторинг и при настъпване на изменения на въведените данни (активизиране на процесите, увеличаване на обхват, реализирано укрепване и др.).

Чл. 14

(1) Информацията от извършен мониторинг в имоти, в т. ч. с изпълнени геозащитни мерки и дейности, се предоставя/извършва на/от съответните дружества за геозащита за анализ, съхранение и въвеждане в електронната база данни на регистъра за сметка на собствениците на имоти.

(2) Обобщените анализи и оценки от извършения мониторинг от дружествата за геозащита се предоставят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, областните и общинските администрации и други ведомства.

Чл. 15

Координацията по чл. 95, ал. 5 ЗУТ между отделните ведомства за ограничаване на свлачищата на територията на Република България, в т.ч. абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие, се осъществява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по реда на тази глава.

Чл. 16

(1) При възникване на бедствени и аварийни ситуации, предизвикани от неблагоприятни геодинамични процеси, централните и/или териториалните органи на изпълнителната власт или други ведомства подават сигнал до съответното дружество за геозащита, в чийто териториален обхват е проявен процесът.

(2) Дружествата за геозащита извършват инженерно-геоложки оглед/участват в комисии, назначени от органите по глава осма от Закона за защита при бедствия, в съответствие с функциите им по защита при бедствия, за констатиране на състоянието на района на място и предписват/набелязват мерки за предотвратяване на аварии и щети и осигуряване на безопасността и сигурността на населението и застрашената инфраструктура.

(3) Информацията от извършения инженерно-геоложки оглед/проведена комисия се оформя във вид на становище и/или се отразява в протокол на комисията по ал. 2 и съдържа препоръки за последващи действия и технически решения.

(4) Информацията от извършения инженерно-геоложки оглед/проведена комисия се предоставя на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, и се нанася в регистъра.

Чл. 17

(1) За всяко активизирано, нововъзникнало свлачище или друг геодинамичен процес централните и/или териториалните органи на изпълнителната власт или други ведомства, в чийто териториален обхват е проявен процесът, подават писмен сигнал до Министерството на регионалното развитие и благоустройството за наличие на неблагоприятни геодинамични процеси с копие до съответното дружество за геозащита.

(2) Сигналът по ал. 1 съдържа кратки данни за местонахождението, вида на възникналия процес по преценка на органа, подал сигнала, и данни за нанесени деформации.

(3) Граждани подават сигнал до кметовете на общини за активизирано, нововъзникнало свлачище или друг геодинамичен процес.

(4) Съответното дружество за геозащита извършва проверка на място (инженерно-геоложки оглед) съвместно с представители на органа, подал сигнала, след писмено нареждане от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(5) При установяване на данни за неблагоприятни геодинамични процеси съответното геозащитно дружество изготвя становище, което се предоставя на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

(6) Становището по ал. 5 съдържа изводи за причините, оценка на състоянието, както и предложения за мерки и действия за овладяване на неблагоприятния геодинамичен процес и препоръки за последващи действия и технически решения за стабилизиране на района.

(7) Информацията от извършения инженерно-геоложки оглед се нанася в регистъра.

Чл. 18

Данни от извършен мониторинг по чл. 12 се нанасят в регистъра.

Чл. 19

(1) При настъпили изменения в първоначално въведената информация в регистъра (активизиране на процесите, увеличаване на обхват, изпълнени геозащитни мерки и дейности и др.) централните и/или териториалните органи на изпълнителната власт или ведомства:

1. подават сигнал по реда на чл. 16 или 17;

2. представят информация на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за предприети геозащитни мерки и дейности от тяхна страна, в т. ч. във връзка с дадени препоръки от дружествата за геозащита.

(2) Физически и/или юридически лица, собственици на имоти, представят информация на кметовете на общини за предприети геозащитни мерки и дейности от тяхна страна, в т. ч. във връзка с дадени препоръки от дружествата за геозащита.

(3) Кметовете на общини предоставят информацията по ал. 2 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(4) Информацията по ал. 1, т. 2 и ал. 2 се придружава от документи, удостоверяващи настъпилата промяна.

(5) Министерството на регионалното развитие и благоустройството предоставя постъпилата информация по ал. 4 на дружествата за геозащита за вписване в регистъра.

Чл. 20

Регистърът се допълва с информацията по чл. 19.

Чл. 21

(1) Регистърът съдържа публична и служебна информация.

(2) Публичната информация е достъпна за всички физически и юридически лица в електронен вид чрез интернет страницата на МРР или чрез справка на хартиен носител.

(3) Служебната информация представлява специфична, специализирана, техническа информация за служебно ползване, която е достъпна за МРР и дружествата за геозащита, и се ползва за нуждите на отбраната и сигурността и при възникване на аварийни и бедствени ситуации.

Чл. 22

Достъпът до служебна информацията в регистъра за органите по чл. 21, ал. 3 се определя с административен акт на министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 23

(1) Справка на хартиен носител по чл. 21, ал. 2 за регистриран неблагоприятен геодинамичен процес за имот/и се предоставя от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице след подадено заявление от собственика на имота/имотите или упълномощено по съответния ред лице.

(2) В заявлението се посочват конкретният териториален обхват (имот, квартал, населено място, административен адрес) и целите, за които ще се използва справката.

(3) Заявлението се придружава от документи за собственост, скици за имота/имотите и други документи за идентифициране местоположението на имота/имотите.

(4) Справката се предоставя в едномесечен срок от подаване на заявлението.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Абразия“ е разрушаване на бреговете от механичното и химичното въздействие на морската вода.

2. „Ерозия“ е разрушаване на земната повърхност и бреговете на водни площи и реки от механичното въздействие на повърхностно течаща вода.

3. „Свлачищни райони“ са естествени или изкуствени склонове и откоси, които се движат или могат да се въведат в неустойчиво състояние под влияние на комплекс от природни и техногенни фактори.

4. „Геозащитни мерки и дейности“ са мерки и дейности, свързани с изработване на укрепителни и брегоукрепителни схеми, инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания, инженерно-геоложки районирания, инвестиционни проекти и извършване на брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни строежи за укрепване и отводняване на територии, засегнати от свлачищни, ерозионни и абразионни процеси.

5. „Държавни дружества за геозащита“ са „Геозащита“ – ЕООД, Варна, „Геозащита Плевен“ – ЕООД, и „Геозащита“ – ЕООД, Перник.

6. Териториален обхват на дружествата за геозащита:

7. „Контролно-измервателна система“ (КИС) е комплекс от наблюдателни точки за извършване на геодезически, инклинометрични, стационарни хидрогеоложки и други измервания с цел установяване състоянието на деформационните процеси и ефективността на изградените геозащитни съоръжения.

8. „Мониторинг“ е комплекс от дейности за обследване, картировка, заснемане, системни инструментални наблюдения на изградени контролно-измервателни мрежи върху районите, засегнати или застрашени от неблагоприятни геодинамични процеси, с цел тяхната оценка и прогноза.

§ 2

Тази наредба се издава на основание чл. 95, ал. 4 от Закона за устройство на територията.

§ 3

Министърът на регионалното развитие и благоустройството дава указания по прилагане на наредбата.

§ 4

Регистърът за райони, засегнати от абразионни процеси по Черноморското крайбрежие, и за райони, засегнати от ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие, и приложение № 2 към чл. 8, т. 2 и приложение № 3 към чл. 8, т. 3 се изработват в срок две години от влизането в сила на тази наредба.

§ 5

Наредбата влиза в сила в деня на обнародването й в „Държавен вестник“.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 ВИЖ приложението